Словения изглежда доста красива страна според моите транзитни спомени, но днес ще спрем там, за да разгледаме Марибор. Наш водач ще бъде Ива, която освен за Словения, ще разкаже и за подготовката си за това пътуване. Приятно четене:

Марибор

Документи, документчета и малко куфари

След като си подадох заявлението за международен паспорт, реших, че вече съм си уредила пътуването. В крайна сметка знаех вече как ще стигна до Любляна, а от там и до Марибор. Въобще ми беше излетяло от главата, че може би все пак ще ми е нужно нещо, в което да си нося багажа.

Нещото, реших, че трябва да е куфар с колелца. Мислех си, че са само един вид и се различават само по дизайна на предните джобове. Това естествено се оказа, че не е точно така. Основната разлика била в това, къде се прибира удължаващата се дръжка: дали влиза в самия куфар в една по-дебела тръба и така е доста добре защитена или пак се прибира, но в нещо като външен джоб и си остава открита на удар. Гледайки куфара отвън и двата варианта изглеждат еднакво, разликата се вижда при отварянето. Аз, честно казано, като излизах да си купувам моя хич и не се бях замисляла, че ще навлизам в такива подробности: един куфар в крайна сметка, какво толкова!? Ама тоя куфар като пропътува 1000 километра нещата изглеждат по съвсем, съвсем различен начин. Особено, когато по-късно се окаже, че ще носиш 2 стъклени бутилки вино в него. Особено, когато едното е искрящо и може да му изгърми тапата. И особено, ако си носиш шоколад и през целия път на връщане, въпросният шоколад ще трябва да съжителства в един куфар с почти всичките ти дрехи. Та такива истории 😀

Все пак не съм толкова тъпа да си държа виното навръщане в куфара 😀 но то си беше точно там, когато си хванахме таксито от общежитието в Марибор до гарата и решението ми да го махна от там дойде, когато на слизане от таксито установих, че Васил е сложил моя куфар отдолу, а отгоре е метнал 30-килограмовия, пълен до горе куфар на Пламена. Признавам си обаче, ако това не се беше случило, може би винцето ми щеше да си пътува точно в куфара чак до Русе 😀 Все пак поражения нямаше. Дори нямаше и помен от поражения.

Но да се върна на купуването: знаех в кой магазин ще отида, защото по принцип чанти, портмонета, чадъри и такива неща си ги купувам от там — знам, че са качествени и че ме изкарват доста години. Не че съм някакъв гороломник, но винаги може да се случи нещо. Та отидох и почнах да оглеждам: най-малкия размер няма да ми стигне само за бельото, най-големия беше по-голям от мен. Спрях се на средния. Почнах да избирам цвят: черното — много умряло, червено — много обикновено, синьо — много безлично, каре — хммм… и тогава видях някъде по-встрани нещото, в което се влюбих: настоящото ми притежание: кафевия куфар. По принцип кафявото е цвета, който просто не мога да понасям. По принцип нямам нищо кафяво, освен едни зимни ботуши. Нооо вече имам и кафяв куфар, при това най-красивият, който съм виждала някога. Колелцата му са от по-малкия размер (има само 2 размера), но още при първия оглед установих, че са същия тип като на ролерите ми едно време, значи са достатъчно издръжливи и би трябвало да изкарат голямо търкаляне без натоварването да им влияе особено на въртенето. Оказа се, че това е почти така. Естествено ако ще ходиш някъде, където има много павета, по-добре е да си вземеш куфар с колелца от по-големия размер, така тротоарите също се вземат по-лесно.

Всичко останало с изключение на това, къде се прибира дръжката, не е от особено голямо значение. Цвят, вид и разположение на джобовете си е въпрос на вкус. Заключващият механизъм на всички видове куфари е ненадежден, пък и е само за основното отделение. Пък и ако някъде има проверка на багажа, то отиваш и си го отключваш и точно тогава е идеалното време да ти изчезне нещо и т. н.

Няколко дни по-късно проверих прогнозата за времето и пишеше, че ще вали. Това беше и причината да си взема нов чадър, този път каре 🙂 Естествено български и учудващото беше, че е по-евтин от китайските и турските със същото качество и механизъм.

———- —

А сега малко и за

Европейската здравноосигурителна карта

Това е нещото, което ще ти е безусловно необходимо, ако по някаква причина се окаже, че имаш нужда от спешна медицинска помощ, докато си в странство. Дано не се налага, но никога не е излишно да я имаш. Още повече, че издаването и е безплатно, освен ако не бързаш много. Изготвяше се за нещо от рода на 15 работни дни, а ако бързаш много и я искаш за 5, тогава си плащаш 12 лв за куриер. В Русе заявленията за издаване и самото получаване са в Стоматологията.

Самата Европейска здравноосигурителна карта е с размера на дебитна карта, има си снимка, име и още някои работи — не е нещо огромно и непосилно за носене. За издаването и трябва да си носиш 1 или 2 снимки, не помня вече колко, да попълниш заявление и да си носиш личната карта. Получаването също е с лична карта. А да, нужно е естествено и да не си с непрекъснато здравноосигурителни права, но това предполагам се подразбира.

Четете по-нататък>>>