Archive for the tag 'Атлантически океан'

ян. 17 2013

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Люси ще ни води днес до едно чудно местенце в Щатите – остаров Мартас Винярд с неговите Джинджифилови къщички. Тази седмица нещо ни е потръганало на къщи май 🙂

 

Приятно четене:

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Първият поглед към тази приказна действителност не може да се сравни с нищо. Все едно, че пищните картинки на куклени пейзажи, познати на моето поколение най-много от ленти на Стереобокс, изведнъж са оживели и само някакви си няколко крачки ме делят от това съвършенство. Тези къщи са известни с името Джинджърбред Хаусис (Gingerbread Houses) (Бел. Авт. Наречени са по името на традиционните коледни джинджифилови сладки) Боядисани са в ярки цветове и носят чувство на неповторим уют и идилия.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

В Оук Блъфс,

градче на острова Мартас Винярд (Martha’s Vineyard), могат да се видят около 300 такива приказни къщи. Повечето от тях са обитаеми, а някои дори можете да наемете. През лятото наемът на един от тези котиджи е около $2000 на седмица. Впечатлена съм, че повечето предлагат съвременни удобства – пералня и сушилня, кабел, климатик… Това много не ми се връзва с приказката, но си има предимствата. Интересно е, че котиджите имат лимит за броя хора, които могат да пребивават в тях – всъщност те са много малки, гледани отвън, което допринася за тяхната нереалност. Но четейки обявите за наем, виждам, че имат по 3-4-5 спални. Отново съжалявам, че не можах да ги видя отвътре. Продажната цена на всеки от Джинджифиловите къщие над $1 милион.

o. Мартас Винярд, САЩПлаж – o. Мартас Винярд, САЩ

Ферибот – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Мартас Винярд е остров в Атлантическия океан,

с площ от 260 хиляди квадратни километра, в близост до южната част на щата Масачузетс. До него се стига с ферибот за около час, в по-бързия му вариант, което струва около $36 в едната посока. Постоянните му жители са около 15 хиляди, но популярността му набъбва през лятото, и населението му се увеличава до 100 хиляди души. Островът има няколко причини за слава – там е заснет филмът „Челюсти“

Martha's Vineyard, Масачузетс, Съединени американски щати

 

На път за дома на майка си, Жаклин Кенеди-Онасис в Мартас Винярд, близо до брега, в самолетна катастрофа, умира Джон Кенеди, Младши.  Американските президенти Бил Клинтън и Барак Обама прекарват летните си ваканции на острова.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Гледката на редица къщи, боядисани в бонбонени цветове, с безброй дървени орнаменти, ви кара да забравите за новините, за живота си, за времето, и останалите измерения на реалността. В моите представи къщата на Пипи Дългото Чорапче Вила Вилекула изглежда като една от къщите пред очите ми. Духът на този приказен свят е неподправен, чист, има нещо детско в него. Сякаш е нужно богатството на детското въображение, за да бъде създаден такъв свят. Вглеждам се в безкрайните детайли – уникални, е слабо определение. Впечатляващо е, че къщите са били съхранени толкова години при безпощадните зими на Източния бряг.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

Голяма част от тези къщи са разположени в окръжност и носят също толкова забавни индивидуални имена – Розовата Къща, Ангелският Котидж, Морската Скарида.

Къщите от редицата  Джинджърбред Хаусис

били построени в средата на 19ти век от последователи на Методистката Църква с целта да предоставят възможност на хората да се отдадат на религиозни учения необезпокоявани. Повечето къщи са предавани в семейства от поколение на поколение.

Розовата къща има славата на най-търсена от фотообективите на туристите. Орнаментите над прозорците й са наречени „вежди“.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩДжинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Всяка къща е построена с впечатляващо внимание и прецизност, детайлите са изпипани майсторски и изобилстват из целия екстериор на къщите. Понякога редицата къщи е отворена за посещения на туристи, но за съжаление пропуснах тази възможност. Снимките, които виждам, са убедителни – и интериорът е в същия стил. Често дори летните цветя в саксии и в градините са в цветова хармония с основните тонове на къщата. В началото на август тъкмо отминават хортензиите, чиито огромни богати топчести цветове съвсем прилягат на пейзажа. Всяка къща има веранда, с неизменните люлеещи се столове.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Мислено виждам как мога да прекарам часове в безметежна сладост на някоя от тези веранди. Определено нищо злободневно няма значение в тази „приказка“! Виждам как шегата, че някои хора отиват на ваканция и забравят да се върнат, лесно може да се случи тук. С неохотност напускам „приказката“ с тайното обещание да се върна…, за да разгледам интериора.

Поздрави,

Люси Рикспуун

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата:
КЛИКЕЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

6 коментара

Дек. 18 2012

На мотор из Африка (11): Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

Днес стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през КенияТанзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  прекосихме Ботсванаа за последно минахме през Намибия

Днес благополучно ще завършим това пътешествие в Кейптаун, на нос Добра надежда и Иглен нос

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

единайсета част

Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

Южна Африка, маршрут

 

 

  • Валута – Ранд /rand/.
  • 1$ = 6,8 – 7,10 ранда.
  • 1 литър бензин 95 = 8,39 ранда
  • Виза – 84 лева и се издава предварително от Посолството на ЮАР в София. На нас ни дадоха виза, която важи за 10 дни от влизането в страната.

След като на 04.08.2010г. минахме границата на Намибия, от страната на Южна Африка отново ни посрещна много добра организация и бяхме готови за около половин час. Влязохме в последната държава от нашето пътуване. И от тази страна беше същата жега.

Първите 10 километра покарахме по прекрасни завои, но след това отново започнаха правите пътища. Едва след още 60 километра стана интересно. От двете страни на пътя се появиха интересни скали, хубави завои и карането си беше вече удоволствие. Около 16.00 часа стигнахме до

гр. Спрингбок /Springbok/

Тук решихме да нощуваме. Намерихме и лоджа в скалите над града. Прекрасно място идеално за почивка. Градчето беше малко, доста подредено и чисто. Тук вече си беше абсолютната цивилизация, предлагаща всякакви видове заведения за бързо хранене, супермаркети и други познати неща. Това беше и за този ден. Скука по пътя, но стигнахме и последната държава от пътуването ни.

 

05.08.2010г. – 64-ти ден.

Днес ни предстоеше да стигнем до Кейптаун и за това станахме рано. Имахме да изминем 570 километра. В Спрингбок тъкмо отваряха магазините и решихме да купим SIM карта, защото трябваше да се обадим да си уредим нощувките в Кейптаун. Щяхме да спим в апартамента, за който Лоранс ни помогна.

Купуването на тази СИМ карта отне 30 минути. Отидохме и до магазин, където предлагаха карти на Vodacom за да си купим и флашки за мобилен интернет. Е, точно там попаднахме на най-бавния продавач в света. Покупката ни отне цели два часа и половина и всичко това, за да регистрира картата, копия на паспортите и пресмятане на сумата. Просто не можех да повярвам на какъв човек попаднахме. Хубавото беше, че точно когато щяхме да му извиваме вратлето, той приключи със сметките. Ужас. В 11.30 часа вече бяхме готови.

Добре, че за това време Мони успя да говори с Черил, собственичката на апартамента в Кейптаун и спането беше уредено. Тръгнахме най-после. Дадохме такава газ, че докарахме средна скорост 120 км/час. В началото ни поваля малко дъжд и стана студено, но все пак тук си е средата на зимата. Температурата беше само 12 градуса. Пътят вече беше с доста завои и много живописен. В началото се редуваха скали с най-различна форма, а след това започнаха зелените поляни. Всичко стана много свежо и цветно.

Южна Африка – ЮАР, Африка на мотор

Приятно четене>>>

 

17 коментара

Дек. 04 2012

Африка на мотор (10): Намибия: една Германия в пустинята

Постепенно стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през КенияТанзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  а за последно прекосихме Ботсвана.

Днес наред е по немски уредената Намибия с нейните уредени градове, огромни дюни и студени пустини

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

десета част

Намибия: една Германия в пустинята

 

Намибия, маршрут – През Африка на мотор

 

 

  • Валута – Намибийски долар.
  • 1$ = 7,5 намибийски долара.
  • 1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
  • Виза – 45 евро и се издава предварително от Виена.

28.07.2010г. – 56-ти ден.

Вече започнахме да усещаме, че се движим към зимата. Странно е да чуем, че в България са големи жеги, а ние да се събудим на 12 градуса.

Oтново тръгнахме в 08.30 часа. През целия ден температурата се качи само до 24 градуса. Пътят до границата с Намибия продължаваше през Калахари и това отново беше придружено с огромна пустош и правите пътища. Около 13.00 часа вече бяхме на границата с

Намибия

Тук само се попълва бланка за влизане и няма други формалности. Плаща се и пътна такса 130 намибийски долара. И тук минахме бързо границата. Карахме отново по познатите ни прави пътища през Калахари и нямахме още усещането, че сме в друга държава.

 

Калахари, Намибия – През Африка на мотор

 

 

 

 

Стигнахме и първия по-голям град на Намибия. Веднага ни направи впечатление, че

Намибия е много светска държава

Усещах, че напускаме онази Африка, за която мечтаех и заради която тръгнах на това пътуване. Всичко беше лъскаво, огромни супермаркети, уредено движение, светофари, дори заведения от сорта на McDonalds и KFC. Бяхме вече в друга Африка, а и се движехме към западното крайбрежие. Дори пътищата имат табели, уширения за камиони, мантинели.

Калахари, Намибия – През Африка на мотор

 

 

На около 40 километра преди столицата на Намибия – Виндхук /Windhoek/ се появиха малко планини и започнаха приятни завои.

Намибия – През Африка на мотор

 

 

Около 16.30 часа стигнахме във

Виндхук

Четете продължението (има много снимки)>>>

 

One response so far

май 02 2012

Африка пеша (11): Бенин: В резерватите за бели

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а за последно в Того успяхме да получим пари от африканец.

 

Днес отиваме и откриваме Бенин – страната, в чийто резервати има само бели 

 

Имайте търпение да се зареди – снимките са много

 

Приятно четене:

 

Африка пеша

 

част единайсета

 

Бенин: В резерватите за бели

Бенин – страната на водум религията (или вууду както я наричат от другата страна на океана). Видяхме вууду фетиши – статуи и пазари за мъртви животни, както и много местен джин, който се използва за церемониите. Видяхме и много живи животни, които са доста по-интересни за нас.

Черепи за вуду – Бенин, Африка

В Бенин влязохме с двама тоголиици с джип, които ни оставиха в

Гранд Попо – градче на океана с красиви плажове

По пътя видяхме Ерви – фотографа с мотора и дълго го преследвахме. Настигнахме го чак на границата, където си взимаше виза. Направихме си среща в един реге бар в Гранд Попо и не след дълго се видяхме там. Разказвахме си кой къде е бил, когато се появи възрастен германец, който бяхме срещнали в посолството на Гана в Уагадугу. Отидохме всич

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version