сеп. 23 2009

Rock and coke в Истанбул

Така се случи, че тази година, както в София, така и в Белград и Атина имаше няколко интересни концерта, за които вече четохме и на нашия сайт. Днес на ред е Истанбул с тазгодишния Rock’n’Coke фестивал, за който ще ни разкаже Алекс. Приятно четене:

Rock’n’Coke 2009 — Истанбул

Снощи се завърнахме от Rock’n’Coke и сега ще драсна няколко реда по случая, че вече доста несресани ми стават спомените 😉

Ден 0:

Труден старт

Всичко започна сутринта рано в петък и то с леко подхлъзване. Предната вечер смукахме в Адамса с колеги, издъних за пореден път среща с приятели и осветих офиса на други. Като резултат, събуждайки се към 3:30, трябваше тепърва да оправям багаж, търся разни мантракуки, както и, разбира се, да се боря със стадото квичащи маймуни и носорози в главата. Светльо вися немил-недраг да ме дебне в ранното утро, чете конско, но в края на краищата събрахме агитката (Велко, Таня и Асен) и потеглихме.

По стар обичай попътно спряхме за джин, мента и тоник. Прилежно ги смесихме под критичните погледи на хасковлии на паркинга на магазина и с мръсна газ проникнахме на турска територия.

Тук е мястото да спомена, че

Rock’n’Coke е двудневен фестивал,

провеждащ се на пистата на Формула 1 до Истанбул. Тази година хедЛайнъри бяха Nine Inch Nails, Prodigy и Linkin Park.

Пристигайки на мястото, успяхме да се набием директно на VIP паркинга (10 TRL/ден), който е точно до входа. Безплатния го видяхме къде е едва когато го натъпкаха с коли, намира се преди този на един хълм. Вратите отваряха в 18h, но въпреки това, банди малолетници бяха окупирали вратите и киснеха с чувалите. Награбихме палатките, развъртяхме джин-с-тоника и започнахме да дебнем отпред.

Когато отвориха портите, започна серия проверки, които загрубяваха във времето. В началото от охраната само ни гледаха тъпо, размахвахме разпечатаните хартии и се опитвахме да разберем къде да идем, че да си вземем билетите. Оказа се, че по турско хората, владеещи английски са страшен кът (същото важи и за руския и немския, турски отбираха) и след малко лутане открихме правилната будка. След това ни прекараха през метални детектори, багажа през x-ray и ни строиха в редица. Дойде редът на полицейския кокер-шпаньол, който радостно си завираше любопитния нос навсякъде по раниците, а където се заиграеше повече — отделяха хората за пълен тараш. Взеха ни дори шишето с минерална вода, черпиха по една кола и ни качиха на автобус към мястото за палатки. Тогава някъде се усетихме, че леко сме се прекарали, като взехме само палатките — трябваше после да минем през всичките процедури отново, за да домъкнем и останалия багаж. Затова пък спасихме алкохола и манджата, които щяха иначе да отекат.

На къмпинга наблъскахме палатките

плътно една до друга, като имаше доста персонал, който черпеше с чукове и даваше акъл на народа как и къде да се намести. Като приключихме там, взехме автобуса на обратно (единствения начин за стигане до къмпинга, само за 600 м), намерихме си колата и продължихме алкохолните занимания, директно на паркинга. Там постоянно обикаляха от охраната и жандармеристи, но не ни направиха забележка, само си гледаха мръсно и тъпо едновременно. Отпивайки, забелязах две метълчета да ни наблюдават умно от десетина метра. Завързах контакт и се оказа, че единия е турчин, който университетства в Армения, а другия просто не знаеше английски. Като ги почерпихме по едно изплюха камъчето — взели пиячка хората, домъкнали я на гръб с автобуса, а сега не могат да я внесат и се чудеха какво да правят. Спасихме ги, като прибрахме алкохола в колата — добре се бяха приготвили, чакали приятели. Сюлейман беше домъкнал от Армения местен абсент, който за моя изненада се оказа черен, а не зелен. Пак 70 градусов. Ние успяхме да изчерпим нашите собствени тридневни запаси по живо по здраво до края на вечерта и бодро се завърнахме към къмпинга. Вратите изглежда бяха отворени 24h, а времето беше достатъчно топло за спане извън палатките с чували.

Ден 1:

Нови приятелства и NIN+Prodigy

Към 8h сутринта трябваше да се надигнем — слънцето напече и просто нямаше къде да се заврем. До първите концерти имаше бая време и решихме да скочим

до Истанбул на разходка

Карахме до Kadikoy с колата (използвайте паркинга до голямата жълта топка(балона), което всъщност е кафене до пристанището, 5 TRL), от където си хванахме ферибота до европейската част. Там завъртяхме стандартните туристически маршрути, колкото да не сме капо. Бат’ Светльо през целия път ни агитираше за една бира, Marmara, която вървеше в стъклени бутилки от по 0.75l и 1l, която се оказа прилично лека и подходяща за приемане в промишлени количества.

Към 15h някъде Сюлейман почна да ми звъни през половин час с въпроси къде сме и да съобщи, че той и неговите приятели ни чакали с трепет на паркинга. Ние минахме през магазина за още пиене и ядене (лед за мобилния хладилник търсете по рибните щандове, на кубчета няма да намерите) и към 19h стигнахме до  Istanbul Park. Там се намерихме с нашите нови приятели, които вече ни бяха отписали. Както разбрах, Сюлейман го нахранили грубо неговите, защото като пристигнали жадни им разказал история от типа „Абе пихме тука с едни българи снощи, свестни ни се видяха и им дадохме да ни пазят алкохола. А! То колата им тука беше вчера, сега се изпарила…“ 🙂 Пиенето в Турция е с около 50% по-скъпо от България, та ни бяха оставили около 150—200 течни TRL (на концерта можеше да се намери само 0.4l бира по 6 TRL, което за нашия капацитет не е оферта). Разбрахме се, че не сме свестни и ние, а сме от нашите и направихме една масовка от 15—20 човека насядали по паркинга, лочещи тежки карашици. Малкото ни селско сборище привлече някаква репортерка, та дойдоха и ни интервюираха за „най-коравия турски канал“, както ни каза Сюлейман. Зададоха супер тъпи въпроси, на повечето от които им върнах подходящо смотани отговори и си тръгнаха щастливи и облагородени.

Ободрени от доброто стечение на събитията и коктейлите с ментата, абсент и водка, ни дойде брилянтната идея Таня да ни набие по една черна очна линия и като зомбясали се заклатихме към концертите. Всички свириха с огромен кеф и въпреки, че турците бяха супер сдържани и пасивни, беше страхотно. Trent Reisner се разби, а Prodigy ми напомниха за юношеските години. Всъщност, виж сам, всичко са качили в тубата.

Ден 2

Змията

Отново станахме рано, въпреки, че вече времето захладня леко и стана по-поносимо. Искахме да направим един бърз плаж и бяхме разпитали за добри места. Тръгнахме да ги търсим към Tuzla и в околията. Мисията се оказа невъзможна — плажовете бяха затворени за външни/претъпкани/мизерни/боклучасали/без пясък. Отврат. След като половин ден обикаляхме като гламави, Таня и Асен успяха да склонят да ни пуснат на един частен плаж. който представляваше камъни и бетонен кей в морето. Опънахме изнурените си кокали и направихме леко презареждане преди следващия концерт.

Когато се върнахме паркингът беше претъпкан. Набутахме се до една групичка, която въртеше бутилки и някаква мизерна трева, както си мислеха, много потайно. Аз, понеже съм културен отидох да се спазаря за музика каква да набримчим, а те се оказаха бухали с неопределени наклонности и в края на краищата ги гърбихме с Цепелин и Пантера. Точно си разляхме и дойде кулминацията на ранната вечер — единия кретен намери от храстите умрял смок, бая дълъг и доволно гнусен. Като подхванаха една гавра с трупа, не е истина просто: замеряха се с него, размахваха го, навираха го в ауспуха на някаква кола, накрая една девойка си го нави на врата и се изнесоха. Смок да не си в този живот, та дори и пукясал. От дивните сценки настроението падна, та даже алкохол остана. Заклеймихме ги, споменахме нееднократно женските им роднини по преки и съребрени линии и отидохме да поскачаме на Linkin Park.

Ден 3:

Финал

Предходния ден се бяхме уговорили да се видим с Косьо. Той със Стас, Албена и Албена бяха акостирали с Folie в Kadikioy. Времето съвсем беше захладяло, та джина си дойде сутринта на място. Полафихме малко и ги оставихме да ремонтират изкъртения компас на лодката.

Изтощени от почивката, пътниците откъртихме зверски, а Светльо отнесе геройски шофирането почти по целия обратен път.

Профукахме и последната лира за бира и магистрални такси — аз поне с Турция приключих, поне до следващия фестивал 🙂

Автор: Алекс Станев

   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Rock and coke в Истанбул”

  1. Vanity каза:

    Rock’n’Coke за Алекс Станев явно се измерва в промили. За мен беше на първо място невероятно изживяване, качествена музика, емоции, приятели, спомени…

  2. Стойчо каза:

    @Vanity, разкажи повече

Leave a Reply