сеп. 21 2009

Из Кападокия (Из Турция на мотор,2009г – 5 част)

Днес ще завършим обиколката на Владича из Турция с мотор. В първата част го оставихме в подстъпите на Синоп, бяхме с него в Агри, както и минахме през Догубаязит, Диарбекир и Сиверет. За последно минахме край езерото Ван, Караманмараш и Кайзери. Днес преди да тръгнем обратно към България ще направим и една обиколка из Кападокия

Приятно четене:

Из Турция на мотор — 2009г

пета част:

Из Кападокия


23 юни 2009 вторник (изминати 46 км)

Днес почивахме. Минах само 46 км, за да обикалям из Кападокия. Това място за мен е едно от чудесата на света. Тук е събрана и концентрирана част от красотата на света. Поне половината!

Сутринта рано към 6 часа гледахме

шоуто на балоните

Тогава е безветрие и от цялата долина се вдигат балони с кошове по 10—15 човека вътре. Иво искаше да се вози и да види долината от горе, но нещо го стресна цената от 120 евро и то с отстъпка. Иначе цената е 150 евро. Аз нали съм парапланерист и имам над 500 часа във въздуха летене, изобщо не ме влече такова висeне във въздуха с балон, още повече пък на такава цена…

Балон над Кападокия

Ето малко сведения

за Кападокия

Долината е оформена от вулкана Ерджиес и неговите изригвания. После ерозията е създала тези неповторими форми и цветове.

Първите сведения за царство на хитите

са от 1200 г преди н. е. След разпада на това царство остават отделни княжества и 800 г преди н. е. фригийците създават силна държава тук. Те идват през Босфора от Европа според Херодот. После Кападокия минава в ръцете на медите и към 547 г преди н. е. районът се намира вече под власта на персите. В 333 г преди н.ера Александър Македонски завладява част от Кападокия, като част от своята империя при похода си на юг.

Цар на Кападокия става Ариарефес Първи, който разширява границите на Кападокия от Черно море до Ефрат, а после го наследява един от приемните синове на Александър Македонски — Пердикас. След това, около 30 година от новата ера идват римляните и Кападокия става римска провинция с център Кайзери. Римляните дават това име на града, който до тогава се е казвал Мезек. През 310 година

Константин мести столицата на империята от Рим в Константинопол (сега Истанбул)

и започва бурното развитие на Кападокия, като център на християнството плюс традиционните за тук килимарство и винопроизводство. През 843 год император Теодор снема забраната да се зографисфат църкви и манастири. Количеството църкви и манастири в Кападокия достига повече от 400. В 1071 година В Анадола идват селчукските турци. След тях идват османците. Християнска общност е имало в Кападокия до 1924 година.

Един от символите на Кападокия

Естествено аз не успях да разгледам всичко. За това е необходимо минимум една седмица и то задължително трябва да имаш превоз. Долината е много голяма. Няколко десетки квадратни километра, а теренът е много насечен и непроходим. Но пък гледките са уникални и неповторими. Аз съм за втори път в живота си тук, но имам ли възможност пак ще дойда!

Кападокия, Nevşehir, Турция

Кападокия

Кападокия

Утре си тръгваме за България. Горе долу подбрахме най-краткият маршрут. Близо 1500 км имаме още до дома. До тук сме направили към 4000 км.

От Кападония към България

24 юни 2009 сряда (изминати 600 км)

Гледахме рано сутринта танца на балоните над Кападокия, а после събрахме багажа и тръгнахме.

Кападокия

Разделихме се с Иво. Той замина към Анталия, за да гледа някакви къщи, които били по дърветата, а ние хванахме посоката към Чанаккале. Минахме през

Невшехир

Около 80-хиляден град и после през

Аксарай,

около 180-хиляден. До него е вторият вулкан в тази област

Хасан Дагъ 3250 метра висок.

Първият, както вече писах е

Ерджиес 3916 м

до Кайзери. Тези двата вулкана са виновни за тази красота наречена Кападокия.

Вулканът Хасан Дагъ 3268 м до Аксарай

От Аксарай поехме към

Коня

Това е 980-хиляден град в огромна равнина. Пътят е с много дълги прави отсечки по 15—20 км, прав като конец без никакъв намек за завой. Там ни хванаха анадолските куки. От някаква частна кола, която сме пропуснали да видим ни засекли с радар. Илята карал с 98 км/час, а аз с 103 км/час. Глобиха ни по 100 лири (100 лева) на човек.

Максимално допустимата скорост за движение на мотоциклети в Турция била 78 км/час!?!? Ако спазвах тези техни тъпи ограничения трябваше да карам само на 3-та и 4-та предавка и още да съм на средата на пътя! Не, че някой от турците ги спазва. Колкото по-голям е градът, толкова по-бързо карат. Карат, с колкото могат да вдигнат колите им. И никой не ги закача. А тук на абсолютно прав и широк път с много малко движение да карам със 78 км/час, или дай 100 лири. Гадни анадолски номерца. Или по-скоро балкански, защото подобно „спазване“ на тъпи закони е характерно за нашият регион.

До като ни пишеха бележките за глобата спряха някава черна кола със златни числа и букви на номера, която караше доста бързо! Явно някакво местно партийно величие, някакъв баровец. Пуснаха го без да го глобят. Иначе, нали, сме много гостоприемни, но когато чужденци се опитат да нарушат някое тъпо правило, то тогава не сме чак толкова гостоприемни. Това са си наши закони и ние можем да си ги нарушаваме, но за чужденци е изключено. Да плащат! Те са богати, щом не си седят у дома, а се мотат насам-натам из Турция! Около Коня имаше 7 подобни полицейски засади. Изминахме 4000 км из Турция, но никъде не е имало подобно нещо. Явно полицаите тук, или са много гладни, или някой ги е подгонил да отчитат дейност.

След Коня минахме

Афион

Около 180-хляден град. Малко преди него започна да духа силен страничен вятър, който е характерен за този район. Жега и силен вятър, който не те разхлажда, а само се опитва да те избута от пътя. Завъртяхме се около Афион, до като хванем посоката за Кютания и през цялото това време все ни миришеше на канализация. Все едно, че целият град Афион беше потънал в лайна! Доста странно за турски град, защото те обикновенно се подържат много чисти. Поне центровете и по-цивилизованите им части. После забихме към

Кютания

300-хиляден град. Повече полицейски засади нямаше, така че пак си карахме със 100 км/час, както през цялото пътешествие. Продължаваше да е страшна жега и да духа много силен страничен вятър. Отбихме се в центъра на Кютания, за да сменя малко пари, защото количеството турски лири, които имах, застрашително намаля след глобата. Пари за близо два резревоара и половина ми взеха анадолците. Да им приседнат дано! Но, както каза Илята, понеже имаше 4 засади в нашата посока и 3 в противоположната, то резултата беше 3:1 в наша полза… А можеше да е 4:0 за полицията и тогава наистина щяхме да останем без пари, и да спим гладни в тръните.

На 50 км след Кютания е

Тавшанли

Малък град, с около 70—80 хиляди жители. Стигнахме там към 18 часа. Забихме се в центъра и намерихме хотел. 3-звезден по 65 лири за стая с две легла, или по 32,5 лири на човек. Стори ни се добра инвестиция след днешният ден.

Гледка от прозореца на стаята ни в Тавшанли

След като се настанихме, се разходихме из центъра на града. Чисто, приятно място, подредено и с много магазини. Естествено в самият център има статуя на Ататюрк на кон, която им сочи пътя към бъдещето. Имаха и хубава градска градина с красиви водни каскади в единият край.

Страното в това градче беше, че абсолютно никъде нямаше бира, да не говорим пък за твърд алкохол. Много праведни мюсюлмани се оказаха тия. Ходжата пее точно под час… В същност по джамиите отдавна няма никакви ходжи. Там има само усилвателна уредба и компютърен модем, който в определен час включва записът, а уредбата започва да вие, и да напомня на правоверните да не си забравят вярата. Модерни времена са вече, но тук бира няма.

Ако трябва да определя Турция само с едно изречение то ще е такова — това е полицейска, социалистическа държава, с пазарно ориентирана икономика, като всичко това е силно омесено с ислямски елементи.

Днес минахме 600 км. Утре посоката пак е Чакалкале.

От Тавшанли до Гелиболу

25 юни 2009 четвъртък (изминати 401 км)

Потеглихме рано от Тавшанли към Баликесир преди жегата да е дошла. Пътят, около 100 км е тесен с не много добър асфалт и много завои. Това в същност е проход в планина с борови гори и стръмни изкачвания и спускания, като тук там има и села. На места се виждаха големи разкопки. Явно и тук се прави магистрала.

Проходи по пътя към Ескишехир

Бяхме спряли на моста на една река, за да направим снимки и да гледаме как някакъв лови риба с мрежа. Преди моста имаше сравнително остър завой, за да застане пътя перпендикулярно на реката за моста. Точно там се блъснаха двама. Някакъв Форд баничарка, който прави десен завой към моста и си кара в платното, и някакъв бял пикап, който излиза от моста и прави ляв завой. Явно белият пикап е сякъл по-остро завоя и се блъснаха отпред с Форда. Чу се доста силен трясък, предниците и ламарините им се посмачкаха и за наше голямо учудване, онзи с пикапа, който явно беше виновен за катастрофата даде газ и избяга, без изобщо да спре след удара…

Блъснаха се на завоя и другият избяга

Фордът остана на пътя със смачкана предница и висяща броня. Снимах го, а после запалихме моторите и си тръгнахме. Само това оставаше, да чакаме, за да ни използват за свидетели в турското правосъдие.

От Баликесир хванахме горният

път към Бурса,

но на Сусурлук свихме към Бандирма. Този път го хванахме, защото не е толкова главен, както долният към Чанаккале, и евентуално ще има по-малко засади на полицията, а освен това излиза на Лапсеки – Гелиболу, което е по-близо до България от Чанаккале.

Имаше и тук засади на полицията, но за щастие от далече ги виждах и карах по край колата с радара точно със 78 км/час. Въпреки това на втората засада пак ме спряха, но само така от любопитство, за да видят кой съм и къде отивам. Илята спря малко след мен, тъкмо се обяснявах с полицая на английски. Полицаят много се учуди, че другият спира без да са му махнали, но аз му казах, че това ми е приятел. После още 5—10 минути се обяснявахме, какви сме и къде сме били. Накрая обявихме, че Турция е изключително „чок гюзел“ и полицаите доволни ни пуснаха.

Мраморно море след Бандирма

После започна да духа силен вятър и небето пред нас стана плътна чернилка. Ние бяхме решили, след като пресечем Мраморно море и влезем в Европа да минем и през Гърция, и евентуално да спим на къмпинг в Катерини. За целта за този ден трябваше да минем към 600 км. Вече изоставахме от плана, но карахме напред.

Малко преди да видим Мраморно море на 20—30 км преди Лапсеки заваля. Илко се загуби някъде назад. Сигурно спря, за да си облече регенкомбито. Аз се бях сварил от жегата през деня и реших, че не е зле малко да се разхладя и изобщо не спрях, за да си облека защитата за дъжд. И след няма и 5 минути дъждът стана направо порой. Направи ме вир вода. На места по пътя потече 10 см слой вода. Вече нямаше смисъл да се обличам. „Няма да ме спреш! Няма да ме върнеш!“ — Виках и карах, като бесен в дъжда и непрекъснато бършех с ръка стъклото на шлема, и въпреки това едва виждах. Вече карах край морето. Усетих как целият прогизвам. Бельото ми се намокри, а в ботушите ми започна да джвака, до като превключвах скоростите. Стигнах

Лапсеки

Дъждът стана вече нормален и аз свих към ферибота. Корабът беше вече пълен. Извиках на стюарда и той ми махна да влизам. Имаше 2 м² за мотора ми до стълбата. След мен влезе още един ТИР, на който част от каросерията остана над капака на кораба и

ферито тръгна към другият бряг и Гелиболу

Изпих един чай, като направих всичко мокро там, където седях и се обадих на Илята по телефона. Той чакаше следващото фери в Лапсеки. Казах му че няма да карам още 200 км до Катерини, а ще търся хотел в Гелиболу, за да се изсуша и почина.

Поглед към пристанището на Гелиболу

Превозът с ферибота ми струваше 5 лири. Дъждът продължаваше да вали, но поне не беше вече пороен. В 17 часа

пристигнах в Гелиболу и влязох в Европа.

Имаше два хотела точно до пристанището, но ми се сториха доста мизерни и тръгнах по край брега, за да намеря нещо по-луксозно. На първа линия срещу плажа беше хотел „Хамазкьой“. Единична стая беше 60 лири. Реших че си струва при моето положение, пък и имах достатъчно турски лири. Изкъпах се, преоблякох се и наредих всичко мокро да съхне на терасата на стаята.

Част от залива на Гелиболу

После се разходих по брега и хапнах в ресторант. Направи ми впечатление, че тук навсякъде има бира Ефес и Тюборг, а също и друг алкохол. Личи си, че вече съм в Европа. Днес минах 401 км. Утре тръгвам към дома. До Пазарджик от тук са към 400 км. Надявам се утре вечер да съм си в къщи.

26 юни 2009 петък (изминати 414 км)

Станах. Стегнах багажа и към 8,30 потеглих. В началото гонех Истанбул. После отбих към Кешан. Някъде там заредих за последно от скъпият бензин на Турция по 3,23 лири (лева), като прецених количеството, за да ми стигне без проблеми до границата. После минах

Узункьопрю

Това е 40-хилядно градче, като името му в превод означава точно Дълъг мост. Снимах статуя на моста в центъра на града, а после минах и по истинският дълъг мост, като снимах една част от него.

Част от моста на Узункюпрю. Узункюпрю в превод е дълъг мост

Реката там не е много голяма, но има блата и това е наложило изграждането на поне половин километър мост. Реката е адски замърсена и страшно вони, защото наблизо има фабрики за обработка на кожи и явно отпадните продукти от това производство се изливат в нея. После дадох

газ към Одрин

Имаше пак полицейски засади по пътя, но едната я видях от далече, а при другата нещо минах метър. Тъкмо пишеха бележките на друга жертва. Снимах входа на Одрин и новите квартали и газ към Капъкуле.

Части от Одрин

Турската граница минах за 10 минути. За влизане в Турция имаше опашки, защото турците от Германия се прибираха към къщи, както всяка година, но за излизане имаше само три български коли. Даже я нямаше и опашката от ТИР-ове, които обикновенно чакат на този пункт.

На българската граница ме забавиха повече. Разнасях една флаш-памет от гише на гише поне половин час. Това с флашката е направено за „улеснение“ на гражданите. По-рано без това улеснение се минаваше за 5 минути. На края предадох флашката и влязох в България.

Добре дошли в България!

Някъде след 11 часа заредих с нашенски бензин по 2 лева литъра и подгоних към дома. Вече не карах със 100, ами си гонех яко със 130—140 км/час. Разбира се, когато ми светкаха за КАТ-аджии намалявах. И в Турция ти светкат и свиркат непрекъснато, но не за полиция. Не можеш да ги разбереш поздравяват ли те, или те псуват. А у нашенско е ясно. Та така.

В 14,30 спрях пред къщи. За този ден брояча ми показа 414 км. Това беше. Малко ме боли задника, иначе съм във форма. Миналата година след пътешествието бях доста по-смачкан. Явно влизам във форма.

А сега малко статистика.

За 15 дена изминах точно 5415 км от Пазарджик, до Пазарджик. Счупи се една тръба разпънка на единият куфар, която успешно шинирах и така се прибрах до България. Счупи се ключалката на капака на другият куфар и го връзвах с ластици.

И накрая долях 280 грама масло в двигателя в Кападокия и пак го докарах до горната отбелязка на мерната пръчка. Или мотора е изгорил по 60 грама масло на 1000 км. Това са ми били проблемите за 5415 км. Многократно засичане по пътя ми показа, че разхода на мотора е 5 л на 100 км. Или за тези 5415 км съм изгорил, около 270 литра бензин х 3,23 лири (лева) цена в Турция, значи към 870 лева са отишли само за гориво. В същност това е и най-големият ми разход за това пътешествие. За спане и ядене съм дал доста по-малко от тази сума. И една глоба от 100 лири (лева). Това е.

Пожелавам на всички успешни приключения и пътешествия!

1 юли 2009 г.
Владимир Чорбаджийски — ВладиЧ

Приблизителна карта на изминатия път нарисувана от gps-а на Лари.

Снимки: авторът (всички снимки)

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Из Кападокия (Из Турция на мотор,2009г – 5 част)”

  1. […] Из Турция на мотор – 2009г(5): Из Кападокия […]

Leave a Reply