След вчерашната Турция правим остър завой към Италия – Янита ще ни разходи из Рим

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим

от Площада на Републиката до Олимпийския стадион

В древността столица на най- могъщата, най- голямата и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация- Римската империя, а днес- столица на Италия, Рим съществува от близо 3 хилядолетия. La Cittа Eterna (Вечният град) или Градът на Седемте хълма ревниво пази своята хилядолетна история, започнала с тази за потомците на троянеца Еней- синовете на весталката Рея Силвия и бог Марс, но отгледани от вълчица- близнаците Ромул и Рем; продължена с историята на първия град в светa, провъзгласен за република, дописвана през вековете и от патриции, и от роби (като тракиецът Спартак, вдигнал най-голямото за времето си въстание) и недоразказана до днес, защото всеки бил в Рим и усетил атмосферата му, допълва историята му със своята лична- със свой почерк и от свое име.

С удоволствие се връщам в Рим, всеки път уж поради различни причини, които винаги обаче завършват по еднакъв начин- скитане из милионният град с опознавателна цел. Обичам този град, обичам начинът, по който мога да се разтворя в тълпата по (не)познатите му улици, ъглите на които винаги разказват някаква история; обичам нощният му живот и окуражаващото обещание, че това място е рай за фотографите. Няма шега. В няколко разказа ще посоча любими места в италианската столица.

Едно от тях-

Площадът на Републиката в Рим (или Piazza Della Repubblica)

се намира в централната част на града. Определят го като любимо туристическо място. В близост се намира сградата на операта, няколко от най- луксозните хотели в Рим, банки, гара „Термини”, базиликата на Микеланджело “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri “, няколко музея и един мръсен Макдоналдс, от външните маси на заведението обаче могат да се направят хубави панорамни снимки на площада. И кафето не е лошо. Макар, че е за предпочитане да се пие под сенките на градината отсреща, където може и да се паркира безплатно, ако сте с автомобил, (стига да се намери свободно място) или да си купите пресни и охладени нарязани плодове от една каравана. И денем, и нощем площадът гъмжи от хора.

Църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” (“Св. Богородица на всички ангели и мъченици”)

се намира на този площад, точно срещу хотелите.

Santa Maria Degli Angeli e Dei Martiri, Via Cernaia, 9, 00185 Rome, Italy

 

Изградена е през 16 век. Тук в централния олтар се намира и гробът на папа Пио IV- изключение от ватиканските правила папите да се погребват в криптата на базиликата „Свети Петър”.

 

Този храм е последният голям архитектурен проект на гения на Микеланджело; творец, който успява да съгради паметник и на историята, и на вярата, и на изкуството и науката. Именно по нареждане на папа Пио IV, Микеланджело е имал задачата да създаде тази църква в Рим върху руините от термите на римския император Гай Аврелий Валерий Диоклециан. Лично папата освещава църквата през лятото на 1561 година. Четири години по- късно той умира, а в базиликата е погребан доста повече време след това.

Една звездна сватба, която е организирана точно тук, става причината за това, църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” да се присъедини към официалните църкви в Рим и в Италия. Това се случва на 24 октомври 1896 година, когато в този храм е обявен бракът между принцът на Неапол и бъдещ крал на Италия- Виторио Емануеле III и принцесата на Черна гора- Елена.

 

Катедралата е уникална и е една от любимите ми в Рим. През деня, когато няма сенки, до входната врата се вижда само един каменен постамент- издълбан е, явно ползван с някаква цел в миналото. Но през нощта така се осветява, че (както е видно) сянката му върху стената наподобява монах. Този храм никога не остава обезлюден, макар че повечето от посетителите са туристи, които влизат от любопитство, снимат по няколко снимки и продължават забързано по пътя си.

 

Най- интересната инсталация в базиликата е един

слънчев часовник с прилежащата му звездна карта

Часовникът, на възраст около 300 години и построен по линията на меридиана, е разположен на пода. Целта на неговото изграждане е една проверка, с която трябвало да се провери истинността на Грегорианския календар, за да се представи средство за точно прогнозиране на Великден, а така да се докажат и предимствата на християнския календар пред по-рано използвания в Рим езически календар.

 

 

Автор на този слънчев часовник е авторитетният за времето си учен Франческо Бианчини. От дупки в тавана на църквата, слънцето се отразява в картата му по време на слънцестоянията и равноденствията, а през други дупки се наблюдава движението на две от големите звезди в небето.

Базиликата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri ” е известна и с огромния орган, който заема половината от пространството в храма и е един от най-големите органи в света. Приятно е да се послуша звука му, мелодиите му, които меко огласят цялото храмово вътрешно пространство.

Излизайки навън от храма, погледът на всеки се приковава във фонтана, изграден в центъра на Piazza Della Repubblica. Всъщност фонтанът е задължителен знаков символ на всеки площад в Рим. Този тук определено е много красив и е една от една от най-оживените зони в района особено през лятото, когато мнозина сядат на каменното му корито, за да почувстват прохладните му пръски. По- смелите дори потапят босите си нозе във водата му.

Скулптурите на Fontana delle Naiadi (изграден през 19 век) представят водните нимфи, а в центъра на фонтана се намира група от скулптурни елементи, символизиращи дръзкото предположение за човекът като укротител и господар на природните сили.

Фонтанът на този площад е бил първоначално с името Aсqua Pia и е проектиран от Алесандро Гуериери, чийто скулптури обаче през 1901 година се заменят с други. Новите са дело на сицилианецът Марио Рутели, за когото казват, че се уредил, благодарение на роднинските си връзки с Франческо Рутели- политик и бивш кмет на Рим.

В близост до Площад „Република” (ако се движите в посока Castel “Sant’Angelo” и Ватикана) се намира още един площад, където също има фонтан със скулптурна фигура, изобразяваща древногръцко митологично същество. Това е площад „Барберини”, а фонтанът е известен с името

Fontana del Tritone или Фонтанът на Тритон.

 

 

Синът на Посейдон и нереидата Амфитрита – бог Тритон, с тяло на човек и опашка на риба, се е наместил в средата на фонтана, надигнал голямата си раковина, с която свири, за да успокои или усили вълните на морската шир. Fontana del Tritone е построен преди 4 века от Бернини отново по молба на папа, ама този път Папа Урбан VIII.

Фонтани и чешми, чешми и фонтани има на всеки ъгъл, на всеки площад, на всяка улица почти или във всеки парк в Рим. Както вече казах, построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост. Водните съоръжения са различни по стил или различно орнаментирани, но винаги добре поддържани, приветливи и оживени от птици.

От Фонтанът на Тритон започва стръмната улица

Via Barberini.

Покрай едноименното кино, а после и покрай една сграда на банка с интересна ограда, улицата извежда почти в района около сградата на Palazzo del Quirinale- огромна сграда, официалната резиденция на италианския президент. От широкия площад може да се правят снимки, но приближаването е неуместно, заради строгата охрана в района. Тук може да разгледате градината на Palazzo del Quirinale, както и целият площад, сградите, паметникът и всичко, което се намира там. Препоръчвам ви това удоволствие, по- добре е да се разгледа така панорамно, отколкото с няколко снимки.

Градината на Palazzo del Quirinale (панорама, клик!) 

 

 

В близост до Фонтанът на Тритон се намира и едноименната му улица, която ще бъде интересна за всички любители на шопинга в марковите магазини на световноизвестни фирми.

Южно от площад „Барберини” (в посока Колизеумът и в близост до Форумът на Траян), на Via Nazionale, (която може да ви отведе обратно до Площадът на Републиката), се намира

Torre delle Milizie (или Кулата на милициите).

Думата „милиции” за пръв път тя се употребява от абат Джироламо Конти. С тази дума древните римляни са наричали доброволните отряди за защита на реда в града и за подкрепа на войската при война. След разпада на римската империя, кулата става частна собственност на династията Конти. Torre delle Milizie е същата кула, от която император Нерон гледа ужасен огромните пожари в покрайнините на Рим през 64 година.

Далеч от времето на Нерон, днес преобразена от лукс до кич по цялото протежение на Via Nazionale има шикозни и скъпи магазини, един от които е магазин Сваровски. Споменавам го заради интересната му витрина с два огромни скъпоценни (може би) камъка (на височина около 1 метър), които са поставени от двете страни на входната му врата.

Не много далеч от тук, пак в централната част на Рим, се намира още една интересна древна постройка, която трябва да се види-

Театро Марцело,

построен преди 2 хиляди години от император Август в чест на Марк Клавдий Maрселус. Сградата на Teatro di Marcello по архитектурен план много прилича на Колизеума, но за разлика от него, в древността театърът се е ползвал само за игри и чествания, а днес се ползва за концерти. Опустошителни пожари за дълго време преобразяват тази сграда в руина, античният театър е възстановен около 1300 година, когато върху него е изградена и грозната пристройка за дворец на хората, възродили и спасили театъра от тотално унищожение.

От Театърът на Марцел разходката из района може да продължи на юг и да приключи с посещение на един малък остров с формата на кораб- Тиберина, който разбира се, е в река Тибър. Островът е свързан с Рим чрез два моста. Мостът Фабричио (който е най-старият мост в Рим, останал до днес неразрушен) и мостът Честио (или Трастевере, предвид посоката, в която отвежда). Тук се е намирал древният храм на Асклепий, древногръцкият бог на медицината. Легенда разказва, че през 3 век пр. Хр., по време на чумната епидемия, римляните се отправили на кораб към светилището на Асклепий в Гърция, за да питат, как да се избавят от това наказание. По обратния път от реката изпълзяла змия и доплувала до върха на този остров. Това било знак островът да бъде посветен на бога. През 998 година по заповед на император Отон III била построена базиликата „Свети Вартоломей”. Там по време на друга епидемия от чума отново са били изолирани болните. Традицията да се лекуват болни на острова продължава и до днес. На остров Тиберина се намира болницата Фатебенефратели.

 

От този остров в северозападна посока, пътувайки по булевардите протегнати покрай река Тибър, Ватикана и паркът Монте Марио, се стига до най- голямото спортно съоръжение в италианската столица-

Олимпийският стадион,

който е предназначен за футбол или лека атлетика, но понякога е бил и домакин на концерти, както и на други културни събития. Стадионът е част от спортният комплекс на Foro Italico, строежът му е завършен през 1937 година. Година по- късно Адолф Хитлер организира първият „концерт” на този стадион, изнасяйки своя реч пред феновете си от фашистка Италия, а до края на бурния 20 век, че и в годините от следвашия, вече истински концерти тук представят Тина Търнър, Стинг, Майлс Дейвис, Дейвид Боуи, Ерос Рамацоти, Ю Ту, Рем, Мадона, Тициано Феро, Брус Спрингстийн, Депеш мод и др.

 

 

През своята история Stadio Olimpico е бил 3 пъти реконструиран. В околностите на стадиона се намират сградата на Общината, Институтът на академията на науките, Министерството на външните работи и прословутият Мост Милвио, наречен мостът на заключената любов, за когото съм разказвала вече. А неразказаното- в следващия пътепис.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Рим – на картата: