ян. 25 2008

Германия(6): Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn)

Продължаваме с пътуването на Веско из Шварцвалд в Германия (предишната част е тук: Германия(5): Шварцвалд (Feldsee und Feldberg), а началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща). Приятно четене:

Германия VI

Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn)

Müggenbrünn — малко селце в Шварцвалд. Просто не е честно!

Продължавам от Berghotel Jaegermatt, където вчера Henry ми заприлича на герой излязал от роман на Виктор Юго

Тази сутрин Henry изглежда много по-представително, костюм и възел! На закуската освен нас има още четирима възрастни германци, които се смеят от сърце на шегите пускани от най-възрастния. От време на време и Henry се включва към тях. Адски са весели. Смехът на тези хора е толкова заразителен, че и ние не издържаме. Те гледат към нас и усмихнато ни казват нещо да обяснят защо се смеят. Аз им отговарям, wir verstehen nicht, aber es klingt lustig, при което всички избухваме в още по-възторжен смях.

Смеем се, но навън вали, духа и което е по-лошо пада гъста мъгла. С дъжда и вятъра бихме могли да се преборим, в мъглата обаче не става. Решаваме да хванем автобус до колата и да се върнем тук с нея. До тогава може да се разчисти. Късмет, че Feldberg има пряка автобусна връзка с Todtnau (където е колата).

Там горе не е за мъже!


Докато чакаме автобуса, виждам отворен магазин за хранителни стоки. Интересно ми е да гледам тези неща в непозната страна — скучните храни, с които човек е свикнал всеки ден у дома, тук изглеждат толкова интересни с тези странни и непознати опаковки. В магазина има добре зареден щанд за алкохол. От там вземам три малки бутилки. Мисля си че е сладък ликьор като шнапса, който веднъж опитах някъде. Нежната половинка ме гледа на криво (заради бутилките), но аз издържам психотормоза и си ги купувам. Два месеца по-късно, вече в Sydney ще ги опитаме с моя приятел Пешо. Абсолютна ракия, ароматна при това. Как не се усетих по-рано.Истинска ракийка, крушова, черешова и сливова. Така и не разбрах дали шнапса е ликьор, дето го пият след вечеря. Който знае, да каже.

Веднъж в колата, усещането за сигурност и защитеност се връща. Отново във Feldberg времето не се е променило. Все пак решаваме да се изкачим до върха за €19 с кабинковия лифт, който продължава да се върти въпреки липсата на туристи.

Преди лифта и върха, се пъхаме да се стоплим в ресторантчето при началната станция, където момичетата най-после хапват пропуснатата снощи торта (Black Forest Cake). Дори и на мен ми харесва. Тук съм изумен от грамадните дървени греди носещи тавана, колекцията от ски и снегоходки използвани в началото на 20 век, както и огромната керамична печка в средата. Такова чудовище не бях виждал!

Снегоходки

Такава чудовищна печка още не бях виждал!

На върха издържаме точно пет минути. Вятъра горе е много по-силен, а дъжда пердаши почти хоризонтално. Не мога да си обясня как при тоя вятър има такава гъста мъгла. Успяваме да видим само Бисмарк и табелите, посочващи природните чудесии наоколо. Например в тази посока били Матерхорн и Мон Блан… Пулим се натам, но виждаме само мъгла.

Там били Матерхорн и Мон Блан? А-х-а, добре.

На Бисмарк обаче изобщо не му пука. Железен войн!

Не ни остава нищо друго освен да се насочим с колата към Müggenbrünn, следващото място.

http://www.todtnauer-ferienland.de/en/unterkunft/show.php?lang=en&id=28&sid=&psid=312cb640532dde361fedc8cbeb579e70&zort=&zquali=&ztype=&zsearch=f7ff39e484eb731eee7ea71cb678684f

На адреса, който сме ангажирали ни отваря възрастна жена, която сякаш се учудва като и показваме отпечатаните emails, на които някой от тази къща е потвърдил резервацията за тази вечер. Това е Frau Hedi Görgen. Май, че e леко изкуфяла.

Бабичката е много бойна и бързо включва, без да знае дума английски. Кани ни в приятна стая с балкон и страхотна гледка към селцето и дефилето. В далечината се виждат свежи, зелени хълмове по които се стеле разкъсващата се вече мъгла. Има нещо ефирно в това място.

Мъглата се вдига!

Къщи в Müggenbrünn

По-късно излизаме да разгледаме наоколо и да се покатерим на хълма. Müggenbrünn е поредния малък бисер, с които вече свикваме във Шварцвалд: черква, тридесетина къщи, рекичка, висока поляна със ски влек и множество маршрути за вървене и колоездене. Село като всяко нормално село. Виждат се коне, крави, телета, дори група магарета, едното от които се опитва да се качи безуспешно на друго по-малко магаре.

Müggenbrünn — църквата.

Пътеката, по която се изкачваме над селцето.

Цветя за моето момиче!

Над селцето

Понита в Müggenbrünn.

Говорим си че не е честно. Как може дядо Боже да даде толкова много на един народ и в същото време да лиши толкова много други народи от всичко това.

Завършваме деня с вечеря в една от двете кръчми на селото. Влизаме в тази пред която има повече паркирани коли. Този метод на избор никога не греши. Наистина имаме изключително приятна вечеря и невероятно обслужване. Нашия сервитьор — средношколско изглеждащо момче се набира много — избутва до нашата маса количка с пламък, върху който се грее храната и от време на време идва да ни добави в чиниите. С кеф му давам 15% отгоре. И разбира се биричката е чудна, ах тази биричка в Германия!

Както винаги вече в Германия, не пропускам любимия бульон, за който споменах в четвърта част.

Тази вечер заспивам щастлив с усещането че съм на село при баба и дядо — някъде в далечината се чува звън от истинска селска камбанария…

Продължението в част седма:

Германия(7): Шварцвалд (Freiburg im Breisgau)>>>


Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Германия(6): Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn)”

  1. […] из Шварцвалд в Германия (предишната част е тук: Германия(6): Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn), а началото — ето тук: а началото — ето тук: […]

  2. Yani каза:

    Zdraveite!

    Ako imate malki butilki po 50 ml. pishete
    na yani3@mail.bg

    Blagodarya Vi !

Leave a Reply