Това лято ни върви на пътешествия из Кавказ – на днешното тръваме заедно с Любо. Започваме с Грузия, след обичайния транзит през Турция.

Приятно четене:

До Каспийско море и назад

автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан с изкачване на връх Арагац в Армения

част първа

Сванети, Грузия

Дойде и тазгодишното дългоочаквано скитане към земите на изток от България. Плановете се простираха до обиколка на Грузия, Армения и Азербайджан като Турция беше планувана за строг транзит на отиване, а на връщане имаше посещение на древната арменска столица Ани. За цвят в обиколките из забележителните места бяхме включили изкачване на най-високия връх в Армения– Арагац 4090 м.

• Армения ми е отдавна в полезрението. Малка страна, но има много какво да покаже.
• В Грузия съм бил преди 5 години, но един път не стига за тази страна.
• В Азербайджан пък просто няма как да не отидеш като вече си по тези места особено след като опростиха процедурата за издаване на визи и всичко става само по електронен път. Пък и държавата има какво да покаже.

Интересно е като обиколиш и трите бивши съветски републики и накрая направиш съпоставка между тях. Но да давам подред.

Петък след работа натоварихме верния автомобили, събрахме се екипажа от трима ентусиасти и поехме в посока югоизток към ГКПП Капитан Андреево. Идеята беше да минем в Турция и около Одрин да разпънем лагер 1 като ще имаме една граница зад гърба си и малко спестено време. До границата се стига неусетно по магистралата. Преминаването също беше бързо, защото все още потока от гастарбайтери не беше много голям. Намерихме си място в съседство на един царевичак скоро след границата и след лежерна вечеря се напъхахме в палатката.
Ден 1
Ранно ставане, закуска и

към Истанбул

Там решихме да минем по

новия мост номер 3 над Босфора,

който е добро решение макар и с отклонение от около 40 км, защото в Истанбул никога не знаеш кога ще влезеш и кога ще излезеш. Моста иначе е хубав с добра архитектура и видимо е било много скъп проект за изпълнение. Пътя е добре планиран с 6 платна в посока на места. Малко в азиатската част трябва да минеш през половин дузина детелини докато се включиш обратно в пътя за Анкара, но според мен тепърва предстои да го доусъвършенстват и ще поизправят трасето.

Всичко е хубаво, минаваме милионния град съвсем за прилично време, но след него ни

чака изненадата

Макар на магистрала, движението просто спря и напред се проточи безкрайна колона. Оказа се, че е първия ден от техния Рамазан и всичко се изнася. Отвратително задръстване или лазене чак до края на магистралата, където се отклонихме на север към крайбрежния път като мислех, че там нещата ще се оправят, но уви всичко просто спря. За половин час минаваш километър-два и особено като бързаш тая работа хич не ти се нрави. Решихме, че така няма да я караме. Отбихме на една бензиностанция и там ни казаха, че ще е така поне още 200 км до следващия ключов разклон – единия път отива към Трабзон, а другия към Ерзурум. За късмет от бензиностанцията се спускаше черен път, който отвеждаше към чудна поляна, която само питаше за палатки.

Разпънахме лагера в късния следобед и решихме, че ще станем в 1 ч през нощта и тогава ще пътуваме. Само на няма и километър от хаоса и глъчката на шосето цареше такава идилия като единствените живи същества ,които можеха да внесат някакъв смут бяха група лениви крави, които се мотаеха наоколо. Налягахме към осем часа, за да изпълним плана с нощното потегляне.

Ден 2
В 2:00 ч през нощта всичко беше събрано, багажа натоварен и потеглихме. Трафика беше натоварен дори и в този час, но поне се движехме с нормална скорост. След 200 км на разклона

хванахме пътя за Самсун и Трабзон

и движението се успокои чувствително. Започна т.н. крайбрежен турски скоростен път, който е в добро състояние, а и доста живописен на места. Единствения минус беше, че минава през населени места с ограничения и светофари, а това доста бави. Продължи.. �

Tags: Вардзия, Грузия, Сванети

Не съм чел Брулени хълмове (простете – прост съм), но днес ще отидем в къщата на сестрите Бронте, откъде тръгва тази книга. Приятно четене:

Домът на сестрите Бронте

или дамски реквием за неподчинението

Драмите в романите на сестрите Бронте ми идваха в повече дори като тинейджърка. Признавам, че четенето на книгите им ми даваше необходимата глътка развлечение помежду задължителните четива за училище, но никога не успях да им стана истински фен. Толкова много и толкова негативни чуства на едно място съшити наедно с мърляви зимни английски пейзажи не ми звучаха много привлекателно. Не успях никога да се влюбя нито в мистър Рочестър (с подмолните му ходове да вкара в капана на любовта бедната гувернантка Джейн Еър, която и без това не можеше да диша без него още от мига на запознанството им и седя през половината роман в обожателно наблюдение до краката му), нито в Хийткиф, когото считах за нередовен по начало, но след като изрови от гроба тялото на любимата си природена сестра Кати, за да я убеждава в любовта си, направо го задрасках от списъка на хората, за които изобщо искам да мисля някога.

Така се случи обаче, че през ранното лято на тази година имах път към

Бронте Кънтри – Страната на Бронте

Така наричат баирите на запад от Брадфорд, част от „Гръбнака на Англия“ (еквивалент на Балкана) – ниската планинска верига Пенайнз в западен Йоркшир. Сгушено между брулените хълмове се намира

градчето Хауърт.

На върха на най-високата му точка се намира дома на енорийския свещеник. Къщата е голяма и изразява уважението на хората към духовния водач на градчето.

През 1820 тук пристигат семейство Бронте с шестте си деца, защото бащата Патрик е назначен за свещеник в прилежащата църква. Ако искате да знаете повече за всичко, свързано с мястото и семейството- погледнете тук.

Голямата градина пред къщата завършва с гробището на градчето и църквата под него. Сега е много добре оформенa като малък парк.

Дворът зад къщата е бил зеленчукова градина, а сега е място за почивка и размисъл на посетителите със статуя на

трите сестри – Шарлът, Емили и Ан

Продължи.. �

Tags: Bronte sisters, Англия, Брулени хълмове, Йоркшир, сестри Бронте, сестрите Бронте, Хауърт

С Георги сме на гости в Америка. Започнахме с Калифорния, а днес пре Орегон ще стигнем Сиатъл във Вашингтон

Приятно четене:

Моето пътуване в Америка

Едно неочаквано приключение

част втора

През Орегон към Сиатъл, Вашингтон

Моята най-голяма авантюра в живота

�

В Сиатъл, от 2012 г. живее Камелия, моя колежка с която работихме в в Актив-К ООД. Де юре и бях работадател, защото бях съдружник, но де факто бяхме прекрасни колеги и работихме заедно по много проекти. Още от България се бяхме разбрали, че ще отида до Сиатъл да се видим и да и погостувам една седмица.

Митко ми беше резервирал кола от фирма Еnterpise в Анахайм, скромна КИА Рио, срещу сумата от 127 долара за седем дни. Приготвих аз багажа и подаръците за Сиатъл – разбирай шише ракия, шише вино, Девисил сушен и семена за посев от Девисил и разбира се 10 книги от български автори!!! В неделя в десет сутринта отиваме в Анахайм да вземем колата. Поради липса на Киа Рио, ме попитаха дали бих желал да доплатя 11 долара и да получа FORD EDGE, огромен джип, клас Титаниум натъпкан с всякакви екстри и най-вече със спортен режим. Митко подписа някакви документи, връчиха ми ключовете и така се започна…

Така се сбъдна една моя мечта, да карам американски автомобил

Ще се отплесна малко за да обясня тази моя мечта. В далечните соц времена, разрешаваха на висшият състав от морският ни флот да си докарат по една западна кола!!! И така в нашата прашна тогава махала се появи един червен Форд Мустанг. Чудо на чудесата. Всичко хлапета по цял ден висяхме около колата и мечтаехме и така цели петдесет години… но моята мечта стана реалност.

Трябваше да измина 1200 мили до Сиатъл, разделени на два етапа от по 600 мили.

Нощувките по пътя за отиване и връщане бяха резервирани и моята първа цел бе Рединг, град в Северна Калифорния на границата с Орегон.

Маршрутът е Анахайм – Лос Анжелис – Сакраменто – Рединг.

Картата е на телефона ми. Взехме си довиждане с Митко и потеглих по Интерщанската магистрала № 5, която започва от Мексико и завършва в Канада. Не магистрала, магистралище. Колата е перфектна и скоростта не се усеща.

Наближавам Лос Анжелис и следва първото премеждие

Поради ремонт на магистралата ни свалиха в северната част на града. Знаци колкото искаш. Трябваше да завия по седемнайста улица, но не се бях престроил и тръгнах напред. Добре, че в колата има компас и установих, че се движа на запад, вместо на север и така неусетно стигнах 29 -та улица

във вътрешността на едно мексиканско гето

Щъкат безброй опърпани дечица, хората по тротоарите бяха омърлушени и както се казва имаше много съмнителни фигури. За спиране изобщо не можеш да си помислиш. Намерих първото възможно място и направих обратен завой. Стигнах до заветната 17-та улица и тя ме изведе

отново на магистралата

Дългият път беше пред мен. Бях предупреден, че

между Лос Анжелис и Сан Франциско има едно много миризливо място

Продължи.. �

Tags: Space Needle, Америка, Анахайм, Балард шлюзове, Вашингтон, езеро Биттер Лейк, Индиански културен център, Лос Анжелис, Музеят на авиацията, Орегон, Портланд, пътуване до Америка, Рединг, река Колумбия, река Маккензи, Сакраменто, Сан Франциско, Северна Калифорния, Сиатъл, Спейс Нийдъл

„Едно от удоволствията, свързани с пътуването, е да посещаваш нови градове и да се срещаш с нови хора“ е казал Чингиз хан, мисъл, с която на нашия сайт просто няма как да не се съгласим 🙂 За едно пътуване до паметника на монголският завоавател, ще и разкаже Цветан. Приятно четене:

От Улан Уде до Улан Батор

или по пътя на чая при Чингиз хан

„Едно от удоволствията, свързани с пътуването, е да посещаваш нови градове и да се срещаш с нови хора“

Чингиз хан

В 7:30 корейският автобус на „Восток Транс“ потегля от автогарата на Улан Уде за Улан Батор. Ако се успим можем да вземем влака, който тръгва в 11:00 и пристига след 23 часа сутринта в 6:50 в столицата на Монголия с билет за 4 600 рубли.

Монголската степ с овце, юрти и УАЗка 4х4

Но ние сме ранобудни пенсионери и очакваме след 10 часа по „Великия път на чая“ да сме в Улан Батор евтино с автобуса с билет за 1200 рубли :). А цената на самолетния билет до летище „Чингиз хан“ – 40 000 рубли направо ни разсмя и отказа. Не си букнахме места в столичния хотел „Чингис хан“, но си взехме като армаган – златна водка „Чингис хан“:)

Оглеждайки се назад отбелязваме,че демоничният образ на Чингиз Хан изграден от съветската пропаганда, като кървав масов убиец е заличен. Днес с неговия образ (върху банкнотите) буквално се разплащаме навсякъде.

Чингиз Хан

Както се шегуват руснаците сега в Монголия има само две забавления:

1. Разглеждане на статуята на Чингис хан.
2. Разглеждане на Монголия от статуята на Чингис хан 🙂

А какво да кажем за нашия забравен владетел Чака хан, който е без конна статуя засега? Напред, дали ще видим поне част от историческата истина за тях? Продължи.. �

Tags: Tsonjin Boldog, Алтанбулаг, Дархан, Кяхта, Монголия, пътя на чая, Улан Батор, Улан Уде, Цонжин Болдог, Чингиз хан, Чингис хан