мар. 16 2017

Шматки в Копривщица



Днес Бистра ще ни води с влак до Копривщица. Приятно четене:

Шматки в Копривщица

Хората казват, че като човек е млад, трябва да извърши разни щуротии, че да може на старини хем да има какво да разказва, хем да има опит и да се кротне. Историята, която ще ти разкажа днес, драги читателю, е именно от този тип. Главни герои сме аз и една приятелка, а дестинацията е Копривщица. На пръв поглед нищо особено – популярен туристически обект, изградена инфраструктура, няма какво толкова да се случи. Да, ама не!

Има предостатъчно материал за разказ, дори за пътепис. Защото ние и двете с приятелката сме шматки, а щом като сме шматки – непременно ще ни се случи някоя щуротия. Искаш ли да разбереш какво правят две шматки в Копривщица? Искаш? Ами да започваме тогава!

Шматка (съществително) – заблеяно лице, най-често от женски пол, което е способно абсолютно случайно и естествено да се окаже на странно място по странно време и като цяло си търси белята. Шматката обича приключенията повече от шоколада и когато приключенията не я намират сами, тя си ги създава.

Всяка фентъзи книга започва с призоваването на героя за велики дела. В моя случай, това призоваване дойде под формата на съобщение от моята приятелка – ние с нея сме колежки от университета – за разходка. До Копривщица, за един ден, с влак, след три дни. Когато се окопитих от шока – все пак не получавам подобни предложения всеки ден – и потиснах виковете на побелялата бабичка в главата си (тя е много досадна и ми пречи да бъда спонтанна) казвам ОК. На влак никога не съм се качвала, а в Копривщица има мнооооого неща за снимане. Плюс това с нея не сме се виждали на живо отдавна и ето ти още един повод да си поговорим, а пък тя има свободен ден от работата…

Така започва нашето приключение в Копривщица.

Майчице, къде ми е гарата?

Вечерта преди заминаването решавам все пак да си напиша домашното – зер, моята приятелка е много спонтанен и позитивен човек, и е способна да тръгне за навсякъде без каквато и да е подготовка, обаче аз така не мога. Затова надлежно проверявам къде се намира копривщенската гара. И ченето ми увисва – защото гарата е буквално „на Мачу Пикчу в царевицата“ – сиреч на 10 километра от градчето. Съответно изпадам в паника – как точно ще се доберем до града тогава? Гледала съм прогнозата за времето и знам, че ще е към 3 градуса Целзий и ще вали. В сайта на Копривщица пише, че имало било маршрутка от центъра на градчето до гарата, която извозвала пътниците от и до всеки влак.

Обаче, нали съм българка, в моята глава се завърта друг сценарий – ами ако маршрутка няма? Тогава какво ще стане? Все пак отиваме в делничен ден и то извън сезона – като нищо от общината може да са си спестили бензина и да няма превоз. Съответно онова, което си представям е как висваме с колежката като прани гащи на гарата и само гъз път да види. Тая идея хич не ми харесва и я споделям с приятелката. Тя обяснява как то нямало логика. В България сме, контрирам аз, тук нищо няма логика и се залавям да търся алтернативен превоз. Намирам – ама последният автобус от Копривщица за София тръгва в три следобед и на нас това ни е много рано за връщане, така че питам друга позната, дето е по-светната, как стоят нещата с превоза. Успокояват ме, че има ли влак, има и транспорт и отново се връщам към първоначалния план, макар че съм доста песимистично настроена.

Майка ми заявява, че никакъв приключенски дух не съм имала. Аз обяснявам, че някой го е източил от бидона много отдавна. Въпреки това оставаме на първоначалната идея – ще се ходи до Копривщица с влак за един ден. Да видим…

Да гониш бързия влак или за центъра за градска НЕмобилност

Същинската част на историята започва в 6.10 в уречения ден петък. А трябваше по план да започне в 5.50, ама на – успала съм се. Скачам от кревата със скок дъга и хуквам да се обличам. Грабвам храната и фоточантата, приготвени още от предишната вечер (за мое щастие) и марш към трамвайната спирка. Стигам там към 6.20, проблемът е, че трамваят току-що замина под носа ми. Та трябва да чакам следващия, който ходи до Централна гара. Обаче ние с приятелката ще се чакаме в 6.30 пред касите на гарата. А часът е 6.25 и аз още не съм мръднала. Затова прибягвам до крайни мерки – взимам първия попаднал ми трамвай (след 6 минути чакане) и ще се прекачвам. Дано стигна навреме. Влакът тръгва в 7.20.

Звъня на моята спътница да й кажа как стоят нещата. И тя е позакъсняла, но вече е на линия. Обяснявам как се е получило и я пращам да пита кога тръгва влакът за Копривщица – бързият влак, де. Тя ми пише есемес, че тръгва в 7. Греда! Все пак оставам да чакам трамвая – още 6 минути плюс – и газ към касите на Централна гара. Да гоня бързия влак. Стигам пред касите, но усмихната касиерка заявява, че влакът току-що тръгва, та не можем да се качим, естествено.

Затова казвам на колежката да купи тя билетите за следващия наличен влак към същата дестинация. Тя поне, за разлика от мен, знае какво прави. Така че се сдобиваме с билети за пътническия влак, който тръгва в 9.12 и два часа време за убиване. Цена на билета за отиване и връщане – под 10 лева. Направо без пари. Аз проклинам на ум Центъра за Градска Мобилност, местоживеенето си, Фандъкова и който там отговаря за разписанието на влаковете. Та, изтървахме бързия влак и сега ще чакаме.

Изток, запад – модерно БДЖ

Чакалнята на централна гара, София

Въпросните електронни табла. Човек като ги гледа, се чувства наистина европеец. Като споделих тия мисли с приятелката, тя ми каза, че добре, че не съм виждала същата гара през 2014та. Понякога невежеството наистина благословия.

Централна гара, противно на брътвежите на цялата ми рода, се оказа доста модерна работа. Направо разбираш, че си в Авропата. Чистичко, електронни табла, на български и на английски, масички и столчета от хром никел, на всеки половин час съобщават кой влак от кой коловоз тръгва, като съобщението неизменно завършва с думите“дежурната смяна Ви пожелава приятен път“. Абе, с две думи, очарована съм. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

2 коментара

мар. 15 2017

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед



След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене:

От Венеция до Сливница с велосипед

част втора на

От Монблан до Ихтиман

Полетът на Симеон беше в 14:00 часа, така че не бързахме много сутринта. Станахме, събрахме всичкия багаж, закуска на летището и хванахме един от многобройните рейсове към Милано. Струва 8 евро и не може да се пазариш. Не става. 8 евро и толкова. Някой друг може и да успее. Ние не можахме. След час и половина бяхме в Милано на Чентрале. Оттам хванахме рейс за Бергамо. Струва 5 евро и пак не може да се пазариш. В 12:00 часа бяхме на летището. Преопаковахме багажа, така че да се събере в един сак – за толкова бяхме платили. Сглобих си колелото добре, внимателно затегнах всичко, понеже ми предстояха около 1500 километра през непознати пътища и без навигация. Моите пари бяха свършили, затова Симеон ми даде 50 евро за разходи по пътя. В замяна той щеше да вземе депозита, който бях платил за котките и бяхме квит.

Все си мислех, че с 50 евро ще успея да се прибера до България

Освен това имах и близо 8 лв. в раницата, които тогава не ги броях, но впоследствие се оказаха най-ценните пари. В раницата сложих още – спален чувал, палатка, резервни обувки, тениска, къси панталонки, долнище на анцуг, суичер, помпа, две резервни вътрешнигуми и фотоапарат, четка и паста за зъби и едно малко сапунче

Не повече от 5-6 килограма като тегло. Разгледах малко в Гугъл мапс от телефона на Симеон за да знам поне накъде да карам в началото. Стиснахме си ръцете и …

нататък бях сам

Планът ми беше да стигна до Верона и да прекарам нощта там. Разбира се,

загубих се още в първото село

Не че нямаше път, просто се качваше на магистрала. А не исках да карам по магистрала.Още повече, че беше забранено и имаше солидни глоби, но най-вече нямах желание да се разправям с Карабинерите. Лошото беше, че тук вече не говореха английски, а моя италиански се състоеше от няколко тъпи любовни фрази от песни на Ерос Рамацоти, които едва ли щяха да ми помогнат. Хората обаче бяха много мили и като видяха, че не става с разговор и жестове ми нарисуваха карта през кои села трябва да мина, за да стигна до

Бреша

– първият по-голям град по пътя към Верона. Нямах проблеми с ориентирането. Знаех, че трябва да карам само на изток, проблемът беше, че изведнъж пътят просто се качва на магистралата. Полека – лека започнах да влизам в час. Разбрах, че зелените табелки с надпис Бреша те качват на магистралата, а сините те прекарват през селата по заобиколни пътища.

След като го разбрах това ми беше доста по-лесно, макар че не винаги на кръстовищата имаше от сините табелки. Около 17:00 часа бях в града. Ядох и си починах около половин час, защото беше доста топло и започнах да разпитвам как мога да стигна до Верона, без да се качвам на магистралата. Доста трудно и смешно е да се опиташ да разбереш какво ти казват хората, когато не им разбираш езика. В този ден научих основните насоки, които ми трябваха по целия път в Италия. Семпре дрито – само направо и дестра – дясно. Странно ми беше как така никой не ми каза поне един път да завия наляво. Когато се прибрах в България се опитах да си спомня завих ли поне един път наляво, докато карах в Италия. Само 2-3 пъти. Направо и дясно, това бяха посоките.

На една бензиностанция на изхода от Бреша ми направиха карта на селцата през които трябваше да мина за да стигна до Верона. Следвах картата, докато не видях една табелка с надпис Lago di Garda. На секундата реших, че ще нощувам на езерото. Просто нямаше по-правилно решение. Не знам каква отбивка хванах, но беше доста обиколна. Вместо направо да изляза в Дешенцано, хората, които питах ме насочиха нагоре към Тормини. Беше доста по-дълго, но пък шосето от Тормини до Дешенцано разкрива невероятна панорамна гледка към езерото и си заслужаваше този допълнителен час въртене. А и не бързах за никъде.

В 20:00 часа бях на един от плажовете пред

къмпинг Сан Бенедикт

Мястото е меко казано страхотно. Оставих колелото на един дървен кей и се хвърлих във водата. Имаше патици и лебеди, които не бягат от хората и беше голямо удоволстие да си плуваш между тях и да ги гледаш в очите. На тях изобщо не им пукаше. След залез слънце излязох от езерото и влязох в банята на къмпинга, където имаше топла вода и сапун, неща, които не бях виждал в последните 5 дни. При това напълно безплатни.

Изкъпах се, преоблякох си чисти дрехи и тръгнах на разходка по крайбрежната алея. Беше пълно с хора, само това не ми хареса. Мястото обаче е изключително и трябва да се посети задължително. Водата в езерото е кристална. Купих си една голяма пица – 8 евро, но се наяждаш като човек и тръгнах към една по-закътана горичка за да прекарам нощта.

Ден 8 (27.07.2016)

Станах рано сутринта, поплувах в езерото като за последно, закусих в компанията на лебедите. Много са лакоми италианските пернати. Нямат страх и се приближават и буквално ти взимат залъка от устата. Но пък досега не бях закусвал с лебеди. Планът ми за днес беше да стигна до Венеция, като пътьом поразгледам Верона за 2 – 3 часа. Тръгнах в 08:00 часа. С малко питане и никакво загубване по пътя за 2 часа пристигнах във

Верона

Първото нещо, което посетих, разбира се, беше

„Маркантонио Бентегоди”

Мястото от което започна пътят на любимия ми отбор в Шампионската лига. Точно 10 години без един месец бяха минали от онзи мач.Честно казано не съм го търсил специално. Просто пътят ме изведе там. Бих казал, че е случайно, но не вярвам в тези неща. Кратка почивка пред стадиона и газ към централната част за зяпане. Беше пълно с туристи. Особено пред

Арена ди Верона

Бях изненадан от факта колко запазена е арената.

Арена ди Верона

Арена ди Верона

Тази вечер в нея щеше да пее Дзукеро и ако имах пари, сигурно щях да остана една вечер във Верона.

Старата част е уникална

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

2 коментара

мар. 13 2017

Пътуване до Париж (8): През Мюнхен и Санкт Леонард към България



DenСлед обиколката на Париж е време да тръгнем към дома. Започнахме с Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж, след което ходихме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците по река Лоара, бяхме и в Монпарнас, както и на представление в Лидо,разходихме из музеите на Париж и центъра Помпиду, а за последно – разгледахме Люксембургската градина и Галери Лафайет. Днес тръгваме през Мюнхен и Санкт Леонард към милата ни татковина.

Приятно четене:

През Мюнхен и Санкт Леонард към България

част осма

Пътуване до Париж

След дългата разходка в последния ден в Париж, нощта премина в блажена дрямка в автобуса с няколко събуждания по време на почивките по крайпътните заведения. Утрото ни посрещна малко преди Мюнхен.

Ден 11

29.07.2016 г

Пристигаме в Мюнхен малко преди девет сутринта. Влизаме в града и спираме на фонтана на Нептун. Точно тук бяхме спряли и миналата година, когато отново бях тук по време на Октоберфеста. Така че мястото вече ми е познато, както и града. Решавам да пропусна цялата разходка с групата. Само попитах водача накъде беше Хофбраухаус, защото миналата година нямах време и там да отида. И изоставих групата. Срещата ни ще бъде отново на този фонтан в 13:00 ч. Докато групата обикаля по църкви и площади, аз се насочих към най-голямата бирария в града –

Hofbräuhaus

Тя се намира в края на пешеходната улица, която тръгва от фонтаните пред Съдебната палата и свършва малко след Мариенплац. Минавам Мариенплац и след него минавам под едни арки с високи кулички, завивам наляво (Sparkassenstrasse) и малко по нататък отново питах един ранобуден минувач. Та бирарията е точно по улицата, на която се намирах, само след две пресечки и надясно (Münzstrasse). Пет минути по-късно вече бях там (Platzl 9). Тълпите туристи още не бяха дошли.

Хофбраойхаус, Мюнхен

Преди да влезя там реших да си похапна някъде наоколо нещо свежо за закуска. И влязох в едно магазинче, което ме привлече с вкусните лакомства по витрината. И виждам на една маса наредени най-различни плата със салати, саламчета, разни готвени лакомства. И на самата витрина написана цената – 1,98 евро за 100 грама. Ха, ето къде ще си похапна. Та вземах си една купа, обиколих цялата маса и си я напълних със саламчета, доматчета, маслинки, варени картофи и там каквото още вкусно видях. Минах през касата и платих около 5 евро… Прилична цена. Взех си и едно хлебче и си седнах отпред на една маса да си похапвам и да си гледам бирарията насреща. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

5 коментара

мар. 10 2017

С Голф до Португалия (7): Франция, Люксембург и Загреб



Днес завършваме пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако, а после – през Марсилия, Каркасон и Андора, Барселона и Валенсия, Мадрид и Толедо. За последно бяхме на Кабо де Рока и в Билбао, а днес поемаме към дома – през Бордо, Париж, Люксембург и Загреб.

Приятно четене:

С Голф до Португалия

част седма

Франция, Люксембург и Загреб

Що се отнася до магистрални пътни такси французите определено обичат шума на парите.

Първоначално възнамерявахме да пътуваме до Бордо по магистралата, но след като набързо ни ошушкаха с 6 – 7 евро за първите 50 км решихме да слезем от нея.

Тук е мястото на похваля навигацията на Google,

която ползвахме през част от пътуването. Прекара ни така, че слизахме от магистралата 1 – 2 км преди пункта за плащане, след което шофирахме 10 – 15 км по селските пътища и отново се качвахме на магистралата за 30-40 км. Отделно навигацията на няколко пъти ни спаси от тежки задръствания по магистралите във Франция и Германия, избирайки автоматично алтернативни маршрути.

С такива гимнастики около обяд стигнахме в

Бордо

Първо видяхме красивия паметник „Monument aux Girondins”, изграден в памет на загиналите по време на Френската революция. Много впечатляващи бяха фонтаните от двете страни на монумента. Определено едни от най-красивите, които съм виждал някога. Красота и изящество до най-малкия детайл:

Бордо, Франция

Бордо, Франция

Бордо, Франция

Фонтаните очевидно са любим обект за студентите по изобразително изкуство: Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version