Продължаваме обиколката на Америка, която започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Тогава двамата със сина му изминаха с Тойота под наем 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк. Сега за два месеца ще пропътуваме 25 860 километра с Хюндай под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Ще разгледаме общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

първа част

Началото

Пътешествието ми от 2019 година продължи два месеца като изминах почти 26 хиляди километра с автомобил под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Разгледах общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Маркирам само възловите места по

маршрута:

– Начало в Сиатъл (северозападния край на САЩ), след полет от София;

– Национален парк Северни каскади;

– Преминаване от САЩ в Канада; Ванкувър;

– Национални паркове Йохо, Банф и Джаспър;

– Калгари;

– Уайтхорс;

– Преминаване от Канада в Аляска;

– Феърбенкс;

– Дедхорс (брега на Северния ледовити океан);

– Национален парк Денали; Анкъридж;

– Чикън и преминаване от Аляска в Канада;

– Доусън и Клондайк;

– Едмънтън;

– Уинипег;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Минеаполис;

– Милуоки;

– Чикаго;

– Детройт;

– Преминаване от САЩ в Канада;

– Ниагарски водопад;

– Торонто;

– Отава;

– Монреал;

– Квебек;

– Халифакс;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Бостън;

– Филаделфия;

– Вашингтон;

– Сейнт Луис; Денвър;

– Национален парк Скалисти планини;

– Солт Лейк Сити;

– Национален парк Йелоустоун;

– Сиатъл и полет до София.

Върху картата по-долу с черен контур е очертан маршрута, по който от средата на юни до средата на август 2019 г. изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година: 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк.

Въведение

От посетените

градове

за мен най-впечатляващи бяха: Доусън (Канада), където е запазена архитектурата и атмосферата от края на 19-ти и началото на 20-ти век; Квебек (Канада), чиято стара част е най-близка до европейските градове.

От съвременните големи градове най-много ми харесаха Торонто в Канада и американските Чикаго, Филаделфия, Сейнт Пол, Денвър, Сейнт Луис.

Най-странен ми беше Дедхорс (Северна Аляска), който няма нищо общо с класическите градове, а само модулни блокове (кемп) за работниците от нефтодобива.

Личната ми класация на посетените

природни забележителности

е следната:          

1) „Спящия вулкан“ Йелоустоун в САЩ;

2) Националните паркове Банф, Джаспър и Йохо в югозападна Канада;

3) Природата в Аляска и северозападна Канада;                  

4) Ниагарския водопад;

5) Националните паркове Северни каскади, Скалисти планини и Гранд Тетон в САЩ;

6) Атлантическото крайбрежие на канадската провинция Нова Скотия и североизточния край на САЩ.

Tags: Chihuli Garden & Glass, Diablo Lake, Pike Place Market, Space Needle, Аляска, Ванкувър, Водопад Такакау, Голдън, езеро Емералд, Камлупс, Канада, национален парк Глейсър, Национален парк Йохо, Ревълстоук, САЩ, Северна Америка, Северни каскади, Сиатъл

Започваме едно пътуване с голфа на Иван – този път целта ни е Мароко, а като за начало ще минем през Гранада и Кордоба.

Приятно четене:

Гранада и Кордоба

част първа на

С Голф до Мароко

Здравейте, пътешественици! Дойде още една година, което за мен означаваше да се отправя на още едно приключение с вярната немска машина. След множество пътувания из Европа, както и до кавказките републики Грузия, Армения и Азербайджан през 2017-а година този път амбицията беше да се стъпи на трети континент. Предстоеше едно пътуване, което бе много по-различно от всички, които съм правил досега.
Ще си позволя да направя лека биографична справка за себе си и да спомена, че от 2 години специализирам, съответно работя и живея, в Германия. Планът беше да тръгна от там с Голфа и да се срещна с моите приятели в Мадрид. Те от своя страна щяха да пристигнат с полет от София. Речено – сторено и в крайна сметка пропътувахме заедно 4000 км по пътищата на Испания и Мароко, а включвайки моя път до Испания и обратно за мен всичко възлезе на около 8000 км.
Ето карта на нашия маршрут:

По маршрута посетихме следните държави/градове:
Испания: Гранада, Кордоба, Севиля
Гибралтар
Мароко: Шефшауен, Фес, Мерзуга, Аид Бен Хаду, Маракеш, Казабланка, Рабат, Танжер

Ще се радвам да споделя с вас впечатленията и преживяванията ни, и както винаги съм подготвил доста снимки, както и някое друго непретенциозно видео.

И така…нека започна от самото начало

Планът

беше да тръгна в петък, 07.06. Моите немски колеги бяха доста изненадани, че се каня да отида с кола до Мароко, а още по-шокирани бяха, че тръгвам в петък, директно след дежурството ми и планирам до събота да достигна Мадрид. Ами възможно си е, просто трябва повечко шофиране и малко по-малко сън 🙂 .

Изкарах плевенския Голф от гаража,

където отлежава на съхранение и се отправих на дълъг преход през Германия, Белгия и Франция. Ето кратко видео от транзитното ми преминаване:

Една снимка от покрайнините на Париж, с която да ознаменя началото на пътуването. Радвам си се на тениската 🙂

Tags: Алкаисерия, Алхамбра, голф, Гранда, емирството на Гранада, Испания, Кастиля Ла Манча, катедрала на Гранада, Кордоба

Започваме едно, бих казал епично, ако не мразех англицизмите, пътешествие заедно с Любо. Тръгваме за Иран и Ирак! Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част първа

Пътят на изток през Турция

Краят на Май наближаваше и дългоочакваното пътешествие на изток към непознати за нас земи най-накрая дойде. Всички приготовления бяха направени, карнета и визите налице, а групата готова за тръгване.

В късния следобед на 22-ри май след работа се натоварихме в натъпканата с багаж кола и потеглихме на изток.

Дестинацията – Иран, а за десерт и Северен Ирак.

Тези земи от няколко години са ми в полезрението и най-накрая дойде момента за реализацията на това пътуване. Идеята беше да отметнем едни 400 – 500 км + една граница и да нощуваме нейде в шубраците около Истанбул. Тези километри щяха да са от голяма помощ съдейки по ограниченото време, с което разполагахме за това пътешествие.

Пътят до границата се изниза бързо.

На Капитан Андреево нямаше много наплив

и също минахме доста скоростно. Вкарахме 50 турски лири в стикера за магистрални такси и поехме в посока третия мост над Босфора, на север, от който бях харесал една горичка за нощувка. Макар и с не малко отклонение този мост спасява от неспирния и никога непредвидим трафик на Истанбул.

По късна доба се озовахме в борова горичка, която изобщо не загатваше близостта на мегаполиса. Макар и малко мръсничко мястото беше доста добро за нощувка. Предлагаше уют и симфония от птичи песни. Разпънахме лагера и софрата, и прехода от забързаното ежедневие към предстоящото пътешествие започна!

Ден 1
Ден за строг транзит. Трябваше да се опитаме да минем колкото ни позволяваха пътищата повече километри на югоизток. Странното беше, че турците бяха завършили третата си магистрала от азиатската страна, но системата, която бяха въвели за таксуване не беше автоматична, а се плащаше кеш на 2 места, което мен много ме учуди при положение, че турците се стремят да облекчават трафика.

На магистралата между Истанбул и Анкара имаше ремонт,

който го помня още от преди 2 години и движението беше отбито през обходен маршрут. Това внесе известно забавяне, но нямаше как. В ранния следобед

минахме покрай Анкара транзит

и хванахме пътя към Кайсери. Удивителни са огромните жилищни комплекси пръснати в покрайнините на Анкара просто ей така сред ливадите в нищото. Такъв тип строителство ни направи впечатление около доста големи турски градове.

След Анкара пътят макар и с две ленти в посока стана доста бавен поради засиления трафик и многото населени места, през които преминаваше. Не можахме да минем планираните за деня километри и малко преди мръкване разпънахме палатката на едно

прилично местенце малко преди Кайсери

сред няколко бадемови дръвчета. Макар и с повечко трънаци мястото предлагаше просторна гледка и относително спокойствие. А най-важното беше, че гадните дразнители комарите ги нямаше, което беше доста добре.
Ден 2
В ранна доба се измъкнахме от спалните чували и след стабилна закуска потеглихме

в посока планината Немрут

Турция е интересна страна за пътуване. Дори и самият път ти предлага интересни гледки, особено в анадолското плато.

Спряхме за бърз обяд на идеално място за палаткуване, но уви не беше още време за такива дейности.

Наближавайки Немрут пътят стана изключително стръмен

На първа предавка натоварената кола се бореше с наклона, а в предното стъкло се виждаше само небето. И така няколко километра, което си беше доста кофти. Иначе самата

планина Немрут

е впечатляваща. Има източна и западна тераса, които са отрупани с характерните каменни глави на богове. Мястото е доста мистично и интересно.

По обратния път на 1-ва предавка и изправен на педала на спирачките мотора сърдито ревеше, а миризмата на феродо беше неизбежна. Отвратителен път! Твърде дълъг е този наклон.

Отправихме се в посока

Диарбекир

и на около 50 км преди града разпънахме бивака скрити в нощната тъмнина на една поляна точно до главния път като само светлините от челниците мъждукаха в нощта. Чудесно място макар и доста открито.

Ясното небе беше отрупано с безброй ярки звезди, а обстановката навяваше спокойствие. Имаше някаква цистерна за вода, на която позиционирахме соларния душ и се изкъпахме, което си беше истински лукс.

Tags: границата с Иран, Диарбекир, езерото Ван, Иран, Ислямска Република Иран, Кайсери, Котките от Ван, Немрут, Татван