Archive for the tag 'базилика'

окт. 03 2011

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия

Продължаавем поредицата пътеписи за неизвестната Италия. На ред са градчетата Монтефиасконе и Таркуиния, в региона Лацио. Водач ще ни бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния

регион Лацио, Италия

Малките градчета в Италия, които се случваше често да отсъстват от пътната карта, се оказаха по- трогателната част от националния италиански колорит. И повече ни харесваше да се скитаме из тях, отколкото в големите градове, които и без друго са си основните сдъвкани туристически дестинации. С такава цел: опознаване на по- малко известните места в Италия, започнахме обиколката си около

езерото Болсена

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

По път минахме през град

Монтефиасконе

Панорамата към езерото, което се вижда от високите части на града е завладяващо красива. Всъщност, панорамен изглед към езерото има и по пътя, отвеждащ към града.

01027 Montefiascone Витербо, Италия

 

Монтефиасконе се намира в най-високата точка на вулканичен хребет около езерото Болсена; древен град населяван от етруски и оцелявал през хилядолетната си история, скрит зад високи крепостни стени, издигнати около 1200 година.

Монтефиасконе, Италия

 

В историята на града от 1058 до почти края на 1500 година се вписват много императори, папи и известни хора, за които може да се научи от Крепостта на папите, реставрирана, украсена и днес често ползвана за културни събития. Всъщност, папите са ползвали този град за сигурно убежище, когато са се спасявали с бягство от папският дворец във Витербо. Монтефиасконе става част от Кралство Италия през 1870 година. В продължение на цяло хилядолетие преди това, градът е бил сцена за много драматични събития.

Монтефиасконе, Италия

 

Гордост за Монтефиасконе е

катедралата „Санта Маргерита”,

която се вижда от всяко кътче на града. Катедралният величествен купол по вътрешен диаметър е на трето място в Италия, след куполите на катедралите „Свети Петър” в Рим и „Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Катедрала Санта Маргарите – Монтефиасконе, Италия

Интересна е и

базиликата „Свети Флавиано”,

построена през 11 век в романо- готически стил и украсена със стенописи, датиращи от 14 до 16 век.

базиликата „Свети Флавиано” – Монтефиасконе, Италия

 

 

Точно в този храм ежегодно през август се провеждат

градските тържества,

които възпроизвеждат различни исторически събития от историята на Монтефиасконе. Герои във възстановките са жителите на града, които се обличат в традиционни за региона облекла.

Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

Всеки от тези празници завършва с традиционното факелно шествие по улиците на града. За късмет, в Монтефиасконе бяхме точно по време на тези градски тържества и това ни забърка в интересния свят от легенди, фолклорни традиции и исторически възстановки на действителните събития, с които местните жители се гордеят много. Тържествата се провеждат през първите две седмици от месец август.

Костюми – Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

Катедралният храм „Свети Флавиано” едва побираше всички участници в тържеството и всички зрители на спектакъла, които за целта бяха дошли и от съседните градове. Честно казано, не очаквах такова въздействие от видяното. С огромно вълнение наблюдавах пресъздаването на средновековната литургия, хората в храма, облечени в стари носии, рицарски доспехи, монашески или светски за времето си дрехи; завръщането на славната история, съхранена в паметта на потомците. Или обратно: пренасянето ни от действителността във времето няколко века назад.

 

Костюми – Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

В Монтефиасконе през месец август се провежда и

традиционният панаир на виното

Ето и една интересна винена история, с която жителите на града също се гордеят.
„През 1110 година баварският епископ барон Йоханес Фугер пътувал до Рим за коронацията на император Хенри V. Благородникът, който бил голям любител на хубавата храна и виното, изпратил напред верния си слуга Мартино да намери подходяща страноприемница, за да хапнат, пийнат и отпочинат. Слугата бил инструктиран да надраска думата „est” на входа на всеки хан, в който се предлага особено добро вино и „non est” на останалите ханове.

Монтефиасконе, Италия

 

Слугата толкова много харесал виното в Монтефиасконе, че написал:

„Est! Est!! Est!!!” на вратата на местната страноприемница.

Баронът одобрил избора на Мартино и решил да се установи в Монтефиасконе. Преди смъртта си, той завещал цялото си състояние на местната църква в замяна на една малка услуга: на всяка годишнина от смъртта му да разливат една бъчва от виното Est! Est!! Est!!! върху гроба му, за да може още веднъж да се наслади на това славно вино. Тази традиция била спазвана в продължение на столетия, докато Кардинал Барберио, който станал епископ на Монтефиасконе, решил, че е по-добре да раздават виното на бедните, отколкото да го прахосват по отдавна мъртъв барон. И макар, че баронът отдавна е забравен, името, което дал на виното, останало и до днес“.

Рицарско въоръжение – Монтефиасконе, Италия

 

На юг от Монтефиасконе, в посока крайбрежието на Тиренско море, се намира

Таркуиния – друг интересен малък средновековен град.

Таркуиния, бивш Корнето и в античността Такуини, е древен град в провинция Витербо, регион Лацио, Италия. Многобройните останки от некропол, следи от селище и от хижи в планината, дават първите доказателства за съществуването на Таркуиния от 9 век пр. Хр., когато районът е бил заселен от етруски. Градът още от средата на 7 век до 6 век пр. Хр. е имал двама членове от местната династия за царе на Вечния град- Рим.

Древен мост – Таркуиния, Италия

 

Таркуиния е люлка на етруската цивилизация.

Името на града произхожда от един етруски водач, който се е казвал Тарконте, а това на техният език означавало – „човек на дисциплината“. В зародиша на римската империя, Таркуиня е бил обсаден, не се е предал и е водил сражение, след което е превзет и разрушен, а жителите му са предадени в робство. Около 700 година градът е бил окупиран от французи и после от англичани.

Таркуиния, Италия

 

Много от историческите събития отслабват силата на крайбрежните градове, включително и на Таркуиния, като това довежда до пълното им подчинение на Рим, около 309 година пр. Хр. В региона единствено своята независимост запазва градът Тиберина. Около 90 година пр. Хр. Таркуиния е втори по големина център на империята, който контролира крайбрежния път dell’Aurelia. Последвалите варварски нашествия, катастрофални плячкосвания, а също и разпространяването на малария, довеждат до обезлюдяване на региона и до рязък спад в броя на населението.

Таркуиния, Италия

 

В Средновековието с бавното възстановяване на икономическите дейности, Таркуиния е отново населен и тогава се изграждат високи крепостни стени, както и поредица от укрепления през 9 и 10 век сл. Хр. В града процъфтява земеделието. Постепенно Таркуиния започва да има важна роля в отношенията между отделните държави, става съюзник с Пиза и започва трайни ползотворни отношения с Венеция, Генуа и Рагуса.

Таркуиния, Италия

 

Градът е бил обсаден през 1245 година от Фредерик II, обсадата пада едва през 1283 година. През 1330 година градът отново е обсаден до 1355 година. През 1393 година отново има обсада, този път от бретонци, които са отхвърлени с кървава борба. Наследникът на благородна фамилия от Вителески- Кардинал Джовани, един oт кардиналите воини в Църквата, е натоварен със защитата на териториите в района от нашествия, въстания и конспирации: първосвещеникът става и командир на местната армия. Понегово време градът има 35000 жители, над 50 църкви и 7 болници. Кардинал Джовани за пръв път успява да наложи в римския сенат през 1418 година граждани от Таркуиния. През 1478 година градът отново е поразен от страшен мор.

Таркуиния, Италия

 

Таркуиния става част от Кралство Италия през 1870 година под името Таркуиния Корнето,

преобразувано през 1922 година в Таркуиния. Векове наред обаче през средновековието, градът е носел името Корнето, в чест на фамилия, която осъществява най- голям разцвет в неговата история, между 400 и 1500 година. Всеки век е оставил своите паметници в мемоарите на града. Много от реликвите се пазят в музея на града, а етруските гробове, датирани от преди Христа, са една от основните забележителности в Таркуиния.

Таркуиния, Италия

 

Сред забележителностите на града и любимо място за неговите жители е фонтанът Нова, който се намира в центъра на градчето. Заобиколен с кокетни магазинчета, пицарии и кафенета, фонтанът никога не остава обезлюден. С интерес установихме, че водата му е питейна, всъщност това е факт за много от фонтаните в Италия. Строежът на Fontana Nova е започнат около 700 година. Идеята е била да се направи в стар етруски стил, но после е довършен по проект на Микеланджело.

Фонтан – Таркуиния, Италия

 

Замръкнахме в Таркуния, защото трябваше да посетим една изложба в местната катедрала. Никога няма да забравя улицата, по която стигнахме до катедралата, защото ухаеше диво на жасмин. Пред входните врати на жилищните сгради всеки беше поставил по една саксия с жасминов храст.

Фонтан – Таркуиния, Италия

 

А изложбата беше повече от великолепна. Впечатли ме съвместната експозиция на един художник, един музикант и един поет. Картините бяха окачени по стените на катедралата или изложени на стативи из цялото вътрешно пространство. Докато ги разглеждахме, слушахме живата музика на музиканта и живото слово на поета. Няма по- голямо въздействие за човешките сетива от така представеното изкуство в симбиоза. Удоволствие, което искам да си причинявам винаги, когато мога.

Фонтан – Таркуиния, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

4 коментара

юли 19 2010

Флоренция – красива, единствена и неповторима (1)

Днес отново поемаме към Апенините. Емата ще ни разведе из един от най-красивите градове на Европа – Флоренция. Приятно четене:

Флоренция – красива, единствена и неповторима

част първа

Отдавна се каня да седна, да си събера накуп спомените и снимките и да напиша „малко нещо”, свързано с  личните ми впечатления от минаването  ми “като вятър” през Флоренция.  И преди съм  разказвала за това, как голямата ми дъщеря ми избра,  да замина на кратка ескурзия до Италия, повтаряйки, че за нея  Флоренция е най-красивият  град в света.  Не вярвам да има европеец , който да  е пропуснал да изчете разказите за живота и за изкуството разцъфтяло се с невероятна сила и още по-невероятна красота във Флоренция, по времето което науката е нарекла “Италиански ренесанс”. Ще се опитам да дам някаква „рамка на времето”, от което са ни останали толкова много шедьоври в архитектурата и изкуството.  Това е монтаж от от преписани от интернет кратки текстове, от които да се нахвърлят  щрихи  от  картината на живота по онова време. Не бих могла да блесна със знания, а и не се стремя към това. За всичко си има хора, а аз не съм от тях.  То даже да си призная и аз сега с тук с вас  научавам някои подробности. Те са важни, за да си изясним как така Флоренция става градът, дал хляб, подслон и поле за изява на толкова гениални творци?

«Италианският Ренесанс е най-великият период в историята на европейското изкуство. Интересът към тази невероятно продуктивна в художествено отношение епоха между 1300 г. и 1600 г. след Христа си остава ненадминат и до ден-днешен.”

«Градове и държави

През 13-15 век Италия се състои от малки независими градове-републики, управлявани от местна олигархия. През 15 век все още Италия е разделена на пет по-големи държави, всяка с население от 800 хил. до 2 мил. жители: Флорентинската република, Венецианската република, Херцогство Милано, Папската държава и Неаполското кралство. През 1454 година 5-те държави сключват мирен договор помежду си в Лоди, след който бързо укрепват в стопанско отношение, което създава условия за културен подем.

Икономика на Флоренция

Своята икономическата мощ по време на Ренесанса Флоренция дължи на манифактурното производство на памучни тъкани, изнасяни в цяла Европа. Още в града динамично се развива лихварството, като се появяват и първите могъщи банкерски родове, фамилиите Барди и Фрескобалди. Родът на Медичите се издига бързо, забогатявайки от търговия и лихварство, и скоро става най-влиятелната фамилия в града.

Гвелфи и гибелини /Бъртранд Ръсел/:

“Флоренция през периода на Ренесанса е най-цивилизованият град в света и люлка на, ренесансовата култура. Почти всички велики имена в литературата, както и някои от ранните, а също така и от по-късните велики имена в изкуството са свързани с Флоренция… През тринадесети век във Флоренция съществуват три враждуващи класи: благородниците, богатите търговци и простолюдието. Гибелините – благородниците, претърпели окончателно поражение през 1266 г. и през четиринадесети век партията на простолюдието – гвелфите, извоювала надмощие над богатите търговци. Конфликтът им обаче не довел до трайна демокрация, а до постепенното установяване на онова, които древните гърци биха определили като “тирания“. Родът на Медичите, който в крайна сметка поема управлението на Флоренция, започва политическата си кариера с поредица партийни лидери, поборници за демократичната кауза…”

Четете по–нататък>>>

13 коментара

апр. 22 2010

Рим – пътуване из древността (2)

Продължаваме с пътуването на Юрий из Рим с важни и много забележителности. Започнхаме с фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, а сега – към Ватикана и Свети Петър. Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част втора

На другия ден, росни и свежи се опитахме да се изметкаме на метрото за да отидем до площад „Св.Петър”. Другите от компанията държаха да видят папата, който се появява всяка неделя от едно балконче на едноименната катедрала точно в 12.00 ч. Има един такъв чуден лаф, че да си бил в Рим и да не видиш папата е непростимо. Е, аз и Петя не държахме толкоз много да го зърнем –виждали сме го по телевизията, при това в по-едър план, отколкото щяхме да го направим от километричното разстояние на онзи мегаломански площад, заобиколени от пълчища туристи и поклонници, но в името на общия консенсус поехме към

Ватикана.

Закъсняхме с около двайсетина минути за събитието, но този път за това не беше виновен никой, а само метрото, което в един участък временно не работеше. Един полицай се опитваше да ни обясни това със знаци и бавно изговаряне на италиански думи. И понеже, когато не разбираш някой език, не го разбираш, ако ще буква по-буква да ти диктуват думите, ние спокойно влязохме в станцията, за да се убедим, че метрото работи само в обратната посока. Тия италианци не си дават много зор да учат английски. Иначе в повечето музеи надписите са двуезични –на италиански и английски.

И така докато се придвижвахме с алтернативен транспорт и после пак с метро, събитието –„показване на папа пред хиляди поклонници” бе безвъзвратно изпуснато. За това се досетихме по едно време, докато крачехме по Via Ottaviano в посока юг към заветния площад, а огромната тълпа крачеше насреща ни в посока север. Ура! Поне щяхме да разгледаме на спокойствие площада.

На площада обаче има нещо, което си струва много повече да видиш, отколкото епископът на Рим в неделя по обяд. Мястото, от което той се показва –

базиликата „Св.Петър“.

Върху строежа и са работели такива известни архитекти, художници и въобще хора на изкуството като Браманте, Рафаело, Перуци, Сангало, Микеланджело, Бернини…

Няма да ви дрънкам банални, знайни и незнайни неща за тази известна църква, защото ще трябва да започна още от смъртта на апостол Петър и да свърша с филма „2012” 🙂 А това си е обем, който е способен да изтощи и автор и читател.

Св.Петър – Рим, Италия

Базиликата Свети Петър

За наша радост тълпите вече си бяха отишли.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

« Newer Entries