сеп. 30 2009

Адриатическа обиколка на Хърватска и Черна гора

И така — отново на море! Признавам си, че имам тайната мисъл дейците на българския туризъм да четат нашия сайт от време на време — дано разберат защо зарязваме при първа възможност техните „услуги“ и отиваме по близки и далечни чужбини. Днес на ред са Хърватска и Черна гора през очите на Стоян. Приятно четене:

Хърватска и Черна гора

Адриатическа обиколка

След няколко лета в Турция и Гърция на море някак естествено се спряхме на Хърватска за това лято. Още от пролетта направихме резервация на апартамент в Макарска — курортно градче намиращо се по средата на хърватското крайбрежие, което ни даваше въможност да правим кратки пътешествия.

Тръгнахме рано сутринта от София (около 6 часа) и в късния следобяд вече бяхме в

Загреб

Настанихме се в хотела, намиращ се на една от трите главни улици на града и веднага се втурнахме да разгледаме хърватската столица. Определено австро-унгарското влияние се усещаше отвсякъде — архитектура, търговски улици. За щастие балканското в тях го има и животът по градските улици продължава до късните часове. Загреб има чудесен стар град, който заслужава обиколката си и вечеря в някое ресторантче с изглед към нощните светлини на града.

На следващият ден потеглихме на юг — към Адриатика. Целият път е магистрала — хърватите са си построили сами магистралата без помощ от ЕС като им остават още 100 км. до Дубровнил. Спряхме за кратко в Сплит — старата крепост там е много красива и после продължихме по крайбрежния път, изпълнен с много живописни гледки. Отляво са планините, които рязко потъват в морето. Около 17 ч. паркирахме пред къщата, която бяхме наели в

Макарска

Нашите домакини ни очакваха с кафе и сладки, разказаха ни за Макарска и района, дадоха ни всевъзможни туристически брошури, разменихме си телефоните, платихме им и до края на ваканцията ни не ги видяхме.

Makarska, Хърватска

Плажовете в Хърватска

са много по-различни от тези в България — няма пясък, а само скали или камъни, става дума за миниатюрни ивици, на които се събират максимум по 7—8 души. Шансът да реват пет деца около теб едновременно, трима мургави търговци да ти предлагат гевреци или да слушаш по неволя последния хит на някоя пайнерка е нулев. Морето е кристално чисто, водата е топла, но заради камъните е препоръчително да ползваш обувки за плуване, както и ако не можеш да плуваш да не влизаш повече от един метър навътре, защото няма дъно. Навсякъде има обезаопасителни табели за плажовете, както и телефони за спешни случаи.

Макарска е типично адриатическо градче — архитектурата е средиземноморска, има стар и нов град. Местните са любезни хора, които обичат да обясняват и почти всички говорят перфектен английски. Много често си говорехме и на собствените си езици. Като че ли ние ги разбираме повече, отколкото те нас. Ресторантчетата предлагат предимно риба, а обслужването е много добро.

Хърватското крайбрежие е пълно с австрийци, италианци, чехи, поляци, унгарци. Всеки е закачил по една лодка или сложил велосипедите на колата и е дошъл на море. Разбира се за това са им създадени условия — има малки кейове и алеи за велосипеди. Нашите съседи бяха от Германия и като разбраха, че сме от България веднага се заинтересуваха за Черно море. Първите им два въпроса обаче потвърдиха защо няма да дойдат у нас — „Имате ли магистрала до морето?“; „Къде можем да караме велосипедите си там?“. В Хърватска туризмът е простичко направен — няма големи хотели, няма комплекси от затворен тип, няма балдахини, но пък има инфраструктура и обслужване.

Първоначално Дубровник беше най-южната точка в нашата програма, но в последствие решихме да я разширим до Будва в Черна гора. Карахме по крайбрежния път на юг и подминавахме градчета в който едва ли би отишъл средностатистически български ол-инклузив турист, но там беше пълно с курортисти. Комбинацията от планини, острови и море е впечатляваща. Оказа се, че Босна имат няколко километра морска ивица (с едно много симпатично градче) като границата се прекосява формално. Подминахме Дубровник и скоро стигнахме до черногорската граница — платихме 10 евро еко такса, купихме си карта за 5 евро и се запътихме към

Будва

Пътищата им са като в България, по табелите има само посока, но не и разстояние, движат се дори коли без регистрация. Которският залив се счита за най-южния европейски фиорд и е много красиво място. Има две възможности или караш покрай фиорда около 100 км. или взимаш ферибот за 4 евро и го прекосяваш.

Приближавайки Будва все повече си мислех, че отивам към Слънчев бряг — билбордове с гостуващи диджей, уникални новопостроени апартаменти за 3 000 евро/кв.м и всичко това на руски. Подминахме няколко строежа на мегаломански хотели и се озовахме на пристанището на Будва. Тогава разбрахме защо руският е толкова използван тук. Яхтите бяха само с руски флагове и носеха имената „Маша“, „Наташа“ и т. н. Разгледахме много красивият стар град на Будва и обядвахме в малко ресторантче там. Заговориха ни първо на руски;-) След това отскочихме и до остров Свети Стефан един от символите на Черна гора.Достъпът до него е ограничен, защото правителството го е дало на дългосрочна концесия на руски бизнесмен.

Крайбрежието на Черна гора

е „зелено“, защото има много гори за разлика от Хърватска. Въвеждането на еврото определено улеснява туризма. Западните турсти все още малко познават страната, но руските са я завзели. Цените са по-ниски от тези в Хърватска.

Перлата на Адриатика —

Дубровник

е прекрасно място за двучасова разходка, но не и за почивка, защото тълпите туристи ми дойдоха малко в повече. Старият град, италианската архитектура са чудесни. Задължителна спирка за всяко пътуване по тези места.

Хърватските ни домакини ни препоръчаха да отидем на пясъчния плаж „Златен рог“ на остров Брач. Взехме ферибота и след един час плаване и половин час шофиране се озовахме там. Оказа се, че пясъкът е по-ситен чакъл, и въпреки многото плажуващи беше все така чисто, както и по-малките плажове край Макарска.

На следващия ден тръгнахме към България и след 14 часа пътуване бяхме в София. Хърватска е по-близо до България и имахме повече страхотни мигове отколкото очаквахме.

Накрая няколко думи и за финансовата част: апартаментът ни беше 80 евро на вечер, цените в Хърватска са като българските, но в евро. В Черна гора е с около 30% по-евтино. Ние бяхме четири души и цялата ни почивка ни струваше 1 000 лв. на човек.

Автор: Стоян 

Снимка: авторът

Други разкази свързани със Хърватска – на картата:

Хърватска


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version