Това е�заключителната част на�плаването на�нашите смели мореплаватели от�Чикаго (началото) през Атлантика и�Средиземно море обратно. За�последно ги�оставихме край Ибиса, Етна и�Сардиния, а�днес ще�прочетем заключителната част от�пътуването:

До�Чикаго и�назад�— Краят на�пътя:

Сицилия, Гърция и�София

И така бяхме стигнали до�вулкана етна и�минаването през пролива между Сицилия и�континентална Италия. Някъде към 2�през ноща си�легнах и�оставих Кърни да�наглежда обстановката, сиреч на�вахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък и�бяхме излезли от�най-тясната част на�пролива.

Неприятното беше, че�леката мараня, която се�появи започна да�става не�чак толкова лека. Още по-лошото беше, че�напред ставаше още по-гъста, даже си�клонеше към мъгла. Но�пък след цял ден обикаляне на�града и�ремонтиране на�помпа бях толкова гроги, че�просто се�тръшнах до�бучащия мотор(просто "леглата„(койките) на�тази лодка са�разположени от�двете страни на�мотора, не�че�изпитвам някаква привързаност към него) и�откъртих. Незнам точно какво е�ставало, но�явно нищо съществено, защото се�събудих към 8—9 сутринта, все още вървяхме на�мотор и�Италия беше започнала да�изчезва в�далечината. Баща ми�беше на�вахта и�спокойно си�четеше книжка и�си�пийваше кафето.
Появи се�някакъв вятър и�всички(будни) с�голяма радост се�заехме с�вдигането на�платната. Първо голямата геноа за�да�имаме все пак някакъв ход и�да�можем да�спрем мотора, после грот и�така лодката потегли към отсрещния бряг(който е�на�2�дена път всъщност) значително по-тихо от�предишните 10-на часа пърпорене. Continue Reading �

Продължаваме с пътеписа, който на живои ни разказва за плаването от Чикаго до България през Атлантика и Средиземно море. Последният път чухме нашите смели мореплаватели при Гибралтар, началото започна в Чикаго, а сега продължаваме из Средиземно море:

До Чикаго и назад — с яхта

част седма

От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира — вече нямаме преходи по-дълги от 4—5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7—8 местно време(то си е направо вечер де).

Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятърът беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше.

Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятърът поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно — спинакера. Покарахме така 4—5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване — грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни — няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут. Continue Reading �