Archive for the tag 'араби'

окт. 27 2017

Остров Мозамбик (Мозамбик)

С Домоседа отиваме на остров Мозамбик, дал името си на цялата държава. По този начин днес откриваме нова страна за нашия сайт 🙂 Приятно четене: Остров Мозамбик Мозамбик From Ilha de Moçambique 2011 От Нампула за Острова пътувахме с колата на Уве (за туземците: Руби) от Пирна (окръжен център на Заксише Швайц-Остерцгебирге на брега на […]

3 коментара

Ное. 17 2014

Гаилея, Галилея (10): Кесария, Израел

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Ако, националния парк Бейт Шеарим  в археологическия парк Ципори и планината Мерон и  град Цфат (Сафед). Днес сме в Кесария. Приятно четене: Кесария част десета на Галилея, Галилея Само на десетина […]

One response so far

ян. 12 2012

Африка пеша (1): Мароко: Танжер, Фес и Рабат

 От днес започваме едно пешеходно, на стоп и на каквото–дойде пътешествие из Африка. От името на Лора и Евгени ще разказва Лора и, можете да ми вярвате, ще ги илюстрира със страхотни снимки. Започваме с Мароко – приятно четене:

За читателите през четци и блогосфера: кликайте на разказа, за да видите всички снимки

Африка пеша

част първа

Мароко: Танжер, Фес и Рабат

Стигнахме от Гранада до Мароко за два дни. До пристанището в Алхесирас ни закара растаман с бус, изрисуван целия в графити. На пристанището ни нападнаха за билети за ферибот, за хашиш и какво ли не. Всеки предлагаше различни цени за ферибота, вече се свечеряваше а ние дори не знаехме за къде ще пътуваме – за Сеута или за Танжер. Накрая успяхме да хванем предпоследния ферибот за Танжер за 20 евро на човек – първият ни платен транспорт до сега. Цяла Европа пътувахме само на стоп или пеша, дори не сме се качвали на метро. Пристигнахме в

Танжер

по залез слънце и бяхме изненадани, че всъщност сме пристигнали по-рано отколкото тръгнахме. Фериботът тръгваше в 18:30 от Испания и пристигаше 17:30 в Мароко. Причината беше, че в Мароко нямат зимно и лятно време и в момента имаше цели два часа разлика с Европа. На излизане от пристанището веднага ни нападнаха таксита, но ние, уверени че ще вървим пеша, тръгнахме с раниците по пътя. Оказа се обаче, че Танжер е на цели 40 км от пристанището! Точно когато мислехме да спим покрай пътя, ни спря една кола с мароканци прибиращи се от Испания и ни закараха до Танжер без дори да сме им махали. Така късметлийски започна първият ни стоп в Африка.

Магаре във Фес, Мароко

Във Фес стоките се пренасят от магарета

 

В Танжер

веднага се потопихме в лудницата на ориента. Дори късно вечерта всички магазини и магазинчета работеха – може да си купиш всичко – от обувки до плазмен телевизор или пералня в 10 часа вечерта. Но ние не се нуждаехме от нищо освен от подслон. Нямахме никакъв план, хотелите бяха скъпи, а навън изглеждаше доста опасно. Седнахме изморени на една пейка, когато възрастен мароканец ни заговори. Пита ни имаме ли подслон и храна и като разбра, че сме стопаджии много се зарадва. Каза, че когато е бил млад е пътувал на стоп из Европа цели шест години. Показа ни къде можем да ядем евтино и се разделихме. При първият ни опит да ядем разбрахме, че нищо не разбираме. Веднага двама души от заведението се заеха да ни превеждат и като обяснихме че искаме вегетарианска храна ни заведоха в друго ресторантче наблизо където имаше само риба :)) Отказахме се да обясняваме че не искаме риба и останахме там като ни помогнаха да си поръчаме салата и ориз.
По-късно вечерта срещнахме друг добър мароканец, който не се опитваше да ни продаде нищо, а само да си говори с нас. Каза, че е живял четири години в Европа – Франция и Испания, но го бяха екстрадирали от там защото нямал документи. Пътуването за тях в Европа беше доста трудно. Той самият беше минал Гибралтар скрит в камион. Някой път се налага да плуваш и под лодките. Но въпреки това той стоеше в Танжер и чакаше удобен момент да се върне в Европа. ‘I have to suffer to succeed’. Знаеше испански, френски, английски и арабски и искаше да научи немски, за да отиде в Германия. Знаеше много за страните по света, за хората и за живота. Показа ни хубавите места в Мароко и Африка и ни даде ценни съвети за нашето пътуване. ‘Късметлии сте, че сте родени в Европа’ каза ‘защото имате свободата да пътувате’. Не за първи път чувахме тези думи и се замисляхме колко неравностойно е всичко от самото ти раждане. Хората не се раждат равни. Още от мястото, където се родят зависи тяхната свобода цял живот. ‘В Мароко всеки е добре дошъл. На никой не му трябва виза дори и на китайците’. Говорихме си с удоволствие цяла нощ и на сутринта решихме да продължим към

Фес

С толкова сателитни чинии сигурно можеш да хванеш сигнал от извънземни… – Фес, Мароко

С толкова сателитни чинии сигурно можеш да хванеш сигнал от извънземни…

На стопа рано сутринта спираха само таксита и след час чакане дойде при нас типчето с паницата на главата (доста разпространена прическа в Мароко) и започна да стопира с нас. Говореше ни нещо на арабски и се смееше. Спря едно камионче, натовари ни отзад в каросерията и се качи отпред. Придвижихме се към изхода на града и там продължи с нас – ту ходехме, ту стопирахме. Не можехме да разберем защо върви с нас и къде отива. Едва успяхме да се измъкнем с оправданието, че отиваме да ядем. След 15-20 минути ни взе кола за следващия град на 45 километра и оттам почти без да чакаме един дядо ни качи за Lareche. Спирахме по пътя да си вземем пъпеши, които после се оказаха много вкусни. С няколко коли стигнахме до Фес и вечерта си опънахме палатка в една гора в покрайнините. Къмпирането е доста трудно в Мароко. Няма почти никакви гори и навсякъде е пълно с хора.
Магаре – Фес, Мароко
Магаретата и кончетата във Фес са така нечовешки натоварени и бити, че често са с изплезени езици и пяна на устата
Котка – Фес, Мароко
Магаре – Фес, Мароко
Камилска глава или сафари?  – Фес, Мароко
Месарница – Фес, Мароко
Като цяло мароканците нямат никакъв респект към животните…за тях това са нисши същества, създадени да ни служат
Cafe Clock – едно от най-приятните места във Фес с типична атмосфера и интернет
На сутринта ни закара до центъра на Фес един мароканец, който всъщност отиваше към Испания. Беше в обратната посока – към Танжер, но заради нас се върна във Фес и даже ни черпи по един сок от портокали. Още със слизането от колата ни налазиха да ни предлагат хашиш, хотели и каквото друго могат…Това беше само началото на суматохата във Фес.
Фес 30000, Мароко
Щом влязохме в медината (старият център, ограден със стени) не можехме да си отдъхнем и за 1 минута от досадни продавачи и гидове. Всеки те зарибяваше с нещо – яж при мен, купи от мен, ела с мен да те водя…всичко беше „best quality“ и  „best price“ – изрази, които будеха съмнние след 10-тия път и накрая смях. Малките улички бяха буквално като лабиринти, много от които със задънен край. Претъпкани с хора, магазнчета, животни, всички изглеждаха еднакви и да се загубиш беше неизбежно. Едно момченце се опитваше да ни бъде гид като повтаряше през цялото време „for free“ , но разбира се накрая поиска пари. Когато му казахме „for free“  той отговори: „Nothing is free. In Fes everything is commission.“
Прочутите Tanneries във Фес – или мястото, където боядисват кожи с естествени бои 
Moroccan fashion

Изглежда първите думи, на които учеха децата тук са: „One dirham, please“.

Някои деца като ни видеха направо започваха да тичат и да викат: Money! Money! Money! Сякаш бяхме ходещ банкомат. Както ни бяха предупредили в Европа хора, които са пътували тук: За тях щом си бял означава, че първо, си глупав и второ, че имаш много пари. За пръв път усетихме този расизъм и наистина се почувствахме дискриминирани. Всеки ни питаше: От къде сте? Ако в Европа питахме всички черни хора по улиците: „от къде сте“, нямаше да е много учтиво…А след като им кажем България повечето гледаха в недоумение. Някои викаха Унгария? Други питаха: Това в южна или северна Америка е? Малцина бяха тези, които бяха чували за Стоичков и от там знаеха и за България. Стоичков беше прочут – тук всеки гледаше футбол.
Медината във Фес
Типичните марокански закуски

Останахме във Фес на каучсърфинг няколко дни,

губехме се в медината, опитвахме месните храни и се носехме по реките от хора по малките улички.

Фес не беше място за спокойствие и почивка.

Дори когато седяхме в кафене с нашия марокански хост не спираха да ни досаждат всяка минута. Продаваха ни носни кърпички, дискове с ужасни американски филми, или просто искаха пари. Мароканският ни приятел упорито се опитваше да ни вкара в правата вяра като ни рецитираше силни откъси от Корана, разказваше ни истории и ни задаваше провокативни въпроси. Обещаваше да ни научи да летим. Не можехме да го накараме да млъкне по никакъв начин и се наложи да слушаме търпеливо.
Странен квартал в покрайнините на Фес, зарит с боклуци, където всеки си търси по нещо
Конче преплита крака под тежестта на цял куп килими
 

Тръгнахме от Фес към Рабат,

където трябваше да си извадим визи за следващите страни. Този път поехме по  магистралата, която беше платена и по нея пъуваха само богати хора…практически беше почти празна.
Първо ни взеха две момчета за Мекнес, които знаеха добре английски и щяха да ходят да учат в Лондон. Веднага след тях (не сме чакали и 5 минути) ни качи най-лудият тираджия на света! Не знаеше никакъв език, но пееше, скачаше, надуваше музиката на макс, бибиткаше в такт с музиката и удряше по волана с такава сила, че си мислехме, че или ще си счупи ръката или волана. Шофираше с лакти, с колене, понякога забравяше да шофира и камионът вървше на зиг-заг по двулентовата магистрала. Добре, че нямаше жива кола на пътя. Не ни оставаше нищо друго освен да пеем и танцуваме с него и да се надяваме,че ще стигнем живи. През цялото това време правеше филмчета с GSM-а си, след това намаляваше музиката, пускаше ни филмчето и се смееше, обаждаше се на много хора, които смяташе,че говорят език и ни даваше телефона да говорим с тях. Настояваше да се обади на хоста ни в Рабат и му дадохме телефона му – грешка, която няма да повторим. Освен,че му звънна 3-4 пъти по пътя, след това му звънеше всеки ден и питаше за нас и искаше да говори с нас. Опитваше се да ни покани на гости в къщата на родителите си, след това каза,че ще напусне работа и идва в България…Разказва ни как веднъж качил четирима французи на стоп в камиона и всеки път щом виждаше стопяджия на пътя намаляваше, за да го качим. Но щом видеше че е мароканец, казваше „неееее, мароканец е! Attencion!“ Явно нямаха доверие на мароканските стопаджии и се замислихме,че може би само за нас стопът е толкова лесен тук.

Пристигнахме живи и здрави в Рабат

и останахме там при Андрю – американец, който проучва политиците в Мароко (?!)  В сравнение с Фес, Рабат беше доста спокоен град. Пак имаше медина с малки улички и всевъзможни магазинчета, но никой не ни закачаше и можехме да се разхождаме необезпокоявани. Отидохме до българското посолство да поискаме съвети и да поговорим с може би последните българи по пътя ни в Западна Африка. След час-два чакане получихме само отговора „това не ни влиза в работата“ и „какво точно искате от нас“ и почти ни изгониха. В сенеглаското посолство бяха доста по-мили като ни казаха, че пътят през Мавритания не е проблем и трябва да отидем до Казабланка за сенегалска виза. Мавританското посолство се оказа,че не работи в петък (като всички истински мюсюлмани) и се наложи да чакаме до понедлник в Рабат. Сменихме няколко хоста до Понеделник като накрая ни приюти мила полякиня с мъжа си – бербер, които ни срещнаха на улицата. Оказаха се от hospitlity club и ни предложиха гостоприемнството си. Веднага усетихме топлия славянски нрав и се почувствахме като у дома си.
време за молитва
В медината на Рабат можеш да намериш всякакви неща втора, трета и четвърта употреба
всичко за банята…
 
обесените манекени
Типичните мароканските чайници, в които се прави мароканско уиски (чай)
Вълните в Рабат понякога са доста големи и на плажа е пълно със сърфисти
Очаквайте продължението
Автор: Лора Василева
Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Мароко – на картата:

25 коментара

Ное. 30 2011

Саудитска Арабия

 Тази седмица, започна с будистки Бутан, католически … Ватикан, очевидно днешният пътепис трябва да бъде повече от мохамедански 😉 И какво по-мюсюлманско от Саудитска Арабия? С днешия пътепис я откриваме за пръв път за нашия сайт.

Приятно четене:

Саудитска Арабия

 

Прибрах се от близо 4 седмици в Саудитска Арабия. Досега не бях слизал към Арабския полуостров, а наред с факта, че цялостно дори ваденето на туристическа виза и ходенето заедно с Ива е почти невъзможно, без работа надали щеше да се случи.

Саудитска Арабия

 

Имах няколко обучения в Сауди Арамко и това бе причината на заминаването ми. Обикновено не говоря за работа в личния блог, но го споменавам по една проста причина – Арамко представлява по-голямата част от икономиката и живота на Саудитска Арабия 🙂

Според Wikipedia, Aramco е най-скъпата частна компания на света – петролен магнат с (вероятно) най-големи залежи на гориво изобщо. Компанията съществува от 1933-та година – едва година след създаването на Кралство Саудитска Арабия. С нефтените си залежи по-голямата част от икономиката на страната практически се издържа (по обясними причини).

Тъй като имах и курс в Нефтохим Лукойл – Бургас (преди около 2-3 години), имах готовност за нещо подобно, или поне някаква нагласа за самата компания. При посещението ми в Арабия видях, че нещата са коренно различни (поне от българския клон тук).

Саудитска Арабия

 

Саудитска Арабия

 

Като начало, престоят ми беше в

Даммам

– близо до Персийския залив, а не в центъра на страната в близост до Риад.

 

Dammam Saudi Arabia

 

Повечето ми познати, които са били в арабски или дори само мюсюлмански страни, очакват да имат опит и яснота какво се случва и как да се справят, ако попаднат в Кралство Саудитска Арабия. По наблюдения и множество разговори с хора там останах с ясното впечатление, че

там цари най-консервативната политика по много въпроси.

 

Ако трябва да синтезирам

топ 5 правила за оцеляване в Саудитска Арабия,

то това са:

  • никакъв алкохол (за наркотици да не говорим)
  • никакви списания/филми 18+
  • много внимателен контакт с жените там (по възможност – никакъв, дори погледи)
  • внимателно и с дрехите – късите гащи са обидни, дори дънките понякога са неприятни за местните. За жените – винаги и само изцяло с черните одежди, покритото лице е предимство.
  • … и да не сте се опитали да питате за свинско, тъй като това ще е последният ви въпрос 🙂

Топ 5

Алкохолът е абсолютно забранен и не се продава никъде. И, не – не е като в Египет, където вечер се случват всякакви неща, след последната молитва. Тук просто не се пие и няма къде да се намери алкохол (може и да има 1-2 контрабандни улички, но със сигурност не бих си играл с живота там). За наркотиците мога да кажа само едно – при напускането на страната, на летището, получихме бланки за попълване преди един от stop-овете, на който трябваше да попълним лични данни, а отгоре с огромни червени букви пишеше: DEATH FOR DRUG DEALERS. Без коментар.

Саудитска Арабия

 

За XXX нещата,

хората са доста консервативни, контактите с жените са доста особени и цялостно това е тъмна територия. Страната следи масово за посещенията на всякакви сайтове – блокирано е всичко възможно (торенти, сайтове за сигурност и въпросните сайтове) и при успешно влизане в даден сайт (както направих със Замунда, само зареждане на началната страница!) – след 10 дена вече сайтът е забранен 🙂

Контактът с жените

също е нещо, с което трябва да се внимава. Облечени са изцяло в черно, повечето са с покрити лица и само процеп за очите, а някои стигат до крайност – носят плътни слънчеви очила или имат полупрозрачно фередже, така че дори очите са невидими. Доста е фрапантно, мъжете са ревниви и най-добрата политика е незабелязването на всички околни жени (с опцията да не се блъснете, естествено). В работата ми имах грешката да подам неволно ръка на една от жените, с които работех, при което я прибрах толкова бързо след ужасения поглед, че ‘сякаш нищо не се е случило’.

Като казах „с които работих“ – до преди 5 години на жените е било забранено да работят, в момента прокарват политиката за работата, малко по малко, дори с бавни стъпки започват да приемат и жени в политиката (но наистина плавно и лежерно). За сметка на това на жените е забранено да шофират – така че повечето са превозвани от съпрузите си или масово се наемат шофьори (таксиметрови шофьори на твърда ставка или ‘внос’ на шофьори от чужбина, което е по-сигурно). Самото посещение на заведения, ресторанти и прочие се случва в отделни зали – зала ‘singles’ (забранено за жени) и зала ‘families’ – за семейства. Едва на две места видях ladies зали – където се събират жени, това се случваше в моловете.

Саудитска Арабия

 

Моловете са основното забавление,

тъй като музиката на публични места е забранена, киното е забранено, алкохолът – също, а на много места и наргилето е забранено (макар че открих достъп до наргиле по сложен и бавен начин). Та, де факто, хората в Даммам имат 2 забавления – ходенето в мола или пътуването към Бахрейн/Дубай, където повечето ограничения ги нямат – жените шофират, има кино, алкохол и прочие. Но, както казах, в Саудитска Арабия това чисто и просто не може да се случи, ако ви е мил животът.

Всъщност по плажа има няколко вида забавления от сорта на каране на ATV-та. Нямах възможност да отида и да видя за себе си, но разбрах, че това е едно от нещата, които също се използват за уикенда. Но добър въпрос е при 45-50 градуса през лятото (и 35 градуса седмицата, когато се върнах) колко е удачно да се стои навън 🙂

Сауди Арамко

Споменавайки уикенда – в Саудитска Арабия уикендът е четвъртък и петък. През целият ми престой така и не успях да свикна на това. Тъй като имах доста работа и в България, добрата новина беше, че оставаха 2 дни за наспиване и реанимация в хотела, както и за работа по европейски/американски стандарт, а докато работех събота и неделя, реално останалите хора почиваха.

Саудитска Арабия

 

Работното ми време бе през работната седмица събота-сряда от 7 до 4 (с престоя на място). След работа цял ден на крак (след 8 часа лекции) обикновено се прибирах малко на тишина и спокойствие или лягах за дрямка. Другата опция бе шофьорът да ме остави за кратка разходка из Карфур и взимане на храна от топлите витрини в мола (с персийско, китайско и други). В китайските ресторанти не продаваха китайски пръчици, направи ми впечатление. Цените на хранителните продукти бяха около 20% по-ниски от тези в България (на техниката – по-ниски или аналогични). Предизвикателството следобед бе да дремна между молитвите, като след работа се прибирах към 4 и половина, след което следват молитви в 5:30 и в 7. Най-предизвикателното обаче е сутрешния prayer в 4:15 – 4:30. Почти не минаваше сутрин, в която да не се будех от джамията до хотела – доста демотивиращо за идния работен ден.

 

Както се изрази контактът ми в Арабия –

Сауди Арамко е държава в държавата

Първо ми беше трудно да го осмисля (най-прост пример ми бе Ватикана), но след като слушахме радио „Арамко“ и минахме покрай частното летище на компанията, както и строежа на ЖП линията към Риад, инициирана от петролната компания, започнах да загрявам. Компанията е открила около 55000 работни места в различни сектори, развиваща местната икономика, както и развива партньорства с различни страни на няколко континента.

Някои хора смятат Aramco за държавна компания. Технически не са прави, де факто е доста близо до истината. Компанията е частна, но работят съвместно с краля и си помагат взаимно. Това е всеизвестен факт, а не е нещо ‘под масата’ – защото имат взаимен интерес, осигуряват работни места, страхотна държавна политика и условия на труда (с различни бонуси и пакети).

Наргиле – Саудитска Арабия

 

На прибиране прегледах за местни сувенири или нещо от сорта. Изключая топовете (облеклата на местните), другото стандартно място са Dates – местните плодове, които приличат на фурми, а на доста места ги превръщат в сладки (със сусам, с пръчици, на места с шоколад, вътре с бадем/лешник и т.н.) Въпросните минават и за шоколадови бонбони при черпене. Тъй като алкохолът е забранен, освен безалкохолните и топлите напитки са популярни безалкохолната бира и някакво местно безалкохолно шампанско.

Имах шанса да присъствам и на местно хранене – пиле с ориз, което ядохме, седнали с кръстосани крака на земята. Някои от присъстващите се храниха с пръсти, без прибори. Доста традиционно и част от заведенията в града бяха построени с високи платформи за сядане по подобен начин. Наргиле се открива трудно в Кхобар (и бих казал, че е по-слабо от турското такова), а кафето има много специфичен и незабравим вкус – страшно сладникаво със силен и приятен аромат.

Още много интересни неща могат да се разкажат, но приключвам тук, тъй като времето минава, а пиша поста със седмици и е добре да види бял свят. Беше ми казано, че апаратите са забранени, така че имам само няколко снимки от мобилния (все пак е относително безопасно, ако не снимаш политически неща, църкви и някои други неща).

Автор: Марио Пешев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Близкия Изток – на картата:

10 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version