Западни Балкани 2006 в 4 части

Гърция, Корфу, Албания, Черна гора, Хърватска

Предисловие

От години ме гложди любопитството да мина през Албания. Остров Корфу също ми беше мечта за посещение и почивка. Но тук се намесва жена ми – какво да правим в тази напечена Гърция, писна ми да гледам голи камънаци. Показвам сума картинки от Корфу, но нейното желание си остава Хърватска. Още повече след великолепната ни почивка лани на п-в Истрия. Но защо да правим семейни скандали, след като има компромис – ще отидем, и на Корфу, и в Далмация. Добре, а по средата? Черна гора я знаем, там проблеми няма, поне по крайморската част. Но 450 км Албания? Тук започвам ровене из сайтове. В нашенски – слаба работа – само едно пресичане, но от запад на изток, а ние сме от юг на север. В руски – по-добре, откъслечни статии от Virtualtourist и куражът постепенно идва. Като за сефте ще се задоволим с транзитно преминаване (най-вече заради сигурността на колата при евентуална нощувка). Следва сложна операция по резервации и потвърждения – все пак юли е в активния сезон по всички морета в тази част на света, а ние искаме една, три нощувки и само на едно място – 7. Маршрутът е София – Корфу (3 нощувки)- Албания – Будва, Ч.Гора (1 нощувка)- Дубровник, Хърватска (1 нощувка) – Сплит (7 нощувки) – Плитвички езера (1 нощувка) – Загреб-Белград-София.

Част 1. Гърция.

Тайната магистрала и остров Корфу И така, рано-рано тръгваме от София, теглим по една майна заради безкрайното разтакаване на пътя Перник-Дупница, на Кулата-Промахон всичко е спокойно и преминаваме за няколко минути.Пътят Солун-Игуменица е амбициозният проект на гръцкото правителство за трансбалкански коридор запад-изток – Via Egnatia, строен с парите на ЕС. Хубавото на тази магистрала е липсата на такси (засега), лошото – липсата на бензиностанции и места за отмора. И все пак, това е по-добрият път за западното крайбрежие. Голяма част от водачите не го знаят (най-вече от остарели пътни карти) и карат по класиката – Солун-Лариса-Трикала-Каламбака-Йоанина-Игуменица. По-странното е, че и в самата Гъриця готовите отсечки на този път не са популярни.
Продължението Гърция>>>

Част 2. Албания

Както се очакваше, това беше „гвоздеят” на маршрута ни. Първоначалната идея беше с фери да дебаркираме от Корфу директно на Саранда. Уви, оказа се, че монополистът на тази линия – IONIAN LINES е променил разписанието – сутрин в 9 часа тръгва „комета” за Саранда (тя не вози коли), а фери има само в 18.30. По този начин завръщането в Игуменица стана задължително. Оттам – два варианта:

Вариант 1: Игуменица-Йоанина-Какави-Гирокастер-Вльора (или Фиер) и на север по морето

Вариант 2 – крайморски: Игуменица-Бутринт-Саранда-Вльора-Дуръс-Шкодар.

Първият вариант предполагаше по-голямо връщане назад, но според гърците поне до Гирокастер пътят бил много добър.

Вторият вариант беше примамлив с крайморското пътуване, но до Саранда беше Terra Incognita. Тук започваме прилагане на поговорката – „с питане и Цариград се достига”….

Тази мъдрост ще ни върши незаменима работа през тотално безтабелната Албания. Първият обект на питане е Игуменишкото РПУ. Дежурната на портала се оказва твърдо гъркоезична, но ме насочва към експерт по тези пътища – бюфетчикът на барчето в РПУ-то. Тук уцелвам десятката – човекът ми начертава пътя, описва всички гръцки и албански села от Игуменица до Бутринт. На въпроса ми, какво е качеството на шосето, той прави добре известния международен жест с китка – „и тъй, и тъй”. Само след броени часове ще разберем, че това е мотото на всички албански пътища.
Продължението Албания>>>

Част 3. Черна гора

Почти по залез слънце влизаме в Черна гора – най-младата и мъничка държава на многострадалния ни полуостров. Но държавната история на Черна гора далеч не е само в последните два месеца. Това е едно от парченцата на полуострова, което най-късно прекланя глава пред султана и най-рано си извоюва права, автономия и независимост. Затова, въпреки еднаквия етнически произход, език и религия, логично е черногорци да се чувстват различни от сърбите – та те са били заедно само до 14-ти век и в югославските години.

Преди три години се смяхме на импровизираните митнически пунктове между Сърбия и Черна гора по „жестокия път” – Линската клисура. Сега заварваме младата държава с ново, тържествено знаме (червено със златен орел), гордо веещо се над крепостта на Будва. За разлика отпреди, сега преходът ни е изцяло крайморски. От албанската граница до крайбрежния път ни води тесен път, който лъкатуши като лабиринт в гъсти гори и зашумени селца, доста от тях – с джамии. Най-сетне под нас като броеница са светлините на Улцин, Бар и крайбрежния осветен път. По мъничкото, колкото „една човешка длан”, но златоносно крайбрежие населените места и курортите следват един след друг – няма нито един неоползотворен залив. За разлика от безводната карстова пустиня в Южна Албания, а до голяма степен и в Централна Далмация, Бог не е пестил зеленината в Черна гора – от Бар до Будва, през Которския фиорд, та чак до Херцегнови и хърватската граница. Тук карстът е отстъпил чак до втория ред планински хребети.
Продължението Албания>>>

Част 4. Отново в Хърватска. Далмация и Плитвичките езера

Ето ни отново в Хърватска. За втора поредна година прекарваме едноседмична почивка там, така че ще се постарая да не се повтарям. И докато миналата година посветихме на Истрия, сега е време за Далмация.
Разходката ни започва с нейната перла – Дубровник. Това е място, което непременно трябва да бъде видяно. Много градове по Адриатика имат италианско-венецианска атмосфера, но Дубровник е изцяло запазен – от крепостната стена до тесните и криволичещи улички. Всъщност най-варварската интервенция върху този прекрасен град е извършена през 90-те години от сръбската авиация и флот. Затова всички покриви в стария град са нови, а по белокаменните фасади все още личат следи от шрапнели. Личат все още в психиката и пропагандата на хърватите – всяка новинарска емисия без изключение започва с вести от Босна и Херцеговина, Сърбия или със споровете на Република Хърватска с нейните съседи. Каквито и препоръки да дам за този град, колкото и пътеводителя да прочетете, все нещо ще пропуснете. Изберете по-нормални температури и се качете на тази стена – предстои ви великолепна обиколка отгоре над целия град на фона на безкрайното синьо море (в Хърватска човек почти не вижда открито море – срещу всеки град има острови, полуострови). Пийте по едно кафе или коктейл на кафенето при кметицата или на артистичните джаз-кафенета на площадите. Опитайте даровете на морето. (моята препоръка – рибата zubatac – вкусна бяла риба http://www.spearfish.org/e107_plugins/content/content.php?content.48 . Не се бойте да пиете от градските чешми – водата е студена и хубава (кой знае защо върху кръглата чешма с много чучури в началото на стария град е изградено кубе като на ислямско теке). Твърди се, че дубровнишката вода е благословена от Свети Блахо (Блазиус), покровител на града. Скептичен съм към такива туристически клишета, но в студения март на 2003 г. тази вода, съчетана със сладолед, за ден излекува болното ми гърло (все пак светецът ми е малко адаш). С плажове Дубровник не може да изненада българите, но ако сте на почивка за повече време – разходете се по островите. Ако все още не сте посетили Дубровник заради тежкия път през планините на Сърбия и Черна гора, има алтернатива – по магистрала до Сплит и оттам са към 200 километра.
Продължението Хърватска>>>

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.