Западни Балкани 2006�— 1�част�— Гърция

Гърция, Корфу

Гърция

От години ме�гложди любопитството да�мина през Албания. Остров Корфу също ми�беше мечта за�посещение и�почивка. Но�тук се�намесва жена ми�— какво да�правим в�тази напечена Гърция, писна ми�да�гледам голи камънаци. Показвам сума картинки от�Корфу, но�нейното желание си�остава Хърватска. Още повече след великолепната ни�почивка лани на п-в Истрия. Но�защо да�правим семейни скандали, след като има компромис�— ще�отидем, и�на�Корфу, и�в�Далмация. Добре, а�по�средата? Черна гора я�знаем, там проблеми няма, поне по�крайморската част. Но�450�км Албания? Тук започвам ровене из�сайтове. В�нашенски�— слаба работа�— само едно пресичане, но�от�запад на�изток, а�ние сме от�юг�на�север. В�руски�— по-добре, откъслечни статии от�Virtualtourist и�куражът постепенно идва. Като за�сефте ще�се�задоволим с�транзитно преминаване (най-вече заради сигурността на�колата при евентуална нощувка). Следва сложна операция по�резервации и�потвърждения�— все пак юли е�в�активния сезон по�всички морета в�тази част на�света, а�ние искаме една, три нощувки и�само на�едно място�— 7.�Маршрутът�е:

София�— Корфу (3�нощувки)- Албания�— Будва, Ч.�Гора (1�нощувка)- Дубровник, Хърватска (1�нощувка)�— Сплит (7�нощувки)�— Плитвички езера (1�нощувка)�— Загреб-Белград-София.

Гърция

Част�1.

Тайната магистрала и�остров Корфу.

И така, рано-рано тръгваме от�София, теглим по�една майна заради безкрайното разтакаване на�пътя Перник-Дупница, на�Кулата-Промахон всичко е�спокойно и�преминаваме за�няколко минути.
Пътят Солун-Игуменица е�амбициозният проект на�гръцкото правителство за�трансбалкански коридор запад-изток�— Via Egnatia, строен с�парите на�ЕС. Хубавото на�тази магистрала е�липсата на�такси (засега), лошото�— липсата на�бензиностанции и�места за�отмора. И�все�пак, това е по-добрият път за�западното крайбрежие. Голяма част от�водачите не�го�знаят (най-вече от�остарели пътни карти) и�карат по�класиката�— Солун-Лариса-Трикала-Каламбака-Йоанина-Игуменица. По-странното е, че�и�в�самата Гъриця готовите отсечки на�този път не�са�популярни.

И така, от�магистралата Солун-Атина след първата плащанка (2�евро) се�отделяте за�Верия. Пътувате прокрай Верия, Козани до�Гревена. Магистралата се�прекъсва на�едно място за�5�км, но�всяко зло за�добро�— това е�единственото място, където може да�пиете по�едно кафе, ползвате тоалетна или заредите бензин. По�цялата магистрала няма нито една бензиностанция или място за�почивка! В�Гревена търсите път за�Мецово. Ако ползвате пътя за�Каламбака, си�усложнявате живота с 50—60 км в�повече планински�път. Пред Мецово се�сливате с�пътя от�Лариса и�Трикала. На�самото Мецово завивате вляво и�ползвате неголям готов участък от�магистралата. Не�е�много, но�ако продължите по�нормалния�път, рискувате да�се�забиете в�колона зад някой спускащ се�с�10�км/ч ТИР. Магистралката завършва бързо и�до�Йоанина вървите по�обикновения�път. И�тук е�големият капан. След влизането в�Йоанина излизате на�кръстовище, на�което Игуменица е�дадена надясно�— на�100�км. Това е�добре познатия път с�1001�завои и�1001�камиона по�тях. Но�тук завивате НАЛЯВО и�гоните стрелките за�Арта и�Атина. След излизане от�града�— на�около 5�км южно от�него има детелина, от�която надясно започва МАГИСТРАЛАТА за�Игуменица. Не�бързайте да�се�радвате�— не�цялата е�готова�— готови са�3�отсечки от по 15—20 км, а�двете свързващи ги�отсечки от�по�15�км са�обикновен�път. Все пак пристигането е за по-малко от�час, нещо немислимо по�другия�път. Още повече, че�магистралата завършва точно на�бариерата на�фериботите за�Италия, т.�е. спестявате си�минаването през Игуменица.
И така, общо за�12�часа, вкл. почивките (общо към 2�часа), престоя на�границата и�отбивката през Перник-Радомир сме�в

Игуменица

Оттук през час (в�сезона) тръгва ферибот към Корфу таун или Керкира�— столицата на�о.�Корфу. След дългото пътуване едночасовото плаване с�ферито е�истинско блаженство, отдадено на�полудрямка. Още 38�км на�острова и�сме на�местопредназначението�— селцето Рода на�северното крайбрежие на�острова.

Остров Корфу

е най-големият остров на�Гърция в�Йонийско море. Има формата на�човешко�ухо, като в�северната уширена част е�планински�— н.�в.�до�около 1000�метра, в�източната част на�стесняването на�острова е�столицата и�относително равна част, а на юг са по-спокойни места. Островът е�истинска джунгла�— най-вече маслинови горички, както и�всякаква субтропична растителност. Единствено най-високите точки в�средата на�острова са�изсушена прерия. На�острова има кътчета за�всякакъв вкус:
Районът около столицата е с по-луксозни хотели и�курортни селища. На�юг�— недалеч след летището по�крайбрежния път към Беницес е�атрактивното Мише островче (заради формата на�растителността върху него) в�църква на�него (подобно на�Бледското езеро) и�Ахилео�— любимото местенце на�Сиси�— последната австро-унгарска императрица, както и�други тузарски резиденции.

На север са�бивши малки рибарски селца, пораснали от�туристическата експанзия. Най-хубавите панорами са�откъм североизточния ъгъл на�острова и�селището Касиопи. Северното централно и�западно крайбрежие минава за�семейна зона�— къси пясъчни плажове, подходящи за�деца, един от�най-големите аквапаркове в�Европа�— Сидари.
Най-живописните места са�по�западното крайбрежие�— откъм открито море. Тук е�рай за�гмуркачи, а�яхтсмените винаги могат да�намерят усамотено заливче. Гледката отгоре на�цветовете на�бистрото море е�уникална. Най-голямото селище в�тази част е�Палеокастрица, но�който желае усамотение, предпочита селцата от�северозападния ъгъл. В�Палеокастрица има манастир, интересен не�толкова като музейни експонати, а�като парк с�чудесни панорамни гледки.

Своеобразен оазис на�спокойствието са�неколцината планински селца, пощадени от�туристическия прилив и�запазили стила си�на�живот отпреди�век.
Специално внимание заслужава

столицата Керкира (Корфу таун)

В стария град доминира венецианското влияние (както във всички пристанища на�Йонийско и�Адриатическо море, неслучайно наричано от 13-ти до 19-ти век Венециански залив)�— белокаменни и�тесни улици, белокаменни сгради, разположени между две крепости�— откъм морето и�откъм сушата. Интересна е�условно казано, „крайбрежната“ улица (от�улицата започва зелена ивица, после старата крепост и�чак после�— морето)Листон. В�някои справочници пише, че�сградите по�нея са�строени по�времето на�Наполеон по�модел на�колонадите по�Риволи в�Париж. От�друга страда колонади има и�на�площад Сан Марко във Венеция. Явно този спор се�корени от�бурния 19-ти век, променил сериозно историята на�острова. След унищожаването на�Венецианската република от�Наполеон островът за�малко е�френски. Следва малко (за�тяхно щастие) руска и�повече английска окупация. След 1828—29 се сформира независима република на�седемте йонийски острова, а�през 1865�тази република се�влива в�Гърция.

Следва продължение: Из�Албания>>>

Автор: Благун
Публикува се�с�любезното му�съгласие

Related posts:

Корфу – една вълшебна приказка… Западни Балкани 2006 в 4 части За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (2) За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (1) Да удължим лятото … в Гърция Почивка на остров Корфу – съвети за пътуване Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу Драма в Гърция Из Балканите (3): През Македния и Гърция към Турция Кулинарно към остров Корфу Корфу – ден първи Корфу – ден втори, начало (крепостта Ангелокастро)

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: автомобил, Гърция, Игуменица, Корфу, Корфу таун, море, о.Корфу, остров Корфу, пътешествие, ферибот Игуменица