Archive for the tag 'Адриатическо море'

Дек. 20 2011

На стоп из Адриатика

Какво, мислите, че не можете да хванете един кораб на кораб-стоп ли? Можете и още как! Вижте как го е направила Мария, пък аз искрено я съжалявам, че е изпълнила една то детските си мечти 😉 

Приятно четене:

 

На стоп из Адриатика

Току – що сме се върнали от морската ни почивка – първа и единствена за мен през лятото на 2011 – та. Усещам полъха на идващата есен и, стоплена в уюта на сайтовете за пътувания , премрежвам поглед в предложенията за следващата година, когато…О, не! На това предложение не мога да устоя – седем дни с кораб из Хърватия и Корфу. Още седем дни слънце и море в края на октомври? Цената е направо смешна, каквито са и повечето цени last minute. Да, ама е петък вечер и на фирмените телефони за контакт никой не вдига. Купуваме спешно билетите за Wizz air до Венеция, същата вечер съм намерила и хотел в Местре, в който ще трябва да преспим една нощ преди обратния полет за България и зачакваме понеделника, когато ще се опитаме да си купим и круиза.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

Пет телефонни разговора, безсмислени обсъждания на вида кабина – ще ви го спестя. Три дни преди отпътуването получаваме потвърждението и ваучера, и питаме нашенския туроператор – А как да стигнем от летището до пристанището? Отговорът както обикновено изкърти всички мивки вкъщи. „Знаете ли, аз съм ходил веднъж във Венеция, хич не е сложно, навсякъде има табели, ще се оправите“.Добре, че са форумите на пътешественици, та да придобием наистина представа.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

От „Леонардо да Винчи“ , което е по – голямото летище на Венеция, има автобуси на всеки 20 минути до Piazale Roma- площад – автогара във Венеция, в близост до жп гарата. Оттам се тръгва в посока противоположна на центъра, по булеварда, от който току- що сте дошли и по втората, повтарям – втората пресечка вляво, се спускате по едно локално шосе с ширина на тротоара около 45 см към

пристанището

Навлизайки в неговата зона ви остава наистина да се ориентирате сами по табелите, указващи кой кораб къде е акостирал. Намираме и нашият след 25 минути ходене относително в стегнат ритъм с багажа пеша.

Из Адриатика с кораб.

 

 

Чекирането става почти мигновено, пристигнали сме в последния момент заради задръстването от летището покрай венецианския маратон точно в този ден, снимат ни за добре дошли, почти на бегом се изнасяме до кабината, съпровождани от човек от персонала, който непрекъснато ни пита за кой път пътуваме и досега били ли сме на „техен“ кораб. Сигурно този факт е от съществено значение, защото първопроходците поне 2 -3 дни са леко дезориентирани, шашнати и притеснени, и е част от фирмената политика на всяка круизна компания това начално безпокойство да бъде уравновесено с повече внимание и грижа.

Леко съм ядосана на българската фирма още, очаквам най – забутаната каюта или направо отказ да ни настанят, когато ахвам от нашата – настанени сме с изглед към носа на кораба, точно под капитанския мостик и ще „порим вълните“. Настава буйна радост  и това е повод да се почерпим набързо на палубата на най – високия дек при басейните.

Първи ден – събужда ме възглас: „Маро, ставай и гледай – паркирали сме на булеварда!“ Да, точно на булеварда сме,

на главния крайморски булевард на Триест 🙂

Триест. Из Адриатика с кораб.

 

Програмата на пътуването с кораб следва логика – пътува се през нощта, а сутрин акостирате в различните градове или острови от програмата. Индивидуалната ни програма също има своя логика и идентичност – бърза разходка из историческия център на съответното място, което наричам „потапяне в атмосферата“ , изкачване до най – високата точка, където обикновено е замъкът , крепостта или останките от такава, което съм кръстила „малко история“ , избягване на туристическите маршрути и шляене по малки обиколни улички, с карта в ръка, което почти винаги завършва в пресечка без изход, нечий частен дувар или табела със задрасканото име на града.

Adriatic Sea 

 

 

В този момент от обиколката за „напояване с впечатления от първа ръка и щракане на папарашки пози за Фейсбук“ , сме почти изтощени, с мускулна треска, глух тътен на недоволство от тесни обувки и лек глад. Започва трескавато търсене на място за кафепитие и лениво отброяване на час – два, докато се качим обратно на кораба. За аромата, вкуса и силата на италианското еспресо е излишно да говоря. Както е излишно да споменавам какъв балсам се оказва за душите и телата ни кампари- оринджа, пак италианско откритие, което в собствената ни туристическа скала е съизмеримо с откриването на Америка.

Из Адриатика с кораб

 

За градовете и островите, които посетихме по пътя си – Триест, Сплит, Корфу, Закинтос и Котор има писани хиляди страници. От себе си бих допълнила, че Италия за мен е великолепна държава, независимо в коя част от нея сте попаднали, Хърватска за сетен път ме изненадва със спокойствието и красотата на крайбрежието си (ах, тези хърватски острови!), а Гърция оставя усещането, че нищо не е помръднало хилядолетия. Там очаквах да видя всеки момент Одисей или Аристотел. Кипарисите, песъчливите хълмове, малките къщички, обрамчени с разцъфнали бугенвилии от партера до третия етаж в червено и портокалово – златисто, заливите с изумрудените води и кристалнопланинска чистота не подлежат на преразказ.

На Корфу попадаме твърде рано по гръцкия часовник.

Едва 8,30 сутринта е, което за гърците е малко след полунощ. Няма жива душа на крайбрежната, нито по площадчетата. Кафенетата и магазините са затворени, само една лавка за сувенири работи, Собственикът ни заговаря- откъде сте, що сте, заповядайте! Не беше грък, сигурна съм!

Корфу. Из Адриатика с кораб.

 

След близо двучасово зяпане и обикаляне по тесните квартални улички, видели три църкви и безброй таверни (затворени, разбира се), се промъкваме по Главната, която, както във всеки уважаващ себе си град е и пешеходна зона, и се натъкваме на симпатичната гледка на седнали на спокойно кафепитие и клюки местни мъже. Гледат ни с леко и едва прикрито отегчение. Така, де! Всеки ден по един кораб „изхвърля“ 2 000 човека, да им вдигат шум и да им се разхождат около къщите, щракайки с фотоапарати и търсейки къде да оставят поне едно евро за някое фрапе или поредния китайски сувенир. Е, завидях им на местните, признавам! Държавата във фалит, пенсиите и заплатите непрекъснато намаляват, а те с достолепие като на Омир се присмиват отстрани и продължават да живеят без стрес и посока. Същата картинка се повтори в Закинтос. Красота, красота, ама нали все нещо трябва да се яде?!

Черна Гора. На кораб из Адриатика

А Черна гора си е приказка.

Хората са красиви, дружелюбни и спокойни. И какво друго да очакваш от народ, приел еврото като законно платежно средство преди да е поканен дори за член на Евросъюза?

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Цъкахме от удивление пред красотата на старинните къщи в Котор и църквите. Но всеизвестният вам мой спътник, именуван др. Беров, се прехласна и онемя пред красотата на местните девойки и умно заключи, че „дотук е стигал Иван – Асен с войската си, няма друго обяснение за тази неземна красота!“

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Да ви говоря за красотата на залива на Пераст с изкуствения остров по средата, специално издигнат насред морето от местните хора, за да построят там църквата „Богородица на скалата“ е излишно. Всъщност , островите са два, върху другия е бенедиктинско абатство, заобиколено от висока стена и почти горичка кипариси.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

И най – после идва денят, в който съм на път да изпълня една почти необикновена доскоро за мен мечта –

да премина покрай площада „Сан Марко“ във Венеция с кораб. Сбъднах я!

Скачах по палубата и снимах ли, снимах!

Сан Марко, Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция за мен не е реална, този остров, с толкова много дворци, църкви, тесни улички, безбройните канали и мостчета връз тях, частните лодки, с които местните ходят на работа или на пазар, линейката- скутер на „Бърза помощ“, гондолиерите с поглед на Челентано,  гълъбите, макар и десеторно намалели, залезът и…онази сладникава за някои, но за мен изключително примамлива романтика, лъхаща отвсякъде и денем, и нощем, във всички сезони и всички години. Как да не загубиш усет за реалност и да се потопиш, да се разтвориш в тази прелест?

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Сега стоя до радиатора, потънала в сладки спомени, усмихвам се и ви каня : Хванете на стоп който и да е кораб! Опънете платна, дайте живот на мечтите и потегляйте! Цените са спаднали главоломно, а Италия е на две крачки! Успех! 🙂

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Острови и пустини – на картата:

2 коментара

сеп. 21 2011

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (2): От Задар през Сплит към Макарска

 Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Западните Балкани заедно с Петя. Миналия път от Дунава през Белград стигнахме Плитвишките езера. Днес поемаме от Задар към Трогир, Сплит и Макарска в Хърватия.

Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част втора

От Задар през Сплит към Макарска

Задар

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Бърза обиколка с нашия предварително подготвен гид – Светльо. Катедрали, чешми, стар град с излъскани от времето плочи, по които вървим, а стъпките ни попиват и създават история. Непреодолим вкус на античност, който ще ни съпровожда през цялото пътуване. Продължи>>>

9 коментара

юли 07 2008

Едно незабравимо пътешествие – част трета

през Черна гора, Албания и Македония

9.ден.Маршрута ни през този ден минаваше през Черна гора и Албания
и трябваше вечерта да нощуваме на охридското езеро.Преминахме лесно в Черна гора
и продължихме към которския залив. Предварително ни бяха казали,че има пряк път с ферибот до гр.Котор,но си заслужава да се мине през целия которски залив(най южния фиорд)така че тово и направихме.Гледката наистина заслужава да се види.В дъното на
которския залив се намира гр.Котор.Сега съжаляваме ,че не спряхме да го разгледаме.Това което видяхме по време на път беше крепостната стена на града ,малко подобие на великата китайска стена.Към 12 ч.пристигнахме в гр.Будва.
Будва е градче на брега на морето.Има добра плажна ивица с пясък.Старата му част е сравнително малка и се състои от крепост,която си личи ,че е възстановявана и стотина къщи подобни но не така пищни както дубровнишките.В новата част кипи бурно строителство с големи хотели.Изобщо
руската мафия яко инвестира в Черна гора-виждат се много реклами на руски а също така има и много руснаци.След час престой и разглеждане продължихме по посока
Албания.След гр.Бар поехме в посока гр.Шкодер.Пътя бе планински хубав(нов асфалт)но много тесен и трябваше да караме много внимателно.Така към 14:30 стигнахме черногорско-албанската граница.От черногорска страна граничният пункт бе ужасен- една паянтова барака и 3-4 митничари за които времето бе спряло.По туткави митничари не бях виждал- 3 шиптърски коли ги обработваха повече от час.
Албанският пункт е малко по- голям и има компютри.много старателно прочетоха
Писмото от италианската полиция(за изчезналите документи) и срещу 10 евро на човек
ни пуснаха да влезем.10те евро не разбрах точно за какво са- не бяха за виза ,а май за пътуване през страната.Маршрута ни през Албания беше Шкодер-Дурас-Елбасан.През Тирана не минахме (въпреки ,че пътят от там е по кратък) ,тъй като ни бяха предупредили ,че после пътят минава през албанските планини и е много тесен и страшен.Въпреки ,че имахме извесна информация oстанахме много изненадани от Албания.Поне това което се виждаше от пътя бе: много нови къщи( е вярно от вън в интересни оцветки боядисани),бензиностанции нови , чисти почти на всеки километър.
Интерeсно беше ,че видяхме много църкви ,може би колкото и джамиите.

One response so far

май 31 2000

Пътуване до и из Черна гора (в две части)

Пътуване до и из Черна гора в 2 части, осъществено и описано от моя руски познат Валери Леушев Пътуване до Черна гора – част 1 Не обичам предварително да планирам пътуванията си. Не ми харесват и страните, за които се изисква виза. Но докато не удвоим брутния си вътрешен продукт поне десет пъти, тези страни […]

No responses yet

Switch to mobile version