Днешният пътепис ще ни отведе до не много известно място в подножието на много известно. Иван ще ни води до квартал Плака, който се намира почти в буквален смисъл в сянкта на Акропола.

Приятно четене:

В подножието на Акропола – квартал Плака на Атина

Винаги съм твърдял, че гърците знаят много добре как да си развиват туризма. Не че няма какво да се види, ама това са 9 милиона посещения годишно.

Друг интересен факт е, че при наличието на толкова много острови с добре развита инфраструктура и с достатъчно места за развлечения и почивка, общият им брой на посещения остава по малък от този на столицата на Гърция- Атина.

Още факти- Атина е в топ 10 най-предпочитани дестинации в света и в Топ 5 най-посещавани столици в Европа. От 1 януари 2011 година ДДС-то в туризма е 6.5%, т.е. един от най-ниските в Европа, но не се знае дали туристическите агенции ще си намалят пакетите- аз лично не вярвам.

Тази статия е за един проект, който ще го споделя в бъдеще, че да не вземе да го урочасате- и не случайно на първо място започвам с The Plaka – място, с което всеки един турист се запознава още на първия ден.

Плака се намира в централната част на Атина в подножието на Акропола.

Най-лесният начин за стигане до там е чрез Метрото – спирката е Монастераки.

Голяма част от жителите и туристите (с изключение на американските туристи – те са като енциклопедии) са останали с впечатлението, че Плака е всичко, което се намира под Акропола, ама са в грешка… 🙂

Плака е местността в която е останал старият план на Града още от микенската епоха (II хил. пр. Хр.). Там са пребивавали слугите на царя и една голяма част от занаятчиите на онези времена.Това е единственото запазено място в днешна, модерна Атина и се отличава с това, че повечето улици са забранени за всякакъв вид превозни средства.

Плака е любимото място за разходка

на местните жители – малките романтични улички, киприте таверни и историческите забелижителности са една малка част от красотите на тази местност.

Няма да изпадам в исторически детайли- в нета колкото искаш , ще се опитам да ви покажа нещата през моя поглед (обектив) и нещата, които трябва да посетите, ако имате път на сам /там/.

Анафиотика

не е толкова познато за туристите място, но е едно доста голямо историческо наследство за Атиняни. Това всъщност е и по-голямата част от Плака – малките къщички в сиьо и бяло обградени със саксии с цветя, спокойните улички в които не е никакъв проблем да се изгубиш и невероятната гледка на Акропола от толкова близо – островна атмосфера в центъра на Атина.

Името Анафиотика идва от родното място на създатели те му – ос. Анафи.В историята е доста спорно как са се заселили тези островитяни на това място. Били са известни като много добри зидари, но имигрирали от родния си остров, заради лошите условия на живот там. След като пристигнали в Атина , решили да се установят в подножието на Акропола, което приличало от части на техния роден остров. По онова време със закон било забранено строителството около целия хълм върху който е изграден Акропола. Но друг закон пък гласял, че една къща, ако е завършена до край, не може да бъде съборена. И за това те строели домовете си само вечер, когато е нямало полиция, а денем работели из цяла Атина в която по това време бил периода на най-голямото строителство, след този на римският император Адриан през периода 117 г. до 138 г.

Друга версия разказва, че са били повикани от тогавашните управляващи за да изградят новия облик на Атина след освобождението от османската империя. Доброто мнение за тяхната работа им помогнало да не бъдат обезпокоявани за строителството на техните домове в тази забранена зона.

По времето на военната диктатура през 70-те години на 20 век са били съборени доста сгради и домове в цялата част около Акропола. След като обаче диктатурата пада, всяко едно правителство се опитва да възстанови целия район. Тогава се започва и

реставрацията на Акропола

През 2004 година излиза нов инфраструктурен план за този туристически район, с който се цели търговската зона да се разрасне значително. Голяма част от жителите на Плака не одобряват тази промяна, тъй като се нарушава романтичната и спокойна атмосфера, но от друга страна туризмът си остава основен поминък и в крайна сметка проекта се изпълнява без особени сътресения и промени .

Квартала Плака винаги е привличал вниманието на творци, поети, артисти и аристократичната гилдия на столицата. Има голям брой заснети филми както от гръцката така и от европейската киноиндустрия. Разхождайки се из малките улички може да се забележат всякакъв вид творци- улични музиканти (студенти), художници, забързани фотографи и седнали на някой камък поети.

Плака е наистена едно красиво и интересно място и го препоръчвам на всеки, който посети Атина.

Благодаря ви, че се отбихте и се надявам, че ви е било интересно …

Автор: Иван

Снимки: авторът

Продължаваме с мото-пътеписа на Антон за пътуването му из Гърция. Остaвихме го в Атина, а днес ще тръгнем през Волос към къщи. Приятно четене:

Метеора — Атина — Волос

част втора

Ден 3

На другия ден станахме към 9:00 ч. закусихме и решихме Ники да ни разведе из Атина но за да се предвижваме по бързо излезнахме с два мотора само.

Митко и Стуман отидоха да изкарват единия мотор, а Ники реши да изкара неговия чопър да го раздвижи и аз се возих при него. Отидохме до паркинга, където го държи. Специален паркинг подземен само за мотори, врата му е с карта и код и е широка само колкото мотор да мине през нея вътре има асансьор с който се свалят и качват моторите от долното ниво направо уникално.

Тук се возим на асансьора

Ето го на долното ниво.

Ето и как са подредени машините долу.

Имаше и един доста добре реставриран мотор

Четете по-нататък>>>

Днес отново ще тръгнем към Гърция — този път към Метеора и Атина. Антон ще ни качи на мотора си, за да ни разходи из южната ни съседка. Приятно четене:

Метеора — Атина — Волос

част първа

Към Метеора и Атина

Това е историята на трима мотористи зодия Риба с три червени Хонди с V4 двигатели пътуващи 4 дена в Гърция. През 2009 година месец септември се събраха четири почивни дни от 19-ти до 22-ри и решихме да си направим разходка из Гърция. Маршрута който беше заплануван София — Метеора — Атина — Волос — София около 1800 км. Спането на палатки като в Атина нашите добри приятели Николай и Ирина Генови ни приютиха и разведоха най- любезно за което благодарим много. За останалите две нощувки посетих този сайт http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/greece/macedonia/ набелязах къмпингите и се обадих по телефона да попитам дали работят и колко струват. За връщането от Атина решихме да пренощуваме край Волос да съкратим пътя и в същото време да погледнем как е природата в този залив. Ще разбия разказа в картинки по дни за внасяне на яснота.

Ден 1

Тръгнахме към 8:30 ч. от бензиностанция Лукойл в Княжево, където беше сборният пункт посока ГКПП Кулата. Имаше прилично движение — все пак бяха 4 почивни дни и доста хора бяха решили да прекарат почивката си в Гърция.

Придвижихме се бързо до границата без спирания направо на Шел-а преди ГКПП-то за да заредим за последно в България. На контролния пункт имаше опашка от коли не много голяма, но се движеше бързо най-странното беше, че на колите не им проверяваха паспортите, но на нас ни ги провериха — освен да са си ги показвали от вътре без да ги подават на граничаря — не можах да видя добре.

От Кулата до Серес пътя са го пооправи ли но има още участъци в които не е завършен но като цяло са две ленти в едната посока не се води магистрала но е бързо и спокойно. От Серес до Солун също са построили голяма част от магистралата, но пак не е довършена. В сравнение с миналата година има напредък и то сериозен.

Минахме покрай Солун и понеже ползвам GPS система за навигация се наджипиесихме за пореден път: Гледам показва ми да завия на ляво, обаче на картата на дисплея пътят е начертан на дясно и чудих се на къде и хоп по нарисувания път което се оказа грешка и ни вкара към Солун, но след 4 — 5 км обърнахме и се върнахме на правилния път.

От там, идеята ми беше да минем не през Лариса за метеора, а през Верия, Козани, Гревена. След Солун имаше една такса по 1 евро на мотор — след това по магистралата посока Игуменица нямаше такси. Силно препоръчвам този път за Метеора минавал съм и по долния но този е много живописен минава през планината има много тунели и мостове и е много красиво страхотни гледки, нещо средно между Витиния и Подбалкана в участъка след Пирдоп. Разликата тук е, че са 2 платна + аварийна лента в едната посока с много тунели и мостове.

Стигнахме до Гревена и GPS-ът казваше, че след 5 — 6 км трябва да слезем от магистралата и да се върнем малко. Спряхме за малка почивка на някакъв шел отстрани, където имаше автобус с българска група. Тръгнахме по указанията на GPS-а и се завъртяхме по някакви малки пътчета доста съмнителни. В един момент гледам някакво момче с кола и седи до пътя, викам спирам да го питам, казвам аз „Метеора“ и той мисли малко, вика „Каламбака“, казвам „да, това е най-близкия по-голям град до Метеора“ и момчето отива отстрани до банкета и ми сочи нещо пръста и ми показва да хвана на ляво и благодарих и тръгнахме.

След около 2 — 3 км гледам табела надясно Каламбака и GPS-a твърди същото: обаче някакъв черен път, не много тежък, но черен. Тръгнахме по него 1 км — гледаме не свършва. Обаче нá! GPS-ът казва, че е 6 км и след това дава някакъв главен път.

Решихме да се пробваме и потеглихме лека полека. По него имаше тук-таме големи локви, малко кални, но ги преминахме успешно. Преди това на места ни пра доста силен дъжд направо като по филм на ужасите и си мислим сега на черното ако ни запръска край оставаме там с тези мотори:). На магистралата почна да капе спряхме да облечем дъждобраните и гледаме някакъв автобус ни подминава и след 300 метра изчезва все едно го глътва черна дупка толкова силно валеше напред, че все едно изчезва в нищото. Както и да е след тези 6 км оффроуд излезнахме на много хубав път с много завой някой от които обратни и страхотна гледка към скалите на Метеора.

За хората използващи GPS имайте предвид, че ако се движите по този горния път за Метеора на Гравена слезте на ляво и на долу — не карайте, както ви упътва GPS-а, за да не утъпквате и вие тези 6 км:)

След хубавите завой слезнахме в ниското и стигнахме до Кастраки (малко селце в подножието на планината където са манастирите). Разположихме се на къмпинга на който бяхме ходили преди години и много ни хареса.

Четете по-нататък>>>