сеп. 15 2009

Нова година в Дрезден

Да, нали? Таман свърши ваканцията и започна учебната година (ей, хора! запалете поне днес фаровете на колите!), а наша милост се прибра от море при комшиите (разбират му гърчолята от мързел и почивка, от мен да го знаете, ама ще ви разказвам друг път), и хоп, дошло време да мислим и за следващата ваканция и следващите поводи за празнуване.

Та реших да открием новата учебна година с новогодишния разказ на Бай Кольо за неговата Нова година в Германия. Тази история той ми беше разказвал преди време и аз много го бях врънках да я напише — днес можем да видим резултата. Под секрет — изобщо не става дума за коледни песни и романтика, ами си е живо приключение със самолет, кола и леден влак. Приятно четене и помнете: Ende — gut, alles — gut!

Нова година в Дрезден

или калта носи късмет

2007 си отива и ние вече пътешественически настроени си мислим каква по-интересна Нова Година да реализираме. Разравям лоукост сайтовете и виждам добри предложения за Германия и Австрия. Това ме ентусиазира и без да се впускам в подробности (а трябваше) започвам да търся съмишленици от Couchsurfing. Ние сме двамата този път. Младежта ще експериментира с хижа Персенк. Те са млади и екстремните изживявания ги влекат. А ние търсим нещо по-западно, по-улегнало и традиционно.

Търсим си семейство като нас на години и акъл. Имаме няколко във Виена, но те ще ходят на ски. Дюселдорф и Берлин полека отпадат и попадаме на Олга и Карстен от Дрезден. Имат две дъщери които няма да бъдат там през Коледната ваканция и също обмислят как и с кого да посрещнат Новата. Разгеле ето ни и нас и без много колебание получаваме покана да празнуваме с тях в дома им в Дрезден. В Германия така и не сме били още (какъв срам за хора дето се наричат пътешественици) и това ни зарежда с трескавата подготовка на едно пътуване.

Отпуски се уреждат, смятат се дни, търси се полет. Опаaa… Полети има, ама са „лоу“ само в едната посока, a в другата…“хай„, та дрънкат. Освен това няма за Дрезден, ще трябва после влак или прекачване и пр. и пр. Щрак, щрак на калкулатора и се вижда, че ще си ходим с колата. Капата — главен герой в нашите пътувания и съвсем не винаги положителен.

Това вече доста променя нещата, пътят не може да се вземе наведнъж. Явно ще се пътува. Преначертава се програмата и се получава така. Първият ден София — Братислава, нощувка и на следващия Братислава — Дрезден. Там 3 дни аху — ихо и обратно. На обратно сме предвидили спиране в Будапеща с две нощувки, после в Нови Сад още две и у дома свежи и щастливи.

Повечето от вас знаят колко е вълнуваща подобна подготовка и колко организация изисква. Получаваме покана от Ондрей в Братислава да му гостуваме. Също така и от един момък Александър от Нови Сад.

Букваме централен хостел в Будапеща и нещата с настаняването изглеждат супер. Зимен преход общо взето не се препоръчва, за това с внимание подхождам към подготовката на колата. Част от подготовката включва сериозно хранително и питейно зареждане. Нова година ние ще си показваме кулинарните мурафети на чужденците, замразени продукти, алкохол всякакви видове, все пак много домакини ще имаме.

Понасяме се

по обичайният маршрут през Белград на север към Унгария

Както винаги рано, пълни с енергия и очаквания. Във Войводина правим първата почивка закуска. Купуваме си Кока кола, която на касовата бележка е изписана Цоца Цола. Сърбите си имат правила, как се транслитерира С=Ц точка. Няма като тука Петрофф или Тзветанка. Ама ха! Преминаваме неусетно в Унгария където се появява първият проблем. Колата изведнъж започва да вдига температура. Както си върви и термометъра рязко нагоре. Спирам, оглеждам, доливам, цъкам. Нормално върви си. 100 км. и пак. А сега де. Пак същата процедура През 100 км. Обезвъздушавам, всеки път има въздух, доливам малко и върви нормално. Така прекосяваме Унгария. Мръква, едва едва забелязваме останки от гранични пунктове, тъмни и изоставени значи сме в

Словакия

Подготвени с карти и адреси с лекота намираме Къщата на Ондрей. Спретваме бърза гощавка. Вадим ракиите и се побратимяваме. По тава време се прибира неговия съквартирант — французин пиян и чаровен. Артист на свободна практика и французин представете си. Асанте и пр. Все пак спираме гуляя за пръв път сме в Братислава влече ни навън.

Братислава нощем

С водача ни правим нощна разходка. Много ни допада градът, може би от близостта с Виена има нещо изискано, достойно, шеговито в него. Е, за съжаление е кучи студ, ние сме с всичките си дрехи и за два часа разходката приключи. Каквото видяхме обаче ни хареса.

Братислава нощем

Потегляме към Прага.

Някой тотално им бастисал магистралата. Движим се все едно по траверси на влак. Колата почва с номерата — на 100 км. После на всеки 50, после — на 20; едно и също. Когато се налага да спирам на всеки 5, за да не прегрее горчиво се съгласявам с реалността, че имаме проблем.

В една отбивка на 20 км. преди Прага спираме за помощ. Пристига пътната помощ пан Хайек думица не знае на английски. Но долавям фразата „машине капут“, което ме хвърля в тих ужас. Става дума за главата на двигателя която вероятно е спукана. Ние обаче сме 30 декември и Чехия като уважаващата себе си католическа държава е изпаднала в тотална коледна летаргия. Нищо не работи. Той провежда 7—8 разговора аз също. В България учтиво ми бият шута всички застрахователи (нямал съм инцидент, мама им, колко пари им плащам), СБА, пътни помощи обявяват суми от по 2 −3 хиляди лева. Такааа картинката рязко се променя. Пан Хайек може само да приюти колата до 2-ри, когато ще я заведе в сервиз в Прага, където ще си кажат тежката дума. Аз обикалям с неговата кола няколко банкомата докато изтръскам едни 500 евро капаро, за да започне процедурата. След няколко разговора с Дрезден се разбираме, че ще могат да ни изтърпят още някой ден и решаваме да вземе кола под наем за да стигнем все пак някъде. Пан Хайек е доста готин тип, любезен и отзивчив. Търси за нас кола под наем това се оказва трудна работа в навечерието на Нова година. Той върти не се отказва, накрая чакаме една кола 3 часа, която се оказва, че няма да му върнат. Отново телефони и накрая намираме един който също ни оставя да чакаме 2 часа, вече кротко замръзваме и подсмърчаме, но — Радецки пристига с гръм. Иска и депозит освен наема, слава богу пан Хайек гарантира за нас с оставената при него кола. Шкодата събира едва половината от багажа, ох мъка.

Както и да е, в 9 часа вечерта щурмуваме

Германия

Търпеливите ни домакини ни посрещат към полунощ без проблеми. Стоварвам багажа, създаваме нужната балканска суматоха. Особен стрес предизвиква количеството алкохол. Карстен не лизва и всичките му съмнения относно източният блок започват мрачно да се потвърждават. Естествено, не се каним да изпием всичко, плановете бяха други да спираме из Унгария и Сърбия, да подаряваме и пр., ама той от де да е сигурен. Обаче по немски практично и безпардонно разрешава всички проблеми, багажът е разпределен, леглата, храната на отделни рафтове в хладилника, сгъваеми щайги за останалото, пликчета с етикети. Прочете ни правата и ни покани на масата.

Дрезден, Германия

Германия

Живеят в хубава къща, интересното там е, че къщите се разделят вертикално, едното семейство ползва лявата половина и левия двор, респективно другото — другата част със всичките етажи. Демек имат многоетажни апартаменти. Той е колега IT системен администратор и всичко е практично, уредено и подсигурено. Например паролата му за безжичния рутер е 32 знака! А, как ви се струва? Но в Германия има РЕД ако някой ти се закачи за рутера (има такива мобилни хакерчета с колата отпред) и направи беля, всичко плаща собственикът на рутера. Там има едно великолепно правило. Оправдание от типа „Аз не знаех, не разбрах!“ не се приема. Законът казва „ДА СИ“ Много от нещата ми харесват, почти всичко което ме дразни тук, там е решено. Например пред всяко селце има камера. Мери скоростта, ама не е с радар, а на асфалта има две ленти, засича времето от първата до втората и Фото моля — 70 евра. Ако се ослушаш после лихви и за единия келешлък губиш една приятна вечеря с приятели.

Цвингер

Река Елба

Дрезден арт

Майсен, майна

Ходим по улицата и чат пат слизаме на платното, както тук си правим, учтиво ни се обяснява, че ако ни удари кола на платното ще трябва да платим щетите… на колата. Е, да не изпадаме съвсем във възторг има и неща които моята балканска душа трудно смила. Ще ходим в един съседен замък на сладкарница. Веднага правим план и Карстен пита в колко ще се върнем? А, де? Обяснявам, ако ни хареса, ако тръгне лафът, ако ни е гот повече, ако ли не — чай, паста и обратно. Той ме гледа като голям камък: Кажи ми час! А сега де, кажи му. Ако не знае кога ще се върне не смее да тръгне.

Дрезден, Германия

Бръснарят на дърветата също е немец

Да не останете с грешно впечатление Карстен си е сладур, отзивчив, забавен, услужлив, просто натурата му е такава. Ние сме приятели. За Олга… широка славянска душа, няма да ви обяснявам.

Отплеснахме се на народопсихология пък уж

за Дрезден ставаше дума

Градът е хубав широк и просторен, и изглежда старинен на места. Това е странно, защото е сринат до основи от братските американски бомби, без особена причина впрочем. Нито военни, нито военни обекти е имало. Ама да видят те съюзническа сила какво е. Да, ама немеца си е немец, всичко до сантиметър е възстановено в първоначалния си вид. Огромен труд е положен.

Операта в Дрезден, Германия

Операта в Дрезден

Операта често е наричана бирена фабрика

Операта

е много красива, но я бъркат с бирена фабрика защото сградата гордо стои на етикета.

Цвингер

също, естествено. Елба и корабчета по нея. Надолу по течението и има чудни градчета и паркове. Страхотно е да се разходите по нея.

Не правете грешката да отивате там зимата

Просто нечовешки студ, без слънце и без сняг. За 5 дни веднъж не се показа. И така е цялата зима. За това там по тези ширини се ражда депресивният „метъл.

Глювайн с вурстчета - Дрезден, Германия

Глювайн с вурстчета

Разходката, обаче, по Коледно време винаги е съпроводена с често спиране на уличните будки за горещ Глювайн и вурстчета. Това си е начинът да оцелееш по улиците. Част от задачите са да набавя пари в брой, трудна работа с кредитните карти. Немците харесват повече дебитните, странно, но факт. Набирането на средства на 31 декември е кауза пердута.

Жълти трамваи - Дрезден, Германия

Жълти трамваи

Жълтите трамвайчета страшно го отварят

Дрезден през лятото

е, така е лятото

Мъчи ни настинка. От София звъни СОТ — алармата се включва. Те ти булка. Пращаме агенти да проверят, в София по това време е сняг до кръста. Няма пробив на сигурността. Посрещаме Новата година на един хълм с термос глювайн откъдето наблюдаваме фойерверките над града. В Германия пуцането е разрешено на 31 — САМО. За това пък те си наваксват. Даже може да си оставиш боклука на тротоара този ден.

На връщане успявам да се хлъзна по хълма и да се увъртя майсторски в хубава рядка Дрезденска кал. Ама, как го направих само — имах даже в ръкавите. Тук Карстен казва: „Голям късмет е да се хлъзнеш. Така цяла година ще ти върви“. Мани, голям късмет джобовете са ми пълни с кал.

Разглеждаме околни замъци, обикаляме не спираме. Идва 2-ри. И с него СМС от пан Хайек. В Прага в сервиза искат 2400 евро за главата. Шок. Пращам му отговор — Сакън, не ща.

Планът отново се променя. Вече трябва да търсим някой да ни я превози до вкъщи, а ние да си обираме крушите овреме, да върнем наетата кола в Прага и да си хванем влак за дома.

Ставаме в 5 ч целуваме Олга и Карстен извиняваме за балканската драма, която им спретнахме и отпрашваме обратно. Естествено багажът в багажника не може да се пренася с влак, вероятно ще заподозрат, че си пренасяме къщата. Така че оставяме половината в Капата, тя си стои кротко в селцето Странчице при разбрания пан Хайек. Подаряваме му всичкото вино за благодарност и му я оставяме неизвестно до кога.

Пътешествието преминава в железопътно.

Един влак без купета, но светъл и чист ни подкарва към Будапеща. Във влака — интернет, и всичкото народ наотваряло лаптопите, чати, гейми, бре бре. Пристигаме в Будапеща в 23 ч. Някога сме идвали в зората на соца тук с Москвич, ехей славно време, когато трабантите влачеха каравани, а ние обикаляхме братските социалистически републики. Тогава Будапеща много ни хареса. За това сега шокът от гарата още ме стряска. Гарата е глуха, влаковете влизат и излизат в една и съща посока. Като те стоварят на някой перон имаш 500 м. до гарата и оттам можеш да идеш на друг перон.

Късна вечер е, −14 градуса, зъл ветрец допълва екстрите. Осветлението е няколко мъждиви лампи и няма стъкла, горят няколко варела, а край тях се навъртат типове които не искаш да срещаш. Само далечен призрачен гласец казва: „Егеш, мегеш, мегеши“ Никакъв друг език, никаква информация. Не знам дали сте гледали филма на Тарковски „Сталкер“, но аз през цялото време имах усещането че сме в „Зоната“. Ремонт ли имаше не разбрах, ама поне картон да бяха сложили на наместо веещите дупки. Информация — йок. Една замаяна и изплашена група се лута от гише на гише да разбере къде ще дойде влакът за Белград. Накрая хукваме по пероните, нали помните: 500 м натам — грешка, не е тоя, 500 насам, всичкото това с багажа. Това обаче ни спаси от измръзване. Е, и ракийката, която подържеше надеждата жива. Разгеле, пристига влакът от Виена за Белград. Последните два вагона приличаха на ледници отвън. Естествено — те бяха спалните. Попадаме в кушет с 3 легла, където вече има младеж и девойка — сърби. Бързо се сприятеляваме с няколко глътки и сърбинът ни отстъпва леглата. Били се наспали вече, наш ред е. Ама, вика, увийте се здраво духа от всекъде, и изчезнаха някъде. Прав беше.

Тъкмо се унасяме е някой думка с приклада по вратата. Фенерче в очите. Отваряй, дай паспорта. Ааа, граница. Радостта на митничаря. Ще спят?!? тяхната мама! Мина. Тъкмо заспивам и екшънът се повтаря. Леле, колко съм прост, сега пък от другата страна на границата — сърбите искат да покажат силата и радостта си от нашето преминаване.

Белград

Пристигаме в 8 сутринта. Вече има слънце, най-после. Студено, мръсно, но слънчево. Някак си — родно. Белградската гара на 4 януари не е особено очарователна, но в сравнение със снощния кошмар си е направо дворец. Там ни подхвана един носач, вече недоспали, изморени, стреснати му паднахме в ръчичките като по учебник. Хем ни скубеше като варени пилци, хем кротко ни псуваше. Знаете как е при братята сърби, от любов го правят. Гардероб, тоалетна, шкембеджийница и намираме влакът за България. Навън беше минус 13 и вътре — толкова. Разкован, раздърпан, потрошен. От митничарите било. Щот много хитър тоз народ цигари да пренася, контрабандисти зловещи.

Стуууд

Производство с ускорени темпове

И те къртят ли къртят, а влакът свири „свири свойта зла песен“ Бре като тръгне ще се стопли мислим си ние. Да, ма не, минава един стюард и… йебем ли му майку що не ради. И аз така. А ние вадим каквото може от дисагите и обличаме. Аз със шапка на главата и шапка на краката. А жена ми плете терлици и обува. Плете и обува. В купето имаше един странен младеж. Някакъв проповедник ще да беше. На супер модерна емпетройка молитви и псалми слушаше. И Бог помага на праведните, на него хич не му беше студено. Ех, вяра.

Някъде след Ниш нещо стана и парно тръгна. Ама как тръгна малии, подпали седалките. В купето 30 градуса. Е, нема угодия. Има нема 10 часа и хоп на Софийската централна гара. Ех родно, па хубаво па топло.

У дома сме, малко болни, малко финансово разклатени ама у дома.

П. П. Ако ви е интересно, какво стана с колата: Всички джамбази, които потърсих поискаха по 1000 лв, за да я докарат. Намери се един хубав човек. На братовчедка — братовчед. Българче. Отиде, взе я, закара я на нормален сервиз. Пан Скала — бивш рали шампион. Оказа се гарнитура на глава пробила. За 300 евро на първи февруари — бръм, бръм, докарах си я.

П. П. П. А годината 2008 наистина трудна беше. Сменяхме жилище. Под наем, ремонти, ТЕЦ, ЧЕЗ, БТК, майстори, много калпави майстори, инвеститори измамни, съседи и пр. и пр.

Трудна битка, но приключи успешно.

Кой знае може би калта помага.

Автор: Бай Кольо

Снимки: авторът
Всички снимки може да видите тук

Други разкази свързани с Дрезден – на картата:

Дрезден

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Нова година в Дрезден”

  1. Зока каза:

    Бай Кольо е чудо ! ;-))

    Много поздрави

  2. blagun каза:

    Сега изглежда забавно, но само вие си знаете, колко сте се намъчили! Не трябва да се предоверявате на италианското автомобилостроене. Немското си е немско и това го знаят даже в Перник и Тирана.
    Иначе не бях пътувал с влак до ГДР-то от 1986 г., явно оттогава железниците не са се променили за добро – поне в източната им част…

  3. batVasco каза:

    Хее….бай Колъо,много увлекателно разказваш бе човек!Интересно ми е,ако беше разбрал още в началото,че гарнитурата е избушила,щеше ли да се върнеш?Аз бих го направил въпреки уговорките.

  4. bay_kolio каза:

    Хвала за добрите думи. Четете и се кефете!

    Благуне, то както казва Шишо бакшишо „Животът е радост и тъга“ Честно казано с голям кеф си го припомняме въпреки несгодите.
    А относно колата. Може би си прав, но да знаеш тази италиянка е много развратна машина. Така те омайва с удобство и лукс и глезотийки, че неволно и прощавам простотиите.

    Бат Васко не разбрах въпроса. Къде да се върна, няма да им я подарявам я.

  5. Стойчо каза:

    Мисля, че бат Васко има пред вид дали би се върнал ако примерно проблемът го беше установил преди Белград още, а не чак в Унгаро- Словакия

Leave a Reply