Пътуване до…

Продължаваме с пътуването на Веско из Шварцвалд в Германия (предишната част е тук: Германия(4): Шварцвалд (Titisee und Hinterzarten), а началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща). Приятно четене:

Германия V

Шварцвалд (Feldsee und Feldberg)

Продължавам от Hinterzarten и Gästehaus Evelin.

Hinterzarten е и зимен спортен център.

Рано сутринта вали и небето е намусено. Реакцията ни е да се обърнем на другата страна в меките и топли легла. Дъждът спира към 8 и до 9, когато слизаме за закуска слънцето се показва.

Нашата домакиня Michelle е изключително досадна тази сутрин. Не спира да говори, в стремежа си да бъде гостоприемна. Разказва ни цялата си история, историята на нейното старо куче, историята на травмата в лявото си коляно… Ние просто искаме да си хапнем от вкусните саламчета, хлебчета, кашкавали, плодове и млекца. Опитваме се да бъдем вежливи.

Тогава стоплям: Michelle е изключително самотна и нашата компания внася дългоочаквано разнообразие в монотонното и ежедневие. В очите и виждам сълзи, докато ни говори за мечтата си да посети в Австралия. Аз и казвам че Австралия не е далеч – само хиляда и двеста евро и 30 часа път. Да, ама как да остави бедното куче… Някой ден, успокоявам я аз. При тези думи Michelle е щастлива.

На излизане от селцето.

Поемаме към следващата точка в нашия план – Feldberg.

Шоколад “Крава”.

Къщи в покрайнините на Hinterzarten.

Отгоре можем да видим селцето, заедно с красивата църква в центъра. Преминаваме край къща със странен малък параклис. Преминаваме край няколко действащи ферми с крави, коне, зайци и кокошки отделени в различни дворчета. Отново всичко е подредено, но не по козметичен начин. Просто всичко действа функционално. Около тези къщи също има малки параклиси.

Малки параклиси.

Селски къщи.

Козел с остри рога!

Малко преди Raimartihof.

Зла дървена хижа, точно до Raimartihof.

Езерото Feldsee. Този дългия не е Веско Петров.

Езерото Feldsee.

Feldsee се образувало преди 12 000 години, когато ледника започнал да се свлича надолу, нагъвайки терена в днешната му форма. От тук пътеката към Feldberg се ниже зигзаговидно само нагоре. Първото ни по-сериозно изкачване, но това е нищо в сравнение с пътеките в Пирин. Вървим бавно и често спираме да хвърлим поглед към езерото, чиято красота, с увеличаването на височината се променя. Не бързаме, остана малко и имаме много време.

Не мога да му устоя!

Лифта се върти, въпреки липсата на туристи.

Вървим край Feldberger Hof.

Валяка пред Feldberger Hof

Скоро подминаваме Feldberger Hof. Тук не искаха да ни ангажират стая за една нощ – най-краткия период е седмица. Подминаваме и други красиви хотелчета, които не успяхме да открием чрез интернет. Нашият хотел Berghotel Jaegermatt http://www.berghotel-jaegermatt.de/e/anreise.htm представлява огромна грозна сграда, в която ни посреща съмнителен тип по потник, напомнящ ми на герой от роман на Виктор Юго. Това е Henry, който (за да бъде иронията пълна) се оказва французин, женен за германка. За разлика от Michelle той не се опитва да бъде вежлив. Просто ни връчва ключа за стаята и ни оставя да си я намерим сами.

Нежната половинка е ужасена: в стаята има само една малка мивка. Банята и тоалетната са общи на етажа точно срещу нашата стая. Ние сме единствените гости на целия етаж и за мен това е като да имаш на разположение шест лични тоалетни и шест лични душа. Тя обаче не е особено впечатлена от моя философски поглед върху ситуацията и ми обещава да ме буди през ноща всеки път когато има нужда да ходи там.

В района няма много избор за вечеря. Ресторантите са затворени с изключение на Feldberger Hof. Там е светло. Твърде светло и прилича малко на лудница. Огромни групи от бащи и майки (очевидно на някакъв вид екскурзионно летуване) грабят от различни яденета, супи и салати натрупани на шведска маса, а децата им пощуряли, се мятат по пода във всички посоки.

Дълго време сервитьорите не ни забелязват. За миг си помислям, че и ние можем да се наредим с майките и татковците. Никой няма да забележи. Нежната половинка обаче вика, Веско осъзнай се.

Вечерята не е лоша, особено заедно с две добри бирички, но момичетата са разочаровани. Традиционната за Шварцвалд торта с вишни и сметана (Black Forest Cake) за която ми надуваха главата цял ден била свършила. За мен това е съмнително, в такъв грамаден ресторант. Дали просто не искат да приключат и да ни изритат. Вече минава 22 часа – края на работното им време и ние сме едни от последните клиенти.

Навън гледаме към върха, който трябва да изкачим утре и ни побиват тръпки. Там нещата не изглеждат добре. Там нещата изглеждат дори страшни!

Не ми се иска да мисля за утре.

Край на пета част

Продължението в част шеста:

Германия(6): Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn)

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Feldberg, Feldsee, Германия, Шварцвалд