Archive for the tag 'антилопа'

окт. 03 2012

На мотор из Африка (6): Танзания:От Серенгети и Олдовей към Мбея

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, за последно преминахме през Кения

Днес на ред е Танзания.

Приятно четене:

Предупреждение: разказът може да предизвика негатовна реакция сред вегетарианците. Четете на собствен риск!

 

На мотор из Африка

шеста част

Танзания: От Серенгети и Олдовей към Мбея

 

Маршрут в Танзания – На мотор из Африка

Маршрут в Танзания

 

 

  • Валута – Танзанийски шилинг.
  • 1$ = 1400 Танзанийски шилинга.
  • 1 литър бензин = 1600 Танзанийски шилинга
  • Виза – на границата и струва 50$.
  • Тук задължително се прави застраховка – нещо като гражданска отговорност и е по 30$ на мотор.

И така след като в Кения на границата разбрах, че ми липсва багажа продължихме напред. На границата ни посрещна и нашия водач за оставащата част от сафарито – Джеймс Мандела. Невероятен човек, в което се убедихме в следващите дни. Ето и границата.

Граница Кения-Танзания – На мотор из Африка

 

 

 

 

Прехвърлихме багажа в колата на Джеймс или поне, който си имаше, разделихме се с Фред и тръгнахме да оправяме документите. Имаше страшно много туристи и голяма опашка за визи, но се справяха учудващо бързо и нямаше намръщени служители заради многото работа. След визата отидохме да си подпечатаме карнетите. Минава се бързо, но трябва копие на паспорта – нещо, което бяхме предвидили и носихме с нас. За около час минахме границата. Силвия с децата се качиха в джипа на Джеймс, а ние продължихме с моторите към гр.Аруша.

Пътят е около 100 километра, но се ремонтира и се редуваха участъци от асфалт и черен път, главно пясък. Стигнахме и

Аруша

и на входа спряхме да изчакаме колата.

Аруша, Танзания – На мотор из Африка

 

 

В Аруша трябваше да оставим моторите, защото беше забранено карането в резерватите с тях и нямаше как да продължим. Отидохме в офиса на фирмата, в която работеше Джеймс и там се разделихме с нашите возила.

В Танзания ни направи веднага впечатление, че е доста по-подредено и чисто от Кения,

но пък и туристите са наистина много.

Аруша е голям град

Пълният текст с кървавите снимки >>>

One response so far

май 02 2012

Африка пеша (11): Бенин: В резерватите за бели

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а за последно в Того успяхме да получим пари от африканец.

 

Днес отиваме и откриваме Бенин – страната, в чийто резервати има само бели 

 

Имайте търпение да се зареди – снимките са много

 

Приятно четене:

 

Африка пеша

 

част единайсета

 

Бенин: В резерватите за бели

Бенин – страната на водум религията (или вууду както я наричат от другата страна на океана). Видяхме вууду фетиши – статуи и пазари за мъртви животни, както и много местен джин, който се използва за церемониите. Видяхме и много живи животни, които са доста по-интересни за нас.

Черепи за вуду – Бенин, Африка

В Бенин влязохме с двама тоголиици с джип, които ни оставиха в

Гранд Попо – градче на океана с красиви плажове

По пътя видяхме Ерви – фотографа с мотора и дълго го преследвахме. Настигнахме го чак на границата, където си взимаше виза. Направихме си среща в един реге бар в Гранд Попо и не след дълго се видяхме там. Разказвахме си кой къде е бил, когато се появи възрастен германец, който бяхме срещнали в посолството на Гана в Уагадугу. Отидохме всич

5 коментара

февр. 21 2012

Африка пеша (6): При християните на Сенегал

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, а за последно празнувахме Коледа в Сенегал

Днес отново поеамаме из Сенегал, да видим живота на християнските села, да посрещнем Нова година в пущинака и да разгледаме най-големия национален парк, за да напуснем Сенегал.

 

Приятно четене:

Африка пеша

част пета

При християните на Сенегал

 

 

 

Кози в къщата – Ямбул, Сенегал

Къщата в Ямбул беше странна- на първия етаж живееха хората, на втория – овцете, а на покрива, където се разхождаха овцете през деня, през нощта си опъвахме палатката

 

 

С малко тъга и много снимки се разделихме с милото семейство на Фату и Шех и отново поехме по пътя. Бяхме прекарали почти две седмици на покрива на тяхната къща в Ямбул. Последната вечер сготвихме пълнени чушки и зелеви сърми на раздяла. Прислужницата даже се разплака, когато тръгвахме.

Броеница – Ямбул, Сенегалсъс семейството на Фату – Ямбул, Сенегал

От Дакар ни взе кола с трима свежи сенегалци, с които много се смяхме и пътувахме весело през дългото задръстване на излизане от града. Бяха едни от малкото сенегалци, които искрено се радваха на нашето пътешествие и разбираха страстта ни да пътуваме. От шофьора научихме една сенегалска поговорка: ‘Ако не можеш да стигнеш там, където отиваш, отиди там, откъдето идваш.’ Оставиха ни в Тиес, което не ни беше много по пътя, но понеже много се забавлявахме заедно, решихме да минем от там. На другия ден стигнахме отново Каолак – най-мръсния град в Сенегал и останахме там за интернет и презареждане. На 31.12 отново бяхме на пътя, без да знаем къде ще посрещнем Новата година. Точно, когато се бяхме отчаяли от чакане на пустия и прашен път, ни взе сенегалска кола чак до Тамбакунда – 280 км на изток. Помолихме ги да ни оставят 20-тина километра преди града в гората, където можеше да къмпираме. Опънахме палатката под един баобаб и направихме скромна новогодишна трапеза на тревата. Така

посрещнахме Новата година под звездното небе

и звуците на животните в гората (хиени, нощни птици и гущери) .

Баобаб за Нова година – Сенегал

новогодишното местенце

На 1 януари отново бяхме на пътя.

Стопът ставаше все по-труден, а пътят – почти пуст. За цял ден изминахме само 20-те километра до Тамбакунда. Там отново останахме да спим в гората покрай пътя. На другия ден успяхме да стопираме едни пожарникари и дори един рейс, който ни качи за 7км безплатно. След това пикап с двама французи и един немец ни взе в каросерията, където имаше пейка за сафари.

Автостоп в Сенегал

Изминахме общо 70 км и останахме да спим в гората трета поредна вечер. Поне място за къмпиране имаше навсякъде. Пътувахме бавно и 220 км до Кедигу ни се виждаха много. На пътя минаваха само колоездачи, пешеходци и магарета. Повечето спираха да ни поздравят и някои стояха с часове, втренчени в нас, без да говорят. Случваше се да се събере цяла тълпа сенегалци около нас. Имаха голямо търпение и явно много свободно време. Понякога нашето търпение се изчерпваше и продължавахме 200-300 метра пеша, за да избегнем тълпата. Стопирането с тълпа от 10 души не беше добре. Докато чакахме срещнахме четирима колоездачи от Австралия, които също идваха от Испания – Мароко – Сенегал и също отиваха към Гана. Разменихме мейли и се надяваме да се срещнем отново на пътя.

Кибици по пътя, Сенегал

Кибиците. Пътят беше толкова празен,че играехме на карти директно на асфалта 🙂

На следващия ден, след час-два чакане, отново спря пикапът с двамата французи и германеца. Смяха се много на повторната ни среща и ни поканиха да прекараме деня с тях –

първо в Кедигу,

после в селцата наоколо и накрая на къмпинг до най-високия водопад в Сенегал (80м). Качихме се отзад в пикапа и така започна един от най-добрите стопове досега. По пътя настигнахме австралийските колоездачи и се поздравихме в движение.

Край Кедигу, Сенегал

Изкарахме чуден ден по хълмовете до Кедигу в едно

селце на име Анжел,

скътано на километри черен път нагоре в планините. Хората там са християни, избягали на високо по време на мюсюлманско-християнските войни и сега живееха в пълна изолация от света. Жените имаха безброй много обеци на ушите и носа и обикновено ходеха полуголи. Повечето деца имаха пъпна херния, но бяха очарователни. Планините всъщност бяха съвсем малки (600-700 м н. в.) и бяха единствените планини в Сенегал.

Деца, Сенегал

Деca, Сенегал

Село Анжел, Сенегал

СенегалецДете, Сенегал

Църквата на село Анжел, Сенегал

Черквата

 

 

Деца, СенегалДете с херния, Сенегал

 

 

 

 

Деца, Сенегал

Деца, Сенегал

Село Анжел, Сенегал

Дете, Сенегал

Дете, Сенегал

Домакинство в село Анжел, СенегалМайка с дете, Сенегал

Дете и баобаб, Сенегал

След уморителния ден бяхме възнаградени с

къмпинг със симпатични традиционни сламени къщички,

френско шампанско и пастис.

 

Къмпинг със сламени къщички, Сенегал

 

 

Шофьорът на пикапа – Патрис настояваше да ни черпи къмпинга и всичко по пътя.

 

N7, Niokolo-Koba National Park, Сенегал

 

Бяха много мили с нас и на другия ден продължихме с тях към най- големия

национален парк Нюколо Коба

Там нямаше как да отидем без джип и гид, така че това беше чудесен шанс за нас. Паркът беше огромен и див, нищо общо с Бандиа.

 

Под водопада, Сенегал

Под водопада

 

 Птица – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Антилопа – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Река – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

 Прасета – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Птици – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

 

Животните бяха трудни да се намерят в огромния пущинак и успявахме да ги видим само отдалече, но беше страшно красиво и девствено. Не успяхме да видим лъв, но видяхме черна мамба, което си беше трудно. Спахме на палатка навътре в резервата. На сутринта, точно когато си подреждахме раниците, дойде един доста голям бабуин и най- човешки започна да рови из багажа. Взимаше пликове, отваряше ги, разглеждаше ги. Опитахме се да го изгоним, но той само ни поглеждаше лошо и продължаваше да ровичка. След това най-нахално влезе в палатката и се чудеше какво да вземе. Уплашихме се, че може да вземе апарата или друго ценно нещо, но за щастие той грабна плика с боклука и избяга. След това се върна отново, но вече бяхме опаковали раниците и пазехме всичко внимателно. Явно беше местният туристически бабуин на къмпинга, защото имаше маркировка на врата. Останалите бабуини не са така смели и нахални.

Бабуин – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Бабуинът

Бабуин – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Нахалният бабуин

Западна гриветка (зелена морска котка, Chlorocebus sabaeus)  – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

"green monkey", т.е. западна гриветка/зелена морска котка, Chlorocebus sabaeus

Разходихме се пак из парка и след това ни закараха отново в Тамбакунда, откъдето трябваше да продължим стопа за Мали. Останахме в Тамбакунда да хапнем и срещнахме рус растаман – Майкъл. Германец, който пътуваше сам с джип за хуманитарна помощ (Lands Aid). Каза, че отива в Мали и може да ни вземе с него. Така казахме чао на Сенегал и поехме директно към Бамако.

Път, Сенегал

Към Мали

Очаквайте продължението
Автор: Лора Василева и Евгени Енев
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата:

10 коментара

окт. 11 2010

Квазулу Натал и паркът Крюгер (Южна Африка)

Днес отново ще „отскочим“ до Африка – този път Домосед ще ни води на сафари до националните паркове Крюгер и Содуана бей. Приятно четене:

Квазулу Натал и паркът Крюгер (Южна Африка)

Антилопа куду – Крюгер парк, Южна Африка

Антилопа куду

Бил съм лицемер спрямо животното куду – денем му се радвам и го снимам, а нощем го ям. Под формата на билтонг – африканският стил пастърма, приготвена да издържа месеци на трансафрикански преходи във волска кола без хладилник. И как да не го ям, като съм пропуснал да проверя дали има ресторант в лагера Мпила. Нямаше. Има само лавка, от която си накупили бисквити, които те гранират с боб от консерва, а аз – с боб от консерва и въпросния билтонг от куду. Защото съм пропуснал да разузная, че са вегетарианци. И да го заявя на артелчика на трейловете в резервата Шлушлуи-Имфолози. Но не става проблем. Полевият готвач се справя безпогрешно. А спрямо вилдебийста (антилопата гну) съм бил расист, защото никога не съм го снимал, обиждал съм го на хубост и най-често – директно съм го отминавал. Чак пък никога.

Антилопа гну – Крюгер парк, Южна Африка

Антилопи гну

„Те“ са Олга и Филип, с които не се бяхме чували/виждали повече от три години, но като им хрумнало да долетят до Южна Африка за една седмица, съвсем правилно ме намериха да измисля нещо подходящо. А аз тъкмо се бях се затъжил за буша. От последното сафари имаше вече половин година.

Слон – Крюгер парк, Южна Африка

Слон

Един ден път, една вечер в Сейнт Луша да опитаме скаридите, един ден из парка иСимангалисо до плажа на Кейп Вайдъл, една вечер на сафари-палатка в Мпила, нощно сафари с паркова кола, дневно – с нашата, три дни пешеходни преходи от базов лагер на бега на река Черно Имфолози, и още два дни някъде на морето.

През река Черно Имфолози – Крюгер парк, Южна Африка

През река Черно Имфолози

В лагера на трейла спиш на брезентови палатки край реката, ходиш по нужда с лопата и кибрит в храстите (като първо си разгонили хиените и/или бабуините в зависимост от кое време на денонощието е), пускаш си душ от кофа с пробито дъно, окачена на клон. Колониален lifestyle на max: Един зулус готви макарони за вечеря и яйца за закуска, а двама други те пазят с пушка от крокодили, докато се къпеш в реката, и от лъвове, докато се разхождаш из дивотията в търсене на хубави гледки, бръмбари и носорози. Каквото дойде. Дойде от всичко. Даже и лъв дойде, но се изнесе, преди да влезе в кадър успял да докара до истинска паника бабуините на едно дърво отвъд реката.

Носорог – Крюгер парк, Южна Африка

Носорог

Нашия собствен адреналин го вдигнахме при изненадваща близка среща с четири бели носорога наведнъж, които ни усетиха заради неочаквано обръщане на вятъра. И два самотни бивола-пенсионери (Dagga Boys – Кални момчета, афр/англ.), които много мразят някой да им нарушава спокойствието в калта. А крокодилите ги намерихме триста метра надолу по течението от мястото, където пресичахме реката и се къпахме. Което не ни попречи на другия ден да повторим упражнението.

Крокодили! – Крюгер парк, Южна Африка

Achtung, Baby!

На морето излязохме край

Содуана бей.

Там има рифове за гмуркане и умерена суматоха от лодки и гмуркачи, но най-хубавото е, че само да мръднеш на юг отвъд фара – десетки километри плаж и дюни си остават само за тебе. А като съм го предлагал, съм бил промърморил, че „абе има там някакъв плаж“.

Плаж – Содуана бей, Квазулу – Натал (Южна Африка)

„абе има там някакъв плаж“ :)

Бунгалото ти е точно отвъд дюната, (която е висока колкото 3-4 етажна сграда и на билото има гора!), но не се вижда, за да ти разваля гледката. И понеже и там, целият район е един огромен резерват – иСимангалисо- даже и в списъка на Юнеско фигурира (http://whc.unesco.org/en/list/914 ), освен да гониш златните рибки, скатовете и акулките под водата, можеш да обиколяш с кола и да си снимаш антилопки на воля.

Антилопи – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

Антилопи на водопой

Изненадващ бонус в прогрмата беше една рядка и трудно-програмируема предварително, но изконно южноафриканска туристическа атракция – тауншипски бунт. Когато на черните им писне от беднотия и лъжи, че някой ще им прокара примерно водопровод или електричество, излизат на улицата в тауншипа си, палят автомобилни гуми, и хем танцуват и пеят, хем трошат, каквото им попадне.

Та точно такова действие се развиваше в

хайфелдското градче Леандра,

пък по стечение на обстоятелствата поради ремонт на главния път, отбивката беше точно оттам и слаломирахме между пушещите автомобилни гуми. Вярно, полицията тъкмо беше успяла да потуши въстанието с оръжие и с едни бронирани автомобили, които са си южноафрикански патент от 70-те и 80-те именно за тая цел, но в разгара на екшъна нямаше да да можем да минем и щеше да ни се наложи да заобикаляме трицифрен брой километри.

Според осведомени, за да си организраш тауншипски бунт като хората, наемаш професионални услуги на компании. които знаят как най-добре да ти вдигнат барикадата, да ти подредят гумите, да ти ги запаля, да поддържат градуса на скандирания и да насочват огъня от хвърлени камъни и коктейли Молотов. „Осведомените“ бяха нашите спътници на трейла. Трима африканери – мъж, жена и шурей на 60+, които идвали в тоя парк на пешеходстване съвсем не за първи път бил им любим. Даже ни се учудиха как сме разбрали за него. Не че го няма във всеки уважаващ се пътеводител, но някак си остава в сянката на Крюгер парк. Може би защото е по-малък и не носи етикета „национален“. Но релефът е много по-разнообразен – хълмове, отвесни скали, гледки, виещи се и променящи нивото си с капризите на времето мътни реки.

Парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

А разнообразието на животни е горе-долу същото. Големите 5 са тук. Но и зизгзаговите бръмбари не липсват.

Зигзагов бръмбар (паяк) – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

Зигзагов бръмбар (паяк)

Та Йохан и Рене имали ферма за едър рогат добитък в … лозарското сърцето на страната – между Стеленбош и Парл. А защо не лозе? Защото не можели да си позволят инвестицията. Но затова пък си позволявали експерименти с щрауси, от които следват цяла серия трагикомични истории от рода как щрауса, освен ако не си виртуоз с ласото, не можеш да го хванеш нито за да го лекуваш (Йохан е ветеринар), нито за да го изядеш, нито за да го продадеш. Чак сега разбирам драмата на протагониста от филма „Песента на врабците“ на Маджид Маджиди с изпуснатия от иранската ферма щраус, дето 90 минути екранно време не можа да го хване и му се обърка животът. Във фермата на Йохан драмата била, че щраусът в крайна сметка успял да убие човек. Разпорил го на две. Човекът бил жена, калърка, която се вмъкнала в чифлика през оградата. С мъжа си. Предполагаемо – да откраднат яйцето на щрауса. Номинация за Дарвинова награда! Мъжът е оцелял някак си.

Череп на бивол – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

По-ведрата му, но не по-малко южноафриканска история на Йохан* беше как заварил клозета на вилата си на брега в Батисбай обърнат на хранилище за маските и шнорхелите на цялото Западнокапско общество на бракониерите на авалон (халиотис) – род защитени стридоподобни мекотели, търсени на източните пазари за афродизиаци.

А докато си ги разказваме, преразказваме и преписваме тези истории, Олга и Филип отдавна са си отлетели за Европа, минал е месец, а аз в компания от двама французи съм се прехвърлил в … одумания току що

Крюгер парк

Жираф – национален парк Крюгер, Южна Африка

Жираф

Бидейки природно поспаливи, французите не ме вдигаха да ставам сутрин в 5 часа да търсим лъва, преди да го е напекло слънцето. Още повече, че нямаше и да го напече.

Лъвски прайд – Крюгер парк, Южна Африка

Лъвици

На толкова затлачено облачно и дъждовно (хамбургско!) време не бях попадал в Ниското поле. Даже хипопотамите не смееха да влязат да се изкъпят в реката и от скука си намираха на заяждане с крокодилите.

Хипопотам – Крюгер парк, Южна Африка

Ти ли бе?

А ще спечели ли Франция световното? Миячите на коли в село Саби, Източна Мпумаланга, обещаха. С което обещание си изкараха 30% бакшиш върху договорената цена за услугата „Измиване отвън и отвътре на много кална френска кола“. Миенето на колата беше придружено и с музикално-танцувално възпроизвеждане на сценка, в която участник А театрално бие главичка в гърдите на участник Бе, придружено с гръмък смях и бурни ръкопляскания от хора и балета.

Бабуини – национален парк Крюгер, Южна Африка

Когато няма бира и рокендрол... ;-)

А другата ключова среща с южноафриканци беше не в парка, ами в село Дълстрьом на отиване, където вече по тъмно (и много гъсто мъгливо!) влязохме в единствената отворена лавка на бензиностанция, да заредим с биксвити. И да питаме за мед. Нямали. Добре, ама аз бях нащрек (слухом и духом, рус.) и забелязах на рафтовете между кибритите, консервите с боб и пакетите захар пластмасово прозрачно бурканче с тъмна течна субстанция с висок вискозитет, надписана на ръка на африканз – bloekomboomhoening**. Нещо от лингвистичната ми обща култура подсказа, че hoening значи мед, но за всеки случай учтиво попитах черната продавачка колко добър е нейният африканз, че да ни го разчете. Франкофоните нямаха думата. Тя отрече да е добре с езика, но пък с вкуса била много добре и, за да и е чиста съвестта, че като ни продава мед, не ни лъже, постъпи в тон с най-добрите практики на Мечо Пух – бръкна с пръст в буркана и го облиза, за да се увери. След което и ние тримата постъпихме така и като единодушно се уверихме, че под меда не е скрито сирене, купихме бурканчето.

Ако някой се отбие в Претория на закуска, ще го почерпя. И ще поразсъждаваме защо във всяко бунгало в Крюгер парк единствената книга, която ти оставят с пешкирите и сапунчето, е Новият Завет. А на мене като ми се чете Мечо Пух?

Слонове по пътя – национален парк Крюгер, Южна Африка

Слонове по пътя

Д.’10

Илюстрации:

SA 2010: Hluhluwe-Imfolozi-iSimangaliso
SA 2010: Kruger Park

* Йохан всъщност се казва Филип, но в рамките на тази сводка, името Филип вече беше заето.
** Впоследствие с помощта на допълнителни вътрешна и външна памет (wikipedia и друга справочна литература) установих, че bloekomboomhoening е мед от синьосмолест евкалипт (Eucalyptus globulus, лат).

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

No responses yet

Switch to mobile version