Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – поехме към Айт Бен Хадду, а последния път катерихма прохода Тизин Тишка. Днес ще се спуснем от другата страна на прохода в посока Маракеш.

Приятно четене:

Спускане от Тизин Тишка

част дванадесета на

Из Мароко с велосипед

   Събудихме се доста рано – още нямаше 8. Поизлежавахме се малко и станахме да проснем, все още мокрите от дъжда, дрехи и обувки на слънце.

   Докато при нас печеше приятно…

   …отсреща и в ниското мъглата командваше положението.
   Докато “украсявахме” дървото и столовете чух гласът на Максуел над мен…

   …тъкмо бяха пристигнали. Оставих обувките да съхнат, обух дебелите чорапи и се качих при тях да пия кафе. Мароканците ме гледаха като гръмнати как си шляпам по чорапи. За съжаление заедно с тях пристигна и мъглата при което доста позахладня.

   За късмет се задържа само около половин час.

   Като си изпихме кафетата слязохме на площадката пред стаите и се отпуснахме под слънчевите лъчи. Не бързахме изобщо,

до Маракеш оставаха някакви си 70 км,

а смятахме да спрем на поне 20 – 30 км преди това, да нощуваме на палатки и на следващият ден да влезем още сутринта.

Максуел и Марк се възползваха от банята да се изкъпят. Разказаха как се върнали до селото, предната вечер, оказало се, че няма хотел и отново потеглили след нас. На едно разширение край пътя имало някакви магазинчета, тип барачка /ние също ги видяхме, бяха затворени/ и на едното била открехната вратата, явно собственика излязъл до тоалетна и те го питали за хотел. Той пък им казал да влизат да спят при него. Магазинчето било натъпкано, та трудно се събрали, но били на сухо, което си е достатъчно при тези условия.

   Още непрехвърлили изцяло планината и

пустините изчезнаха, изместени от красиви, зелени гори

Наслаждавахме се на гледката и слънцето поне 2 часа, ако не и повече.

Related posts:

Из Мароко с велосипед (11): През Тизин Тишка Из Мароко с велосипед (10): Из Уарзазат и ксара Айт-Бен-Хадду Из Мароко с велосипед (9): През Скура към Уарзазат Из Мароко с велосипед (3): От Волубилис до Ифран и Азру Из Мароко с велосипед (5): От Миделт до Ерачидия Из Мароко с велосипед (4): От Азру до Зеида Из Мароко с велосипед (6): Към Мерзуга в Сахара Из Мароко с велосипед (8): През Тингир към Бумалн Из Мароко с велосипед (1): От Танжер до Асила Из Мароко с велосипед (7): Ризани и Ерфуд Из Мароко с велосипед (2): От Лараш до Мекнес Една разходка из цветния град Барселона – в две части

Tags: велосипед, гора, Из Мароко с велосипед, проход, Тизин Тишка

Пътеписът днес ще ни отведе до Синай и манастира Света Екатерина. Наш водач ще бъде Цветан, Господ здраве да му дава!
Приятно четене:

Синайският манастир ,,Св. Екатерина“

полуостров Синай, Египет

Светият Синайски манастир на Св.Екатерина

(The Monastery of St.Catherine at God-xTrodden Mount, SINAI) е източно православен (гръцки) монашески център в Египет с непрекъснат духовен живот от 17 века.

Горе вдясно – тялото на Св.Екатерина се носи от ангелите, горе вляво- Мойсей получава скрижалите с 10-те божи заповеди, долу вдясно-монасите тържествено посрещат своя владика.

Картината на Ел Греко от 1570 г изобразява трите върха с манастира Св. Екатерина в полите на планината Хореб са заедно с няколко метоха.

Манастирът Св.Катерина е в планината Синай (Зъб) под Светия върх на Моисей (Джебел Муса) висок 2 240 м.

Нашият връх Мусала/Муса-Аллах/носи също името на пророка Моисей/Муса/ и Господа/Аллах. Румънският курорт и манастир Синая носят името на свещената планина Синай, както и руският Раифски манастир край Казан носи името на Раифския манастир в Синай

Икона на Св. Екатерина.

Светицата е родена в Александрия в 294 г. в богато аристократично семейство под името Доротея. Тя е била високо образована в областта на философията, риториката, поезията, математиката, астрономията и медицината. Нейната красота, произход и образование я правели желана годеница, но тя се оженила за Бог и станала монахиня. Тя била кръстена Екатерина, което означава Стефания (корона). Молете се  да ви защити от вируса Корона 19!

Участвала в много публични диспути, тя обърнала в правата вяра много учени и дори жената на император Максиминус. Ядосан заради това, той я подложил на мъчения на колело с ножове и накрая обезглавил тази 18 годишна девица. Ангелите отнесли тялото и на най-високия Синайски връх 2646 м – Св. Екатерина.

Три века по-късно монасите получили видение и свалили мощите й долу в новоизградения манастир наречен на нея.

Император Юстиниан през 521 г. изградил около манастира мощни крепостни стени от гранит, дебели 2 – 3 м и високи от 8 до 25 м.

Related posts:

Покръстването (Египет) Egypt Inside (Египет отвътре) Изгубената Сирия (5): Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра” Романтична разходка с фелука в Асуан (Египет) Света гора Атон (3): Манастир Пантократор Асуан, Нубия и коптската катедрала „Архангел Михаил“ (Египет) Манастир Балъклъ (Рибният манастир) в Истанбул Света гора Атон (4): Манастир Св.Георги Зограф Египет или как от турист ставаш пътешественик Египет вкарва войски в Шарм ел Шейх! Египет – древен и мистичен На мотор из Африка (2): Египет: от Нувейба до Асуан

Tags: библейският Синай, Богородица, Висящата църква, Джебел Муса, Египет, Кайро, коптска църква, Моисей, неопалима къпина, Св. Екатерина“, Синай, Синайски манастир

Продължаваме с пътеписа на Василена за пътуването и до и из Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандия, спряхме в Кьолн, а след започнахме същинското пътуване: първо пристигнахме в Сидни, после си купихме джип, ходихме до Сините планини и пещерите Дженолан, а днес тръгваме към австралийския буш.

Приятно четене:

Австралия

част четвърта

Из австралийския буш

Ню Касъл – Порт Макуири

19– 22 септември 

19 септември

Днес просто ще се придвижваме от точка А до точка Ню Касъл. Едно от нещата, с които почти ще свикнем до края на пътуването е имената на места в Австралия – вариантите са три: или са взаимствани от местния аборигенски език (Улумулу, Ката Джута, Нитмилук) и все повече европейските имена се „забравят“, отстъпвайки мястото на местните; или са наречени по очевадно прост начин от първите британски капитани и заселници (Зелен Остров, Голям Пясъчен Полуостров, Бялонеделни Острови), за Капитан Кук ще си говорим повече като стигнем Куинсланд; или абсолютно плагиатствани от преселенческото място на заселниците (Ню Касъл, Ливърпул, Дания). Ясно е, че като идваш от Шефилд ще ти е най-лесно да си именоваш новото селище от три къщи по същия начин, ама нека изясним едно нещо – Ливърпул не е квартал на Сидни, а Дания и Албания не са съседки. Ама, айде, от нас да мине. Така ви е дошло – такива имена сте им дали. Няма много да се възмущаваме. 

Снощи спахме в хостел, за да завършим стоплянето и изсъхването след снежната буря. Така можем да се насладим на удобствата на хостелската кухня и да си препечем филийки (лукс голям!) пък и да се позабавим с тръгването. 

Тръгнахме, все пак, но

самото пътуване не дава теми

за разказ.

Първата ни спирка е на около час от Ню Касъл, до езерото, където ще си приготвим салатка за обяд. За да не объркаме случайно пропорциите на нахут към зеленчук, зорко ни наглеждат

ято пеликани. Големички такива

Няма как, ще внимаваш с дозировката при такъв контрол на качеството. Решихме да подкупим журито с малко огризки от ябълки, ама те пък се заинатиха – не щат подкуп. Извинете, ама къде се е чуло и видяло да се оценява веган обяд от злояди рибоядни. Нещо тук ми мирише на саботаж. 

Абе да си гледат работата! Моята салата с нахут е корона в репертоара ми – колкото и да ме гледате косо, не мога да я объркам:

Салата от Нахут

Задължителни съставки – нахут от консерва или буркан (ако сте ящни като нас – по една на човек). 

Незадължителни съставки – домат, краставица, лук, червена пиперка, зелена салата, спанак, царевица, печен пипер, маслини, авокадо, ябълка, кисели краставички, бадеми … Схващате идеята
Дресинг – зехтин, лимон, балсамов оцет, сол, зелена подправка (магданоз, мащерка, риган, босилек, мента …)
Метод – разбъркайте в една купа всичко, което сте намерили и яжте с лъжица директно. Ако сте двама, препоръчително е пак да ядете от една купа, за да има мъжа ви по-малко да мие след това. Ако сте на хубава гледка, задължително си снимайте купичката с този фон. И най-важното! Да се помни! … Никога не оставайте с по-малко от две консерви нахут! Ако вземе, че се случи това непростимо събитие, ще ви простим да заместите едната консерва с червен боб, бял боб, царевица или друго любимо ви от семейство бобови. 

Приключваме с пеликаните и следващата бърза спирка е

близкият плаж,

чието име за съжаление не помним. Разходката стига само до дюните на плажа за бързи снимки на панорамата и бързо се връщаме … с обувки пълни с пясък. Оффф – никога няма да спре да излиза пясък от маратонките ми сега!

Тази вечер се настаняваме в

луксозен парк за каравани на отсрещния бряг – срещу Ню Касъл

Нашият парцел е точно до океана, но за съжаление са ни запречили гледката с храсталак. Дори и от палатката никаква природа не виждам от тези дървета! Ще трябва някак да се задоволим с шума на вълните за приспивна песничка. Но за да ми се извини за недомислянето откъм озеленяване, денят ме изпраща с розово-лилав залез, докато оправям леглата (не, не … няма да си лягаме по залез – не сме пенсионери).

Прекарваме следобеда в четене на книжки и релаксиране. Вечеря приготвяме в оборудваната закрита кухня на къмпинга, но когато се връщаме към палатката, осъзнавам, че може би щеше да е по-хубаво да готвим навън. Тази вечер времето е прекрасно – меко и благо, топло и приветливо. След перипетиите ни, сякаш точно това ми трябваше. Затова оставам малко навън преди да се кача горе. Всъщност, по нашия начин никога не си затворен – палатката си е на открито. Няма тухлени стени или стъклопакети, които да ни делят от стихиите. 

***

Related posts:

Австралия (2): Джипът „Бърти – The Cangoroof“ Австралия(3): Сините планини и пещерите Дженолан Австралия(2): До Сидни и назад Австралия (1): Сидни Австралия: Mungo Adventure (7 част – Старецът) Австралия: Mungo Adventure (9 част: Археология и овце) Австралия: Mungo Adventure (1 част) Австралия (12) – Good Bye Mungo! Австралия (1) Австралия: Mungo Adventure (8 част: В пустинята) Австралия (11) – East or West, Home is Best! Австралия: The Great North Walk(2)

Tags: австралийски буш, Австралия, къмпинг, лагер, Ню Касъл, Порт Макари, Порт Макуири