май 15 2017

Лазурният бряг с деца (4 ден): Кан, Маринленд в Антиб и Ботаническата градина в Ез



Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако. Днес сме на разходка в Кан, Антиб и Ез.

Приятно четене:

Ден 4,

Кан, Маринленд в Антиб и Ботаническата градина в Ез

01.07.2015 г.

част четвърта на

Лазурният бряг с деца

Ден 4, Кан, Маринеленд в Антиб, Ез 01.07.2015 г.

Този ден станахме отново рано, както всеки един друг ден около 7:00 ч. Трябваше днес да вземем колата под наем, която щяхме да ползваме през следващите 7 дни. До момента не бяхме вземали рент-а-кар и не знаехме точно как се процедира на практика. Внимателно бях проучил всичко, но теорията е едно, а практиката съвсем друго. Знаехме, че офисът на Europcar се намира някъде на гарата, но не знаехме къде.

Стигнахме до гарата и започнахме да обикаляме да търсим офиса. Имаше някакви табели в посока един охраняем паркинг, но там не ни се вярваше да е офиса. След доста лутане го открихме в една залепена постройка до гарата, само дето указателна табела нямаше там.

Оказа се, че в едно общо помещение се намират всички известни фирми за рент-а-кар. Нямаше хора, което ни спаси от сериозна загуба на време, тъй като

процедурата по наемане на кола беше мътна и кървава и времеемка

Показах разпечатаната резервация от rentalcars и момичето каза няма проблем. Обясних, че искам да закупим допълнително франшиза, за да не дължим нищо в случай на някаква повреда по автомобила, и тя каза добре. Бях проверил цената в интернет, като към момента на запазване на колата беше по-ниска, но точно преди да тръгнем бяха сменили тарифите и се беше повишила. Казах на момичето какво покритие искам и тя ми каза колко ще струва. Да де, но това което ми каза се оказа с около 30- 40 евро нагоре, уж някакви допълнителни застраховки на хората имало. Ама аз и обяснявам, че искам само на колата щото хората си имат здравни, но не можело. Както и да е съгласявам се, има ли избор.

Смята тя нещо казва, ще ви блокирам по картата еди колко си пари което е с 50 евро над сумата която дължим и ми обяснява, че тези пари са блокирани и няма да се теглят, при връщане на колата ще ми ги разблокират и ще ми дръпнат колкото трябва, отново се съгласявам. Това ми се видя някаква глупост, защото си плащам нулева франжиза, което ме освобождава от всякаква отговорност по автомобила, дори и от дребни драскотини.

Както и да е въпреки дългата процедура, всичко е наред и децата получават по една зелена хартиена торбичка с лакомства. Уговаряме се, че ще върнем колата с пълен резервоар, както я взимаме, тъй като искаше да и плащам и някаква застраховка, ако върнем колата с не пълен резервоар, което пак не ме устройваше. Каза ни да вземем документите и да отидем на последния етаж на паркинга отсреща, където имаше табелки.

Запътихме се ние към паркинга и какво да видим ескалаторите в ремонт, огледахме се за стълбище няма, имаше само някакъв асансьор който не изглеждаше да ходи където трябва, в крайна сметка се оказа, че ходи до последния етаж и след малко лутане стигнахме до паркинга с колата. Дадохме документите и един човек ни даде ключовете. Трябваше да опишем и щетите от предишните поулзватели в протокола, за да не ни ги търсят като връщаме колата.

Оказа се, че колата която ни дадоха е Дачия Сандеро Stepway с почти всички екстри за модела, бинго. Първо предстоеше ни сафари, тази кола беше подходяща защото е повдигната по-високо от земята, второ личния ни автомобил беше Дачия Докер с едно ниво по-високо оборудване, но като цяло голяма част от копчета, и разположението на детайлите е подобно, което ни улесняваше много. Двигателят беше същия като на нашата кола и имах представа как се държи и какво да очаквам като разход 1.5 dCi 90 к.с. Разполагаше и с автопилот, който функционира точно като на нашата и който ползвам постоянно и с навигационна мултимедийна система точно като нашата, която пък знам наизуст.

След като описахме всичко по колата с качихме и запалихме, оказа се, че мултимедията седи в режим търсене на код против кражба, слязох да питам момчето, което ни я издаде за кода, той каза да питаме в офиса. Сега ми светна, че

за навигация се изискват допълнително около 70 Евро наем

и за това е на код, като седи в това състояние и музика не можеш да си пуснеш обаче, силно неприятно. Аз си бях подготвен и носех стойка за телефона и захранване за запалка и мислех така ли иначе да си ползвам GPS-а на телефона. Не след дълго обаче следваше жокера „обади се на приятел“ и кода беше генериран по номера на рамата и воаля имахме си вградена навигация и мултимедия без пари. Ей, опасно нещо са това Българите, особено ако са технически грамотни и се ръчкат, където не им е работа като мене :).

Понеже много съм се занимавал с тази навигационна система на личния ни автомобил я познавах като петте си пръста :). За да не ни хванат като върнем колата трябваше да се откачи акумулатора за няколко секунди, за което нямах инструменти или да се намери бушона, който е за мултимедията.

Книжката беше само на френски, но когато дойде момента набързо намерих бушон номер 13 и айде отново сме на код, изтриване на цялото хистори и ни лук ял, ни лук мирисал :). Междувременно при вече активно устройство му работеше bluetooth стрийминга и Петя през цялото време пускаше от любимата ни музика през телефона, директно на мултимедията на колата. В крайна сметка се оказа много добре това с вградената навигация, тъй като е доста по-удобна за работа, с по-голям дисплей и въобще си беше къде къде по удобно, вместо да се взираш в онзи малък дисплей на телефона.

Като цяло бяхме супер доволни от попадението ни в рент-а-кар-а и с това малко бижу се чувствахме в свои води. Да, не е просторна като нашата, но за 7 дни и около 1300 км навъртени ни устройваше напълно.

Предимство е във Франция да си с малка кола,

по-лесно се намира място за паркиране и самите пътища навсякъде из прованса където карахме се оказаха с толкова тесни ленти за движение, дори и магистралите. Такова чудо не бях виждал – сандерото се събираше почти точно между маркировките в лентата за движение, автобус или камион леко ги застъпва или му остава по 1 см от двете страни. Не знам с кой акъл са ги правили тези пътища, но са спестили доста пари така :).

Бяхме си правили предварително някакви сметки и планове за магистрали, къде ще караме по тях къде не, колко пари ще ни излязат и т.н., но в последствие не всичко се върза по плана и карахме както преценим на момента, къде магистрала къде нормален път.

Трябваше да се придвижваме максимално бързо, за да имаме повече време за разглеждане.

Магистралите им се плащат на някои места само с кредитна или дебитна карта,

а на други имат едни големи фунии – хвърляш вътре парите и то си ги прибира някак си и ги смята стигат ли. Ние плащахме предимно с карти, като на един изход не работеше това за картите и се оказа, че само номера с фунията става. Добре, че имах достатъчно монети в мен, защото с банкноти не става номера.

Или монети, или карта – това е, ако искаш.

Както споменах и в увода това с картите е много относително, някоя приема друга не. По магистралите почти навсякъде ни приемаше една VisaElectron с пинкод.
Този ден имахме няколко цели

Кан, Marineland в Антиб и Ез

Предварително бяхме наясно, че

в Кан няма какво да се гледа,

но държах да отидем да видим поне червеното килимче, по което минават актьорите на филмовия фестивал. Хванахме магистралата за по-бързо и за нула време се озовахме в

Кан

Не много малък град, доста натоварен и никакво място за паркиране. Петя беше извадила предварително платени паркинги по точките, на които трябваше да оставяме колата. Самото влизане в Кан ни отне много време поради голямо задръстване в централната част, а ние търсехме крайбрежната улица.

Докато висях в задръстването нацъках на GPS-а някакъв близък паркинг около мястото където Петя беше гледала, че има платени паркинги.

POI на GPS много често ни вършеха работа

и не губехме излишно време в лутане къде сме и на къде да хванем и къде е това къде е онова. Почти всичко което ни трябваше го имаше на POI, а когато го нямаше го имахме като адрес.

Преодоляхме задръстването и се набихме по крайбрежната улица и с някакъв много тегав обратен завой се класирахме между сградите, където беше входа на паркинга. Тук обаче, както при нас,

не се съобразяват много-много къде спират,

въпреки че гледах отнасяха глоби много често от полицаи със скутери. Един бус беше паркирал да разтоварва на входа на паркинга и шофера го нямаше. При условие, че са толкова кът местата и така го зарязал там.

Стана опашка след нас като се намирахме на тясната крайбрежна улица, която е силно натоварена и трафика беше много затруднен. Чакахме го поне 10 мин, а като дойде трябваше цялата колона да се разместим някак си, за да може да излезе.

Кошмар абсолютен

В крайна сметка се напаркирахме в подземния паркинг и си взехме талонче, с което щяхме да си платим на излизане в зависимост от престоя.

Дачия под наем – Франция
Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

май 12 2017

Приключенията на Бай Ганьовците във Флорида

Published by under Бале,Флорида



И така: с Бале отиваме във Флорида 🙂

Приятно четене:

Приключенията на Бай Ганьовците във Флорида

Сбит преразказ на цялото приключение с Бай Ганьовците:

Миналата сряда спах у Бай Ганьо Германеца. Сутринта отидохме на летището и тръгнахме да се качваме на самолета за Кьолн. Да, ама машинката светна червено и ни изгониха. Оказа се, че има два самолета за Кьолн през 10 минути на същата авиокомпания, и ние, естествено, бяхме избрали грешния. С тичане през глава и още една проверка на багажа със скенер, успяхме да се докопаме до правилния.

В Кьолн имахме по-малко от час за прекачване и пак търчахме наляво-надясно като обрани евреи, но се справихме.

Дългият полет беше около 10 часа. Аз бях купил някакви цървулски билети на ниска цена, които не включваха храна и напитки, така че си носехме ганьовски сандвичи. Стюардесата благоволи да ни дава по една малка чашка с вода на всеки 2 часа, така че поне не пукнахме от жажда. Имаше и телевизорче с филми, музика и игри, което работеше само за пътниците със скъпи билети, но не и за нас. Направо щяхме да умрем от скука.

Около осмия час аз се прежалих да си купувам малки бири по 3 евро (доста евтино като за в самолет) и успях да изпия 4. Бирите ме разнообразиха и не усетих последните 2 часа път.

На летището в

Маями

Бай Ганьо Германеца само си бипна германския паспорт на някаква машинка и го пуснаха навън да пуши, а аз трябваше да се редя на километрична опашка за проверка. Пред мене чакаше руснак на име Андрей Федотов, който трябваше да се прекачи за Калифорния. Андрей беше обут с авто-мокасинки и ме настъпи. Най-накрая минах, а пред летището ме чакаха Бай Ганьо Германеца и Бай Ганьо Американеца, които се бяха намерили чрез телефон. Аз бях силно дезориентиран и обжалвах, че искам вода и банкомат, но Ганьовците ме навряха в колата и заминахме директно към двора на Бай Ганьо Американеца, където изпихме голямо количество мексиканска бира „Модело“.

Ден 1:

На следващата сутрин Бай Ганьо Американеца ни остави до нещо като закусвалня супермаркет, след което отиде на работа

Флорида, САЩ

Лелката говореше само на испански. Казахме й да ни даде куатро емпанадас кон пойо и дос сервесас. Получи се.

Хапнахме и взехме есбана до центъра. Там разгледахме няколко небостъргача,

Флорида, САЩ

един парк, яхти с баровци на тях, а видяхме и едно влакче с гуми от кола.
Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

май 11 2017

Из Светите земи (7): Йерусалим



Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания, обиколихме от Кесария до Тиберия, Галилейското езеро. После влязохме в Йордания, разгледахме Петра, след която бяхме край Мъртво море, в Йерихон и Витлеем. В днешния – седми – ден 😉 на ред е Йерусалим.

Приятно четене:

Из Светите земи

част седма

Йерусалим

и малко Витлеем

Ден 7

На седмия ден, казват, и Господ почивал. Но не и ние! Използвахме го, за да тръгнем по стъпките на Христос към Голготата, а след това се върнахме и към корените му.

Йерусалим, Израел

Денят започна с посещение на магазин за свещи, кръстчета, статуетки и всякакви други джвръчки, жизнено необходими за всеки поклонник – да ги освети на Божи гроб и след връщането си от Светите земи да ги раздава за радост и з… завист!

Елик многократно ни предупреди да не купуваме нищо от уличните търговци, тъй като те ще ни пробутат ментета, а тези араби са честни и „правилни“, т.е. християни. Не мога да твърдя със стопроцентова сигурност, че вярата му в търговците е била подкрепена с финикийски знаци, но все пак алъш-веришът е измислен по тези земи. Пък и видима разлика в качеството и вида на най-купуваните артикули не забелязахме.

Kings Store

адрес: Caritas Str., PO Box 583, Bethlehem

GPS: 31.7209313, 35.2043627

тел.: +972 2 275 7450, +972 2 275 7451

факс: +972 2 275 7453

email: info@kings-souvenir.com

web: www.kings-souvenir.com

Натоварени с всичко необходимо се отправихме към Йерусалим, като първо спряхме на Маслинения хълм или Елеонската планина, откъдето Христос се е възнесъл. Сега тук се намира Rehavam Observation point, откъдето има прекрасна гледка към Стария Йерусалим. Тук са проповядвали пророците и Христос, оттук Месията ще влезе в двора на храма през зазидана Златна порта. Затова векове наред набожните евреи са погребвани тук, в долината Кедрон, за да пазят ред и да са сред първите, които ще Го последват при Второто пришествие.

Йерусалим, Израел

След това продължихме надолу по склона край

руската църква и манастир „Света Магдалена“,

построена през 1888 г. от цар Александър III, когато борбата за надмощие в Светите земи между Великите сили е в своя зенит. Тук е погребана принцеса Алис, майка на принц Филип, херцог на Единбург (и съпруг на баба Елизабет II), както и леля ѝ, Великата княгиня св. Елизавета Фьодоровна, арестувана и убита по личното нареждане на Дзерджински. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

май 10 2017

Иволгински дацан, Улан Уде (Бурятия)



С Цветан заминаваме оттатук Байкал – днес той ще ни води до главния будистки манастир на Русия – Ивилгиснкия дацан. Приятно четене:

Иволгински дацан, Улан Уде (Бурятия)

Безсмъртният лама от Иволгинския дацан

Иволгински дацан, Улан Уде (Бурятия, Русия)

Иволгински дацан

На 5555 км от Москва сред мъртвите сибирски полета е

Иволгинският дацан – главният център на будизма в Русия

Будисткият манастир (Тугэс Баясгалантай Улзы номой Хурдын Хиид) или (Манастирът, който е основан на мястото, където се върти Колелото на Знанието, носещо Щастие и преизпънено с Радост) притежава една безценна реликва – нетленното тяло на Великия лама – Хамбо лама Даши – Доржо Итигелов.

Будистките монаси казват,че има три страшни неща, които могат да се случат на човека: Това са красотата, славата и богатството. Ламата Итигелов казва още, че будизмът не е религия, не е наука и не е философия. Това е свобода. Всичко останало проихожда от нашия свят на страдания и вещи.

Най-съвършенното при хората, че те накрая умират. А най главното достижение на човечеството – осъзнаването на смъртността на човека.

Иволгински дацан, Улан Уде (Бурятия, Русия)

В 1852 г. на света се появява Итигелов. Той има за нас шокиращо отношение към смъртта.

Той е погребан в 1927 година. През 2002 него го изкопават. За изминалите 75 години неговото тяло е нетленно без консерванти!Иволгински дацан, Улан Уде (Бурятия, Русия)

Днес ще навършат 15 години откакто лама Итигелов е сред нас. Тук. Той не се променя. Той има непознати за нас топли ръце, които можеш да докоснеш и дори да се ръкуваш. Леко е брадясал. Той се изпотява. В тялото му протичат забавени физиологични процеси. Той си седи безсмъртен в градината или в двореца без климатик сякаш заспал с изправен гръб в поза лотус, без да се поддържа от апарати, въпреки всички закони на биологията и физиката, физиологията и гравитацията.

Иволгински дацан, Улан Уде (Бурятия, Русия)

От филма „Самсара“ знам колко трудно е за един монах да се събуди от този медитавен сън. Все пак будистите поемат пътя на безсмъртието, като с медитация целят да прекъснат прераждането и да изпаднат в пустотата (нирвана). Път, който е диаметрално противоположен на пътя на христианите, които се стремят към вечен живот след Възкресението на мъртвите след Страшния съд.

Затова мечтая да се срещна с този феномен на безсмъртието

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version