сеп. 04 2009

Из Стара планина

Да се качим на Балкана, какво ще кажете? Наш водач ще бъде Петър — приятно четене:

Из Стара планина

Този, който обича природата, обича и Господ. Сред природата, между големите хълмове, върхове и скали, човек разбира колко е мъничък и колко е голяма Божията милост и добрата му десница върху нас. И така в хижите, където спахме (на места без топла вода и т. н.) разбираме, че сме свикнали да приемаме нещата за даденост, а всъщност трябва да сме благодарни на Господ за всичко.

ДЕН 1 и 2

Написахме това въведение за Господ, поради водителството му през целия ни път. Още от най-ранни зори на първия ни ден приключението започна. Качихме се първи на влака в първия вагон, но както пише в Библията „първите ще станат последни“, т. е. ние се озовахме в последния вагон, защото влака тръгна в обратна посока — гара София Север.

От началната точка на нашето пътуване — с. Розино, по пътя нагоре към планината, срещнахме няколко човека от местното население — предимно гъбари. Това, което ни удиви най-много беше тяхната сърдечност, отзивчивост и спокойствие. Когато питахме един от гъбарите: „Как е“, той отговори кратичко: „Добре“, въпреки че не беше набрал много гъби, въпреки че обувките му бяха скъсани. „Не се оплаквате значи“, продължихме разговора ние, а той скромничко отвърна: „Не“. Хората, които живеят сред природата, сякаш нямат нужда от много, за да са доволни! Този, който е близо до природата, е близо до Бог! Когато пред нас се разкриха гледки, спиращи дъха още в първите дни на прехода ни, осъзнахме колко сме малки и се възхитихме на величественото Божие творение!

Уроци от този ден:

1) Когато се държиш добре с един човек, той ти отвръща с добро

2) Трябва да следиш постоянно маркировката

3) Когато няма или свърши маркировката, трябва да следиш желоните

4) Ако и тях ги няма, използваш компаса и сравняваш релефа по картата, по възможност на място, където имаш добра видимост за релефа.

В този първи ден се изгубихме на път за хижа Ехо. Божията помощ се прояви чрез параклиса Св. Троица, построен на 1700 м. надморска височина, на 10 мин. от хижа Ехо. Не се отказахме и стигнахме първата хижа от прехода ни, която се оказа от другата страна на склона. Ако не бяхме видели покрива на параклиса, който ни даде надежда, вероятно щяхме да спим под звездите и на силния вятър.

В хижа „Козя стена“ работи хижарят с най-много стаж в централната част на Стара планина, Бай Вълко, с над 20 години стаж. Въпреки че имаше суров вид, се оказа много точен и печен. През тези първи 2 дена хапнахме малини, диви ягоди и боровинки…

ДЕН 3

На път за най-хубавата, уютна и устроена хижа „Дерменка“ минахме през

заслон „Орлово гнездо“,

където срещнахме бай Иван от Сопот на 48 г., който се присъедини към нашата трапеза и ни нагости със салата и ракийка, наденичка и бяло винце и разменихме сладки приказки. Даже ни наточи ½ л. от домашното бяло винце за изпът и ни изпрати на 20 м. от заслона, въпреки че беше с контузия на крака. Тъй като работи във военен завод имаше огромното желание да гръмне с „малко топче“ в наша чест, но беше твърде загрижен за спокойствието на близките кучета и гости на заслона.

С три думи: много благ човек! През цялата екскурзия Господ използваше всякакви хора, които ни нагостяваха и ни помагаха с насоки.

И така

стигнахме до заветната хижа Дерменка,

която стопли сърцата ни още като видяхме покрива й — олицетворяващ българския трибагреник. В тази хижа се запознахме с две девойки, обичащи планината и живота. Водихме смислени разговори и оставихме добри впечатления в тях, както и те в нас, въпреки че имаше различни мнения по някои от темите. Като цяло хората, които срещаш високо в планината, далеч от града, са ведри и стойностни хора.

Също така видяхме как могат да съжителстват кучето Лъки (порода Мопс) и котката Рижко.

ДЕН 4 — беше отреден за почивка в същата уютна хижа.

ДЕН 5

Стигнахме хижа „Васил Левски“, където условията ни върнаха в годините преди нашето раждане (1984 и 1986) и бяхме свидетели на старчески пубертет в средна възраст от страна на някои от гостите на хижата. Също как хора на 20 години могат да се държат по-зряло от 50-годишни.

ДЕН 6

По пътя за хижа Рай ни нападнаха 2 от 3 кучета, които пазеха стадо овце без овчар. С Божията помощ и малко уплаха срещнахме овчаря, който се оказа също толкова враждебен, колкото и кучетата. След като се пошегувахме с него като му направихме лека забележка, че има верни кучета, той ни попита откъде сме. Като разбра че сме от София, той изръмжа: „Като сте от София, стойте си в София, какво правите в Балкана?!“ За разлика от него, жена му беше много ведра и учтива и на същия въпрос „Откъде сте“, след нашия отговор, тя отвърна: “
За да се обикне родината, тя трябва да се опознае.

Райско пръскало, Карлово, България

Близостта на х. Рай до изходен пункт и като добавим, че беше съботен ден ни сблъска с голата истина, че хората идват не да почиват, а да пият. Един от посетителите ни посрещна с въпроса: „Вие къркате ли?“

След като хижарят ни обеща, че ще ни настани „след малко“ (1 ч. и 30 мин.) пред нас се разгърна „невероятната възможност“ да спим на нарове с повече от 15 човека наредени един до друг като кебапчета на скара или да вземем клатещо се двуетажно легло и ние направихме мъдрия избор в полза на самостоятелността.

След бурен дъжд и ярко слънце привечер отидохме на вечерен излет в подножието на водопада „Райско пръскало“, намиращ се в близост до хижата. Под звуците на шумящата вода, падаща от водопада и на хубави песни от китайско радио за 10 лв. Хапнахме хубаво и кажи-речи скромно.

 

По този начин се „надишахме с въздух“ за предстоящото ни спане в т. нар. „мансарда“ или „конюшна“, представляваща таванска стая с около 40 души. Имаше само 2 леко отварящи се прозореца, за щастие до един от които беше нашето легло. С две думи „болнично отделение“. Има и стаи с по-нормални условия, но „малцина са избраните“ — те са за хора с предварителна резервация. Ние не попаднахме в това число, защото маршрута ни се измени с един ден, а поради липсата на обхват не можахме да я променим за следващата вечер.

 

Въпреки несгодите за втора поредна вечер, този път заради един човек-дъскорезница, се запознахме с един свестен човек от Бургас и една двойка на средна възраст от Варна – Ангел и Елза. Ей, тия варненци – много печени! Оказа се, че маршрутът ни за следващите два дни горе-долу е еднакъв и ги прекарахме почти изцяло заедно.

ДЕН 7

SDC10091Малко преди да изкачим заедно заслон Ботев, намиращ се в подножието на връх Ботев, изведнъж се спуснаха облаци, гъсти като сценичен дим на някой концерт на Металика. ;)Тъй като метерологичните условия не позволиха да изкачим връх Ботев, пийнахме вместо по една студена вода, по един топъл чай в заслона и продължихме сами пътя си за х. Плевен, където беше последната ни дестинация от маршрута. В гъстата мъгла с видимост до 5 м. осъзнахме важността на компаса.

Имаше сравнително добри условия в

хижа Плевен

След като единият се изкъпа с топла вода, а другият със студена, вечеряхме на сладки приказки с Ангел и Елза, както и в компанията на голямото куче Бат Баян (порода Ландзеер).

ДЕН 8

SDC10093

На сутринта с Ангел и Елза пийнахме по топъл чай, сред красивата панорамна гледка, откриваща се от терасата на х. Плевен. Те ни разведоха в град Априлци (обединение от 4 села), родният край на бащата на Ангел и след това посетихме и Троянският манастир, който ни очарова със спокойствието и зеленината си. За съжаление стаята скривалище на Васил Левски не беше отворена.

Разменихме си малки сувенири за спомен и без Троянска ракия (тъй като вече не продават) продължихме пътя си заедно до автогарата на Троян, където пътищата ни се разделиха. Докато чакахме рейса за София (около 2 часа) обядвахме, побъбрихме си за живота и се посмяхме с един местен на 42 г.

Качихме се на автобуса и разказът ни свършва дотук на половин час от София.

Благодарим на Господ за водителството Му по време на пътуването, за прекрасното време, за хубавите хора и невероятното творение Стара планина – Централен Балкан.

Автор: Петър Рашев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Стара планина

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply