Етикети: Амстердам

Схевенинген, Нидерландия (Холандия) 7

Австралия (0): Планът и първата стъпка – Холандия

Започваме едно пътуване до и из Австралия. Само че няма да стигнем веднага до там, защото ни чакат две предварителни стъпки. Първата стъпка в пътуването – Холандия – ни представя днес Василена. Приятно четене:

Deutsches Eck край Кобленц 0

През Европа с влак

Днес Божидар ще ни даде страхотна идея за приемливо евтино пътуване с влак из Европа – От София до Манчестър със спиране за разглеждане, гостуване и други приятности из милия ни континент. Приятно четене:...

Европа на автостоп (2): До Амстердам през Кьолн 2

Европа на автостоп (2): До Амстердам през Кьолн

Продължаваме заедно с Недялка да пътуваме през Европа на автостоп – минахме през Виена за Прага, а днес ще продължим към Кьолн и Амстердам. Приятно четене: Европа на автостоп и с влак София –...

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери) 17

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери)

Е, днес ще отскочим до Амстердам – не, няма да пушим, но това, знаете, не е единственият възможен грях в този град. Сега сериозно: който е чувствителен, непълнолетен и изобщо – нежна душа – не е за вас това това четиво. На останалите – приятно четене: (кликнете на заглавието горе)

Три седмици в Холандия (Алмере) 2

Три седмици в Холандия (Алмере)

 Преди да ви е напекла жегата, нека отидем в страната, в която и август месец вали почти непрекъснато. Дениз ще ни разкаже за един езиков курс в Холандия, в градчето Алмере. Приятно четене:

Три седмици в Холандия

 

Та така реших се да напиша нещо за моите преживявания в Холандия. Отдавна следя сайта и редовно чета всеки един пътепис с интерес. А и ми предстои да ходя отново,  та пак съм на вълна НЛ(Нидерландия)…

Моите преживявания са от миналото лято. Демек, юни месец ми предлагат да отида на някакъв курс по английски в Холандия в някакав град Алмере при познати на родителите ми. Даже и не съм го чувал, щрак чичо Гугъл, леля Уики, те са чували, проучвам, оказва се един от най-младите градове в Холандия, издигнали го от дъното на морето  преди 40-тина години, 7-ми по големина в страна и най-големият във Флеволанд. Да не забравя на 30-тина км от Амстердам, йес!  Те (познатите) чули, че карам курсове в училища Европа и почти целия август искат да прекарам там ходейки на този курс. И аз казвам ок, заминавам. И правя резервация отиване-връщане с България Ер до Амстердам и назад. И на 5 Август вече към 24 часа си чакам Ивконито на ОМВ-то в Търговище. Автобусът идва, слагам куфара в багажното и скачам вътре. Чудя се дали ще съм на летището навреме, притеснявам се до момента в който точно навреме автобуса спира пред  терминал 2 на летище София, евала. Слизаме 5-6 човека и после автобуса си продължава за автогарата. Чакам малко, хоп стандартните процедури и вече чакаме самолета.  Идва време, извозват ни с некви рейсове до аероплана, а той един мъничък ; ) Качваме се, всеки си сяда на мястото, няма празно място. Моето място беше до една жена с две малки деца и едното не се спря докато слезем, то крещене, рев, плач..3в1…о боже…Но всичко друго си беше ок, сокове-мокове, кафета, вестници…уелком то Амстердам, йес..

Слизам, чакам багажа на онова въртящо  се нещо, идва вземам го и отивам до уговореното място. На летището в Амстердам хората са направили  мийтинг пойнт, едно голямо нещо от червени и бели квадратчета. Там ме чака нашата познато, която съм виждал по скайп, но лично не сме се срещали. Здрависваме се, целуваме се по бузите и газ с тяхната кола към

Алмере

Вече в тях ми показва моята стая, малко си приказваме и ме оставя да си оправя багажа. По късно като се прибра съпругът и се запознаваме с него. Приказваме си на английски, което е добре малко практис, вечеряме излизаме с него да ми покаже пътя до сградата където ще се провеждат занятията. Естествено с колелета и за малко още на първия завой да се блъсна в една майка на колело с две седалки една отпред и една отзад и на двете малки дечица (Wtf!?)…

После ще разказвам как си возят децата в дъжд и студ, с колелетата и не им пука. Впрочем август беше доста студен и дъждовен.

Хотел Аполо в Алмере, Холандия

Хотелът

Та така отидохме до училището, видях малка част от града, показа ми хотела в който остават другите колеги с които щях да се запозная вдругиден, спирката от която щях да си хващам градският. Останах с много хубави първи впечатления от Алмере. Доста уреден и зелен.

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

 

Прибрахме се, вечеряхме, побъбрихме и аз си легнах. Честно казано в началото не можах да заспя, но после съм заспал като агънце.

На другата сутрин ми казаха,че ще направим

едно пробно пътуване с градския транспорт да видим дали ще се справя 😀

И така излязохме с Мишел така се казва пича, и отидохме до спирката през която минаваха  нови, празни  или с по 2-3 пътника автобуса през 5 минути.Toва ми направи силно впечатление.Мишел ми обясни,че мога да хвана 128,196 или 202 и слизам на спирка центрум и оттам ще се ориентирам. Теглихме една пробна, пътя с градския 9-10 минути, с колело не повече от 15 минути,ок. Незнам как е тука (понеже съм от малък град и не ползвам градски транспорт), но там ако не вдигнеш ръка автобуса не спира!?

Алмере, Нидерландия 

 

 

 

И така после се върнахме – айде, на

разходка в Амстердам

За Амстердам мога да кажа, че го чустваш много жив и пълен с енергия, поне аз така го чуствах с тази навалица от туристи,  хора от различни националности и култури, не знам: готино, шарено. Като казах шарено, точно предният ден беше приключил гей-парада. Навсякаде висяха знамена и знаменца с цветовете на дъгата и видях няколко двойки ръка за ръка или да се целуват. Няма лошо, пийс!  Зейнеп (жената) веднага ме предупреди да не влизам в барове, на които отпред  виси такова знаме. Ок. След това малко снимки, обиколки, хапване и го хоум. После с Мишел гледахме някакво футболно предаване на холандски , не разбрах нищо и си легнах.

Знаменцата

Знаменцата

 

На съдбовния ден в който щеше да почне курса, вали яко дъжд, кафе, закуска, хващам един чадър. Отивам на спирката, градския, но проблемс. И ето ме пред даскалото.

Даскалото си е даскало,

филиал на университета в Дронтен, но през лятото като ги няма студентите се провеждат различни курсове. Та моята група е от 7 човека. Узбекистанец, полякиня, французин, италианец и италианка, унгарец (който все още не беше пристигнал) и аз. Те се бяха запознали в хотела. И аз се запознах с тях. Всички говорехме долу-горе на едно ниво английски, та нямахме проблеми в общуването и уроците. В края на първата седмица, събота имахме

байк-тур в Алмере.

Доста пообиколихме отидохме на гости на един от лекторите, обядвахме в тях и се запознахме с жена му, дъщеря му и сина му. Много готини хора. После ходихме до една еко-ферма и някакъв магазин за арт неща, но супер скъпи защото парите от продаденото отивали за дарения.

 

Трупата

Трупата

Еко Фермата

Еко Ферма

 

цвете от ръждясало желязо

цвете от ръждясало желязо

 

мяу

мяу

атр

атр

 

Прибрах се супер изморен. Като се върнах след душа и вечерята, едно спане ударих, че на другата сутрин станах в 11. Добре, че беше неделя и не се налагаше да ходя на даскало, че не знам. След закуска с Мишел ловихме риба почти цял ден, през градината им минава канал който е пълен с риба и понякога минават различни ентусиасти с лодки и каяци. Та има и много патки и лебеди, та както си ловя аз и да не закачали един лебед. Аз дърпам то не се дава, а иска да си ходи… Кордата се уплела в крака му, та с много зор го откачихме, иначе щяхме да ядем лебед за вечеря 😀

 

един от двата бели

един от двата бели

мястото за риболов

мястото за риболов

На другата седмица след курсовете излизахме и снимах

някои интересни сгради в Алмере.

 

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

и една кола

и една кола

 

Да покажа още малко от Алмере и после ще опиша едно от многото пътувания до Амстердам. Едно пътуване до Наарден и едно до Хага. Пийс : )

 

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

Алмере, Холандия

 

 

 

 

 

Автор: Дениз Назим

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Хиландия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

 

2

Към Европа с влака (7): Нова година в Амстердам

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, м в Англия бяхме и за Коледа, а сега ще посрещнем Нова година в Амстердам.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част седма

Нова година в Амстердам

Каналите на Амстердам, Холандия

Каналите на Амстердам

30.12.2009 г. След като се прибрахме доста късно на другата сутрин, станахаме някак си по-рано(към 12.00 ч.) и отидохме в залата за бойни изкуства към университета в града. Разбира се, университета се оказа, че има огромна база включваща около 5-6 големи сгради с различна архитектура, като някои от тях са били построени доста скоро. Сградата за спорт също беше доста нова, на няколко етажа, огромна и със зали за всякакви спортове. Също така като погледнах през прозореца на единия етаж, се насладих на множеството затревени терени, а също и тенискортове. След това Шийр, с още двама приятели потренираха някакви бойни изкуства, като накрая дори аз се включих в някои упражнения и един спаринг. Това разбира се със всякакви протектори и такива неща, благодарение на които накрая се отървах само с леки болки 🙂 Вечерта се отправихме към апартамента на по-големия брат на Шийр, с когото още не се бях запознал. Там бяхме заедно с другия му брат сестра му и приятелката на по-големия му брат, с която живеят. Придвижването до апартамента на брат му за мен си беше цяло приключение. Бяхме с колела, от онези които всички ги карат в Европа. Сестрата на Шийр беше на седнала на моето колело на багажника, докато аз карах все едно за първи път виждам колело. Ама какво да се прави не съм свикнал да карам по някакви улици с такъв трафик и с толкова много багаж на колелото. Вечерта мина добре. Големият брат на Шийр се оказа много добър готвач и всички се натъпкахме много доволно с гозбите му. Гледахме филм и си приказвахме. Също играхме на xbox, което е доста популярно в Нидерландия. По някое време трябваше да се прибираме за да се понаспим за новогодишните празненства на другия ден.

Каналите на Амстердам, Холандия

Каналите



31.12.2009 г.
Ами този ден си мина доста лежерно. Пак спахме до късно и през деня не правихме нищо кой знае колко интересно за отбелязване. Вечерта бяхме в къщата на бащата на Шийр където посрещнахме Новата 2010 година. След това тръгнахме аз, Шийр и големия му брат да обикаляме по някакви купони. Крайната ни цел беше да стигнем до партито, на което ни бяха поканили приятелите му преди няколко вечери. Като цяло си прекарах страхотно и в 7.00 ч сутринта благополучно се бяхме прибрали и легнали.

Амстердам, Холандия

Амстердам

01.01.2010 г. За първия ден от новата година бях решил да посетя столицата Амстердами вечерта да се отправя към Париж, където нямах никаква идея какво ще правя, но трябваше да изчакам Любчо, който щеше да дойде на 03 януари. В Амстердам слязох на гарата леко изморен след предната вечер, но пък доволен че попадам в този хубав град и тръгнах да обикалям из улиците. Без никакви ориентири тръгнах по туристо потока. Първото нещо, на което можах да се насладя в града, освен архитектурата естествено, бяха каналите на града, напомнящи на познатата ми Венеция и отскоро познатия Брюж. Из тези малки улички, по които се разхождах нямаше много хора и реших да сменя посоката. Явно че това се оказа добро решение, защото малко по-късно излязох на огромен площад, където се намираше музеят на мадам Тюсо. Попаднах точно в центъра, където вече се забелязваше че това е голям град и туристически център. След това се отправих да търся прословутите Червени фенери. Никъде нямаше никакви табели за ориентир и след около 3 часа лутане из града реших да се връщам към гарата. На връщане за мое най-голямо учудване се разминах с една двойка, с която пътувахме във ферибота преди няколко дена в посока Холандия. Да, наистина светът е малък. Точно преди да стигна гарата реших все пак да питам едни хора дали знаят каде са тези фенери и се оказа че съм на 20 метра от тях. После се разходих из малките улички, които освен център на проституцията са превърнати и в туристическа атракция.

Централна гара – Амстердам, Холандия

Централната гара в Амстердам

След това се качих на влака и се отправих отново към Ниймеген. Там ме чакаше неприятна изненада. Оказа се че няма нощни влакове из Европа и трябваше или да спя на някоя гара или както ми каза бащата на Шийр да остана за още една вечер при тях. Аз разбира се предпочетох втория вариант и отидохме с малкия брат на Шийр и сестра му при майка им. След като и тази вечер не успях да си легна преди два най-накрая легнах за да поспя малко преди заминаването ми за Франция.

Очаквайте продължението

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Още снимки от Холандия:

Парижката Света Богородоица – Париж, Франция 9

Из Стария свят с влак (Европа)

Е, тé така се прави! Приятно четете:

Из Стария свят с влак (Европа)

И ако казват, че размерът не е от значение – хората са в грешка.

Лятото направихме нещо, поне за мен, мащабно. Едно пътуване, чието планиране всеки път включваше все повече дестинации и в крайна сметка обхвана Стария свят.

Една сутрин се качихме на влака за Белград

с билети Interrail и неусетно стигнахме. И продължихме към Будапеща, като кондукторът с тих глас каза да внимаваме, защото през нощта имало много крадци и да отваряме спалното само ако е той.

Е, Будапеща си е Будапеща.

И да, колкото и да харесвам София – тук нямаме такъв Парламент:

Парламентът в Будапеща, Унгария

После, проклинайки защо нямаме пари за градски транспорт, стигнахме до гарата и хванахме влака за Братислава.

Четете по–нататък>>>

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана 2

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Днес ще отскочим до една от най-интересните столици в Европа – Амстердам с доста идеи и съвети за интересни прекарване в града. Наш водач ще бъде Валентина, а редакцията не препоръчва употребата на наркотични и упойващи вещества. Приятно четене:

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Ами…..да, впечатлението, което сформирах още първите 5 минути беше, че този град е почти изцяло в кафявата гама. И все пак е красив и очарователен по свой си начин. Това, което не ме изненада бяха вълните марихуанен дим, който те обгръща, когато минеш покрай някой Coffee Shop 🙂 или когато се разминеш с някой по улицата (е, добре, не с всеки, но с почти всеки). Ако някой го интересува нещо просто те спира и ти казва “Hey guys, how do I …..” – тази марихуана всички ги прави спокойни, щастливи и разговорчиви. И всички говорят английски, нали неофициално им е втори език. Да, с малко странен акцент, но все пак се разбираш с тях.

Колоездачите

са високо почитани и си имат всякакви екстри – вело паркинги, вело алеи, вело светофари, вело…… Дори си имат семейни байкове, оборудвани или с по две-три седалки, за да може мама/тати да вози малчуганите или с мини ремарке (закачено по-често отпред отколкото отзад), в което дребосъците ги возят като „товар“ 🙂

Хвърчат непрекъснато напред назад и са с предимство пред всички – пешеходци, автомобилисти. Така че трябва да гледаш къде ходиш, за да не възседнеш някой велосипедист в движение или по-скоро той тебе и не трябва да ходиш по велоалетите. И това определено облекчава движението, задръствания не видяхме 🙂 Колело се кара с панталонче или с поличка/рокличка, със сандалки, маратонки, с чехлички….абе с каквото ти дойде. Колело можеш да си наемеш. Минималният наем е за 3 часа и ще ти струва между 5.00 EU – 15.00 EU според продължителността и фирмата, която избереш.

Като огледаш по-внимателно залепените една до друга дву и триетажни къщи от тъмна тухла забелязваш как някои от тях сякаш искат „да изпънкат“ пред други. Все едно някой е отишъл в задния им двор, подпрял се е на задната има стена и ги е подбутнал. Голяма част имат лек наклон напред към улицата сякаш са тръгнали да падат по „фасада“, но още не са решили дали искат или не. Други пък са били „подбутнати“ странично и прозорците им са увесили физиономии от едната си страна все едно се цупят на някого. Не можах да изровя архитектурна причина за тия странности и се доверявам на общото мнение, че просто сградите са стари и водата в каналите и подпочвените води подкопават основите и сградите се накланят насам натам 🙂 Хубаво е, че се подпират една друга… (Наклонените напред фасади в Амстердам са традиционни за града. По този начин на горния еркер се закачва скрипец и с него помощ и въже могат да се качват мебели или чували с брашно по горните етажи. Къщите се много тесни и стълбищата не позволяват нормалното придвижване на гардероб или пиано по тях, а наклонената напред фасада помага багажът да не стърже по фасадата по пътя си нагоре-надолу – бел.Стойчо)

Иначе ще откриеш и венециански дух в този град, който сякаш има повече и по-добре изградени канали и от самата Венеция. Един възрастен господин ни осведоми, че цяла Холандия е построена върху площи с езера. Те изкуствено се отводняват и пресушават през каналите и до ден днешен. Дори летището в Амстердам било построено в едно от най-дълбоките езера.

Четете по-нататък>>>

Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт 1

Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт

Днес ми е европейско – като не можем да вземем комисар от раз, поне можем да почетем за Холандия, този път. Ико ще бъде наш водач из Амстердам, Айндховен и Утрехт. Приятно четене:

Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт

Имах билети за Холандия още от септември месец и в неделя най-сетне дойде момента да заминавам. Тогава Цецката ме нави, като аз общо взето не познавах другите ни спътници – Пламен, го знаех само бегло от университета, а Адриана въобще не я познавах. Така само знаех че ще бъдем четирима, а Цецката дори успя да уреди couchsurfing за всички, което за Амстердам по едно време си мислех, че е немислимо.

Летяхме с wizzair в неделя вечерта, като двамата с Пламен тръгнахме още сутринта от Пловдив. Отидохме у Цецо и започнахме да се подготвяме 🙂 Чакахме и Адриана, но тя така и не дойде и с нея се видяхме чак пред летището. Аз си зарязах колата пред Цецо и отидохме до летището с рейса. На мен ми беше за първи път да летя със самолет, така че имах още едно ново изживяване. Като цяло излитането беше като на онези екстремни влакчета в увеселителните парковете, а самото летене съвсем не се усеща. не бях до прозореца, а и беше тъмно (и на отиване и на връщане), така че не можах да видя никакви гледки от високо.

Полетът от София до Айндховен

трае близо три часа. Като кацахме времето над Айндховен беше по-ясно от колкото в София т.е. искам да кажа, че времето беше доста по-добро от колкото очаквах. Всички (включително и прогнозата) ме бяха наплашили, че три дена ще вали, ще духа и въобще ще е гадно времето. Въобще не беше така. От сега да кажа, че и трите дена имахме хубаво време.

След като слезнахме на летището в Айндховен, трябваше да стигнем до централната гара. Отидохме на спирката, където имаше хубаво светлинно табло, което показваше след колко минути ще дойде рейса. Автомата за билети обаче не работеше. След като се качихме в рейса (общо взето само българи) попитахме шофьор от къде да си вземем билети, той посочи подобен автомат, вътре в рейса, който обаче също не е работеше. След като разбра това, той просто сви рамене и каза “OK. It’s free !”. Пътешествието ни започна добре 🙂

Четете по–нататък>>>

Амстердам при слънчево време 5

Амстердам при слънчево време

Днес ще прочетем кратките впечатления на Елена от Амстердам. Всъщност тя си подарява един рожден ден прекарване в столицата на Холандия. Приятно четене:

Амстердам при слънчево време

Трябваха ми около 2 години да се наканя. Трябваха ми 5 минути да реша, че ще отида там за рождения си ден и още 5 да си резервирам самолетен билет. Това беше след последния разговор с Тони на тема „ти кога ще дойдеш“.

Та миналите петък, събота и неделя бях там. В Холандия — ниската земя. Противно на всички очаквания върху мен не падна и капка дъжд — беше слънчево през цялото време и щеше да бъде абсолютно перфектно, ако не беше гадния вятър от време на време. Тони каза, че нося слънцето със себе си. Отговорих й, че обикновено постигам този ефект:)

С две думи,

Амстердам е уникален

Нищо общо с България, че и със Щатите. Навсякъде канали, тесни къщи с абсолютно еднаква височина и убийствени (буквално) стълбища и много велосипеди. Много, много велосипеди. Атмосферата е невероятна, главно заради архитектурата, запазена в горе-долу същия вид както е била през 17 ти век. Няма неща които да ти отнемат дъха или да те накарат да ахнеш от удивление — в крайна сметка става дума за протестантска култура, избягваща лукса и прекалените детайли. Но градът те пленява с неповторимостта си и с всички неща, които ти предлага.