сеп. 16 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(14): Вашингтон и Филаделфия

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, Лос Анжелис и Сан Диего и Лас Вегас и Големия каньон, пропътувахме От Аризона до Флорида и стигнахме до Маями, Флорида, както и на остров Key West, Флорида. За последно бяхме заедно до Космическия център Кенеди и пистата Дайтона.

Днес ще разгледаме столицата Вашингтон и Филаделфия.

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

четиринайсета част

Вашингтон и Филаделфия

През цялата нощ валя, но сутринта се беше наваляло и само все още мокрият асфалт напомняше за дъжда. Тръгваме за Вашингтон, като маршрутът ни е 760 км. След излизане от хотела зареждаме в близката бензиностанция на Шел за $40 по $3,699 за галон. Малко по-късно видяхме на магистралата по-ниски цени, което ни се беше случвало и преди, но…това е положението! Излизаме на магистрала I—95 и по нея ще караме 504 км. След 120 км влизаме в

Северна Каролина

и спираме за малко в добре уреден Welcome Centre.

В този щат се минава и покрай голям outlet-комплекс край град Smithfield, където сме след още 150—160 км. При един от първоначалните варианти на програмата, смятах да пренощуваме някъде наблизо и следващия ден да отделим време за outlet-а. Оказа се, че решението ми да се откажа от този вариант е било правилно защото, въпреки че комплексът е доста голям, не е така ефектен и богат, както тези във Флорида — край Орландо /за който писах/ и другия, за който не съм споменавал, но в който също се отбихме на излизане от Маями на път за островите.

Продължихме по I—95 и след още 150 км. преминаваме границата с

Вирджиния

И тук спираме за малко в Welcome Centre-a, но залата за посетители вече е затворена — работеше до 17 часа, а ние бяхме там в 18,30.

Малко след това виждаме край пътя реклама на outlet за цигари и на едно отклонение излизаме към него. Оказа се, че това е доста обикновено магазинче, в което имаше и щанд за цигари. Всичко беше на самообслужване и ние, след като се повъртяхме покрай другите щандове, се отправихме към рафта с цигарите. Но една млада дама веднага скочи към нас и ни попита какво ще желаем, защото този щанд не бил на самообслужване. Взехме стек „бяло боро“ — нали бяхме в щата Вирджиния, известен с тютюнопроизводството.

Все още по светло

продължаваме към Вашингтон.

Следваха няколко смени по магистралите — преди град Richmond се прехвърляме на магистрала I—295, по която в разстояние на 70 км. обикаляхме града и след това отново се върнахме на I—95. Наближавайки столицата, движението се натовари доста, а ни предстоеше едно от най-сложните влизания в голям град. Резервираният хотел беше на север от централнара част на града и се намираше в Мериленд, така че бях решил да карам по по-дългия път, обикаляйки града. Не желаех да рискувам и да се доверя само на GPS-a, така че отбих в една rest area за последно доуточняване на пътя, който ни предстоеше и да събера сили преди поредното изпитание по магистралите на САЩ. От картата в гугъл-а така и не можах да се ориентирам за точните места където става смяна на магистралите, които така яко се преплитаха и застъпваха, че беше невъзможно това да се определи.

Беше привечер, трафикът беше натоварен и всичките ленти /по 5—6 в нашата посока/ бяха плътно запълнени с коли. В крайна сметка всичко се нареди без проблеми, посоката ни беше „Baltimore“ и трябваше да се внимава много за нея, тъй като се преминава и през две, следващи едно след друго, кръстовища по на четири нива. Внимавах много, престроявах се навреме и в крайна сметка се измъкнах от тази бъркотия и излязох на обиколната магистрала I—495. Преминахме по мост над река Потомак, където е границата между Вирджиния и Мериленд.

Вашингтон

Скоро след това излязохме от магистралата към US-1, Baltimore Ave и след 400—500 м пристигнахме в последния хотел Econo Lodge. Кварталът, или по-скоро градчето се казва

College Park

Хотелът е до улицата, на два етажа, с малък паркинг и с възможност за паркиране и под сградата на хотела. Виждаха се само 4—5 коли, очевидно нямаше много посетители.

Хотелът се намира близо до последна спирка на метрото. Сутринта тръгваме пеша и минаваме през квартал с предимно хубави къщи, с гараж до повечето от тях и с малки дворчета с цветя.

На много места по улицата няма тротоари, но и освен нас няма други пешеходци. За спирката се минава през пешеходен тунел под ж. п. линиите на метрото. След четири спирки сменяме влака и след още четири стигаме до централната гара Union Station. Тя е огромна, на няколко етажа и по обем е колкото няколко мол-а. В нея има всичко — много магазини, ресторанти и места за бързо хранене, различни бюра и офиси. Метрото е на най-долен етаж и се налага да се изкачим до нивото на улицата, където е спирката на туристическия обиколен автобус. Билетите си получаваме след като се качихме в него и представихме платените преди 2—3 месеца резервации. Два и половина часа правим обиколка и минаваме покрай повечето забележителности в града — Капитолия, Белия дом, сградата на ФБР, Националната катедрала, по мост над река Потомак до Националното гробище Арлингтън, Мемориала на Линкълн, край много посолства /уви, българското не можахме да забележим/.

Националната катедрала

Сградата на централата на ФБР

Впечатлението, което се налага е, че Вашингтон е хубав, добре уреден и спокоен град, в който според гид-а от бус-а средната възраст на населението е 29 години. Много зеленина и цветя, широки улици, площади с паметници на много от тях, хубави по-нови и повечето стари, но само нискоетажни сгради, липсват небостъргачи. Много отдавна умни хора са решили да не се разрешава строителството на сгради, по-високи от Капитолия. Изключение е направено само за високия 153м. и емблематичен за града Вашингтонски монумент. Вашингтон прилича по-скоро на голям европейски град, отколкото на някой друг от големите градове в САЩ, поне от тия през които ние преминахме.

Вашингтонския монумент

Къщата-музей, в която е починал Линкълн

След обиколката слизаме от автобуса на началната спирка при Union Station. Отпред на площада пред станцията има паметник на Колумб. Отправяме се

пеш към Капитолия,

който е сравнително наблизо. При наближаването ми направиха впечатление монтираните метални подвижни прегради, между защитните бетонни блокове разположени по улицата. Те се сваляха и вдигаха при преминаването на коли в посока към и от Капитолия. Когато стигнахме от другата страна на тази улица, където също имаше такива съоръжения, вече съвсем близо до Капитолия, реших да ги снимам. Изчаках малко и снимах когато излизаше кола, може би шофьора задействаше преградите с дистанционно. Като свалих камерата видях до мен млад полицй по къси панталони, който попита какво снимам. Обясних му и той поиска да го види. Върнах записа и му подадох камерата. След това попита имаме ли паспорти, при което му дадох моя паспорт. Той го отвори, извърна се настрана и по радиостанцията издиктува името ми, номера на визата и ЕГН-то. Няма и след 15—20 секунди отсреща направиха справката и той ми върна паспорта, каза че „всичко е ОК“, но ме моли „да му направя една услуга“, като изтрия това, което съм снимал преди малко, което направих веднага. После допълни, че мога да снимам всичко, но не и полицаи и подобни съоръжения! Тези работи не бива да се подценяват, защото след 11-ти септември мерките за сигурност в Щатите са много завишени и не бива човек да си създава излишни проблеми с неразумно поведение.

Продължихме към Капитолия, като заобиколихме и излязохме отпред, където е разположен дългият три км парк „National Mall“, на зелената поляна на който в началото на годината се беше настанило множеството при полагането на клетва от президента Обама. Наоколо се намират и много от най-известните и забележителни галерии и музеи в града, за посещението на които е необходимо много повече време от това, с което ние разполагахме. Насреща се издигаше Вашингтонския монумент, зад него се виждаха изкуствени водни площи Reflecting Pool, а в дъното беше Мемориалът на Линкълн. Наблизо на зелената поляна деца играеха бейзбол, а до тях беше разположено импровизирано лятно кино.

Паметникът на Генерал Грант

На лятно кино пред Капитолия

Хората прииждаха и си носеха одеала и други постелки, върху които се разполагаха на тревата. Филмът, който щяха да прожектират, разбира се безплатно, e „Апартамента“. Посядаме и ние на пейка на алеята край тях, а след това продължаваме до Вашинггтонския монумент. Вече се свечерява и решаваме, че за този ден видяното е достатъчно. Спирката на метрото беше наблизо и вече по тъмно се прибрахме в хотела.

По улиците на Вашингтон

На втория ден тръгваме по познатия ни вече път, като пътьом обръщаме внимание на къща, на която са разлепени обяви, че се продава за $130 000! Пред друга къща виждаме оставен голям кашон, на който беше написано, че може „да си вземеш каквото ти харесва“ от вещите с които беше напълнен. Вечерта видяхме, че кашонът е изпразнен.

Къща край Вашингтон, струваща над $100 000

От Union Station вземаме отново туристическия бус, за който билетите както навсякъде важаха за 48 часа и отиваме до спирка № 19 от маршрута му —

Нацоналното гробище Арлингтън,

където са погребани над 300000 американци, от президенти до обикновени войници.

Преминава се първо през Visitors Center, изпълнен с табла, фотоси и щандове за картички и сувенири. Веднага след това се излиза в гробищния парк, където в началото има спирка наавтобуси и открито туристическо „влакче“ за бързо придвижване по алеите, които си имат имена — Roosevelt Drive, Sheridan Drive, Grant Drive, Sherman Drive, Wilson Drive… Ние се придвижваме пеш, като крайната ни цел е гробът на Кенеди.

Гробът на президента Дж. Ф. Кенеди

На гроба на президента Кенеди всичко е повече от скромно. Гори вечен огън и има надгробни плочи на погребаните тук Кенеди, съпругата му Жаклин и двете им деца — на родения три месеца преди убийството на Кенеди на 23.11.1963г. и живял само два дни син Патрик и мъртвородената дъщеря, която са смятали да кръстят Арабела, но на плочата няма име, а само надпис“Daughter, 23 august 1956„.

На мраморни плочи наоколо са изсечени цитати от речи на Кенеди. Малко по-настрани е гробът на брат му Робърт Кенеди, също така скромен — само надгробна плоча и кръст

„И така, драги съотечественици, питайте не какво вашата държава може да направи за вас, а какво вие можете да направите за държавата си. Мои съграждани на света, питайте не какво Америка ще направи за вас, а какво можем да направим заедно за свободата на човека“.

Виждаха се и по-големи надгробни плочи и паметници на политици и висши военни.

Върнахме се обратно с намерението да отидем и до Пентагона, който беше на следващата спирка на метрото след Арлингтън. Като излязохме от станцията на метрото се озовахме пред самия вход на Пентагона, а нашето желание беше да го видим от далеч, което от тук очевидно не можеше да стане. Побързахме да се върнем в метрото и на спирката на Арлингтън да хванем бус-а обратно за към центъра на града.

По улиците на Вашингтон

Слизаме на спирка близо до Капитолия, като целта ни беше да влезем и разгледаме „Народното събрание“ на САЩ отвътре. На будките за билети разбираме, че входът е безплатен, но билети, по-скоро определен брой пропуски за деня, се раздават само рано сутрин. Отправихме се към централните стълби на главния вход, най-отдолу пред които имаше монтирана подвижна ограда. Полицай с огромен ръст и с автомат през рамо, обясняваше нещо на други туристи, а след като свърши се обърна към нас. Направи ни впечатление отличният английски, който говореше. Попитахме дали има възможност да посетим Капитолия, тъй като на другия ден ще отпътуваме от Вашингтон. Той се заинтересува от къде сме и имаме ли паспорти. Знаеше къде е България и каза да отидем на страничен вход, да обясним на колегите му там, че той ни изпраща и те ще ни пуснат. Отидохме на бегом и наистина ни пуснаха веднага, а като влязохме вътре получихме доста официални пропуски, на които беше отбелязано че са „златни“ и че важат до края на годината. Вероятно това беше вход за по-специални посетители. След това минахме през скенер и докато си слагах сваления преди това колан, пристигна човек от охраната от вътре и каза, че вече не може да се влиза! Жалко, така и не можахме да видим Капитолия отвътре.

С метрото се отправяме към

Монумента на Линкълн

Оказва се, че спирката е сравнително далеч и се налага да повървим пеш. По пътя минаваме край Университета Джордж Вашингтон. При мемориала на Линкълн, както навсякъде, има много хора. Зад колоните на мемориала е разположена високата 5—6 м. мраморна склуптора на Линкълн, седнал в кресло и с отправен поглед към Вашингтонския монумент и Капитолия. На стените са изписани цитати от негови речи. Има и малка книжарница, откъдето може да се купят сувенири и книги, включително и оригинални копия на речи и мисли на Линкълн, звучащи доста актуално и днес.

Паметникът на Линкълн

После отиваме до намиращия се на малка височина наблизо Мемориал на ветераните от корейската война.

Мемориалът на ветераните от корейската война

На мраморна стена наблизо е изписано:

„Свободата не се дава даром“

Връщаме се обратно към централната част на мол-а и изкуствените водни площи Reflecting Pool и продължаваме към Вашингтонския монумент. По пътя виждаме диви патици във водата, които бяха оцвъкали брега наоколо. Закона за защита на животните не разрешавал да ги пропъдят, така че те си живеят спокойно в центъра на града и си цвъкат на воля 🙂

Минаваме покрай National World War ІІ Memorial оформен с голям комплекс от фонтани Rainbow Pool. Стигаме до монумента, изгледа му отдолу на горе е внушителен. През деня има възможност за изкачване до наблюдателна площадка на върха му, а вече е късно и е затворено.

Както и първия ден, тук приключихме обиколката из Вашингтон. До нашата, последна спирка в метрото останаха много малко хора. Това не ни притеснява и се прибираме спокойно, като минаваме покрай къща, в която имаше вечерно парти. Виждаха се хора отвън с чаши в ръка, чуваше се и тиха музика.

Сутринта тръгваме за Ню Йорк, като смятаме да се отбием в намиращия се на 230 км Филаделфия и пренощуваме край града. Продължаваме на север по I—95, посока „Baltimore“. Преди тунел под морето при Балтимор плащаме $2 за преминаване през него. По-късно плащаме и за преминаване по магистралите през Делауер, в който влизаме след Мериленд. Този щат е малък, пресичаме го бързо и влизаме в Пенсилвания.

Спираме на Welcome Center, където вземаме карти на щата и на град

Филаделфия

В града влизаме без проблем и се придвижваме до намиращата се наблизо Pattison Ave, на която има спирка на метрото. Оказа се, че паркингът, който си бях харесал е служебен на намиращата се там банка, така че влязохме в съвсем празен паркинг пред някакъв стадион. Там обаче ни посрещна момче, което стоеше до опънато през пътя въже и ни поиска $11 за паркинг, което ни се стори много, при положение, че бяхме в покрайнините на града. Попитахме го какво значи това и той ни обясни, че предстои вечерта да има важен бейзболен мач. Не можехме да губим време за търсена на друго място за паркиране, платихме му и оставихме колата на напечения от слънцето пуст паркинг. Вечерта като се върнахме, паркингът беше препълнен.

На намиращата се наблизо спирка на метрото имаше табела с подробна информация за реда за ползването му, която се отказахме да разучаваме и попитахме чичкото в будката до входа как да се оправим. След като разбра, че ще ходим до центъра той ни подаде няколко малки полиетиленови пликчета с по един жетон във всяко от тях. Билетите-жетони бяха двупосочни и струваха по $2,50. Пускаха се в устройството, което разрешаваше влизане към метрото. Такова нещо, жетони вместо билети не бяхме виждали никъде и човека, като разбра учудването ни, обясни че системата е много стара и отдавна се канели да я модернизират, но все нещо се отлагало. Оказа се, че системата на плащане е в пълен унисон със самото метро — много старо, а станцията беше сигурно от началото на миналия век, с метални стълби и метални подпорни колони и греди. Направихме една смяна на линиите — от оранжева преминахме на синя и стигнахме до центъра.

Този път номерът с ползване на паркинг извън центъра на голям град и после придвижване с градския транспорт не се оказа изгоден. Дадените общо $18,5 за паркинг и метро бяха много и щеше да ни излезе по-евтино, ако се бяхме придвижили с колата. Така щяхме да спечелим и време, при положение че престоят ни във Филаделфия беше само половин ден.

Филаделфия

Станцията на метрото се оказа срещу спирката на обиколния туристически автобус, на който се качваме почти веднага. Гидът, енергично младо момче, приказва бързо и много, не млъкна за секунда през цялото пътуване. Представя информация за всичко край което минавахме, допълнена с богата историческа справка. На 8 юли 1776г. във Филаделфия се е състояло първото официално публично прочитане на Декларацията за независимостта, приета от Континенталния конгрес на 4 юли 1776г. С това се е сложило край на зависимостта от Британската империя и бившите колонии са се обявили за независими и свободни щати. Затова и Пенсилвания се нарича „щат на независимостта“.

Обиколката продължи час и 45 мин и оставаме с впечатлението, че въпреки наличието на нови, модерни сгради и небостъргачи в центъра, Филаделфия е предимно стар град. Тук забелязахме на една улица и бензиностанция на Лукойл.

По улиците на Филаделфия

Продължихме с пешеходна разходка из централната част на града. По едно време край нас мина открит автобус, префасониран като лодка, целият нашарен отвън и пълен с еднакво облечени младежи, които викаха и крещяха хором. Не пропуснаха да отправят закачки и към нас, по-точно към най — младия член на нашата група — „момичето с оранжевия потник“;-)

По улиците на Филаделфия

Връщаме се с метрото, като ползваме останалите жетончета. Беше се стъмнило, а паркингът е изпълнен с коли. От стадиона се разнасяха мощни викове. Малко трудно намерихме колата, тъй като нямахме никакви ориентири за мястото където я оставихме. След това се оказа, че не може да излезем от там от където влязохме по-рано през деня. Мачът свърши и през отворените врати видяхме силно осветеното игрище. Появиха се и доста коли, които се изтегляха от паркинга. Излязохме от друг изход, а от там беше близо до магистрала I—76, като по нея караме около 10 км. Минаваме през моста Walt Wittman Bridge, където е границата между щатите и излизаме от Пенсилвания и влизаме в Ню Джърси. Преди моста плащаме такса за Toll road. След още 15—20 км излизаме от магистралата и сме в хотела Rodeway Inn. Стаята ни е на първия етаж и сваляме всичкия багаж с цел събиране на всичко по куфарите, за да не губим време, като ги оставяме в хотела в Ню Йорк. До 17 часа на следващия ден трябва да предадем колата в офиса на Херц, от където я получихме преди 37 дена.

🙂

Очаквайте последната част

Автор: Христо

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(14): Вашингтон и Филаделфия”

  1. […] бяхме заедно в столицата Вашингтон и Филаделфия. А днес за десерта остава Ню Йорк, Нюуу […]

Leave a Reply


Switch to mobile version