сеп. 29 2009

До Хърватска, Унгария, Румъния и обратно

Ико днес ще ни разведе из Балканите и прилежащата им част от Централна Европа. Целта му е Загреб, но на връщане решава да се отклони от прекия път. Приятно четене:

До Хърватска, Унгария, Румъния

и обратно

Във вторник сутринта, заедно с Магито и Йонов се отправихме на едно дълго балканско пътешествие. Целта ни беше Загреб в Хърватска, така че потеглихме към българо-сръбската граница.

Сърбия

Сърбия я пресякохме почти без да спираме. Аз имах някакви съмнения за разни размирици, но всичко си беше спокойно. Поне по главните пътища. Спирахме само два пъти — веднъж за кратка почивка и още веднъж на една бензиностанция. По-голямата част от пътя е магистрали. Всъщност една магистрала, която е разделена на две — до Белград и след него. За първата част платихме около 13€ и за втората още 6€. Приемат кредитни карти, така че не е проблем, ако нямате динари и освен това да не ви прецакат с курса на еврото или с рестото (както разбрах са правили преди). А по някое време както си карахме се усетихме, че сме с един час на аванта, защото вече сме в друг часови пояс. По-хубаво щеше да бъде този час да го имахме на връщане, но това е положението.

Хърватска

Най-голямото (и всъщност единственото) тотално претърсване на багажа ни направиха на Хърватската граница. Накараха ни да извадим всичкия багаж на една маса и основно провериха всичко, както и колата. Въпреки че разровиха всичко и ни накараха дори да отворим един подарък, който носихме опакован, не бяха груби, просто искаха да видят всичко.


Загреб, Хърватска
В Хърватска имат нови магистрали, които са много хубаво и се пътува приятно, въпреки, че на моменти доста валеше. Единствено маркировката напътя ми се стори, че не е толкова светлоотразителна и се вижда на по-малко разстояние. Иначе за пътя до Загреб — още 15€. Като цяло хич не са евтини тези магистрали.

Загреб

Пристигнахме по тъмно в Загреб и трябваше да намерим нашите домакини, който намерихме чрез couchsurfing. Зададохме на GPS-а улица Zinke Kunc 9, и въпреки псувните които изяде, успя да ни закара до там. Поли и съквартирантите й, се оказаха много готини хора. Бяха ни приготвили цяла стая за нас, пихме бира цяла вечер и въпреки, че си разбирахме много думи, си говорихме на английски. Като цялата идея на CouchSurfing е много добра — освен че получаваш безплатно място за спане, запознаваш се с много хора с различни култури, и дори получаваш безплатен екскурзовод (или поне научаваш от първа ръка както да посетиш).

Неусетно, в пиене на биричка, стана доста късно, ние бяхме изморени от 11-часовия път и решихме да оставим разходката за другия ден.

Сутринта Миран (единия от съквартирантите) ни разходи хубаво из центъра на Загреб. Честно да Ви кажа — много ми хареса! Много хубав, много чист, много подреден град! Подобно впечатление останах и от цяла Хърватска. Направо се чудихме как може ние да сме в европейския съюз, а те не. Всъщност не забелязах да им е зле, като не са.

Времето беше прекрасно. Дори след обяд, когато Миран трябваше да отиде на лекции и ни остави, си взехме малко хърватска бира и легнахме на тревата в един парк в центъра на града, както разбираше и още доста хора:) В магазините се оправяхме много добре, защото цифрите им се произнасят също както нашите, така че направо си говориш на български. Иначе с валутата им — куна, много се бъзикахме:) Стоим си ние в центъра на Загреб и нямаме пукната куна! След Хърватска вече всичко обръщаме в куни:) Друго което ми направи впечатление беше, че на улиците релсите за трамваите са в края, а по средата е място за спиране на коли. Някой както си кара изведнъж пуска аварийните и спира по средата на улицата и излиза от колата. Освен това в Загреб си има и алеи за колелета.

Вечерта на 12-ти бяхме на

концерт на Autechre,

което всъщност беше основната причина за нашето пътешествие. Аз така и не можах да им свикна, но все пак бях на партито в клуб KSET (което се оказа, че означавало Клуб на Студентите по Електро-Техника). Пих си бира по 9 куни и се забавлявах. Наистина приличаше повече на парти, отколкото на концерт.

След концерта се прибрахме и аз лично имах сили само да се изкъпя и да заспя. Беше един много хубав ден за мен — дълга разходка из Загреб, концерт, много емоции…

На следващата сутрин трябваше да си тръгваме, а ние все още не бяхме решили накъде. Първоначалната идея беше да отидем към морето на Хърватска, но решихме че връщането ще е много дълго — точно в обратна посока на България е, а и отгоре на всичко на връщане щяхме да изгубим един час от часовата разлика. Миран каза, че след 10—15 минути трябва да тръгваме, ние отворихме Google Maps, и решихме да ходим към Унгария и от там през Румъния да се прибираме. Малко повече път е, но пък имахме два дена (в събота сутринта трябваше да съм в Пловдив, защото бях на изпит). Смених картата на GPS-а и тръгнахме. На излизане от Загреб, пак благодарение на GPS-а, намерихме една Billa, в която мислихме, хем да оставим последните ни куни, хем да си вземем провизии за из път. В крайна сметка дори превишихме парите, които имахме, платихме с карта, а куните ги набутахме в една бензиностанция, да видят те, какво ще ги правят тези куни!:)

Не-магистралните пътища на Хърватска малко ни разочароваха, защото нямаха нито едно място да отбием за кратка почивка, но като пътища си бяха OK.

Унгария

Отидохме в Унгария напълно неподготвени. Границата се минава лесно (все пак вече е европейски съюз), но веднага след това установихме, че думичка не разбираме. Дори не знам защо си мислихме, че унгарците са с евро, но още на първата бензиностанция видяхме цена на литър около 300, което ако беше евро бяхме много закъсали:) Най-хубавото, което много вдигна рейтинга на Унгария, е че малко след границата имаше някакъв парк, в който си намерихме чудна пейка и място за почивка.

Целия ден използвахме да пресечем Унгария по южната й страна, като целта ни беше

град Сегед (Szeged)

По пътя спирахме в разни селца, където бяхме впечатлени от размера на катедралите, сравнен с размера на селцето в което се намираха.

Вечерта стигнахме в Сегед и започнахме да си търсим място, където на пренощуваме. Ако знаехме предварително, че ще ходим там, сигурно щяхме да си намерим някой чрез couchsurfing, но вече беше късно. Точно на центъра имаше един туристически информационен компютър с touchscreen, и от него си записахме адреси на разни хостели.

Намерихме ги на GPS-а и отидохме до най-близкия. Оказа се някакво студентско общежитие, но внего нямаше места. Като цяло установихме, че там май хостел казват на студентски/ученически общежития. Следващия в който отидохме, и в който всъщност останахме беше някакво общежитие само с момчета, но ни казаха една цена от 1400 форинта, което си някъде 10 лева. Кой е спал в Унгария в хубава отоплена стая за 10 лева?:) Дадоха ни стая за трима и беше идеално. Само където и там грандоманията се усещаше. Стаята хич не беше малка, но въпреки това като чи ли беше повече висока от колкото дълга.

Вечерта се разходихме още малко из Сегед, ядохме в китайски ресторант и след това решихме да си легнем рано и сутринта да станем рано, защото имахме още много път. Нощен Сегед не ни впечатли с нищо. Почти нямаше хора, всичко изглеждаше много студено, и най-странното — имаше много малко дървета. Друго странно нещо — почти никой не знаеше английски, което си беше проблем, защото ние пък думичка не разбирахме от унгарски.

Сутринта станахме още в 6:30 местно време, което значеше 7:30 българско (вече се съобразявахме с нашето време, защото трябваше да стигнем до Пловдив същия ден). Сутринта само за малко минахме през голямата катедрала в центъра на Сегед и след това потеглихме на път.

Пътя до Румъния е сравнително малко и сравнително бързо се озовахме в Румъния.

Румъния

Унгаро-Румънската граница се минава за нула време, но това Ви отнема един час. Минавате на източно-европейско време. Имахме още форинти и с радост установихме, че можехме да си купим румънска винетка за 1000 форинта. Освен това на бензиностанцията точно до границата си взехме бира и разни сладки работи също срещу форинти, така че успяхме да се отървем от тях. На същата бензиностанция си взехме кафе с евро, а платихме бензина с кредитна карта. Въобще всичко взимат.

Единствената спирка, която бяхме решили да си направим в Румъния беше

град Тимишоара,

който е сравнително близо от към Унгария. Разгледахме само центъра и всъщност доста ми хареса — голяма църква, хубави зелени площи, слънце, много хора, много гълъби…

За разлика от Тимишоара останала част от Румъния въобще не ни хареса. Почти целия път E79 беше в ремонт, като места беше дори издран целия асфалт и всички чужди коли и тирове се влачиха по този път. На доста места имаше и светофари, които допълнително забавяха движението. То хубаво, че го ремонтират, ама трябваше ли целия наведнъж. Отне ни супер много време да минем през Румъния. Освен това навсякъде отстрани на пътя беше пълно с боклуци — нещо, което бяхме отвикнали да гледаме няколко дена.

Решихме да се приберем в България чрез

ферибота Калафат-Видин.

Някак си стигнахме Калафат, и там румънската граница ни направи поредно голямо отрицателно впечатление. Първо още на входа ни обиколиха разни с думите „Бате, дай 10€ и ще те прекараме първи… добре, де дай 5“. След това трябваше да платим такса на влизане в пристанището — 6€. После си платихме таксата за ферибота — 20€ за кола и по 3€ на човек и отидохме към спрелите коли да чакаме. В този момент ни се развикаха, че не сме били спряли някъде, където нямаше нито знак, нито бариера, за да ни проверят паспортите. Държаха се доста грубо. Докато течаха тези събития, ферибота точно тръгна и се наложи да го изчакаме да се върне и се качихме на следващия тур. Изгубихме почти един час.

България

След дългото пътуване из Румъния стигнахме във Видин в 8 часа вечерта и от там тръгнахме за Пловдив. Българската част от E79 беше вече направена и то супер добре. Особено в началото може би беше един от най-хубавите пътища, по които минах по време на пътешествието ни, въпреки че беше нощ, а терена почти планински. Е, постепенно навлязохме в нашата мила родна картинка, и пътя се развали, но поне вече си ги знаех пътищата. По пътя от Видин до Пловдив ни спряха три пъти полицаи за проверка, нещо което не ни се случи нито веднъж предишните 2000 километра. Единия път дори на Йонов му написаха акт за неправилно изпреварване. След 13 часа шофиране, реших да си почина малко и му дадох да кара стотина километра до София и баш там го хванаха. Много тъпо.

В 1:30 през нощта си бяхме в Пловдив, а в 2 вече си бях вкъщи:)

Общо

Така общо за четири дена изминахме 2250 километра и минахме през 4 държави. Колко ни струваше? Все още дори не знаем. Трябва да съберем всички бележки, да уеднаквим валутите и тогава ще разберем. Като се замисля само за бензин сме дали около 100 лева, 3400 динара, 120 куни и 150 леи. Всъщност парите нямат значение, важното е че си направих най-голямото ми пътешествие… за сега:)

а в събота дори мисля, ще се справих добре и на изпита

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “До Хърватска, Унгария, Румъния и обратно”

  1. blagun каза:

    „…Сърбия я пресякохме почти без да спираме. Аз имах някакви съмнения за разни размирици, но всичко си беше спокойно…“

    Хей, хора, стига сте се връзвали на журналистически лакардии! В Сърбия не е имало никога размирици, с изключение на бомбардировките през 1999 г.! Размириците бяха в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово, Македония.

    А иначе маршрутът на връщане (Сегед-Тимишоара-Пловдив) е практическо доказателство, защо не трябва да се минава през Румъния, а през Сърбия – и като време, и като качество на пътя и финансово.

  2. go6o каза:

    Много е странно какви опасения имат хората при пресичането на западната ни граница. Фактите за съжаление обаче са други , и то не в наша полза…

Leave a Reply


Switch to mobile version