сеп. 09 2009

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(2)

Продължаваме със сватбарското пътуване на Росица до Крит. В началото пообиколихме из Крит, за да идем на сватба, а днес… ще продължим в същия дух. Приятно четене:

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба

част втора

ЧУДЕСАТА НА ЮЖЕН КРИТ

Ано Вианос и Като Закрос

(нищо, че е на изток)

Тръгваме на път рано, преди горещините. В 09:00 температурата вече е 39 градуса. Посоката е следната: Мирес — Ано Вианос — Йерапетра — Сития — Като Закрос. Ще нощуваме където ни хареса. Пътят е спокоен и сравнително лесен. Маслинови гори докъдето ти стига погледът. От време на време горчива и силна миризма на зехтин, което значи, че наблизо има маслобойни. Рядко се разминаваме с пикапи на местни. Те пътуват по комшийски или към нивите. Очевидно този път не е толкова популярен сред чужденците. Гидовете съветват да вземете северната магистрала до Сития и оттам — пътя за Като Закрос, ако сте решили да посетите това място. В общи линии сме единствените постоянни ездачи по южното трасе. Като ще е юг — юг да е.

Нищичко не знаем за Ано Вианос

Просто е градче, изписано с по-черни и едри букви на картата, южно от планината Дикти. Стари къщи и стари черкви. Спираме пред антикварен магазин. Намираме фурното (хлебарница), за да си купим закуска. Пийваме кафенце близо до компанията на попа, даскала и кмета.

Ано Вианос

Перпендикулярно на основната улица се спуска стръмно пътче, водещо към плажовете на Кератокомбос. Продължаваме.

Ано Вианос от високото

Само след няколко километра, при Амирас, виждаме паметник, паркинг и цепката на каньон някъде към морето. Оказва се, че славата на района е печална — тук, на 14 септември 1943 г. немците убили 358 мирни жители, в т. ч. жени и деца. Околните села били изгорени след заповед „Разрушете околията Вианос!

На всеки от тези паметници са изписани имена на жертви

Пътуваме през местности, привлекателни със зеленината си. Някакви иглолистни дървета, на които не зная името, правят пейзажа приятен.

Зеленина на Крит!

Вече сме в областта Ласити — най-източният ном (адм. единица) на острова. В Йерапетра проверяваме възможнoстта за посещение на острова Хриси. Описан е като райски остров със златни пясъци (вероятно заради това е хриси = златен), палми и миди, от които се извлича пурпур. Корабчетата тръгват в 12:30. Но днес нямало да пътуват заради силния вятър. А-а-а, да! Вятърът не спира вече трети ден!

Обратно в колата и продължаваме на североизток към Сития. Ако е здраве и живот, утре ще нощуваме в Йерапетра. Известно време се движим успоредно на морето — слизане, качване и обратно, после то изчезва. Множество табели подканват да се посетят минойски вили и елинистични паметници…

В Сития сме точно по обяд

Усещаме се изнервени от движението на колите и многото народ… Не че градът е милионен, но градски транспорт няма и всички са моторизирани, та в жегата това ти идва малко в повече. Пък и настроението ни май предполага нещо по-диво. Хапваме набързо в таверна на плажа. Допълнителните лимони и порцията ситни критски маслини са задължителни. Решаваме, че няма да нощуваме тук. Каквото било — било преди три години.

Поемаме в посока Вай и Палеокастро (описала съм Сития и Вай подробно тук http://patepis.com/?p=130). Някакво чистак ново селище е изградено високо над Сития. Пазачи, чудеса! По-късно научаваме, че това било английско село и англичаните искали да си имат тучна зелена трева отпред — ама много грийн! Обаче за целта трябва мнооого вода, дето тук я няма. Критските еко активистите се намесили сериозно в спирането на грийн авантюрата. До кой момент ли?

След Палеокастро и Ано Закрос започва интересното! Отиваме към една от най-източните точки на острова.

От Ано Закрос тръгва пешеходен

маршрут през клисурата на Смъртта, който завършва при Като Закрос

Клисурата е дълга 8 км и при нормално ходене се взима за около два часа.

Спускане в клисурата на Смъртта

Бяхме предупредени, че пътуването до Като Закрос ще е трудно. Но не и по очевидно новия път! Започва едно шеметно спускане покрай скали, обрасли с мащерка. Мащерката е накатерчена от медоносни пчели, а при всяко спиране на вятъра се чуват отчаяните вопли на щурците — дзидзики.

Подминаваме няколко хотелчета, които предлагат евтино нощуване и най-накрая виждаме залива на легендарния минойски град.

Заливът на Като Закрос

Добре дошли!

Още със стъпването си на закровска земя разбираме, че искаме да живеем тук не ден или два, а години!

Дивотията е съчетана по странен начин с неземен уют и спокойствие. Когато попиташ един японец дали харесва някое новопоявило се стихотворение — хайку, той отговаря просто: Или е хайку или не е. Такъв е случаят и с Като Закрос. Мястото определено е! Какво е? Ами… всичко!

Ето някои от основните причини да го посетите и вие:

  • красотата и магнетизма на малкия залив с лодките, които вечер се подготвят за среднощен риболов;

  • наличието на минойски град — нищо, че тук са само руините; множеството табели и надписи ще ви разкажат достатъчно за величието на този четвърти по големина, но не и по богатство, център — след тези в Кносос, Фестос и Малия; ще ви разкажат за скъпата цена на зехтина в древността и търговията с Африка и Близкия изток; ще ви разкажат за последствията от изригването на вулкана на о. Санторини, който се явява смъртоносен за Закрос и е начало на упадък на минойската култура. Заради това и клисурата е наречена „… на Смъртта“;

  • Клисурата на Смъртта може да удовлетвори желанието ви за планински туризъм — особено, ако сте пропуснали голямата клисура Самария или не сте имали възможността да попътувате между завеси от скали;

  • Множество пещери са пръснати наоколо — тайнствено и романтично е, някога в морето сигурно е имало и тюлени монаси?!;

  • Крайбрежното заведение има прекрасен персонал, храната е прясна, вкусна и на нормални (дори за нас) цени; ще се почувствате като част от семейство…

Още много ми се иска да изброявам, но нека първо погледнем Закрос в картинки!

Заповядайте на трапезата!

Плажът в късен следобед

Тези лодки ще отплават след залез за улов на морски дарове

Бързо възстановяване на силите

Като Закрос — входът към руините

Като Закрос — минойски център

Като Закрос — минойският дворец

Като Закрос — минойският дворец

кактуси, алое и маслини

Здрасти!

клисурата на Смъртта — по стените й кози, както си е от време оно

клисурата на Смъртта — вход

клисурата на Смъртта

клисурата на Смъртта

клисурата на Смъртта

Без всякакво колебание решаваме да нощуваме тук и започваме да търсим стая. Не искаме да се връщаме обратно към хотелчетата с евтините нощувки (така и не разбрахме колко са евтини), защото сме намерили мястото и на всяка цена искаме да останем близо до морето. Сервитьорът ни кара да чакаме минутка, докато извика собственика на заведението и „прилежащите“ към него стаи „Атина“. Ще ни настани. Няма проблем. Иска 50 евро, но ни оставя време за оглед и одобряване на стаята. Намеква, че можем да се пазарим. Вече тръгваме с ключ в ръка, когато ни пита от къде сме:

— От България

— Така ли? Жена ми е от Стара Загора. Работи през деня в магазина в Ано Закрос, но довечера ще дойде тук. Ще пием ли ракия?

— Ще видим…

Одобряваме стаята напълно и тръгваме към ресторанта да пием по бира. Собственикът идва при нас усмихнат:

— Давам ви стаята за 40

— Да платим?

— Утре — отговаря и пали колата.

Пийваме студена бира с мезенце, после аз се отправям към плажа. Събирам минойски камъчета по брега и си фантазирам разни царски работи. Изсъхвам бързо от вятъра и слънцето, няма да отмивам солта — така искам. Още преди да тръгнем към Клисурата на Смъртта ме обзема онова чувство на волност и дивотия, чувството, че си жив, че ти се прави всичко земно, че не ти пука с какви гащи си и каква е марката на слънцезащитния ти лосион… Нещо нуди, хипи, суфи и прочие ме обзема, радвам се на живота и ценя всяка секунда, всеки допир на маслиновите клонки по ръцете и гърба ми. След клисурата поемаме обратно към ресторанта. Време е за вечеря и този път хапваме юнашки — мешана скара, както бихме я нарекли у нас, само че тази е по критски — разни видове месо препълват огромното блюдо. Безвремието ни обхваща, просто сме щастливи. Няколко от постоянните гости се хранят до нас шумничко, сервитьорите познават поименно всички. Ловуващите нощем рибари обличат неопреновите костюми и отпрашват с лодките. Отдавна е тъмно, плащаме страшната сума от около 40 лева и се прибираме да спим.

Продължението:

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(3)>>>

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(2)”

  1. […] из Крит, за да идем на сватба, бяхме за последно в Ано Вианос и Като Закрос, а днес… ще продължим в същия дух. Приятно […]

Leave a Reply


Switch to mobile version