юли 28 2006

Западни Балкани 2006 – 1 част – Гърция

Западни Балкани 2006 — 1 част — Гърция

Гърция, Корфу

Гърция

От години ме гложди любопитството да мина през Албания. Остров Корфу също ми беше мечта за посещение и почивка. Но тук се намесва жена ми — какво да правим в тази напечена Гърция, писна ми да гледам голи камънаци. Показвам сума картинки от Корфу, но нейното желание си остава Хърватска. Още повече след великолепната ни почивка лани на п-в Истрия. Но защо да правим семейни скандали, след като има компромис — ще отидем, и на Корфу, и в Далмация. Добре, а по средата? Черна гора я знаем, там проблеми няма, поне по крайморската част. Но 450 км Албания? Тук започвам ровене из сайтове. В нашенски — слаба работа — само едно пресичане, но от запад на изток, а ние сме от юг на север. В руски — по-добре, откъслечни статии от Virtualtourist и куражът постепенно идва. Като за сефте ще се задоволим с транзитно преминаване (най-вече заради сигурността на колата при евентуална нощувка). Следва сложна операция по резервации и потвърждения — все пак юли е в активния сезон по всички морета в тази част на света, а ние искаме една, три нощувки и само на едно място — 7. Маршрутът е:

София — Корфу (3 нощувки)- Албания — Будва, Ч. Гора (1 нощувка)- Дубровник, Хърватска (1 нощувка) — Сплит (7 нощувки) — Плитвички езера (1 нощувка) — Загреб-Белград-София.

Гърция

Част 1.

Тайната магистрала и остров Корфу.

И така, рано-рано тръгваме от София, теглим по една майна заради безкрайното разтакаване на пътя Перник-Дупница, на Кулата-Промахон всичко е спокойно и преминаваме за няколко минути.
Пътят Солун-Игуменица е амбициозният проект на гръцкото правителство за трансбалкански коридор запад-изток — Via Egnatia, строен с парите на ЕС. Хубавото на тази магистрала е липсата на такси (засега), лошото — липсата на бензиностанции и места за отмора. И все пак, това е по-добрият път за западното крайбрежие. Голяма част от водачите не го знаят (най-вече от остарели пътни карти) и карат по класиката — Солун-Лариса-Трикала-Каламбака-Йоанина-Игуменица. По-странното е, че и в самата Гъриця готовите отсечки на този път не са популярни.

И така, от магистралата Солун-Атина след първата плащанка (2 евро) се отделяте за Верия. Пътувате прокрай Верия, Козани до Гревена. Магистралата се прекъсва на едно място за 5 км, но всяко зло за добро — това е единственото място, където може да пиете по едно кафе, ползвате тоалетна или заредите бензин. По цялата магистрала няма нито една бензиностанция или място за почивка! В Гревена търсите път за Мецово. Ако ползвате пътя за Каламбака, си усложнявате живота с 50—60 км в повече планински път. Пред Мецово се сливате с пътя от Лариса и Трикала. На самото Мецово завивате вляво и ползвате неголям готов участък от магистралата. Не е много, но ако продължите по нормалния път, рискувате да се забиете в колона зад някой спускащ се с 10 км/ч ТИР. Магистралката завършва бързо и до Йоанина вървите по обикновения път. И тук е големият капан. След влизането в Йоанина излизате на кръстовище, на което Игуменица е дадена надясно — на 100 км. Това е добре познатия път с 1001 завои и 1001 камиона по тях. Но тук завивате НАЛЯВО и гоните стрелките за Арта и Атина. След излизане от града — на около 5 км южно от него има детелина, от която надясно започва МАГИСТРАЛАТА за Игуменица. Не бързайте да се радвате — не цялата е готова — готови са 3 отсечки от по 15—20 км, а двете свързващи ги отсечки от по 15 км са обикновен път. Все пак пристигането е за по-малко от час, нещо немислимо по другия път. Още повече, че магистралата завършва точно на бариерата на фериботите за Италия, т. е. спестявате си минаването през Игуменица.
И така, общо за 12 часа, вкл. почивките (общо към 2 часа), престоя на границата и отбивката през Перник-Радомир сме в

Игуменица

Оттук през час (в сезона) тръгва ферибот към Корфу таун или Керкира — столицата на о. Корфу. След дългото пътуване едночасовото плаване с ферито е истинско блаженство, отдадено на полудрямка. Още 38 км на острова и сме на местопредназначението — селцето Рода на северното крайбрежие на острова.

Остров Корфу

е най-големият остров на Гърция в Йонийско море. Има формата на човешко ухо, като в северната уширена част е планински — н. в. до около 1000 метра, в източната част на стесняването на острова е столицата и относително равна част, а на юг са по-спокойни места. Островът е истинска джунгла — най-вече маслинови горички, както и всякаква субтропична растителност. Единствено най-високите точки в средата на острова са изсушена прерия. На острова има кътчета за всякакъв вкус:
Районът около столицата е с по-луксозни хотели и курортни селища. На юг — недалеч след летището по крайбрежния път към Беницес е атрактивното Мише островче (заради формата на растителността върху него) в църква на него (подобно на Бледското езеро) и Ахилео — любимото местенце на Сиси — последната австро-унгарска императрица, както и други тузарски резиденции.

На север са бивши малки рибарски селца, пораснали от туристическата експанзия. Най-хубавите панорами са откъм североизточния ъгъл на острова и селището Касиопи. Северното централно и западно крайбрежие минава за семейна зона — къси пясъчни плажове, подходящи за деца, един от най-големите аквапаркове в Европа — Сидари.
Най-живописните места са по западното крайбрежие — откъм открито море. Тук е рай за гмуркачи, а яхтсмените винаги могат да намерят усамотено заливче. Гледката отгоре на цветовете на бистрото море е уникална. Най-голямото селище в тази част е Палеокастрица, но който желае усамотение, предпочита селцата от северозападния ъгъл. В Палеокастрица има манастир, интересен не толкова като музейни експонати, а като парк с чудесни панорамни гледки.

Своеобразен оазис на спокойствието са неколцината планински селца, пощадени от туристическия прилив и запазили стила си на живот отпреди век.
Специално внимание заслужава

столицата Керкира (Корфу таун)

В стария град доминира венецианското влияние (както във всички пристанища на Йонийско и Адриатическо море, неслучайно наричано от 13-ти до 19-ти век Венециански залив) — белокаменни и тесни улици, белокаменни сгради, разположени между две крепости — откъм морето и откъм сушата. Интересна е условно казано, „крайбрежната“ улица (от улицата започва зелена ивица, после старата крепост и чак после — морето)Листон. В някои справочници пише, че сградите по нея са строени по времето на Наполеон по модел на колонадите по Риволи в Париж. От друга страда колонади има и на площад Сан Марко във Венеция. Явно този спор се корени от бурния 19-ти век, променил сериозно историята на острова. След унищожаването на Венецианската република от Наполеон островът за малко е френски. Следва малко (за тяхно щастие) руска и повече английска окупация. След 1828—29 се сформира независима република на седемте йонийски острова, а през 1865 тази република се влива в Гърция.

Следва продължение: Из Албания>>>

Автор: Благун
Публикува се с любезното му съгласие

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Западни Балкани 2006 – 1 част – Гърция”

  1. […] Част втора на пътеписа (началото е тук>>>) […]

  2. […] Трета част на пътеписа (предишната част е тук>>>, а началото – ето тук>>>) […]

  3. […] Западни Балкани 2006 – 1 част – Гърция […]

  4. […] Последна част на пътеписа „Западни Балкани 2006“ (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук>>>) […]

  5. […] Последна част на пътеписа „Западни Балкани 2006“ (предишната част е тук: Черна гора >>>, а началото – ето тук: Гурция>>>) […]

Leave a Reply