Archive for the tag 'Аруба'

май 16 2011

Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Продължаваме из островите на Карибско море. С Мария вече бяхме в Барбадос, Санта Лучия и Гренада, а днес ще продължим към Пуерто Рико и невъзможния за произнасяне Сейнт Китс от държавата Сейнт Китс и Невис.

Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част втора:

Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Тринадесет месеца, 8 дни и 6 часа по – късно отплавам отново из Карибите. Този път „Черната перла“ е малко по – голяма и помпозна, но ще ме заведе до Пуерто Рико. Един месец по – рано стана земетресението на Хаити и промениха маршрута – вместо Доминиканската/отново/, ни се падна бонус – Пуерто Рико. Вече съм старо куче, но това не ме спря да вдигна скандал на летището в Детройт, където ни свалиха багажа от самолета, независимо, че бяхме го чекирали до Форт Лодърдейл. Помнете – на всяко влизане в Щатите багажът се сваля и се преминава през митническа проверка. Ама кой да се поинтересува предварително. . .

На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови

На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови

Във Форт Лодърдейл освен безкрайните плажове и поизмръзналите портокалови дръвчета/температурите бяха паднали до +4 гр. седмица преди да пристигнем/ни посрещнаха тълпите туристи и задължителното мохито. Не, не, никак не е лошо в началото на януари да се опнеш на басейнче по потник в два през нощта.

Парламентът на Аруба

Парламентът на Аруба

За пътуването с „Черните перли“ ще ви занимавам допълнително, а и това не е важно. По – важното е да стигна най-накрая до свестен карибски плаж.

Първа спирка – Аруба.

Естествено си знам пътя – вляво от пристанището по брега се стига до едно холандско кафене, в което предлагат палачинки, сервитьорът е чех с прекрасни спомени от ракията на Златните. Той ни упътва към най-близкия плаж.

Джапайки по брега след около 10 – минутно ходене с изваден фотоапарат, достигаме до поредна кръчма с хотел на самия плаж. Наоколо – бледолики холандци играят плажен волейбол, а друга бледолика група нагъва бири. Там чадър, маса, двоен шезлонг за цял ден и два коктейла ни излязоха общо 9 долара. Присядаме, тоест полягваме доволно и в този момент един мъж, очевидно набор се приближава усмихнат и моли за цигара. Даваме и получаваме малък кен бира. Питаме – Искаш ли още 1 цигара? Смях, въпроси – кой откъде е. Оказва се дървосекач от канадската тайга.

В

Барбадос

ще водя компанията на шопска салата. Хващаме първото такси от порта и запрашваме по крайбрежното шосе, работя по спомени, името на заведението съм запомнила като „Кен лий“ по онази злощастна песен в Тубата, с която се прочухме. След като се запознаваме вече с двете българки – собственички, се оказва, че са го нарекли Кан Ей – древно заведение на Златни пясъци. Усмивки, разнежваща носталгия, диск с братя Аргирови. . .

Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис

Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис

Сейнт Китс ми е фаворитът.

Не бях обърнала внимание какво има зад стените на стария град. Този път упорито съм тръгнала на лов за плажове, стига с тая култура, целта е подсказана – Кокошел бийч.

– Здрасти! Ще ни закараш ли до Кокошел бийч, каквото и да значи това?

– На вашите услуги, мадам, веднага, и ще дойда да ви взема когато кажете!

– Само да ме изчакаш малко да отида до интернета. . .

– Ама вие знаете ли го? ?

– Разбира се, онази зелена дървена къща вдясно на катедралата.

Така стават приятелствата – следват широки усмивки, потупване по рамената, перфектен сървиз.

Остров Сейнт Китс – Сейнт Китс и Нeвис

Остров Сейнт Китс

Попадаме на плаж, който не може да бъде описан с думи. Красота, мир, блаженство, екзотика са недостатъчни. Има си всички атрибути – и предлагащите масажи със сок от алое, и реге – самодейците с касетофон под ръка и колекция дискове – самиздат, и капанчето с пица, бъргъри и жива музика. Когато плажът се понапълни, ние се поизнесохме. Да не пречим на хората.

Остров Сейнт Китс – Сейнт Китс и Нeвис

Остров Сейнт Китс

Тук му е мястото да разкажа за хотелите, които в момента се изграждат. Приличат на барокови имения, най-много триетажни, сред паркове с пищни градини. И прокопават тунел през острова, за да свържат океана с Карибско море. Не знам резултата от екологичната оценка на проекта, но е внушително красиво, дори и на този ранен етап.

Кайкос? Гранд Кайкос?

За последен път вмъквам думичката „плаж“, но тук е необходима, защото това е единствената държавна граница, през която преминаваш моментално към шезлонгите, очакващи те на плажа, осеян с корали. Та. . . с културата дотук! Пясък, палми, коктейли, усмихнати карибци и аз, нали помните, с 3 кърпи за глава и обица на дясното ухо!

остров Гранд Тюрк – Карибско море

Гранд Тюрк

остров Гранд Тюрк – Карибско море

Културата и историята я оставихме за

Пуерто Рико – малката Испания

Пристигаме в

Сан Хуан

рано сутринта, в 8 ч. е твърде рано за тукашния стандарт, но винаги предпочитам да избягвам хората, особено като разглеждам улиците на един град.

Сан Хуан – Пуерто Рико

Сан Хуан, Пуерто Рико

Сан Хуан – Пуерто Рико

Калдъръмени, заспали улички на Стария град, виещи се стръмно нагоре към цитаделата, полуотворени кафенета, дъх на жасмин от дворовете и картинни галерии. Пак съм с карта и пак не си гледам в краката, дочувайки глас – Нали ще дойдете след малко в галерията да разгледате картините ми? На пръв поглед е амбулантен търговец, но без сергия. Скенирам го като местния особняк и отминавам с крива усмивка. Църкви, улички, леко синеещ паваж, католическа болница, Сенат, време е да обиколим малко и Новия град.

Сан Хуан, Пуерто Рико

– Знаех, че ще се върнете! Заповядайте вътре!

Крепостта в Сан Хуан – Пуерто Рико

Крепостта в Сан Хуан

Влизаме в огромна частна галерия – магазин. Домакинът ни се оказва професор по рисуване в местния университет. Радваме се взаимно като току – що намерили се братовчеди – той ни показва картините си, ние му разказваме за стария Пловдив и Рилския манастир. Разделяме се като първи приятели. . .

Новият град в Сан Хуан – Пуерто Рико

Новият Сан Хуан

За новия град – ако сте били в Маями, значи сте били и в новия Сан Хуан. Небостъргачи, вериги за бързо хранене, джипове и молове.

Карибите са вълнуваща и вкусна смес, с изтънчени подправки, дразнещи противоречия, щастливи по своему хора и вечно слънце. Там видях и хеликоптер върху яхтата, и излитането на хидроплан, и отчайваща мизерия. Шарено и слънчево, огласено от музиката на Боб Марли.

А залезите! Ах, залезите! 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Караибско (Карибско) море – на картата:

3 коментара

май 11 2011

Из Карибско (Караибско) море (1): Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

Днешният пътепис ще открие нов регион от света за нашия сайт – островите на Карибско море. Водач ще ни бъде Мария. Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част първа:

Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

Като на всяка отличничка от недалечните соц. времена, като чуя Кариби, изникваха образи на Куба – някакъв остров и Фидел на него, пури, ром и захарна тръстика. В добавка щъкаха пирати в снежнобели ризи с жабо, саби и превръзки на очите.

Холандски Антили

Карибите – тайнствени далечни острови, аморфна маса от тропическо слънце, палми и дайкири. . .

Като всеки пишман – пътешественик и аз никога не си правя труда предварително да разбера къде отивам. За мен от значение е емоцията от срещата с непознатото. Доста от фактите за този район на света научих след прибирането си в България, но пък мисля, че щяхме да се дублираме с Уикипедия, от което тя само ще загуби. Тръгваме нанякъде, по–точно към

морето, което се намира между Северна и Южна Америка

Пътуването из него ще бъде на „Черната перла“ и съм си приготвила три кърпи за глава и обица на дясното ухо. Избираме като отправна точка Барбадос. Полетите от Европа са през около 15 минути, но избираме най – евтиния варинт – пътуваме с нискотарифните. Да, ама те са 2 пъти седмично и така се озоваваме на острова за цели 5 дни, докато дойде времето да видим „Черната перла“ на хоризонта.

Барбадос

Барбадос

Барбадос – малката Англия

Езикът, маниерите и цените са английски, купонът – карибски. На рецепцията на хотела долавям тихо изстрелян и колебливо зададен въпрос – А, откуда пришли? Из России? Оказва се, че момичето е литовка, омъжена за Дейвид, който организира еднодневни екскурзии из острова със собствен автобус.

Барбадос

Барбадос е разделен на окръзи с център католическа църква, които са кръстени на светци. Столицата Бриджтаун и прилежащото гъмжило от хотели са локализирани в St.Michael. Възползвайки се от любезната покана на Дейвид, се включваме в екскурзията му и обикаляме из плантации захарна тръстика, маймунска гора – аз видях една маймуна, източното крайбрежие, където Атлантика е доста неспокоен и изрязал причудливо скалите в плашещи и уродливи форми. Източният бряг е раят за сърфистите, западният е рай за кашкавалените туристи, които търсят шезлонга и езерно спокойните води на морето.

Барбадос

Наситени от разкази за местните църкви – 16 на брой – като прекрасна дестинация за сватбата ви, разказите за нощния живот около Ойстинс/на юг/, рибния пазар и центъра на столицата с Парламента, чиято сграда ми напомни ранната архитектура на Златни пясъци, първооткривателски тръгваме по крайбрежното шосе да потърсим суперите с леденостудени бири и пощенски клон. Или е жега непоносима с бланширащо слънце, или руква дъжд и Дядо излива кофите с вода върху нас. Пазарчета, сергийки, Пица „Хът“, италианско ресторантче, бръснарница, обществена пералня. . . и изведнъж – капанче на плажа, директно пренесено от Приморско. Вторачваме се в менюто , зажаднели за нещо по – различно от бъргър, и. . . Шопска салата! Не, не е възможно – пак четем, но шопската си стои написана там, а в обяснението е допълнено – бългериън стайл. Скачаме веднага до бара, разпитваме кой – какво и се оказва, че собствениците са българи. Радост, носталгия, домашен уют и , разбира се, шопска на корем!

Можете спокойно да обиколите Барбадос с градски транспорт,

билетите се купуват от водача. Всички автобуси тръгват от автогарата в центъра на Бриджтаун.

Бонере – Холандски Антили

Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Кайманите и холандските Антили – Аруба, Бонере и Кюрасао

– са повече картички, отколкото емоция – програмата ни е еднаква – плаж – пясъкът е ситно – бял, смлян до брашно, но има и чакълести, тесни, стръмни. . . карибците изобщо не подозират, че нямат плажове като на Албена. Разликата между тези острови е в стандарта, колкото по – дълго са били нечии протекторат и колкото по – късно са получили своята независимост, толкова по – богати и спокойни са. Интернет – кафенета има на всяка крачка, кафето не е скъпо. Единственото неприятно е при тегленето кеш от банкомат, че се изсипват източнокарибски долари, които винаги се превръщат в изостанали дребни суми и с които можеш да си купиш поредния сувенир , произведен в някой южнокитайска провинция.

Тортола – Британски вирджински острови

Тортола

Семана бей, Доминикана

Семана бей, Доминикана

Ямайка

за мен си остана мит и легенда. При слизането на пристанището ни посрещнаха заграждения от жива тел с височина 3 метра, войници с каски, бронежилетки и узи – та. Извозването на туристите се извършваше под техен контрол, с оторизирани таксита. . . Всичко това ми вгорчи много бързо трепета от очакването. Стоях мълчаливо и наблюдавах петнайсетина минути, а в мозъка ми на успореден екран се завъртяха кадри от Гуантанамо. Въздъхнах и отказах да „опитам“ Ямайка. Просто нямаше да е истинско.

Гранада

Гранада

Но пък

Гренада е друга бира

Около 20 – годишното военно присъствие след епохата на Нориега доста силно е притеснило местните въжделения за добър туристически бизнес като на съседна Аруба и затова гренадците дават всичко от себе си, с цялата си душа и сърце, и много мускули работят , за да се развият като желани домакини. И успяват – тихо, спокойно, любезност, искреност, уважение и пиетет към Негово Величество Туриста. Знам, че скоро ще им мине, но ги видях естествени и така спечелиха симпатиите ми. По крайбрежието на Гренада има доста, почти девствени плажчета, удобни за барбекю или просто лениво излежаване, а е и по – евтинко.

Санта Лучия

Санта Лучия

В Сейнт Кийтс/Сейнт Китс и Невис/

на първо виждане няма почти нищо интересно – стар град – в центъра – катедрала, парламент, градски парк, библиотека и интернет – кафе. Но на втори поглед е Любов!

Аруба

Аруба

За Сейнт Китс и Аруба ще ви разкажа в следващата серия. До скоро!

Очаквайте продължението

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

One response so far

ян. 09 2009

Круиз до Панамския канал

Да бягаме на ТОПЛООО, стига сме мислили за газ, доставки и руснаци. Да прочетем какво правят хората, живеещи в страни, независещи от газовите отношения на Русия с околния свят. Както се вижда от заглавието ще се качим на кораб (параход, пампор) и ще отидем до Панамския канал. Топъл ден и приятно четене:

Круиз до Панамския канал

Заговори се тук за трети меден месец :D, та се сетих, че е крайно време да ви разкажа и покажа някоя и друга красота от втория, да не взема да пропусна…

Та, не искаха имиграционните да пускат Викито в Канада и ние от няма и къде, решихме да се видим на неутрална територия – в Щатите 😉 разбира се, имаше и причина да отидем там – на гости на брат ми, който работи на един чудесен нов кораб на Роял Карибиън.

Пътуването беше подарък от брат ми за сватбата, на която за съжаление той не можа да дойде (пак заради същия чудесен нов кораб 🙁 ), но имаше един-единствен незначителен проблем – трябват визи за Щатите… Моята ми я дадоха (очаквано), обаче на Викито й я отказаха (пак очаквано)… Но след отказа някой даде акъл как да обжалваме, и за радост веднага, още същата седмица, имаше второ интервю, на което вече дадоха визата, така че започнахме да стягаме багажа.

2 коментара