Archive for the tag 'абатство'

Дек. 20 2010

Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан

Преди няколко седмици в коментари изникна идеята на направим поредица на Франция. Идеята ми допадна, но най-вече допадна на нашите автори, които за има-няма две седмици написаха и пратиха техните впечатления от Франция. Под секрет ще ви кажа – в разказите от тази поредица изобщо не става дума за Париж, а за обикновената Франция.

Днес Вили ще ни води към „кръстниците“ на Британската империя, френската област Бретан. Приятно четене:

Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан

+

Не много отдавна, малко след Нова година с една съседка си честитим и тя ме пита… Всъщност разговорът ни е следният /тя-аз/:
– A ти к’во си пожела за новата година, а?
– ‘ми да отида до Франция.
– Аа… Амаа… на почивка? На Ривиерата? Товаа… Кан-ман, Ница там, Монакото… Сериозно?! Или Париж?! Ооо, Париии… блазе ти!
– А, не… Е, през Париж де, естествено. Всъщност искам да видя едно абатство в Бретан.
– ??…??… К’вооо?! Ти не си добре! Заради не’кво си абатство в не’къв си Бретан?!… Е, по-кухо нещо не съм чувала!

А сега си представете 5-6 месеца по-късно: една блондинка и две кухи лейки /според комшийката, едната съм аз/ 😉  🙂  И ни една от нас не знае френски! Та, представете си, значи, как и трите /дядо попе :)/ в 8:45 на една хладна и мрачновата утрин отлепят от х-л Mister Bed в източен Париж и вместо веднага да се качат на околовръстния път, който е на „една плюнка“ от хотела, небрежно се хильотят и блеят, и в този тъй пиков час с мръсна газ и приповдигнато настроение се нахакват на първото изпречило им се авеню в най-големия трафик… Ми те били два кръга околовръстно, бе хора!… И ние да не уцелим ни единия, ни другия! Паднах! /ама ей сега, като го пиша – сраам/
…Ма ний що не сме го разбрали досега?… Тук ли трябваше?… Мии… не знам… ча’й малко… Не мога! Препират ме отзад… Ай стига ми святка бе, ей!… Табелата!… Коя?… Какво пишеше на табелата?… Коя? Къде?…  ??… ??… Край! Ойде коньо! Три ленти, ние в средата… Маамооо… И накъде сега?…  🙁
Че като се почна едно пресичане… едно спри-тръгни, спри-тръгни…
Както казах, еврибъди ич хабер си найн френски, освен някакви си там двайсетина думички, примерно, като никоя от тях в момента не върши работа, понеже са от рода на: бон жур, салю, си ву пле, екскюзе моа, пуркуа, же не се па, /же т’ем, мон амур :)/  и все ей такива; а да се разчетат в движение имената на евентуални табели се оказва зор, зор, че и невъзможно, щото нали знаете как франсетата много обичат една дума от 3-4 звука да я напишат поне с 8 букви… 🙂
Освен това парижани си имат голяма тръпка по площадите с кръгово движение, от които радиално тръгват сигурно поне 7-8 улици. А, познай коя е твоята!
От Площада на Бастилията обаче, направо на магия нацелваме верния булевард, по който минаваме през Ил Сен Луи и опа, разгеле – Айфеловата кула ще е добър ориентир и по презумпция трябва да се пада винаги отдясно.
Значи, от тук нататък почваме да излизаме. И излизаме… излизаме… врът насам, врът натам… пак спри-тръгни.
Накъде? … Чакай! Кулата дойде отляво! Добре, свивам… Натам ли?… Ъъъ… Хе-хе и французите се дзверят! Споко бе, готин, ааа… След вас, мосю… Ама тоя с белия джип за к’ъв се мисли?… Я, не е той, а тя  🙂 … А, как се завира само! Гле’й го тоя… къде бе, еей? Ааа, италианец бил, ясно…мафиото… не си стои в Рим… дошъл да ми се пречка!… Ее, ето, французинът си е французин – дава ми път. Мерси, мосю  🙂 … Пак светофар! Колко стана часа?… Как можахме да се нахендрим така, оф, че сме паткии!… Вики, тоя нас ли гледа?… Айде, Ален Делон, айде ти си, давай де, у вас си си!… Пак светофар, аман!… Тоя що ме погледна лошо?… Вики, ти си виновна!… Щоо?! … Щот’ си блондинката на групата!  🙂 … Абе пет дена сме в Париж, къде сме гледали, откъде се появиха толкова светофари! Как го нецелихме това… това сега авеню ли е?… Ми авеню е, щом е фрашкано със светофари!… Овци смеее… патки смее… Мм-еее… /Самобичуваме се, но не помага, просветление не иде/… Оо, виж го тоя Лафонтен …Що пък Лафонтен?… Ми виж как му отива това име! /Ха-ха-ха – дружно  🙂 /… Еее, не ме гледай въпросително мосю Лафонтен, ‘ми ако си в наш’та посока да се лепвам зад тебе и… Оф… Бе от тука не минахме ли вече? Оооффф! Тоя град край няма!
Та ей такава дивотия си надробихме, значи, докато пак излезем на околовръстното, ама от срещуположната страна, и после да видиш – притихнали, на нокти и с очите „на десет“ – да не изтървем N12, който минава покрай Версай и на запад, на запад, към целта ни…  🙂
Е, стига де, просто се разходихме още малко из Париж!  😉

Из провинцията стана по-лесно. Пък и времето междувременно се прояснило, хубаво, гледките прекрасни – драго ти е да пътуваш.

Посока и цел: Бретан.

Леко отклонение: Мисля, че за да види и почувства типичното за една страна или поне част от нея, човек трябва да направи само 3-4 неща.
Първо, да забрави за организираните от туристическите фирми стадни препускания от град на град. Значи да си тръгне самостоятелно или по-добре с някой, който е с подобни интереси. Второ, да си даде възможно повечко време. Трето, да слезе от магистралата. И последно, без много-много да се тръшка: ама дали няма да се изгубя, ама като не знам езика как ще се оправя, ама не знам си какво-що…
Най-важното е да си планирате предварително /и с луфт!/ четирите П-та: път, пребиваване, програма, пари. И няма да имате проблеми, ако не забравяте, че на любезното и добронамерено поведение езикът е международен.

Е, след парижкия екшън и кефейки се максимално на пасторалните картинки на Нормандия, накрая, с около 3 часа след предвиденото, към 8:00 вечерта се поздравихме с добре дошли в

Бретан!   🙂

Това е най-западната област на Франция.
Казват, че в Бретан отиват уморените от летните жеги парижани и онези, които се дразнят от тълпите по Ривиерата през лятото. А повечето чуждестранни туристи след Париж най-често се спускат по долината на Лоара, за да видят едни от най-известните големи френски замъци, или директно отлитат за Лазурния бряг. Ама защото не знаят из Братан пък колко много замъци има! Аз, обаче, вече знам  🙂   Та, има и леко „откачени“ туристи /като мен  😉 /, които заминават за Франция не точно заради всичко това, а с идеята да се докоснат до едно конкретно място, което са видели някъде и в мечтите си. „Моето“ място се оказа точно на границата на Нормандия и Бретан.

Бретан с право може да се нарече „краят на земята“, тъй като по-голямата му част е в Атлантическия океан. В цифри – това са около 220 км суша, вдадена в океана. Най-западната, т.е. най-вдадената в океана част от полуострова е департамента /областта/ Finistеre. Името произхожда от латинското „Finis Terrеа“ и означава буквално „край на земята“. Интересното е, че бретонците на своя език наричат Finistеre „Penn ar Bed“, което се превежда като „Начело на света“. Е, край-начело, очевидно е, че и на двата езика значението е подобно.
А до най-близката голяма земя, Южна Англия на около 200 км, се стига с ей такива фериботи. Снимката е зумната „до дупка“ с единствената цел хуубавинко да се види „голееемият кораб /дет/ минавааа“. Ама този в случая пристига   😉   От Плимут, Дъблин или Корк.

Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания

Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания

Бреговата линия на Бретан е може би най-разчупената и най-живописната по западното френско крайбрежие – скали, леки фиорди, широки и плитки заливи. Аз нямах представа от приливи и отливи – при нас на Черно море те са незабележими, от порядъка на сантиметри. А по света, казват, приливите и отливите са по 2-3-5 – по няколко метра.

Но я идете в Бретан да видите прилив и отлив!

Особено в плитките заливи – водата се отдръпва не с десетки, а може би стотици метри навътре, като в залива на Мон Сен Мишел достига 3 – 3,5 км и аз го видях с очите си! Докъдето поглед стига, се вижда само кал и мокър пясък, прилича на току-що излят цимент и евентуално тук-там може да стърчи някой по-едър камък. Направо странно и неестествено ми изглеждаха полегналите лодки… като разхвърляни.

Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка

Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка

После приливът пристига, според едно древно описание „със скоростта на галопиращ кон“, и всичко си идва на мястото. Вълните отново настъпват, лодки и яхти се клатят, флагчетата плющят на вятъра… А туристите жадно запечатват спомена си от този феномен  🙂  Тази приливно-отливна магия се повтаря на всеки шест часа. И, както по-после научих, най-големите приливи и отливи се случват при новолуние и пълнолуние, и особено в дните на пролетното и есенното равноденствие. Затова, ако искате да видите с очите си този грандиозен спектакъл на океана, вече знаете кога да отпрашите за Бретан   🙂

Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан...

Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан...

Бретан - И всичко си идва на място    :)

Бретан - И всичко си идва на място :)

За разлика от плажовете по Ривиерата, тук те са все широки и пясъчни.

За жалост водата е студена дори и през лятото. Е, поне по моите критерии. Но за тях явно си е добра   🙂

Бретан - На плаж, ама бррр...

Бретан - На плаж, ама бррр...

Пък не можете да си представите колко скоростно могат да довтасат едни грозни, черни облаци откъм океана. Изглежда страшно. Ама страшно е!

Не знам дали край тази част на океана има лек и топъл бриз, но знам, че може много яко да „бръсне“ и фучи. Защото, в началото на юни, след един топъл и слънчев ден с лазурно синьо небе без ни едно облаче, без никакво предупреждение осъмнахме на следващия ден, похлупени от тежки тъмно сиви облаци, неспирен дъжд, пронизващ вятър и температура само 8 градуса, както показваше електронния часовник/термометър при информацията в Мон Сен Мишел. Колко ли градуса е бил „комфорта“? Не знам, но на мен ми се струваше под нулата. И тогава, докато се борех с вятъра и дъжда как да застана, че да мога да снимам една кула без да ми се намокри обектива, съзрях едни босоноги хлапета; 15-16 на брой, не повече от 7-8 годишни, предвождани от закръглен чичка по къси гащи. Всичките малчугани бяха с жълти дъждобранчета, наловили се за ръчички и шляпаха с ентусиазъм в калта на отлива  🙂  А аз щях да пукна от студ, вярвайте, въпреки якето! И както бях измръзнала, така „забих“, че не се сетих да ги снимам… Още ме е яд!

Според археологията и историята, Бретан е бил населяван още по време на неолита.

По-късно там се установили някои келтски племена, от които най-голям отпечатък оставили венетите. После е завладян от Римската империя и римляните го наричат „Арморика“ – название, оставено от келтите, чието значение е „крайбрежна зона“. Днешното му име идва от английското „Brittany“ и се е появило в късния период на Римската империя. Защо ли? Защото по онова време бритите, които са също келтско племе, чули, че има Велико преселение на народите, та да видят и те какво е, и почнали да се преселват. И се преселвали, та преселвали таман 200 години, от Уелс и Корнуол /които са във Великобритания/. Е, накрая се установили окончателно на днешната територия на Бретан някъде около 5 в.н.е.  🙂  Виж ти, виж ти… и в древността е било весело   🙂

А днес англичаните от Южна Англия, макар и на шега, често наричат бретонците „братовчедите“  😉

Бретан в различни моменти от историята е бил кралство, херцогство, феодално владение. Дори са го наричали „Малката Британия“ (Britannia Minor), за да се различава от Великобритания, която всъщност не е чак кой знае колко далеч от там /че колко са 200 км на фона на безбрежния океан :)/. Но едва след Френската революция Бретан станал част от френската държава.
Традиционният бретански език е смесица от келтски, уелски, корнуолски, ирландски и шотландски и галски. И, представяте ли си, на него са говорели още по времето на Римската империя!  🙂  Удивлявам се, защото той, този език съществува и днес, макар да е забранен през 20-ти век по училищата и на обществените места. Хмм… де им е демокрацията на френците, бе?… Ама бретонците напук си го говорят  🙂

Не знам точно къде се намира „чертата“, но французите разделят Бретан на „долен“ и „горен“ /както и Нормандия/.
Бретан, подобно на „кака“ си Велика Британия, е много зелен и свеж. Ей така, лежерно пътувайки по второкласните и селски пътища, много често внезапно може да изникне някое пусто параклисче насред поляната. Или каменен кръст в памет или за чест и слава някому, знам ли… Или „fontaine“, както и при нас се срещат каменни чешми по селските пътища. Само че бретанските май все бяха наречени на някой светец и изобщо ми бяха странни, много са различни.

Бретан - Изворче или чешмичка, пък те му викали  "fontein"  :)

Бретан - Изворче или чешмичка, пък те му викали "fontein" :)

Бреговата линия, както казах, е доста разчупена, селцата са тихи и живописни, типичните къщи изглеждат като от стари детски книжки с вълшебни приказки. И май всеки град може да разтвори дълги страници история. Ха, а знаете ли, че „Тигърът на седемте морета“, Сюркуф де, един от любимците ми по тийнейджърско време, е истински персонаж от Сен Мало? Е, аз го научих там   🙂
Пак изненадващо за мен, но пък не и за историята е, че

в Бретан също си имат и те „Побити камъни“ 🙂

Бретан - Мегалитите при Карнак

Бретан - Мегалитите при Карнак

Тези френски „Побити камъни“  🙂   се намират край град Карнак и затова ги наричат „Камъните от Карнак“ или „Менхир в Карнак“. Археолозите наричат „менхир“ подобни големи стърчащи камъни, монолити, които може да са единични, но може и да са група. Размерите им може да варират, но всички имат продълговата форма и често са заострени на върха. Те са широко разпространени в Европа, Африка и Азия, но особено много са в Ирландия, Великобритания и в Бретан. В Карнак са около 3 хиляди и датират от времето на неолита, т.е. от 4500 до 2000 г. пр.н.е., горе-долу от времето на Стоунхендж. Предполага се, че са били някакъв култов комплекс или просто всяко поколение е издигало мегалити в чест на предците си.

И съвременни глезотийки има в Бретан, о, спокойно! 😉

Хубавите пътища и уредения транспорт изобщо не са случайност; хотелчета се срещат дори и в някои селца, а иначе, вили и къщи под наем за по 50-60 евро на вечер /за стая, В&В/ има колкото щеш. По брега модерни СПА-центрове предлагат редица промоции и бонуси. Ама пак чок пара, бее  🙁     Гладен човек няма да остане – има и по-изискани ресторанти, има и чаровни кръчмета, предлагащи морски дарове или местни манджи. А, да не пропусна да спомена и кафененцата-креперии за сладки палачинки „крепс“ или солени „галет“. На чревоугодниците мога да препоръчам и едни мънинки кифлички с орехов пълнеж, но да знаете, не са кроасани. И, нали съм си сладкоежка, ще споделя, че чудесните плодови сладкиши „татен“ /с ябълки/ и „клафути“ /с череши, но може и с кайсии или сливи,/ просто те дърпат за езика да се помъчиш да разпиташ за рецептите 🙂 /Ако някой попита, ще кажа./
Още?   🙂   Да, май пропуснах да спомена традиционния сайдер, много популярен в Нормандия и Бретан… Ето, казвам: видях поне 4 марки сайдер. Ако някой не знае – прави се от ябълки. Но аз не бях впечатлена, тц, не го ща! Обаче, виж, бирата „Ланселот“ ви я препоръчвам от сърце  😉

Казват, че Бретан е синоним на традиционната кухня, историята и религията. За историята и кухнята казах. А религията, хм… Ами вярно, в Рен и Кемпер има големи катедрали, и навсякъде църкви и църквета /параклиси/ – безброй; не само в населените места, а както казах, и ей така – насред полето, насред гората, на брега – кацнало параклисчето на скалата, стърчи си.

Mont St Michel, 50170 Мон Сен Мишел, Франция

А на границата между Бретан и Нормандия е един от удивителните паметници на ЮНЕСКО,

абатството Мон Сен Мишел

Приказно човешко творение! Откакто е построено, го наричат „Чудото на Запада“ и аз мисля, че си е така. И че заслужава отделна статия.

Бретан - Ето  заради това абатство отидох в Бретан... И после "обрисах" цяла Франция   :)

Бретан - Ето заради това абатство отидох в Бретан... И после "обрисах" цяла Франция 🙂

Какво да кажа в заключение?
Ами, да, това бяха само щрихи. Бретан не може да се опише с няколко думи, той трябва да се види, да се почувства. Не знам, може би не всеки ще го хареса, защото е и някак си… като „отнесен“… различен, друг свят  🙂
Но Бретан ще омагьоса онези, които харесват непостоянното море и оранжевите му залези, надпреварата на платноходките, адреналина от летенето по вълните с хвърчила над океана, просторните пясъчни плажове, налитащият от океана вятър, мистерията на грандиозните приливи и отливи на Атлантика.
Бретан ще ви омае и със спокойната красота на земята: зелените ливади с кравички, пасторалните селца и одряманите градчета из които бродят „заблудени“ туристи; с градините с ябълки и череши; с ненадейното появяване на криещи дълга история , непристъпни замъци /chateau – шато/ и някак по-фриволно изглеждащи, от по-новата история, големи богатски къщи, наричани пак chateau; с ленивите реки, със забавните патици и лебеди в езерата; с цветята; с полегатите хълмове и горите не много тилилейски, от които, ако беше изскокнала някоя благородническа ловна свита, сигурно хич нямаше да се изненадам  🙂
Такива ми ти работи. Изобщо… ако трябва да определя Бретан само с две-три думи, то те ще са ОМАГЬОСВАЩ И НЕЗАБРАВИМ 🙂
Такаа… Доста трудно ми е да избера от всички снимки кои най-точно биха представили Бретан, но да видим…  следва една много кратка визуална разходка:

Bon voyage!

Бретан - Пейзажи като за новогодишен календар     :)

Бретан - Пейзажи като за новогодишен календар :)

Бретан - Традиционни селски къщи като от вълшебните приказки

Бретан - Традиционни селски къщи като от вълшебните приказки

Бретан - Пасторални пейзажи

Бретан - Пасторални пейзажи

Бретан - Изглежда действаща вятърна мелница

Бретан - Изглежда действаща...

Бретан - Някои от местните жители на Кот д'Армор   :)

Бретан - Някои от местните жители на Кот д'Армор :)

Бретан - Гобленът "Щастливото завръщане" наживо     ;)

Бретан - Гобленът "Щастливото завръщане" наживо ;)

Бретан - Казах ли за страшните черни облаци, настъпващи от океана, от които ми щръкна косата?...  И май тия чадъри са пуснали корени, понеже не успяха да се  разлетят   :)

Бретан - Казах ли за страшните черни облаци, настъпващи от океана, от които ми щръкна косата?... И май тия чадъри са пуснали корени, понеже не успяха да се разлетят 🙂

Бретан - Нее, не бих искала да съм в океана при  такова време

Бретан - Нее, не бих искала да съм в океана при такова време

Бретан - Но пък искам да бродя по брега при такова    :)

Бретан - Но пък искам да бродя по брега при такова :)

Бретан - Кеееф!     :)

Бретан - Кеееф! :)

Бретан - Тук някъде дали ще има феи?

Бретан - Тук някъде дали ще има феи?

Бретан - Река, приличаща на езеро - Блавет /мисля/

Бретан - Река, приличаща на езеро - Блавет /мисля/

Бретан - Замъкът Сосиньо "наднича"     :)

Бретан - Замъкът Сосиньо "наднича" :)

Бретан - Замъкът Треварез /дали си има собственик?/

Бретан - Замъкът Треварез /дали си има собственик?/

Бретан - Кой казва, че замъците са само по Лоара? Ето, тук още един - Тресенсон... Класика, нали?   :)

Бретан - Кой казва, че замъците са само по Лоара? Ето, тук още един - Тресенсон... Класика, нали? :)

Бретан - Последно, още един красавец - замъкът Жослен    :)

Бретан - Последно, още един красавец - замъкът Жослен :)

Бретан - А така се вижда част от градчето Жослен от камбанарията на църквата.

Бретан - А така се вижда част от градчето Жослен от камбанарията на църквата.

Бретан - Още един живописен старовремски  град - Динан

Бретан - Още един живописен старовремски град - Динан

Бретан - Типични къщи в Динан

Бретан - Из пустите уличките на Динан

Бретан - Типични стари сгради в Рен

Бретан - И съвременни модерни сгради в Рен ;)

Бретан - И паркове с прекрасни цветя има в Рен

Бретан - И паркове с прекрасни цветя има в Рен

Бретан - Пристанчето за "гемийки" в Етел    :)

Бретан - Пристанчето за "гемийки" в Етел :)

Бретан - Из уличките на още един стар и красив град - Ван

Бретан - Из уличките на още един стар и красив град - Ван

Бретан - Архитектура във Ван

Бретан - Архитектура във Ван

Бретан - Също Ван

Бретан - Също Ван

Бретан - Религията е на почит - църкви навсякъде.

Бретан - Религията е на почит - църкви навсякъде.

Бретан - Из Кемпер,  в дъното се вижда една от големите бретански катедрали Сен Корентин.

Бретан - Из Кемпер, в дъното се вижда една от големите бретански катедрали Сен Корентин.

Бретан - Кемпер, органът в катедралата Сен Корентин

Бретан - Кемпер, органът в катедралата Сен Корентин

Бретан - Кемпер, катедралата Сен Корентин, витражи

Бретан - Кемпер, катедралата Сен Корентин, витражи

Сен Мало - Отлив. Според вас за какво служат тези огради от набити в пясъка колове току пред крайбрежната улица?

Сен Мало - Отлив. Според вас за какво служат тези огради от набити в пясъка колове току пред крайбрежната улица?

Сен Мало - Прилив. Ето затова са тези "огради" - да "убиват"   вълните на прилива. Макар че не винаги успяват.

Сен Мало - Прилив. Ето затова са тези "огради" - да "убиват" вълните на прилива. Макар че не винаги успяват.

Бретан -  What a wonderful world...

Бретан - What a wonderful world...

Бретан - И още веднъж  :)

Бретан - И още веднъж :)

Текст и снимки: Вили

22 коментара

сеп. 29 2010

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Днес Лина ще ни заведе до едно градче в Швейцария, за да ни покаже неговото световно известно абатство – Санкт Гален. Приятно четене:

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Бях решила да разкажа нещо за курорта Ливиньо, тъй като напоследък няколко човека ми се обаждат да ме разпитват за това място – къде се намира точно, как се стига до там, какво интересно има, вярно ли е че се пазарува евтино и т.н. За това се разрових из моята кутия, където събирам разни брошури, картички и други неща, които винаги намирам пъхнати из джобовете и чантите при завръщането ми от някое пътуване. Така попаднах на две картички, които купих това лято с намерението да ги изпратя на една моя преподавателка от университета едно време, вече професор, и която със сигурност ще им се зарадва, когато естествено се сетя да и ги изпратя. Понеже картичките ме накараха да си припомня за едно друго място, където стигнахме, минавайки през Ливиньо за Швейцария и вместо за Ливиньо, който общо взето е само един курорт както всички останали, ще разкажа за Сен Гален (Санкт Гален) и Абатската библиотека.

Санкт Гален (Сен Гален) – Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

И така: Тази година не извадихме голям късмет с времето по време на отпуската. Доста валя, което сериозно попречи на намеренията ни да направим някои от набелязаните планински походи. Но в крайна сметка всяко зло е за добро и не се оставихме на някакъв си дъжд да ни разваля ваканцията, напротив. Когато метеорологичните условия не ти позволяват да се разхождаш из планината, то лошото време е най-добро и подходящо за посещения на музеи, галерии и изобщо на места, където външните условия нямат никакво значение.

Санкт Гален (Сен Гален) – Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

Хубавото в случая даже е, че когато високо в планината времето е ужасно, долу в ниското температурите са идеални – нито горещо, нито студено, а приятно и подканващо към разходки. И ето ни. Припявайки любимата ни песничка при дъжд, помните ли я, онази за калинките – „тра -ла -ла -ла -ли, нека да вали, от дъждеца ах, нас не ни е страх“, яхнахме се на колата и по магистралата от Кюр за малко повече от час се озовахме в

Сен Гален (Санкт Гален) (St. Gallen)

Пътьом си напрегнах мозъка, разбира се, доколкото това ми е възможно, да си припомня и да разкажа нещо интересно за това място на дъщеря ми. Знаете как е.

Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Когато сте на път с дете в пред пубертетна възраст и искате да посетите някое място, различно от увеселителен парк, трябва да си измислите нещо заинтригуващо, защото ако изброявате сухи факти и колони от дати, ако ги знаете, естествено, няма да предизвикате никакъв интерес. Понеже и аз не знаех, а и не помнех кой знае какво, с мъжа ми спретнахме горе – долу следната история, която не е особено издържана в научен стил, но отговаря напълно на историческите факти и повярвайте ми, действа срещу отегчението на подрастващите. Преразказвам я и тук, заглаждайки някои моменти, които „описахме“ доста по-цветно, но които предполагам, четящите ще могат мислено да възстановят – всеки според разбиранията си.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

…Сен Галeн (Санкт Гален)

е главният град на едноименния швейцарски кантон. По тези места, някъде около 600 година се заселил ирландския монах Сен Гален (Санкт Гален), и понеже тук си е едно приятно за живеене местенце, скоро надошли и други бенедиктански монаси като него. Монасите от едно време били работливи хора и бързо построили цял град. След има няма няколко века се замогнали достатъчно и с пари и с влияние и затова решили да направят нещо по-голямо и запомнящо се, което да привлича още хора по тези места. Построили една красива и голяма абатството, чийто високи кули се виждали от далеч.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Абатство представлява всъщност манастир само че, се нарича по различен начин, защото и в Църквата, както и в политиката има различни течения, нещо като партии, които дават различни имена на на практика едни и същи неща. Нещо като в твоя МР4 плеър – два мегабайта едно и също дум -дум, пък ти казваш, че песните били различни. Построяването на манастира било умен ход, защото след още няколко века мястото се превърнало в самостоятелна малка държавичка, наречена княжество, с каквито между впрочем е била фул Европата по онова време. Това се е случило някъде към хилядната година (по-късно уточнихме на място, че става въпрос за 1026г.) и така монасите и обикновените хора в тая държавица си живели добре, докато в началото на 19 век не се присъединили към швейцарската конфедерация, след което започнали да си живеят още по-добре. Докато това се случило, обикновените хора по тези земи се занимавали предимно с отглеждане на зеленчуци, а през зимата когато нямало какво да правят, се захванали с изкуството да плетат дантели и затова по този край са известни и с красивите си дантели. Чак доста по-късно някой измислил оранжериите и телевизорите, за това в днешно време хората правят други неща вечерно време, когато е тъмно. Монасите пък, от своя страна не се занимавали само с църковни интриги и борби за власт, а и защото имали доста свободно време, се заели да преписват книги, нещо което по онова време било доста на мода, а явно било и доходно занимание, защото създали и специално училище, където обучавали младежите да пишат красиво, а не като сега, на кой както му падне. Така положили и основата на прословутата школа Сен Гал, в която изучавали и различни изкуства – музика, литература, а обръщали и внимание и но по-скучните точни науки. Постепенно тук надошли да се учат много младежи, които изпопреписали толкова много книги, че вече се чудели какво да ги правят и къде да ги дянат. За това се организирали и подредили една библиотека. Понеже както обикновените хора така и монасите по тия места са били умни, предвидливи, имали вкус, всеки си разбирал от работата и пазел и се възползвал от натрупаните традиции, градчето им Сен Гал се превърнало в едно от най-важните места в Западна Европа по време на Средновековието. Тук се събирали все мъдри и приятни хора, които си говорели и умували какви още хубави и полезни за всички неща да измислят. Този вид хора наричат себе си културни, а местата, по които се събират се наричат културни средища…

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Пристигнахме в града и се заехме да търсим паркинг в близост до библиотеката. Тази неприятна и трудна на други места задача в Швейцария, поне в по-малките градове, не представлява никакъв проблем. Навсякъде има табели, оказващи посоката към паркингите, а и освен това наличието и броя на свободните места.

Паркинг в Санкт Гален, Швейцария

Паркингът

Обръщам внимание на паркингите не за друго, а защото ми направи наистина много силно впечатление тази им организация, а когато видях колко е чисто вътре, направо ме досрамя като си помислих какво е в моя гараж, а като си припомня и какво е по паркингите и гаражите във Франция например… е, спирам да се срамувам от гаража в къщи. Но да не се отклонявам.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Основната цел на нашето посещение в Сен Гален (Санкт Гален) бе

Библиотеката,

но добрите предвидливи монаси, за тяхно, а и за удобството на всички бъдещи посетители, бяха помислили да я построят залепена за катедралата на Абатството.

Библиотеката на абатството – Санкт Гален, Швейцария

Библиотеката на абатството

Това бе и причината да влезем първо там. Гледката, която ми се откри зад лъщящата от чистота врата направо ме остави без думи. Трябваше ми доста време, преди да се нагледам и да се сетя да извадя фотоапарата и да направя няколко снимки. След малко, обаче, ми направи впечатление, че никой друг не снима. Взех да се озъртам в търсене на табели, които забраняват това. Не открих такива. За сметка на това детската логика на дъщеря ми ми се стори непробиваема – кой щял да вземе да слага, някакви си грозни табели на това красиво място, да му разваля гледката. Както и да е – спрях да снимам, защото и без друго щракането на моя апарат отекваше доста силно под изящно изрисуваните куполи, надвиснали над божествена тишина в катедралата.

Определено с нежелание излязохме от църквата и се упътихме към

Библиотеката,

пресичайки широк вътрешен двор с кладенче, почти по средата и с много, ама много цветя. Наредихме се на опашката за билети, които не струваха много, пък и останах доволна, че и тук не се виждаха табели, забраняващи снимането. Тъкмо си представях как ще си направя една снимка в средата на залата, когато много усмихнатия и много любезния служител, който късаше билетчетата на входа ни обясни, че трябва да се върнем малко по-назад в коридора и да оставим всичко, което носим в специално направените за това гардеробчета. Влязохме в посоченото ни помещение, намерихме едно празно гардеробче, намерихме освен това и пустите му табели с червените хиксчета върху фотоапаратите, а и върху телефоните. Ето значи, къде криели швейцарците грозните табели!Нямаше как – оставихме всичко, нахлузихме едни специални чехли върху обувките си, за да не стържем по безценния под и се запътихме към залата на Библиотеката. Над огромната врата има поставен надпис: „Medicina dell’anima” т.е. Лекарство за душата. Сама по себе си залата не е особено голяма, но високите до тавана рафтове от гравирано дърво, запълнени до последния милиметър с книги от всякакъв размер в достолепни тежки подвързии, те карат да се чувстваш мъничък и смирен, опиянен от мисълта за цялото това знание, грижливо събирано и съхранено от тукашните хора в продължение на повече от хиляда години, с ясната идея, че именно това е истинското, безметежното богатство, която никоя икономическа криза не може да обезцени. Слагам тук, сканирани, двете ми неизпратени картички и се отказвам да описвам с думи това прекрасно място.

Библиотеката на абатството на Санкт Гален, Швейцария

Библиотеката на абатството

Съвсем скоро, след като влязохме в залата, до нас се приближи още една много усмихната и много любезна служителка, която явно чула на какъв език изразявахме възхищението си, тикна в ръцете ни няколко пластифицирани листове, написани на езика, на който говорехме и в които накратко се обясняваше съдържанието на витрините, поставени по средата, както и историите на някой от най-ценните книги, съхранявани тук. Фактите са горе-долу следните:

Библиотеката не е изцяло превърната в музей. И до ден днешен много от книгите в нея се ползват за справки и проучвания. Съдържанието и е от почти 160 000 документа и представлява най-богатата сбирка от книги на немски език от периода на ранното средновековие. 2 200 са манускриптите, а 500 са книгите написани преди повече от хиляда години. Основно Библиотеката съхранява книги и други документи, посветени на библейските науки, палеография, ботаника, история на изкуството и литература, латинска филология и граматика, история на правото и медицината, като голяма част от изброените са уникални или единствени запазени екземпляри. Освен това колекцията съдържа 1700 безценни ксилографски кодекса и инкунабули.

Абатството на Санкт Гален, Швейцария

Абатството на Санкт Гален

Сред най-интересните документи, които се пазят тук е и прословутата Карта на Сен Гален (Санкт Гален), която представлява единствата запазена архитектурна скица от тази епоха.

В заключение мога само да добавя, че от 1983 година Абатството е включена в книгата на Юнеско като Паметник на световната култура.

Автор: Детелина Стоянова

Снимки: авторът

Още снимки от Швейцария:

One response so far

Switch to mobile version