февр. 20 2017

Уикенд в Берлин



Днес Домоседът ще ни води до Берлин – за един уикенд. Приятно четене:

Уикенд в Берлин

Уикенд в Берлин, Германия

За срещи с приятели. На гости на Рафал. Осъществен на крилата на националния превозвач с директни полети от/до Тегел. Ноември 2015.

С Рафал се знаем от Южна Африка, където работеше един сезон ангария в полското консулство. За него ще става дума по-подробно във вече две години очакващата да види бял свят сводка за Бангладеш. В Берлин не е толкова важно, бидейки силезиец, дали е повече поляк или повече германец и какви са му двете различни фамилии в различните паспорти. Важно е на ъгъла на кои точно улици му е квартирата, съответно – моята.

Уикенд в Берлин, Германия

Кратка справка по-назад в блога, показва, че няма как да не ми стане мило на сърцето от тези два исторически африкански топонима – област в Южна Африка и град в Намибия, кръстен на немски авантюрист-пионер-колонизатор. Повечето улици в квартала носят африкански имена, но не точно на постколониални диктатори, както би било в някоя свободна от колониализъм африканска столица.

Петък: Берлин пеша и с градски транспорт

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

февр. 17 2017

Мурманск, Русия (8 част на През Източна Европа с джип)



Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, след което влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск. Днес ще разгледаме Мурманск.

Приятно четене:

Мурманск, Русия

част осма на

През Източна Европа с джип

Сутринта валеше и бе доста намръщено (не ви учудва нали 😆 )

Мурманск – х-л Азимут (БЦ Арктика) – Мурманск, Русия

Мурманск – х-л Азимут (БЦ Арктика)

Закуската бе добра, но в хотела имаше някаква научна конференция, та половината зала бе заета от ‘академиците’. При което явно някой академик държеше цялата зала да слуша колко е важен… Общо взето им се изсмях на надуването…
След което запалих колата и отидох в една компания, която бе и една от причините да дойда до Мурманск…
Този ден бе работен и нямаше нищо интересно за широката публика – върших си работата..
В един от офисите видях това

Мурманск, Русия

Трудят се хората (за незапознатите – този аквариум е от рибки, които са залепени на всяка бутилка водка Белуга) 😉
След което трябваше да отидем служебно и на един кораб, който се намираше от другата страна на Колския залив, преминавайки по моста…
Като Аспарухов мост във Варна, но доста по-нисък (под него не минават кораби)… От друга страна като че ли бе по-широк …
Веднага след преминаването на моста срещнах големи табели първо на руски, а след няколкостотин метра и на английски – ‘Автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път’

Автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път – Мурманск, Русия

Автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път

‘Реших’, че дестинацията ни е ‘главен път’, пък и там си имаше обикновено населено място. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

февр. 16 2017

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (2): Армения



Продължавме из Кавказ заедно с Боряна – започнахме с Грузия, а днес сме в Армения.

Приятно четене:

Армения

част втора на

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016

Към Гюмри

Гюмри, Грузия

Гюмри

На другата сутрин маршрутката, с която ще пътуваме до Армения идва да ни вземе от квартирата. Пътуваме общо 5 човека. Пътят е кофти, с дупки, но много по-добър от вчерашния. Минаваме границата без проблем. Веднага се вижда, че в

Армения

са чували за ремонт на инфраструктурата. Дупките са изкърпени. Сред голите хълмове се виждат малки селца. След час сме в Гюмри и веднага има маршрутка за Ваназдор. Първоначалната идея да разглеждаме града отпада. А и по пътя видяхме достатъчно. Всички градове в Армения са изградени от тъмнорозов камък. Има и постройки от гранит или най-скъпия – базалт. В тази страна това е естествения строителен материал – цялата е от камък. Строителството не ми харесва – тежки правоъгълни сгради, много от тях – от времето на социализма. В Армения живеят 3 млн. души, а арменската диаспора по света е 7 млн. Сега разбирам защо.

Всичко говори за бедност

Градовете са ниско строителство, разхвърляни нашироко. Няма ново строителство. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

февр. 15 2017

От Монблан до Ихтиман (1): Изкачване на Монблан



Днес Александър ще ни разкаже за едно смесено пътуване из Европа – ще започнем с изкачване на Монблан, а след това ще продължим с колело към България. Приятно четене:

Изкачване на Монблан

част първа на

От Монблан до Ихтиман

Пътеписът ще ви отведе до величествените Алпи и Монблан и след това с велосипеда назад до България през Милано, Верона, Венеция, Триест, Риека, Загреб и Белград. Приятно четене!

Планирането на цялото пътешествие започна още през зимата на 2016 -та година. Първоначално планът беше за изкачване на Матерхорн и след това да се прибера с колелото, като по пътя назад прекарам няколко дни на плаж из Адриатика.

Свръзка „Дишков – Спасов“

В началото мислех да бъда сам, но след като споделих плановете си със Симеон, той реши, че ще е забавно да дойде в Алпите. С него се познаваме от 6-7 години. Живели сме заедно на общежитие в Пазарджик, където учихме. Не го бях виждал от 3-4 години, тъй като замина да учи в Холандия. Съвсем случайно му писах, къде смятам да ходя през лятото и го попитах дали не иска да дойде с мен. Отначало ми се изсмя, обаче му обясних, че нещата са сериозни и веднага “върза”. Симеон е единствения човек, който не мрънка за абсолютно нищо. Никога няма да го чуеш да се оплаква, особено от физическо натоварване. Точно това ми трябваше – здрав човек, който не мрънка и може да те спаси в случай на злополука в планината. На всичкото отгоре го и познавам добре и мога да му имам пълно доверие. За дата на заминаване избрахме края на юли, понеже тогава се прибираше от Холандия.

Подготовката

За планинския преход в Алпите – нищо особено като подготовка. Смятам, че съм в добра физическа форма и целодневен преход в планината не е от нещата, които биха ме уплашили. Същото се отнася и за Симеон. В началото на април месец, обаче си обърнах капачката на коляното и това постави под голям въпрос всичките ми планове. След месец в гипс не бях толкова голям оптимист, но след като успях да раздвижа коляното, толкова, че да мога да карам колело бързо си върнах формата. Както казах, не се притеснявах от ходенето в планината, а от това дали ще мога да издържа над седмица върху седалката. В края на май направих едно пробно каране до Косово с нощувка на Власинското езеро, а седмица по-късно едно нощно от Ихтиман до Слънчака. Всичко беше наред и смятах, че няма да имам никакви проблеми. Седмица преди заминаването със Симеон се качихме на Мальовица с преспиване на БАК за лека тренировка. Нямаше причина да се притесняваме за нищо, затова тръгнахме.

Ден 1 (20.07.2016)

Разбрахме се да се чакаме на летището преди час преди полета, Дишков естествено закъсня, решил, че моето въже няма да ни е достатъчно и в последния момент трябва да купи още едно. През това време разглобих изцяло колелото и когато Симеон дойде намотахме въжетата на рамката, залепихме пикела, щеките и палатката също за рамката на колелото, облепихме всичко със стреч фолио и черни чували и се надявахме, че няма да проверяват внимателно каво има, понеже бях платил само за колелото. Останалата част от багажа натъпкахме в един голям сак (220 лева ми излезе пътуването в едната посока – 57 евро билет за мен, 30 евро за колелото и 25 евро за багаж). Минахме без проблеми. Два часа по-късно кацнахме на

летището в Бергамо

Тук трябваше да оставим част от багажа и колелото за съхранение, понеже нямаше да ни върши работа в Алпите. В Luggage Storage ни поискаха първоначално 120 евро да ни пазят колелото и една раница за период от 6 дни, беше прекалено много за нас и тръгнахме да се пазарим. Италианеца веднага свали на 80, но все още беше прекалено много, затова тръгнах да разпитвам на други места из летището. След две минути Дишков ме настигна и каза, че са се съгласили на 40 евро, не беше малко, но ни устройваше и двамата. Преразпределихме багажа в две туристически раници, оставихме излишното и към Милано. И двамата сме били там и преди, нямаше нищо ново за разглеждане. Проверихме какво е времето на Матерхорн. Лоша работа. Вали сняг, от два дни никой не се бил качвал на върха. Хванахме метро до автогара Lampugnano, от там тръгват всички автобуси за Алпите.

Вече беше около 19:00 местно време, казаха ни, че следващия автобус за Аоста е чак в 13:00 на следващия ден. Това изобщо не ни хареса и решихме да тръгнем на автостоп. Лошото е, че не знаехме къде да застанем, а от Милано се излиза само по магистрали, на които автостопът е забранен, а и кой ще ти спре на магистралата ? Лутахме се два часа, през които така и не намерихме къде да застанем за стоп. Стъмни се. Харесахме си един парк в покрайнините на града, разпънахме палатката, вечеряхме и заспахме.

Ден 2 (21.07.2016)

На следващата сутрин първата работа ни беше да се осведомим за времето на Матерхорн. Никаква промяна. Снеговалеж над 3200 метра и вятър. Нямаше да можем да се качим до върха и трябваше да мислим резервен план.

Върнахме се на Лампуняно, там имаше Wi Fi и след половин час ровене

решихме да се качим на Монблан,

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

2 коментара

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version