Search Results for "до чикаго и назад"

авг. 08 2008

До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

Published by

Това езаключителната част наплаването нанашите смели мореплаватели отЧикаго (началото) през Атлантика иСредиземно море обратно. Запоследно гиоставихме край Ибиса, Етна иСардиния, аднес щепрочетем заключителната част отпътуването:

ДоЧикаго иназад— Краят напътя:

Сицилия, Гърция иСофия

И така бяхме стигнали довулкана етна иминаването през пролива между Сицилия иконтинентална Италия. Някъде към 2през ноща силегнах иоставих Кърни данаглежда обстановката, сиреч навахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък ибяхме излезли отнай-тясната част напролива.

Карта на плаването по Средиземно море

Неприятното беше, челеката мараня, която сепояви започна дастава нечак толкова лека. Още по-лошото беше, ченапред ставаше още по-гъста, даже сиклонеше към мъгла. Нопък след цял ден обикаляне награда иремонтиране напомпа бях толкова гроги, чепросто сетръшнах добучащия мотор(просто "леглата„(койките) натази лодка саразположени отдвете страни намотора, нечеизпитвам някаква привързаност към него) иоткъртих. Незнам точно какво еставало, ноявно нищо съществено, защото сесъбудих към 8—9 сутринта, все още вървяхме намотор иИталия беше започнала даизчезва вдалечината. Баща мибеше навахта испокойно сичетеше книжка исипийваше кафето.
Появи сенякакъв вятър ивсички(будни) сголяма радост сезаехме свдигането наплатната. Първо голямата геноа задаимаме все пак някакъв ход идаможем даспрем мотора, после грот итака лодката потегли към отсрещния бряг(който ена2дена път всъщност) значително по-тихо отпредишните 10-на часа пърпорене. Continue Reading

No responses yet

юни 24 2008

До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

Published by

Продължаваме с пътеписа, който на живои ни разказва за плаването от Чикаго до България през Атлантика и Средиземно море. Последният път чухме нашите смели мореплаватели при Гибралтар, началото започна в Чикаго, а сега продължаваме из Средиземно море:

До Чикаго и назад — с яхта

част седма

От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира — вече нямаме преходи по-дълги от 4—5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7—8 местно време(то си е направо вечер де).

Малага, Испания

Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятърът беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше.

Ибиса, Испания

Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятърът поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно — спинакера. Покарахме така 4—5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване — грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни — няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут. Continue Reading

4 коментара

юни 12 2008

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (6): Към Гибралтар и Европа

Published by

Продължаваме с пътуването на нашите юнаци през Атлантическия океан. Те започнаха пътуването си в Чикаго, а за последно ги оставихме ги на

Азорски острови

Сега продължаваме през Атлантическия океан към

Гибралтар и Европа

Последните дни от прекосяването на Атлантика минаха общо взето доста спокойно, като изключим 1-2 по-интересни момента.

Първият беше, когато на един свеж попътен вятър решихме, че ще вдигаме спинакер.

По план трябва да имаме тъй наречения щормови спинакер, т.е.умален и заздравен вариант на горе споменатото платно(за тези, които още не са разбрали какво е това уточнявам : това е шареното, куполообразни ветрило, което е символ на ветроходството – всички са ги виждали по картинки и снимки). Та спретнахме ние всичко и започнахме процедурата. Оказа се първо, че сме го усукали…с известни мъки успяхме да го свалим и се подготвихме за втори опит.

Делфини в Атлантика

Започнахме отново процедурата по изстрелване малко бавно и всичко беше наред, докато не го вдигнахме и установихме, че това изобщо не е малкото и здраво ветрило, което сме си мислели, ами е точно неговият антипод – леко и голямо. Точно тогава автопилотът реши, че повече не му се занимава с нас и каза мик-мик-мик…което на неговия език значи: „стига толкова, отивам на обяд”.

Е, случи се едно от много характерните за по-тежки условия неща, когато човек забрави да си свали платната…лодката тръгна да се завърта на страни, хвана доста вятър и имаше един момент, в който десният борд беше половината под водата. Тримата се бяхме хванали за по нещо, Емо беше подхванал руля и го държеше здраво. Всички знаехме, че това е кратко и след 5 секунди яхтата застана в обезветрено положение. В следващия момент Бисер се изстреля да откачи едното от въжетата(брас), за да можем да приберем платното. В момента, в който го отпусна то излетя като камшик, изниза се от всички ролки, откачи се от карабинката си и полетя напред пред лодката все едно беше изстреляно от оръдие и потъна към дълбините. От тук натам процедурата по прибиране си я знаем, всичко мина ОК и спинакера беше бързо прибран на сигурно отзад в кокпита на Folie. Та толкоз ни беше зорът да се движим по-бързо…поохладихме страстите с по един джин-тоник с лимонче и си подкарахме пак с нормалните платна. Continue Reading

One response so far

май 23 2008

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (5): Азорски острови

Published by

Нашите смели мореплаватели достигнаха Азорските острови. Иначе ето началото: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго>>>, предишните части: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк>>>

и До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови,

както и специалната глава До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка>>>

Да видим какво им се случва на:

Азорските острови

Португалия в Атлантическия океан

От незнам кой ден до ден 19…

Малее…сега като написах заглавието и се усетих колко отдавна не съм писал нищо…но пестим батерии, пестим интернет…изобщо сме станали едни пестеливи:)

Хм…сега точно тук е 1.30 през ноща. Аз съм седнал на един камък (вулканичен) и търся от къде да свия малко интернет…а предисторията ще я разкажа малко по-натам (тоест започвам отзад напред).

Вчера вечерта се вързахме в най-известното пристанище по пътя ни към Европата —

Хорта. Това е голямо пристанище

(сравнение с БГ пристанища) и малко пристанище(сравнение с US ристанища). Както се казва размера няма значение, на нас си ни харесва. Така като гледам и на доста други хора…но без отклонения.

Пристигнахме по нощите естествено (че как иначе). Обадихме се по радио станцията, казаха ни гледайте за фенерчето…видяхме го, човека ни приветства, обясни ни къде са тоалетна, баня, пералня и т. н. и ни пожела лека нощ. Оказа се, че тук всичко е малко „маняна„…в други пристанища нормално първо се минава през митница, полиция и т. н. преди да те пуснат да слезеш на сушата. Тука ни показаха къде има кръчма и ни казаха елате утре, през работно време:) Това беше прекрасно, защото не ми се занимаваше с бюрокрация точно тогава.

Хорта, Азорски острови

Сутринта се започнаха задачките…аз се захванах с горе споменатите институции, пък другите пообиколиха малко града, да се ориентираме кое къде. Общо взето доста експедитивно минахме през митница, регистрация в марината, полиция и т. н…за около 30 минути бях готов. Continue Reading

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version