сеп. 18 2009

Кюстендил и Коняво – за малко парапланеризъм :-)

Това човек да си троши главата си е лично негово право. Още по-добре е когато човекът, който иска да си троши главата с парапланер иска да ни разкаже за преживяното 🙂 Е, днес е точно такъв пътеписът – с много природа, въздух и летене. Приятно четене:

Кюстендил и Коняво

за малко парапланеризъм

В последно време съм в една времево-пространствена дупка с липса на време и енергия за блогване, но се завръщам с нови сили и могъщи приключения. Индиана Джоунс пасти да яде 🙂

Открих началото на месец август по възможно най-енергичния начин, който успях да си уредя. Въпросната събота, 1-ви август, бе една от най-вълнуващите съботи в живота ми. По-долу съм разписал как горе-долу протече този невероятно приятен ден за мен.

Кюстендил, България

Кюстендил

Таргета беше Кюстендил. Уикендът бе отделен за спортна дейност. Налагаше се да присъствам на 2 важни рождени дни в събота и нямаше как да си отделя целия уикенд, но бях твърдо решен първия ден да съм там и да се забавлявам. В крайна сметка статистиките докараха в 6:30 сутринта пред Невски малък тандем от 3 коли и 9 ентусиаста, планирали пътуване събота в ранни зори.

Компанията беше готина и всичко бе на 6, с едно изключение: водачът-шофьор бе излезнал явно от рали шампионата и съвсем бе изключил за какви да е правила за движение в и извън София. Огромното червено 4х4, с което се придвижваше (или подскачаше по пътя като мечка със скоростта на заек в последните минути от живота си), предразполагаше за разни формула 1 методологии по време на пътуването. От друга страна, може би това беше първата част на деня – рали и пистови състезания 🙂 По-нататък през деня се налагаше да минем и през offroad, така че вписвам и това в длъжностната характеристика на Сивушко.

Малко преди Кюстендил се отбихме за по-дълго в Коняво.

Цървеняно

Малко селце в близост до Кюстендил. Нищо особено, като изключим факта, че тогава имаше събор и уцелихме именно разпъването на шатрите и подготовката на софрата. 🙂

Снимка: http://patepis.com/wp-content/uploads/kyystendil-1.jpg 

 

Обаче по-интересното за нас бяха хълмовете над селцето, където се позиционирахме. Аз реших да не рискувам да качвам Голфа по шубраците и го оставих по-долу, където се събрахме и потеглихме към планината.

По-веселите неща ни чакаха горе. Колата, 4х4 мечокът и едно бусче с удобно диванче в багажника се качихме по-горе. Планът за по-голямата част от екипа бе айляк до 1 часа и няколко възможности: разходка по баирите, скално катерене или байкове. 3 байка бяха на разположение за деня, така че не бе проблем. Аз направих няколко кръгчета в околността и се пльоснах на една полянка. Изненадващо беше наличието на хиляди пеперуди около нас. Малко след като се настаних (на няколко места), бях ‘налазен’ от поне 5 пеперуди по едно и също време. Правейки снимки, една от тях бе кацнала на показалеца ми и упорито не желаеше да го напусне, докато боравя с дигиталната джаджа.

Моя милост също прояви катерачески ‘усет’ и се зае с изкачването на тегавата скала. Бях трети или четвърти в редичката, а вече бяха минали над 2 часа. Макар и да изглежда доста лека отстрани, повечето от нас нямаха голям опит и губехме по едно 40мин (и отгоре) на изкачване. Освен това бяхме подбрали един много тънък улей, от който да започнем, като в резултат от опит-грешка стана ясно, че идеята никак не е добра и сменихме позицията. Още ме е яд, тъй като бях подхванал серия от няколко бързи крачки, докато накрая загубих опора и виснах на въжето, докато пропадах болезнено по скалата.

В крайна сметка таргетът бе стигнат и това нещо отгоре е ръката ми, която маха победоносно. И така бе редно – 2-3 дни по-рано нямах усет за стискане, като през първите 40мин стандартните бутилки 0.5л бяха държани с 2 ръце – единственият физически възможен начин за мен 🙂

Басейнче

Тези гимнастики се оказаха уморителни към 1 следобед, а и още един детайл играеше важен фактор – липсата на закуска и обяд в плана. Греда. Хранителните запаси в чантата ми също бяха сдали багажа часове по-рано и се отправихме към близкото селце Коняво. Там отседнахме в една много приятна кръчмичка. Наложи се да оставя хората и да се върна с колата по друга задача, но първото ми впечатление бе приятно: 2 етажа, тераска отгоре и нагледно вкусно хапване. Връщането ми след 20-тина минути бе увенчано с още по-голямо щастие: от тераската се вижда както паркинга и гората отпред, така и един симпатичен басейн 🙂 Алелуя 🙂

Направихме различни комбинации храна и басейн, като опитахме да се възползваме и от двете. Басейнчето вървеше към заведението на скромната цена от левче, което така и не разбрах как се track-ва (явно на добра воля).

До самия басейн имаше и приятна полянка с масички, шарена сянка. Тъкмо бях извадил наргилето от багажника и напълнил чашката с тютюн, когато ме извикаха за следващото ‘изпитание’ за деня. Кое е то – малко по-надолу 🙂

Helloween – If I could fly

Не, следващото изпитание не бе да подгрявам Helloween, а по-яко. 🙂

Нда, точно така – реещото се в небесата същество съм аз 🙂

Но ако някой си мисли, че е готино… Мда, много готино е дори:-)

Последното приключение за деня бе летене с парапланер. Бяхме се свързали с приятел на Краси, който организира летене в района. През последните месеци ми се разминава на 2 пъти и вече бях готов да дойда, когато има възможност, за да литна.

От басейна се срещнахме с първата група, която полетяха. Статистиките не бяха никак очарователни – часът бе около 14:30, а от ранни зори едва 2-ма бяха успели да полетят. Вятърът не бе много приятелски настроен по въпроса и играеше кофти номера. Покачихме се горе, като подложих и без това снижения ми Голф на много забавен offroad по планинските изорани пътища, като едната гума бе на тънък слой пръст (за да не задира въпросният по гърнето), а другата – на едното хълмче встрани. Картинката обикновено повдигаше колата странично на около 30 градуса, но друг вариант нямаше – стигнахме цели-целенички 🙂

На връх Гроб в Осоговската планина трябваше да полетим. Там се срещнахме и с други изненади – в радиус от 100-тина метра смених 3 мобилни оператора. Явно там се пресичаха мрежите на България, Македония и Сърбия и разговорите ми протичаха през оператори и на трите страни. Това поне стопи малка част от часовете, отделени в чакане за летене. Към 5 и нещо дойде моят ред да се екипирам и да се подготвя технически и психически за летене. Наоколо имаше знаменца, които играеха ролята на ветропоказатели и чакахме правилното течение.

N.B.: В парапланеризма пожеланието: ‘Попътен вятър!’ би разгневило летящия. Добронамереният поздрав в случая е: ‘Насрещен вятър!’ 🙂

Бях екипиран повече от час, докато чакам правилното течение. Небето бе повече от ясно, а флагчетата потрепваха едвам-едвам. Имаше вероятност изобщо да не литна, а лошото беше, че нямаше да имам шанс на следващия ден, тъй като трябваше да се прибирам. Нещо повече – час по-късно трябваше да съм на 90-тина км разстояние, а аз още чаках правилните терми.

Едно разсеяно облаче се въртеше във въздуха обаче. И точно то ме понесе – приближи се към върха, усетихме лек полъх и видяхме как тревата по подножието започва да се надига. Засилихме се със Стамбата и давай… Тичайки срещу вятъра е като да си до кръста във вода и буташ кола, караща с 5км/ч срещу теб. Тичайки упорито срещу вятъра усетих нещо странно – че тичам… във въздуха! Не бях усетил кога се отлепих от земята и вече виждах как хълмът бавно се отдалечава, а ние се занасяме към Кюстендил. Damn!

Честно казано, очаквах да започна да крещя като пълен параноик горе, във въздуха. Получи се съвсем различен ефект: чувствах се като „Алиса в страната на чудесата„, бях зяпнал от учудване, не бях седнал на т.н. седалка, а краката ми висяха тъпо във въздуха, докато аз се отлепвах от опорната си точка. Бях загубил ума и дума. Отърсвайки се от културния шок, сетих се за много важна подробност, за която приятелите ми ме подсетиха, преди да полетя. Имам фотоапарат в джоба! Бях го вързал за карабинер към колана си, така че да не полети брутално от върха. И имах възможност да снимам през 30-минутния си полет. Ето някои от красивите моменти:

Други спомени от „Марио като птица“ има в сета във Flickr.

В общи линии, с това приключи екстремната част на деня. Кацнахме успешно, по доста забавен начин – докато си във въздуха, започваш да тичаш и продължаваш, докато срещнеш съпротивление на краката   🙂  Оттам компанията ми свалиха колата, закарахме се, до където трябва, и запалих гуми към София. В 20ч започваше едното парти, а тръгнах в 20:40 от Кюстендил. Въпреки това в 10 и малко бях на линия, дори минал през вкъщи, за да се освежа и да нахвърля нова оцеляла тениска за вечерта.

Който знае какво е парти в Надежда, няма да има нужда от подробности. За останалите – по-добре не питайте…

Колкото до прибирането, никога не правете грешка да изпреварвате пернишки голф. И никога, ама никога, абсолютно НИКОГА не изпреварвайте пернишки голф, ако сте със софийски голф в Перник 😀

За любопитните – бях се закачил към 2-ма ентусиасти с малко по-висока скорост, за да стигна по-бързо до София. Минавайки през Перник, минах непосредствено пред пернишки голф и секунди по-късно се озовах на дискотека – бесни клаксони зад мен, къси и дълги, ръкомахаща ръка на бесен перничанин зад мен  🙂  Типът искаше да ме засече и да ме спре (вероятно, да не кажа 100% физическа саморазправа), но се бях долепил към аудито пред мен и на нашия не му се отвори парашута. Опасностите на тази част от страната остават неразгадани 🙂

Автор: Марио Пешев

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Кюстендил и Коняво – за малко парапланеризъм :-)”

  1. skyhiker каза:

    Супер разказче, сам едно уточнение, като гледам снимките не са от Коняво, а са от Иглика http://vimeo.com/4600190

Leave a Reply