юни 20 2017

Сигишоара – родният град на Дракула



Днес с Цветан ще ходим до родното място на Дракула – Сигишоара в Трансилвания, Румъния. Приятно четене:

Сигишоара

родният град на воеводата Влад Цепеш (Дракула)

Сигишоара е може би най-колоритния и прекрасен град в Трансилвания – паметник на културата на ЮНЕСКО в Румъния. Основан е от римляните след победата им над даките и траките под името Castrum Sex. Но това означава „шеста крепост“:)

Сигишоара, Румъния

По късно в 12 век унгарският крал Бела преселил саксонските германци да изградят крепости по границата на Седмоградско срещу нашествието на турците. В унгарските документи е Шегешвар, а в немските – Шесбург.Тук в Трансилвания или в „страната зад планините (Kaрпатите) обрасли с гори“ се ражда и прекарва първите си години влашкият принц Влад Цепеш (Тепеш), син на Влад II Дракула, който дава ново име на града Сигишоара. Баща му Влад II Дракул участва в антитурската коалиция на ордена на Дракона и след пораженията при Варна 1444 е принуден да остави синовете си Владо и Раду като заложници в Турция за изплащането на годишният си данък като васал на султана. Влад III Дракул е освободен от турците през 1447 г. след убийството на баща му от болярите, но той успява да заеме бащиния трон чак в 1456 г. с помоща на молдавския си приятел воеводата Щефан Чел маре (Св. Стефан Велики)

Сигишоара, Румъния

Крепостта (цитаделата) Сигишоара

имала 14 кули, като 9 от тях са запазени изцяло непокътнати от средните векове.Тя е уникална с това, че днес в крепостта (четатя) продължават да живеят хора. Това е Горният град, като около него по късно е възникнал долния Нов град. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

юни 19 2017

Лазурният бряг с деца (5 ден): Сен Тропе, Каси с каланките, Марсилия и Мартиг



Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, а за последно бяхме в в Кан, Антиб и Ез. Днес сме към Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг.

Приятно четене:

Ден 5,

Сен Тропе, Каси с каланките, Марсилия и Мартиг

02.07.2015 г.

част пета на

Лазурният бряг с деца

Ден 5, Сен Тропе,Каси и Каланка 02.07.2015 г.

Днес напускахме квартирата в Ница и се отправяхме към следващата в Мартиг. Отново ранно ставане, нищо ново под слънцето, ще се спи някой друг живот. Подготовка на пресни сандвичи за през деня, дооправяне на багажа, бързо почистване на квартирата и товарене на багажа в колата. Ключа го оставихме на барплота в квартирата и дръпнахме вратата.

Качихме се в колата и всичко изглежда наред, дано не сме забравили нещо. Настройка адреса на паркинг в Сен Тропе. Качихме се на магистралата и сравнително бързо без големи задръствания се добрахме до

Сен Тропе

Паркирахме лесно срещу съответната сума разбира се :), и подхванахме малките и тесни улички.

Сен Тропе, ФранцияСен Тропе, Франция

Това насреща също е уличка не се чудете.

Сен Тропе, Франция

Ретро порше в перфектно състояние.

Порше, ретро – Сен Тропе, Франция

Минахме първо покрай

пристанището – имаше толкова много луксозни яхти,

имам чувството, че бяха повече и по-луксозни от колкото в Monaco. С някакви дървени ламперии и дървен под, по който се ходи. Пред всяка яхта хората си събуваха обувките и се качваха боси, за да не повредят интериора. Пред някои имаше мини шкафчета за обувки, където си държаха и меки чехли за вътре, въобще гъзария – снобария, ние не сме по тази част, но е интересно да се види. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

юни 16 2017

Румели Фенер – долният десен ъгъл на Европа (Истанбул, Турция)



Днес вече ми се пада ред на мене да разказвам – как ходих до долния десен ъгъл на картата на Европа 🙂 Не е трудно – има градски транспорт до там 🙂
Приятно четене:

Румели Фенер

(кв.Саръйер, Истанбул)

В долния десен ъгъл на Европа

Ще живея аз в Истанбул и няма да се разходя до долния десен ъгъл на Европа ли? Не сте познали! 🙂 Още повече, че открих градски автобус, който обслужва тази част на конгломерата Истанбул.

Та, издебнах аз една леко облачна събота (който ме познава, знае че мразя жега, а тук си я имам предоволно), качих се на рейса за Таксим, оттам се прекачих на метрото за Хаджиосман, а там вече хванах автобуса за Румели Фенер.

Целта беше да видя входа на Босфора откъм Черно море 🙂

Фарът на Румели Фенер – входът на Босфора, Истанбул

Фарът на Румели Фенер

Румели Фенер

(или по-точно Rumeli Feneri, иначе е Евопейски или Балкански фар 😉 ) е името на селото, разположено на европейския черноморския вход на Босфора. Естествено, името идва от фара (ако се чудите на какво ви прилича думата „фенер“ 😉 , построен от французите през Кримската война, за да знаят корабите къде е изхода: нали знаете, в самолетите край аварийните изходи има светещи табелки EXIT 😉

Естествено, фар на това място е имало от незапомнени времена – човек не бива да остава с впечатлението, че корабоплаването в Черно море е измислено от французите през XIX век след Христа 😉 – просто сегашният фар е строен от французите 🙂

Всъщност точно това е и мястото на

Симплегадите

– двойката скали, блъскащи се една в друга, което препятствие по пътя към Колхида аргонавтите преодоляват с помощта на гълъб и богинята Атина Палада (и тя ударила едно рамо, почти буквално 😉 (за подробности: Симплегади)

Така че със сигурност мястото е известно от незапомнени времена. Някъде през XVI век се споманава фар на същото място (отбелязан е на карта) и… като се замисли човек, защо точно Константинопол става голям и велик град, а не Румели Фенер? Константинопол е на другия край на Босфора, откъм Мраморно море, на аналогичния ъгъл? Но явно има и други фактори, а не само пролива…

Фарът е споменат и от колегата Евлия Челеби през XVII век. Но преди това, генуезците построяват крепост близо до фара, която всъщност беше и целта на съботната ми разходка.

По пътя към Румели Фенер

Пътят от Хаджиосман в посока север минава по брега на Босфора, през квартал Саръйер, а после и през крайните части на Белградската гора (за нея – друг път). Балканският (европейският) бряг на Босфора е доста висок и на моменти пътят прилича на Искърското дефиле – там „долу в реката“ е Босфора. Или пък морето при крайморския път за Златни пясъци и Албена. Много е живописно!

Личи си, че и районът е богаташки – това, което в другите част на града биха били жилищни комплекси с по 25-30 етжни блокове, тук всичко е къщи или заменено от затворени комплекси от по 2 до 3 етажа, да не говоря какви коли са пракирани наблизо. А освен това половината път от едната страна е лонгозна гора, а от другата – Босфорът.

Новият мост на Босфора при Гарибче, Истанбул

Пътят пресича новата магистрала, в непосредствена близост до третия, най-новия, мост на Босфора. Мостът е красив и… празен. Особено в сравнение със старите два моста – особено красив и особено празен: четири ленти в посока и … две коли и един камион на целия мост! В същото време двата по-стари моста в Истанбул представляват един подвижен паркинг. Потрес! (Обяснението е, че на новия мост са му сложили нечовешки скъпа такса за преминаване, а аз продължавам да се чудя дали не е по-добре нечовешката такса да се сложи да задръстените мостове, а на празния мост да се сложи ниска такса? Но аз и други въпроси имам, понякога 😉 ).

Малко преди Румели фенер, автобусът спира и в селцето

Гарибче (Garipçe)

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

юни 15 2017

Белата вода на Баба Вида



С Бистра днес ще ходим на Баба Вида и на водопада Белата вода край Стакевци. Приятно четене:

Белата вода на Баба Вида

Повечето хубави филми започват с ретроспекция. Така започва и днешната история – с един разказ отпреди петнайсет години. Тогава за пръв път нашите ме заведоха до Видин, да видя крепостта Баба Вида.

Миналата седмица, навръх първи май, решихме да повторим разходката. Причините са няколко – на баща ми му се кара, а на мен ми се снима. Майка ми няма нищо против да се вози, така че маршрутът набързо е скалъпен. Решаваме, че ще посрещнем деня на труда с труд – за него каране, а за мен снимки. И така, в девет сутринта на първи май, потегляме за крайдунавския град.

Първа спирка –

прохода Петрохан

На баща ми му е под достойнството да кара по магистралата. Харесва си прохода и иска да си върви по него.

Спирка е не защото ще спираме (то няма и кой знае какво да се види горе), а защото веднага след юзината на билото ни чака изненада – гъста млечно бяла мъгла. През април! Човек ще каже, че сме тръгнали в късна есен, но не би! Майтапим се, че това е мъгла в стил Трансфагарашан (епичен проход в Румъния и още по-епичен разказ, който обаче ще ти разкажа някой друг път, драги читателю) и наистина – в окото да ти бръкнат, няма да видиш. Майка ми ме майтапи, че ако е така и във Видин… а аз мрачно довършвам, че ако е така и във Видин, почти няма да има смисъл да си вадя апарата. Въпреки това продължаваме напред, намислили сме си, че ще ходим до Видин и толкова. Аз все пак предупреждавам, че може да се наложи да ходим отново…

Петрохан

Такава беше мъглата в по-леката си форма. Снимка от прозореца на колата, в движение.

Петрохан

А ето така изглежда мъглата, когато е зле. Има и по-трагични случаи, ще ги видиш по-долу, драги ми читателю. Фотосъвет – ако си имаш работа с мъгла, търси контрастен обект, който да изпъква на фона й. Иначе нямаш шанс да изкараш кадър на фокус.

По пътя мъглата ту се спуска, ту се вдига, но почти постоянно е наоколо. Пред нас почти няма коли, обаче срещу нас е колона. В десет и половина сутринта. Чудим се на глас защо – обикновено „софиянци“ се връщат от родните си места късно вечер и задръстват всички възможни входове на столицата. Какво ли ги е накарало да се върнат толкова рано? Едва ли е здравият разум, това поне е сигурно.

Бабо Видо, къде са ти кулите?

Видин

е може би един от най-красивите крайдунавски градове – разположен в горното течение на реката (на българска територия) и на естествен завой, определено има какво да се види. Старата архитектура е красива и… доста румънска. Като се замисли човек, в това има доста логика, тъй като местните и до ден-днешен говорят влашки (който, поне така съм чувала, е много близък до румънския). За съжаление обаче, градът изглежда запуснат – има прекрасни стари сгради в центъра, които са оставени да се разрушават (може би най-впечатляващата е една голяма катедрала), а улиците са доста пусти. Има и друго, което шокира – по улиците няма имена. Това не е прецедент – на мен поне ми прави впечатление, че не винаги се слагат имена на улиците в по-малките населени места. Номера по къщите има, табелки „Образцов дом“ има, но името на улицата не можеш да го намериш, освен ако не става дума за някой наистина голям булевард, по който минава пътят от/за друг окръжен град ИЛИ пък улицата не е кръстена на някой местен функционер/партизанин и прочее. Във Видин също е така и баща ми решава да ползва вградения си GPS (т.е. да върти наслуки из града, докато не нацели крайбрежната). Замъкът Баба Вида е на единия край на крайбрежната улица. Остава само да намерим къде е тя. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version