Мишо днес ще ни представи чувството Мароко. Приятно четене:

Моето различно Мароко

Имало едно време трима мъже и всеки от тях искал плод, въпреки, че никой дори не бил виждал плодове…

„За да усетиш едно място,

то трябва да успееш да видиш отвъд това,

което сетивата ти възприемат“

Тахир Шах.

Днес няма да разказвам история, нито пътеписи от пътувания. Днес ще Ви разкажа приказката за хората от онази земя – Магреб Ал Акса, базирайки се на книгата на Тахир Шах – „В хиляда и една нощ“, от където и черпя голяма част от информацията, като се опитам да се поставя на мястото на неговия герой, който е той всъщност. Казвам се Мишо Иванов и работя като екскурзовод в Мароко и Андалусия от години. Тези земи са люлки на две паралелно развиващи се култури и традиции, богати на история с различна днес и обща в миналото религия, сходни като двама братя, неволно разделени от съдбата, живеещи в далечни краища на света, изгубили контакт един от друг, правейки всичко възможно, за да се намерят и прегърнат. Такава е и същността на тези два народа, която ги обединява и за това обожавам факта, че работата ми е свързана с тях.

Бих искал да Ви разкажа за едно различно Мароко, за хората, за моята история по тези земи. Тя не е свързана със случка, а със сетивата. Запитвам се дали е възможно да притежавам собствената си история в тази страна, различна от това да водя само групи от един град в друг?

„Берберите (местното съществуващо от векове население по тези земи, до идването на арабите), смятат, че всеки един от тях, когато се роди, носи в сърцето си собствената си история, която е заключена, а негово задължение е да я намери. Как ще стане това? Задачата му в живота е да я открие и да я намира във всичко това, което прави и вижда. Никой не може да ти помогне. Трябва да я намериш сам и това ще те промени.“ Така казва Тахир Шах в книгата си „В хиляда и една нощи“. Аз също я търся, обикаляйки земите на този забравен свят, наречен Мароко, изпълнен с фантазия и много красота. Дали я намерих?

Африка

е като онази история, която всеки би искал да чуе, но не всеки може да разбере. Тя е като оазиса в горещата пустиня, изпълнен с финикови палми и натежали вкусни форми, тиха и безмълвна вода, засищаща жадните камили и кози. Оазиса, който изгрява пред теб, като топло слънце след мрачна и студена нощ. Когато го откриеш, осъзнаваш колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив. Африка е като онази отрова, която бих искал да погълна, за да ми даде живот – вода за жадния и хляб за гладния.

Спомням си когато

започвах първите си стъпки по пътищата на Магреб,

когато всичко, от малкото, което познавах бяха имена и исторически събития свързани с тази страна, географско положение и дежурните разкази по монументи. Нищо повече.

За мен Африка беше просто книга

Усещах обаче, че нещо ми липсва. Усещах се гол пред тълпа от зяпащи хора. Трябваше да намеря начин, за да успея да прогледна в този свят.

Заглеждах се по кафенетата

и виждах мъже, облечени в чилаба, седнали на масички обърнати с лице към улицата, говорейки по между си на чаша кафе ноир или ментов чай, влезли в ролята на публика от турнир на Уимбълдън, гледайки на ляво и на дясно, ляво и дясно… и така без край, следейки пътя на хвърчащата зелена топка. Всъщност те наблюдаваха минувачите или минаващите жени, които всячески се опитваха да прикрият своето лице, а мъжете въртяха главите си в синхрон на ляво и дясно, като програмиран робот, при всяка преминаваща пред тях зуина (красавица), засуквайки мустак. От време на време пушеха по цигара, държейки я в пожълтели от никотина пръсти, вдишвайки дълбоко вредния тютюнев дим, показвайки гордо удоволствието, което изпитваха от това, докато отпиваха заедно с нея глъдка от силното кафе.

До тук нищо особено, ще каже някой. Истината е че и аз така си мислех докато не затворих очи. Трябваше да разбера тези моменти, да вникна в тях, да ги усетя, за да не заприличат на онзи изтъркан от времето крайпътен знак, който си стои на същото място от години, място от където минавам всеки ден без да му обръщам внимание, тъй като не разбирам какво изобразява или какво е написано на него. Само го гледаш и нищо повече. Знак. И ето че започнах да търся моята история, за да мога да усетя същноста на този свят. Разбрах, че като говоря с местните хора и се науча да ги слушам попивам от техния опит и знания, позволявайки ми това да си взема част и от насъбраната с годините им мъдрост.

Този момент в кафето за мароканеца е традиция.

Там се разказват всякакви случки… Там те комуникират. Ще каже някой „…и какво, при нас също е така?“ И този предполагаем въпрос има своя отговор. „Ние европейците сме свиканали да четем, да се учим от книги, учебници, да записваме бележки, фрази… Нашето образование зависи от тях.

В Мароко хората разказват приказки и случки

от които се учат на живота. Това една хилядолетна традиция още от времето на преисляма. Голяма част от населението на Магреб е необразовано, не знаят да четат и пишат, не са ходили на училище, но те използват всяка възможност, за да научат нещо от странника или приятел, обръщат внимание на всеки детайл, за да могат да го разберат и да го запазят в съзнанието си и някой ден да предадат тази история на поколенията.“ Кой знае! Това събитие се случва навсякъде по кафетата. Мъжете не само пият кафе или гледат жени, те се учат на живота. „Не пожелавай жената на ближния“ казват, но те се наслаждават на красота, колкото и просто да звучи, та макар и в Корана да пише, че трябва да наведат очи пред чуждата жена. Това е техния свят. Неразбираем за нас. Казват, че „жената е като прелестно цвете, което не трябва да цъфти самó.“ Много е важно е обаче по какъв начин „гледаш“ на това цвете, защото по света има всякакви хора.

Най-важното и обитавано място са площадите

(освен джамиите, разбира се), където се събират например разказвачите на приказките – истинските и автентични разказвачи, обиколили обширни далечни земи, срещнали всякакви хора, видяли небивали чудеса, радост и мъки, чули всякакви истории. Тяхната задача е да предадат всичко това на останалите, защото такава е традицията. Това е техния начин на живот. Отделно си изкарват и по някой дирхам. Тахир Шах казва в своята книга, че именно те са пазителите на древната мъдрост. А останалите? Те слушат. Слушат със сърцето си, защото разказвача успява да ги пренесе в отвъдното. Една стара поговорка гласи „Ако искаш да чуеш, наведи ухо и отвори сърцето си за да разбереш“. Това са те. Хора, които обръщат внимание на всички детайли, които могат да се наслаждават на нищо означаващ за другите откъс от разказа или дори някакъв безсмислен за нас предмет, защото според тях той също има своята история.

Обичайното право при берберите

например е традицията и законите предавани устно от поколение на поколение. Продължи.. �

Tags: Африка, бербери, мароканци, Мароко, туарези

Подробен, наистина подробен пътеводидетл за Дубай и Абу Даби 🙂 Приятно четене:

Детайлен пътеводител за Дубай

Обща информация

Валута на ОАЕ е дирхам (AED). Часова разлика – през зимното часово време е 2 часа напред от България, през лятното – са 1 час напред. Слънцето залязва около 18:00. Температурите от май – октомври са между 30 – 48 градуса, ноември – март варират между 10 – 28.

Вече се налага туристическа такса 35 дирхама от 2016 г. при напускане на страната, но тя е включена в самолетния ви билет (независимо как и откъде сте го купили).

Самолетни билети и транспорт

Самолетни билети

Директни полети София – Дубай в момента се предлагат от Wizz Air и Fly Dubai.
С прекачване има много варианти (вкл. полет през Саудитска Арабия), но може да летите най-лесно с Turkish Airlines, като Emirates – летят от Истанбул за към 600 лв.

• Wizz Air – Каца на летище Dubai World Central Al Maktoum (DWC). Променят си разписнието според сезона, и излитат от София 13 – 14 ч на обяд, пристигат към 19 – 20 вечер. От Дубай излитат 20 или 21 часа и пристигат в София след 00:00. DWC няма официален терминал, все още или се води Терминал 1. Летището се намира между Дубай и Абу Даби, като е по-близко до Дубай, локация зад Dubai Marina и палма Jebel Ali. Предлага rent-a-car, бизнес салон Marhaba, duty free, Costa кафене и fast food.
  Цени: От юни до август цените падат до 160 лв. в две посоки (с discount-a за стандартно членство). Септември до ноевмрви – 500 – 600 лв.само за билет. В тази цена е включен малък кабинен багаж (55 см. височина). За 23 кг. куфар се доплаща около 160 лв. за две посоки. За Нова година и периода декември – февруари са скачали до 1000 лв. През 2017 след дълго следене при цени 900 лв., си резервирахме полет за 400 лв. за 28 дек – 2 януари (може би едни от последните места).

  Придвижване от DWC до Дубай

летището е разположено на 30 км от началото на Дубай. Влиза се от страната на Dubai Marina, Sports City, Al Barsha, Tekom, Investment city.

Има обществен автобус, който спира пред терминала – автобус F55. Стига до първата спирка на метрото Ibn Batutta за 30 – 40 минути.

С метрото е бързо, но неудобно. За да прекоси Дубай са му нужни 40 – 50 минути. Движи се по линията на Sheikh Zayed Road – главния булевард на града, тип магистрала (тук са разположение много хотели). Което означава, че след като слезете от него, много често се налага такси до хотела. С rent-a-car е много по-удобно. Едно такси от DWC до Dubai Marina е към 100 дирхама. Ако хотелът ви е към Dubai Mall или Deira, ще ви излезе около 200 дирхама.

DWC в момента се разширява с цел да смени първото по големина Dubai International Airport (DXB).Вече е построен терминал само за полети на Fly Dubai. Строи се още, като проекта включва индустриална зона. В google map всичко излиза като едно цяло и когато искате да се върнете до летището, много често google ви отвежда до индустриалната зона и се въртите 40 минути. Така че предлагам, когато пристигне, ако сте с кола, да си запазите с pin-че на картата място на терминала.

• Fly Dubai – полета от и за София към 2018 все още каца на Dubai International Airport (DXB) Terminal 2, което за момента е най-голямото летище на Дубай. Излитат в София следобед в 16:00 _ пристига късно към 23 часа. Излитат от Дубай сутрин в 10:00, пристигат към 15 часа на обяд.
  Цени: Цените се движат около 400 лв. юли-август, и скачат 800 лв. окт-март, като в цената имате включен кабинен куфар 7 кг. Преди цената включваше 20 кг. багаж и обяд, но се изхитриха и вече се доплаща за тях с около 50 евро отгоре. Предимството, е че на борда има inflight entertainment – система за забавление – музика, филми, игри, както и WiFi, срещу допълнително заплащане).

  Придвижване от DXB до Дубай

• Tерминал 2 няма спирка на метро. Има автобус до другите терминали 1 и 3 (15-25 минути трансфер), където стигате до метрото. Пред терминал 2 има таксита, до най-близката станция на метро в Deira (стария квартал на Дубай) ще излезе около 20 дирхама. Удобно е, ако хотела ви е в Deira, Bur Dubai или при Dubai Mall и Burj Khalifa, вкл Sheikh Zayed Road.
  DXB Терминал 2 е предназначен основно за FlyDubai и др нискотарифни компании. Има няколко кафенета, duty free, отново Marhaba lounge салон. Обикновено има повече опашка от другото летище и хубаво да се предвидят 3 часа. Намира се в града, до Шарджа.

Полетът и с двете компании е около 5 часа на отиване (4 ч и 40 минути обикновенно). На връщане минава през друг маршрут и е 5 часа и 20 мин. Летят над България – Черно море – Турция – Иран –Персийския залив – ОАЕ.

• Таксита – От улицата стартовата цена започва от 12 дирхама, като на километър е 1,75 дирхама. Примерно разстояние от Dubai Marina до Al Mamzar Beach е 100 дирхама. От летището стартова цената е между 20 и 25 дирхама.
• Кола под наем – препоръчителен вариант. Цените на бензина са сравнително ниски. 2016 беше 0,80 ст на литър. 2018 август е скочила на 1,18 ст. Плащате и за тол такса, зависимост колко пъти минете през тол гейт. Наем на economy class кола, + разходи, винаги излиза по-евтино от метро + таксита.
• Метро – по-бавния транспорт от кола и доста ограничаващ, от гледна точка на това, че иска ходене пеша. Километрично ходене. Метрото не е развито, има две линии, но се движи по главния булевард/магистрала на града Sheikh Zayed Road, до Deira и до летището DXB. Т.е. ако не искате кола под наем, задължително хотела ви трябва да е до спирка на метро станция. С него можете да стигнете само до Dubai Marina, Emirates mall, Dubai Mall+burj khalifa и Deira. Останалите забележителности са извън обхвата му и изисква такси.
  Цената на билет е разделена на зони. Най-ниската цена за една зона е около 5 дирхама в посока. Няколко зони излиза към 8 дирхама в посока. Може да закупите и карта, която ви предлага отстъпка при пътуване. Купува се на гише, Silver NOL card е най-подходяща за туристи. Струва 25 дирхама – 6 за пластиката и 19 за ползване. Може да се зарежда на гише или на автомати. С нея вместо 5 дирхама за една посока плащате 3. Картата важи за всички видове транспорт в Дубай – метро, автобуси, водни таксита, дори за плащане на паркинг. Но не важи за монорелсовото влакче.

Ако сте трудно подвижни, метрото не е за вас.

Дубай е създаден за коли, не за пешеходци

Разстоянията са огромни за ходене пеша. Обиколка на Марина трае между 40 – 60 минути пеша. В Дубай мол обиколка с разглеждане на езерото пред Буржа Халифа и фонтаните може да отнеме 4 часа.
Автобусния транспорт не е добре развит.
Има трамвай, но с кратък маршрут в Dubai Marina. Свързан е с метрото при станциите Dubai Marina и JLT.

• Monorail train – монорелсовото влакче, е вид транспорт от началото на палмата до хотел Атлантис и неговия аквапарк. Цена single trip – 20 AED, двупосочен – 30 Монорелсовото влакче не е интегрирано с метрото, така че разстоянието между двете е около 40 минути пеша или 10 минути с такси. По-скоро спада към атракциите, отколкото към вид транспорт.

Летището в София и Дубай

Забранено е внасянето на много видове лекарства включително антидепресанти, дори силни болкоуспокояващи. Диазепам например. Списък тук – http://www.uae-embassy.org/…/Guidelines%20for%20carrying%20… По избор претърсват багажите. Зависи какво видят на скенера. Позволен алкохол за внасяне в чекирания багаж е 4 литра.

Gifts not exceeding AED 3,000. (т.е. не носете нищо опаковано)
Cash above AED 100,000 must be declared. (около 50,000 лева)
Maximum of 400 cigarettes(цигари), 50 cigars(пури), 500 grams of tobacco.
Maximum of 4 litres alcohol, 48 cans of beer.
Medication: A maximum three-months supply of medication for your personal use. Please include an original prescription from a registered medical practitioner. All medications should be in original packaging, and not expired. No psychotropic medicines are allowed (even for personal use, in small quantity and/or with prescription) without prior approval from the Ministry of Health.

Летището в Дубай:

В Дубай на летищата обстановката е нормална, летището е голямо, ходи се доста пеша, големи пространства, организирано е и много спокойно, проверките са нормални, но пък климатиците са на надути на макс. Има wifi безплатен за 1 час, но трябва да се регистрирате с email.

По-особено е сканирането на ретината. По избор го правят. Това се случва на гишето за паспортна проверка.

Граничната им система е добре развита, и ако пътувате често до Дубай, могат да ви залепят една лепенка с номер в паспорта – емиграционене номер. Могат да ви питат въпроси, но никой няма да се заяжда с вас – все пак искат да похарчите парите си там. Не искат резервация за хотел, нито искат да видят билет за връщане. Ако превишите разрешения престой от 90 последователни дни, има глоба за това. Трябва да знаете че на Дубайските летища и това в Абу Даби, броят дните по различен начин. На гишетата работят и местни араби, но не винаги. Обикновено имат лошо прозиношение и може да не ги разберете. Но не се притеснявайте, по приницип са големи непукисти и трудно се изнервят. За тях зор няма. Може 10 пъти да ви повторят – Look at the camera – с най-разваления акцент, и пак ще ви гледат безразлично и мързеливо.

Кацате – минавате през паспортната проверка, след това си взимате куфарите и преди да излезете от летището има още една проверка за багаж, на която искат пак да минат куфарите през скенер – там може и да претърсят багажа по желание. Като тръгнете да излизате към изхода има Duty Free, но не си купувайте нищо от там – защото цените са високи, а в supermarket-ите в града, ще намерите по-добри цени. Това, което си заслужава да се купи от там е алкохол – ще е на двойна цена от тези в България, и повече, но ще е по-ниска цена от тези в Дубай. Ако сте wine lover, или beer lover, си купете за хотела – никой няма да ви направи проблем за това.

След като подминете и това, излизате към изхода, минавате под Nothing to Declare, и пак виждате лента със скенер за проверка на багажи, но там не е задължително, по избор викат някого по други, неизвестни за мен, критерии. Излизате в зоната за посрещане и поемате към коридора с будки на мобилни оператори, гишета за коли под наем или към спирката на автобуса.
Важно е да знаете, че от тази година влезе в сила 5% ДДС върху стоки в магазините и ресторантите. Като турист имате право обаче да си върнете сумата от ДДС, на летището има гише, на което трябва да представите касовите бележки. За сега знам, че може само на DXB – където каца FlyDubai, Turkish Airlines и всички др. На DWC не се предлага услугата – информацията е актуална към Май 2018.

Климатиците

Проблемът с жегата е решен – най-много пари са спечелили фирмите, предлагащи климатични решения. Всяка сграда има климатик. Климатиците си духат студен въздух дори и когато навън температурата пада до 15 градуса. Имам подозрения, че за Близкия изток, климатиците са специално произведени да развиват температура от 14 или 16 градуса, и да духат много по-силно от това, което ние познаваме в Европа. В моловете, летищата и ресторантите понякога е истински кучешки студ. Ако се оплачете, че ви е много студено и климатика духа във вас – няма да го спрат, ще ви предложат да се преместите на друга маса например, или ако заведението е по-лукс ще ви предложат шал.

Затова си носете горна дреха, шал, да не е тънък. И лекарства за настинка…

Това няма да се промени там – най-големите виновници са местните, ще разберете защо като видите как са облечени – мъжете ходят с националната им роба – (наречена още кандура, дишдаш, тоб), под която често прозира тениска. Жените пък са още по-навлечени. Под черната абая, носят дънки, блузи… и за тях 16 градуса са им добре дошли. Отделно, в периода когато започват жегите, ако прегрееш на 40 градуса, за балеженно спасение, първите 10 минути са рай – климатиците спасяват животи! – и човек си представя вана с лед, докато климатика съживява. Но след тези 15 минути на приспособяване, след това лека по лека, започваш да измръзваш. Защото като европейци сме по-леко облечени, и избираме да сме с къси панталони и тениски, потници. В хотелите много често климатикът е централен и не може да се спре в стаята. Понякога има хотели, които допълнително усложняват нещата, защото прозорците не се отварят – например в небостъгачите. Аз лично съм си искала юрган.

Жегата и Влагата

– жегата ноември – март почти я няма, през деня може да напече до 30 градуса, с лека влага, но вечер захладнява и си е за горна дреха, яке, елек. От края на април започва затоплянето (30 – 35), което дотига пик юни (40 – 50) чак до края на септември, средата на октомври ( започват да падат към 30). Влагата – колкото по-горещо е, толкова по-полепваща за секунди е тя, ще ви кара да се къпете на всяко прибиране в хотела и да си мечатаете да скочите в езерото с пеещия фонтан. Вечер се усеща най-много и от юни – август е много задушно.

Миризмата

хората са различни, някой усещат веднага смърденето, други – е. Там живеят много индийци и пакистанци (да кажем от бедната класа, по-нечистоплътни), които имат „особен мирис“. Ако посетите Дейра, за тези с по-претенциозно обоняние, може да стане непоносимо. В моловете се вие тежка миризма на индийски ароматни есенции и арабски парфюми, а за някои хоратова може да е задушаваща миризма. Продължи.. �

Tags: Al Ain, The Entertainer, Абу Даби, Аквапарк в Дубай, Ал Айн, Алкохол в Дубай, бийч барове в Дубай, Детайлен пътеводител за Дубай, Дубай, екскурзия в Дубай, Заведения в Дубай, интернет в Дубай, Какво може да правите в Дубай, Кола под наем в Дубай, летището в Дубай, метро в Дубай, облекло в Дубай, Плаж в Дубай, Плажове в Дубай, пътеводител, самолетни билети, Сафари в Дубай, Сафари в пустинята, Транспорт, Хотели в Дубай