май 23 2008

С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа

Историята започна още от миналата година когато Шидер-а беше писал за Формула 1, но никой не се нави и решихме тази година да го осъществим.

Тъй като само аз бях от София, а останалата част от компанията беше от морето през годината комуникирахме през форума или по телефона, обсъждайки разни варианти за преспиване билети и т.н. Седмица преди тръгването се събрахме на моето село Златарица да обсъдим окончателно какво ще правим. Ето така се обсъждаше на маса 🙂

Обсъждане

В крайна сметка се оформи групата. От София бях само аз без половинката от Варна дойде Владо (Shider) и той единак като мен, също и Жоро (Suzi DR) със Рени. От Бургас Калоян с Милена (kalopan). Тръгването за Истанбул беше във Петък 9.05.2008 г. за това се разбрахме да се съберем в Четвъртък вечерта на селото на Калоян до Бургас, Съдиево.

Четвъртък, 8.05.2008 г.

Тръгнах Четвъртък към обед от София за Съдиево на излизане гледам в ляво огромен облак и светкавици гръмотевици викам са ми се разказа играта и газ към подбалкана та се разминах с този облак но се оказа, че друг ме пресрещна на Камарци едни огромни капки почнаха да капят но за мое щастие продължи само няколко минути та не спирах да си слагам дъждобрана. На завоите беше мокро за това карах внимателно. Някаква шкода реши да се състезава с мене и ми дишаше във врата през цялото време. Бях решил да не спирам до Съдиево но се оказа, че някъде към Казанлък небето стана много плътно черно и нямах избор спрях на Лукойл-а след Казанлък за кратко да си облека дъждобрана. Навлякох всичко гумени калцуни, дъждобран за 11 лв от магазин за работно облекло и GoreTex ръкавици от Мотобум. Потеглих и веднага започна да вали доста силно и така чак до след Сливен. Там вече бях преминал през облака и реших да спра да махна водозащитната екипировка която се оказа много сполучлива и бях абсолютно сух отдолу. Това беше пред мене:

Пътят

А това беше след мене (през него преминах):

Пътят

Голям дъжд ме валя или поне така ми се стори.

По спомен Съдиево се намираше между Карнобат и Айтос и след като подминах първия град почнах да се оглеждам за табелки в ляво за селото обаче ниц. Наближих Айтос и викам нещо не е уред спрях извадих GPS-а. Гледам: няма Съдиево на картата на iGO брех зачудих се викам дай да пусна Garmin-a гледам и там няма викам има нещо гнило бутнах след Айтос картата и гледам Съдиево си е там но явно аз съм се заблудил, че е между двата града, събрах на бързо и се придвижих до селото. Пристигнах гледам няма никой звъня викат са идваме 🙂 както обикновенно става този който е най- далеч пристига пръв :). По едно време дойдоха Жоро и Рени, а Домакина се обади, че пристига всеки момент.

По пътя

Събрахме се и Калоян беше взел едно казанче за кенефа което трябваше да се смени та с него се заехме с тази задача която се оказа не толкова проста тъй като се наложи модифициране на устройството тъй като фабрично не функционира :-).

По пътя

В гаража имаше много приятно реставрирано:

turkey6.jpg

Ето го и самото него:

AWO

Матор


По едно време се появи една малка сладурана 🙂

Девойка

Ще я правим мотористка като порасне :). По късно дойде и един роднина на Калоян с една двутактова Ямаха скутер 50 кубика. Човека имаше проблеми с карбуратора и реших да се заема мотора глъхне нещо. Разглобих го на бързо вътре мътилка с една ръчна помпа издухахме всичко но се оказа,че го няма и винта който е за празния ход някъде изпаднал и дърпа въздух от там, а той е един специфичен защото има пружинка против развиване и на края е конусовиден. Разрових в гаража и намерих подходящ винт с подходяща резба, сложих му една пружинка от химикалка и хванах Шидера да ми държи флекса и го заоблих край да стане подобен на оригинала лек конус, че да може да регулира прания ход. Сглобих въшката и се оказа, че вече работи перфектно и дори се регулира празния ход :). Човека беше много благодарен и извади една домашна ракия от мазето в знак на благодарност 🙂 аз обаче не пия алкохол но за сметка на това останалата част от компанията и се из радва. Шидера реши да почне с приготовлението на салатите.

turkey9.jpg

Малко по късно вечерта дойдоха и Морските братя от Бургас но без Бат Димо с който мислех, че ще се запозная най на края след толкова години но уви не успях пак 🙂 нищо следващия път.

turkey10.jpg

В мене и в Шидера се таеше едно леко притеснение относно трафика в Истанбул и коментирахме често този въпрос. Хапнахме „пийнахме“ и по креватите ставането беше рано в 7:00 ч.

Петък, 9.05.2008 г.

Станахме сутринта в 6:30 ч. малко по рано от уречния час и каква изненада показвам се на терасата и изненада:

turkey11.jpg

Вали като из ведро и цяла нощ валя кошмар няма какво да се прави на бързо се събрахме и се изнесохме към Бургас. Там се събрахме на OMV-то на входа на града от към София и изчакахме Калоян да вземе жена си щото беше останала при бебето предната вечер. Хапнахме на бързо по една баничка заредихме бензин и дъжда междувременно се засили навлякохме пак противо- водната екипировка и потеглихме към Малко Търново от къде щяхме да влезем в Турция. Валеше си с различна сила но постоянно за това не сме спирали никъде чак в Малко Търново да заредим от нашия евтин бензин преди да минем границата. Стигнахме до границата там много ни се радваха митничарите къде сме тръгнали в това време, а си беше и студено горе. Минахме без проблем през нашата граница и то доста бързо. От към Турската страна беше малко по кофти за късмет имаше едно Турско – Българско семейство с джип които ни казваха къде да ходим и какво да показваме 5 гишета някъде и на всякъде нещо пишат мажат в паспорта ужасна история. Както и да е минахме от там и продължихме към магистралата пътя минаваше през гората но имаше някакъв дзифт по целия асфалт много хлъзгав, а и валеше дъжд та карахме много много внимателно. На 20 -тина километра преди магистралата времето изглеждаше да се оправя и спряхме да махнем дъждобраните.

turkey12.jpg

Тръгнахме пак и съвсем скоро се качихме на магистралата оказа се, че е доста по добра от Гръцката. При качването на магистралата спираш на един пункт и си взимаш билетче след което на излизане в зависимост къде излезеш и колко километра си карал цената е различна което е много добро направено за да не плащаш повече пари от колкото трябва. Примерно ние се качихме малко след Одрин и до Истанбул 4,25 лири ни струваше. Подкарахме по магистралата и срещу нас се изпречи много голям и черен облак ама не му се виждаше края и захладя рязко та спряхме да се екипираме преди да е почнало да вали.

turkey13.jpg

Малко след това започна да вали доста силно викам бива горе долу но 50 км по на татък започна невероятно силно да вали и замириса на град но си валеше дъжд но толкова силен, че се наложи да свалим доста скороста поради простата причина, че нищо не се виждаше. Турците обаче са супер луди шофьори и явно не много интелигентни дават си газ в това време карат без запалени фарове и не можеш да ги видиш в огледалото поради намалената видимост. Минахме покрай един който явно се беше завъртял и се беше ударил в мантинелата между двете платна но беше върху тревните площи и си говореше по телефона та не представляваше заплаха за останалите участници в движението, а и той изглеждаше добре без контузии. Наложи се да спрем под един мост защото беше толкова силен вълежа, че ми се стори опасно да караме по добре да го изчакаме малко да намалее. Имаше остатъци от град и парчета лед които плуваха в канафката направо страхотия.

turkey14.jpgturkey15.jpg

turkey16.jpg

Започнахме да се приближаваме към Истанбул и някъде 50-тина километра преди града трафика започна чувствително да се натоварва. Започнах леко да се притеснявам, предполагам всички сте виждали как Турски тир засича в България ами това там всеки един шофьор го прави без да му мигне окото. Влезнахме в града и първото впечатление което ми направи е силния трафик и големи 12 – 15 етажни блокчета които изглеждаха далеч по добре от нашите подобни. Всички спретнати боядисани в ярки цветове, а не като нашите пред разпад. 3 от 4 мотора бяха оборудвани с GPS-и аз и Шидера бяхме с PDA + GPS (по добрия вариант), Калоян беше с Garmin GPS който работи само с Гарминския софтуер и карти. Тъй като Калоян беше проучил къде е къмпинга на който трябваше да спим го пуснахме на пред да води обаче нещо се обърка и след няколко обиколки в ужасен трафик се наджипиесихме в някакви задръствания и се забихме в 6-та глуха. От там реших да се включа аз с моя GPS с iGO-то тръгнахме по него имаше пак леки отклонения в маршрута но се оказа, че е изменена малко една важна за нас отбивка на магистралата та не можахме да влезнем точно където трябва и оставих да ме прерутира по друг маршрут който се оказа, че слиза чак до една отбивка преди единия от мостовете над Босфора. От там ни прекара през някакви кварталчета и по една много красива улица покрай Босфора по брега. За сметка на това объркване се откри страхотна гледка която не можеше да не се заснеме.

turkey17.jpg

Излезнахме от града и се насочихме към малко градче Кюмкьой или нещо такова където беше къмпинга Мистик. Той се намираше от долната страна на Черно море много приятно местенце като изключим, че ходжата крещеше редовно най- неприятното беше в 5 сутринта :). Спираме пред къмпинга и се зачудихме как ще се разберем и идва някакъв човек към нас и ние викаме Hello и do you speak english ? и отсреща се чува даже и Български говоря хахахаха. Оказа се Българин който живее в Турция и е женен там работи на къмпинга. Цените които бяха обявени бяха доста дебели. 10 лири на човек, 10 лири на палатка, 4 лири на мотор и 60 лири двойна стая без баня и тоалетна. Банята и тоалетната бяха външни във всички случай. Казахме на Българина, че е скъпо и да се пазарим за по- малко пари. Оказа се, че чорбаджията е един дядка 80 годишен и с него трябваше да върви пазарлъка. Та стигнахме до 100 лири на вечер цена за всичките. Настанихме се и почнахме да разпъваме катуна 🙂

turkey18.jpg

Разпънахме и се насочихме към банята. Както и предишния път когато ходих на Гьокчеада и тук мизерни условия. Един душ и един кенеф за мъжете и същото за жените това за целия къмпинг водата едвам царцори абе мизерна работа но не съм очаквал и да е по добре. В близост до Истанбул това се оказа единствения къмпинг за съжаление но и другите нямаше да са по добри. Слезнахме в магазинчето в селото да си напазариме за хапване. Не е много скъпо но не беше и крайно евтино като извън Истанбул. Беше вече късно и пред стъмване та приготвихме хапнахме и си легнахме да почиваме.

turkey20.jpgturkey19.jpg

Събота, 10.05.2008 г.

Станахме рано пак към 7:00 ч. за да имаме време да слезем в центъра на Истанбул да го разгледаме. Направихме закуска кафета и се огледахме на къмпинга. Трябваше да кача на Шидера новите карти за iGO и помолихме Българина да ползваме лаптопа му последен модел. Оказа се с Windows Vista на Турски голяма веселба докато уцеля кое е копи кое пейст 🙂 но в крайна сметка свършихме работа и оеднаквихме картите :). На къмпинга колкото и да беше мизерен имаше безплатен WiFi интернет. Общо взето никой в града не си заключваше мрежата и почти на всякъде може да се закачиш на частни мрежи без проблем. Имаше едни англичани мъж и жена с уникален камион ръчна изработка обикалят света. Бивш военен камион върху шасито имаше монтиран контейнер и в него направено като каравана със кревати кухня музика всичко. Отзад си беше направил мини кран с който си качваше един кросов мотор и резервните гуми. Парно газ всички екстри генератор каквото се сетите.

turkey21.jpg

Това им е сайта, ако някой му е интересно как протича пътешествието им.

Понагласихме се и тръгнахме към центъра направихме маршрути на GPS-ите да ни прекара по крайбрежието на Босфора за по интересно. Много приятно пътче обаче задръстванията са уникални няма такива просто, а и там стила на каране е много нагъл и опасен и тръпнахме през цялото време. 37 км от къмпинга до центъра 3,5 часа с едно кратко спиране как ви звучи :). Много ми беше странно тези Турци които живеят като абсолютни мангали как могат да сътворят такъв прекрасен град. Спряхме на една алея за спортуване покрай Босфора много добре измислено чист въздух пътека за тичане зеленина и фитнес уреди за свободно ползване.

turkey22.jpgturkey23.jpg

Това ако беше у нас до сега да са ги предали за старо желязо :). Въпреки, че улицата минава непосредствено до алеята въздуха е чист тъй като става течение от Босфора.

turkey24.jpg

Продължихме към центъра лудницата стана тотална. Спряхме при някакви мотористи да ги питаме къде може да оставим моторите за 5 – 6 часа и ни ориентираха към платен паркинг който беше претъпкан но ни настаниха на тротоара

turkey25.jpg

Заключихме двете Европи така, че да се скрие V-Strom-a зад тях а BMW-то беше с заключвалка на диска. Говорихме с тези на паркинга да ги пазят първо казаха 30 лири за 2 часа или 50 лири за 5 часа. След това Жоро отиде нещо да се пазари се върна с чудесна оферта 30 лири за колкото искаме време :). Така се падна по 7,50 лири на мотор което беше добро :). Аз си носих веригата за заключване но беше само за тежест щото ключа ми беше в София и беше реално неизползваема :). Оказа се, че сме спрели в близост до уличката с магазините за мотори.

turkey26.jpg

В самия център си беше скъпичко дюнера беше 2,50 лири ама няма връзка с нашия само една питка с месо и салата зелена, нашия е къде къде по добър. Гевреците бяха 0,75 лири две малки баклавички ама супер дребни 3 лири ми взеха. Тръгнахме през центъра към двореца на Султана.

turkey27.jpg

Оказа се, че в целия град няма нито едно кошче явно заради атентатите са ги махнали, че да не залагат бомби в тях. Полицайте се предвижваха с Honda Varadero и BMW GS предимно като се возят по двама и единия слиза да върши работа другия седи на мотора 🙂 много бяха интересни. Влезнахме в парка на двореца.

turkey28.jpg

Много приятно местенце за да влезеш в самия дворец имаше вход 10 лири но е доста голям и решихме, че нямаме време, а за 1 час не си заслужаваше да плащаме толкова може би като имаме 3 – 4 часа да отделим за разглеждане на двореца ще влезнем. Трамвайте им бяха много интересни и за да застанеш на спирката минаваш отстрани където като на метро се таксуваш и преминаваш през въртележка. Иначе нищо не пречи да минеш през линиите и да не плащаш но никой не го правеше.

turkey29.jpg

Насочихме се към синята джамия като преди това спряхме в едно магазинче да си купим сувенири. Имаше много интересен шах с Хитлер и реших да го снимам

turkey30.jpg

Стигнахме до синята джамия страхотно паркче пред нея самата джамия имаше 6 ракети и двор вътре в нея.

turkey31.jpg

Мъжете преди да влезнат в джамията си мият краката задължително и влизат боси вътре.

turkey32.jpg turkey33.jpg

Купихме си печена царевица и след като я изядохме нямаше къде да си хвърлим остатъците и гледам точно на входа на джамията някакви кошове и в тях пликчета найлонови и хвърлям вътре и някакъв идва нещо се развика и бърка в коша и вади царевицата оказа се , че тези пликчета са като си събуят обувките и си ги слагат в тях 🙂 голяма излагация та си взех отпадъка и го занесох до истинският кош който беше под охрана хахаха.

Следващата спирка беше крайбрежната улица от долната страна на Босфора. Между другото се се сещам да спомена огромните мостове над Босфора минахме и под двата огромни съоръжения не съм виждал такова нещо до сега. По пътя за крайбрежната уличка минахме покрай два обелиска единия стар другия явно нов.

turkey34.jpgturkey35.jpg

Крайбрежната уличка беше не толкова приятна като по горната с уредите за спорт но пак си беше удоволствие и се виждаше долния мост от там.

turkey36.jpg

Мостовете бяха с леко дъгообразна форма като по средата са нагоре мисля, че се вижда добре на снимката. Решихме цялата група да си направим фото на фона на Босфора и Азиатската част.

turkey37.jpg

Пуснахме се пак към центъра. Оказа се, че има ферибот през Босфора който е по евтин от мостовете, а и е удобен за преминаване от центъра към Азиатската част тъй като до моста са ти 50 тина километра задръстване и спестяваш доста време и нерви. Ферибот Харем 🙂

turkey38.jpg tyrkey30.jpg

Имаше доста навалица но той е голям и гълта по много превозни средства от веднъж също така са няколко и се застъпват почти няма дупка между два.

turkey39.jpg

Тук вече някой се поизмориха и решихме да се разделим ние със Шидера да пообикаляме още другите да ходят да седнат в някое кафенце.

turkey40.jpg

Решихме да се пуснем по моста който е над Златния рог.

turkey41.jpg

Видяхме много малки корабчета които са като градски транспорт един шофер и спирки отпред има гума и забива носа на спирката слизат хората отпред качват се другите и после на заден се измъква, за да не го връзват с въжета за по бързо дава пълен напред и така го държи до брега 🙂

turkey42.jpg

Уцелихме се в някаква уличка където имаше много инструменти и други железарски пособия на улицата ама направо пълно все ниско качествени каквито и тук се продават.

turkey43.jpg

После на изхода на един подлез един продаваше влакчета и Шидера се заинтригува 🙂

turkey44.jpg

Този подлез изглежда спокоен а вижте във какъв попаднахме една идея по късно

turkey45.jpg

Тълпата ме носеше за това не можех да спра на място да снимам и малко се размаза снимката.

Времето напредна и трябваше да се ориентираме за връщане към къмпинга.

Натоварихме се на моторите обаче ниц около 40 мин 200 метра изминахме в уличката която бяхме паркирали докато стигнем големия булевард. Седят и не мърдат по 5 – 6 мин гасим моторите пак палиме и така 🙂

turkey46.jpg

Този път направихме по пряк маршрут през града уж да караме по по големите булеварди и да се мушиме между колите защото по крайбрежната промушване беше невъзможно. GPS-а пак ни прекара през някакви малки улички дето хората живеят като нашите цигани но това явно там е нормално схлупени къщурки прането виси вънка абе кошмар но така живеят всички там :). Стигнахме на къмпинга напазарувахме хапване лягане и така.

Продължението: С мотор на Формула 1 в Истанбул – част втора>>>

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа”

  1. […] С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа , а ние продължаваме с […]

  2. […] 1 там през 2008 г. (пътепис за което можете да видите тук: С мотор на Формула 1 в Истанбул) с мотора, но оскъдно бях разглеждал града, та щеше да […]

Leave a Reply


Switch to mobile version