Archive for the tag 'базилика'

авг. 06 2017

Лазурният бряг с деца (6 ден): Марсилия и Замъкът Иф

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, а продължихме в Кан, Антиб и Ез, а за последно – в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Днес сме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо. Приятно четене: Ден 6, Марсилия и Замъкът Иф 02.07.2015 г. част шеста на […]

2 коментара

сеп. 26 2016

Пътуване до Париж (2): Париж

С Влади пристигаме в Париж – по пътя спряхме във Виена, а днес тръгваме из френската столица Приятно четене: Париж, пристигането част втора на Пътуване до Париж Постепенно магистралата се оформя, става все по-натоварен трафика. Но ние много набързо се оказахме пред хотела – някъде в периферията на Париж Париж е ограден от всички страни с един магистрален […]

5 коментара

Дек. 06 2011

Пътуване из Рим: от Площада на Републиката до Олимпийския стадион

 След вчерашната Турция правим остър завой към Италия – Янита ще ни разходи из Рим

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим

от Площада на Републиката до Олимпийския стадион

В древността столица на най- могъщата, най- голямата и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация- Римската империя, а днес- столица на Италия, Рим съществува от близо 3 хилядолетия. La Cittа Eterna (Вечният град) или Градът на Седемте хълма ревниво пази своята хилядолетна история, започнала с тази за потомците на троянеца Еней- синовете на весталката Рея Силвия и бог Марс, но отгледани от вълчица- близнаците Ромул и Рем; продължена с историята на първия град в светa, провъзгласен за република, дописвана през вековете и от патриции, и от роби (като тракиецът Спартак, вдигнал най-голямото за времето си въстание) и недоразказана до днес, защото всеки бил в Рим и усетил атмосферата му, допълва историята му със своята лична- със свой почерк и от свое име.

Рим, панорама

Рим, панорама

С удоволствие се връщам в Рим, всеки път уж поради различни причини, които винаги обаче завършват по еднакъв начин- скитане из милионният град с опознавателна цел. Обичам този град, обичам начинът, по който мога да се разтворя в тълпата по (не)познатите му улици, ъглите на които винаги разказват някаква история; обичам нощният му живот и окуражаващото обещание, че това място е рай за фотографите. Няма шега. В няколко разказа ще посоча любими места в италианската столица.

Рим, Италия

Рим

Едно от тях-

Площадът на Републиката в Рим (или Piazza Della Repubblica)

се намира в централната част на града. Определят го като любимо туристическо място. В близост се намира сградата на операта, няколко от най- луксозните хотели в Рим, банки, гара „Термини”, базиликата на Микеланджело „Santa Maria degli Angeli e dei Martiri „, няколко музея и един мръсен Макдоналдс, от външните маси на заведението обаче могат да се направят хубави панорамни снимки на площада. И кафето не е лошо. Макар, че е за предпочитане да се пие под сенките на градината отсреща, където може и да се паркира безплатно, ако сте с автомобил, (стига да се намери свободно място) или да си купите пресни и охладени нарязани плодове от една каравана. И денем, и нощем площадът гъмжи от хора.

Площадът на републиката в Рим

Площадът на републиката в Рим, колаж

Църквата „Santa Maria degli Angeli e dei Martiri“ („Св. Богородица на всички ангели и мъченици“)

се намира на този площад, точно срещу хотелите.

Santa Maria Degli Angeli e Dei Martiri, Via Cernaia, 9, 00185 Rome, Italy

 

Изградена е през 16 век. Тук в централния олтар се намира и гробът на папа Пио IV- изключение от ватиканските правила папите да се погребват в криптата на базиликата „Свети Петър”.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Този храм е последният голям архитектурен проект на гения на Микеланджело; творец, който успява да съгради паметник и на историята, и на вярата, и на изкуството и науката. Именно по нареждане на папа Пио IV, Микеланджело е имал задачата да създаде тази църква в Рим върху руините от термите на римския император Гай Аврелий Валерий Диоклециан. Лично папата освещава църквата през лятото на 1561 година. Четири години по- късно той умира, а в базиликата е погребан доста повече време след това.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Една звездна сватба, която е организирана точно тук, става причината за това, църквата „Santa Maria degli Angeli e dei Martiri“ да се присъедини към официалните църкви в Рим и в Италия. Това се случва на 24 октомври 1896 година, когато в този храм е обявен бракът между принцът на Неапол и бъдещ крал на Италия- Виторио Емануеле III и принцесата на Черна гора- Елена.

 

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рима

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Катедралата е уникална и е една от любимите ми в Рим. През деня, когато няма сенки, до входната врата се вижда само един каменен постамент- издълбан е, явно ползван с някаква цел в миналото. Но през нощта така се осветява, че (както е видно) сянката му върху стената наподобява монах. Този храм никога не остава обезлюден, макар че повечето от посетителите са туристи, които влизат от любопитство, снимат по няколко снимки и продължават забързано по пътя си.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Най- интересната инсталация в базиликата е един

слънчев часовник с прилежащата му звездна карта

Часовникът, на възраст около 300 години и построен по линията на меридиана, е разположен на пода. Целта на неговото изграждане е една проверка, с която трябвало да се провери истинността на Грегорианския календар, за да се представи средство за точно прогнозиране на Великден, а така да се докажат и предимствата на християнския календар пред по-рано използвания в Рим езически календар.

 

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Автор на този слънчев часовник е авторитетният за времето си учен Франческо Бианчини. От дупки в тавана на църквата, слънцето се отразява в картата му по време на слънцестоянията и равноденствията, а през други дупки се наблюдава движението на две от големите звезди в небето.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Базиликата „Santa Maria degli Angeli e dei Martiri “ е известна и с огромния орган, който заема половината от пространството в храма и е един от най-големите органи в света. Приятно е да се послуша звука му, мелодиите му, които меко огласят цялото храмово вътрешно пространство.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Излизайки навън от храма, погледът на всеки се приковава във фонтана, изграден в центъра на Piazza Della Repubblica. Всъщност фонтанът е задължителен знаков символ на всеки площад в Рим. Този тук определено е много красив и е една от една от най-оживените зони в района особено през лятото, когато мнозина сядат на каменното му корито, за да почувстват прохладните му пръски. По- смелите дори потапят босите си нозе във водата му.

Площадът на републиката и Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Площадът на републиката и Fontana delle Naiadi

Скулптурите на Fontana delle Naiadi (изграден през 19 век) представят водните нимфи, а в центъра на фонтана се намира група от скулптурни елементи, символизиращи дръзкото предположение за човекът като укротител и господар на природните сили.

Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Fontana delle Naiadi

Фонтанът на този площад е бил първоначално с името Aсqua Pia и е проектиран от Алесандро Гуериери, чийто скулптури обаче през 1901 година се заменят с други. Новите са дело на сицилианецът Марио Рутели, за когото казват, че се уредил, благодарение на роднинските си връзки с Франческо Рутели- политик и бивш кмет на Рим.

Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Fontana delle Naiadi

В близост до Площад „Република” (ако се движите в посока Castel “Sant’Angelo” и Ватикана) се намира още един площад, където също има фонтан със скулптурна фигура, изобразяваща древногръцко митологично същество. Това е площад „Барберини”, а фонтанът е известен с името

Fontana del Tritone или Фонтанът на Тритон.

 

Fontana del Tritone, Рим

Рим, Fontana del Tritone

 

Синът на Посейдон и нереидата Амфитрита – бог Тритон, с тяло на човек и опашка на риба, се е наместил в средата на фонтана, надигнал голямата си раковина, с която свири, за да успокои или усили вълните на морската шир. Fontana del Tritone е построен преди 4 века от Бернини отново по молба на папа, ама този път Папа Урбан VIII.

Fontana del Tritone, Рим

Рим, Fontana del Tritone

Фонтани и чешми, чешми и фонтани има на всеки ъгъл, на всеки площад, на всяка улица почти или във всеки парк в Рим. Както вече казах, построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост. Водните съоръжения са различни по стил или различно орнаментирани, но винаги добре поддържани, приветливи и оживени от птици.

Гълъби – Рим

Гълъби – Рим

Фонтани – Рим

Фонтан, Рим

Гълъби – Рим

От Фонтанът на Тритон започва стръмната улица

Via Barberini.

Покрай едноименното кино, а после и покрай една сграда на банка с интересна ограда, улицата извежда почти в района около сградата на Palazzo del Quirinale- огромна сграда, официалната резиденция на италианския президент. От широкия площад може да се правят снимки, но приближаването е неуместно, заради строгата охрана в района. Тук може да разгледате градината на Palazzo del Quirinale, както и целият площад, сградите, паметникът и всичко, което се намира там. Препоръчвам ви това удоволствие, по- добре е да се разгледа така панорамно, отколкото с няколко снимки.

Градината на Palazzo del Quirinale (панорама, клик!) 

 

Рим, Италия

 

В близост до Фонтанът на Тритон се намира и едноименната му улица, която ще бъде интересна за всички любители на шопинга в марковите магазини на световноизвестни фирми.

Южно от площад „Барберини” (в посока Колизеумът и в близост до Форумът на Траян), на Via Nazionale, (която може да ви отведе обратно до Площадът на Републиката), се намира

Torre delle Milizie (или Кулата на милициите).

Думата „милиции” за пръв път тя се употребява от абат Джироламо Конти. С тази дума древните римляни са наричали доброволните отряди за защита на реда в града и за подкрепа на войската при война. След разпада на римската империя, кулата става частна собственност на династията Конти. Torre delle Milizie е същата кула, от която император Нерон гледа ужасен огромните пожари в покрайнините на Рим през 64 година.

Torre delle Milizie, Рим

Рим, Torre delle Milizie

Далеч от времето на Нерон, днес преобразена от лукс до кич по цялото протежение на Via Nazionale има шикозни и скъпи магазини, един от които е магазин Сваровски. Споменавам го заради интересната му витрина с два огромни скъпоценни (може би) камъка (на височина около 1 метър), които са поставени от двете страни на входната му врата.

Не много далеч от тук, пак в централната част на Рим, се намира още една интересна древна постройка, която трябва да се види-

Театро Марцело,

построен преди 2 хиляди години от император Август в чест на Марк Клавдий Maрселус. Сградата на Teatro di Marcello по архитектурен план много прилича на Колизеума, но за разлика от него, в древността театърът се е ползвал само за игри и чествания, а днес се ползва за концерти. Опустошителни пожари за дълго време преобразяват тази сграда в руина, античният театър е възстановен около 1300 година, когато върху него е изградена и грозната пристройка за дворец на хората, възродили и спасили театъра от тотално унищожение.

Teatro di Marcello, Рим

Рим, Teatro di Marcello

От Театърът на Марцел разходката из района може да продължи на юг и да приключи с посещение на един малък остров с формата на кораб- Тиберина, който разбира се, е в река Тибър. Островът е свързан с Рим чрез два моста. Мостът Фабричио (който е най-старият мост в Рим, останал до днес неразрушен) и мостът Честио (или Трастевере, предвид посоката, в която отвежда). Тук се е намирал древният храм на Асклепий, древногръцкият бог на медицината. Легенда разказва, че през 3 век пр. Хр., по време на чумната епидемия, римляните се отправили на кораб към светилището на Асклепий в Гърция, за да питат, как да се избавят от това наказание. По обратния път от реката изпълзяла змия и доплувала до върха на този остров. Това било знак островът да бъде посветен на бога. През 998 година по заповед на император Отон III била построена базиликата „Свети Вартоломей”. Там по време на друга епидемия от чума отново са били изолирани болните. Традицията да се лекуват болни на острова продължава и до днес. На остров Тиберина се намира болницата Фатебенефратели.

 

остров Тиберина, Рим

Рим, остров Тиберина

От този остров в северозападна посока, пътувайки по булевардите протегнати покрай река Тибър, Ватикана и паркът Монте Марио, се стига до най- голямото спортно съоръжение в италианската столица-

Олимпийският стадион,

който е предназначен за футбол или лека атлетика, но понякога е бил и домакин на концерти, както и на други културни събития. Стадионът е част от спортният комплекс на Foro Italico, строежът му е завършен през 1937 година. Година по- късно Адолф Хитлер организира първият „концерт” на този стадион, изнасяйки своя реч пред феновете си от фашистка Италия, а до края на бурния 20 век, че и в годините от следвашия, вече истински концерти тук представят Тина Търнър, Стинг, Майлс Дейвис, Дейвид Боуи, Ерос Рамацоти, Ю Ту, Рем, Мадона, Тициано Феро, Брус Спрингстийн, Депеш мод и др.

 

Олимпийският стадион в Рим

Рим, Олимпийският стадион

 

През своята история Stadio Olimpico е бил 3 пъти реконструиран. В околностите на стадиона се намират сградата на Общината, Институтът на академията на науките, Министерството на външните работи и прословутият Мост Милвио, наречен мостът на заключената любов, за когото съм разказвала вече. А неразказаното- в следващия пътепис.

Богородица

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Рим – на картата:

5 коментара

окт. 03 2011

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия

Продължаавем поредицата пътеписи за неизвестната Италия. На ред са градчетата Монтефиасконе и Таркуиния, в региона Лацио. Водач ще ни бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния

регион Лацио, Италия

Малките градчета в Италия, които се случваше често да отсъстват от пътната карта, се оказаха по- трогателната част от националния италиански колорит. И повече ни харесваше да се скитаме из тях, отколкото в големите градове, които и без друго са си основните сдъвкани туристически дестинации. С такава цел: опознаване на по- малко известните места в Италия, започнахме обиколката си около

езерото Болсена

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

По път минахме през град

Монтефиасконе

Панорамата към езерото, което се вижда от високите части на града е завладяващо красива. Всъщност, панорамен изглед към езерото има и по пътя, отвеждащ към града.

01027 Montefiascone Витербо, Италия

 

Монтефиасконе се намира в най-високата точка на вулканичен хребет около езерото Болсена; древен град населяван от етруски и оцелявал през хилядолетната си история, скрит зад високи крепостни стени, издигнати около 1200 година.

Монтефиасконе, Италия

 

В историята на града от 1058 до почти края на 1500 година се вписват много императори, папи и известни хора, за които може да се научи от Крепостта на папите, реставрирана, украсена и днес често ползвана за културни събития. Всъщност, папите са ползвали този град за сигурно убежище, когато са се спасявали с бягство от папският дворец във Витербо. Монтефиасконе става част от Кралство Италия през 1870 година. В продължение на цяло хилядолетие преди това, градът е бил сцена за много драматични събития.

Монтефиасконе, Италия

 

Гордост за Монтефиасконе е

катедралата „Санта Маргерита”,

която се вижда от всяко кътче на града. Катедралният величествен купол по вътрешен диаметър е на трето място в Италия, след куполите на катедралите „Свети Петър” в Рим и „Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Катедрала Санта Маргарите – Монтефиасконе, Италия

Интересна е и

базиликата „Свети Флавиано”,

построена през 11 век в романо- готически стил и украсена със стенописи, датиращи от 14 до 16 век.

базиликата „Свети Флавиано” – Монтефиасконе, Италия

 

 

Точно в този храм ежегодно през август се провеждат

градските тържества,

които възпроизвеждат различни исторически събития от историята на Монтефиасконе. Герои във възстановките са жителите на града, които се обличат в традиционни за региона облекла.

Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

Всеки от тези празници завършва с традиционното факелно шествие по улиците на града. За късмет, в Монтефиасконе бяхме точно по време на тези градски тържества и това ни забърка в интересния свят от легенди, фолклорни традиции и исторически възстановки на действителните събития, с които местните жители се гордеят много. Тържествата се провеждат през първите две седмици от месец август.

Костюми – Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

Катедралният храм „Свети Флавиано” едва побираше всички участници в тържеството и всички зрители на спектакъла, които за целта бяха дошли и от съседните градове. Честно казано, не очаквах такова въздействие от видяното. С огромно вълнение наблюдавах пресъздаването на средновековната литургия, хората в храма, облечени в стари носии, рицарски доспехи, монашески или светски за времето си дрехи; завръщането на славната история, съхранена в паметта на потомците. Или обратно: пренасянето ни от действителността във времето няколко века назад.

 

Костюми – Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

В Монтефиасконе през месец август се провежда и

традиционният панаир на виното

Ето и една интересна винена история, с която жителите на града също се гордеят.
„През 1110 година баварският епископ барон Йоханес Фугер пътувал до Рим за коронацията на император Хенри V. Благородникът, който бил голям любител на хубавата храна и виното, изпратил напред верния си слуга Мартино да намери подходяща страноприемница, за да хапнат, пийнат и отпочинат. Слугата бил инструктиран да надраска думата „est” на входа на всеки хан, в който се предлага особено добро вино и „non est” на останалите ханове.

Монтефиасконе, Италия

 

Слугата толкова много харесал виното в Монтефиасконе, че написал:

„Est! Est!! Est!!!” на вратата на местната страноприемница.

Баронът одобрил избора на Мартино и решил да се установи в Монтефиасконе. Преди смъртта си, той завещал цялото си състояние на местната църква в замяна на една малка услуга: на всяка годишнина от смъртта му да разливат една бъчва от виното Est! Est!! Est!!! върху гроба му, за да може още веднъж да се наслади на това славно вино. Тази традиция била спазвана в продължение на столетия, докато Кардинал Барберио, който станал епископ на Монтефиасконе, решил, че е по-добре да раздават виното на бедните, отколкото да го прахосват по отдавна мъртъв барон. И макар, че баронът отдавна е забравен, името, което дал на виното, останало и до днес“.

Рицарско въоръжение – Монтефиасконе, Италия

 

На юг от Монтефиасконе, в посока крайбрежието на Тиренско море, се намира

Таркуиния – друг интересен малък средновековен град.

Таркуиния, бивш Корнето и в античността Такуини, е древен град в провинция Витербо, регион Лацио, Италия. Многобройните останки от некропол, следи от селище и от хижи в планината, дават първите доказателства за съществуването на Таркуиния от 9 век пр. Хр., когато районът е бил заселен от етруски. Градът още от средата на 7 век до 6 век пр. Хр. е имал двама членове от местната династия за царе на Вечния град- Рим.

Древен мост – Таркуиния, Италия

 

Таркуиния е люлка на етруската цивилизация.

Името на града произхожда от един етруски водач, който се е казвал Тарконте, а това на техният език означавало – „човек на дисциплината“. В зародиша на римската империя, Таркуиня е бил обсаден, не се е предал и е водил сражение, след което е превзет и разрушен, а жителите му са предадени в робство. Около 700 година градът е бил окупиран от французи и после от англичани.

Таркуиния, Италия

 

Много от историческите събития отслабват силата на крайбрежните градове, включително и на Таркуиния, като това довежда до пълното им подчинение на Рим, около 309 година пр. Хр. В региона единствено своята независимост запазва градът Тиберина. Около 90 година пр. Хр. Таркуиния е втори по големина център на империята, който контролира крайбрежния път dell’Aurelia. Последвалите варварски нашествия, катастрофални плячкосвания, а също и разпространяването на малария, довеждат до обезлюдяване на региона и до рязък спад в броя на населението.

Таркуиния, Италия

 

В Средновековието с бавното възстановяване на икономическите дейности, Таркуиния е отново населен и тогава се изграждат високи крепостни стени, както и поредица от укрепления през 9 и 10 век сл. Хр. В града процъфтява земеделието. Постепенно Таркуиния започва да има важна роля в отношенията между отделните държави, става съюзник с Пиза и започва трайни ползотворни отношения с Венеция, Генуа и Рагуса.

Таркуиния, Италия

 

Градът е бил обсаден през 1245 година от Фредерик II, обсадата пада едва през 1283 година. През 1330 година градът отново е обсаден до 1355 година. През 1393 година отново има обсада, този път от бретонци, които са отхвърлени с кървава борба. Наследникът на благородна фамилия от Вителески- Кардинал Джовани, един oт кардиналите воини в Църквата, е натоварен със защитата на териториите в района от нашествия, въстания и конспирации: първосвещеникът става и командир на местната армия. Понегово време градът има 35000 жители, над 50 църкви и 7 болници. Кардинал Джовани за пръв път успява да наложи в римския сенат през 1418 година граждани от Таркуиния. През 1478 година градът отново е поразен от страшен мор.

Таркуиния, Италия

 

Таркуиния става част от Кралство Италия през 1870 година под името Таркуиния Корнето,

преобразувано през 1922 година в Таркуиния. Векове наред обаче през средновековието, градът е носел името Корнето, в чест на фамилия, която осъществява най- голям разцвет в неговата история, между 400 и 1500 година. Всеки век е оставил своите паметници в мемоарите на града. Много от реликвите се пазят в музея на града, а етруските гробове, датирани от преди Христа, са една от основните забележителности в Таркуиния.

Таркуиния, Италия

 

Сред забележителностите на града и любимо място за неговите жители е фонтанът Нова, който се намира в центъра на градчето. Заобиколен с кокетни магазинчета, пицарии и кафенета, фонтанът никога не остава обезлюден. С интерес установихме, че водата му е питейна, всъщност това е факт за много от фонтаните в Италия. Строежът на Fontana Nova е започнат около 700 година. Идеята е била да се направи в стар етруски стил, но после е довършен по проект на Микеланджело.

Фонтан – Таркуиния, Италия

 

Замръкнахме в Таркуния, защото трябваше да посетим една изложба в местната катедрала. Никога няма да забравя улицата, по която стигнахме до катедралата, защото ухаеше диво на жасмин. Пред входните врати на жилищните сгради всеки беше поставил по една саксия с жасминов храст.

Фонтан – Таркуиния, Италия

 

А изложбата беше повече от великолепна. Впечатли ме съвместната експозиция на един художник, един музикант и един поет. Картините бяха окачени по стените на катедралата или изложени на стативи из цялото вътрешно пространство. Докато ги разглеждахме, слушахме живата музика на музиканта и живото слово на поета. Няма по- голямо въздействие за човешките сетива от така представеното изкуство в симбиоза. Удоволствие, което искам да си причинявам винаги, когато мога.

Фонтан – Таркуиния, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version