ян. 21 2021

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

Днес с Цветан ще отидем до Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената, доколкото е останало нещо от нея 😉 Т.к.в Берлин има много контекст, който милениалите едва ли познават, затова си позволих и малко по-пространни редкаторски бележки и уточнения. Приятно четене:

Берлин

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

Райхстага

В сандъка на баба намерих тази пощенска картичка:

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Берлинският Райхстаг и паметникът на канцлера Ото фон Бисмарк, който е вдъхновител за издигането му в 1871 година

Берлинският Райхстаг и паметникът на канцлера Ото фон Бисмарк, който е вдъхновител за издигането му в 1871 година.     

Строежът на Райхстага

се забавил с години, защото собственика на земята – полският дипломат дук Радзински, дълго се увъртал с продажбата на имението. Чак през 1884 година бил заложен първия камък на парламента. Откриването му било след още 10 години.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Пожарът в Райхстага

А за

пожара в Райхстага

през 1933 година научих като ученик в гимназията.

Какво се случи след това с „DEM DEUTSCHEN VOLKE” или „На германския народ“? (Това е надписът над входа)  –  Хитлер уби демокрацията. Фюрерът е мразел това място и затова не е държал нито една реч тук, и изпратил опозицията в концетрационни лагери (В интерес на истината – държал е, и не само една: виж пример – бел.Ст.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Пленарната зала на Райхстага след пожара на 27.02.1933 година

Прочутият „син на българският народ“ Георги Димитров беше разобличил фашистите на чист немски език, по време на съдебния процес в Лайпциг през 1933 година. (Затова уча този „фашистки“ език, също и руски, за сведение на „другарите“ от ДС) Този номер с „българската следа“ пак се повтори  през 1981 година от агентите на ЦРУ, които ни обвиниха за атентата на папата в Рим. Бях един от малцината българи посрещачи на аерогарата, който успя да стисне ръката на забравения герой от студената война Сергей Антонов.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
„Героят от Лайпциг“ Георги Димитров на германска марка по случай неговия вековен юбилей

(В днешна Германия Георги Димитров е абсолютно непозната фигура, освен за част от хората, преживели в съзнателна възраст ГДР – бел.Ст.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Райхстагът

В киното без проблем разчетох графитите по стените на Райхстага, писани след 9 май 1945 година . Слава на бойците, загинали за Освобождението на Европа от фашизма!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
А как се вее победното червеното знаме над Райхстага запомних от съветския блок-бастър филм „Освобождение: Последният щурм“
Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
А ето така опакова Райхстага през 1995 година (без купола преди реставрацията през 1999 година) другият прочут българин Кристо.
Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Снимка пред Райхстага с вярната ми емигрантка в Германия

Паметникът на моя любимец Ото го нямаше пред Райхстага. А къде е?

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бисмарк

Открихме паметника на

Канцлерът-Обединител на Германия

в парка  пред Райхстага –  срамежливо скътан между дърветата. Нашият Райхстаг (Народното Събрание) като се премести в бившия Партиен дом, се скри от погледа на Царя Освободител, но не и от гнева на народа.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Оцветеното оригинално фото на „Железния“ канцлер Ото фон Бисмарк се продава за 1,98 долара в интернет.

Danke, OTТO!

Защото той си нахлупил шлема, засукал мустака и стреснал пратениците на султана на Берлинския Конгрес през 1878 година и опазил Варна! Но, защо още нямаме име на булевард с неговото име във Варна?

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

А кой ще ни опази сега от новия „султан“ Ердоган? Боже, пази България, Гърция и ЕС!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Музей на шпионажа

Шшшт от

Музея на Шпионажа!

 Ще ви разкрия една тайна, кого срещнахме в Берлин – столицата на ГДР. Тогава Берлин беше разделен на 4 отделни окупационни зони: съветска, американска, британска и френска.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Chekpoint Charlie

Като пресичахме Friedrichstrasse № 4 пред американското КПП

Chekpoint Charlie

 до Берлинската стена, изведнъж чух, как изпищяха зад мен спирачките на един Мерцедес кабрио. От колата изскочи пухкав господин с жълт шлифер, свали си каскета и тъмните очила и ги метна заедно с чадъра си на задната седалка, приближи се и дръзко прегърна жена ми! О, Боже мой, кой е пък този?

– Това е моят съученик! Да те запозная с господин Никой!                                                                                                               

– Приятно ми е! –  но още по приятно ми стана, когато боецът на тихия фронт ни направи сватбен подарък  –  билети за:

фантастичния

балет на [Телевизията на] ГДР

във Friedrich Stadtpalast. 

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Балет на ТВ на ГДР

Той е жив и се намира на Friedrichstrasse 45 . Не пропускайте да си купите билети за незабравимото шоу, когато сте в Берлин.

(малко пояснения за родените след 1980, които през 1989 още не са могли да имат еротични спомени: късният социализъм напомня комбинация между локдаун заради COVID19 (никъде не можеш да пътуваш свободно, липсва тоалетна хартия и т.н.), и съвременен Фейсбук (цензура със самоцензура и пълна липса на цици и секс). Едно от малкото места, където официално можеше да се види отклонение от нормата беше Балетът на Телевизията на ГДР. Изобщо балерините тогава играеха ролята на днешните манекенки – имаха много добри житейски перспективи 😉 – бел.Ст.)

Балетът на Телевизията на ГДР в класическия си период
Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Целувката (между Леонид Брежнев в ляво и Ерих Хонекер) е графит върху Берлинската стена. „Боже мой, помогни ми да преживея тази смъртоносна любов“ гласи надписът под него.

На КПП проверяват гражданин напускащ ГДР и граничарите с изнанада откриват в куфара му огромен плакат на Брежнев и Хонекер. „Защо имаш нужда от това?“  „За всеки случай. Лек срещу носталгия.“

За този виц в ГДР можеше да получиш 8 години затвор.            

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бранденбургската врата

Моят сувенир от столицата на ГДР е отворената „Брандербургска врата“, картина от съветския художник Юрий. Стената вече я няма. (Бел. ред. Има само част от нея, запазена като паметник на новата германска история и събитията от средата на 20 век.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бранденбургската врата (от Запад)

Вратата е затворена през 1961 година с т.нар.

Берлинска стена,

станала символ на разделението на германската нация. Тогава Берлин е разделен на две части: Източен Берлин –  действаща столица на ГДР и Западен Берлин, водещ се към територията на тогавашнат ФРГ.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Берлинската стена, графити

Стената сега я няма, студената война свърши. Вече свободно можем да минем в западната част на града.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

По пътя към Райхстага днес срещнахме една белосана девойка, която поиска да ми гледа на ръка. 

– Ich verstehe nicht!

– Разбираш бре, тарикат, аз съм от Каменар, а ти си от Варна?             

– Знам бе, знам!

„Прораймос“ е циганският холокост,

 при който и от национал-социалистите са убит 1 милион цигани (рома и синти), но това се премълчава, като се изтъква само еврейският холокост и убитите 6 милона евреи. Национал-социалистите обаче си имат и свой холокост. (По подобие на Спартанския модел, те захвърлят още тежко болните, лудите и инвалидите-германци в концлагери, като после ги евтанизират – бел.ред. По подобен начин в СССР след войанат биват „изчистени“ всички инвалиди/ранени от улиците на градовете – вкарват ги в лагери, където и умират – бел.Ст.))

А сега #СИСТЕМАТА НИ УБИВА по болнични пътеки!              

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Мемориал на ромския холокост

Водното огледало на гузната съвест на германците пред Райхстага или мемориалът на убитите цигани в нацистките концлагери. Няма нито един от България! Gipsy live matter! Единствено в Европа, в Царство България, броят на циганите се увеличава от 149 385 души  от преди войната на 170 011 души бригадири през 1946 година в НРБ. Сега броят им у нас е около половин милион души, като постоянно намалява, поради емиграцията в Германия. По-добре е да си щастлив циганин тук, отколкото в РБългария.

Сградата на Райхстага

Вече имаме писмен отговор по е-мейла, с покана да посетим Райхстага преди залез слънце на исканата от нас дата.  В София и в Берлин слънцето залязва по едно и също време. Направете си справка кога и подайте заявка отрано. Нареждаме се на дългата опашка в уречения час. 

Айнс, цвай, драй полицай! – както каза Христо Стоичков 

(Всъщност думите на Стоичков са: „айн-цу-цвай-цу-дрън“. А цитираните „Айнс, цвай, драй полицай“ са думи от популярна песен от 80те и 90те години, ето осъвремененият ѝ вариант – бел.Ст.)

Идва щателната полицейска проверка и разпит на български език, провеждан от един бивш милиционер от В.Търново. Декларираме, че не сме роднини на Георги Димитров и не носим запалителни материали, както се и вижда на скенера, но си оставяме багажа на съхранение в безплатния гардероб. Входът за Райхстага е също безплатен.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Райхстагът

Изкачваме се по стълбите до асансьора, като се оглеждаме за следи от шрапнели и надписи. Няма, защото старата порутена сграда е взривена през 1954 година и е изградено нeйно копие след референдум в 1972 година. (Всъщност през 1954 е доразрушен само повреденият купол на сградата, самата сграда на Райхстага обаче остава, за да бъде реставрирана през 1960те години. А допитване (а не референдум) е имало през 1992, който решава, че парламантът на Федерална република Германия остава да се нарича Бундестаг, въпреки преместването му в „сградата на Райхстага“ – бел.Ст.)

На покрива на Райхстага обаче има нов купол с ресторант и безплатна тоалетна.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Куполът на Райхстага

Парламентът се мести от Бон под прозрачния купол –  символ на демокрацията в Берлин. Райхстагът става Будестаг.

По спираловидната пътека бавно се изкачваме, като често се спираме да се огледаме. Красота!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Куполът на Райхстага

Стъкленият купол над Бундестага

 е проектиран от британския архитект Норман Фостер, има диаметър 40 метра и е с височина 23,5 метра. Отдолу се виждат празните сини кресла на Бундесрата (горната камара на парламента – бел.Ст.) – август е и парламентът е на море! Бившият Партиен дом е преустроен със сини кресла и стъклен таван по подобие на Бундестага (жалко за 25 мил. лв.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Куполът на Райхстага

Куполът на Фостер тежи общо 1200 тона, а  само стоманения скелет (дограмата) е 700 тона. Той е прозрачен и ние можем да насладим на красивия залез над столицата на oбединена Германия.

Брандербургската врата

 е отворена, Стената я няма! Спокойно  минаваме в Източен Берлин. Спирката Brangerburger Tor на метрото с линии S1 и S2 e наблизо.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бранденбургската врата

Не се чува барабанен шум или боен марш. Няма победен парад както през далечната 1940 година, цари мир, спокойствие и тишина. Gute Nacht! 

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Джон Кенеди, Вили Бранд и Конрад Аденауер

In this photo released by he Kennedy Museum, President John F. Kennedy, left, Willy Brandt, center, then mayor of West Berlin, and West German Chancellor Konrad Adenauer, right, ride in a car at the Brandenburg Gate on June 26, 1963. The day Kennedy visit

„Ich bin ein Berliner!“ – казал през 1963 година американският президент Джон Ф. Кенеди точно пред Берлинската стена, затваряща Брандербургската врата, като с това подчертал, че САЩ ще подкрепят Западен Берлин. Вляво е кмета на Западен Берлин Вили Брант и канцлера на ФРГ Конрад Аденауер. Сега няма и помен от Стената тук.


Наскоро Роберт Ф. Кенеди, племенникът на бившия американси президент, каза на митинг срещу „Ковид – 19“ в Берлин: „Светът е в преломна точка. Правителствата обичат пандемията. Обичат я така, както обичат войната. Защото им дава възможност да уражняват контрол върху населението, какъвто при други обстоятелства то никога не би приело..“ #ОСТАВКА!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Падането на Берлинската стена

Берлинската стена падна на 9.11.1989 година. На следващия ден и режимът на Тодор Живков падна. А кога ще има #Оставка?

– Ich bin ein berliner Kindl! Prost!  – казвам аз и отпивам от кехлибарената течност, като замезвам с „берлински – турски“ дюнер.

Писа с лявата ръка грешният хаджи инж.кап. Цветан фон Плевен. 

Снимки на Цветан Димитров и фейсбук приятели. 

Кръстовден, лето 2020.  


Литература: 

1.    Стефка Петрова, Практически курс по цигански език, издателство „Хеликон“, 2009.                                                                          

2.    България и източноевропейските страни: Краят на Втората световна война.

3.    „Българската следа“ в атентата.

4.    Робърт Ф. Кенеди в Берлин: Светът е в преломна точка.

Booking.com Booking.com Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената”

  1. Viktor каза:

    Osven tova koeto sa ti popravili administratorite.
    1. V Germany NIKOGA AMA NIKOGA me e imalo fashizam!!!
    A nacional-SOCIALIZMA e drugo!
    2. 1940 godina kakto ti pishesh ne e imalo parad na pobeda.

  2. CVETAN каза:

    OK VIKTOR! NACIONAL SOZIALZM. BUT ACCODING PROF.ZELYO ZELEV FASHIZAM.
    1940 VICTORY PARADE IS VICTORY IN FRANCE.

Leave a Reply