сеп. 24 2009

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(4)

Продължаваме със сватбарското пътуване на Росица до Крит. В началото пообиколихме из Крит, за да идем на сватба, бяхме в Ано Вианос и Като Закрос, както и в Йерапетра за последно, а днес ще завършим с Кали Лимани, Ледас и Каламаки. Приятно четене:

Чудесата на Крит

част четвърта

Кали Лимани, Ледас и Каламаки

В този предпоследен ден решаваме да посетим близките до Мирес плажове на Кали Лимани и Ледас. Неделя е и много хора са тръгнали да отмарят и да похапнат добре, затова движението е по-натоварено. Предстои ни спускане към първото от изброените села, което означава бавно и славно изкачване — осморки и промяна на денивелацията с поне 1000 метра, след което спускане по същия завъртолен начин. За да отидеш от едно крайморско село до съседното, което ти се вижда на кутренце разстояние по картата, трябва да правиш тези осморки с качването и слизането два пъти. Ако го смятаме с тръгването и връщането до изходната ви точка, пътите стават шест. Все едно, че пътуваш по зъбите на огромен скален гребен. Все едно плажовете се крият от теб до последно, но откриеш ли ги, подаряват ти цялото си великолепие. Това му е хубавото на посоченото упражнение! Има предизвикателство и победата (разбирай къпането и храната) ти се услажда много повече.

На Кали Лимани някога акостирал св. Павел, връщайки се от първото си римско заточение (преминало в чудна римска вила!). Има черквичка, която слави името на Апостола — който се интересува, може да я посети.

Аз съм се размечтала за морето толкова много, че с нетърпение се цопвам и стоя блажено във водата колкото ми е приятно. Емо наблюдава как върви продажбата на жива риба, после сяда да пие бира.

Наздраве!

Полуизсъхнала се присъединявам. Нещо ще хапна и продължаваме към Ледас за второ къпане. Цените са рекордно ниски, а обслужването — отлично! Поръчвам си едни сърмички и какво виждам в чинията си?! Освен класическото изпълнение с лозов лист, забелязвам 4—5 парчета пълнени цветове от тиквички. Та това ефарси нисоа“, провиквам се от изненада, защото единственото място, където съм яла подобно нещо е Ница (историческите и кулинарните подробности са тук). Емо коментира изненадата ми в смисъл, че по-добре от него съм знаела кое е първо — яйцето или кокошката, т. е. гръцката траектория или марсилската и нисарската.

— Нали гърци са създали и двете колонии, какво се чудиш!

— Е какви са били тези гръцки пентамарани — Ноеви ковчези с маслини, лозички, желязо и тиквички в допълнение ли…?

Ех, Средиземно море! Приятно е, няма изненади.

Тръгваме към Ледас

и уж, за да спестим катеренето по зъба на гребена, уж, за да пробваме и четвъртокласни пътища, тръгваме през един черен крайморски път, дето ни вдига адреналина сериозно! Само вижте за какво говоря:

Справям се обаче! Добре, че има снимки (дело на Емо), за да видя къде съм шофирала! Щото си има леко напрежение. Но съм благодарна, че и двамата с моята дружина обичаме вятър в косите. Пък рискове има и на „Цариградско“!

Релаксацията е реакция обратна на стреса. Може би заради това

Ледас ми идва като мехлем

за душата и тялото. Чувствам се така, както в морето на Като Закрос — свободна и волна.

Ледас

Ледас

Ледас

Ледас

Ледас

В ресторанта е невероятно оживено. Надошли са цели компании, места трудно се намират, на собственика му е неприятно, че поръчваме само една мусака, един гювеч, бира и вода! Само ще вметна, че двойна наша порция мусака, нашите приятели ни сервираха в дома си като за предястие. Отделно другите мезета, салати, варени зеленчуци, месо, сладолед, кадаиф… Като ви казвам, че много ядат, не си правя майтап. Ето домашната трапеза за доказателство:

това е част от предястието

Прибирайки се към Мирес, спираме за кафе в Гортис — поканила ни е старата ни познайница, екскурзоводка и приятелка на нашата приятелка. Толкова е задушно, че разговорът едва върви, но тя ни е поканила, за да й разказваме за Сирия и Антиохия, за св. Павел и св. Петър (ето това, което знаем по темата http://patepis.com/?p=312 и http://patepis.com/?p=321). Води си даже записки, после изразява неодобрението си, че в Гърция има езичници, които все още почитат 12-те стари божества. Не задълбаваме много, защото си имаме такъв приятел, пък и много си го обичаме. Ученикът на св. Павел — Тит, който е обърнал критяните в хрисиянска вяра още в апостолския период (т. е. до 65 г. след Хр.), е проповядвал именно тук — в Гортис. Така Крит се нарежда в списъка на покръстените доста преди Грузия и Армения.

Вечерта сме поканени на следсватбена почерпка на морето —

в Каламаки

Отправяме се с няколко коли към мястото, с което открихме втория си критски сезон преди седмица. Разговорът се върти основно около музиката на сватбата. Изразяват се две принципни становища — на сватба да се свири само критска музика или да се свири критска, но да има и гръцка. Слушаме внимателно тази дискусия, защото за нас е много важно чие мнение ще надделее. Търся отговори на въпроса „как се съхранява един етнос?“. Дали само чрез консервативен подход към традициите? Ами чуждите влияния? Какво обичат младите? За нас, като чужденци, е интересно да усетим специфичния облик на страната, да чуем традиционната музика… А те как искат да изглежат?

На следващия ден връщаме колата в агенцията. Километражът показва, че сме изминали 888 км. Ще кажете — нищо не е, но когато говорим за Крит, умножете го поне по три, за да прецените истинските усилия!

Братът на нашата приятелка ни кара към Ираклион с колата си. Правим същото, което правихме и при посрещането — пием фрапе. Питаме за неговото мнение по въпроса от снощната дискусия. Само критска или и друга музика? Само критска, отговаря младият мъж без замисляне. Споглеждаме се с Емо и си казваме тихичко на български „Той ще се върне тук“. Защото младежът живее, работи и доучва в Солун. Мислехме си, че е избягал толкова далече заради контрола, досадните традиции, критските правила… Не сме познали обаче!

Хвърлям небрежно малкото си сакче на пулмановата седалка в един от салоните на кораба на Анек. Емо ме пита дали зная по каква причина е пълно с полицаи. Не знам, отговарям чистосърдечно. Защото пазят затворниците — три синджира роби… В този момент поглеждам публиката и забелязвам завързани един за друг със синджири… затворници. Един от тях — татуиран като човекоядец, гледа толкова безумно, че аз без колебание взимам решение. Излизаме навън! Ще спим под открито небе! Не искам да ме заколят, искам въздух! И без друго сънувах, че след Атина трябва бързо да отпътуваме за Кайро или за Тунис. Това е… мечта, казна спътникът ми, а не заплаха! Излизаме на палубата, където е пълно с народ, насядал по пейки като в градски парк.

Корабът на Анек и Ираклион в далечината

Потегляме в 21:00. Още от самото начало на пътуването засвирва лира и се запяват критски песни… цъ-гъъ-цъ-гъ-дък…. Оказва се, че пътуваме с момците от някакво музикално училище. Нали ви казах, че особеност на критската музика е, че започне ли, не спира.

Проследявам с поглед прелитащите над нас самолети. Нашата приятелка лети за сватбено пътешествие към Париж. В този същия час може би някоя френска двойка пътува за медения си месец към Крит?! Предстои им да открият…

Край

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Още снимки:

http://royak.snimka.bg/travel/yujen-krit-south-crete-yuli—2009.406249

http://royak.snimka.bg/travel/yujen-krit-south-crete-yuli—2009.406255

http://royak.snimka.bg/travel/yujen-krit-south-crete-ot-mires-k-m-hora-sfakion.406600

http://royak.snimka.bg/travel/yugoiztochen-krit-southeast-crete-kato-zakros-kato-sakros.406614

http://royak.snimka.bg/travel/yujen-krit-south-crete-ierapetra-amp-ano-viannos.407443


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(4)”

  1. димитър каза:

    Прекрасно място е о. Крит. Навява ми спомени отпреди 10 години. Бил съм на повечето места, за които сте писали, затова ми беше приятни отново да си припомня отминали дни. За съжаление тогава нямах цифров фотоапарат и снимите, които имам, не са подходящи за Интернет.
    Поздрави и приятни пътешествия!

Leave a Reply


Switch to mobile version