сеп. 17 2009

Китай

Published by at 14:00 under Искра Койнова,Китай

Днес ще сменим направлението — ще тръгнем към Далечния Изток. Искра ще ни разкаже за Китай. Приятно четене:

Китай

От години пътувам много по света. Всеки път си казвам, че вече всичко съм видяла и няма какво да ме изненада повече. Но, признавам си, последното ми пътуване до Китай събуди отново позадрямалия ми изследователски дух. Не знам как така се случи, че досега все не успявах да включа тази велика старана в плановете си. В Сингапур, Малайзия, Таиланд, Япония, Тайван съм била неведнъж. Споменавам това, за да стане ясно, че съвсем не ми е чужд региона, както и самите азиатци. Аз и така тръгнах за Китай — какво толкова, знаем ги жълтите с дръпнати очи. Просто поредната спирка на 10 часа полет, колкото да не ми стои дупка на картата, на която слагам червен щрих върху посетените страни…

Приключението ми в огромен Китай(1 млрд.и 300 хил.) започна от Хонконг (4 млн), мина през Гуанджоу (10 млн), Гуилин (600 000), Сиан (7 млн), Пекин (13 млн) и завърши в Шанхай (16 млн). Малките градчета по пътя, с половинмилионно население, не ги броя. Пътувах с влак, с вътрешни полети, с автобус, с корабче, с лодка.

Природата в тази страна е изключително красива. Но и хората тук полагат много големи грижи, за да я поддържат и да я опазят. Навсякъде в градовете градините и парковете са като съвършено нарисувани картини — зеленина и цветя не са просто ей така поставени. Всичко е оформено с идея и мисъл, изразява нещо и най-важното — поддържа се в идеален вид. Напразно гледах да уловя някъде несъвършенство, увехнало листо или стъпкано цвете. Няма. Въпреки жегата (края на май), всичко е свежо, чисто, подстригано, подравнено и грижливо подредено. Няма централна улица без градини и по средата, и от двете страни. Булевардите блестят от чистота, няма дупки по асфалта, няма прах и боклуци, маркировката е идеална.

Обаче свиеш ли в периферията, предимно в по-малките градчета, виждаш съвсем друга картина — мръсни, често неасфалтирани улици, боклуци, остатъци от гнили плодове.

Китайците са странни за нас хора.

Не очаквайте да разберете по лицата и жестовете им какво мислят и чувстват. Абсолютно непонятен е и фактът, че в тази страна, отворена за туризъм и посещавана от десетки милиони туристи годишно, говорещите английски буквално се броят на пръсти. Дори в 4 и 5 звездните хотели не можеш да се разбереш с всеки. Абсолютен риск е да влезеш в ресторант на улицата, дори да е много добър на вид. Няма начин да разберат какво искаш да ядеш. Менюто, естествено е на китайски, снимки на блюдата няма. А дали ще говориш на английски, на български или на иврит- все тая. Китаецът те гледа в очите и мълчи абсолютно неадекватно. Най-странното е, че те не правят никакъв, ама никакъв опит да ти помогнат да се справиш, да ти съдействат, или поне да се помъчат да те разберат. Ей така си умираш от глад и имам чувството, че на тях изобщо не им пука. Повярвяйте ми, за 16 дни имах възможност неведнъж да се убедя в това. Как се справях ли?

По два начина — хващах за ръка сервитъора и тръгвахме по масите — ако нещо ми хареса — посочвам го, или просто сменях ресторанта. Обаче дори и да покажеш, пак не е гаранция, че точно това ще ти донесат. Веднъж в един ресторант посочих на съседна маса риба, приготвена с доматен сос, направо си забодох пръста в чинията, за да не стане грешка. Е, познайте какво ми донесоха — свинско със зеленчуци и фъстъци. Всякакъв опит за обяснение в такава ситуация среща един празен поглед на едно застинало като маска лице, без капка желание да ти влезе в положението. Или може би на нас така ни изглежда, не знам.

Обичам да се храня в

типични местни ресторанти,

да опитам автентична храна, да се потопя в реалния живот, да се докосна до обикновените хора. Това ми дава най-добрата представа за страната, за живота, за нравите и отношенията. Лесно е да ядеш в хотела и да се движиш с такси, но не за това аз пътувам по света.

Така и не можах да си обясня от какъв зор умират да ти дадат невярна информация.

Питам в хотела къде мога да вечерям в типичен местен ресторант. Казват ми: „О, вече всичко е затворено, нищо не работи.“ Хм, все пак часът е 21,30, излизам, а наоколо всичко работи, та се къса. После го питам защо ме е излъгал, а той ме гледа и… нищо, просто ме гледа и мълчи. То и какво ли да каже — все едно, не се разбираме. В Гуангжоу в хотела искам да си купя карта на града, отговарят ми категорично, че няма карти, обясняват ми да изляза навън и да си купя. След малко на другия край на рецепцията гледам- карти колкото искаш. Питам далече ли е еди кой си шопинг мол. О, не, казват, на 10 минути пеша. Вървях точно два часа бърз ход. А с такси навръщане пътувах 20 минути.

В един ресторант криво ляво успях да си поръчам ядене. Просто нарисувах скарида, знак за умножение и цифрата 10. Нищо не схващат, седим и се гледаме. Нарисувах 10 скариди. Донесоха ми ги, обаче много дребни, а видях на влизане на една маса по- едри. Поисках по-голям лист и нарисувах големи скариди. Сетихте ли се какво стана? Да, донесоха ми такива. От този ден си ходех с бележника. Обаче мога ли всичко да рисувам?

Китайците пият топла вода, била много полезна за стомаха и храносмилането, а и за кожата. Поръчвам си аз вода сутринта на закуска, носят ми гореща, не мога да хвана чашата. Викам сервитъора, успявам да обясня, че искам студена вода — цял етюд изиграх. Какво разбра, не знам, но ми донесе лед и ми го изсипа в горещата вода. Какво да го правиш?

Като цяло

китайската кухня е много вкусна

Нищо не се яде сурово (може би само стридите, но и тях ги пекат с много чесън на грил). Зеленчуците са на пара. На петия ден умирах за шопска салата.

Интересна е ексклузивната китайска кухня. Ястията нямат нищо общо с масовите. Много българи пътуват до Китай и правят грешка, ако не опитат изисканите китайски блюда. Те се сервират в скъпите ресторанти на 5-звездните хотели. Цените са високи, но си струва.

На другия полюс са ястия, които ние някак не можем да възприемем. В някои ресторанти се сервира печено куче, кучешко на скара, пържена змия, варена костенурка. Това го видях с очите си, докато твърденията за мишки, хлебарки, бръмбари и гъсеници на шиш не успях да проверя.. Тук ядат също долната част на краката на пилето(пръстите) и главите на пилето и на рибата. Смятат, че така стават по-умни. Един китаец ми каза: „Ние ядем всичко, което има четири крака, без масата и всичко, което лети, без самолета.“

Китайската бира Tsingtao не е от най-добрите, но ако е много студена, става. От твърдия алкохол на почит са коняците. Има коняци по 500 лв. за 50 грама. Разбира се най-предпочитаната напитка е чаят, има стотици видове, продават се в специални магазини, със съответните бисквитки и бонбонки към тях. Хубавите чайове са много скъпи.

Магазини в Китай

Много се смях, когато за първи път влязох в голям 6-етажен магазин в Пекин- световни марки дрехи, обувки, лукс, цените високи. Продавачките нямат и понятие от друг език. Дори yes и nо не разбират. Обаче на всеки щанд има по един един куп листа с написани изрази, нещо като разговорник. Поисках по-голям размер от един модел блуза. Ама как да им обясня? Нищо не схващат. Дават ми листата и аз трябва да намеря своя въпрос на английски, срещу който е преводът на китайски. Те обаче веднага ми сочат 5 реда по-долу: „Сори, нямаме по-голям номер“ Малко малоумно ми се стори всичко това, но, както се казва, пак е нещо.

На друг щанд, пак след подобен „глухоням“ разговор, успях да намеря моя размер. Отивам на касата да платя, момичето вади листата и забива пръст най- горе: „За това, че ще платите с кредитна карта, дължите такса от 1 юан“. Какво ще прави тази страна след две години по време на лятната оилимпиада, аз не знам. Как ще се оправи с комуникацията?

Колко нерви изхабих първите дни в Китай, поради това, че не можем да се разберем, не е за вярване. В един момент реших да приема всичко като авантюра и това е може би най-правилният начин. Превърнах недостатъка в предимство и до края се забавлявах, много се смях и ми беше весело и хубаво. Защото тази страна наистина си струва да се види.

Оцеляването по китайските улици е въпрос на късмет.

Пресичането става на прибежки, между коли, автобуси, мотопеди и велосипеди. Не знам колко МПС-та има в Китай, но във всеки по-голям град има по няколко милиона колелета. Дори да си на зебра и да си на зелен светофар, се

Чувстваш едва ли не виновен, че изобщо си излязъл, а животът ти буквално виси на косъм. Гневни шофъори надуват клаксони, светят неистово с фарове и с бясна скорост те заобикалят с цялото си нахалство, така, както си на пешеходната пътека, а на всичкото отгоре и светофарът е зелен. Мислех, че това го има само в Египет, но тук е още по-страшно.

След като разказах всичко това на една приятелка, тя ме попита- е, и защо каза, че си възхитена от Китай, като дотук само се оплакваш?

Да, аз наистина съм възхитена от Китай. Това, което разказах, са забавните детайли, които трябва да се усетят и в различна степен ги има навсякъде. Те дават чара и вкуса на едно пътуване и аз се радвам, че се сблъсках с тях. Точно заради това ги разказвам. Защото историята всеки може да я прочете в справочниците, но емоциите можеш само да ги изживееш, тях не ги пише никаде.

Китай наистина е невероятна страна.

Мащабите на строителство и темповете на развитие (в градовете, които посетих) са големи, особено в Пекин и Шанхай. Промишлеността се развива с бесни темпове. Всички знаем, че в Китай се произвежда голяма част от продукцията на световните гиганти във всяка област. Хората са много трудолюбиви и се отнасят с уважение и с отговорност към всеки детайл.

За мен беше приятна изненада облика на градовете. Смело мога да кажа, че ако в Шанхай например залича всички надписи на китайски по улиците и ви кажа, че се намирате в Америка, няма да се усъмните нито за миг. В Шанхай централните търговски улици са като в Париж — море от светещи реклами, луксозни хотели, магазини и заведения,

За историческите забележителности на тази древна страна и за начина, по който са съхранени и поддържани, трябва да се говори с огромно уважение. Наследството и ценностите от древността са толкова много, че месеци не биха стигнали да се види всичко.

Автор: Искра Койнова

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


17 коментара

17 коментара to “Китай”

  1. Kiril Grudin каза:

    Привет! Ей ти пак хептен ни взе за шарани… Хем не знаят англииски, хем 2 часа бърз ход пеша, ета в Гуанджоу няма ли кръстовища та все на право…. Между другото от 19 години живея тук…

  2. Таня каза:

    Искра, привет!

    Стана ми интересно нещо, което си написала – относно храната, която не можем да възприемем. Нямам идея от кой край на България си, но при нас (Пазарджишко), а предполагам, че и не само тук, се ядат някои от нещата, които за теб са странни – една от любимите супи на баба ми е от пръстите и главата на пилето или пуйката, а пък като малки сме яли печени таралежи и кой знае какво още. На село всичко се яде, като в Китай. :)) Хм, без кучета и котки.

  3. Стойчо каза:

    Спомням си на едно предаване Страх (от чуждестанните издания) – или беше онова предване дето ги карат да правят гнусни неща. Та там ги караха да ядат свински джигери (дроб, бъбреци и т.н.) – което смао по себе си не е толкова страшни нещо, нали 🙂 Въпрос на културологични различия

  4. Ренета каза:

    Това с големият лист и големите скариди, много ме изкефи :-D. Не бих сестила. Щях да си ям малки скариди до припадък.

  5. Илиян каза:

    Здравей Искра,
    аз бих казал браво за куража да се впуснеш сама в такава авантюра. Същите впечатления ги имам и аз. Последната година много често ми се налага да посещавам Китай. Наистина, за да се насладиш на тази страна трябва да погледнеш на преживяванията от положителна гледна точка, точно както ти си направила.

    Частично решение на проблемите намерих като си инсталирах English-Chinese речник на телефона 🙂

  6. Таня Василева каза:

    Здравейте Искра ! Чудесно е написано ! Върнах се от Китай преди 10 дена. Възхитена съм от тези трудолюбиви, учтиви, услужливи…….хора. Разбира се обиколих по-големите градове , Затворения град, Стената, храмове, дворци…..Живях в град Вейхай (с/у Ю.Корея). Един развиващ се ,спокоен , прекрасен град. За тях разбира се е „село“, ако и да е по-голям от София.Там има доста работещи корейци и с англ. език няма проблем. И пак ще отида там. Защото Китай наистина е чудо !

  7. Biliana каза:

    Задължително ще посетя Китай – живот и здраве, но наистина ме изумява това, че не говорели английски. Доколкото ми е известно, в Япония нещата са съвсем различни – почти няма човек в трудоспособна възраст, или ученик, който да не говори много прилежен английски.
    Поздрави и поздравления за увлекателния стил на писане!

  8. От Япония каза:

    @Biliana
    Ще си позволя една вметка: не знам кой ви е известил за това, че в Япония „почти няма човек в трудоспособна възраст, или ученик, който да не говори много прилежен английски“, но доста безотговорно ви е излъгал.
    Живея в Япония отдавна и мога да се подпиша и с двете си ръце, че тук с изключение на мноооооого малко (млади) хора, работещи в чуждестранни компании в центъра на Токио, НИКОЙ не говори английски повече от Thank you and How are you!

  9. ivo каза:

    Много приключенско звучи, мерси за разказа, само си пропуснала да ни разкажеш повече за това как си съставила цялото пътуване защото ако решим да е неорганизирано както ти си го направила да почерпим някой съвет от теб.Ей туй си забравила да ни разкажеш ама карай все ще се намери някой друг да ме светне!

  10. Simona каза:

    Здравей!
    Много ми хареса разказът!! От 3-4 години не съм се връщала в Китай, а живях там 3 години и нещо и наистина много от ситуациите, в които изпада човек са абсурдни, но и аз много се забавлявах с това. Парадоксите някак разчупват моделите на поведение, с които сме свикнали и точно това ми беше адски интересно.. Живяла съм в Пекин, Шанхай и Хонг Конг и от тях наистина Шанхай е някак най-изискан и приятен. Хонг Конг е някаква магия също, но по различен начин.
    Това със скорпионите, хлебарките, какавидите и други такива на шиш аз мога да го потвърдя. Имат специални пазари – най-честно нощни на които се предлагат този тип храни… Поздрави!

  11. Стойчо каза:

    @Simona, понеже съм изключително нахален редактор на този сайт, но много ще се зарадвам, ако опишеш и ти твоите впечатления от там. Или от друго място? 🙂

  12. Крис каза:

    Здравейте. Вече 4 години живея в Китай. Проблемите с които си се сблъскала Искра, бих ги определил като „lost in translation“
    Тук се вечеря между 17 и 19 часа. Повечето ресторанти затварят рано.
    В Гуанджоу има многоооо молове, а с таксита е препълнено!
    Китайците имат проблем с англ. но все повече млади хора проговарят. Лично аз виждам живота си тук невъзможен без китайски.

    Поздрави от далеч.

    Кирил Грудин, къде живееш? Прати смс да се чуем. 一三五0九六六00二七

  13. Гергана каза:

    Страхотно! Много се забавлявах докато четох този пътепис. Смях се с глас 🙂 Бих прочела и за някое друго твое пътуване

  14. ДОЛИ каза:

    ЗДРАВЕЙТЕ, ВИЖДАМ ЧЕ ИМА ХОРА КОИТО ЖИВЕЯТ В ГУАНДЖОУ. АЗ ЩЕ СЪМ ТАМ В СРЕДАТА НА МЕСЕЦ ЮНИ 2011 И ТЪРСЯ НЯКОЙ , КОЙТО СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ БИ БИЛ НЕЩО КАТО ГИД ЗА ДВА -ТРИ ДЕНА. АКО ИМА ТАКЪВ ИЛИ МОЖЕТЕ ДА МИ ДАДЕТЕ КОНТАКТ НА НЯКОЙ КОЙТО ИСКА- ДА МИ ПИШЕ НА dollia@mail.bg
    предварително благодаря

  15. катерина каза:

    Искам да науча китайски език някой може ли да ми помогне моля ви.Интересувам се за всичко свързано с Китай.

  16. бях там през 1991 г. нямах никакъв проблем. но това се дължи на комплекс от качества придобити при условия на скитане. между другото сега туризъм в китаи е като да спиш с съпругата си,без да сте разведени.сега мисе скита другаде.

  17. Елица каза:

    Жълтите с дръпнати очи …..като изключим това грозно определение под каквато и да е форма – наистина ми хареса и благодаря. Желая на Искра още много такива пътувания, които да запечатат хубави моменти от тази велика страна и не само нея ! Успех !

Leave a Reply