Archive for the tag 'Адриатика'

дек. 20 2011

На стоп из Адриатика

Какво, мислите, че не можете да хванете един кораб на кораб-стоп ли? Можете и още как! Вижте как го е направила Мария, пък аз искрено я съжалявам, че е изпълнила една то детските си мечти 😉 

Приятно четене:

 

На стоп из Адриатика

Току – що сме се върнали от морската ни почивка – първа и единствена за мен през лятото на 2011 – та. Усещам полъха на идващата есен и, стоплена в уюта на сайтовете за пътувания , премрежвам поглед в предложенията за следващата година, когато…О, не! На това предложение не мога да устоя – седем дни с кораб из Хърватия и Корфу. Още седем дни слънце и море в края на октомври? Цената е направо смешна, каквито са и повечето цени last minute. Да, ама е петък вечер и на фирмените телефони за контакт никой не вдига. Купуваме спешно билетите за Wizz air до Венеция, същата вечер съм намерила и хотел в Местре, в който ще трябва да преспим една нощ преди обратния полет за България и зачакваме понеделника, когато ще се опитаме да си купим и круиза.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

Пет телефонни разговора, безсмислени обсъждания на вида кабина – ще ви го спестя. Три дни преди отпътуването получаваме потвърждението и ваучера, и питаме нашенския туроператор – А как да стигнем от летището до пристанището? Отговорът както обикновено изкърти всички мивки вкъщи. „Знаете ли, аз съм ходил веднъж във Венеция, хич не е сложно, навсякъде има табели, ще се оправите“.Добре, че са форумите на пътешественици, та да придобием наистина представа.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

От „Леонардо да Винчи“ , което е по – голямото летище на Венеция, има автобуси на всеки 20 минути до Piazale Roma- площад – автогара във Венеция, в близост до жп гарата. Оттам се тръгва в посока противоположна на центъра, по булеварда, от който току- що сте дошли и по втората, повтарям – втората пресечка вляво, се спускате по едно локално шосе с ширина на тротоара около 45 см към

пристанището

Навлизайки в неговата зона ви остава наистина да се ориентирате сами по табелите, указващи кой кораб къде е акостирал. Намираме и нашият след 25 минути ходене относително в стегнат ритъм с багажа пеша.

Из Адриатика с кораб.

 

 

Чекирането става почти мигновено, пристигнали сме в последния момент заради задръстването от летището покрай венецианския маратон точно в този ден, снимат ни за добре дошли, почти на бегом се изнасяме до кабината, съпровождани от човек от персонала, който непрекъснато ни пита за кой път пътуваме и досега били ли сме на „техен“ кораб. Сигурно този факт е от съществено значение, защото първопроходците поне 2 -3 дни са леко дезориентирани, шашнати и притеснени, и е част от фирмената политика на всяка круизна компания това начално безпокойство да бъде уравновесено с повече внимание и грижа.

Леко съм ядосана на българската фирма още, очаквам най – забутаната каюта или направо отказ да ни настанят, когато ахвам от нашата – настанени сме с изглед към носа на кораба, точно под капитанския мостик и ще „порим вълните“. Настава буйна радост  и това е повод да се почерпим набързо на палубата на най – високия дек при басейните.

Първи ден – събужда ме възглас: „Маро, ставай и гледай – паркирали сме на булеварда!“ Да, точно на булеварда сме,

на главния крайморски булевард на Триест 🙂

Триест. Из Адриатика с кораб.

 

Програмата на пътуването с кораб следва логика – пътува се през нощта, а сутрин акостирате в различните градове или острови от програмата. Индивидуалната ни програма също има своя логика и идентичност – бърза разходка из историческия център на съответното място, което наричам „потапяне в атмосферата“ , изкачване до най – високата точка, където обикновено е замъкът , крепостта или останките от такава, което съм кръстила „малко история“ , избягване на туристическите маршрути и шляене по малки обиколни улички, с карта в ръка, което почти винаги завършва в пресечка без изход, нечий частен дувар или табела със задрасканото име на града.

Adriatic Sea 

 

 

В този момент от обиколката за „напояване с впечатления от първа ръка и щракане на папарашки пози за Фейсбук“ , сме почти изтощени, с мускулна треска, глух тътен на недоволство от тесни обувки и лек глад. Започва трескавато търсене на място за кафепитие и лениво отброяване на час – два, докато се качим обратно на кораба. За аромата, вкуса и силата на италианското еспресо е излишно да говоря. Както е излишно да споменавам какъв балсам се оказва за душите и телата ни кампари- оринджа, пак италианско откритие, което в собствената ни туристическа скала е съизмеримо с откриването на Америка.

Из Адриатика с кораб

 

За градовете и островите, които посетихме по пътя си – Триест, Сплит, Корфу, Закинтос и Котор има писани хиляди страници. От себе си бих допълнила, че Италия за мен е великолепна държава, независимо в коя част от нея сте попаднали, Хърватска за сетен път ме изненадва със спокойствието и красотата на крайбрежието си (ах, тези хърватски острови!), а Гърция оставя усещането, че нищо не е помръднало хилядолетия. Там очаквах да видя всеки момент Одисей или Аристотел. Кипарисите, песъчливите хълмове, малките къщички, обрамчени с разцъфнали бугенвилии от партера до третия етаж в червено и портокалово – златисто, заливите с изумрудените води и кристалнопланинска чистота не подлежат на преразказ.

На Корфу попадаме твърде рано по гръцкия часовник.

Едва 8,30 сутринта е, което за гърците е малко след полунощ. Няма жива душа на крайбрежната, нито по площадчетата. Кафенетата и магазините са затворени, само една лавка за сувенири работи, Собственикът ни заговаря- откъде сте, що сте, заповядайте! Не беше грък, сигурна съм!

Корфу. Из Адриатика с кораб.

 

След близо двучасово зяпане и обикаляне по тесните квартални улички, видели три църкви и безброй таверни (затворени, разбира се), се промъкваме по Главната, която, както във всеки уважаващ себе си град е и пешеходна зона, и се натъкваме на симпатичната гледка на седнали на спокойно кафепитие и клюки местни мъже. Гледат ни с леко и едва прикрито отегчение. Така, де! Всеки ден по един кораб „изхвърля“ 2 000 човека, да им вдигат шум и да им се разхождат около къщите, щракайки с фотоапарати и търсейки къде да оставят поне едно евро за някое фрапе или поредния китайски сувенир. Е, завидях им на местните, признавам! Държавата във фалит, пенсиите и заплатите непрекъснато намаляват, а те с достолепие като на Омир се присмиват отстрани и продължават да живеят без стрес и посока. Същата картинка се повтори в Закинтос. Красота, красота, ама нали все нещо трябва да се яде?!

Черна Гора. На кораб из Адриатика

А Черна гора си е приказка.

Хората са красиви, дружелюбни и спокойни. И какво друго да очакваш от народ, приел еврото като законно платежно средство преди да е поканен дори за член на Евросъюза?

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Цъкахме от удивление пред красотата на старинните къщи в Котор и църквите. Но всеизвестният вам мой спътник, именуван др. Беров, се прехласна и онемя пред красотата на местните девойки и умно заключи, че „дотук е стигал Иван – Асен с войската си, няма друго обяснение за тази неземна красота!“

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Да ви говоря за красотата на залива на Пераст с изкуствения остров по средата, специално издигнат насред морето от местните хора, за да построят там църквата „Богородица на скалата“ е излишно. Всъщност , островите са два, върху другия е бенедиктинско абатство, заобиколено от висока стена и почти горичка кипариси.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

И най – после идва денят, в който съм на път да изпълня една почти необикновена доскоро за мен мечта –

да премина покрай площада „Сан Марко“ във Венеция с кораб. Сбъднах я!

Скачах по палубата и снимах ли, снимах!

Сан Марко, Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция за мен не е реална, този остров, с толкова много дворци, църкви, тесни улички, безбройните канали и мостчета връз тях, частните лодки, с които местните ходят на работа или на пазар, линейката- скутер на „Бърза помощ“, гондолиерите с поглед на Челентано,  гълъбите, макар и десеторно намалели, залезът и…онази сладникава за някои, но за мен изключително примамлива романтика, лъхаща отвсякъде и денем, и нощем, във всички сезони и всички години. Как да не загубиш усет за реалност и да се потопиш, да се разтвориш в тази прелест?

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Сега стоя до радиатора, потънала в сладки спомени, усмихвам се и ви каня : Хванете на стоп който и да е кораб! Опънете платна, дайте живот на мечтите и потегляйте! Цените са спаднали главоломно, а Италия е на две крачки! Успех! 🙂

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Острови и пустини – на картата:

2 коментара

дек. 02 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (3)

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и ХърватияА днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

 

 

4 април 2006г.

Барселона (Испания)

е  голям пристанищен град  на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града,  бяха 8 извисяващи се в небесата,  остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –

катедралата „Св. Семейство” (“La Sagrada Familia”)

– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.

Саграда Фамилия, Барселона

 

Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много  сгради, дори  цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина –  като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град,  не е била разбрана от съгражданите му.  Никой не е  купил построените от него къщи и  той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.

Къщите на Гауди и паркът Гюел, Барселона

 

Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е  много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) –  изглеждаха съблазнително – червени,  големи и ужасно безвкусни.

 

7 април  2006г.

Сарагоса.

Катедралата  “Сеньора дел Пилар” (Seniora del Pilar)

е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме  окачени по стените знамената на почти всички испаноезични  държави. На  Куба също.

 

7 април 2006г.

Мадрид

Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.

 

Посетихме

Музея „Прадо”,

където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция,  за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно  го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV,  неговото семейство и много  др.

 

8 април 2006г.

Толедо – старата столица на Испания

Град с добре  запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници,  кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др.  Тук се изработват всички оръжия  за исторически филми по поръчка  на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих  за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.

Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain

 

След много обиколки из града, решихме да посетим  най-голямата Катедрала в  Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор  е истински  шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя  входа от 6 евро! Е, не само!

 

7 юни 2008г.  

Верия (Северна Гърция)

 Старото име на града  е Бер.  Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.

 

7 юни 2008г. 

Кастория (Костур)

 Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има   множество църкви – според екскурзовода  около 70. Църквите са от  X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен  вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях  видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис  има  малко  запазени  в България. Заслужава си да бъдат видяни!

 

8 юни 2008г.

Остров Св.Ахил

 Намира се  в Малкото Преспанско езерона границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша  по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.

В близост  до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” –  вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след  като е превзел Лариса през 986 г.  Църквата вероятно е разрушена  след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени  само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата  е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен  при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат  още два.  Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че  са  на  сина му  Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени  и останките на 300   войни – счита се,  че са Самуилови.

От резиденцията на  цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността  “Калето”. В подножието на “Калето” се намира  църква наречена “Св. Богородица Порфирна”,  строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква  строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция,  Богородица е изобразена с пурпорно  червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.

Църквите на острова са били 11 на брой и  са били   повече от къщите.  За  това  островът  се счита  от местните хора за свято място. Свято е  според мене най – вече за нас  българите,  тъй като е пазило  стотици години гроба  на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!

 

9 юни 2008г. 

Едеса (Воден)

 Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.

 

9 юни 2008г. 

Лерин (Лариса)

 Градът е бил опожарен по време на  войните (1912 – 1918 г.), а  населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат  гърците. Сами се убедихме в това.

 

12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен  комплекс в околността  на

гр. Дуръс –   Адриатическото крайбрежие на Албания.

Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща  топла вода.   Има и климатик. Вечер има  комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги –   след него е плажа.  На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник,  покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е  безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест  пясък.  Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!

 

13 юни 2009г.

Дуръс. Старото му име е Драч

Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град  няма, тъй като  лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит  само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен.  В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета,  просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма  новопостроена джамия.  Видяхме  и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.

 

14 юни 2009г.

Тирана

 Според екскурзовода,  градът е наречен  на някакъв паша, който го е  управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни,  10% са католици, но   хората  не се делят на   мюсюлмани и християни.

До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските –  има  общо само с латинския.

В центъра на града видяхме  стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника  на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!

В центъра на града видяхме също сградите на  министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.

В близост до центъра се намира  Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.

Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани.  Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по  8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа  на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са  много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради  видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.

Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са  с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха  бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се –  останки от Втората световна война ли са  и  защо ги има   навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница.  Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа,  за  да ги пазят от „врага”.

15 юни  2009г. Напускайки Албания  –  спряхме в

гр. Струга (Македония)

 Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук –  там  се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо   някога  е  била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина”  е все така пълноводна и  чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!

 

15 юни 2009г.

гр. Охрид

 За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото –  зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над  манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и  закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал  наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които  ту се надигат ту –  спадат. По – нататък  покрай брега видяхме и „гейзери” е  не съвсем,  защото не надвишават много повърхността, но  видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Европа – на картата:

2 коментара

окт. 19 2011

До Будва и Котор в Черна гора (Моята вълшебна хърватска приказка – 1 част)

От днес с Владимир започваме една обиколка до Черна гора и Хърватска. Започваме с Будва и Котор. Приятно четене: Моята вълшебна Хърватска приказка час първа До Будва и Котор в Черна гора Ето, че дойде времето да ви разкажа моята вълшебна Хърватска приказка. Това се случи в средата на септември тази година, когато дойде деня, […]

5 коментара