Archive for the tag 'Анкара'

сеп. 07 2016

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

 Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като героичният Опел загина геройски в Централна Азия, от днес вече сме с нов Форд. Преди да ви пожелая приятно четене искам да направя едно предупреждение – пътешествието преминава през окупирани територии, които са с непризнати правителства и управления. Навлизането в в окупираните Крим, „Луганска народна република“, […]

5 коментара

Ное. 18 2015

Пътуване до Немрут с мотор (4): Кападокия, Туз гьолю, Анкара и Зонгулдак

Завършваме пътуването Борислав до Немрут. В първата част стигнахме околностите на Памуккале, после продължихме покрай Анталия и Средиземно море до Газиантеп, а миналия път достигнахме крайната си цел – планината Немрут. Днес поемаме обратно през Кападокия, Анкара, Черноморието и Истанбул Приятно четене: Пътуване до Немрут с мотор Пътят от Немрут назад част четвърта През Кападокия […]

One response so far

май 04 2015

През Азия на автостоп (1): През Турция към Иран

Много рядко публикувам пътепис, който не знам къде завършва – но как да се сдържа, след като Георги и Маргарита хващат пътя (буквално) и тръгват на автостоп, с автобус и с каквото още им падне, към Азия? Наистина не знам къде ще свърши пътуването им – затова, нека да ги придружим. Като за начало ще […]

18 коментара

мар. 10 2009

С мотоциклет в Турция (1)

Днес се качваме на моторите и тръгваме с Владимир Чорбаджийски за Турция. Приятно четене:

С мотоциклет в Турция

част първа

Мотори карам от 1973 година. Започнах от Балканче, после минах през разни соц марки, после Хонда, Ямаха ТДМ. Преди четири години реших, че вече съм стар за мотори, продадох последният, който имах, продадох екипировки, куфари всичко… Но старата любов ръжда не хваща! Около Коледа на 2007 год. пак пощурях и купих една Хонда Африка Туйн 750 куб см. Последен модел, почти нова на 50 000 км., оборудвана с куфари, ролбари, стегната, гледана като кукла и готова за пътешествия. Винаги много ме е кефело карането. Не сбирките, мохабетите, яденето и пиенето по съборите, а точно карането. Колкото повече, толкова по-добре. Правил съм разни пътешествия, но повече от 1000—1500 км. за седмица не съм минавал.

С Любо Иванов — Африката от Варна се познаваме отдавна. (Любо Африката е автор на разказа Оцеляване: Кавказ, 2007 — бел. Стойчо)

Карали сме заедно на времето, но само из България. Той после обиколи доста места и страни, сам и с други спътници. Когато разбрах за поредното му пътешествие, реших да карам с него известно време. Неговите планове са доста глобални, така че не можех да съм с него през цялото пътешествие. Той смята да мине Кавказ, Урал, част от Сибир над Монголия и да стигне Новосибирск до езерото Байкал. Това за повече от месец каране. Аз не бях сигурен, че мога да издържа толкова каране. Отдавна не съм в първа младост. Четири години, изобщо не съм докосвал мотор. Не съм карал до сега Африка Туйн. От Нова година до сега успях да и направя, само около 1200 км., което общо взето е нищо за половин година време. Уговорихме се с Любака, че евентуално ще го придружа из Турция. Трябваше да тръгнем на 9-ти юни.

Мотоциклетът ми в гаража вечерта преди тръгването.

9 юни 2008 понеделник

Тръгнах в 5.00 часа сутринта от Пазарджик.

9 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version