Етикети: Арда

Маджарово 0

Ласка Ненова / Родопи

Маджарово

Днес няма да хойкаме надалеч – само ще стигнем до тройната точка между България, Турция и Гърция, за кратка почивка край река Арда.

Приятно четене:

Маджарово

Кратък урок по география


В Уикипедия пише, че това е следващият най-малък град след Мелник. Това и аз не го знаех. Градът, такъв е от 1974 година, е в почти непосредствена близост до река Арда. Носи името на тракийският войвода Димитър Маджаров. Както пак пише в Уики-то дори има нос в Антарктика, който е кръстен на Маджарово. Брей….
Да си дойдем на думата
Река Арда
Река Арда
Това не е от тези постове за кратките неделни пътешествия, защото Маджарово и околността около него си заслужават и изискват едно по-дългосрочно наслаждение. Не използвам думичката наслаждение напразно, напротив – представете си малко късче от рая на земята – представихте ли си го?
Не?

Добре, ранна сутрин, месец май. Сутрешната маранята се носи над планината и меандрите на река Арда. Лешояди и орли се реят в небето над вас. Слънцето леко гали лицето ви, а денят ви предизвиква да откривате съкровища. Всъщност ако се загледате в краката си има вероятност да намерите и полускъпоценен камък (кварц, коралит, оникс, ахат, аметист или яспис)- все пак се намирате на дъното на изгаснал вулкан.

Сега как е?

Лично за мен, това е едно от най-изумителните и красиви места, които съм посещавала в България. Природата, реката и нещата които можеш да правиш в околността са толкова разнообразни, че за около 100 км минаваш няколко културни, исторически и природни пояса.

Да плажуваш и лагеруваш на р.Арда


Ден събота – 11:00, поела на път след поредният внезапен порив. Метнах една раница в колата и тръгнах за купон край река Арда. Къде отивам и аз не знам. До този момент не бях и чувала за Маджарово. Знам само че гоня Хасково и от там Маджарово. Като път, от Пловдив до Хасково – 78 км плюс още 65 от Хасково до Маджарово. *Има още един път и той е през Кърджали. До Хасково пътят е ок, въпреки джигитите, които си правят автомобилни състезания. След Хасково пътят е надупчен като швейцарско сирене, но пък за сметка на това много красив. По леки завои и красиви местности се стига бавно, но неусетно до Маджарово. Тоест не точно до Маджарово, а до купона, на който съм поканена. Мястото се намира както един приятел ми обясни “минаваш табелата “Граничен пункт”, след моста вдясно, после в ляво и по коларският път”, за който е добре да имаш джип, а не Пежо 106, стигаш до реката.
Река Арда

А до реката имате възможност да си разпънете палатка. Дори няма нужда да ходите до града, защото предприемчив человек е спретнал страхотно малко кръчме с гледка към водата и осигуряващ всичко необходимо за едно безпроблемно лагеруване, разбирай бира и “кифтета“. Дори и тоалетна си има, а това е много важно! Ако не сте по палаткуването в града се предлагат сносни стаи с цена 10 лв за легло (е сега може и да са малко повече)!

Маджарово, България

Лагеруване край реката, обаче,

предполага всякакви условия да забравите гадните градове и просто да си почивате. Това, което можете да правите е: да плажувате, да се къпете – волно или неволно, както се случва на някой от нас, да се забавлявате, да пиете по бира, две, три, да наблюдавате биологичното разнообразие, (на територията на Маджарово може да наблюдавате 291 вида растения),

Край река АрдаЗмия край река Арда

или просто да загризете някоя маргарита и да не правите нищо и така до следващият ден.

Край река Арда

Неделя

Време е за обиколки. Природни и архитектурни паркове.

Село Маджарово
След цял ден мързелуване е добре и да се поразгледате наоколо. Докато сте тук имате възможност да разгледате един куп интересни места и неща. Купът включва: природни паркове, тракийски гробници и свещени места, средновековни крепости, и още много.

Моите забележителности


Непосредствено до Маджарово се намира

Природна забележителност “Кован Кая”

– единственият в България резерват за лешояди, като тук можете да наблюдавате особено редкия белоглав лешояд – един от 3 вида, обитаващи парка. Ако имате късмет можете да видите царски орел или някой скален орел в полет.
Резервата е много добре организиран. Има подходящи упътващи и информационни табели. Пътеките са обозначени и обезопасени. Това за което трябва да внимавате е да не настъпите някой череп останал от закуската на птичките. Осигурени са места, от които можете да наблюдавате лешоядите и другите птици.
Природна забележителност “Кован Кая” - край село Маджарово
След природният резерват поемете към

село Долни Главанак и Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”,

намиращо се на 12 км от Маджарово. Наричат го още българският “Стоунхендж”. Аз се опитах да усетя енергията в каменният кръг, неуспешно, но може би вие ще сте по-добри приемници от мен. До “Кромлеха” се стига по облагородена пътека с дължина около километър и половина, два.
Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех” - край село Долни Главанак
За да продължите по тракийската тема можете да продължите разходката из региона като се насочите към

Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”

За да стигнете до него е добре да знаете, че паркирате колата на обозначеното за това място и след това има преход от около 5 км надолу и 5 км нагоре. Ако все пак не ви се ходят 10 км, но ви се обикаля, добър вариант за посещение е

средновековната крепост до село Мезек.

Средновековна крепост до село МезекСредновековна крепост до село Мезек
Крепостта е доста голяма и е що–годе реставрирана. Имате възможност да се разходите из вътрешността и, и дори да се качите на една от наблюдателните кули. Определено си заслужава посещението. Ако имате развинтено въображение 100% ще чуете подрънкването на брони и цвиленето на коне.
Другата забележителност в село Мезек, крепостта е на влизане в селото, е

тракийска гробница, която се намира по пътя за Свиленград,

на излизане от селото. Тази гробница е една от най-запазените, освен това е най-голямата и внушителна куполна гробница от микенски тип на територията на България.
Тракийска гробница до село Мезек

Коридора на гробница – един от най-дългите

За съжаление когато е открита, региона е бил все още под турско управление и част от намерените златни, бронзови и други артефакти се намират в археологическият музей в Истанбул. Един от най-популярните експонати на музея в Истанбул, е откритата в тази гробница бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на IV век преди Хр.

Ако сте в региона на планирано посещение, можете да продължите да облагородявате мозъка и душата си с красиви гледки и чудеса на древната архитектура, но след тази гробница, аз трябваше да поемам назад към дома. За един ден успях толкова да видя и усетя, но тази пролет съм планирала последващо по-организирано и по-дълго посещение на региона. Като отправен източник на информация ще използвам предоставените в сайта на Маджарово упътвания за достигане на различните


  • Тракийски скални ниши – “Хамбаркая”
  • Тракийски култов комплекс. Тракийска и средновековна крепост “Хисаря”. Параклис “Св. св. Кирил и Методий”
  • Тракийски култово-погребален комплекс и селище. Средновековна крепост “Окопа”. Шарапана
  • Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. Средновековна крепост “Ефрем”
  • Тракийски мемориален комплекс. Параклис “Св. Петка Българска”. Национален тракийски събор-поклонение “Ден на тракийската памет”
  • Тракийски култово-погребален комплекс “Сивридикме–фурнаджика”
  • Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”
  • Меандрите на река Арда
  • Защитена местност “Гюргена”
  • Защитена местност “Момина скала”
  • Защитена местност “Черната скала”
  • Римски път
  • Природна забележителност “Кован Кая”
Снимки: авторът
Дяволският мост 10

Даниела Соколова / Родопи

Дяволският мост

Днес отново попадаме на пътепис за приказни места на България. Даниела ще ни покаже Дяволския мост в Родопите. Приятно четене:

Дяволският мост

край Ардино, Родопите

Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето.

Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?“, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?“ и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде!

Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него.

Факт от историята на моста е, че е построен през ХV век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Нещо повече — бил е единственото място, на което и било възможно пресичането на Родопите и р. Арда. А тогава тя едва ли е била „проскубана“ като сега. Камъните, по които сега се разхождахме, ни представиха неоспорими доказателства, че Арда е била могъща река.

Четете по-нататък>>>