Етикети: Австрия

Виена за 19 чáса (1): На среща с Huffington post 0

Виена за 19 чáса (1): На среща с Huffington post

Днес нашият администратор и партньор Комитата, ще ни разкаже за едно негово скорошно пътуване до Виена, за среща с основателката на известната Huffington post – Ариана Хъфингтън. Но и доста подробно ще се запознаем...

До Виена на купон или уикенд между разкоша и разврата (2): Развратът 2

До Виена на купон или уикенд между разкоша и разврата (2): Развратът

Днес продължаваме обиколката на Влади из Виена – вече видяхме част от разкоша ѝ, а днес към разкоша ще добавим и разврат. Т.к. съм сигурен, че сцените с разврата ще предизвикат рекакция, затова слагаме...

Първи впечатления от Виена 1

Първи впечатления от Виена

Отдавна не бяхме ходили до Виена. Днес Ваня ще ни разкаже пътвите си впечатления от там, но в качеството си на стар виенчанин съм длъжен да ви кажа, че това са доста задълбочени и полезни първи впечатления. И така – към единственият град в света, който бих заменил срещу София 🙂

Приятно четене:

Първи впечатления от Виена

Дълго се подготвях за първото си пътуване до Виена.

 

Родена съм в Русе и като дете винаги съм се чудила какво точно е „виенското” в този град, че го наричат „Малката Виена”. За Букурещ говореха като за „Малкия Париж”. За мене това беше също толкова неясно сравнение – тогава и Виена, и Париж ми изглеждаха еднакво красиви и недостъпни. Когато пораснах и попътувах из страната, започнах смътно да откроявам разликите. Някъде по това време си обещах, че до Виена ще бъде първото ми пътуване зад граница.

 

По-късно, когато започнах да уча немски, интересът ми към немскоезичната култура естествено се засили. След гимназията пътувах няколко пъти до Германия, а Виена оставаше някак встрани.

 

Но старите хора казват, че късметът намира подготвените. През 2008 г., в края на март, отидох за пръв път във Виена по-скоро случайно. Трябваше да пътуваме от Прага до София и разделихме маршрута на две: от Прага до Виена – с автобус, от Виена до София – със самолет на Sky Europe. Така щяхме да имаме няколко дни да се запознаем с Виена.

 

Пътуването Прага-Виена е много лесно и удобно. Има редовни автобусни линии на чешката Student Agency, всички автобуси минават през града и отиват до летището.

 

Около обяд слязохме на

гара Пратерщерн (Praterstern) във Виена –

една от важните гари, разположена е на север, съвсем близо до Пратера с Виенското колело. Една любопитна подробност – във Виена има няколко големи ж.п. гари, които обслужват различни дестинации (напр. Westbahnhof – западна гара, Suedbahnhof – южна гара, Nordbahnhof (Praterstern) – северна гара (Пратерщерн), Wien Mitte – Виена център). Всички гари са свързани с отлично организираната мрежа на обществения транспорт в града. В момента се строи истинска централна гара на Виена, очаква се през декември 2012 г. да има частично откриване и пускане в експлоатация.

гара Пратерщерн, Виена

Перон на Пратерщерн, отзад се вижда Виенското колело

 

 

Първата виенчанка, с която говорихме, беше възрастна дама на около 80 години (в отлично настроение и със стойка на пенсиониран генерал). Тя беше заета с две японки, които ѝ задаваха въпроси на английски, а тя им отговаряше много бавно на немски – и те разбираха!?! Когато дойде и нашият ред да питаме за посоката на нашия хотел (той трябваше да е съвсем наблизо, през booking.com бяхме направили резервация за хотел точно в района на Пратера), жената се зарадва, че говорим немски и дори малко повървя с нас в нашата посока.

 

Тук ще направя едно отклонение, но искам

да споделя личния си опит като турист

За да имате хубави и пълни впечатление от дадено място, трябва да бъде изпълнено поне едно от следните условия:

  1. да знаете езика на местните;
  2. да имате на разположение подготвен човек, който ще ви води и ще прави живота Ви като турист лесен и приятен;
  3. да имате предварително цялата необходима информация за цени, транспорт, настаняване, маршрути, както и повече пари за непредвидени случаи.

 

И така – да се върна на моята история. Настанихме се в

хотела

Младежът на рецепцията ни посрещна много дружелюбно, поговори си с нас за стандартните неща – дали сме за пръв път във Виена, какво можем да видим в града за 3 дни, даде ни много полезен съвет как от Пратерщерн можем най-бързо и евтино да отидем до летището (влак S7). Имаше много професионално отношение към нас като клиенти – беше добронамерен и любезен, без да е фамилиарен. Тук се сещам, че Бай Ганьо наричаше виенчани „мазни” („бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се”) – цитатът е точен, проверила съм го.

 

След като взехме от рецепцията безплатна туристическа карта на Виена, тръгнахме да събираме още впечатления. Вървяхме пеша, за да не пропуснем нещо важно. Бяхме отседнали във

втори бецирк* Леополдщадт (Leopoldstadt),

съвсем близо до идеалния център (първи бецирк). Преди Втората световна война Леополдщадт традиционно е бил населен с евреи – всъщност до изгонването на евреите през 1938 г. кварталът е бил център на еврейския живот във Виена. Сега голям процент от живеещите там са имигранти от Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Турция, има и руски изселници от еврейски произход. По време на боевете за Виена през април 1945 г. много сгради в района са били унищожени. През следвоенните години на мястото на разрушенията са построени нови здания, които се отличават с обикновените си фасади и липсата на декорация.

Табела на сграда, Леополдщадт

Табела на сграда, Леополдщадт

 

 

Табелата информира, че къщата е разрушена през годините на войната (1939/45) и през 1961/63 е издигната отново със средства от фонда на австрийското министерство за търговия и възстановяване.

 

И такива сгради има във Виена.

 

Здания около моста на улица "Франценсбрюкещрасе", Виена

Здания около моста на улица “Франценсбрюкещрасе”

 

 

улица "Пратерщрасе", Виена

улица “Пратерщрасе”

 

 

Скоро стигнахме до Дунавския канал, който се явява естествената граница на Леополдщадт и вътрешния град (центъра).

 

Въпреки името си

Дунавският канал

не е изкуствено създаден. През Средновековието сегашният канал е бил главният ръкав на Дунава. Градът се е развивал на югозападния бряг, на тераса, защитена от наводнения. С течение на времето, в резултат на многобройни и тежки наводнения коритото на реката постепенно се е променяло и основният поток се е измествал на изток. Около 1700 г. са започнали да наричат най-близкия до града ръкав „Дунавски канал”. В по-ново време са правени опити да се промени името му, защото на немски думата „канал” се свързва с открита канализация, но новите предложения (като напр. „Малък Дунав”) не успяват да се наложат. Първото регулиране на канала е направено около 1600 г., през 1830 г. е изправено коритото му, а през 1868-1875, във връзка с регулирането на Дунава, Дунавският канал още веднъж е преустроен.

 

Докато се питахме по кой път да продължим, точно пред нас се появи сградата на

Урания – обществен образователен институт с обсерватория

Построена е през 1910 г., носи името на музата на астрономията в гръцката митология.

 

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

 

Тук заобиколихме наляво и минахме по малкото пешеходно мостче при

Митническата служба (Zollamtssteg) над Виенската река,

малко преди да се влее в Дунавския канал. Отдолу минава линията на метрото (преди градската железница на Виена). Мостчето е построено през 1900 г., когато е направено регулирането на Виенската река и изграждането на градската железница в този участък.

 

Виенската река с моста при Митническата служба

Виенската река с моста при Митническата служба

 

 

Излязохме на Рингщрасе (откъм Щубенринг) и тогава видях тази Виена, която донякъде вече познавах от чуждите снимки.

 

Сградата на някогашното

Министерство на войната (сега сградата на правителството) и паметникът на фелдмаршал Радецки

 

Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки

Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки

 

Хофбург, 1010 Виена, Австрия

Двуглавият орел – символът на Австрийската империя – върху сградата на Министерство на войната (толкова е огромен, че първо усетих сянката му и после погледнах нагоре).

Двуглавият орел - символ на Австрийската империя

Двуглавият орел – символ на Австрийската империя

 

 

Бюрото на Стопанската камара на Австрия.

Стопанска камара на Австрия - Виена

Бюро на Стопанската камара на Австрия

 


Видяхме сградата на Австрийската пощенска спестовна каса  (архитект Ото Вагнер) – една от най-известните сгради на югендстил  във Виена.  Минахме покрай музея за приложно изкуство, зад него е Университетът за приложно изкуство.

 

Музей за приложно изкуство (фрагмент)

Музей за приложно изкуство


 

Рингщрасе е изградена на мястото на старата крепостна стена и огражда в кръг центъра на града. Отворена е за движение през 1865 г. Главните представителни сгради на Виена, строени по волята на император Франц Йозеф I, са разположени на тази улица. По протежение на Ринга са издигнати и много частни дворци на представители на старата аристокрация или на банкери и големи индустриалци (наричани „бароните от Рингщрасе”). Дворците на Рингщрасе са по-високи и по-големи от градските палати в стария център на Виена, били са снабдени с асансьори, течаща топла и студена вода, санитарни помещения, електричество и централно отопление.

 

Ето два примера за

дворци от Рингщрасе

 

 

Дворецът на Хенкел фон Донерсмарк (Palais Henckel von Donnersmarck).

Построен около 1870 г. от индустриалеца Хенкел фон Донерсмарк като подарък за неговата жена. Сега там гости приема хотел Radisson.

Дворец на Хенкел фон Донерсмарк, Виена

Дворец на Хенкел фон Донерсмарк

 

 

Дворецът на Кобургите (Palais Coburg)

Не е много типичен представител на дворците по Рингщрасе, защото е построен през 1845 г. (още преди разрушаването на крепостната стена). Основите му са върху останки от бастион, изграден през 16-17 век и разрушен през 19 в. (намира се зад магазина на Ферари на Рингщрасе 😉 – бел.Ст)

Дворецът на Кобургите (на заден план), Виена

Дворецът на Кобургите (на заден план)

 

 

 

Рингщрасе (Ringstrasse)

е дълга около 4 километра и широка 57 метра, разделена е на 9 участъка с различни имена – по време на нашата първа разходка успяхме да видим само два от тях – Щубенринг (Stubenring) и Паркринг (Parkring).

 

На Ринга има място за тротоар, локално платно, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, трамвайни релси,три платна за автомобили, отново трамваен път в обратната посока, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, локално платно, тротоар. Пълна симетрия.

 

Вижте снимката!

Рингщрасе

Рингщрасе

 

 

Сградите, строени през втората половина на 19 век, изглеждат като току-що завършени – с нова боя и мазилка. Рекламните табели не закриват половината фасада, жици не висят около вратите или прозорците на къщите. Тревата през март е зелена и равна като английска ливада.

 

Голям град, в който можеш да живееш удобно и без да бързаш. През следващите два дни установих, че във Виена все още можеш да видиш хоризонта и то без да се качваш на високо място. Има много незастроени зелени площи, паркове и градини, които дават усещането за простор в града. Има и части, които ми изглеждат доста презастроени, но поне са поддържани добре.

 

Вече се здрачаваше, когато влязохме в

Градската градина

Хубав парк, с езеро и патици, с много цветя и вече цъфнали дървета. Пейките са наредени в непрекъсната линия по края на алеята – създават впечатление, че това е място за общуване – нещо като социални мрежи по виенски.

Градският парк

Градският парк

 

 

Там е известният паметник на Йохан Щраус – син

Паметник на Йохан Щраус - син

Паметник на Йохан Щраус – син

 

 

В края на парка, с лице към Рингщрасе, се намира красивата сграда на

Курсалона (салон за лечение с вода)

Построена е в периода на историцизма (както повечето постройки на Ринга), в стила на италианския ренесанс. По времето на братята Щраус Курсалонът е бил любимо място за танци и концерти. Сега там се помещава кафе-ресторант, има зали за концерти, балове и конференции.

Курсалон, Виена

Курсалон

 

 

Същите големи декоративни храсти, добре подрязани и оформени, има и в Русе, пред Доходното здание – сигурно са засаждани по едно и също време.

 

Гладът, умората и нощта ни накараха да помислим за почивка. Имахме още два дни във Виена. Сега трябваше да си потърсим истинска австрийска храна (за това ще пиша отделна статия).

 

Първи впечатления от Виена (вместо заключение)

 

Когато видиш Виена със собствените си очи, разбираш напълно абсурда на казаното от Бай Ганьо „Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати.”

 

Усетих мястото като мое, там бих се връщала отново и отново. Сега гледам с още по-възторжени очи и на Русе, моята „Малка Виена”.

 

Градът излъчва достолепие и спокойствие. Има равновесие между историята и днешния ден. Красота, ред, удобство и радост от живота – Виена доказва, че това може да се случи едновременно и на едно място.

 

Особено ме впечатлиха виенчани (от всички възрасти) – добронамерени, общителни и щастливи хора.

 

Ето още една снимка от Рингщрасе.

Настроение от Рингщрасе

Настроение от Рингщрасе

 

 

Накара ли Ви да се усмихнете?

Автор: Ваня Георгиева

Снимки: авторът

*Bezirk – в случая означава район (по-голямо от квартал) на Виена – аналог на Хиподрума, Хладилника, Дървеница, Младост в София. Виенските райони има номера, като номер Едно е идеалният център, с нарастване на номерата расте и разстоянието от центъра – бел.Ст.

 

 

 

Други разкази, свързани с Виена– на картата:


КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Виена накратко 1

Виена накратко

 Мария много набуързо ще ни разведе из Виена. Приятно четене:

Виена

накратко

Здравейте,  драги читатели ! В тази публикация искам да ви разкажа за моето кратко пътуване до Виена като се надявам да успея да ви предам малко от невероятното изживяване , което почувствах аз.

 

Цялата идея за пътуването се зароди съвсем спонтанно и всичко се уреди онлайн – резервацията на самолетните билети и на апартамента . Искам да поясня за хората , които не са наясно , че има сайтове за резервации на хотели в чужбина , които работят с кредитни карти и един такъв е booking.com . Този вариант е много удобен , ако искате да пътувате самостоятелно , а не с туристическа агенция. От личен опит бих казала , че горепосочения сайт е сигурен и досега не съм имала проблеми с него.

Добро впечатление ми направи и летище София , тъй като са затегнати мерките за сигурност. И дотук с България … Като човек , който често пътува със самолет , със сигурност бих казала , че австрийските пилоти са много добре обучени – леко излитане и кацане. Целият персонал на самолета бяха усмихнати и приветливи хора , а най-важното е , че бяха млади. Полетът не е дълъг ( около 1 час и 30 мин. ) , така че не се усеща . Още повече , всички самолети са нови модели и са безупречни (тук е мястото да спомена , че пътувах с air berlin и също , че може да се направи online check-in) .

Когато

пристигнахме във Виена

взехме такси до адреса ни (таксито струваше 54 евро ) и всичко беше , както го бяхме планирали. Дадоха ни ключ от апартамента, инструкции и ни пожелаха приятна почивка.

Трудно ще ми е да опиша

Виена с няколко думи

Този невероятен град е събрал в себе си цялата история на отминалите крале и кралици в прекрасен синхрон с модерния свят. Там цари неподправено спокойствие , ред и дисциплина. Всичко е уредено до най-малката подробност и не се налага да се стресираш както в България. Усещаш как дишаш спокойно и постепенно се отпускаш.

Органите на реда патрулират навсякъде и ако се появи проблем , те винаги са насреща.

Главната улица Кертнерщрасе

(извинявам се за изписването, но нямам клавиатура на немски) е пешеходна зона с много магазини от двата края и там ще намерите всички познати и известни марки дрехи , обувки и козметика. Да не забравяме обаче , че на нея се намира и църквата Щефанкирхе , която е символ на Виена и си заслужава да се посети.

Mariahilfer Straße, Виена, Австрия

 

Друга

голяма търговска улица е Мариахилфещрасе

и там също ще намерите разнообразие от магазини и кафенета. До всяка точка на града може лесно и бързо да се стигне с метрото , както е и в повечето европейски градове. Аз пътувах с метрото и съм много доволна. Не се заблуждавайте да чакате автобуси или таксита – метрото е много по – удобен вариант. Непременно посетете и Пратера , особено ако имате малки деца или дори тийнейджъри – със сигурност няма да съжалявате. Там се намира и емблематичното виенско колело , като ще сте сигурни , че това е оригиналът . Уверявам ви , че спомените ще си заслужават!

За посещение във Виена ви препоръчвам лятото

и причината е простичка – времето през останалите сезони не предполага разглеждане на забележителности или разходки , поради дъжд , сняг или студ.  А наистина има много прекрасни паркове и алеи , които могат да се видят през лятото. Още нещо , което ми направи силно впечатление е чистотата. Никъде няма цигари или боклуци по земята , по пейките няма графити и всичко си е на място , няма окрадени неща. Колкото до комуникацията , не се притеснявайте – хора от всички възрасти говорят английски и винаги ще са готови да ви услужат .

Е , май това е най-важното , което трябваше да споделя . Надявам се да съм била полезна и се надявам , че хората които са посещавали Виена споделят моето мнение.

Пропуснах да спомена , че от и до летището може да си поръчате такси онлайн с фиксирано плащане – така ще избегнете евентуални измами.

 

Автор: Мария Василева

Други разкази свързани с Виена– на картата:

 

 

Една нощ в Ледения хотел в Кицщайнхорн (Австрийските Алпи) 0

Една нощ в Ледения хотел в Кицщайнхорн (Австрийските Алпи)

Студено ли ви е? Ама в къщи е топличко, нали? А какво ще кажете да пренощувате в ледено легло в леден хотел? Няма да ходим много далеч – такъв хотел има и в близката нам Австрия. Александър ще ни заведе до Кицщайнхорн в австрийските Алпи.

Приятно четене:

Една нощ в Ледения хотел в Кицщайнхорн

Австрийските Алпи

Има хора, които се чувстват добре в руслото и такива, които не ги свърта в класическото ежедневие.
Вторите търсят разнообразие, приключения, човешка топлина, себе си, нещо друго …
След Индия, нашето русло нямаше как да бъде същото, от друга страна желанието да видиш да продължиш в този дух е като краста.
Австрийските Алпи край Кицщайнхорн

Отвъд  Полярния кръг в Швеция от години съществува леден хотел. Направен само от лед, привличащ ентусиасти с това, че е различен. За наша радост подобна концепция беше пресъздадена далеч по- близо до България – в Австрийските Алпи.

                Отдалечеността на само 1200 км няма как да не изкуши, а факта, че е разположен в един от добрите зимни курорти на Австрия – Капрун, е още един довод защо да го посетим
Тръгваме на 25 януари  в полунощ с автомобил за Капрун с идеята да сме там ранния следобед. Предупредени сме да внимаваме в Сърбия, където тъмния балкански характер, се проявявал нерядко. Освен това полицията не приема благодарности ако нарушите някое правило, за което мога лично да свидетелствам. Гледам да спазвам основното правило на находчивия шофьор – караш с до 10 км над ограниченията и никога като водеща кола.
                Перфектно планиране на целия маршрут може да се направи на www.viamichelin.com.. Пътя минава през Загреб и Любляна,  в

Австрия

влязохме през тунела Караванкен. На повечето места приемат кредитни карти и евро за заплащане на пътните такси. В Австрия и Словения трябва да си купите и винетка.
            Ива се пробва в ролята навигатор с променлив успех. Променлив, защото все пак стигаме до крайната точка, но по невероятни планински пътчета, непоказани дори на картата, по която тя се ориентира.

                Алпите са …. Алпи,

но пък и толкова гъсто населени по родните стандарти.  Капрун се намира близо до Залцбург и Zell am See. След 13 часа пътуване вече се намираме пред базовия лифт на Kitzsteinhorn (http://www.kitzsteinhorn.at/).
5710 Kitzsteinhorn, Austria
Преобличаме се като за нощувка на открито на Полярния кръг в колата, слънцето се вре сред щръкналите голи склонове на Алпите.
Ски- писти в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
За да е по- интересно, има два лифта, които те отвеждат на едно и също място горе в планината, което за свикнал с недоимъка на инфраструктура българин е странно, необяснимо дори.  Следваща линия те отвежда още по- близо до слънцето.
                Слизайки на тясно плато,  си поразен от природата, съоръженията, гледките. С просто око се забелязват поне 10 ски-влека, огромен алпийски център приютява гладните и изморените, а по десетките писти, които се виждат е невъоръжено око, скиори и сноубордисти джиткат увлечени от гравитацията и адриналина.

                На такова място Банско изглежда като дилетански център, създаден за начинаещи хлапета. Запазваме си за другия ден сноубордове – Ива доволно потрива ръце, невиждала подобна инфраструктура в десетгодишната си сноуборд практика, моя втори път на дъска пък ще е  в Алпите, хм.

                Любезния ни домакин Кристиян ни посреща с моторна шейна, за да ни отведе до ледения лагер. Шейната, както разбираме по- късно случайно, давайки си вид на неразбиращи немски, е активен участник в изхвърляне на постхранителни биологични отпадъци от ледения лагер.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия

Леденият хотел (кампус)

се изгражда вече втора година от Volvo в съучастие с Nokia и тази година повода е новото Volvo XC70 –  www.icecamp.at . На 2500 м връз глетчер се гушат 8 иглута и централна зала – всички те построени от сняг и лед.
В централната „сграда” има зали за вечеря, бар, малко комерс – мобилна стока на Nokia и Volvo. Пейките са от лед, застлани с еленски кожи, чувството е като в бърлогата на Супермен с леденото му убежище.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
С падането на нощта четеш в погледите на другите гости увеличаващи се въпросителни „Как се стигна до тук – да вися на 2500 м в нищото, за да прекарам нощта в ледена дупка” – или поне такъв е моя прочит на удължените физиономии.
Получаваме подробности за строежа, оборудването и поддръжката на ледената обител.

Леденият бар е най- лежерната и топла част

от комплекса, питиетата могат да бъдат и горещи ако не ти стиска.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Започваме с вечеря – един добър старт на общностното преживяване. Температурата в залата е около и под -5, но фондюто и великолепния Грюнер верлинер вдигат телесната темература и настроение.
Съседите по трапеза – германци на средна възраст – са се озовали тук след Коледен подарък към девойката, което може би обясняваше липсата на особен ентусиазъм у нея.
Сноуборд край Кицщайнхорн, Австрия
После излизаме да наблюдаваме демонстрации на няколко пишлемета, мастъри на сноуборда – те безизразно позират на фотограф от местно лайфстайл списание. Барабар с професионалистите и аз се мъча да хвана някой интересен кадър, но без светкавица не се получава (оправдавам се).
                Времето рязко се сменя по време на нощния ни преход в планината, на който се обучаваме на животоспасяващи практики – току виж са ни и потрябвали с ураганния вятър и обилен снеговалеж – над половин Австрия се стоварва снежен ураган. На покрива на планината в тъмата и брулеща вигрушка си припомняш колко нищожен си и зависим. Яростта на бурята те прави единствения човек на света, здравото стискане на Ива не е достатъчно да те върне в реалността. Не можем да отчетем липсата на светлинно замърсяване, небето е непрогледно.
                 Не разбираме много за оцеляването в екстремни планински условия – вятърът заглушава инструктора, снегът замъглява очите и съзнанието, леденото иглу е желана защита.
Сауната на ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Любезните домакини ни предлагат и сауна – мобилно съоръжение, приличащо на голяма бъчва с колела и комин. Работата е, че течаща вода няма, което се компенсира от изобилието на сняг наоколо. След сауна се топваш в която пряспа ти кефне – разнообразието от преспи и ледени буци наоколо е голямо.
                Както може да се допусне,

бяхме единствените, които пробваха услугите на мобилна сауна на върха на Алпите,

комбинирайки я с търкане със сняг в окото на снежна буря  около полунощ.
Легло в ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия

Време е за лягане, време е за леденото иглу.

Малко факти: входа към нощното ни обитание е тесен тунел от сняг, закриван от набързо скована врата, за да се озовем в малък купол от лед и сняг, в чийто център кокетно е положено 2/2 метра кубче лед – нашето легло. Леглото е постлано с парче топлоизолация и еленови кожи. За да е романтиката пълна, бутилка Moët & Chandon се осветяваше от няколкото свещички.

                Спи се в хималайски спален чувал,

на главата си нахлузваш маска за банков обир. Това задължава целувките да се осъществяват като при ескимосите – с нос. Тъй като вътре температурата по правило едва ли стига до нулата, трика е да се опушкулиш така, че никакъв въздух да не влиза в спалния чувал.
                Още с влизането в иглуто имаш чувството, че се връщаш в изначалната утроба, а опашкулвайки се в спалния чувал, вече знаеш откъде излизат ония психотеории, че човек иска да се върне в първоизточника.
Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Противно на средностатистическата консервативна мисъл, да спиш в ледено иглу може да бъде романтично, т.е. приятно, забавно, сгряващо, заедно. Всъщност различното не е ли предпоставка вече за романтичното? Какво по- голямо споделяне от това да се гушиш на 2 реда еленски кожи, увит в хималайски спален чувал, пиещ чаша шампанизирано вино, чийто мехурчета пречупват светлината от свещите и се отразяват в снежните стени на иглуто. И всичко това на изолирано място в сърцето на Алпите?!
               Да се върнем на практичното:

не се препоръчва да спиш облечен с дрехи,

тъй като те пречат на правилната циркулация на въздуха вътре в спалния чувал. В резултат можеш да измръзнеш, ако спиш с 2-та си пуловера например. Физика.
Лека нощ! – Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия
Ние решихме да съединим двата спални чувала и аз да топлоотдавам, а Ива да се грее. Лош избор, тъй като при сън е трудно да достигнеш оня синхрон и повтаряемост извивките на тялото тъй щото да не се отвори и миниатюрна дупчица, през която да нахлуе стадо (или ято?) пингвини. В средата на нощта разделихме чувалите, взели си поука ако тръгнем към Хималаите. Вятърът навън подшушваше, че сме из висините в нищото.

                Сутринта нахлу в иглуто буквално отвсякъде

През скромно скованата врата се беше промъкнал половин метър сняг. Поривите на бурния вятър, завихрил се около иглуто не създаваха най- силното чувство за сигурност, а светлината призрачно се прецеждаше през ледено-снежния покрив. Все пак бяхме в центъра на зимна виелица високо в планината.
Австрийските Алпи край Кицщайнхорн
Оказа се, че последни сме се изклюпили, а часа беше едва към 9.30. Оставили всичко зад гърба си, не мислим, че е кой знае какво да прекараш поне една нощ в ледено иглу насред Алпите. Горещия чай и топла закуска оформят цялото преживяване като опит за цял живот. Виелицата проваля намерението ни да се пуснем по пистите, но и така преживяването е пълно.
Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Алпите – на картата: КЛИКАЙТЕ

Три хонди из Европа (2): От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт 2

Три хонди из Европа (2): От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Европа заедно с Иван. Пообиколихме из австрисйките и италианските Алпи, за да може днес за тръгнем към Щутгарт и Музея на Мерцедес в града. 
Какво по-подходящо място, за да отбележмим 10 ноември? 🙂

 
Приятно четене:

Три хонди из Европа

част втора

От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт

Тази нощ съм спал безпаметно, а на сутринта всичко мокро..! Събрахме мокър багажа и тродължихме по пътя си, Целта ни беше да стигнем до езерото Bodensee, но бяхме твърде далече от него. Тръгнахме рано и започнахме да изкачваме опасно тесния passo Gavia. Може би само спечелихме от ранния час, защото бяхме почти единствените на пътя. С всеки следващ завой по пътя нагоре, стъдът се стелеше все по-плътно и пронизваше сетивата ми. Стигнахме бавно и славно върха а аз бях умрял от студ. Добре че в кантончето гореше печка, на която се постоплихме…

 

Проход в Алпите, Италия

а на Север вече познатата ни от вчера картина:

 

Проход Гавия в Алпите, Италия

Поради малкото движение спускането мина много лесно и стигнахме Bormio. Там закусихме , отпочинахме и залъкатушихме по завоите на южния скло

н на емблематичния Passo del Stelvio (2670м)

Беше минало една година откакто бяхме за последно тук. Всичко ми се видя не толкова голямо, както миналата година, видях неща, които не бях забелязал преди. А на върха познатата картина – мотори, мотори…. много мотори и всякакви…!

Мотори – Passo del Stelvio, Алпи, Италия

Passo del Stelvio, Алпи, Италия

 
Порадвахме се на гледките и тръгнахме надолу по северния склон. Мога да кажа с ръка на сърцето, че по-трудно спускане не съм имал. Прекалено острите завои, по които разни карачи си правеха контролирано плъзгане на моторите , са си направо страшни. Дали защото улучихме час с голямо движение, или защото се беше понатрупала умора…. не знам! 180 градусовите завои с нулев радиус на завиване откъм вътрешната си страна и над 4-5 м денивилация, бяха особенно трудни в посока спускане с натоварените ни мотори . И ако на мене ми беше трудно, при положение, че Господ макар да не ме е надарил с достатъчно акъл, ми е дал достатъчно сила да боря 265 килограмовия чопър, то за Гергана беше истински кошмар . На доста завои се наложи да спирам движението, за да може Герганка да се изнесе по-външно на завоя, за да не я увлече мотора и да падне. Имам чувството, че това спускане продължи цяла вечност. Беше ми додеяло от завои. Сетих се за крилатата фраза: „Изгинааме по теаа завои бре….!” Явно беше време да се изнасяме от планината. И тъкмо на време, защото това беше посления проход.
Тази снимка съм аз и Гергана и е направена от Димитър, който за да я направи, е изостанал с един завой:

Passo del Stelvio, Алпи, Италия

 
Предстоеха ни още няколкостотин километра по хубави пътища, за да стигнем

езерото Bodensee,

в което се пресичат границите на Швейцария, Австрия и Германия. По пътя ни до там, Димитър пресметна, че този ден минахме сумарно около 45 км тунели, като най-дългият беше 10 500м , той беше платен – 8,50 евро/мотор, пак пари….! . В късния следобяд стигнахме

град Брегенц (Австрия),

където пренощувахме в един къмпинг на брега на езерото, което тънеше в блаженно спокойствие.

Бодензее край Брегенц в Австрия

 
На другия ден, пътуването ни щеше да продължи в посока Щутгарт, откъдето щеще да започне втория етап на пътешествието ни, с който целяхме да се докоснем до ценностите на западната култура и начин на живот, до колкото, разбира се щяха да ни позволят времето и наличните финансови ресурси.
Втората световна война е разделила света на две Източен и Западен. За добро или лошо ние сме останали в източната половина. От както се помня слушам приказки от рода : „на запад…. … не знам си какво”, в смисъл колко е хубаво и подредено там, колко са богати и т.н. И е така, но дали бих искал да водя техния начин на живот?

Ето с такива мисли в главата ми, започна втория етап от нашето пътуване.
Още при самото планиране, по мое настояване, бяхме заложили

гр. Щутгарт

като първа цел.

От една страна там е Меката на автомобилостроенето, а от друга си имам сантимент към този град . Още в зората на Демокрацията, като студент имах шанса да изкарам преддипломна специализация там в института по металорежещи машини.


След като станахме от сън, се разходихе малко около езерото преди да тръгнем – нямаше за къде да бързаме, събрахме багажа и тръгнахме. Точно в този ден отчетохме рекордно нисък разход на моторите ни. Карахме бавно , но основната причина беше невижданото (поне за мен)

качество на бензина в Австрия и Германия. С по-хубав бензин аз не съм карал.

Пътуването , както споменах, започна бавно и тегаво, защото пътят заобикаляше езрото и минахме през един куп селища. Може и GPS да имаше вина за това, но ние му се доверявахе напълно (е… почти напълно) . Мислех, че тази част от пътуването ни ще мине сред хубави езерни гледки, но нищо такова не се случи. Не че е не е хубаво там, просто пътищата с натоварен трафик около курортните зони са навсякъде „сепарирани”, за да не може шума от превозните средства да нарушава спокойствието на хората. Постепенно заобиколихме езерото, но на километража показанието надхвърляше 100км пробег- доста голяма „локва” си е. Малко след това се качихме на магистралата за Щутгарт и километрите започнаха да се топят под новите гуми на мотора ми.
Този път с избора на къмпинг нямахме голяма свобода. Базата данни за къпингите, с която разполагах, показваше, че най- близкият къмпинг до Щутгарт е на 60 км. За наш късмет той се намираше по средата между Щутгарт и Страсбург в

планината Шварцвалд

(това по-късно го разбрахме). Стратегическото местоположение на този къмпинг повлия на решението ни да останем тук 3 нощи. Бяха минали вече 5 дни от нашето тръгване и имахме нужда да изперем доста от дрехите си, а това беше допълнителен аргумент в полза на това решение. Не беше лесно да се доберем до свободна перална, но успяхме. Спомням си, че тогава се чудехме защо има сушилна машина в пералното помещение. Разбира се, ние като терикати, трудно бихме дали пари за сушилна, при положение, че си носехме сезал, за да си направим простор. Простор си направихме, но… !

Къмпинг в Шварцвалд, Германия

 
Пак това „но”! Мислехме, че сме избягали от планината и капризното й време, ама не! По вече добре познатият ни сценарий облаците се събраха и заваля дъжд на едри капки, като по учебник…..! Терикати, а…?! И така в събиране и простиране на пране си мина този ден, а резултатът от всичко това беше три перални полумокри дрехи.
Вечерта мина скучно под ударите на дъжда върху палатката, заспахме рано и съответно рано се събудихме . А като излезнах от палатката…. влага. Въздухът беше толкова влажен, че по-скоро не се вдишваше, а се пиеше. Казах си „Край на плановете ни”, но нали не сме стигнали чак там, та да се откажем заради някаква вода. Облякахме дрехите за дъжд и газ към Щутгарт. Стигнахме много бързо, а там какво да видим – Слънце. На GPS-a бях въвел координатите на

Mercedes Museum

и не след дълго се озовахме пред необикновената му сграда.

Mercedes Museum, Mercedesstraße 100, 70372 Щутгарт, Германия

 

 

Малко се пошматкахме докато разберем къде и как да паркираме моторите си , но се справихме брилянтно и … се озовахме във фоаето на музея.

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

 
Взехме си билети, но отново ни беше нуждно малко време да се ориентираме в обстановката. Тайната беше в трите панорамни асансьора, които извозваха посетителите на най-горния етаж, откъдето започваше вълнуващата обиколка, слизайки спирално надолу. Спиралата символизира еволюцията на Мерцедес. Ето снимки:

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

 
Някои даже имаха жълто по гащите от кеф след тази снимка 😀

 
Сред морето от експпонати има един, който помня още от преди 17г., когато за пръв път бях там. Това е едно „устройство” (друга по-подходяща квалификация не мога да измисля), което е конструирано през 1939г . Развило е скорост 600км/ч…. да 600! Обемът на двигателя е 45 000 куб. см. и е 3000к.с.
Ето снимка на „устройството” и на табелката му:

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

600 km/h през 1939г!

 
За тези 17 г. на много хора съм разказвал за това . Всеки от тях ме е гледал невярващо и е премълчавал съмненията си , за да не ме обиди, вътрешно убеден, че го лъжа.
Следващата цел беше

центърът на Щутгарт

Тръгнахме, но движението беше отклонено заради някакъв футболен мач и GPS-a се омаза. Продължихме по интуиция и не щеш ли видяхме супермаркет. Спряхме и чак тогава забелязахме хипермаркет POLO – магазин за всякакви моторджииски неща, като казвам всякакви, значи всякакви! Влезнахме и се потопихме в море от екипировка, части , тунинг елементи и т.н. Не знам колко време прекарахме вътре. Когато излезнахме, поседнахме на сянка да хапнем, и видяхме нагледно как се мие мотор. Странно, стъклената кабинка, която видях на влизане в магазина, била мото-мивка. За пръв път виждах напълно автоматизирана миялна машина за мотоциклети. Ей така на паркинга, като кафе автомат. Пускаш 5 евро вкарваш мотора и започва програмата. Моторът се върти, пръска се с препарат и вода, обдухва се с топъл въздух и докато пича изпуши една цигара вратата се отвоти.

Мотициклетна мивка – Щутгарт, Германия

Мотициклетна мивка

 
Бързо намерихме центъра, а там маса народ.

Щутгарт

Щутгарт

Щутгарт

Щутгарт

 
Вярно, че беше събота, но според мен имаше някакъв празник. Жалко че не можахме да се разходим както трябва сред толкова много хора. За сметка на това пък видяхме всякакви екземпляри- улични артисти и музиканти. Най-много ни впечатли едни музиканти от индиански произход, които свиреха на странни духови инструменти. Не се сещам как се казват, но със сигурност ги виждах не за пръв път (мисля, че в Несебът и Созопол съм ги виждал).

В центъра на Щутгарт, Германия

Индианци в центъра на Щутгарт

 
Подобно на много хора се излегнахме на тревата в градинките. Това беше най-хубавата трева!

На тревата – Щутгарт, Германия

 
Дали от скука, дали от болно любопитство, но започнах да наблюдавам хората, как общуват помежду си, жестове , мимики… Определено не са толкова емоционални, като нас, стегнати ми се видяха. А дебели хора… колкото искаш! Хубави девойки…. голяма рядкост – как я карат тогава там мъжете…?! Много ме изкефи как масово хората си взимат по една чаша бяло вино, сядат на тревата и говорейки си отпиват. При нас така си пием кафето..!
Изядахме по един сладолед и дойде време да тръгваме обратно към къмпинга – времето неусетно беше отлетяло. Прибрахме се в къмпинга а картината беше аналогична на предния ден. Бързата смяна на дъжд и слънце продължаваше. Вечера също не ни предложи някакви забавление, просто това си беше спокойно, зелено място създадено за пълен релакс. Ноща мина като предната – спахме сладко под монотонното барабанене на дъжда върху палатката.

 

 Очаквайте продължението

 

Автор: Иван Тенекеджиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Германия – на картата: