Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), а за последно се занимавахме с мъжки удоволствия там.
Днес ще отворим границата и ще влезем в самата Аляска
Приятно четене:
Към Аляска с мотор
девети ден
Градът с кокошото име
Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Доусън… Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах „Да” . След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна „Нарочно ли се бавиш?”
Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга – той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата.
Както и да е,
тръгнахме към Аляска
– днес беше денят когато най-накрая границата е отворена.
Пътят ни водеше през „Top of the World Highway” (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway) – черен път който продължава около 80 мили до Аляска.
Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Фериботът е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:
Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:
Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни:
Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:
По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме.
По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: „Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ” . Ей значи, трабваше да спра…
Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население – 2 🙂 Дано съседите се разбират:
Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Ancorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: „Нямаме намерение да се задържамe там” . Митничарят ни пусна да продължим.
Най-сетне в Аляска!!!
След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в
Chicken,
малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори… И бабите искат да видят Аляска 🙂
Започнаха да се появяват дървета – явно не сме толкова нависоко вече:
Стигнахме и до Chicken:
град Чикън
Това селище има доста интересна история. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното – Пиле 🙂
Chicken, Аляска, Съединени американски щати
Ако увеличите до максимум мащаба на картата, ще видите, че градчето Чикън с 6 жители има собствено летище 🙂 – бел.Ст.
Страницата, където може да се прочете още нещо:
http://www.chickenalaska.com/index.html
Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи… Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира.
Някои от забележителностите:
Накрая се залостихме в бара:
Който беше интересно „декориран”:
Декорацията
След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо:
маниаци ;)
Е, и аз да не остана назад, ммм:
... и той ;)
Някои по-нормални снимки:
нормална снимка в бар
Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница:
Даниела
След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:
Нищо, освен някакви сладки:
Потеглихме оттук, съдържателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме.
След време стигнахме до
Ток,
където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy’s), а и ние бяхме гладни:
Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките.
Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме къмпинг и се установихме. Това е добре, но открихме, че
комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:
Комари
Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам…
Комари
Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън:
ПВО в действие ;)
Данни от този ден:
Очаквайте продължението
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с АЛЯСКА – на картата:
