С Василена започваме същиснкото пътуване към Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандия, после спряхме в Кьолн, а днес продължаваме към Сидни. Приятно четене:

Австралия

част първа

До Сидни

Германия – Малайзия – Австралия

5, 6 и 7 септември

Както и очаквах презокеанско-междуконтиненталното пътуване не е шега. Не вярвате… ? 

Великото преселение

С полусъбран багаж правим едно последно гостуване на Нана и Амиас. Малко ми е тъжно, че няма да го видя как расте. При следващата ни среща ще тича и говори; ще прави почти всичко, което и ние възрастните можем. След целувки на раздяла и последна разходка с велосипедите приключваме със събирането на багаж. Той пък следва основното правило на багажите и не се събира в раницата, в която беше само преди две седмици. Сякаш дебелее, само като си седи. Дори и кантарът на летището доказа, че тайно се е угощавал моят багаж в Кьолн.

В амплоато си на бременни камили, с Ник тръгваме отново на дългото ни мулти-транспортно  пътешествие. И като казвам дълго, имам предвид три неща:

Първо – пропътуваните километри. Според Гугъл разстоянието по права линия между Кьолн и Сидни е 16 575,22 km.

Второ – дългият списък от превозни средства и трансфери (невключвайки пешеходстването между спирки, платформи, изходи, входове, гишета, секюрити проверки и гейтове):

1. Трамвай от Дюрер Щрасе то Фенльор Щрасе (10 мин.)
2. Влак от станция Еренфелд до Летище Кьолн (30 мин.)
3. Изчакване на Летище Кьолн (1 час)
4. Автобус от Летище Кьолн до Летище Франкфурт (2 часа)
5. Изчакване на Летище Франкфурт (1,5 часа)
6. Полет от Летище Франкфурт до Летище Коала Лумпур (13 часа)
7. Изчакване на Летище Куала Лумпур (7 часа)
8. Полет от Летище Куала Лумпур до Летище Сидни (8 часа)
9. Автобус от Летище Сидни до Хостел Балмейн (40 мин.)

Трето – времетраенето на пътуването. Станахме от сън на 5 септември в 08:00 ч в Кьолн и си легнахме на 7 септември в 18:00 ч в Сидни. За да ви спестя сложните сметки поради часовата разлика, това са 50 часа будуване, в които успяхме да съберем около 6 часа сън с прекъсвания по самолетите. Следователно, не би трябвало много да ви изненада, че едва издържахме до 18:00 ч. И спахме 16 часа непробудно. Сигурно и на повече бяхме способни, но Сидни не чака – трябва да се обикаля.

Но да се върнем малко назад. Аз никога не съм била на презокеански полет през живота си. Притеснено ми е как ще се справя и за това съм силно екипирана – облечена с най-пижаместите непижамени дрехи (клин, спортен сутиен и тънъ), запасена с храна от всякакъв вид (от ябълки до шоколади) и подготвена със забавления за всяко настроение (книги – аудио и класическо-четливи, музика, карти и много други).  За мое щастие немската авиолиния Кондор ме успокоява още с влизането в самолета. Качваме се на борда на нов и модерен самолет – възглавничка и одеало на всяка седалка, touch screen екрани, порт за зарядни. Сега знам, че тези неща са нормални на полети като този, но незнаещата ми душа е така щастлива в този сублимен момент! Самолетът е на редове 2 – 3 – 2, заради което с Ник сме сами и до прозореца! Добре започват нещата!

Докато се настаним и капитанът ни приветства на борда, цялата кабина е осветена в цветовете на дъгата. Всеки ред с различен цвят, премигващ надолу и горе по тавана. Как да не те накара да се усмихнеш, дори и с перспективите на предстоящи 13 часа в затворена кутийка. 

Докато чакаме на летището намерихме фалафел сандвичи, защото не очаквахме да ни сервират храна толкова късно на самолета (21:00 ч). Затова нахранени и уморени се нагласяме да спим. Но бързо сме събудени с голям поднос вечеря – веган. Нас ни хранят първи на самолета, защото сме различни с хранителните си специфики. Горките ние, налага ни се да вечеряме втори път с разкошно кокосово къри и плодова салата (и още много екстри на подноса). Де да имаме и достъп до филмите на борда безплатно, съвсем ще сме випари. 

Този полет не е толкова тежък, колкото очаквах. След доброто угощение, успяваме да заспим и с крайнико-изтръпващи позиции спим около 4 часа. Достатъчно, за да дойде време за закуска от веган кроасан, мюсли, плодове и други. Ех, че добре ни гледат Кондор. 

Преди кацане решавам, че е крайно време да се разходя до тоалетната. До този момент не съм ставала от мястото си вече около 11 – 12 часа. Тялото ми хич не е готово за такава промяна. Горкото как го карам от претцел да премине в солета; от фузили – в лингуини; абе да се разгъне с една дума. Ама се даврандиса. 

Благополучно

пристигаме в Куала Лумпур

и бързо намираме Старбъкс за кафе. Тук ще сме 7 часа (вместо 5), така че има достатъчно време да се поразходим. То не че летището е много голямо. Няколко пъти обикаляме магазините и стигаме до външната част с дъждовна гора и водопад. Да вдишаш истински въздух, когато си затворен и дишаш изкуствен си е направо благословия, но идва и с основния недостатък на тропическия климат – огромна влажност и високи температури. Не се трае много, дори и да не ти достига чист въздух. Добре, че паркчето е малко, че да не се налага да сме навън за дълго. След тази разходка намираме телевизионния център на летището и засядаме там. Нищо интересно не се случва, но има диванче да се омекотят уморените ни дупета. 

Към края на престоя ни, при липса на сън и относителна липса на храна, започваме да ставаме раздразнителни – аз де! Все малки неща, ама доста се насъбират и чашата започва да прокапва от ръба. Не помага, че има проверки за сигурност на всеки изход, следователно не можем да напълним бутилките си с вода (и в последствие силно се дехидратираме); не помага и че се качваме на старичък самолет (дори и с пълен каталог филми); или че храната е кофти и малко; или че през целия полет не изключват осветлението и е трудно да спим; или че искат да ни нахранят с наденички, въпреки, че изрично сме поръчали веган. Аз лично не успявам да спя повече от два часа.  Ник успя мако повече. НО!, виждаме Улуру от самолета. 

Сидни, Австралия

След всичкото това едва ли ще ви изненадам, като кажа, че се разплаквам докато кацаме, при вида на Операта кордисала се на пристанището. Умората или сбъднатата ни мечта – не знам кое от двете доминира, но мидената черупка напълно ме довършва при толкова емоции, бушуващи в мен! Невероятна гледка след толкова дълго време (вие решете дали е време на пътуване или мечтаене)!

Забравяйки за часовата разлика (7 часа с България), звъня на мама и тати след като не получавам отговор на съобщенията си за благополучно пристигане. Опа! Милите, сигурно ги притесних да им звъня в 2 часа сутринта. Ама ще свикна! Ще трябва да засиля математиката.

Related posts:

A bloody long way – Австралия Австралия (1) Австралия(2): До Сидни и назад Австралия: The Great North Walk(2) Австралия: Mungo Adventure (1 част) Тасмания (1): По деликатните места на географията На море по Коледа(2): На Златния бряг (Австралия) Австралия (12) – Good Bye Mungo! Австралия: Mungo Adventure (8 част: В пустинята) Австралия: Mungo Adventure (6 част – Дългият път към Mungo) Австралия: Mungo Adventure (2 част – Канбера) „На запад от рая“ – клинично тестван нов продукт

Tags: Tower Eye, Австралия, Бондай Бийч, веган, Кловли Бийч, Кондор, Кула Око, Музея на Сидни, Опера, Операта в Сидни, остъклената пивоварна, полет до Австралия, Пристанищния Мост, Розел, самолет, Сидни, Уотсън Бей, Фар Хорнби, Харбър Бридж, храна в самолет, художествената галерия на Нов Южен Уелс

Здравейте, група! Напоследък прибягвах до вашата помощ и бяхте отзивчиви. Сега е време и аз да бъда полезна. Мъжът ми пристигна тази сутрин в Германия и споделя някои подробности около пътуването си. Честит празник и бъдете здрави!

Искам да разкажа за моето пътуване до Германия

Бях на „Дунав мост – 2“ на 23.05 в 8:50 часа и преминах за 40 минути. Румънците питат само за къде пътуваш и ако си транзит – лепват един стикер на предното стъкло и ти дават една карта на Румъния с транзитните маршрути за преминаване през страната към Сърбия, Унгария и Украйна. На гърба на картата удрят печат с датата. Освен това ти мерят температурата и те записват в една книга.

В 14:20 часа бях на

румънско-унгарската граница,

но там има разделение – леките коли минават през един пункт, а камионите през друг – Арад, та се наложи да се върна и да отида на другия, който е на около 2 км встрани. В 15:30 минах, като ме питаха за къде пътувам и имам ли работа с договор в Германия. Щом бръкнах в папката с документи да покажа договора и ме пуснаха. Не го гледаха, но явно трябва да имаш такъв. И те ми лепнаха един стикер върху румънския и ми дадоха една карта, на която имаше отбелязани бензиностанциите където е разрешено да зареждаш. Ако си със стикер „Транзит“ и искаш да заредиш на друга бензиностанция – гориш.

На

унгаро-австрийската граница

минах транзит, като само ми връчиха (австрийските граничари) един анкетен лист, който трябва да попълня и да предам на излизане от Австрия. На

германо-австрийската граница

ме попитаха защо искам да вляза в Германия, къде ще спя и работя, и след като отговорих чинно ме пуснаха. И те не погледнаха договора за работа, но явно трябва да имаш такъв за да те пуснат. Та така.

Забравих да спомена, че в Унгария можеш да спираш само на тези места за почивка, които са обозначени със същия символ като този на стикера „Транзит“.

Чавдар Дуцов

Related posts:

По срещи в București (1): Съвети за пътуване (Букурещ, Румъния) Едно пътуване до Румъния На газ (LPG) през Европа: Съвети за пътуване с кола Пътуване из Европа с кола, 2015 Как да си купим винетка за Румъния по интернет (аварийно или предвидливо) До Виена на купон или уикенд между разкоша и разврата (1): Разкошът Украйна на мотор,2013(12): През Румъния към дома Париж за начинаещи – level 0 (Съвети за пътуване) Народе! Дайте акъл! (помощ, спешно) Пътешествие из Европа (1) От София до Брюксел с кола – съвети за пътуване Белград и малко от Сърбия – пътуване до Белград

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Австрия, България, граница, карантина, Корона вирус, пътуване, Румъния, Унгария

Днешният пътепис ще ни отведе до един от най-красивите райони на Румъния – Трансилвания. Наш водач ще бъде Благовеста. Приятно четене:

Ваканция в Трансилвания

Румъния

Отколешна мечта ми е едно пътешествие до Трансилвания . И най – после съдбата ми се усмихна.
Тази година решихме семейната ни ваканция да бъде в Румъния. След доста голямо ровене в интернет успях да съчиня план – програма за пътуването.
Оказа се, че както Румъния е съседна държава, така за нея в интернет трудно намерих информация. Почти нищо не пише в български сайтове, тук-там някой пътепис от пътешественици – мотористи. Но от английски сайтове успях да събера доста информация, която искам да споделя.
За мен Румъния беше съседна държава, поопоскана от Соца, но… не съвсем. Колкото повече четях за Румъния, толкова повече ме заинтригуваше тази страна. Оказа се , че имат интересни области , китни манастири, прекрасни природни забележителности, величествени планини и дори… кратер на угаснал вулкан. А…малко се отплеснах. Сега по същество:
Пътуването ни беше главно в Трансилвания.

Маршрут:
1 ден = Варна – Сибиу през Трансфъгарашан
2 ден – Сибиу – Сигишоара
3 ден – Сибиу – солна мина Турда – крепостта в Алба Юлия
4 ден – Сибиу – музей на златото в Брад – замъкът Корвин в Хунедоара
5 ден – Сибиу – крепостта Фъгъраш- замъкът Пелеш в Синая
6 ден – Корну де Жос – дворец Могошоая – Букурещ – Варна

Резервирах през Booking:
– 4 нощувки в апартамент в Сибиу
https://www.booking.com/hotel/ro/sweet-sibiu.bg.html
Booking.com – 1 нощувка в Корну де Жос:
https://www.booking.com/hotel/ro/ralf-residence-cornu-de-jos.bg.html

– Купихме електронна винетка

– Изтеглих карта на Румъния от тук:
https://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=1381215

Настроихме GPS те и потеглихме

1 ден – тръгнахме в 4 часа на рано от Варна знаейки, че имаме да минаваме граница, лоши пътища в Румъния и проход. Какво ни беше учудването , когато след Vama veke се оказа, че пътищата в Румъния са хубави , да … без дупки но…се мъкнахме с 50-60 км/ч. Постоянни ограничения, пътя върви от село в село ….В Букурещ – движението ужасно…
Е… към 11и 30 часа пристигнахме в

Куртя де Ардеш

в ресторант Wolf предварително набелязан, с добри отзиви и паркинг.
http://restaurantwolf.ro/
Мъжката чета иска да яде , няма как. Сядаме да поръчаме. Ами сега ?!? Сервитьорката не говори друг език освен… румънски. Та… с пръсти успяхме да си поръчаме – 2 супи, 1 омлет, 1 кашкавал пане и 2 български салати. Какво ни беше изумлението, когато пристигнаха 2 огромни купи салати – едвам успяхме 4 човека да ги изядем. Оттук нататък внимавахме в поръчването. И всичко това за 20 лева. Еха! Изобщо – повече от 20 – 25 лв за обяд и 30 – 35 лв за вечеря не сме плащали.
След доброто хапване и много смях /научихме вече: 4 – куатро, 5 – чинчи/ потеглихме през прохода

Трансфагарашан

Отне ни около 5 часа да го минем. Не беше толкова тежък като преход, просто много често спирахме за снимки. Видяхме мечка с малкото си до мантинелата. За съжаление имаше много гъста мъгла и по северния склон не можахме да снимаме виещия се път , нито езерото Балея.

Към 19 ч пристигнахме в

Сибиу

и се настанихме в апартамента. Оказа се много удобен за 4 членното ни семейство. Самият квартал беше добре устроен, с алеи за пешеходци, с паркоместа, много зеленина , чисто…все едно не бяхме в Румъния , а в Германия.

На 80 метра – Профи – супермаркет, кафене, аптека, закусвалня. На 100 метра – ресторант и пицария. И в двете заведения ни хареса храната и обслужването.
http://www.pizzasibiu.ro/preparate-quattro-stagioni.php
https://eucemananc.ro/sibiu/locatie/restaurant-caru-cu-flori/227/
Направихме вечерна разходка в Стария град. Барокови сгради с характерните прозорчета – очи, много зеленина…На големия площад имаше сцена с балетна постановка.

Related posts:

Незабравими дни в Трансилвания(2): Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ Есенни открития (3): Турда, Алба Юлия, Бран и Синая От Турда през Аюд и Теюш до Алба Юлия и Алба Каролина (Из Карпатите на мотор – 2 част) Румъния – от върха на планината до недрата на Земята Румъния с мотор (6): Синая и Сланик Сибиу (Из Карпатите на мотор – 3 част) Нашият уикенд в Румъния 2012 (1): Бран и Дракула На фестивал в Сибиу (2): Истински европейски град На фестивал в Сибиу (1): На път към Трансилвания През Трансфагарашан до Сибиу (Из Карпатите на мотор – 1 част) Молдовяну и Сибиу (1): Пътят към Бъля До Румъния по Гергьовден

Tags: Алба Юлия, Брад, Ваканция в Трансилвания, дворец Могошоая, замък Корвин, замък Пелеш, Корну де Жос, крепост, крепост в Алба Юлия, крепост Фъгъраш, музей на златото Брад, Румъния, Сибиу, Сигишоара, Синая, солна мина, солна мина Турда, Трансилвания, Турда, Фъгъраш, Хунедоара