Archive for the tag 'Атон'

апр. 16 2015

Великденска разходка до Халкидики (Неа Врасна и о.Амулиани)

Днес Емилия ще ни разкаже за току-що отминалия Великден (Христос воскресе! Да сте здраи щастливи всички! 🙂 – естествено, тя не е се ръчкала по претъпкани хотели с недостатъчно храна, а е направила разумния избор на жената със семейство – на кротко и спокойно почиване и разхождане 🙂 Приятно четене: Неа Врасна и о.Амулиани Великденска […]

No responses yet

апр. 18 2011

Халкидики – пролетно море в Гърция

Далеч? Кога сме ходили далеч, когато можем и на близо? Времето, колкото и невероятно са звучи се стопля, и като пролетни птички идват разкази за морето. И то не за далечното (от София) Черно, а за близкото Бяло. С Мария ще огледаме Халкидики преди сезона.

Приятно четене:

Халкидики – пролетно море

Северна Гърция се оказа „спасителното решение“ за четирите свободни дни около националния ни празник. Признавам, че хотелчето, в което се настанихме като изходен пункт за обиколките ни из полуострова, го резервирах преди 5 месеца и то с голям зор, тъй като почти не намерих работещи хотели в началото на март .

Бяло море край Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи

Отседнахме в

Агия Триада – едно село на 14 км южно от летището на Солун

– реновиран тамошен балкантуристки хотел, но пък работещ целогодишно. Туристическият сезон започва от Великден. През март може да откриете работещи кафенета и кръчмички на брега, но не навсякъде. И, както каза един от нашите гостоприемни домакини – „Чакаме ви от края на април нататък! Ама вие защо толкоз рано дойдохте? „

Agias Triadas-Angelochoriou, Гърция

Смятам за излишно да разказвам за уютните, полускрити и плитки заливчета, на които може да си направите пикник, за маслиновите дръвчета, които са обрамчили почти всички хълмчета, както и за многобройните малки хотелчета и студиа, в които можете да се настаните на доста по – прилични цени, отколкото във Велинград например.

Бяло море край Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи – Атон, Гърция

Искам да ви разкажа за

гърците и тяхната постна пица

Държавен дълг, безработица, орязани 13 и 14 – та заплата и пенсия, финансови рестрикции в публичния сектор, почти перманентни стачки – предупредителни, ежемесечни, браншови и национални… Звучи стряскащо. Изпълнени с лек боязън, пресичайки границата откриваме –

Нови отсечки на магистралата до Серес, нароили се ваканционни селища, очевидно нови – новенички, накацали по гърбавите хълмове на Касандра, скрити сред буйни кипарисови гори, прясно боядисани и потегнати къщи на Ситония, шосета без дупки и усмихнати, бавно ходещи, за никъде небързащи млади хора. Солун ми се стори още по – красив, бях там за последно преди година и половина.

Лимони по улиците – Халкидики, Гърция

И лимоните,и портокалите,и мандарините са си по дърветата

Новата църква в Неа Мудания – Халкидики, Гърция

Новата църква в Неа Мудания

В къмпинга до нашия хотел пазачът всяка сутрин премиташе алеите/къмпингът беше абсолютно празен/.

В Неа Потидея – градче в началото на ръкава Касандра

– ресторантчетата бяха готови да отворят, барабар с белоснежните покривки и прясно засадените пролетни цветя в съндъчета на улицата. Навсякъде в заведенията имаше украса от разноцветни гирлянди и маски в навечерието на Сирни Заговезни.

Карнавал в Полиури, Касандра – Халкидики, Гърция

Карнавал в Полиури, Касандра

Неа Потидеа – Халкидики, Гърция

Неа Потидеа

И още малко повод за размишления – в хотела ни пристигна автобус с гимназисти. Два класа огласиха фоайето за секунди. Спогледахме се скептично, мислейки си – „Ех, тази нощ няма да се спи. „В 22 ч. ги откараха на дискотека – наконтени, гримирани и хвърляйки си срамежливи погледи. На сутринта се питаме – „А бе, усетихте ли децата кога се прибраха? „Тихи, възпитани, кротки, доколкото им позволява възрастта, настанени в почти луксозен хотел, на масите за закуска винаги имаха по една огромна купа течен шоколад… И ми стана мъчно за нашите деца, които товарим като добитък, слагаме в багажа сандвичи и кроасани, да излезе по-евтинко, и ги лашкаме по разбитите ни пътища със стари „Чавдари“.

Да пазим децата според мен е по-важно от сметките, които правим винаги на дребно и винаги без кръчмар.

И за финал – в Гърция е по-скъпо – и бирата, и кафето, и рибата, но си давам еврото с удоволствие.

Но … стига тъжни краски! Смело към Халкидики! Очакват ни!

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Халкидики – на картата:

12 коментара

Дек. 17 2009

Уранополи – портата на монашеската република Атон

Хайде да идем малко на топло — Димка ще ни разходи до Уранополи, последното мирянско градче преди Света гора. Приятно четене:

Уранополи — портата на монашеската република Атон

Инфо за всички, които могат да се заинтересуват:

  • от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или „крачета“, както ги наричат съседите, на Халкидиките — Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.
  • Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.

Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.
Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.


На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за студентите, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева — също толкова, колкото от София до Заарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.

От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина — защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира — родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост:-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

окт. 12 2009

На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка

Така се случва, че в последните седмици пращате разкази предимно за Гърция и морето там. Пак ще се повторя, но се надявам, че деятелите на българския туризъм ползват интернет и хвърлят по едно око насам, за да разберат защо всички сме се запътили да почиваме при южните ни съседи. А на вас пожелавам приятно четене на разказа на Бай Кольо — вижте по какво полицията в Гърция прилича на полицаите от Сен Тропе:-)

Приятно четене:

На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка

На море в Ситония, Халкидики — релакс до дупка

Края на юни е и решаваме да отидем на море за седмица в Гърция. Вече сме били на Тасос, Ней Пори(крайбрежието близо до паралия Катерини), Неа Перамос(на 16 км. Югозападно от Кавала), Неа Мудания (на полуостров Касандра от Халкидики).
До тук опитът ни с Гърция категорично казва да не се занимаваме с резервации предварително. Винаги се намира на място, е не сме били на 1 ви август, което не ви препоръчвам, температурите са само за много топлолюбиви хора. Повечето средна ръка хотелчета нямат сайтове, тези които имат са 50% само на гръцки така че идете спокойно. Разгледайте мястото, изберете, пазарете се добре. Цените там като на всякъде са сезонни така че топ сезон = топ цени. До сега не сме посещавали средният ръкав Ситония. Изглежда ми най-див и ненаселен, а това са само плюсове за нас и изборът е направен

Ние проведохме дискусия с нашите гръцки приятели за мястото и те го потвърдиха. Солунчани ходят там като на село. Нашият зор беше да намерим нудистки плаж, което си е трудна работа Гърция. Не си падат комшиите по голотиите. Както и да е раздадоха съвети и напътствия и отпрашихме. Тук маже да видите и картата която ни изпратиха приятели

Морето, ах морето. Това си е цял докторат. Едно най-хубавите му качества е това че има кеф за всякакви вкусове. Например имах колеги, младежи, които отиваха за 10 дни на Дюни, връщаха се след седмица поради остра финансова криза, а отиваха с цяла заплата(хич не беше малка). Та на въпроса ми, как беше морето ме поглеждаха някак странно и отговаряха: ми то не остана време да го видим. Като се будиш в 5 следобед за кога море? А! Други приятели например най-харесват да идат към 10ч. на плажа Атлиман (Китен който го знае), който е много хубав плаж, затворен като лагуна но малък за не повече от 100 човека (а обикновено са над 1000) и там да поседнат, щото за лягане място няма. Там некой трябва да дръпне кърпата да постелеш своята. Имам и едни дето ги дразни пясъкът та ходят само по скали и камъни. Та хора разни. Защо ви го разказвам това, защото е добре като кажеш тук е много хубаво останалите да разберат на какво точно викаш хубаво. Та на мен/нас ми допадат населени места дето са малко забравени от Бога. От София сме и многото оживление ни е дошло до гуша(да не казвам колко). Ако може най-близката дискотека да е поне на 50 км. и на плажа особено във водата да не се чувстваш като в таратор. Ако може да няма 5 звездни билдинги прекалено забавни атракции, тип джет, мотопед под наем за пияни русначета и пр.

Много важно е да се вижда морето от терасата. Те това е лесно постижимо в Гърция където имат култ към балконите и спокойното съзерцание с узо или фрапе в ръката си е част от културата.

Визията

Ето защо

Ситония става

Полуостровът е голям и естествено има и доста по — младежки — забавни курорти, но общо взето ако си падате по денонощната фиеста няма какво да търсите там. Семейно или не съвсем, с деца или без бива.

Ние нямаме точна представа къде отиваме. Ще спираме на препоръчаните места и ще решаваме на място. Пътувахме през граничния пункт Илинден — Екзохи. Естествено, лесно се минава границата вече. Само нашият участък още си седи нарязан между Добринище и Гоце Делчев. После преди Драма решаваме да се отклоним по преки пътища и малко оплескваме маршрута. Все пак попадаме на курорта Олимпиада — в началото на третия ръкав Атон (казва се Атос на гръцки).
Четете по-нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version