Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (5): През северната половина на Аляска
Продължаваме пътуването из Америка с Валентин. Днес продължаваме през северна Аляска, за да достигнем Северния ледовит океан. Приятно четене:
Продължаваме пътуването из Америка с Валентин. Днес продължаваме през северна Аляска, за да достигнем Северния ледовит океан. Приятно четене:
Продължаваме обиколката на Америка, която
започнахме предишната 2018-та година с Валентин . Тогава
двамата със сина му изминаха с Тойота под наем 11 350 км. през южната
половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк. Сега за два месеца ще пропътуваме
25 860 километра с Хюндай под наем и над хиляда километра пеша през Северна
Америка (Аляска, Канада и САЩ). Ще разгледаме общо 130 туристически и природни
забележителности и градове.
Днес Руми ще ни води на круиз из Хаваите. Който не слуша, ще го заточим на остров Мауи! Приятно четене: Хаваи вече и наяве! 15-23 август 2014 Хавай е последният – 50-ти щат на...
Продължаваме с обиколката на Аляска заедно с Румяна. Миналия път стигнахме до Северния ледовит океан, а днес ще минем покрай най-високия връх на Северна Америка – Мак Кинли. Приятно четене: Аляска –...
Днес започваме едно пътуване из Аляска, в което още първия ден ще стигнем до Северния ледовит океан. Приятно четене: Аляска – на север, в бъдещето част първа От Феърбанкс до Северния Ледовит...
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме, а накрая и разгледахме Северния ледовит океан 🙂
Днес ще тръгнем назад в посока Канада.
Приятно четене
20 и 21 ден
Сутринта станахме рано, за да тръгнем от Колдфут и да стигнем до Феърбанкс. Би трябвало да добавя малко информация, за която забравих по-рано… Докато прекарахме няколко дни във Феърбанкс преди да потеглим по Далтън, ние закупихме билети за ферибота от Prince Rupert, който се намира в Британска Колумбия, с последна спирка до остров Ванкувър. Билетите ни бяха за 6 Юни и ако не се появим, изгаряха. След като изгубихме един ден в Дедхорс когато се върнахме, а след това и още един по Далтън след като го минахме само наполовина с аварии, това ни остави 4 дни да изминем 1700 мили (2720 km).
Преди да тръгнем, отделихме време за кафе и баня. Не се знае кога ще мога да ползвам баня отново 😀 Докато бях там, Jack и жена му, които бяха на лъскавото BMW, като че ли тичаха къ мотора, казвайки: “Довиждане, радваме се че се видяхме отново, успех…” След всичките проблеми които имахме вчера аз също бих избягнал такива като нас…
Накрая тръгнахме, знаейки че ни чака доста път, но не изпуснахме шанса да направим снимки. На връщане спряхме на Полярния кръг:
Полярният кръг
На връщане спряхме отново на кафето Hotspot. Аз поръчах солидна закуска, този път без бира. Нямаше как, дори тази която носех беше свършила 🙁
Ако нещо не е харесано, може да се ползва този бутон за да се направи оплакване:
Освен това в тоалетната ни е напомнено от надпис, че “не е толкова дълъг колкото си мислим”, и да се приближим.
Аз купих сувенири, между които и чаша на която пишеше “I survived the Dalton.” Не посмях да изкушавам съдбата и не я купих на отиване, но на връщане си я позволих.
Спряхме и на бензиностанцията
за да заредим за последно преди да стигнем до Феърбанкс. Уцелихме най-неподходящия момент когато имаше куп туристи от автобус, и колегата беше питан от бабичка дали не иска в момента да е на Harley… Доста дълго чакахме на опашка за да платим закупеният бензин. Този нашарен мотор също беше там:
Намерихме и подходящо място да направим снимки до нефтопровода в Аляска, който се протяга от Дедхорс до Валдес по цялата дължина на щата:
Колегата нагласява фотоапарата:
Докато се оглеждах наоколо, нещо изпръхтя край мен. Живота намира начин да си върви:
Спряхме и в началото (за нас вече края!!) на Dalton Highway
Стигнахме отново във Fairbanks рано вечерта, около 5-6 часа. Първата ни задача беше да намерим автомивка и да измием моторите от калциевият слой.
Намерихме автомивка. Там колегата се заговори с двама човека в камион, които са питали: “Вие листе мотористите от Dalton, които имаха проблеми по пътя?”
След това се обади в къщи. Докато беше на телефона, се обърна и каза: “Полицията те търси…” Моля?!?! Оказа се че SPOT сигнала който е изпратил предната вечер не е бил получен от жена му. Тя се е разтревожила, и се обадила в полицията във Fairbanks. Оттам са и казали че шофьори на камиони са съобщили за мотористи с проблеми, и че ще ни потърсят със самолет.
Шефа съответно е оставил няколко съобщения на моя телефон, от рода на: “Ако имате възможност се обадете защото чухме че сте имали проблеми и се чудим дали сте живи.” А сега де… Както и да е обадих се да кажа че всичко е наред. Научих че и колежката от Вашингтон се е обадила за да ме поздрави с успешното интервю и че заминавам за Русия. А аз още веднъж: Моля?!?!
След като успокоихме всички, които се тревожеха за нас, се заехме с работа:
Също така почистих и въздушният филтър. Беше и време да сменя маслото, и се понесохме към Walmart. Оттам ми отказаха да ми услужат с леген за масло, и трябваше да купя нов и да го ползвам веднъж. Явно миналият път сме прекалили, или просто някой друг е на смяна.
Не можах да повярвам на очите си кого срещнахме отново:
Andy и Phil!! След сърдечни поздрави, ги запитахме какво е станало. Те са спали до обяд, въпреки че са сложили часовник да ги събуди в 6 сутрин… Когато погледнах Харлито, имаше отново спукана задна гума. Казах на Andy, той не знаеше.
След всичко това, ние
вместо да оставаме във Fairbanks. Вече закъсняхме с 2 дена, и ако можем да наваксаме дистанция, ще можем да хванем ферибота. Казахме на Andy и Phil че ще останем на къмпинг по пътя, и ще вържем оранжева лента да покажем къде сме. Поехме отново. Мотора ми отново имаше проблеми, като угасваше и запалваше.
Изминахме около стотина мили и започнахме да търсим място за престой през нощта, което не отне дълго:
Лос ме изненада след като преминах през завой, но се разминахме. Върнах се до главния път и оставих оранжевата лента и бележка за Andy и Phil.
Някои данни от този ден:
21 ден
На следващата сутрин успяхме да станем сравнително рано. Целта беше да стигнем обратно до Whitehorse, Yukon, където се бяхме намерили отново с Дики преди време. Макар че ми се искаше да разгледаме нови места, пътят за връщане минаваше отново през Whitehorse. През Западна Канада и Аляска няма голям избор при избиране на маршрут – вариантите са общо взето само 2-3. Разстоянието дотам беше около 510 мили.
За съжаление не успяхме да се видим с Andy и Phil отново. Те или останаха във Fairbanks, или ни подминаха през нощта. Те имаха само 3-4 дни да стигнат до New York.
Delta Junction, Аляска, Съединени американски щати
Първата ни спирка за деня беше в Delta Junction, където и свършва знаменития Alcan Highway:
Delta Junction, краят на пътя
Някъде в началото ние се снимахме на миля Номер 0, и сега не пропуснахме възможността да направим снимки и на края. Общо взето заредихме и спряхме до информационния център, за да купим по някой сувенир. Много мотористи се снимат със статуите на комарите, но ние не успяхме, защото имаше по-големи мераклии:
Комари и комарченца
Интересно беше да се научи как се чисти нефтопровода който минава през Аляска. Тези машини минават по 6-7 мили, за да почистят восъчно-подобната материя, образувана от нефта, който е доста по-охладен когато протича през нефтопровода:
Машина за чистене на нефтопровод
След това
където огромните комари ни бяха накацали вечерта в къмпинга… Насрещният вятър беше брутален. Бях дал пълна газ, а мотора едва едва се движеше напред. Струваше ми се, че ако мотора вървеше малко по-бавно, би тръгнал назад. Скоро се наложи да спрем и заредим отново, и се оказа че изминахме едва около 30-35 мили за галон (~ 8l/100 km).
Както и да е, стигнахме до Tok, и отново спряхме пред ресторанта Fast Eddy’s, известен с мотористи (http://www.facebook.com/fast.eddys). Да си призная, не разбрах какво толкова специално имаше там – сандвичи и пица, и баби, дето се показват рано за да ядат с намаление… Колегата си поръча горещ шоколад:
След като излязохме оттам, се засякохме с група мотористи на BMW-та. Взели са ги под наем, и ще посетят Канада.
Скоро след Tok започнахме да имаме проблем с умора. Колегата разумно реши да спрем и да се разведрим. Аз постелих найлон и заспах върху асфалта, със шлем и ръкавици:
Умора
Около 90 мили по-късно
Митничарят събра всички мотористи заедно, и ни пита общо. Така се запознахме с Джон, от Oregon, който беше на V-Strom. Казахме на митничаря че имаме билети за ферибота, и Джон се заинтересува. Скоро говорихме само помежду си, при което митничаря махна отчаяно с ръка да минаваме.
Някои моменти от
Alaska-Canadian Highway
Беше интересно да видим шпертплатовата кола. Тези не ги бях виждал от както живях на източното крайбрежие:
Картонени полицейски коли
Тук някъде видяхме гризли покрай пътя. Имаше колега зад мен, който спря да я снима. За съжаление, аз не го направих.
Но пък затова доста по-късно аз бях впечатлен от залеза. Спрях настрана, изгасих мотора, и приготвих фотоапарата за да запазя тази снимка:
Тази снимка ми излезе доста скъпо… След като свърших с фотоапарата, аз опитах да запаля мотора… Хммм, още веднъж, аз опитах да запаля мотора…
Никакъв резултат.
Най-накрая мотора, след всичките тия проблеми от Deadhorse отказа да пали. След многократни опити аз се отказах и чаках колегата да се върне – той носеше инструментите с него. Това се случи на 50 км от Whitehorse. След време той се върна, и попита какво е станало. Казах му, и започнахме да разглобявам мотора край пътя. Махнах багажа, след това страничните пластмаси, след това седалката, след това пластмасите покрай резервоара, и накрая резервоара, за да стигна до свещта…
Аз се уморих само докато написах това, какво остава за тогава 🙂 Освен това вече беше около полунощ. Комарите след кратко време се настаниха където намериха възможност да хапят. Не мога да си спомня кога за последен път изредих толкова експлетиви…
Един индианец мина с пикапа си (като че ли в БГ се нарича джип) и каза че ако искаме да бутнем мотора в ремаркето, ще ни закара до града. Взехме му номера за всеки случай. Запознахме се, името му беше “О”. Питах го и втори път, защото си помислих че не разбрах когато си каза името първоначално. Скоро мина и друг индианец, който ни предупреди, че по пътя има гризли, на около 4 км от нас. Благодарихме му сърдечно за загрижеността. Колегата започна да проверява електрическата система. Накъсо, изкарахме лулата на свещта, вкарахме ч отново, и запали!!! Това е. Не знам какво сме поправили, ако въобще поправихме нещо, защото оттогава досега мотора си работи нормално, без да ми е правил проблема с угасването и запалването по време на движение. И до днес се чудя, но тогава останахме на пътя около полунощ.
Най-накрая около 1 сутринта стигнахме до
Уморени и ядосани, намерихме долнопробен мотел на висока цена. Не беше добро решение – наложи се да оставим моторите навън, където имаше някакъв досаден характер който все ги поглеждаше и гледаше да изпроси бира. Това беше единствената неприятна среща с канадец в продължение на 1 месец.
Някои данни от този ден:
Очаквайте продължението
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Аляска – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Аляска
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, а за последно стигнахме непосредствено до Северния ледовит океан 🙂
А днес ще имаме честта да стъпим на самия бряг на Северния ледовит океан 🙂
Приятно четене
осемнайсети ден
Станах в 4 сутринта, за да имам време да направя кафе и да се опитам да събера мислите си в очакване на интервюто. В ресторанта бях сам, нямаше жива душа по това време… Интересното е, че можеш да си вземеш каквото ти хареса от хладилника, и да заплатиш по-късно. Система на доверие.
Чаках да стане 5, но сигнал вътре в бараките, които се наричаха хотел, нямаше. Излязох навън в паркинга, беше около 22F, някъде под нулата в Целзий.
Гледах, че телефона има сигнал и продължих да мръзна. Телефона звънна точно в 5 😯
Едната колежка се намираше във Владивосток, а другата във Вашингтон. Започна да се говори по руски, затова и се обаждаха. За да съкратя нещата, казаха ми че искат някой, който не само говори и пише езика, а и да може да води разговори по техническите въпроси на проекта по руски. Кажи-речи нищо не можах да обеля, само че разбирам езика, а също така чета и пиша. Като че ли само това повтарях. От другата страна имаше дълго мълчание. После започна да се говори за друго. След известно време приключихме и си казахме довиждане. Пълен провал. В 5 сутринта толкова можах да направя.
Прибрах се в стаята, а колегата ме пита как е минало. И той се е събудил. Казах му как оплесках работата. Той каза нещо в смисъл: “Сигурен съм че си се справил по най-добрия начин за момента, каквото и да се случи, не се притеснявай.” Опитах се да забравя.
Настъпи време за екскурзията до Северния океан. Отначало ни показаха видео: как BP взема нещата на сериозно и се грижи за природата, и т.н. Беше интересно да се научи как живеят работниците тук. Работят 2 седмици, после почиват за толкова. Общо взето работят половин година при сурови условия.
След това ни натовариха в бус за екскурзията до брега на Северния океан, като по пътя шофьорът се опита да покаже нещо по-интересно наоколо.
Кой да знае, че точно на брега на Северния Океан има гора определена като Национален Парк:
Тези “пълзачи” са интересни. Гумените балони са с 3-5 psi (0.2 до 0.34 atm) налягане. По този начин като минат през тундрата, не прегазват и стръкче трева когато пренасят тежки товари. Чухме и история, когато шофьор попаднал под един от тези пълзачи който минал през него. Когато пълзачът отминал, шофьорът станал и го догонил.
Всъдеход – „пълзач”
В очакване да достигнем до Северния океан:
Четете пълния текст>>>
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в...
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, а за последно обиколихме полуостров Кенай
Днес? Днес ще ловим сьомга 🙂 Но не в пустинята 😉
Приятно четене:
12 до 14 ден
За вчерашния ден забравих да спомена, че се звързахме с Ерик, който беше препоръчан от Джо относно организиране на риболов.
Ерик ни каза да изчакаме до четвъртък, когато може да държим и океанска сьомга, а не само от тези които са въдени и после пуснати в реката. Така че се уговорихме с него за през ден.
Утрото започна така, кафе “подправено” с уиски:
Кафе ;)
Колегата почна да недоволства, помня изрази като “Ти сега какво, алкохолик ли стана?” Какъвто и да съм станал, ние сме в отпуска 😀
След кафе се срещнахме с комшиите от къмпинга:
съседите
Хич не и пукаше че сме толкова наблизо, дори не ни обръщаше никакво внимание. Само учтиво ни пренебрегна
След това се мъчих да се обадя в къщи. Изведнъж колегата се провикна: “Търсят те под дърво и камък.”
Слушам съобщението, шефът казва, че ме търсят от Вашингтон, Москва и Владивосток. Хмм, работата звучи на сериозно.
Обаждам се до Вашингтон, а оттам искат да съм готов за телефонно интервю с Москва и Владивосток. Добре, ама с часовата разлика, трябва да е около 4-5 часа сутрин Аляска време. Както и да е съгласих се, помъчих са да забравя и да продължа с приключението. А то наистина продължи, благодарение на Дики!!!
Той дойде до Soldotna, и така имахме късмет да се видим още веднъж. Решихме да посетим
известен като най-доброто място за ловене на палтус (halibut на англ. – бел.Ст.).
Беше адски студено карайки до океана!!! Изгледи по пътя:
Аляска от другата страна на залива (Cook Inlet):
Наближаваме Homer:
Спряхме да хапнем рибка, там беше тази витрина:
Ето го и героят на деня, с чисто нова хромирана каска, южен стил 🙂
Изненадах се колко белоглави орли имаше в Homer, стотици ако не хиляди орли които газеха в океана:
Този младок беше на около 5-6 метра от нас:
По някаква причина стари кораби страшно ме привличат, като че ли имат безкрайна история:
След като се завърнахме от Homer, историята от предишния ден продължи.
нали разбирате за какво става въпрос? 😀
Влизаме в магазина за алкохол, и аз викам на продавача: “Пак сме тук!!!” Той отвърна лаконично: “Забелязах…” Посмяхме се.
Върнахме се до къмпинга с покупките, и подкарахме на живот. Ваканция!!!
Добре, но в един момент
Дики не можа да си намери мрежата против комари, и се препдазваше както можеше:
В един момент му писна, и се качи на мотора, както си беше по анцуг и пантофки за да си купи мрежа против комари:
Ей т’ва е характер 😀
След като се върна, всички поседяхме около огъня, но тези мушички както внезапно дойдоха, така и внезапно изчезнаха… На лягане се сбогувахме с Дики, на другия ден той тръгваше да хване ферибота до щата Вашингтон, а ние–на
13 ден
Станахме раничко, Ерик ни беще казал да сме готови че започваме в 8 сутринта. Доста по-добре от първоначалния план за среща в около 4 сутринта 😀
Аз, както се подразбира, се повъртях да пия кафе. Нищо лошо, по същото време си проверих чантата за деня. Бира, сандвич, шапка, разрешително за риболов, и някои топли дрехи. Оставихме и бележка с довиждане на Дики, който още хъркаше здраво.
Ерик пристигна, с камиона и лодката на ремарке зад него, запознахме се, стиснахме ръце, казахме си някоя и друга шега за добрутро и потеглихме.
След малко време стигнахме до
http://en.wikipedia.org/wiki/Kasilof_River
Kasilof River, Аляска, Съединени американски щати
На тази река ще ловим сьомга или king salmon, който по това време се връща в реката от океана:
http://en.wikipedia.org/wiki/Chinook_salmon#See_also
Оказа се че времето за деня беше фантастично, с малко облаци да ни пазят от слънцето, и без забележим вятър. Вече настанени в лодката, ние се понесохме по течението на реката:
Да ви запозная и с Ерик:
Пуснахме въдиците, след като Ерик ни обясно техниката специфична за всеки тип стръв–яйца от сьомга, или парче солена херинга вързана за примамка. Същевременно се порадвахме и на природата:
Не бяхме сами, имаше и доста други лодки, но това не ни притесняваше:
Минаха час-два, не помня… Докато в един момент внезапно дърпане на въдицата ме накара да изостря внимание:
Ерик като спортен треньор ми казваше какво да правя… Не дърпай внезапно, остави го да глътне куката добре и т.н… Аз започнах да навивам макарата, но докато приближих сьомгата до лодката, тя се уплаши и ззззззззззз–дръпна надалеч. Още веднъж, аз навивам, и тъкмо другия край на въдицата стига до лодката и–ззззззз, пак изтегли надалеч. Така се борихме на няколко пъти. Започнах да се уморявам, и си мислех че ще изтърва улова, но не само аз се бях уморил:
След като прибрахме улова с кепа, спряхме на брега да видим какво съм уловил:
Див мъжкар, най-малко 20-25 паунда, или около 9-10 кила. Документирахме събитието и с Ерик:
Също така и с колегата:
След триумфалните снимки, Ерик отново бутна лодката в реката и ние продължихме, вече напълно наострени с внимание след първоначалния улов.
Докато ми провървя отново, и този път улова беше женска сьомга, не дива а пусната в реката:
Оттук нататък каквото и да хвана, отива обратно в реката. Дневният лимит е две–само едната от които може да е естествена. Ерик сподели че аз съм първия за тази година който е хванал 2 за един ден. Не знам дали му повярвах, но все пак звучеше като добро постижение.
Колегата по едно време също закачи една която дръпна много яко. В същото време и той опъна въдицата рязко. Сьомгата за съжаление се откачи и избяга.
За съжаление краят на деня настъпи, и ние стигнахме до мястото където изтегляме лодката навън. Имаше доста гларуси, крясъците бяха доста оглушителни.
Калният път нагоре…. Добре, че имаше теглич:
Позирах още веднъж, този път с целият улов за деня:
Също така и с Ерик:
С удоволствие споделих по бира с Ерик, той напълно заслужаваше след като греба цял ден, а ние само се возихме в лодката. Докато бяхме в лодката, той отказа бира. След като лодката вече беше извън реката, той майсторски изряза 4 големи филета, извади хайвера от женската, и останалото беше подарък на гларусите.
Виждайки че сме на мотори и нямаме възможност да се оправяме с риба, той ни покани у тях за да ни проготви сьомга на грил.
Миришеше вкусно:
Ерик дори предложи да закара улова до магазинче, където щяха да разфасоват и запечатат всичко във вакуум. След това да го остави във фризера си и когато Джо се върне в Аляска, ще ми го прати по самолет. Супер!!! Звучи като добър план, иначе аз на мотор и сурова риба няма да се оправя. Жестът беше неоценим, и дори сега когато пиша не мога да не изпитвам благодарност за всичката тази помощ. На прощаване дори ни подари един пакет с негова пушена сьомга. Невероятен човек–беше доста интересно докато слушахме как с жена си през зимата са трапери, вдъхновени от старите тефтери на дядо и, които те са намерили случайно в стар сандък. Там дядото е описвал любимите си места и техниката която е използвал. Те следват неговите инструкции като начин за почитане на паметта му.
14 ден
След пълнодневен роболов, печена сьомга, и огън късно вечер, амбицията да станем и да сме на път рано звучеше прекалено оптимистично.
Нямаше как, трябваше да го направим. Плана за този ден беше
Разстоянието до там от Soldotna е 505 мили, или 812 км:
Не помня много от сутринта–само това, че беше раничко и че бях страшно доволен че не се налагаше да хвърча из града и да се занимавам с пакетиране на риба…
Обратно на път за Anchоrage спряхме да се насладим на това езеро:
Панорама благодарение на колегата:
Отново избрахме да преминем през Anchorage колкото се може по-бързо. Тежко движение ни забави, и по време на зареждане на бензиностанция забелязахме че е време за обяд. Отново благодарим на Ерик, нагънахме пушената сьомга:
Хммм, следващото което помня може да не се хареса много… Както и да е, това стана, това пиша. Следващият град по пътя се случи
Сега, писнало ни е до уши да слушаме как там “трябвало да се оцелява”, как там “хората за далеч от всичко и трябва да се прехранват” и т.н. Пълна измишльотина – беше натъпкано с к’ви ли не магазини както навсякъде другаде по USA, а и движението беше отвратително. Не само това, но и
Например–напред виждам червен светофар и съответно забавям скорост. Това не се понрави на охранено женище във голям автомобил зад мен, ядосано ме изпреварва от дясно, само за да забие спирачки пред мен и така чакаме за зелен сигнал :livid:
Най-смешното беше, че след зеления светофар още веднъж забива спирачки, за да влезе в бензиностанция :highly_amused:. Голям зор за 2 метра напредък 😀
Както и да е, след като най-после се отървахме от “истинската” Америка на Пейлин, продължихме
За съжаление дивотиите продължиха. Спираме да заредим, по това време “банда” мотоциклетисти, в интереса на истината хлапетия, пристигат също… Също така следвани от кола, с момче и момиче. Тоя вътре в колата по едно време почва да ръкомаха оживено, гледайки в наша посока. Отивам до там да го видя кво иска, той обяснява “Аз говорих с момчетата с които сме заедно…” Добре, а би ли се мръднал назад сега, че да изляза с мотора напред, да не го бутам назад? Отговора беше не. Ей това е–също като в Калифорния, само дето е по- на север.
Махнахме се и оттам. Пътят беше доста оживен от туроператори в автобуси, карайки баби насам натам да видят
Стигнахме и дотам, и честно казано гледката си заслужаваше, макари и да и се насладихме от разстояние:
Това е може би една от любимите ми снимки от това пътешествие:
Не стояхме много, все пак нашата задача за деня беше тежка. Продължихме към Fairbanks. Когато наближихме града, слънцето вече беше слязло доста ниско. Имайки предвид че дните по това време на годината тук са много дълги, беше късно вечер, 22:20. Сянката все още ме следваше, въпреки късният час:
Информация от форумите ни беше подсказала, че може да намерим
на достъпна цена. Речено сторено, намерихме университета и се устроихме там за следващите няколко дни. Не е лошо, до сега живяхме в къмпинг, а тук има и баня и перални, макар и да са в коридора!!!
стая в общежитията на университета на Аляска
Трябваше да сменим гуми, масло, да проверим вериги и т.н по време на престоя тук. Освен това и трябваше да решим дали да се осмелим да стигнем до Северният океан до Deadhorse, по Dalton Highway, пътят който е описан доста подробно в шоуто Iceroad truckers.
След като се настанихме, аз и колегата имахме доста сериозен разговор… Той заяви, че целта му е да се опита да стигне до Северният океан, и е готов да тръгне сам. Аз бях доволен с постигнатото, нямах интерес да направя същото, а и тревогата ми беше телефонното интервю с Москва. Исках да бъда сигурен, че мога да получа сигнал когато ми се обадят. Колегата провери покритието, и изненада – има покритие в Deadhorse. Аз изпаднах в размисъл–не ми пука, ако работата в Русия се провали, но за шефа е от голямо значение, той разчита на мен… Въпреки това аз съм с колегата в това пътешествие, и ако сме тръгнали заедно, не би трябвало да го изоставям…
Майната му, да става каквото ще, ако интервюто се провали, ще намеря начин да говоря с Русия по-късно. Заминавам с колегата до Северния Океан.
Очаквайте продължението
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Аляска – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, а в последния епизод успяхме да пресечем границата на Аляска.
Днес ще продължим по пътя към полуостров Кенай
Приятно четене:
девети ден
Day 10 – May 23, 2011
Планът за този ден беше да стигнем до полуострова Кенай (Kenai peninsula), където искахме да разгледаме тази част на тихоокеанското крайбрежие.
Аз исках да организирам риболов.
Маршрутът може да се види тук:
http://www.google.com/maps?saddr=Tok,+AK&daddr=Soldotna,+AK&hl=en&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.494074,79.013672&geocode=FdtwxgMdrDZ69ynBOwHudXNKUTHo1Et_eTMDIg%3BFWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA&vpsrc=0&mra=ls&t=h&z=6
<iframe width=”425″ height=”350″ frameborder=”0″ scrolling=”no” marginheight=”0″ marginwidth=”0″ src=”http://www.google.com/maps?f=d&source=s_d&saddr=Tok,+AK&daddr=Soldotna,+AK&hl=en&geocode=FdtwxgMdrDZ69ynBOwHudXNKUTHo1Et_eTMDIg%3BFWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA&aq=&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.494074,79.013672&vpsrc=0&mra=ls&ie=UTF8&t=h&ll=61.90899,-147.02222&spn=2.8557,8.07334&output=embed”></iframe><br /><small><a href=”http://www.google.com/maps?f=d&source=embed&saddr=Tok,+AK&daddr=Soldotna,+AK&hl=en&geocode=FdtwxgMdrDZ69ynBOwHudXNKUTHo1Et_eTMDIg%3BFWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA&aq=&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.494074,79.013672&vpsrc=0&mra=ls&ie=UTF8&t=h&ll=61.90899,-147.02222&spn=2.8557,8.07334″ style=”color:#0000FF;text-align:left”>View Larger Map</a></small>
На излизане от къмпинга научихме къде бяхме отседнали през нощта:
Пътят AK-1 не престана да предлага изумяващи пейзажи. Мисля си, че апаратът ми съвсем не показва достойно това което се виждаше, а и снимах с една ръка, в движение:
Беше крайно време да спрем за да снимаме лосове отново:
По едно време спряхме заради ремонт по пътя. Преди да тръгнем бяхме чели по форумите че в Аляска мотоциклетисти имат право да преминат в началото на колоната. Нямаше такова нещо. Явно вече им е писнало от такива като нас.
Колегата ме снима как аз снимам:
Аз от своя страна го улових как той ме снима:
В GlennAllen спряхме да заредим – аз използвах момента да извадя ядене от чантите, за да отбия номера с обяд. А и повече място да има в чантите 🙂
След като потеглихме отново, минахме покрай Matanuska Glacier (глетчера Матануска), който се виждаше от пътя.
Повече за него може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Matanuska_Glacier
След това си спомням че се занимвахме с каравана, шофирана от “афро-американец”. Докато имаше само 1 лента в посока, той караше с около 45 мили в час и ни съдра нервите… Забавно беше че когато се отвори и 2-ра лента и тръгнахме да задминаваме, той изведнъж наду на 90 мили в час 🙂 СЪщата дивотия като в Калифорния, само че по- на север.
Заредихме отново в Anchorage, и както бяхме обещали на митничаря, не се задържахме. Беше страшно горещо. От другата страна на града, вече до океана, гледката беше напълно различна, и забелязах че вятърът от океана беше безмилостен, а и страшно студен. Това са може би 2 от снимките които най-много ми харесват от това пътешествие:
беше с доста завои, след един от който си спомням че видях кон който си пасеше спокойно покрай пътя. Чудех се какво ли прави тук пък точно кон… След като се изравних с него забелязах че беше лос. Тези са си доста огромни.
Накрая стигнахме до градчето Кенай, обадихме се на Джо, самолетният пилот. Той ни каза да не се задържаме тук, а да се върнем в Soldotna, на около 15-20 мили по-назад. Речено сторено. Преди това обаче спряхме в мексикански ресторант, не бяхме яли дълго време и това като че ли беше отразено в настроението… Колегата започна да критикува защо ли съм си включил телефона да се зарежда в ресторанта, което аз и до сега не разбирам. Особено го подразни факта че съм намерил контакта под масата.
Данните от днес, след като намерихме къмпинга препоръчан от Джо:
Оказаха се доста мили за този ден. Къмпинга ни беше тук:
11 ден
Този ден започна мързеливо. Изпълзяхме от палатките, и аз исках да търся кафе. Колегата искаше да търси нещо тестяно за закуска. Ей кво съвпадение – всяко кафе би трябвало да задоволи нуждите ни!!! Освободени от досадни задължения като пакетиране на багаж, яахнаме моторите и потеглихме да търсим закуска.
Да поясня – аз не закусвам, само кафе и така до обяд. Иначе става грозно – много пътешествия до “телефона” и “декорация” която съвсем не се оценява.
Soldotna, Аляска 99669, Съединени американски щати
Както и да е – спряхме о будката на къмпинга – питахме какичката къде би трябвало да пием кафе, и да вземем нещо на фурна за закуска за колегата. Бонус е ако е нещо местно, уникално за Soldotna. Тя възкликна: “The moose is loose!” (лосът е изтърван). И тогава посочи зад нас: “Ей там е лосът!!!”
Обърнахме се, ей верно,лос… Това да не е някой дето работи тук в костюм?
Но се оказа истина… Наистина докато тя каза това, истински лос беше застанал от другата страна на пътя. Докато позираше, както виждате, реши да полегне. Ей, мързел…
Намерихме гореспоменатото кафе:
Аз се попъгах и се нахвърлих на току-що приготвените тестени изделия:
Голяма грешка. Явно стомахът ми е отвикнал от закуска. Стана ми лошо, и когато можех да стана на крака, вардих WC-тo. Както и да е, добре че носих хапчета, та след около 30 мин се оправих. Дори успях да изляза на собствени крака от кафето:
По-късно се запътихме се към хранителния магазин (след като се пооправих, май имаше уиски като помагало). Влизаме там, а месаря ни пита: “Момчета, какво желаете?”
Аз му казвам: “Виж кво, ние сме на мотори, палатките са разпънати в къмпинга до реката, огъня ни чака, нали се сещаш за какво става на въпрос?” Той се ухили и каза: “Ясно, ей сега идвам с тавите.” След което почна да вади приготвени шишове. Ей тва е разбран човек. След това спряхме до магазина за алкохол за да заредим бира. Изумително, те са отделни магазини в Аляска, дори да са в същата сграда. В щата Montana не е така, все още не сме изкукуригали чак толкова…
За съжаление допълнителна история за този ден няма, освен че се прибрахме в къмпинга и цял ден пекохме месо и наливахме бирата. Ще оставя снимките да разкажат събитията от този ден. Ваканция!!!
Очаквайте продължението
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Аляска – на картата:
КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Последни коментари