Archive for the tag 'Айфелова кула'

ян. 19 2010

Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (1)

С днешния пътепис ще похойкаме малко из Франция. Сашка ще бъде наш водач. Приятно четене:

Семейна разходка из Париж и Бретан (Франция)

част първа

Със следващото писание ще се опитам да бъда полезна на канещите се да попътуват като мен – със семейството си без ексурзоводи и задължения, със собствена дълго и старателно подготвяна програма (за което Вашият сайт доста ми помогна, много благодаря)

1 ден

Дългоочакваното подробно подготвяно пътешествие вече е факт. Децата пътуват за първи път със самолет и са доста ентусиазирани. Тичаха на летището и се возиха един друг с колички за багаж.

Пристигнахме на CDG-Париж, помотахме се докато намерим RER – железницата, която води до центъра и тъй като на гишетата за билети имаше километрични опашки се наредихме пред автомат за билети, където имаше по-малко хора. Един любезен полицай от охраната ни помогна да си купим билети. Струваха ни по 6,40 € за нас с Иво (12 г.) и 5,90 € за Мишо (8 г.) – доверявайте се на служителите, те ще ви помогнат без да се опитат да ви измамят или да ви подведат, както се очаква от нашата балканска нагласа.

Първите ни впечатления бяха от парижките предградия, покрай които минавахме с влака. Нищо особено. Също и навсякъде се виждаха графити, няма празно.

Слязохме от RER на Saint Michel-Notre Dame, сменихме за една спирка с линия 10 до Maubert Mutualité и пристигнахме в хотела – Marignan – в Quartier Latin (www.hotel-marignan.com).

В хотела тройната стая струваше 115 € със закуска, след доплащане за детето с допълнително легло набъбна до 130 €. Заключението ни е, че е ужасно скъпо за условията, които се предлагат там. Леглата са с размери 1,40/1,90 м двойното и 70/1,90 м единичното, което за хора с нашите габарити (аз съм 1,78, а Румен е 1,91) си е направо клаустрофобично. Стаята е стаичка, стълбите са тесни и стръмни и изглежда течеше някакъв паралелен ремонт в някои от стаите. Асансьор, естествено няма, но това е нормално за сградите в тази част на града. Там всеки квадратен сантиметър струва яки пари. Пиша тези сухи данни, защото докато подготвях нашето пътуване ми липсваше подобна информация от форумите за пътешествия.

Всичко обаче се компенсира с невероятно любезния персонал, много интересен интернационален състав. Рецепционистките са англичанка, босненка и американка, жената, която ни сервираше е сръбкиня, момчето за всичко е украинец и май само собствениците са французи, но на тях почти не им видяхме очите. И тези приказки, дето французите не обичали да говорят английски (всъщност не е така, може да не обичат, но го говорят и не ти показват, че им е неприятно, защото са любезни) в случая въобще отпаднаха, с тях даже си побъбрихме български, но и с французите се разбирахме чудесно. Тъй като нямахме намерение да се задържаме много в хотела лесно преглътнахме ниската класа. В края на краищата бяхме на топ-място

в самото сърце на Париж само на 2 минути от Notre Dame.

Notre Dame е прекрасна и отвън, и отвътре, а ние улучихме служба, та послушахме орган и проповед и беше впечатляващо! Минахме през пл. Saint Michel, през много екзотични улички в Латинския квартал до Люксембургската градина, където е много красиво.

Люксембургската градина – Париж, Франция

Люксембургската градина – Париж, Франция

Там хората се разхождат, седят на едни метални столове, които ги местиш и подреждаш както си искаш, събират се на групички. Видяхме такава група младежи, които започнаха да пеят „честит рожден ден” и забелязахме, че си носят домашно приготвен кекс в тавичка, шампанско и пластмасови чаши. Освободени, нормални хора без предразсъдъци.

Четете по-нататък>>>

6 коментара

дек. 14 2009

Разходка из Монмартр

Днес ще отскочим до Париж, за да направим една фото-разходка из Монмартр. Приятно четене:

Разходка из Монмартр

Изкачване към върха на „Монмартр“. Към големия пазар на художниците, малките и по-големи ресторантчета и кафенета, блъсканицата и базиликата Sacre Coeur. Червената стрелката под Дали сочи в обратната посока.

На пазара в хаоса на навалицата. Някой правят добри портрети, други не толкова, но недоволни не се забелязват, което е най-важното.
В дъното на улицата катедралата Sacre Cueor
Този „мосю“, който е част от орнаментите по фасадата на базиликата, погледнат от тук изглежда доста нелепо — назидателно размахал прекалено дългия си меч и възседнал кон крачещ из небето. Подозирам намерението му, да обрули листата на близкото дърво.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

сеп. 17 2009

Париж / втори ден/

Продължаваме с втора част на разказа на Ренета за Париж. Ето какъв беше Париж (ден първи), а сега ще се разходим с нея през втория ѝ ден в столицата на Франция. Приятно четене:

Париж

Ден втори

в Париж започва с кафе и кроасани

и продължава с разходка по Елисейските полета. До там отиваме с метрото. Отново правя нещо за първи път в това пътуване.

Метрото е усойно и неприветливо, изпъстрено с плакати и е най-евтиният и бърз начин за превоз. След малко суетене около гишето за информация и кикотене пред машината за билети, знаем накъде и за колко пътуваме. В осветените с ярка, луминисцентна светлина вагони имам възможност да разглеждам парижани. Те стоят безразлични, със слушалки на плейърите в ушите си или зачетени в книга, чужди на моето вълнение. Чудя се, каква ли музика се чува от слушалките. Над вратите във вагона има ясна карта със спирките, връзките към други линии на метрото и надземният транспорт. Почти няма начин да се объркаш. В края на деня ние правим точно това, поемайки в обратната на нужната ни посока. Усещаме се бързо и пак така бързо сменяме влака. Пътуването със студеното и събрало миризмите на цял един град метро ни харесва. Отнема ни петнадесет — двадесет минути, със суетенето и от спирката на нашата улица, ние се отзоваваме на Шанз-Елизе.


Бавно, попивайки атмосферата на легендарният булевард вървим, към

Триумфалната арка.

От другата страна на улицата виждам огромен магазин на Луй Вуйтон. За черитири дни не спирам да броя и отчитам магазините на сетовните модни компании, които виждам в Париж. Спирам за кратко в магазин на Бенетон. И тук намаленията са намаления. Не мога да устоя на един шал. Решавам, че ще е за голямата ми дъщеря, когато се приберем в България. До тогава ще го нося аз. За един ден съм заразена от парижани и парижанки, които почти винаги носят нещо увито около врата си. По пътя ни към Триумфалната арка минаваме покрай шоурум на Пежо.

Отдалеч арката изглежда малка. Давам си сметка, колко е огромна, чак, когато заставам под нея. Преди да стигнем арката, пресичаме

Шанз-Елизе

до средата. Заставаме на булеварда, между потоците коли, за да направим снимки.

Шанз Елизе — Париж, Франция

Под арката, на стълбите под и в нея и пред асансьорите се тълпят хора. Решаваме, да не се качваме на покрива. С подходящо увеличение, новата арка в Дефанс се вижда много добре от тук.

Арката Дефанс

Разглеждаме релефите по огромният паметник. Плочата, поставена в основата и и гробът на незнайният войн и тръгваме по другата страна на Шанз-Елизе

Четете по-нататък>>>

17 коментара

« Newer Entries - Older Entries »