Етикети: автомобил

1

Зимните планински проходи на България

Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин  ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.

Приятно четене:

 

 

Зимни приключения из планинските проходи на България

Велико Търново – Чифлика – Сенник – Беклемето – Батак – Триград

Повечето хора пътуват за празниците.

Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.

Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:

моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.

Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.
Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.

 Велико Търново

Велико Търново

тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.
Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.
Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел
Велико Търново
Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа 🙂 Съвсем случайно се озовахме в

родното село на Дан Колов – Сенник,

където има и негов паметник:
Паметник на Дан Колов в село Сенник

В Чифлика

хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина – Троян – Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение
Зимна идилия
Замръзнала река – Зима в България

Беклемето is a bitch.

Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур.
Троянски проход, Троян, България
Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.
Замръзнали рози – Зима в България
На следващият ден
тръгнахме към Триград,
през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.

http://youtu.be/KLZX3SutYBU

От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.

Изстребител в Батак – Зима в България

 Мост – Зима в България

Когато пристигнахме в Триград направихме и един тегел до Девин в най-обилния снеговалеж на 31-ви:

http://youtu.be/D1uwsXeXBpY

Триград и ждрелото му

са много красиви и зиме и лете, но за жалост пътят не се поддържа добре особено през зимата и най-вече онази му част, за която отговарят от село Тешел. Повечето коли слагаха вериги, но фиатчето беше достатъчно стабилно и без тяхна помощ.
Триград – Зима в България
На първи януари прехвърлихме балкана и от южната му страна през прохода Шипка и акoстирахме на OMV-то в Габрово. Там заредихме резервоара до нивото на което взехме колата от шоурума на Fiat Венци Велико Търново, с нормално каране за зимните условия и доста работа на място колата изхарчи около 70 литра за 1000 км. Средният разход се движеше м/у 6,8 и 6,5 на 100, икономично возило като се има предвид, че 1.4 литровият двигател на колата често стоеше в зоната на трите хиляди оборота.

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

9

До Щип през Станке Лисичково (До Охрид и обратно – обиколка на Македония(1)

Започаваме една автомобилна обиколка на Македония. Юлиян ще ни преведе през Станке Лисичково, за да стигнем до македонския Щип.

Приятно четене:

До Охрид и обратно (обиколка на Македония):

част първа

До Щип през Станке Лисичково

Това е един пътепис, който може би повтаря казано от други, но то ще е непреднамерено и случайно. Предполагам, че много от вас са ходили до Охрид и вероятно всеки е придобил своите впечатления. Това са моите. Те вероятно са едностранчиви, но човек е от едната страна, в моя случай зад волана. Пътуването беше осъществено за един ден, но не препоръчвам това като идея. Пътят е дълъг и се шофира бавно и с повишено внимание-има много стръммни и опасни участъци с много завои и стеснения. Ще видите и снимков материал заснет от нас.

Това е второто ми пътуване в БЮР Македония за около два месеца. От София тръгнахме по новата магистрала “Люлин” и продължихме към Дупница. На излизане от града се минава под внушителен каменен мост, който преполагам повечето от вас знаят добре-това е моста по ЖП линията Дупница-Бобов дол. Снимката е от месец април, но мостът си е същият.

Край Дупница

Когато наближаваме Благоевград следя за

отклонение за ГКПП Станке Лисичково.

Има една табела, която трябва да не пропуснете след първото градско отклонение за Благоевград. За ориентир може да служи магазин “Метро”-пътя за Македония минава непосредствено до него. Предстоят около 30 км третокласен път, който е в прилично състояние, като последната 1/3 е самият планински проход на чийто връх се намира граничният пункт. Тук ще предстаявя малко снимков материал, който е както от сегашното пътуване така и от април.

Към Станке Лисичково

Към Станке Лисичково
Към Станке Лисичково

Накрая се вижда и македонското знаме:

ГКПП Станке Лисичково

По този път няма интензивен трафик и на ГКПП-то се минава обикновено бързо. По въпроса за тоалетните на граничните пунктове тази на Станке Лисичково беше заключена.

За влизане в БЮР Македония трябва да имате валидна лична карта или задграничен паспорт.

Ако пътувате с лична карта ще ви дадат да попълвате едни бележки, така че си носете химикалка. След като приключите с граничните формалности следва първата добра новина:

Пътят за Делчево, Македония

Пътят е широк и гладък. Е, не е все такъв но като цяло, който е бил в Македония знае, че има неравни и овехтели пътища но не и опасни дупки. След стръмно спускане, каквито има много оттук нататък следва първият

град Делчево

(около 10 хил. души население),

Delčevo, Former Yugoslav Republic of Macedonia

който на някои български карти е написан като Царево село-старо име на града до 1950 година.

Делчево, Македония

През македонските градове трябва да се кара с повишено внимание, защото са оживени и по тротоарите и улиците се движат много хора. Пътят продължава през живописната долина на река Брегалница

покрай язовир “Калиманци”.

Според някои GPS системи има пряк път(R521), който минава на юг от язовира през с. Бигла, но не съм го пробвал. Предпочетох да се придържам към М-5.

От Делчево към Калиманци, Македония

Язовир Калиманци, Македония

След около 25 км ще достигнете до

град Македонска Каменица

-по-малък град разположен в подножието на Осоговската планина по долините на две реки-Мощица и Косевичка река, които се вливат в язовира “Калиманци”, намиращ се в непосредствена близост до града. Тук трябва да внимавате да не напуснете главния път, който прави почти обратен завой през моста на река Мощица, намиращ се в центъра на града. До следващия по-голям град-Кочани предстоят около 25 км път. Слизането надолу към равнината е покрай язовира и по речната долина на Брегалница.

Край Брегалница, Македония

След село Истибаня, през което трябва да се премине с повишено внимание поради многото пешеходци по пътното платно, навлизаме в безкрайните оризови полета около Виница и Кочани. По пътя може да се движат земеделски машини и по-рядко каруци, както и да се движат стада от добитък. Следва доста скучен пейзаж и пътя преминава южно от град Кочани-регионален център с население над 25 хил. души. Пътя продължава през Кочанската котловина на юго-запад.

Град Щип

е на около 30 км леко встрани от главния път. Там спряхме да пием кафе. Градът е много красив, но с много стръмни и сложно оплетени улици. Препоръчвам да настроите gps системата(ако имате такава) до центъра на града, иначе рискувате да не го откриете. Улиците са тесни, криви и с много завои, но обикновено се намира място за паркиране, но само с изправна ръчна спирачка и добри умения за използуването и при потегляне. Над града има стара крепост от Римско време.

Щип, Македония

Очаквайте продължението

Автор: Юлиян Марков

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Македония – на картата:

21

Куба – една мечта по-малко

Днес Диана ще ни разходи до Куба – и не само ще ни разходи, но ще даде и доста съвети при едно пътуване из Острова на свободата („Свобода“ в Оруелския смисъл 😉 Приятно четене:

Куба – една мечта по-малко

Започвам да пиша този разказ без какъвто и да било опит в тези начинания, но бързам за да не пропусна момента преди детайли от спомените ми за пътуването до Куба да са отлетели.

Надявам се да съм полезна на бъдещите ентусиасти, решили да се докоснат до различния свят на хората от Острова на свободата.

И така, всичко започна в края на месец август 2009 г., когато с моя приятел спонтанно решихме, че вече е време да осъществим тази своя отколешна мечта. Куба отдавна ме привличаше по няколко причини-едната е, че имам страст по всичко де що говори испански, втората-в продължение на 3 години танцувам кубинска салса и доста често сме си говорили за това, трето – да видя или по-скоро да си припомня соц. режима, който все още властва там и естествено заради самото пътешествие.

Та, 10 дни след разговора ни вече бях купила билетите и ангажирала квартира за края на ноември 2009 г. Сега малко подробности за това.

Нашият полет

беше София-Мадрид с България Еър (110 лв. в двете посоки) и Мадрид-Хавана с Еър Европа (624 евро). За двупосочен билет платихме общо по 1350 лв. на човек-една доста прилична цена, въпреки че месец преди полета цените на дългия полет (до Хавана) малко паднаха, както и тези на Еър Франс, но човек не знае. Друга възможност за пътуването е с Air Comet. Еър Европа и Еър Комет са испански авиолинии.

По отношение на настаняването в Куба

една отлична възможност са така наречените casa particular. Това са легализирани квартири, които кубинци отдават под наем, срещу което заплащат на държавата ежемесечни вноски. Имат право да отдават само по две стаи и дължат вноската на държавата независимо дали са имали гости през съответния месец или не. В Хавана данъкът е около 260 CUC месечно.

CUC е абревиатурата на peso convertibleтова е

една от двете официално действащи валути

в страната. Другата е peso cubano или moneda nacional или съкратено CUP. CUC се възприема като валута в Куба (кубинците я наричат divisa, т.е. валута) и е предназначена за туристите, като 1 Евро = 1,33 CUC. А в CUP кубинците получават месечните си възнаграждения, заплащат срещу минимална сума месечните си дажби храна, режийни, таксита и други, като 1 CUC = 24 CUP.

Туристите трябва да са изключително бдителни по отношение на цените, защото е напълно възможно де е обявена цена в CUP, а вие да платите в CUC. Повечето туристи не се сдобиват с евтината валута, предназначена за кубинци, но моят съвет е да си обмените, защото има няколко места, където може да се ползва от туристи и ще ви излезе много изгодно. Например, хлябът струва 3 CUP (0,15 CUC), такси от старите коли-частни 10 CUP на човек (0,5 CUC), плодове и зеленчуци от пазара – също е голяма евтинийка и някои други случаи, в които ни беше яд, че не разполагахме с тяхната валута, но за това по-късно.

Четете по-нататък>>>

1

Из Европа с кола(1):Белград, Унгария, Австрия и Германия

Днес започваме едно пътуване из Европа с автомобил. Владимир е качил семейството си на колата и ги разхожда из Стария континент. Пътеписът освен с впечатления е обогатен и със съвети за едно такова пътуване,...

Едно незабравимо пътешествие – част трета 1

Едно незабравимо пътешествие – част трета

през Черна гора, Албания и Македония

9.ден.Маршрута ни през този ден минаваше през Черна гора и Албания
и трябваше вечерта да нощуваме на охридското езеро.Преминахме лесно в Черна гора
и продължихме към которския залив. Предварително ни бяха казали,че има пряк път с ферибот до гр.Котор,но си заслужава да се мине през целия которски залив(най южния фиорд)така че тово и направихме.Гледката наистина заслужава да се види.В дъното на
которския залив се намира гр.Котор.Сега съжаляваме ,че не спряхме да го разгледаме.Това което видяхме по време на път беше крепостната стена на града ,малко подобие на великата китайска стена.Към 12 ч.пристигнахме в гр.Будва.
Будва е градче на брега на морето.Има добра плажна ивица с пясък.Старата му част е сравнително малка и се състои от крепост,която си личи ,че е възстановявана и стотина къщи подобни но не така пищни както дубровнишките.В новата част кипи бурно строителство с големи хотели.Изобщо
руската мафия яко инвестира в Черна гора-виждат се много реклами на руски а също така има и много руснаци.След час престой и разглеждане продължихме по посока
Албания.След гр.Бар поехме в посока гр.Шкодер.Пътя бе планински хубав(нов асфалт)но много тесен и трябваше да караме много внимателно.Така към 14:30 стигнахме черногорско-албанската граница.От черногорска страна граничният пункт бе ужасен- една паянтова барака и 3-4 митничари за които времето бе спряло.По туткави митничари не бях виждал- 3 шиптърски коли ги обработваха повече от час.
Албанският пункт е малко по- голям и има компютри.много старателно прочетоха
Писмото от италианската полиция(за изчезналите документи) и срещу 10 евро на човек
ни пуснаха да влезем.10те евро не разбрах точно за какво са- не бяха за виза ,а май за пътуване през страната.Маршрута ни през Албания беше Шкодер-Дурас-Елбасан.През Тирана не минахме (въпреки ,че пътят от там е по кратък) ,тъй като ни бяха предупредили ,че после пътят минава през албанските планини и е много тесен и страшен.Въпреки ,че имахме извесна информация oстанахме много изненадани от Албания.Поне това което се виждаше от пътя бе: много нови къщи( е вярно от вън в интересни оцветки боядисани),бензиностанции нови , чисти почти на всеки километър.
Интерeсно беше ,че видяхме много църкви ,може би колкото и джамиите.

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог 5

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог

Това, че още помотквам из чужди летища и не мога да се прибера в София изобщо не ме оправдава и да не пускам нови пътеписи. В днешния петък ви представям заключенията на Симеон Тодоров от пътуването му от Бургас през София, Сърбия, Сребреница, Мостар, Сараево, Хърватска, Словения, Австрия и обратно.

Искам да пожелая на автора да е жи, здрав, прав и корав и да ни радва с нови пътешествия и пътеписи!

Приятно четене:

p style=”margin-bottom: 0cm”>1.Пием кафе със сръбски студент в Ниш. Пълня му главата с „умни” приказки:

–Е, деда. Па ти си као неки Оксбридж..

-Ща е то?

-Тие, дека са свршили и Оксфорд и Камбридж…

Брех!

 

2.На сутрешното кафе у Даница Льепович соча иконата и казвам, че това според мен е Свети Сава.

-Че како нема да знаш? Он си jер ваш. Роджен je во Велико Трново.

Не знаех.

 

3.В сръбския вестник „Вечернье новости” 19 майй 2008 чета: „Македонци са отели нашег Jунака Марка Кральевича”.

Не им стигат на еднокръвните наши братя: Кирил и Методи, Сава, Наум, Самуил, Вапцаров, Григор Пърличев…сега грабят и от сърбите….

 

4. На мача в Москва, който гледам в ресторанта, обръщам внимание на някои произношения на сърбите.

-Челсеа

-Менчестер,

-Уейни е Вейни.

-Френк (Лампард)

 

5.Край колата ми в Кампа на палатка са нощували студенти. Сутринта се обръснаха, измиха с вода от туби. Наблюдавам ги тайно, чистейки продължително стъклата на колата. Единият си маже косата с гел.

-Деда, сакаш ли и ти да си убав?

-Не мерсим.

Като ученик в Поморие имахме една бедно момче с много хубава коса. Но бедно, бедно.

Надничал в сладкарницата, където богаташки младоци с намазани с брилянтин коси (гел, по сегашному) ядат пасти, пият лимонади..

-Моята ли коса ли не е за брилянтин!..Ама ляп няма.Ля-я-яп!

 

6.По крайбрежието на Хърватия карам през малък, но разтеглен град Омиш.

Първият квартал се казва Дуги рат. Вторият Мали рат.(Дълга война, Малка война). Играят си тука на войни.

Четете нататък>>>

Бургас – Клагенфурт(6): На кафе в Клагенфурт 5

Бургас – Клагенфурт(6): На кафе в Клагенфурт

Бургас — този път — Klagenfurt!!!

Взех си Довиждане с Драго, моя хазяин, и тръгвам. Мразя и не употребявам „Сбогом“. Това ще каже, че никога няма да дойда отново тук. Ами ако поискам?! Пак!?
-Довидженя, Драго. Много беше блага закуската ти-доручак! Дюшекът — екстра! Височината на мивката — Jер на място!
-Приятно!
1. Планинският път е гладък, красиво е наоколо —

Алпи,

все пак!
До „границата“ минаха десетина минути. А граница -отбих встрани да си приготвя документите: зелена карта, лична, паспорт, застраховки, талони…- граница НЯМА!
Имало е. Личи си. Но сега стъклата зацапани, на вратите паяжини. Не се ползва, вижда се. Профучавам и словенската и австрийската бараки. Само националните флагове се сменят.
(Знаете ли как е по югославски знаме? Застава! И Фичата е била знаме.)
Разказва журналист от „Литературная…“: Като мина известно време след Мюнхен, питам немския колега: -Кога ще бъдем в Австрия?-Че ти не видя ли?-Какво да видя? Нито полиция, нито митничари!?…-Ами, разделителната линия от бяла стана жълта…
Тук разделителната си беше все в същата боя, но дърветата, камъните, тревата — общоевропейски. Шенгенски. Като тези в Бачково — Рожен — Момчиловци.
Гладко, гладко. Но шосе с такъва стръмнина не бе видело(Израз на Хайтов). През зимата и нагоре и обратно без сериозни гуми, или вериги (тука май, са забранени!) си оставаш до някоя отбивка и чакаш…да цъфнат налъмите, или дойде „пътна“.
Австрийците, казвали са ми, са французите на германските племена. По-отворени. По-така — нашенци. Не съм бил в Oesterreich. Ще видим.
2. Не повече от 40 минути, а ми се стори цяла безкрайност, пътят до покрайнините на

Клагенфурт

Сега почва най-мъчното. Не знам къде искам да ходя. Да кажа Wo kann Маnn Kaffee komplee trinken? Все едно да питаш в Одрин къде продават локум.
Сигурно навсякъде.
Ама аз не съм бъхтал толкоз път за „навсякъде“!
Мен ми трябва най-хубавото място, с най-хубавото кафене, с най-хубавата Maedchen, носеща каффявата димяща течност!
Питам за Zentrum. Това поне не ще обяснения. Мъчно го намирам центъра. От вълненине ще да е. Правя непозволени маневри, но е неделя и бюргерите са in seinen Doerfen tzarevitsa und tomaten kopaen und Tscherecshen sammeln… С други думи — това, което правят кореняците-софиянци в събота и неделя на село.

3. С мръсна кола в Клагенфурт не влизам.

Разгеле, наблизо прелитам покрай айне Tankstelle — бензиностанция. Пак маневра и се нареждам пети-шести на опашката. А там!… А там нещо, което не си представях:
За четирите места за миене чакат по няколко коли. Миячки наоколо, момичета — Gar keiner! — никакви! Само бариера, при която на влизане получваш „копче“, някъде го пъхаш и — маркучът е твой! След 20 минути и по-дебелият на водната прахова смукачка (как мразя тази думмма!).
А-а, дойчовци, аз колата си от десет години не съм я мил с тези ръце. Аз с тях чертая и подписвам фактури, чекове, платежни… А тукашното население сякаш само чака този Sonntag (събота ли сме, или неделя? Много важно!), че да се отдаде на високоинтелектуалното занятие.

Едно незабравимо пътешествие – част втора 2

Едно незабравимо пътешествие – част втора

Днес продължаваме с втора част на пътешествието из страните на Йонийско и Адриатическо море. Оставихме нашите пътешественици с кемпера им в Рим,

а сега ще проследим пътуването им към

Флоренция – Венеция – Словения – Плитвицки езера – Дубровник

6.ден.

Този ден решихме да станем по рано сутринта и да потеглим за

Флоренция

като избегнем трафика в Рим. И така, в 5 часа вече бяхме на път. Идеята ни се оказа добра и много бързо успяхме да се качим на магистралата за Флоренция. Пътят от Рим до Флоренция е около 270 км и с няколко почивки към 10:30 бяхме преди Флоренция. Последва едно въртене с кампера из тесни улички по хълмовете на Флоренция, за което вината беше моя, тъй като по погрешка бях задал маршрут „с велосипед“ на GPS и устройството си подбираше най–прекият път, който минаваше през разни паркове и имения. Така след около час лутане най сетне се озовахме на платен паркинг в центъра на града.

Плащането на паркинг в Италия става автоматично, като на едно устройство пускаш монети и ти изписва колко часа и минути имаш право да престоиш и ти издава белетче за съответното време.

Флоренция е разположена в долина от двете страни на река Арно.

По–голяма част от забележителностите и са разположени от едната страна.
Четете нататък>>>

Къмпинг, Корфу 2

С кемпер от Пловдив до Рим през Гърция (С кемпер из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония (1))

В последно време забелязвам една тенденция в пътеписите, които изпращате: все повече се появяват „обиколни“ пътеписи, които ни разказват не само за едно място, а за по-дълги пътувания до повече от една страна. Днес...