юни 06 2019
Обиколка на Албания с Форд (1): Северът
Тръгваме за близката Албания. Отново заедно с Валентин и с неговия пернишки Форд. За начало – Северна Албания Приятно четене – Кликайте на загалвието!
Archive for the tag 'Албания'
окт. 28 2013
Езера, ветрове и приятели (2): Охрид и Албания
Продължаваме с пътуването на Петя из близките Западни Балкани. Започнахме със Скопие и Хераклея край Битоля, а ще продължим с Охрид и Албания, която ще минем транзит.
За читателите през четци: четете разказа от самия сайт – има повече от показаните тук снимки!
Приятно четене:
Езера, ветрове и приятели
част втора
Охрид и Албания
Не можем да видим едновременно и двете езера. Оказва се, че трябва да се изкачим пеша до най-високата точка. Продължаваме напред по леките и приятни завои, реем се и ни е свободно. Като на птици.
„Св.Наум”
замлъквам. Всеки, който е писал за него, вероятно е споменал пауните. И напереното им поведение.
Както и влудяващите им крясъци – пронизителни и ужасяващи. Но друго, друго витае тук. Докосвам се до нещо толкова българско, до родовата памет, течаща във вените ми, дремеща във всяка моя клетка. В църквата, с нейната богата орнаментална украса и дърворезба, аз просто мълча.
После коленича да чуя сърцето на Св. Наум.. Чувам своето и знам – там са моите корени, оттам тръгва жаждата ми за познание. От чистата потребност на монашеството да твори и пръска светлина… И сърцето ми бие заедно с неговото, всъщност – чувам себе си. От окото ми полека се стича топла, солена сълза…
Пристаниште Св. Наум, Албания
Следва
Охрид –
толкова спретнат, пъстър, оживен и гостоприемен.
Посещаваме
Самуиловата крепост
Катерим се по стръмни стъпала, за да достигнем крепостните стени. Обиколени от път, можем да гледаме надолу към града и към вътрешността на крепостта.
Горещо е, от напечените камъни лъха жега. А в окото ми боде македонското знаме. Някак ми примъчнява от знанието за историческите събития, от съдбата на Самуила, от тези камъни, попили толкова героизъм и тъга, че още ги чувстваш, когато вървиш по тях. Сякаш оттам виждам върволицата воини, слепи за светлината. И усещам безсилието и мъката на техния предводител, поражението в душата му и временната гибел на един силен и несломим народ…
Гледката, извън събитията, е впечатляваща – езерото е толкова тихо, разлято, спокойно. Контрастно спокойно с мислите ми.
Посещаваме манастира на
Св.Климент Охридски
Средището на Охридската книжовно школа, енергиен център от едно славно исторически време. Спретната манастирска църква, руини и история, място на дълбока, отвъдпределна духовност…
Витаят търпение, постоянство и упоритост – за кауза общочовешка и българска. Колко ли често се замисляме за това сега – може би само в тези моменти. В моментите, когато се докосваме до стените и останките от миналото, героично и неповторимо, погребано и забравено, познато и непознато… Но наше. Заболява ме от мислите и ми става и мъчно, и гордо. А навън група чуждоземни туристи просто гледат. Идва ми да извикам: „Ей хора, аз съм българка, българка съм!”
После пием кафе на кея, снимаме се, делим пари…
Следват
Билянините извори,
свързани с легенда за тайната и страстна любов на Самуил и Биляна.
Място за срещи на влюбени, романтично и спокойно. Умело аранжирано с различни предмети, включително и малък платноход. Стилизираната бяла женска фигура е замръзнала с платното в ръце, а водата – чиста и силна, тече, събира емоциите и смеховете на посетителите, а после се шмугва под земята, забързана по своите си работи.
Питаме, за да ни упътят към
р. Црни (Черни) Дрин,
мястото, където се оттича Охридското езеро и дава начало на реката. Намираме го. С невероятна сила водата изтича и се завихря. Неизброими балончета кислород поемат по своя кратък, но бурен път…От тази водна стихия се ражда реката. След вторият мост се успокоява, после леко и лежерно поема по своя път нанякъде.
Спим в къмпинг преди албанската граница. Залезна, мирна и спокойна вечер на брега на Охридското езеро. Посрещат ни с чашка местна ракия. Преди да ни я поднесат, виждам как млад мъж се запътва към група мотористи с поднос. Мисля си: ”Кога дойдоха, кога поръчаха!”. Оказа се тукашна традиция, просто жест на внимание, много по-показателен от едно промърморено: „Добро дошли!”. С ентусиазъм вдигаме тост: ”Да пием!” – кратък и ясен. После разпъваме палатките и сядаме до езерото.
Светлините на Охрид плуват по повърхността, ние „нагъваме” консерви, салатка, пийваме кротко. Момчетата посещават колегите, предпочитащи макадам, разменят по няколко международни жеста и всичко си е точно на мястото. Един добре подреден пъзел от романтика, предизвикателство, приятелство и чудесна гледка.
Ден трето
Албания – Тирана; Шкодра – крепостта „Розафа”; Шкодренско езеро; Черна гора.
Албания! О, Албания! Прекосяваме я транзит.
Първото, което ме озадачава, е усещането за разхвърляност. Напомня неподредена детска стая. Тук къщичка, там – друга, покривче се подава отнякъде…
И после, нещо доста комично. В населените места ни посрещат маркучи с пусната вода, чиято струя описва дъга и после се стича покрай тротоарите. Питам се – начин за охлаждане или какво… Оказват се автомивки!!! Смея се сама, осъзнавайки предназначението на непретенциозните маркучи.
Главните пътища, водещи към столицата Тирана са перфектни. Прави, прекрасен асфалт, тунели – в идеално състояние.
Влизайки в
столицата Тирана,
хлъцваме изненадани – пътят свършва като отрязан. Появяват се трапища и дупки, а правилата за движение – кучета ги яли! Клаксони, клаксони, клаксони! Първоначално мисля, че пречим или сме в нарушение. После разбирам – просто начин за изпреварване. Светофари и пешеходни пътеки? Липсват. Отчаяни регулировчици ги заместват, но по моето скромно мнение – никой не се съобразява с тях. Потокът те поема и влачи, изпреварва се трудно. Заклещват те. Буташ се, тикаш се, ахааа да се блъснеш или да отъркаш нечий автомобил… Пълна лудница. Пътуваме така, изпотени, изнервени и жадни. Не забелязваме как изглежда столицата. Само да се измъкнем.
Накрая и това се случва – спираме за кратка почивка в бензиностанция. „Одират” ни за по едно кафе. Не ни пука – измъкваме се живи и здрави все пак!
Албания мога да събера в една дума – хаос! Архитектурата – липса на стил. Нови сгради дремят до недостроени постройки, абсурдни контрасти като съчетание – разхвърляни, разностилни, недовършени, масово неизлепени… Не мога да кажа мизерия, но общата ми представа за тая страна от беглото ми докосване до нея е – липса на ясна представа.
Пътьом разглеждаме крепост, назоваваща се просто Средновековна крепост и после –
Шкодра и крепостта „Розафа”
Около нея витае тайнственост, породена от легендата за вградена в крепостните стени млада жена. Поддържана и красива, с много приятно заведение, струва си да я посетите. А гледката към града на брега на Шкодренско езеро – поразителна.
Седнал под сянката на дебелите зидове, Ники не пропуска да унищожи бързичко една студена бирица.
Интересно е качването до крепостната порта. Мотоциклетите се плъзгат неконтролируемо по излъсканата каменна настилка.
Аз се плаша и предпочитам да вървя пеша. Така и докосването да древността е колкото духовно, толкова и физическо. Бобан Левио мигач пуска мотора едва-едва, а после си признава голямата нужда… да слезе и да бута, мисия, още по-невъзможна.
Преминаваме в
Черна гора
Близо до България, но по мое мнение – малко позната. Събрана, много колоритна, разнообразна и приказно красива. Има си едно неповторимо Скадарско езеро, един екзотичен Которски залив с неговата Будва, един фантастичен Дурмитор, за който дълго ще търся думи, за да го опиша… Толкова.
После поемаме по прекрасен, изключително колоритен път, който подсича планински склон. В пределите на Национален парк ”Скадарско (Шкодренско) езеро” сме. Гледката към езерото е постоянна. Това е най-живописното и различно като визия езеро от трите посетени по време на това пътуване.
Автор: Петя Стефанова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Охрид – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂
дек. 02 2011
От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (3)
Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и Хърватия. А днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония
Приятно четене:
От Балканите до Пиренеите с автобус
продължение
/Записки/
4 април 2006г.
Барселона (Испания)
е голям пристанищен град на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града, бяха 8 извисяващи се в небесата, остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –
катедралата „Св. Семейство” (“La Sagrada Familia”)
– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.
Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много сгради, дори цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина – като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град, не е била разбрана от съгражданите му. Никой не е купил построените от него къщи и той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.
Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) – изглеждаха съблазнително – червени, големи и ужасно безвкусни.
7 април 2006г.
Сарагоса.
Катедралата “Сеньора дел Пилар” (Seniora del Pilar)
е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме окачени по стените знамената на почти всички испаноезични държави. На Куба също.
7 април 2006г.
Мадрид
Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.
Посетихме
Музея „Прадо”,
където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция, за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV, неговото семейство и много др.
8 април 2006г.
Толедо – старата столица на Испания
Град с добре запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници, кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др. Тук се изработват всички оръжия за исторически филми по поръчка на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.
Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain
След много обиколки из града, решихме да посетим най-голямата Катедрала в Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор е истински шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя входа от 6 евро! Е, не само!
7 юни 2008г.
Верия (Северна Гърция)
Старото име на града е Бер. Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.
7 юни 2008г.
Кастория (Костур)
Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има множество църкви – според екскурзовода около 70. Църквите са от X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис има малко запазени в България. Заслужава си да бъдат видяни!
8 юни 2008г.
Остров Св.Ахил
Намира се в Малкото Преспанско езеро – на границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.
В близост до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” – вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след като е превзел Лариса през 986 г. Църквата вероятно е разрушена след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат още два. Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че са на сина му Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени и останките на 300 войни – счита се, че са Самуилови.
От резиденцията на цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността “Калето”. В подножието на “Калето” се намира църква наречена “Св. Богородица Порфирна”, строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция, Богородица е изобразена с пурпорно червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.
Църквите на острова са били 11 на брой и са били повече от къщите. За това островът се счита от местните хора за свято място. Свято е според мене най – вече за нас българите, тъй като е пазило стотици години гроба на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!
9 юни 2008г.
Едеса (Воден)
Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.
9 юни 2008г.
Лерин (Лариса)
Градът е бил опожарен по време на войните (1912 – 1918 г.), а населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат гърците. Сами се убедихме в това.
12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен комплекс в околността на
гр. Дуръс – Адриатическото крайбрежие на Албания.
Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща топла вода. Има и климатик. Вечер има комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги – след него е плажа. На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник, покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест пясък. Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!
13 юни 2009г.
Дуръс. Старото му име е Драч
Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град няма, тъй като лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен. В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета, просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма новопостроена джамия. Видяхме и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.
14 юни 2009г.
Тирана
Според екскурзовода, градът е наречен на някакъв паша, който го е управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни, 10% са католици, но хората не се делят на мюсюлмани и християни.
До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските – има общо само с латинския.
В центъра на града видяхме стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!
В центъра на града видяхме също сградите на министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.
В близост до центъра се намира Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.
Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани. Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по 8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.
Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се – останки от Втората световна война ли са и защо ги има навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница. Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа, за да ги пазят от „врага”.
15 юни 2009г. Напускайки Албания – спряхме в
гр. Струга (Македония)
Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук – там се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо някога е била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина” е все така пълноводна и чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!
15 юни 2009г.
гр. Охрид
За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото – зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които ту се надигат ту – спадат. По – нататък покрай брега видяхме и „гейзери” е не съвсем, защото не надвишават много повърхността, но видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!
Очаквайте продължението
Автор: Мария Лазарова
Снимка: авторът
Други разкази свързани с Европа – на картата:
