сеп. 07 2009

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(1)

Днес отново ще идем на топло — Росица ще ни покаже чудесата на Южен Крит. Цялата история се върти около една критска сватба, на която е канена авторката — така че пригответе както винаги за интересен разказ за хубава страна за хубав обичай. Приятно четене:

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба

част първа

ЧУДЕСАТА НА ЮЖЕН КРИТ

Юли 2009

Заминаваме за седмица. На сватба сме. Решаваме пътуването да е „тънканайка“, т. е. да го направим колкото може по-евтино. Понеже не купихме навреме самолетни билети от промоциите на http://www.aegeanair.com, ще пътуваме така: влак от София до Солун; автобус до Атина от Солун; кораб или фери от Атина до Ираклион. При това положение отиването и връщането излиза около 250 лв на човек.

С надеждата всички преходи да са плавни и точни, тръгваме в ранна утрин за Солун. Стачка на жп транспорта в Гърция е причината да пристигнем в града 3 минути преди тръгването на автобуса за столицата. Добре, че спирката е непосредствено срещу жп гарата! С изплезени езици се тръшваме на седалките. Браво на нас! Спираме за още пътници на една от солунските гари. Един малака (в буквален смисъл — чики…ия, между приятели е мило обръщение — „копеле“, „брато“; между шофьори — псувня) отива за фрапе и се връща след цели 20 минути. Шофьорът е бесен, но пътниците по принцип подкрепят малаката — фрапето си е жизнено важно! Изпускаме кораба — не с много, само с пет минути. Не се отчайваме — купуваме си нови билети за след час — ще пътуваме не с „Анек“, а с „Миноан“. „Миноан“ са по-големите баровци и бързаци. А пък ние — хитрата сврака с двата крака. Но нищо, няма да си разваляме настроението, я!

Какви изписани коридори има нашият ферибот!

Пристигаме в Ираклион

към 05:30 сутринта. Закусваме и посрещаме изгрева — толкова внезапно слънцето идва и си отива на този остров. Приятно е. Към 07:00 часа се появява нашият посрещач — пие фрапе, носи и за нас. Тръгваме към Мирес — сравнително нов, южен градец, където просто няма какво да се случи. Голямото му предимство е, че се намира в най-плодородната долина на острова — Месара. Тук има работещи българи, албанци, румънци. Според БГ официални източници броят на българите, работещи на Крит, е 20 000. Благодарение на българските деца много учители са запазили работните си места — пълнят им се паралелките. Отличавали се с много добър успех в училище! Пишели по-добре от гърчетата!

Мирес безинтересен град сам по себе си,

е чудесна отправна точка към южните курорти Матала, Комос, Каламаки, Кокинос Пиргос и Агиа Галини в Месарския залив, както и към Кали Лименас, Платиа Перамата и Ледас на Средиземно море. Съвсем наблизо е вторият минойски център — Фестос, както и Гортина — градът, известен с древните си закони, довеждането на откраднатата от Зевс Европа и пребиваването на св. Павел. Понеже в Мирес има едно единствено хотелче за десетина гости, разумно е човек да наеме стая на достъпна цена в Пицидия (близо е и до Матала). Бързам да уточня, че цените по южнния бряг са много по-пролетарски от тези по северния — има шанс да се вземе стая, че даже и цяла къща за 25—30 евро на ден — особено, ако престоят ще е по-дълъг.

За да не безпокоим сватбарите, които са пребити от грижи и приготовления, наемаме кола в

хипарската Матала

(за нея съм писала доста в предишен пътепис http://patepis.com/?p=137). Решението е в близките дни

да пребродим южен Крит

Той е уникален от гледна точка на релеф и пейзажи — клисури, завои, пак клисури и пак завои, чудни плажчета и най-вече — незабравими гледки от високото! Само след няколко часа пътуване тук Албания ти се струва по-ниска от Нидерландия.

В агенцията за наемане на коли не ни искат нито депозит, нито кредитна карта. Дали това не се дължи на факта, че собственикът е приятел на бащата на нашата приятелка? Най-вероятно. Питам за „поведението“ за фаровете — трябва ли постоянно да са включени… Мъжът се смее и казва: „Тук има толкова много светлина, за какво са ти фарове?! Само нощем!“.

Търся да открия в кафенетата на Матала последното оригинално“ хипи, заселило се там през 70-те. Не го откривам и ми домъчнява. Около масите седят нови хипиподобни — чужденци и местни, прииждат джипове с нови попълнения.

Тук те са оставили своя девиз:

Матала — селото

Матала — плажът

Отправяме се към плажа и варовиковите скали, защото този път искам да заснема древните скални „апартаменти“ за телополагане по-отблизо. Любувам се на гледката към морето, Либия мами отсреща на няма и 200 километра.

Тези някогашни гробници не са естествени образувания — изкопани са нарочно с цел телополагане на мъртвите

Бързо си тръгваме, защото си обещахме да не се поддаваме на носталгията и да посещаваме само нови места. Знаете за онова разочарование, което ви обхваща често, когато с нови очи погледнете чудесните неща от миналото. Не е приятно. Затова — да живеем в настоящето и да му отдадем всичките си свежи емоции!

В онази първа критска вечер, малко преди залеза, се отправяме към близкия

Комос

Комос

Емо си е навил на пръста, че трябва да види черния камък, дето Циклопът Полифем запратил срещу Одисей, задето го ослепил. В този камък пък се блъснал корабът на Менелай и оцелели само шестима — онези с тъмен цвят на кожата. Емо си харесва една скала в морето и решава, че това е камъкът. Аз съм по-склонна да гласувам за мини скалното островче малко по-навътре в морето. Така де — нека да има мащаб, нали за богове, полу-богове и херои говорим. Знаем, че няма смисъл да питаме местните коя е вярното. Интересът им към митологията не е така изявен, както ние бихме очаквали. Повечето гърци са изненадани до степен на недоверие, когато разбират, че и децата в България изучават гръцката митология и древногръцката литература. Когато все пак се осмеляваме да попитаме кой точно е камъкът на Циклопа и Менелай, попадаме на млад учител, който отговаря на въпроса ни с въпрос: „Кой пък ги преброи оцелелите спътници на Менелай?“

Вечеряме в Каламаки

Каламаки

Чудно местенце, с хубави и евтини ресторанти. Към хубавото ядене ни насочва нашенка — българка от турската махала на Арчар, която работи в едно от крайбрежните заведения. Благодарим й за съвета, тя започва да превежда с гордост на шефа си: „Те са тук на сватба на критско момиче, колата им е на паркинга…“ Мъжът със сарикито поклаща одобрително глава и произнася „ве, ве(това е нещо като „да, даили „така, такаили в крайна сметка „така, да, ясно, разбрах). Сарикито е традиционно шалче, което се увива около главата по специален начин. По време на турското робство мъжете носели сарики с черен цвят като израз на мъка и протест. Обещавали, че ще сменят цвета с бял, когато се освободят. Днес обаче баш мъжете пак си носят черни сарикита, бялото е оставено за жените.

Собственикът е със сарики на главата

Рано на следващата сутрин потегляме към

Хора Сфакион (Chora Sfakion)

Ето с какво е интересно това място: За да преминете през 18 километровата клисура Самария, трябва да тръгнете от Омалос (Omalos) и да повървите 5—8 часа — в зависимост от тренинга и удобството на обувките. На изхода на клисурата е селото Агия Румели (Aghia Roumeli). Само че оттам не можете да си тръгнете по суша, защото няма път. Туристите чакат лодки или ферита, които ги закарват в Хора Сфакион. От Хора Сфакион пътуват автобуси до Ханя и до други градове на северния бряг. Много ми се искаше да я видя тази клисура, да зърна критските диви кози кри-кри…, но не и в юлската жега при 44 градуса на сянка. Пък и по принцип съм турист-съзерцател, не съм много по планинските екшъни. Все гледам да си намеря удобно местенце, да седна и да си медитирам (на бълг. ез. блея) с часове. Снимките на Сфакия (понякога така наричат селището), които открих в нета, ме потресоха. Купчинка бели сгради, сгушени в подножието на голи планински склонове. Левка Ори (Белите планини) са смазващо голи, ако не броим ниските бодливи храстчета, мащерката и маслините, засадени с много мъка по терасираните склонове, но… това ще покажа малко по-късно.

Тръгваме към Хора Сфакион по южния път — Спили, Селиа, Като и Ано Родакино, Франгокастело. От тази сутрин започва да духа североизточният вятър мелтеми. Появявал се през юли, през юни водата била топла, гладка и спокойна.

Типичен южен пейзаж

Спираме в Спили за кафе

Познаваме го от предишното идване — това е едно от малкото места на Крит, където ще видите да тече изворна вода в изобилие.

Спили

Спили

Изнасяме се бързо заради силния вятър. Не след дълго пътят става по-труден, завой следва след завоя и хоооп — ето я

първата ни клисура! Коцифу!

каньонът Коцифу

Морето внезапно се появява, после пак се скрива, за да блесне отново и да ни смае. Забелязваме „колеги“ — чужденци с коли под наем, спрели да фотографират гледките. И ние правим същото, даже понякога просто намаляваме съвсем или спираме насред пътя, за да щракнем онова, което ни очарова в ниското. Красотата е дива и някак си груба, височката цена на критския зехтин — един от най-добрите в света, започва да ми се вижда нищожна, предвид цената на предполагаемия труд по добиването му. Забелязваме преплитащи се маркучи, след дни щяхме да констатираме, че целият остров е опасан от системи за напояване. Проумявам също, че онова, дето пише в някои гидове, че критяните са добри и щедри до глупост, но с не много фини обноски, има своето основание в природата и начина на живот, който тя им е отредила. Вместо книжни или ленени салфетки на масата, критската домакиня обикновено ще ви предложи хавлиена кърпа; многото месо — варено или печено, ще се сервира на безформени късове… И какво от това. Пътуването из юга поставя въпроси от типа „как въобще живеят тук?“ или „откъде тук взимат водаили „как обработват насажденията, кози ли са, що са, какво са?“. Диво и сурово, но плодородно и достатъчно!

Спираме за кафе в Като Родакино и после чак

пред стените на Франгокастело

Името подсказва, че крепостта ще да е французка, но тя се оказва поредният отлично съхранен образец на венецианското архитектурно изкуство. Венеция владее Крит от 1204 до 1669 г. и именно поради това на острова често се среща нейното присъствие. Тук пак ще направя препаратка към минали писания за Крит, където съм предала възхищението си от Ханя.

Франгокастело

Екзотиката на крепостта не се крие в самата постройка, а в легендата, пораждаща страха, че през месец май с вдигането на сутрешната роса и 10 минути след изгрева на слънцето, по стените ще се появят сенките на духовете Дрозулитес! Никой не е записал или филмирал тези сенки, но много хора са убедени, че те съществуват. Вероятно в тази легенда са увековечени подвизите на борците срещу турците. Интересно е, че по време на окупацията, немските войници стреляли по сенките, защото ги взели за реални отражения на врага… Кой знае?

Франгокастело

През бойниците на Франгокастело

Днес мястото се посещава от туристи преди всичко заради близостта на прекрасния плаж. Стаи под наем, таверни — всичко, както си му е редът.

След няколко километра (около 13) се открива изумителна гледка — в близката далечина се вижда селцето Лутро, а малко след него — Агиа Румели. Именно там свършва голямата клисура Самария. Снимаме.

Първата бяла точица е Лутро, а втората — Агиа Румели

След един-два завоя се открива и крайната ни точка —

Хора Сфакион

Хора Сфакион

Хора Сфакион

Хора Сфакион

Това малко местенце се оказва доста оживено. Преобладават туристи с „кубинки“, които се връщат или отиват към клисурата Самария. Автобусният паркинг е големичък, автомобилите трудно намират място за спиране. Гладни сме и тръгваме да търсим място за хапване. Не е трудно да изберем — цялото крайбрежие е опасано от ресторанти.

Поръчвам си даго

Дагото е типично критско предястие — сухар, залят с прясно смлени домати, сирене фета и подправки. Всичкото това е гарнирано с много зехтин.

Даго

Критяните ядат много. Вегетарианците там нямат шансове за оцеляване. Трапеза без месо е все едно нищо. Емо си хапва любимата дребна рибка гаврос (вид хамсийка), която обикновено му сервират в огромна паница с около половин кило пържени картофи. Хваща ме срам, че от едно даго и две-три откраднати от Емо рибета съм „възстановена“, т. е. съм преяла. Пореденият път, в който сервитьорът ни гледат с изненада с казва: „Моно (само) даго, гавро ke (и) неро (вода)???“ „Не (да). Моно даго, гавро ke неро. Евхаристо (Благодаря)“. Има и друга причина да не се тъпчем по обедно време. Доспива ни се. А път ни чака, на още колко места трябва да огреем… Правим кратка разходка в Хора Сфакион, жегата е неумолима въпреки вятъра, но в градчето кипи оживление. Летуващи се събират на групи и тръгват към неизвестни за нас места с водни таксита. Оттук може да се пътува с фери до Лутро, Агия Румели и Палеохора, а също и до Гавдос — островът, който се явява най-южната точка на Европа. От Палеохора пък може да се скочи набързо до другата южна перла — Сугия или Суйя (Sougia). Ето и линк с разписанията и цените на водния транспорт в района:

http://www.sfakia-crete.com/sfakia-crete/ferries.html

Препоръчаха ни да посетим поне Лутро, но няма да стане. Нито пък ще ходим до Агиа Румели. До вечерта трябва да се върнем в Мирес, защото е предпремиерата на сватбата. Еквивалент на нашата ергенска вечер за критяните е събиране на помощниците за сватбата — по 150 души от всяка страна. Младоженецът и младоженката не трябва да се виждат този ден.

Тръгваме обратно към Мирес по друг маршрут — първо на север към

Врисес или Вризес

Няма да ви казвам как се пътува през клисурите и високите плата! Ако някога се окажете на острова, задължително направете тази отсечка! Ще ви се вие свят, но когато стигнете до Врисес, главата ви ще е пълна с впечатления, които не подлежат на редакция! Имброс, Асфику, Карес

Началото на изкачването

Дали са кри-кри или обикновени кози?

Всички черкви изглеждат (като) нови

След Врисес се включваме в северната магистрала и при Ретимно хващаме пътя за Спили-Мирес. Спираме за фрапе в Спили — вече е традиция. Поръчвам си го с мляко, за да е по-мазно лекето, което си причинявам след секунди.

В седем часа вече сме свежи и издокарани за

„моминската“ вечер

Тук ще направя малко лирическо отклониение на тема „критската сватба“.

Три години по-рано. Когато лирата и лаутито засвирват и сватбарите стават да танцуват, М. изважда от чантичката си мъничко тефтерче и започва да отбелязва нещо.

-Какво записваш? — питаме я.

-Песните, на които хората танцуват най-много. За да ги имам и на моята сватба — отговаря тя.

Озадачени сме изключително много, защото нашата приятелка все още няма изгора, камо ли пък годеник. Обаче традицията си е традиция — жената трябва да се омъжи и туй–то. Да живее с тази мисъл за нея е просто и естествено, тук не става дума за любов. Любовта, ако я има, но не се вписва в общите изисквания, ще остане скътана някъде между сърдечните гънки и толкова. Женитбата ще се случи непременно, както непременно и М., и брат й ще се грижат за семейните маслинови насаждения, когато се пенсионират. Три години по-късно сме поканени на сватбата й. Пристига една красива покана с блестящи оранжеви букви, като за принцеса и принц! Двете МАЙКИ най-любезно ни канят на тържеството на децата си. Не се въздържам и за хиляден път информирам Емо, че в обучението по психопатология в Англия има курс „Гръцката майка. Контрол до скъсване! Потърпевшите са както съпруг, така и деца. Особено женските. Готвя се да развия темата за матриархата по Средиземноморието, но Емо ми напомня колко „динамична“ дискусия съм си навлякла последния път, когато съм започнала да обсъждам темата публично…

Заведението — едно малко НДК, е резервирано преди две години, гостите са 1500 — нито повече, нито по-малко. Тържеството по традиция се поема от семейството на момичето и задължително се провежда на нейна територия.

Тази вечер обаче е предсватбена.

Наели са ресторант извън града — на открито. Тук никое тържество не започва преди 21—22 часа. Просто е — заради жегите.

Под навеса сядат музикантите. Ще свирят критичи музичи(критяните заместват К с Ч, Х с Ш и пр.). Тук са вуйчовците на М., отдавнашни емигранти в Канада и в САЩ. Съпругата на един от тях — атинянка, се шегува с диалекта им, забелязала е, че и ние си правим майтап и се упражняваме. Тя подсилва ефекта на Ч-тата, казвайки „класичи критичи музичи“ вм. „класики критики музики“, което (правилно се досещате!) означава „класическа критска музика“.

Прииждат гости от двете роди — от майчина и от бащина. Понеже с Емо си нямаме компания по езиков критерий, забавляваме се да наблюдаваме и да гадаем. Например, защо по-възрастен мъж ще целува ръката на по-млад мъж? Има ли някаква йерархия тук и кой е най-главният? След като ги подреждаме по важност, започваме да гледаме на събирането като на епизод от сицилиански филм. Поразителна прилика!

Започват танците. М. повежда хорото — носи се плавно и елегантно, не хаби и капка пот. Стават и близките, играят ханиотики. Заглеждам се в краката, по-точно в глезените на жените. И младите, и по-възрастните се отличават с изключително грациозни глезени. При цялото това ядене как успяват да са така крехки? Насладата за ушите и очите продължава. Ние си тръгваме час след полунощ, пожелавайки голямо веселие на всички. Утре сутрин ще отпрашваме на тридневен автомобилен поход към мястото, на което Антъни Куин танцува сиртаки във филма „Зорба гъркът“ — Йерапетра и към четвъртия минойски център — Като Закрос.

Продължението:

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(2)

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(1)”

  1. […] сватбарското пътуване на Росица до Крит. В началото пообиколихме из Крит, за да идем на сватба, а днес… ще продължим в същия дух. Приятно […]

  2. Augusta каза:

    Подготвяме книга за диетата на о-в Крит и там въпросното „даго“ – сухарът със смлени домати и сирене фигурира като дакос. Ще съм благодарна за разяснение.

  3. Росица каза:

    Здравейте,
    да, имате право, това мезе обикновено се изписва като ДАКОС. Въпросът е в произношението на звука „К“, който се произнася по-задно от познатото ни и звучи по-особено. Ето в тази статия е дадена една приемлива транскрипция:

    http://greekfood.about.com/b/2006/08/15/fair-weather-food-cretan-dakos.htm

    Що се отнася до краесловното „С“, то е маркер за именителен падеж, доколкото схващам. Нещо като Йоргос /“Това е Йоргос“/ – в именителен падеж, но в звателен падеж, напр. „с“-то отпада /“Наздраве, Йорго!“/. Гръцкият ми не е много добър, може би друг ще ви обясни по-добре граматическата част.

    Вие сте написали мезето абсолютно правилно, така както изисква общоприетата транскрипция.

    Успех!

  4. Augusta каза:

    Сърдечно благодаря!

Leave a Reply


Switch to mobile version