юли 28 2006

Една почивка на Халкидики – 2 част

Една почивка на Халкидики – 2 част

Продължение, началото е тук…

Морето и плажовете на Халкидики

Така и не отидохме на най-близкия плаж. Както казах, той се намираше на около 150 метра надолу по уличката между другите вили и хотелчета. Според Танасий бил каменист, а и аз отдавна съм загубил навика да ходя на най-близкия плаж: в последните години ходехме на Ривиера на почивка, но на плаж ходехме на Албена. Идете вие на гъчканицата на Ривиера или Златните… Сега ще питате защо не съм почивал в самата Албена – ами защото ми е скъпо за предлаганото качество, но пък плажът е великолепен, нали?

Плажът на Мола Калива, който посещавахме редовно


В района на Мола Калива е пълно и с други плажове – така че избор – голям. Най-често ходехме на два от тях – единият беше на самия вход на Мола Калива – имаше отколнение от шосето и 50м по-надолу вече си на плажа.

Близкият хотел Менди

Наблизо се намира 4 звездният хотел Менди, но това наблизо означава поне 100 метра плажна ивица до него. Изобщо плажът беше пясъчно-чакълест, абсолютно празен – в делнични дни съседът се намираше на такова разстояние, че можех да го видя, но не можех да определя мъж ли е жена ли е… В почивните дни, когато солунчани излизат и те да се цопнат в морето – до най-близкия съсед имаше такова разстояние, че човек можеше да си тупа хавлията от пясъка, колкото си иска, и на каквато височина иска(даже с вдигнати ръце) – нямаше никакъв риск да пречиш на някого. Морето не беше дълбоко, но освен пясъка по дъното се срещаха и големи камъни, които от непрекъснатия досег с водата се бяха изгладили.
Другият плаж, на който ходехме редовно беше по-далече – 5 или 6 километра в посока Скала Фурка. Като гледам картата това е плажът на Посиди, който гледано от Мола Калива е преди Скала Фурка. С колата се стигаше за около 10 минути – естествено, че по пътя имаше и други плажове, но след като сме запалили колата – отивахме на най-хубавия пясъчен плаж в района. В самата Скала Фурка също има голям пясъчен плаж, но не ми се ходеше на културно място, а и този беше по-добър. Освен, че беше доста широк и дълъг (примерно с размерите на Силистар в района на Синеморец) – човек можеше да си паркира колата на самия плаж (много ясно, че не на самия пясък, за да не затъне, а на последния твърд участък). Нито са ме спирали, нито са ми искали пари, както е на Силистар и на други места. Освен нашия софийски номер, там се срещаха и две сръбски коли и една македонска, освен няколкото гръцки – повече от 5-6 коли никога не е имало. И тук важеше правилото на хавлията за определяне разстоянието до съседа на плажа. Е, да – понеже плажът беше хубав, такава гъстота беше и в делнични дни 🙂

Плажът на Посиди

Морето, ах, морето – изключително чисто и прозрачно. Дъното се виждаше много напред. Нямаше нито една вълна – имаше дни, в които басейните са по-развълнувани от Бяло море. Водата е много солена, но се търпи. Бяха ми казвали, че трябва да се взима душ при всяко излизане от водата – но според мен не е нужно. Виж, очите трябва да са ти плътно затворени при плуване – смъдят, ако ти влезе вода в тях. От друга страна – плува се много по-лесно и по-приятно отколкото в Черно море – водата непрекъснато те оттласква нагоре.

Дневен режим.
Ха, дневен режим ще си кажете – ами естествено, даже пияниците имат дневен режим, а какво остава за хора на море с малко дете? Сутрин ставахме към осем, до към 9 децата си изяждаха закуската, дъртаците си изпивахме кафето или фрапето, натоварвахме се на колата и отпрашвахме към избрания за деня плаж. До към 11 и половина – плаж, плуване, слънце, безкрайни разговори на всякакви теми. Преди 12 , обезателно преди 12 – човек трябва да вдигне всички партакеши и да бяга на дебела сянка – между 11:30 и 12:00 настъпва прежурването на Слънцето и след 12 е абсолютно невъзможно да се стои на плаж. Забелязахме го и по децата – ако си тръгнехме в 11:30, най-късно 11:40 – децата се прибираха спокойни, ако закъснеехме и си тръгнем в 12 без 10 – децата се изнервяха и ставаха избухливи. В Гърция – само до 12 часа – нито минута по-късно.
Прибирахме се в хотелчето за обяд под дебелата сянка. След обед е абсолютно нездравословно да се стои навън, затова се прибирахме и кой четейки, кой спейки, изчаквахме да стане 5 следобед, когато пак ставаше за плаж. Вече прежурялото слънце беше мноооого приятно. Някъде по това време на денонощието човек можеше да разбере, защо морето се нарича Бяло – в късния следобед, като че ли мляко се разливаше в морето.
Вчеряхме обикновено към 9 , а преди това правехме често по една обиколка с колата из околността – така се запознахме и с околните градчета (села?) Скала Фурка и Неа Скиони. Навсякъде цареше спокойствие, туристи имаше малко (юни било извън сезона, разбирате ли).

Скала Фурка

е може би малко по-голямо от Неа Скиони. А и там видях най-високата сграда из околността – очевидно административна ТРИ!!!етажна сграда – кметството ли беше, полицейскиа участък, не можах да разбера със сигурност, но беше цели 3 етажа висока!!!. Всичко останало са едно-двуетажни къщи, вили, хотели. Даже най-хай-класа хотелите бяха двуетажни. Спомням си – през последния месец гледах по телевизията (това в София се случва) някакво предаване-дискусия за застрояването по морето (нашето, Черното) – та единият спорещ беше представител на хотелиерите (тия дето таковаха таковата на крайбрежието ни….) и той разправяше, че основите и покрива са най-скъпо струващите инвестиции в един хотел и затова трябва да се избичат между тях едни десет до четиринайсет етажа, които да оправдаят инвестицията…
Не съм в тия среди, пък и едва ли някога ще го срещна, но ми се ще да го питам тоя синковец: гърците как се оправят с по два етажа? Ама да не ми отговаря, че в Гърция ще платя по-скъпо, защото за това хотелче (за тази почивка)платих колкото и за квартира на Резово (малко по-долу ще ви кажа и за финансите по това пътуване). И е по-кротко и по-приятно на Бялото море…

Ходихме една вечер и до

Неа Скиони

– и то малко симпатично градче (или село) с пристанище. На крайбрежната улица е пълно със заведения и таверни, на плажа(пясъчен, със спасители) са направили детска площадка. Наша милост направи нещо, което в България не ми се е случвало – паркирах колата на крайбрежната улица, до входа към кея. И пари не ми поискаха….
Единия ден оставихме и отидохме на пазар в Касандрия. На фона на околните селища, това си е като окръжен център – видях цели две триетажни сгради в него. Дали беше вторник или сряда – не помня, но пазарът е веднъж седмично. Гърчолята се бяха облекли с новите дрехи и калимера-калимера, как е реколтата от кайсии, станаха ли ти маслините, а зехтинът – добре ли върви…;-) Ние си напазарувахме някакви плодове, зехтин, маслини и няколко саксии с цветя. После пихме и кафе в едно от многобройните кафенетата.
Зехтинът и маслините бях предназанчени за износ в България – сега си имам запаси за две години напред 😉
Иначе търговците са като всички подобни търговци – едни са по-добри, други по-лоши. Понеже маслини си купихме наистина с цел да си ги вземем за София, та ни трябваше и някакъв подходящ съд. Търговецът предложи да ни продаде един трикилограмов (предназанчен за три кила) буркан със затварящ се капак за 1 евро. Ние си платихме трите кила маслини, а той допълни догоре буркана с поне още четвърт кило, та бурканът излезе без пари.

Общо взето така мина едноседмичната ни почивка в Мола Калива.

Хотелът, заедно с храната ни струваше точно 246 евро за тримата (заедно). В това беше включена стаята, 1 пълен паснион (закуска-обяд-вечеря) и два пансиона само с вечеря. За тези пари можехме да вземем една стая за трима с два пълни пансиона, но решихме, че сутрин и обед само на детето му се яде, а пък мама и тате огладняват след 9 вечерта. Закуската беше от типа масло-шунка-кашкавал и мляко. Обедите бяха салата и основно, вечерите – също, като отвреме-навреме Танасий вадеше една бутилка узо…
Понеже знам, че не ми вярвате, ще повторя: за няма и 500 лева за трима души сме изкарали една седмица на почивка в приличен семеен хотел, като и яденето ни е било включено. Човек ако реши може да си ползва приборите и масите, за да хапне и нещо внесено отвън – в това отношение наподобява почивката на квартира.

За връщането не ми се говори много – защото трябва да употребя целия си запас от нецензурни думи по адрес на гръцките гранични власти – после ще остана без такива думи, а все пак и те ми вършат работа в живота 😉
Сега с две думи само ще кажа, че излизането от Гърция ми отне два пъти повече време, отколкото влизането. Този път бях втора кола на опашката, нооооооооо……..гръцките коли се обслужват с предимство, а когато се сменят граничарите – всички седят и чакат, докато гърците минават отпред. Това предимство се отнася само за тях – на опашката освен български имаше и други европейски (ЕС) коли, а този пред мен беше канадец. Та седяхме поне 45 мин. на жегата да ги чакаме да се сменят, а после докато отпишат колите от регистрация (нали помните, че колата се регистрира на влизане в Гърция) – такава гнусна (от към обслужване) не е даже границата на Калотина. И това се отнася само за гръцката част – на българската се минава за минути, но там…гърците биват тарашени с особено усърдие и очевидно често. Българските и европейските коли минават като бели хора.

Общи впечатления:

Гърция (или поне Хакидики, защото засега само там съм бил на море)

става за лятна почивка – има и по-гъзарски хотели (близкият Менди беше 4* с цени 80 евро стаята извън сезона и 114 – в сезона юли-август), но има и множество малки и непретенциозни, но напълно прилични хотелчета, в които човек сутрин среща собственика и може да си пие кафето с него. Видях и къмпинзи, но не можах да питам за цените.
Температурите всеки ден надминаваха 30 градуса, морето беше като чай – говоря за края на месец юни. Не ми се мисли какво ставa през юли и август. Танасий разправя, че септември е още по-добре – слънцето вече не е толкова силно, а морето пак си е чайче.
Цените, поне в този сезон са приемливи – както казах, струваше ни 246 евро за тройна стая, един пълен пансион и две вечери (всеки ден) за седмица. Бензинът е с около 5 до 10 цента по-скъп от българския. Цените по заведенията са в следния порядък: салата между 3 и 5 евро, основно ястие: между 5 и 10 евро. Рибата е от по-скъпите храни.
На пазара сезонните плодове са малко по-евтини от България (в нашия случай – кайсиите – страхотни бяха), но примерно вече отминалите (черешите бяха към края си) бяха по-скъпи, но отново – не много по-скъпи. В супермаркета същата работа – разликата в цените е не повече от 10, хайде – 15 %. Маслините и зехтинът са чувствително по-евтини в сравнение даже с METRO в София.

Между другото – на много места има лепенки, че приемат кредитни карти, но всеки път имаше оправдания от типа: телефонът не работи, още не съм инсталирал терминала и разни други – тогава за какво изобщо слагат лепенките? Същата история ми се случи в София, в един магазин за бяла техника – ако платя с кредитна карта – 60 кинта отгоре… Отсвирих ги и отидох в другия магазин, където цената (в случая – на хладилника) беше по принцип с 10 лева по-висока, но си приемаха картите както си трябва. Като ще се правят на мъже да приемат кредитни карти – да приемат, ама цигански номера много мразим.
Та така и не можах да се възползвам от картата си в Гърция.

Така ни свърши тазгодишното море. Толкова слънце бях събрал за една седмица, че когато се прибрахме в България, в Сандански, където беше 36 градуса, ми се видя приятно хладно.

Край

Като поздрав към всичики български туристически фирми:

Координатите на Танасий и х-л Мола Калива

тел. ++30-2374-043-136

факс.++30-2374-042805

моб.тел.++30-6976-521-460 или 089-833-2154

Винаги може да вдигне някой, който разбира или „говори“ български, английски, немски

Малко статистика:
София-Мола Калива са точно 430 км, взети за 6 часа и половина.
Докато съм на море обикновено навъртам около 200 – 250 км разходки из околността – и този не път не изневерихме на традицията.


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Една почивка на Халкидики – 2 част”

  1. […] Така и не отидохме на най-близкия плаж. Както казах, той се намираше на около 150 метра надолу по уличката между другите вили и хотелчета. Според Танасий бил каменист, а и аз отдавна съм загубил навика да ходя на най-близкия плаж: в последните години ходехме на Ривиера на почивка, но на плаж ходехме на Албена. Идете вие на гъчканицата на Ривиера или Златните… Сега ще питате защо не съм почивал в самата Албена – ами защото ми е скъпо за предлаганото качество, но пък плажът е великолепен, нали? В района на Мола Калива е пълно и с други плажове – така че избор – голям. Най-често ходехме на два от тях – единият беше на самия вход на Мола Калива – имаше отколнение от шосето и 50м по-надолу вече си на плажа. Наблизо се намира 4 звездният хотел Менди, но това наблизо означава поне 100 метра плажна ивица до него. Изобщо плажът беше пясъчно-чакълест, абсолютно празен – в делнични дни съседът се намираше на такова разстояние, че можех да го видя, но не можех да определя мъж ли е жена ли е… В почивните дни, когато солунчани излизат и те да се цопнат в морето – до най-близкия съсед имаше такова разстояние, че човек можеше да си тупа хавлията от пясъка, колкото си иска, и на каквато височина иска(даже с вдигнати ръце) – нямаше никакъв риск да пречиш на някого. Морето не беше дълбоко, но освен пясъка по дъното се срещаха и големи камъни, които от непрекъснатия досег с водата се бяха изгладили. Продължение>>> […]

  2. Alexandra каза:

    Здравей,съжалявам,че чак сега попаднах на творбата ти,но все пак…Имаш ли представа дали телефоните все още са актуални? Благодаря предварително:)

  3. Стойчо каза:

    До миналата година – със сигурност. За тази още не съм пробвал

Leave a Reply


Switch to mobile version