сеп. 01 2009

Пътуване до Париж иии… Дисниленд! (2)

Published by at 9:00 under Жоро Кодинов,Париж

Продължаваме с пътуването на Жоро из Париж. Вече бяхме с него до Дисниленд, а сега тръгваме да превземем столицата на света. Приятно четене:

Пътуване до Париж иии… Дисниленд!

част втора

Париж

След десетина спирки на градската железница (надземни и подземни) и към половин час пристигнахме на „нашата“ спирка: площад Шарл де Гол Етоал. Още тук се убедих че при французите нищо не е очевидно: площадът е на Триумфалната арка, но се казва Шарл де Гол (както половината неща в Париж всъщност) а пък хората му викат „звездата“ (Etoile) понеже улиците излизат от него във формата на звезда. Явно е сложно за френската свободолюбива душа да се спре на едно единствено име.

Френската душа…

странно нещо е тя (ако въобще е едно нещо). Дали това е пенсионера, който облечен в най-хубавия си костюм с кройка много модерна през 70-те се разхожда самотен сред туристите по къси панталони ядящи Макдоналдс на Шан’з Елизе? Или пък е чернокожия (та чак син) младеж който продава ключодържатели с Айфеловата кула за арабските си „босове“? Или пък е галския келнер в „The Beer Station Etoile“ който горещо ти препоръчва лучената супа под рекламите за ирландска бира? А може би е азиатската контрольорка в музея за съвременно изкуство Musée d’Orsay? Май е по малко от всичко.
Франция е невероятна държава. Париж е невероятно, макар и доста мръсно, място. Този град е като млада любовница: много своенравна и държаща се като дете понякога, но винаги с блеснали очи и готовност да се изфука. Не можеш да не обичаш този град: дори и грозните му страни не могат да те отблъснат от него. Точно когато ти се иска да го мразиш и срещаш някое от лицата му което не си виждал досега и то успява да ти върне първоначалния ентусиазъм.
Хмм… явно и мен ме е заразил афинитета на този град към философстване…

Както и да е: обратно към фактите.

Хотелът

ни се оказа на 250 метра от Триумфалната арка в една от еднообразните парижки сгради, които дължим на многоуважаемия барон Хаусман. Но пък явно парижани не му се сърдят: има си цяла (централна) улица на негово име.

И как да му се сърдят: на него дължат т. н. закон за отстоянието: ширината на улицата определя височината на сградите на нея. И изключения няма, е освен едно (небостъргача Монпарнас), но за него французите още съжаляват. Я сега си представете такъв закон да се спазва по този начин в Пловдив?! Не можете, а?! Когато можете „Шъ съ опраийм“, не по-рано!
Въобще целия център на средновековен Париж е преоран от уважаемия барон (подкрепян от Наполеон разбира се), малките сладки криволичещи средновековни улички са пратени по дяволите и са поставени основите на един велик град. Всъщност всеки велик град в един период на своята история минава през подобна фаза. Просто в Париж тази фаза е била много по-всеобхватна. И затова града е един от най-големите метрополиси на континентална Европа. Но всъщност самия Париж е 2.5 милиона. Просто кмета (който обитава един супер дворец) е начертал един кръг около Лувъра и е казал: зад околовръстното столичани няма. Софийската мечта!

За хотела…

Хотела се оказа една седем етажна сграда в която коридорите са точно толкова широки че да мине човек с куфар, мазето (по-скоро част от него, как така цялото мазе) се използва за сервиране на кроасаните за закуската и тераските на стаите са точно колкото да се сложи един стол (стил II-ра империя както разбрахме по-късно).

Всичко в Париж е много мъндзаресто и сгъчкано:

масичките в бистрата са колкото по-голяма тава; разстоянието между тях е точно колкото да премине слабичка французойка и освен това всички ъгли са вече заети. Това сигурно е понеже всичко в Париж е много скъпо. Скъп е транспорта (билета започва от 3 лв), скъпи са заведенията (ядене в най-непретенциозното бистро започва от 20 евро на калпак) и магазините и те са скъпи (сигурно защото сме свикнали на китайската и турска стока в България). Има и начин да се видят чудесата на града за по-малко от 30 алтериански долара на ден (и тълпите американски back-packer-и дето си търсят музата не в Монтана ами в Париж отдавна са го открили уверен съм), но като цяло се подгответе с доста евро ако искате да запазите българския си стандарт на живот.

Освен с евро се запасете и с търпение:

тълпите, съответно и опашките пред „атракциите“ (все пак идвам от Дисниленд, където тези неща си имат име) са невероятни. Но и невероятно организирани: — въженца, пилончета и разпоредители на всеки ъгъл. Примерно за „качване“ на Айфеловата кула се чака над час. На слизане: пак толкова. Ако не ти отърва или скачай или хващай стълбите (там не видях опашка). Аз понеже имам малко страх от високото не посмях да хвана асансьора от втория до последния етаж на кулата. Но Веселка и децата го хванаха и бяха много доволни. съжалявам че не се насилих.

На Айфеловата кула отиде цял един предиобед:

с придвижването пеша от хотела и чакането.
Следобеда посветихме на най-рекламирания Парижки мол (Galeries Lafayette). Отидохме там като се извинихме пред себе си че трябва да си купим по една по-дебела дрешка с оглед на прогнозата и като знаехме че не сме си взели дебели дрехи. Да бе, да! Този магазин е една витрина на парижката модна индустрия. Имаше примерно baby Dior: разцепихме се от смях. Но освен Prêt-à-Porter-то имаше и по-неизвестни но доста добри френски марки които не бяха с цени тип „Не пипай или докажи че си китайски турист“. Аз си взех ветро- и водоустойчиво яке каквото от доста време се опитвах да си купя от България, а Веселка и децата си намериха sweatshirt-и.

Имаше и цял етаж с парфюми, но аз винаги пазарувам тези неща от магазините по летищата.
На връщане взехме такси: оказа се по-евтино от това в Будапеща! Да му се ненадяваш. Въобще такситата в Париж карат стриктно на таксиметър и (на фона на всичко останало) не са скъпи. Само дето ако сте повече от 3-ма човека (колкото нормално се събират на задната седалка) е по-добре да питате предварително, защото някои шофьори ги мързи или пък не искат да си разчистват предната седалка и може да се опитат да ви вземат някое и друго евро за „услугата“ да качат някого на предната седалка.

Открихме

най-добрия (според мен) начин да се разгледа Париж:

автобусите на принципа hop-on/hop-off. Това е нещо като редовна автобусна линия (с автобуси през 5 мин) но спираща на основните атракции в центъра на Париж и използваща автобуси на два етажа с открит горен етаж на които до всяка седалка има пулт за включване на слушалки (които ти раздават заедно с билета и си остават за теб) с превод на екскурзоводска програма на 6 езика.
Билета важи 2 дена: можеш да слизаш и да се качваш колкото си искаш в рамките на тези два дена. Не са включени входни такси за атракциите (където има) но пък и това е честно според мен: не всеки иска да разгледа всичко. Голяма червена точка за агента ни от Астрал Холидейс задето ни ги препоръча. Ние хванахме „les cars rouges“. Това са едни червени автобуси. Но ви препоръчвам зелените (нещо с open беше). Те имат 2 маршрута и повече спирки, а цените са същите.
За тези два дена успяхме да се включим (и децата да ни изтърпят) да разгледаме Лувъра (колкото може да се разгледа това нещо за 3—4 часа), музея на марината, катедралата Нотрдам, музея на съвременното изкуство, градините Тюйлери и Марсово поле и „малкия“ и „големия“ дворец. Не слязохме на дома на инвалидите и на площад Конкорд защото се виждаха и от автобуса и не ходихме пеша по шанз елизе (освен в края й до триумфалната арка) защото има някои неща които можеш и някои неща които не можеш да правиш когато си с малки деца. Ходенето на дълги разстояния пеша е едно от нещата, които не може.

Лучената супа. Вкусно. Нищо че един гълъб реши да я „гарнира“

По същата причина вечеряхме по малките бистра около хотела (или за мой най-голям срам в Макдоналдс, но пък аз и Веселка не ядохме там, а само децата. И… и… имаше и безплатно wifi). Но добре че послушах съвета на wiki travel и избягвахме ресторантите близо до големи туристически атракции. Храната беше превъзходна (нищо, че трябваше да внимаваме за диетата на Веселка). Ще кажа само две думи: лучена супа и прясно приготвен стек тартар! Естествено полят с френско вино.

„Прозрачния“ хотел

Едно от нещата, които трябва да правиш като си с малки деца е да се прибираш рано в хотела. Но пък провидението ни компенсира за липсата на зрелища: точно срещу прозореца ни се оказа някакъв шикарен хотел с напълно остъклена фасада (заместваща цяла една стена на всяка от стаите) и луминисцентно осветление под всяка стая. Имаше някакви тюлени завеси, но те нищо не скриваха. Само дебелите завеси помагаха, но пък малко хора ги ползваха.

Последния ден си оставихме багажа на гардероб в хотела (понеже полета ни беше от 18:00 местно време) и се разходихме по Шан’з Елизе. Имаха фирмен магазин на Пежо! Преглътнах яда си и подтика си да отида да се оплача от нашите български юнаци и купих на малкия количка. Много се зарадва детето. Количката беше хубава.

След това си дотътрихме багажите до спирката на Cars Air France на Триумфалната арка. От там много комфортно стигнахме до летището (с изключение на Любо който си игра на електронната игра и му стана лошо както обикновенно му става в кола ако не гледа напред). А и цената на тези автобуси не е лоша: към 40-на евро излезе пътуването на цялата фамилия. Билети се продават в автобуса.

На летището Air France държаха да ми напомнят защо не летя с тях.

Оказа се че липсата на магазини в Софийското летище е направо претъпканост пред наличните магазини в Терминал 2F. Оказа се че си купуваш храната замразена и има микровълнова печка на която да си я притоплиш!!! На тръгване първо ни провериха билетите и паспортите около 5 пъти след официалния passport control. За разлика от пристигането ни този път ни натовариха в един автобус, закараха ни пред някакъв хангар на около 2—3 км. Пред хангара стоеше самолет, който току-що зареждаха. Затова след 15-на мин чакане ни пускаха на групи по 5 човека да притичваме между машините. След това в самолета казаха на 10 годишната ми дъщеря че била „too old“ да получи от играчките за 1 евро които стюардесата раздаваше на децата за разлика от полета към Париж където й дадоха без въпроси. А храната беше нещо което нито можеше да се определи какво е, нито можеше да се яде.

Май другия път пак ще опитам Bulgaria Air.

Абе Париж добре, но по-добро от дома няма. Дори не ми се заседява тук (така както ми се заседяваше в Англия примерно). Да дойдеш и да видиш е супер. Но не и за повече според мен.

Автор: Жоро Кодинов

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Пътуване до Париж иии… Дисниленд! (2)”

  1. Илия каза:

    И аз бях скоро в Париж.

    Полетът ми излезе 180 евро с Австрийските авиолинии през Виена и съм много доволен. Другия път опитай тях. 🙂 Престоят във Виена е 1 час, но трябва да запазиш билетите няколко месеца по-рано.

  2. Жоро каза:

    хехе, австрийците скоро ще престанат да съществуват : Lufthansa ги е придобила. Иначе и аз съм им фен. Но полета не е директен (което е проблем ако си с 2 деца). А и цената ма билетите е една фикция която се мени като цената на локума на ориенталски пазар (според търсенето и предлагането).

  3. Илия каза:

    Едва ли ще престанат да съществуват – стават подразделение на Lufthansa, но си запазват всичко.

    Това са компаниите, собственост на Lufthansa:
    * Air Dolomiti
    * Austrian Airlines
    * British Midland Airways Limited
    * Eurowings
    * Germanwings
    * Lufthansa Cargo
    * Lufthansa CityLine
    * Lufthansa Italia
    * Lufthansa Regional
    * Swiss International Air Lines

  4. Djgeorgie каза:

    Има и един друг вариант за евтин трансфер. През Лондон. Полет с Wizzair до Luton и от там с Easyjet до Париж.

  5. Жоро каза:

    @Djgeorgie : виж : най-евтино е с колело. или пеша. Но дали е най-удобно ? 🙂

  6. Жоро каза:

    @Илия. да бе ! да ! така искат да си мислят клиентите в момента. В голямата корпорация всичко е предпоследно.

Leave a Reply


Switch to mobile version