Етикети: амфитеатър

Амфитеатърът в Дурес 7

Албания (2): Дурес (Драч)

Продължаваме с албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, а днес ще продължам в Дурес, известен на български като Драч. Приятно четене: Албания част втора Дурес...

Късно лято в Тасос (3): Лименас и Кавала 0

Късно лято в Тасос (3): Лименас и Кавала

Днес завършваме разходката из остров Тасос. В началото Анжело ни води до Потос и манастира Св.Архангел Михаил, после поехме към Алики, Потамия и Панагия, а днес ще обърнем повече внимание на град Тасос (Лименас) и...

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия  (2) 11

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф 😉

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора

 

 

 

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Тускания – Лацио, Италия

 

Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Тускания – Лацио, Италия

 

Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести.

01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.

 

Тускания – Лацио, Италия

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.

 

Тускания – Лацио, Италия

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете” на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин”, въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

Тускания – Лацио, Италия

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

Тускания – Лацио, Италия

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Тускания – Лацио, Италия

Очаквайте продължението

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Дригата Италия – на картата:

Еднo гражданче в пустинята(2): Дуга 2

Еднo гражданче в пустинята(2): Дуга

Продължаваме с пътуването на Финдли из Тунис. Вече бяхме в столицата на страната, а сега се отправяме към нещо древно и пустинно – римския град Дуга. Приятно четене:

Еднo гражданче в пустинята

част втора

Дуга

Древният град Дуга – Тунис
Ден 2
След първия пъстър ден в пулсиращата столица на Тунис, се отправяме към едно не така живо място –

древният римски град Дуга.

Много хора всъщност не харесват древните градове и въобще останките и руините от стари цивилизации. Намират ги за скучни и безинтересни, когато в тях няма живот. Аз пък си умирам за мъртви градове. И колкото по-малко следи от човешко присъствие има в тях, толкова по-добре. Ето защо Дуга (или Туга в античен вариант) ми се видя истински рай.
Древният град Дуга – Тунис

Гледка към един от няколкото храма

Амфитеатърът в Дуга – Тунис

Дуга е разположен е на 70-80 км северно от град Тунис на цели 65 ха, но, разбира се, разкопан е само центърът, тък като ако трябва да се изрови всичко, ще се наложи да разрушат няколко села.

Четете по–нататък>>>

Хашемитско кралство Йордания – част трета 3

Хашемитско кралство Йордания – част трета

Продължаваме с обиколката на Стас из Йордания. Започнахме с Аман и Акаба, разгледахме Мъртво море, а днес ще посетим Петра с негова помощ. Приятно четене:

Петра, Йордания

(От гръцки: петра = камък)

част трета

Вълнение… Бяхме пред посетителския център на основната ни цел — ПЕТРА!
29.април. 2008 г., 15:00 — влизаме в комплекса с билети от 21 динара (37,60 лв.).
Пътуването този път по изключение не ни се стори дълго… Екскурзоводът ни разказа по пътя малко история на това забележително място. И слава Богу, защото по-късно се оказа, че не е възможно да се движим в група, да слушаме и да разгледаме всичко! В самото начало ни казаха, че имаме 4 часа — точно в 19:00 трябваше да сме при автобусите.

И така…

Древният скален град Петра

се намира в югозападната част на Йордания. Точно до него е

град Уади Муса (Wadi Mousa),

който понастоящем е отправна точка за посещение на чудото на света. Градът е запазен паметник на народ, който впоследствие е изчезнал — набатейци.

Има данни, че през 312 г. пр. н. е. набатейците са построили форт, за да се защитават от нападенията на гръцкия император Антигон. Счита се, че по това време те са се заселили по тези земи с разрешението на тогавашния владетел, като са го помолили да им помогне да оцелеят.

Набатейското изкуство и култура са повлияни от гръцкото и египетското. Те са имали свой език и писменост, подобна на арамейската и иврит. Секли са собствени монети, имали са и собствена религия и божества.

Набатейците са живеели са в пустинята, при оскъдни водни запаси. Поради това техните ситеми за съхранение на вода са били много съвършенни. Канали, дренажи и резервоари са събирали водата през дъждовния период. Строили са мостове, за да се придвижват и тунели за отвеждане на водата, за да не наводняват.

Петра е бил съвсем близо до Римския Декаполис (десет големи Римски градове в Арабската провинция). Цар Ободас, син на Аретас II през 90 г. пр. н. е. е победил губернатора на Палестина и е присъединил два региона към кралството си. Неговия син Аретас III (87—62 г. пр. н. е.) е разширил кралството и по негово време набатейците са достигнали апогея си. Достигайки до Дамаск и десетте града на Декаполиса, набатейците развиват изключително много търговията си. Техните кервани достигат чак до Китай на изток и до Рим далеч на запад. По това време римляните няколко пъти са изпращали войски, за да ги покорят, но безуспешно. Последният цар на набатейците е бил Рабел II, който е умрял през 106 г. След него Набатейското кралство е станало римска провинция, покорена от император Траян. Това е и края на набатейците. Поради своята отдалеченост и местоположение между скалите, Петра е останала забравена за много дълго време.

Всичко това е за да покаже, че историята на набатейците е не по-малко интересна от техните творения, оцелели до наши дни. Каменният град Петра е уникален и с местоположението си, и с добре запазените жилища, гробници и административни сгради. До него се достига посредством проход между скалите, наречен Siq. Началото на Siq е на 800 от входа на комплекса.

Тези 800 м ни показаха първите забележителности — джиновете, представляващи големи каменни блокове и изобразяващи бог Душара… Те пазят входа на Siq.

Вляво от тях се намира и Обелисковата гробница, с подчертани египетски елементи на фасадата (дясно)