апр. 22 2017

Полуостров Крим – начало (10 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)



Продължаваме пътешествието от Юг на Север из окупационнните зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море.

Днес започваме обиколката на окупирания от Русия полуостров Крим. Посещението на автора там е незаконно, защото е извършено без разрешение от украинските власти. Недейте да правите като него, защото ще подлежите на наказателна отговорност за незаконно проникване на украинска територия. Укрйан се отнася сериозно към този вид нарушения на границата й.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Десета част

Полуостров Крим

(начало)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Крим

е полуостров, разположен в северната част на Черно море. Североизточните му брегове се мият от Азовско море, а Керченският проток свързва двете морета. Дължината на бреговата линия е 750 км. по Черно море и 500 км. по Азовско море. Територията на Крим е 27 хил. км.², т. е. 4 пъти по-малка от България. Разстоянието между най-източната и най-западната точки на полуострова е 330 км., а от север на юг то е 200 км. Преобладаващата част от територията на полуострова е равнинна със степен умерено-континентален климат. Планините са на юг и заемат 1/5 от площта. Шест са върховете с височина около 1500 метра. Планинските склонове се спускат към южното крайбрежие и са предпоставка за климат близък до субтропичния. Именно това е направило тази част от полуострова едно от любимите места за почивка на руската аристокрация още през 19-ти век.

Замъкът „Лястовиче гнездо“ е един от символите на полуостров Крим

Замъкът „Лястовиче гнездо“ е един от символите на полуостров Крим

Населението на Крим

е 2,3 милиона, което е 3 пъти по-малко от българското. 65% от живеещите на полуострова са руснаци, 15% са украинци, 13% са татари. Десетки са другите националности, включително 2 хиляди българи.

История

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

апр. 10 2017

Мианмар: От Таму към Мандалай (част 18 от През Азия на автостоп)



Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем митичната Долина на хунзите, която подробно изследвахме.

После направихме няколко трека из планината Каракорум и тръгнахме към столицата Исламабад, откъдето продължихме към Лахор, преди да напуснем Пакистан.

Влизането ни в Индия започна със Златния храм в Амритсар, продължи през джунглата към Дарамсала , през известния от телевизията проход Ротанг, и манастира Хемис. а за последно минахме през хималайските проходите – от Сисир Ла до Парфи Ла. След още обикаляне из Хималаите и Тибет (които можете да прочетете в блога на авторите), слязохме от Хималаите, а като последен етап в Индия прекосихме щата Манипур.

Днес вече на влизаме в Мианмар, известна още и като Бирма или Сиам

Приятно четене:

Мианмар: От Таму към Мандалай

18 част на

През Азия на автостоп

Мианмарец с каручка – Бирма, Мианмар

Мианмарец с каручка

25.11

Влязохме в

Бирма, сега официално – Мианмар

Страна за която почти нищо не знаем и е

едно голямо неизвестно

Това, което знаем е, че е будистка държава и след години на военна диктатура преди броени дни на провелите се избори спечели демократичен лидер – Аун Сан Су Чи, която е прекарала голяма част от живота си като политически затворник и е удостоена с Нобелова награда за мир.

Пътешествениците, които срещнахме, всички до един бяха силно впечатлени от страната и я намираха за много специална, а хората за изключително добри и гостоприемни. С това горе долу се изчерпваха нашите знания за Бирма.

Таму – карта Мианмар, Бирма

В малка, екзотична постройка ни биха печатите за влизане. Провериха специалното разрешително, което се изискваше за преминаване на тази граница и ни казаха да изчакаме гида, който идва да ни посрещне. Ние пък им казахме, че тръгваме пеша към

село Таму (Tamu)

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

5 коментара

апр. 07 2017

Перу и Боливия



Днес се приготвяме за далечен път – Боряна ще ни води до Перу и за малко и до Боливия. Приятно четене:

Перу и Боливия

Това беше нашето първо самостоятелно пътешествие и го направихме едва ли не по неволя, защото никоя тур. Агенция не предлагаше това, което искахме да видим, а именно – северно Перу. Всички знаем за Куско и Мачу пикчу. На север обаче , са разкрити следи от много по- древни цивилизации, там са пирамидите от империята на Мочиките, пирамидите на слънцето и луната, стохилядния град Чан-Чан, както и неограбеното погребение на владетелят на Сипан. Да стигнем до владенията на Чачапойя нямаше време.

Така, че програмата беше:

1 част- Лима – полет до Трухийо, Кахамарка, Чиклайо, полет до Лима.

2-част – Лима – Балестровите острови, Ика, Наска, Арекипа – Пуно.

3-част – Ла Пас – Лунната долина , Тиуанаку – Пуно.

4-част. Пуно – Куско – Мачу Пикчу – Лима.

И така, шест човека си стиснахме ръцете над тази програма и започнах резервациите. Обаче всеки чете и иска да види още нещо. Така пристига З. и казва:

– Искам и Чавин Де Унтар.

-Ама то е много настрани.

– Нищо, нали и то е на север

Така полетът до Трухийо отпада.

Пристига Н. и казва :

– Искам Солар Де Уюни

– Ама то е много на юг.

– Нищо, агенциите го правят.

И аз започвам да се ровя в нета, защото едно е да идеш до Ла пас, друго – да правиш тур в Боливия. Да се направят резервации за Перу беше най- простото нещо. Всички билети за самолети, влакове и автобуси букнахме онлайн. Друга беше ситуацията в Боливия – пълно затъмнение. И трябваше да се търсят местни тур. оператори. Свързвам се с една агенция – искат ми по 1000 долара на човек /за 4 дни/. Свързвам се с друга – искат по 700. Накрая като с магия попадам на terra andina. Те ми искат по 75 долара на ден на човек, обаче ми пишат: Силно ви препоръчваме да видите и лагуните. Какви лагуни? Гледам – наистина си струва. И им пиша: ето това е нашата програма, вижте какво може да се направи. Така престоят ни в Боливия се увеличи с един ден и програмата доби окончателния си вид:

1 част- Лима – Уарас – Чавин де унтар, Трухийо, Кахамарка, Чиклайо, полет до Лима.

2-част – Лима – Балестровите острови, Ика, Наска, Арекипа – Пуно.

3-част – Ла Пас – Уюни – лагуните към чилийската граница, солар де Уюни, Ла Пас Лунната долина, Тиуанаку – Пуно.

4-част. Пуно – Куско – Мачу Пикчу – Лима.

В процеса на подготовка се запознаваме и с М . – българка, от години живее в Лима. Тя ни помага за много неща и ще ни разведе в Лима.

От София си бяхме подготвили попълнени бланки за визи, със залепени снимки и тъй като в Лима бяхме в неделя, отиваме в консулството в Пуно. Събуждаме консула от следобедната му дрямка и се почва:
– Тези бланки са за американски граждани.
– ?!
– Трябва да попълните други.
– Добре.
– Ваксинации имате ли?
– Ама ние сме само до Ла пас /лъжа/.
– Няма значение.
– ….
– Самолетен билет за напускане на Боливия.
– Ама ние ще се върнем по шосе в Пуно.
– Няма значение, самолетен билет до България тогава.
– Но той е електронен…
И пред във въображението ни се появява един черен печат на мястото на Боливийската виза.
Излизаме на улицата и решаваме: никакво връщане, утре на границата.
На другата сутрин към Боливийската граница се отправят 3 /три!/ автобуса пълни с туристи.
– Споко, четох че на руснаците даже снимка не са им искали – успокоявам аз, но всички сме притеснени.
И наистина, никаква снимка, всички на конвейра, само дето се оказа , че според боливийците България не е в Европа и ни изсурвакаха с по 50 долара.
Това е.

Градовете:

Кацаме в

Лима

рано сутринта. М. ни чака с микробус. Навън се стеле сива мъгла, всичко е сиво. Какво е това, нали сме на 8 градуса от екватора? – Ами да, така е 8 месеца в годината. Лима, гледана от пътя от летището прави впечатление на един разхвърлян град. 8 милиона души, ниско строителство, покрай авенюто се редуват индустриални зони, модерни билдинги , огради, зад които има… какво?
– Искам да отида на плаж – казвам на М.
– В Лима няма плаж.
-?!?
И наистина. Не че няма пясъчна ивица, обаче вълните се пенят в един жълто-черен цвят… Тук там по някой сърфист. Последния ден , когато ходих до Каляо – пристанището, разбрах, че крайбрежието се ползва за бунище. А къде отиват отходните води не искам да мисля.
При по-близко опознаване се разкриват добре озеленени улици, колониална архитектура, паркови зони. Лима е разделена на квартали и така се намират и адресите, : казваш коя улица и кой квадрат. Централната чат е с високи билдинги, всичко друго е ниско строителство. М. живее в Мирафлорес – нов и скъп квартал.

Първата ни работа в Лима е да си хвърлим багажа у М. Втората – да сменим пари и третата – да си купим СОРОЧЕ – лекарство за височинна болест.

Освен това съществуват пирамиди от Културата Лима, изградени от адобе. Това е тамошния кирпич, в който вместо слама, /както у нас/ , са добавяли стрити миди. Тухлите се поставят вертикално и две по две са перпендикулярни и наклонени едва към друга.

Друга забележителност са музеите, индианския пазар, има много за гледане.

Искам да разкажа за

парка с фонтаните

С него Лима е кандидатствала за рекордите на Гинес. 17 или 19 фонтана, разпръснати из парка, вечерно време осветени в различни цветове, някои от тях направени така, че да се минава през тях, други сменят цветовете си. А от 19 часа започва светлинно шоу. Над единия то тях танцуват хологламни фигури, които постепенно се преливат и стават изображения на танцуващата Мая Плисецкая, после двойка танцува танго, после – национални танци.

Паркът с фонтаните – Лима, Перу Паркът с фонтаните – Лима, Перу

Наистина са се постарали. След това си взимаме багажа и се товарим на нощния автобус за Уарас.

Пристигаме в

Уарас

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

апр. 06 2017

Да усетиш духа на Париж



Таня за Париж. Приятно четене:

Да усетиш духа на Париж

Ще излъжа, ако кажа, че Париж е детската ми мечта. Отвъд Желязната завеса, през непреодолими препятствия от всякакво естество, той беше непостижим за мен и моето поколение. Физически.

Не и духовно! Безброй книги, песни и филми просвещаваха и подхранваха въображението. Врязваха образа на емблематичните забележителности дълбоко в паметта. Осведомени сме за превратностите в хилядолетната му история. Знаем за катакомбите и пикантните му тайни. Познаваме цялото творчество на неговите известни артисти, писатели и музикални звезди. Имаме видения дежавю – сякаш вече сме били там.

Знаем, че всичко това е безнадеждно далечно и, все пак, някакво непреодолимо любопитство ни тегли към него. Никой от нас не е мислил сериозно как ще осъществи въпросното пътуване, но фантазията ни го поставяше напред в списъка на градовете, които бихме искали да видим със собствените си очи. Без самите да осъзнаваме, ден след ден доброволно сме се превръщали в негови душевни пленници.

Париж, Франция

В представите ми Париж винаги е бил с ослепителния ореол на най-красивия град, въпреки взаимно изключващите се идеологически внушения, че това е „старата блудница и сводница на Европа” , „градът на любовта” или „ световна столица на културата и духа ”. Неоспорим е фактът, че Париж е притегателен магнит за милиони по света. Вдъхновител и покровител на богата палитра творци векове наред. Мил диктатор, заставящ неустоимо да мечтаеш, че все някога ще ти се усмихне щастието да пътуваш към него.

Няма нищо лошо човек от време навреме да пренарежда мечтите си. Така беше и с мен.До един прекрасен септемврийски ден, когато телефонно позвъняване на нашите приятели от Франция, постави точката на колебанието и началото на още едно вълнуващо приключение. На една мечта по-малко, както се казва!

Ах, как обичам дните на очакването и трескавата подготовка за празника! Защото пътуването си е празник отвсякъде – нови впечатления, емоции, познания. И просветление! Просветление, че светът не започва от нас и няма да свърши с нас! Доказват го творения, създадени преди векове, около които се тълпим и оставаме без дъх. Ето такива срещи ни предстоят и там!

Вече имаме перфектния тренинг за бързо събиране на най-необходимия багаж в стандартното куфарче за полет с обидно малки размери 56/45/25 см. Най-важното – с нас ли са билетите и личните карти и ето ни в самолета за Париж. Само 2 часа ни делят от свежия въздух над Сена.

„ А Paris, quand un amour fleurit …“ (В Париж, когато цъфти любовта

и това продължава цяла седмица, две сърца се усмихват едно на друго…

Защото се обичат… В Париж…)

Дали защото топлият глас на Ив Монтан звучи в ушите и на останалите пасажери в аеробуса или просто, защото летят към Париж, настроението на всички е видимо приповдигнато. Като нашето. Изглежда колкото по-близо си до Бог, толкова по-отворена е душата за ангелска музика.

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version