Етикети: Аляска

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън 4

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън

 

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), а за последно се занимавахме с мъжки удоволствия там.

Днес ще отворим границата и ще влезем в самата Аляска

 

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Градът с кокошото име

Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Доусън… Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах „Да” . След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна „Нарочно ли се бавиш?”

 

Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга – той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата.

Както и да е,

тръгнахме към Аляска

– днес беше денят когато най-накрая границата е отворена.

Пътят ни водеше през „Top of the World Highway” (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway) – черен път който продължава около 80 мили до Аляска.
Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Фериботът е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:

Ферибот към Аляска

 

 

Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:

На мотор към Аляска

 

 

Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни:

Доусън, Канада

 

 Доусън, Канада

 

 

Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:

На мотор към Аляска

 

 

На мотор към Аляска

 

 

По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме.
По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: „Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ” . Ей значи, трабваше да спра…

Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население – 2 🙂 Дано съседите се разбират:

Aляска, гранично КПП

 

 

 

Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Ancorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: „Нямаме намерение да се задържамe там” . Митничарят ни пусна да продължим.

Най-сетне в Аляска!!!

Aляска

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в

Chicken,

малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори… И бабите искат да видят Аляска 🙂

Аляска

 

 

Аляска

 

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

Започнаха да се появяват дървета – явно не сме толкова нависоко вече:

Аляска

 

 

Стигнахме и до Chicken:

град Чикън, Аляска

град Чикън

 

 

Това селище има доста интересна история. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното – Пиле 🙂

Chicken, Аляска, Съединени американски щати

Ако увеличите до максимум мащаба на картата, ще видите, че градчето Чикън с 6 жители има собствено летище 🙂 – бел.Ст.

Страницата, където може да се прочете още нещо:
http://www.chickenalaska.com/index.html

Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи… Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира.

Някои от забележителностите:

град Чикън, Аляска

 

 

град Чикън, Аляска

 

 

Накрая се залостихме в бара:

Бар в град Чикън, Аляска

 

 

Който беше интересно „декориран”:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

Декорацията

 

 

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

 

 

След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

маниаци ;)

 

 

Е, и аз да не остана назад, ммм:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

... и той ;)

 

 

Някои по-нормални снимки:

В бара – град Чикън, Аляска

нормална снимка в бар

 

 

Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница:

В бара – град Чикън, Аляска

Даниела

 

 

След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:

Пиле – град Чикън, Аляска

Нищо, освен някакви сладки:

В ресторанта – град Чикън, Аляска

Потеглихме оттук, съдържателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме.

След време стигнахме до

Ток,

където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy’s), а и ние бяхме гладни:

Ресторант – Ток, Аляска

 

 

 

Хамбургери – Ток, Аляска

 

 

 

 

Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките.

Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме къмпинг и се установихме. Това е добре, но открихме, че

комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:

 Комари, Аляска

 

 

Комари, Аляска

Комари

 

 

 

Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам…

Комари, Аляска

Комари

 

 

Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън:

Комари, Аляска

ПВО в действие ;)

 

 

Данни от този ден:

GPS данни, девети ден, Аляска

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с АЛЯСКА – на картата:

Към Аляска с мотор (8 ден): На кабаре в Доусън (Досън) 0

Към Аляска с мотор (8 ден): На кабаре в Доусън (Досън)

Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, а за последно влязохме в Досън (Доусън)

Днес ще продължим на правим щуротии в столицата на златотърсачите – Доусън (Досън). Приятелско предупреждение – прочетете първо Джек Лондон, потопете се в атмосферата и чак после съдете автора или изобщо мъжете 😀

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

осми ден

На кабаре в Доусън (Досън)

Ден 8 – 22 май

 

 

Изпълнени със спомени от предишния ден, ние бяхме готови да се подвизаваме

още един ден в Доусън

Всъщност, нямахме изход – границата отваряше на следяващия ден, в неделя.

След сутрешните занимания – кафе, душ (къмпинга беше оборудван), и какво там още, ние се заехме да погледнем моторите.
Смазах веригата, напомпих гуми, и тн. Като дойде време да палим, на колегата мотора не пали…
Проблема с акумулатора от предната нощ. Мъчим се да го бутаме пак по равното – не ще… Едно момче от геолозите, които се обучаваха тук, Андрю, се зае ентусиазирано да “помага”. И той бута с нас – пак не ще да пали… Доста се бяхме задъхали. Андрю предложи да си докара колата и да закачим кабели. Добре, ама в желанието си да помогне, той ги е закачил обратно… Съответно нещо пукна здраво. Колегата сега наистина се пищиса, мислейки че нещо след бушона е изгоряло. Добре че имаше автомагазин точно срещу къмпинга. Още по-добре че имаха и такива кръгли бушончета от стария тип.

Както и да е, сменихме го, този път закачихме кабелите правилно, май вече към акумулатора от моя мотор, не помня точно, и двигателя изрева. Най-сетне…

Това ни струваше поне 2-3 часа.

Запътихме се към Midnight Hotel, може а видим Сара там… Тя все още не беше на смяна, но пък имахме късмета

да послушаме Barnacle Bob:

 Боб Барнакъл – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-kO6iEzDvplQ/TftnWCS2oJI/AAAAAAAAFeU/ymVJUf7qYzI/s848/P1010489.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-1.jpg

Bob беше правил саунда на видеото което Рик ни показа предната вечер. Преди да дойде в Доусън, той е бил бракониер на стриди около Сиатъл. Изкефихме се здраво на тази случайна изненада, и след като го слушахме как свири на пианото, излязохме навън. Той също беше навън, на почивка с цигара. Ние се представихме, казахме че Рик ни разказа за него, а той отвърна:

“Преди 20 години дойдох тук с 20 долара в джоба си… В момента в който си ги възвърна се махам.”

За ваше удоволствие намерих негово клипче

(Редакцията искрено препоръчва да чуете клипчето – жестоко е! – бел.Ст.)

 

 

След това спряхме до реката да разгледаме парахода S.S Keno още веднъж:

Корабът Кено – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-kU3nBZHfx_I/TftccfcwgkI/AAAAAAAAFSU/OSjrCpszOv4/s800/P1010490.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-2.jpg
Колегата се прави на капитан:

Корабът Кено – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-r-0Oiy2CJw8/TftpwCwNgpI/AAAAAAAAFg0/lx68xZZUmhc/s800/P1010491.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-3.jpg
Да не пропусна и аз:

Корабът Кено – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-SGrMuFFKyIw/TtnM9xh1xwI/AAAAAAAAGVE/gpKGBTEHG-U/s800/P5210767.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-4.jpg

За вечерта си купихме билети за

шоуто на канкан–танцьорките The Diamond tooth Gerthies

(http://www.Доусънcity.ca/klondikeattractions/diamondtoothgerties/)

Историята е, че Gertie Lovejoy навремето се е подвизавала тук, знаменита с диамант между предните си зъби. Вместо да копае злато тя го е вадила от джобовете на миньорите. Това казино е най-старото в Канада.

Някои снимки от шоуто, беше забавно, а и билетите важат за цял сезон:

The Diamond tooth Gerthies – Доусън (Досън) Канада

The Diamond tooth Gerthies

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-kSmaxUg93Q0/TftvyLDm37I/AAAAAAAAFnk/FDI1X01duAk/s800/P1010493.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-5.jpg

The Diamond tooth Gerthies – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-46hKF6tFNZE/TfturZwCwEI/AAAAAAAAFmk/0XF-FvFMd6c/s800/P1010494.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-6.jpg

The Diamond tooth Gerthies – Доусън (Досън) Канада

Представлението The Diamond tooth Gerthies

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-VZpeuAPIbS0/Tfts7ks8JYI/AAAAAAAAFkg/mWCgMhK_9eg/s800/P1010499.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-7.jpg

The Diamond tooth Gerthies – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-9dSD2AHYiXk/TftcEBCH4II/AAAAAAAAFRc/m_xcR6lePf4/s800/P1010502.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-8.jpg

The Diamond tooth Gerthies – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-xpiG_AoUzjo/TftnNjDH7kI/AAAAAAAAFeI/zKD46mxVa2g/s800/P1010503.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-9.jpg
Накрая издърпаха кавалери от аудиторията и ги накараха да обуят тия гащи. Аз минах между капките.

The Diamond tooth Gerthies – Доусън (Досън) Канада

Финалът

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-xVEEFlpgBYs/TftqT7LKBBI/AAAAAAAAFhc/oq0CrZYGaUQ/s800/P1010504.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-10.jpg
ц
След шоуто се запътихме към бара на хотел Downton. Помните ли първата снимка, където казах че това е бара където се сервира уиски с ампутиран палец от крак?

Искахме да видим дали имаме достатъчно смелост, за да надигнем чаша уиски с ампутиран придатък 🙂
Легендата е че навремето бракониери нелегално са пренасяли алкохол от Аляска. Единият от тях е стъпал в реката през леда, и решили сами да ампутират палеца… Повече за легендата тук:
http://www.sourtoecocktailclub.com/members.html

Събрахме смелост, нали чак дотук сме били път…

Трябва да се приберем и да разказваме за простотиите си 😀

на бар в Доусън (Досън), Канада

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-8hrgcHICV4Q/Tfty0NjJqJI/AAAAAAAAFro/I2UY0H5ANmk/s800/P1010507.JPG[/IMG]

Капитана ни чете условията, палеца трябва поне да докосне устните:

В бара – Доусън (Досън) Канада

Капитанът чете условията

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-D4WhLGGGHqs/Tft0j5BMClI/AAAAAAAAFt0/zvcOSJHkdjc/s800/P1010509.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-11.jpg
Хем ни е шубе и гадно, хем се заливаме от смях:

В бара – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh4.googleusercontent.com/-BQv72q5c23o/TftlIDkYWjI/AAAAAAAAFbs/4ii9Gv8aFDQ/s800/P1010510.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-12.jpg

В бара – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-R_rO7ZuSzPo/TftwIB0CHlI/AAAAAAAAFoA/lDPef_KXZuo/s800/P1010511.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-13.jpg

В бара – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-eL4_r_8sNgU/Tftq36xsh9I/AAAAAAAAFiE/imqHSRjbM10/s800/P1010513.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-14.jpg

В бара – Доусън (Досън) Канада

[IMG]https://lh4.googleusercontent.com/-JshL1cvwxQw/TftsoSdXk9I/AAAAAAAAFkE/NeXbw8sUycE/s800/P1010514.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-15.jpg
Накрая дори получихме дипломи за простотията ни 🙂

В бара – Доусън (Досън) Канада

Дипломанти :)

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-8Z9-Iz43TvI/Tftb7pOMw0I/AAAAAAAAFRQ/yLaVkfBH9Yo/s800/P1010515.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-16.jpg

В бара – Доусън (Досън) Канада

още един с диплома ;)

След като станахме, един от зяпачите ми вика: “На теб като че ли ти хареса.”

После останахме да се почерпим още, с нормално уиски де… Двойката с колата от първия ден също беше там, ние се заговорихме пак и те ни казаха къде какво да посетим. Оказа се че те познават остров Ванкувър доста добре. Накрая един здравеняк, също от остров Ванкувър, нахълта да коктейл с палец, ама капитана беше приключил. Здравеняка доста се ядосваше, мислех си да му кажа “Абе ако толкоз искаш палец ей сега ше намърдам моя в чаша уиски…” Като че ли не бях още чак толкова пиян, подтиснах тая мисъл и си разминах боя 🙂

След това се запътихме към палатките. Пак имаше проверка за алкохол, но този път не ме спряха. Отново извадих късмет.

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон 8

Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон

Последният път, когато ми се е случвало да прочета думите Юкон, Клондайк, Доусън, беше преди … много… ама много години и на корицата пишеше Джек Лондон 🙂 Днес се връщаме (някои от нас, де 😉 в едно от местата на младежките ни мечти – край река Юкон, където ще ни води Александър. Това е продължението от мотоциклетното му пътешествие от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а днес ще навлезем в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

пети и шести ден

През Клондайк и Юкон

Ден 5 – Май 18

ики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пътешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих… Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:

Юкон, Канада

 

 

Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Юкон. Разбира се, тук сме отново в провинцията Юкон:

Индианско селище Теслин – Юкон, Канада

 

 

Ето го и моста – някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:

 

Мост – Юкон, Канада

 

Нещо тук е стояло доста дълго:

Череп – Юкон, Канада

 

Значи, стигаме някъде пред Whitehorse – забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа… Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре 🙂 Та да си дойда на думата – любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне… Чакам, чакам, няма го никъв….

Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде…
Ей това гледах:

Юкон, Канада

 

Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед… Язък за барута, я да намерим колегата… Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до

Whitehorse

Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц… В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого виждам? Дики!!! 🙂
Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас 🙂

Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо….

И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

Щастливата компания:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:

Еленско в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

Сметката накрая: Дики беше “сърце”, аз бях “устни”, колегата беше двойно сърце…

Сметка в Клондайк – Юкон, Канада

 

Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: “Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)”. Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза…

Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах…

Изминатото за деня:

GPS показания за 5 ден в Юкон, Канада

 

Ден 6 – Май 19

Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Доусън, Юкон, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage.

За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:

На мотор към Аляска

 

 

Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Юкон. Слязохме до реката, ето това е могыщата

река Юкон

Река Юкон, Канада

 

 

Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки 😎 Освен това там за постоянно е закотвен

корабът Klondike,

който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

 

След това разгледахме и туристическия център, където също така

получихме информация за границата с Аляска

Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел – ще трябва да посетимДоусън!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори….

Някои снимки от туристическия център:

Туристически център – Юкон, Канада

Пред туристическия център – Юкон, Канада

 

 

 

Аз се подписах като българин 🙂

Един българин в Юкон, Канада

 

 

След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:

На мотор към Аляска

 

 

 

 

 

 

Някъде

по обяд се понесохме към Доусън…

Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока “канавката”… Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:

Към Аляска с мотор

 

 

В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:

Мечка – Юкон, Канада

Мечка – Юкон, Канада

 

 

 

Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване…

Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:

Река Юкон, Канада

Река Юкон, Канада

Край река Юкон, Канада

 

 

 

 

Забелязахме че си имахме компания по пътя – една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме “здравей”.

Личи си че наближаваме Доусън:

По пътя към Доусън, Канада

 

 

Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред

Доусън

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития “Sourtoe Coctail” 😀

Хотел в Доусън – Юкон, Канада

 

 Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Спряхме до Sourdoe Joe’s, да опитаме знаменитите Fish ‘n Chips, тези бяха от халибът (БГ?) (Палтус, вид голяма плоска риба – бел.Ст.)

 

Пържен палтус – Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Сервитьорката ми се скара, че се занимавам с телефона… Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира…

Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Намерихме

къмпинг “Bonanza Gold”,

и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи.

Вятъра беше просто безмилостен.

Това фото беше щракнато някъде около полунощ

Ние трябваше да работим като екип, за да можем да вържем палатките с палети:

 

Полунощен къмпинг край в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Ето така привърши 6-тият ни ден – мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд… Някои данни от този ден:

GPS показания за 6 ден в Доусън – Юкон, Канада

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада 6

Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада

Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

трети и четвъри ден

Отново Канада

 

 

На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха.

За този ден плана беше да стигнем до знаменития

Alaska Highway

– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан.

По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C – 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 😎

Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги… Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред

знаменитата миля Нула:

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

Нулева милян на Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

 

По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван – бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к’во съвпадение – и той е моторист!!! 🙂
Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя…

Аляска highway - Британска Колумбия, Канада

 

Почнахме да се вдетинясваме:

Към Аляска с мотор. Канада.

 

 

И аз имам такава снимка, ама не съм я качил… Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и

спряхме във Fort St.John

по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma’s – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи… Нейна снимка нямам, но още я помня…

Вечеря – Към Аляска с мотор

 

 

После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така

стигнахме до Wonowon

след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля… Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:

Wonowon – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

Бира – Към Аляска с мотор

 

 

 

 

Ето и някои данни от този ден:

GPS показания, трети ден – Към Аляска с мотор

 

 

Wonowon – Liard Hot Springs

ден 4

Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник…

Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н…

Към Аляска с мотор

 

 

На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене…Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори 🙂 Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий 😀

Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:

Harley Davidson – Към Аляска с мотор

Лос – Към Аляска с мотор

 

 

 

Скоро дъжда спря. Докато

стигнахме до Форт Нелсън,

беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта… Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:

Към Аляска с мотор

 

 

 

Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още…

Цяло чудо е, че

продължихме към Toad River:

 Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

Канада – Към Аляска с мотор

 

 

По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 Тънкорог овен – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:

Мост – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Стигнахме до

Toad River,

отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Не мина много а вече дойде и Дики:

Toad river – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме…

Мечка – Към Аляска с мотор, Канада

 

Muncho Lake беше невероятно,

 

Muncho Lake, Британска Колумбия V0C, Канада

 

 

макар и да беше замръзнало:

Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

езерото Мунчо ;)

 

Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

Ключове на Muncho lake – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:

Снежен (дебелорог) овен  – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Това направо си пасе, к’во ти близане:

Бизон – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.

Стигнахме до горещите извори.

Още при спирането касиерката (германка) ни пита:

– Вие знаете ли един човек с лодка?

– Ми да, Джо.
Тя каза:

– Той ви чака, всичко ви е платено…

 

Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Та при горещите извори… вече се настаних:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам… Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:

Къмпинг – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка… Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света 😀

Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:

Залез – Към Аляска с мотор, Канада

 

Кеф… С момиченца в басейна е още по-кеф:

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

„С дивойки в жакузиту“ * ;)

 

 

Те бяха англичанки, близначки.

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

Горещи извори – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:

Лагерен огън – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Товара на Джо:

Лодка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот.

След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден 🙂

 

* по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст.

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!