окт. 01 2009
Ливърпул
Докато чакаме един известен политически коментатор и деятел да си напише пътеписа за Англия ще разгледаме един британски град с очите на Рошавата Гарга. Приятно четене:
Ливърпул
Това беше изборът на мъжо, навих се щото имаше рожден ден та от Гданск – със самолетчето бяхме за 2-3 дни в града на ливърпулската четворка… или на няк’ъв там отбор, зависи от гледната точка явно…
Бяхме и на мач, разбира се. Така прибавих още едно странно място, на което съм спала права или седнала, наред с концерта на Юрая Хийп и една дискотека – стадион Анфийлд по време на мач.
Иначе какво друго да изкоментирам – не е лошо градчето, доста мърляво на места, с бая тъмни хора из него, с огромна бройка къщи, които се продаваха или даваха под наем (това много ме впечатли, не знам защо, кризата ги друсаше още през есента явно), другото което ме изуми, е че няма хора по улиците – нито денем, нито вечер – скукааа!
Най-голямата катедрала в града е доста странна – наред с камъка и строгия стил, вътре има неонови надписи, ресторант, магазин и тн, а два дни преди това бяха прожектирали вътре Хрониките на Нарния. Още по-странна е всъщност новата им катедрала – кръглото космическо чудо. Мога спокойно да обобщя, че целият град е една смесица от стар и нов стил, едни до други сградите контрастираха страхотно! Не мога да кажа, че ми хареса това де.
Имаше и една църква без покрив, запазена точно така, както е била след бомбандировката, която я е разрушила и опожарила. Е, вътре имаше някаква откачена „инсталация“ с бидони и стълби, ама кво да правиш…
Другото известно местенце е Albert dock, където обаче също се строят някакви модернистични чудесии. Въобще в града яко се строи, навсякъде едновременно, по цели квартали с молове и чудеса.
Рождения ден празнувахме скромно в един класически пъб, като разбира се ядохме fish’n chips и мъжо се наля с няколко pints. Аз пък уважих джина с тоник, както винаги. След това за храносмилане си направихме вечерна разходка и отново се изумихме на пълната липса на живот по улиците.
Втория ден го посветихме на мен, т.е. издирвахме 2 ботанически градини. Първата се оказа просто едно паркче, а втората беше затворена за мероприятие. Имаше доволно количество нагли катерици и още по-нагли гълъби, които атакуваха групово мъжо, докато аз се занимавах с една от катериците. Той горкият викаше през това време за помощ, понеже има фобия, а аз само дето не и снимах кътните зъби и го отсвирих.
След това беше мача и там ни свърши и втората батерия, та няма други снимки. Че нали са чешити, не можах да ги заредя с техните контакти.
а това беше гол от наказателен, само дето топката не се вижда как фърчи…
2 коментара
Следващия път (ако пак нямаш адаптер) натисни с нещо единичния (плоския) отвор, който е отдолу и си включи зарядното 😉
Пф нямало нощен живот.
Като обикаляш сградата на НС в София нощния живот също е толкова обилен.. Просто като гледам вечерните снимки сте били в такава част на града, старото съдилище, театър, галерия, надолу е бизнес зона и никъде освен в огромната сграда до ЖП гарата (общежития всъщност) не живеят хора, остава заведения да има.
Както е църквата без покрив надолу са заведенията.
Изпуснали сте полицията на коне, отцепени райони, припаднали хора в локви от урина и повърнато и остра миризма на агнешки кебапи и пържени картофи с оцет гарнирани с аромата на полу-разтопения, от горещото олио, стериопор на тарелката. Особено ако сте били там Октомври, скоро след началото на учебната година когато първокурсниците вече са си създали групичката с приятели. Първокурсниците, само част от ~20000 студента, изумен съм че сте успели да ги избегнете вечерно време, без да бъдете наръгани. Където няма студенти не се стои по улиците освен в очакване на такси или на дилъра си (понякога няма разлика), като раци в поточе индикатор за чиста вода.
Иначе да, не е много дестинация особено 2008-9 едва сега завършиха строежите по доковете. Става ако си падаш по пост индустриални пейзажи и викториански тухлени сгради вкл най-големия тухлен склад в света.
Футбола – ако мъжо е бил фен ок но такива пари не си струва да дишаш въздуха на футболните полета (кварталите там на север, вероятно околията на стадиона които са затвърдили гледната точка на западналостта на града – факт).
Малко повече проучване би ви направила вече забравената визита по-добра. Примерно че Титаник е регистриран в Ливърпул, компанията която го строи е започната в града, още съществува и още държат рекорда за най голям лайнер в света Куийн Мери 2; една от най-старите бирарии, 1вите китайски преселници в Европа (ако си падате по такива неща..), втория най-бомбардиран град през втората световна война.
Спрямо този горния абзац, да не много, не е особената дестинация. Но да кажете че няма нощен живот..