юли 28 2006

Западни Балкани 2006 в 4 части

Гърция, Корфу, Албания, Черна гора, Хърватска

Предисловие

От години ме гложди любопитството да мина през Албания. Остров Корфу също ми беше мечта за посещение и почивка. Но тук се намесва жена ми – какво да правим в тази напечена Гърция, писна ми да гледам голи камънаци. Показвам сума картинки от Корфу, но нейното желание си остава Хърватска. Още повече след великолепната ни почивка лани на п-в Истрия. Но защо да правим семейни скандали, след като има компромис – ще отидем, и на Корфу, и в Далмация. Добре, а по средата? Черна гора я знаем, там проблеми няма, поне по крайморската част. Но 450 км Албания? Тук започвам ровене из сайтове. В нашенски – слаба работа – само едно пресичане, но от запад на изток, а ние сме от юг на север. В руски – по-добре, откъслечни статии от Virtualtourist и куражът постепенно идва. Като за сефте ще се задоволим с транзитно преминаване (най-вече заради сигурността на колата при евентуална нощувка). Следва сложна операция по резервации и потвърждения – все пак юли е в активния сезон по всички морета в тази част на света, а ние искаме една, три нощувки и само на едно място – 7. Маршрутът е София – Корфу (3 нощувки)- Албания – Будва, Ч.Гора (1 нощувка)- Дубровник, Хърватска (1 нощувка) – Сплит (7 нощувки) – Плитвички езера (1 нощувка) – Загреб-Белград-София.

Част 1. Гърция.

Тайната магистрала и остров Корфу И така, рано-рано тръгваме от София, теглим по една майна заради безкрайното разтакаване на пътя Перник-Дупница, на Кулата-Промахон всичко е спокойно и преминаваме за няколко минути.Пътят Солун-Игуменица е амбициозният проект на гръцкото правителство за трансбалкански коридор запад-изток – Via Egnatia, строен с парите на ЕС. Хубавото на тази магистрала е липсата на такси (засега), лошото – липсата на бензиностанции и места за отмора. И все пак, това е по-добрият път за западното крайбрежие. Голяма част от водачите не го знаят (най-вече от остарели пътни карти) и карат по класиката – Солун-Лариса-Трикала-Каламбака-Йоанина-Игуменица. По-странното е, че и в самата Гъриця готовите отсечки на този път не са популярни.
Продължението Гърция>>>

Част 2. Албания

Както се очакваше, това беше „гвоздеят” на маршрута ни. Първоначалната идея беше с фери да дебаркираме от Корфу директно на Саранда. Уви, оказа се, че монополистът на тази линия – IONIAN LINES е променил разписанието – сутрин в 9 часа тръгва „комета” за Саранда (тя не вози коли), а фери има само в 18.30. По този начин завръщането в Игуменица стана задължително. Оттам – два варианта:

Вариант 1: Игуменица-Йоанина-Какави-Гирокастер-Вльора (или Фиер) и на север по морето

Вариант 2 – крайморски: Игуменица-Бутринт-Саранда-Вльора-Дуръс-Шкодар.

Първият вариант предполагаше по-голямо връщане назад, но според гърците поне до Гирокастер пътят бил много добър.

Вторият вариант беше примамлив с крайморското пътуване, но до Саранда беше Terra Incognita. Тук започваме прилагане на поговорката – „с питане и Цариград се достига”….

Тази мъдрост ще ни върши незаменима работа през тотално безтабелната Албания. Първият обект на питане е Игуменишкото РПУ. Дежурната на портала се оказва твърдо гъркоезична, но ме насочва към експерт по тези пътища – бюфетчикът на барчето в РПУ-то. Тук уцелвам десятката – човекът ми начертава пътя, описва всички гръцки и албански села от Игуменица до Бутринт. На въпроса ми, какво е качеството на шосето, той прави добре известния международен жест с китка – „и тъй, и тъй”. Само след броени часове ще разберем, че това е мотото на всички албански пътища.
Продължението Албания>>>

Част 3. Черна гора

Почти по залез слънце влизаме в Черна гора – най-младата и мъничка държава на многострадалния ни полуостров. Но държавната история на Черна гора далеч не е само в последните два месеца. Това е едно от парченцата на полуострова, което най-късно прекланя глава пред султана и най-рано си извоюва права, автономия и независимост. Затова, въпреки еднаквия етнически произход, език и религия, логично е черногорци да се чувстват различни от сърбите – та те са били заедно само до 14-ти век и в югославските години.

Преди три години се смяхме на импровизираните митнически пунктове между Сърбия и Черна гора по „жестокия път” – Линската клисура. Сега заварваме младата държава с ново, тържествено знаме (червено със златен орел), гордо веещо се над крепостта на Будва. За разлика отпреди, сега преходът ни е изцяло крайморски. От албанската граница до крайбрежния път ни води тесен път, който лъкатуши като лабиринт в гъсти гори и зашумени селца, доста от тях – с джамии. Най-сетне под нас като броеница са светлините на Улцин, Бар и крайбрежния осветен път. По мъничкото, колкото „една човешка длан”, но златоносно крайбрежие населените места и курортите следват един след друг – няма нито един неоползотворен залив. За разлика от безводната карстова пустиня в Южна Албания, а до голяма степен и в Централна Далмация, Бог не е пестил зеленината в Черна гора – от Бар до Будва, през Которския фиорд, та чак до Херцегнови и хърватската граница. Тук карстът е отстъпил чак до втория ред планински хребети.
Продължението Албания>>>

Част 4. Отново в Хърватска. Далмация и Плитвичките езера

Ето ни отново в Хърватска. За втора поредна година прекарваме едноседмична почивка там, така че ще се постарая да не се повтарям. И докато миналата година посветихме на Истрия, сега е време за Далмация.
Разходката ни започва с нейната перла – Дубровник. Това е място, което непременно трябва да бъде видяно. Много градове по Адриатика имат италианско-венецианска атмосфера, но Дубровник е изцяло запазен – от крепостната стена до тесните и криволичещи улички. Всъщност най-варварската интервенция върху този прекрасен град е извършена през 90-те години от сръбската авиация и флот. Затова всички покриви в стария град са нови, а по белокаменните фасади все още личат следи от шрапнели. Личат все още в психиката и пропагандата на хърватите – всяка новинарска емисия без изключение започва с вести от Босна и Херцеговина, Сърбия или със споровете на Република Хърватска с нейните съседи. Каквито и препоръки да дам за този град, колкото и пътеводителя да прочетете, все нещо ще пропуснете. Изберете по-нормални температури и се качете на тази стена – предстои ви великолепна обиколка отгоре над целия град на фона на безкрайното синьо море (в Хърватска човек почти не вижда открито море – срещу всеки град има острови, полуострови). Пийте по едно кафе или коктейл на кафенето при кметицата или на артистичните джаз-кафенета на площадите. Опитайте даровете на морето. (моята препоръка – рибата zubatac – вкусна бяла риба http://www.spearfish.org/e107_plugins/content/content.php?content.48 . Не се бойте да пиете от градските чешми – водата е студена и хубава (кой знае защо върху кръглата чешма с много чучури в началото на стария град е изградено кубе като на ислямско теке). Твърди се, че дубровнишката вода е благословена от Свети Блахо (Блазиус), покровител на града. Скептичен съм към такива туристически клишета, но в студения март на 2003 г. тази вода, съчетана със сладолед, за ден излекува болното ми гърло (все пак светецът ми е малко адаш). С плажове Дубровник не може да изненада българите, но ако сте на почивка за повече време – разходете се по островите. Ако все още не сте посетили Дубровник заради тежкия път през планините на Сърбия и Черна гора, има алтернатива – по магистрала до Сплит и оттам са към 200 километра.
Продължението Хърватска>>>

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply