сеп. 14 2009

Планината Немрут (Из Турция на мотор, 2009г – 4)

Продължаваме с обиколката на Владича из Турция с мотор. В първата част го оставихме в подстъпите на Синоп. бяхме с него в Агри, а за последно минахме през Догубаязит, Диарбекир и Сиверет. Днес продължаваме към Немрут, Гьолбаши, Кахраманмараш и Кайзери

Приятно четене:

Из Турция на мотор — 2009г

част четвърта

Немрут – Адиаман – Гьолбаши – Кахраманмараш – Кайзери

21 юни 2009 неделя (изминати 295 км)

Събрахме лагера в тръните. Рано сутринта ни събудиха петлите на близкото село. После се наредихме за качване на ферибота. Той прави курс на всеки час.

Фериботът рано сутрин – Гьолбаши, Турция

Фериботът рано сутрин

Докато чакахме пиехме чай и контактувахме с местните. Тук

имаше доста екземпляри с чалми и потури.

Купихме си с Илко от една сергия шарени кърпи за глава и си направихме по една чалма. Веднага ни взеха за мюсюлмани и започнаха да ни поздравяват със „Селям алейкум“, и да ни питат, къде отиваме на поклонение. Даже някакви нахални туристи ни снимаха с фотоапарати…

Фериботът рано сутрин – Гьолбаши, Турция

Авторът пие чай нейде из Турция

Натъпкахме се във ферибота,

като сардели в консерва. Местните стюарди ни подреждаха. Моторите ги вкарахме между два буса, като остана само по 5 см място от двете страни на куфарите ми. Естествено, докато ферито се клатеше успях да одраскам боята и на двата буса с ръбовете на куфарите ми, но никой не обърна внимание. Аз се возех на ферибота върху мотора, защото нямаше място къде да сляза. Платихме по 5 лири за превоза.

Натъпкани сардели във ферибот - на мотор из Турция, Гьолбаши

Натъпкани сардели във ферибот

За 15—20 минути ни превозиха на другият бряг в някакво село и от там тръгнахме към

планината Немрут

Местността тук е доста суха и този язовир освежава и променя климата в този район. Язовирът е изключително голям, но е много разлят с много тесни ръкави и повече прилича на меандри, и завои на голяма река, отколкото на езеро, на язовир. Важното е, че е голямо количество вода в много суха местност.

Планината Немрут – На мотор из Турция

Планината Немрут

След 30—40 км започнахме да навлизаме в

планината Немрут

Това е било името на местен феодал, който се е отцепил от персийската империя и се е обявил за цар. Направил е дворец на върха на планината, на около 2600 м нмв.

Nemrut, Kahta, Турция

Входът за парка е 6 лири, а към върха на планината води тесен път с хубав паваж. На малка тераса на върха на планината там все още личат останките от двореца.

Общ план на двореца - планината Немрут, Турция

Общ план на двореца

Има много склуптури от камък и камени глави високи по 1,50—2 м. Статуи на лъвове, глави на орли, включително и камена глава на самия

Немрут

Там е и каменият му престол, от който той от върха на планината, от високо е гледал земите на своето царство. Гледките наистина са зашеметяващи. Царството, което по такъв начин е основал Немрут е просъществувало 80 години, преди отново да го присъединят към империята.

Входът на парка Немрут – На мотор из Турция

Входът на парка Немрут

Когато слязохме от планината беше 14 часа. От там тръгнахме към

Адиаман

Около 200-хиляден град. Прекосихме го и тръгнахме към

Гьолбаши

Малко преди това градче, с около 30-хиляди жители от някъде изскочиха две момчета. Едното със 100 кубиков скутер, а другото със 125 кубикова Ямаха и започнаха да ни правят състезания по шосето. Ние обикновено караме със 100 км/час и не се хващаме тези предизвикателства от местните. Изпреварихме ги и задминахме.

След малко двата мотора пак ни изпревариха с вой. Още малко и буталата им щяха да изскочат. После спряхме на една отбивка заедно с тях. Оказаха се Ал-Аслан и Мустафа. Луди фенове моторджии. Ал-Аслан имал гараж за ремонт на мотори в Гьолбаши и ни поканиха на чай и евентуална реклама от наша страна на сервиза му. Отбихме се натам.

Ал-Аслан отвори сервиза и направихме няколко снимки. Почерпиха ни със сладолед, а не с чай поради голямата жега. Вътре в гаража имаше една Хонда CB 750 с разглобен стартер, гуми и разни Сузукита. Ал-Аслан хареса много моята Африка Туин и искаше да я покара, но аз мотора си не давам на никой, а камо ли пък тук в Турция. Момчето беше ниско към 1,60 и сигурно 40 — 50 кг тежко. Обясних му, че така, както е натоварена моята Хонда тежи сигурно към 300 кила и той няма да може да я удържи. Не ми се разсърдиха и минахме без тест-драйв. Взехме му визитката и е-майла и обещахме да пуснем информацията сред българските пътешественици моторджии. Ако някой има проблеми в този район да му се обажда.

Сервиз за мотори в Гьолбаши, Турция

Сервиз за мотори в Гьолбаши

После поехме към Кайзери. Вечерта стигнахме

град Кахраманмараш

Той е малко над 370-хиляди жители и започнахме да търсим къмпинг за преспиване. От града ни върнаха 4 км назад и намерихме къмпинг. Но това се оказа не къмпинг за преспиване, а полигон за офроуд каране на мотоциклети, джипове и АТВ-та.

Обяснихме какво търсим, а хората се оказаха разбрани и гостоприемни, и ни пуснаха да разпънем безплатно на една поляна до входа. Има и тоалетна и вода. За пореден път се възползвахме от турското гостоприемство. Евала! Чок тешекюр!

Превали преди Кахраманмараш, Турция

Превали преди Кахраманмараш

Днес минахме само 295 км. Разкошен ден беше с много емоции и приключения. Даже

в този голям град Караманмараш успяхме да намерим бира

и тази вечер си пийнахме Ефес Пилзен. Защото от 2—3 дни пазарувахме по магазините на малки села и градчета, а там бира не се продава, та направо се бяхме обезбирили. А това е много лошо, особено в тези жеги!

Черни главни пътища - На мотор из Турция

Черни главни пътища

Единственото неприятно нещо през целият ден беше, че за тези близо 300 км път, които минахме за днес, 8 (осем) пъти ни използваха за пътно-строителна техника по участъци в строеж. Всеки от тях беше дълъг към 5 км, така че днес направихме поне 40 км корав офроуд. Станахме направо, като мелничари от прах и пепел, а имаше и места, които бяха полети с вода, та и калчица посъбрахме.

Превали преди Караманмараш, Турция

Превали преди Караманмараш

Утре тръгваме за Кайзери и Кападокия.

22 юни 2009 понеделник (изминати 363 км)

За този ден ще започна отзад напред.

Днес ми се роди внук!

Когато пристигнахме в Кападокия, към 16 часа в къмпинг Кая си включих телефона и прочетох СМС от жена ми. Суртинта към 9 часа снаха ни родила момче. 5 кг и 125 грама, и 51 см. Едричък и дълъг! Кръстили го на мен — Владимир Георгиев Чорбаджийски. Малко се ошашках и много се развълнувах. Знаех, че терминът на Сиси е в края на юни месец, но все таех някакви надежди, че ще се прибера в България до раждането. С природата обаче не можеш да се разпореждаш. Това е положението. Фактът, че научих щастливата новина на такова уникално място, като Кападокия, приех за много добър знак от съдбата! Аз в същност съм дядо от вече 3 години и 7 месеца, от както се роди внучката ни Юлиана, но това не пречи на радоста и гордоста ми. Отидох в Угрюп и купих бутилка уиски, бира и разни други работи и вечерта празнувахме щастливото събитие. Значи сутринта, докато сме стягали багажа в град Кахраманмараш внукът ми се е родил!

Ние тръгнахме от там към 10 часа. Пътят беше хубав. Само четири пъти ни използваха за пътно-строителна техника, но отсечките по черно бяха къси, само по няколко десетки метра. Пътят минавше през някакви планини и превали. Беше хладно, а гледките бяха много красиви и ужасно се изкефихме. Минахме през три превала от 1500 до 1800 м нмв.

Определено този ден беше един от най-хубавите от цялото пътешествие,

макар че още не бях разбрал за щастливото събитие. Беше ме налегнало някакво безвремие. Телефоните ми бяха изключени. Включвах ги за кратко само вечер, за да се обадя на жена ми, а сега само карах, карах, карах. Пейзажите се сменяха един след друг. Километрите се превръщаха в десетки километри. Десетките километри ставаха стотици километри, а после хиляди…

Някъде още преди два дни, около езерото Ван бяхме минали 3000 км от пътешествието. Зареждах бензин и карах. От град на град, от долина към планина, от превал към превал… Не знаех кой ден от седмицата е, нито коя дата е, пък и не ме интересуваше особено. Апарата ми чука дати по снимките и си мислех, че в България ще успея да подредя хронологично нещата и дневника.

Е, следобедът в Кападокия промени това положение. Веднага се задействах и установих, че внукът ми се е родил на 22 юни — понеделник. Денят на лятното слънцестоене. Най-дългият ден в годината.

Пред Кайзери - На мотор из Турция

Пред Кайзери

Друго интересно нещо от пътя днес беше преминаването ни през

Кайзери

Това е близо 800-хиляден град с доста европейски вид. Има няколко университета и е пълен с млади хора, като повечето от жените там ходят с дънки и блузи, а не със забрадки и фереджета. Широки прави булеварди потънали в зеленина, супер модерни търговски центрове и стадион с зашеметяваща космическа архитектура. Край град Кайзери се издига връх от отдавна

угаснал вулкан — Ерджиес

Той е близо 4000 м висок и е покрит със сняг въпреки жегата. Под върха има ски курорт, който работи целогодишно. Аз съм изкачвал върха на Ерджиес през 2002 година. Бяхме 8 човека експедиция, но тогава се движехме с бус, а не с мотори. Припомних си експедицията и направих сега нови снимки на върха.

Вулкан Ерджиес, Турция

Вулкан Ерджиес

После стигнахме

Кападокия

Тук в къмпинг Кая до Ортахисар сме разпънали под едни дървета. Гледката към долината е невероятна.

Гледката от къмпинга Кая - Орхисар, Турция

Гледката от къмпинга Кая – Орхисар

Мотор, палатка, мотор, палатка - къмпинг Кая, Орхисар, Турция

Мотор, палатка, мотор, палатка

Цената е 13 лири за нощ на човек. Има много хубави тоалетни и бани с топла вода и много голяма екстра — басейн 12×25 метра, в който може да се плува. Има и много фризери с бира! Естествено не пропуснахме да се възползваме от всички екстри. Днес минахме 363 км. Утре ще почиваме и ще разглеждаме това чудо на света Кападокия.

Продължението:

Из Турция на мотор – 2009г (5): Из Кападокия

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът (всички снимки)

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Планината Немрут (Из Турция на мотор, 2009г – 4)”

  1. KrisDiMarYana каза:

    Здравейте, много хубав пътепис, направо пътепис: „До Ориента и обратно“.
    Браво на вас, мн.го хубаво сте си изкарали, а на дядото Владимир: честито внуче. Малкият Владимир да ви е жив и здрав и много да ви радва!

    :)))))))

  2. Ivan каза:

    Изкефих се докато четох.
    Пия си „Болярка“та в апартамента, опитвам се да намеря нещо стойностно по екрана, а няма: навсякъде поголовна чалга. Ама не само „музика“ чалга, а предаванията с малко изключение са поголовна чалготека. Само като видиш, че всички реклами за нещо си са с участието на едрогърдести смотанячки, и е ясно за какво става въпрос. Става въпрос за оскотяване на нацията.
    И посягам към копютъра. А там можеш да намериш каквото искаш. И, разбира се, първо кликвам на едно от „свежите“ предложения: няма начин да не улуча на нещо свежо.
    Този пътепис ми действа стимулиращо. Това е свободата на духа, но не само на витаещия дух като моя, а на духа в реални измерения, чиито върхове са във възможностите на Владимир и неговият ВНУК ВЛАДИМИР. Да Ти е Жив и Здрав и да прихване от волността на дядо си.
    Е, действа ми и подтискащо. Колкото и да не ми се ще, трябва да свикна с мисълта, че тази никакво-някаква си Турция, дето 95 % е азиатска територия, май е по-европейска държава от нас – „европейците“. Само като си помисля, че приятелят ми от детинство, който се включи в „голямата екскурзия“ и на 50 годишна възраст вече станал пенсионер и за стругарския си занаят получава по 1200 лири=лева на месец пенсия – ми се изправят косите. А аз едва ли ще стигна до пенсия, и ако стигна пресмятам, че ще получавам десет пъти по-малко от него.
    И не зная какво да кажа повече.
    Абе, я да си пия биричката: ако ще е оскотяване – поне да е с бириичка в ръка.

  3. Ivan каза:

    Прекрасен пътепис! Честито на дядото!

  4. Maria каза:

    Преди 2 дни ,търсейки информация за езерото Ван и вулкана Ерджиес, попаднах на снимките на Влади. С голям интерес ги разгледах и прочетох малкия коментар към тях. Интересът ми към тези места бе породен от факта, че в момента синът ми е там. Днес бях приятно изненадана от пътеписа, чрез който успях да „видя“ източна Турция и да „почувствам“ атмосферата на феномена Кападокия, да променя мнението си за Диарбакър /така турците наричат гр. Диарбекир/, както и за Кайзери. Благодаря ти, Влади и честито внук!

  5. Много хубав пътепис, браво Владо! Все едно бях с теб!
    Да ти е живо и здраво внучето, ти самия и семейството ти и да ни радваш с нови писания!
    Чакам за Кападокия !

  6. ВладиЧ каза:

    Благодаря за милите пожелания! Малкият Влади успешно и здраво расте, и на тегло, и на височина. Може би когато стане голям ще пътешества като дядо си. 🙂
    В Кападокия съм направил доста снимки. Уникално място е! Два пъти вече съм бил там, но още не съм успял да разгледам всичко. Явно пак ще се ходи там… 🙂

  7. […] Диарбекир и Сиверет. За последно минахме край езерото Ван, Караманмараш и Кайзери. Днес преди да тръгнем обратно към България […]

Leave a Reply


Switch to mobile version