авг. 31 2009

От Синоп до Агри (Из Турция на мотор, 2009г – 2 част)

Продължаваме с обиколката на Владича из Турция с мотор. Оставихме го в подстъпите на Синоп. Днес ще преминем от Синоп през Трабзон и Арзурум, за да стигнем до Агри. Приятно четене:

Из Турция на мотор — 2009г

част втора

От Синоп до Агри

16 юни 2009 вторник (изминати 358 км)

Тръгнахме към 9 часа. Преминахме меките пясъци без проблеми и изскочихме на асфалт. Преди това, обаче си поправих мотора. Шинирах тръбата с щанга от КТМ, която се оказа много подходяща за целта и затегнах всичко с тиксо, и свински опашки. На вид стана здраво. Мисля че ще издържи до България. После отидохме в

Синоп,

който беше на около 20 км от лагера. Там, до като се снимах до табелата на града, Иво и Илята намериха гумаджия, който за лири залепи спуканата преди два дни задна вътршна гума.

После се забихме на пристанището, за да пием чай и да разглеждаме крепостта. Стените ѝ са високи до 30 метра. В най-високата кула има кафе. Постояхме малко там поснимахме и погледахме пейзажа от високо. Не знам дали е превземана някога тази крепост с щурм, но лично на мен това ми се стори абсолютно невъзможно. По 3 метра дебели стени и 30 метра високи, колкото 10 етажен блок. Да бягаш под тях с копие и меч, за да ги превземеш на мен ми се струва адски демотивиращо и невъзможно.

Закусихме под стените. Там на масата имаше турски вестник „Хабер 57“, който подробно разгледахме. После напълнихме резервоарите и поехме към Самсун. Пътят се отвори. Стана по-широк и с хубави мазни завои. Глътнахме километрите за нула време.

Самсун

е доста голям град на голям залив. Исках да се снимам пред табелата му, но някак неусетно махалите и селата преминаха в добре подреден и подържан град с много зеленина, светофари и кръстовища. Искахме да спрем в центъра, но там се оказа голяма лудница и тарапана от хора, и превозни средства. Успяхме да направим само една почетна обиколка с моторите, около центъра и поехме към следващият по-голям град от маршута Орду. Времето започна да се разваля и от морето запълзяха черни облаци. Малко преди

Орду

се срещнахме с фронта и дъждът. За наш късмет ни забърса само опашката на този фронт, та дъжда беше слаб, но всичко по пътя стана вир вода. Добре че пътят тук беше прав и широк. След 40—50 км изскочихме пак на сух асфалт. Към 19 часа намерихме къмпинг на плажа, след едно малко градче Гюяйлъ. Казаха че няма да ни вземат пари за палатките, ако вечеряме при тях в ресторанта, защото още не било в сезона. Така и направихме. Лаврака им беше много хубав. Поляхме го с Туборг. Този ден минахме 358 км. До Трабзон ни оставаха по-малко от 200 км и напускаме Черно море.

Атракцията на този къмпинг беше малко черно-бяло зайче, което непрекъснато се въртеше около нас и моторите. Опитахме се да го хванем, но се оказа, че неговите реакции са много по-добри от нашите. За първи път виждахме заек моторджия и бяхме очаровани. Времето продължава да е облачно. Дано да не вали.

17 юни 2009 сряда (изминати 207 км)

Днес беше ден за почивка. Още вечерта се бяхме разбрали, че първо ще правим плаж, а после ще тръгваме. Само, че към 5 часа сутринта закапа дъжд и си помислих, че схемата ще се провали. Към 9 часа, обаче разкъса облаците, изгря слънце и поплувахме в морето. Най-накрая успяхме да хванем зайчето за дългите уши и малко да се порадваме на пухкавата му козина. После събрахме катуна и към 12 часа потеглихме.

Пътят е четирилентов, като магистрала и поддържахме 100 км/час. Не че не можем да караме и доста по-бързо, но не ни се плащат глоби. Даже и със 100 км/час сме в крачка, защото колите са ограничени до 90 км/час, а моторите до 80, но за сега, за 100 км/час не сме имали проблеми. Минахме през

Гиресун,

който е красив 90-хиляден град.

До пътя там снимах най-вероятно джамия, която беше построена и облицована, но без минарето. Без минарето си е абсолютна църква в романски стил. После стигнахме

Трабзон

229-хиляден град с красиви цветни сгради, които стъпаловидно се спускат към морето. В центъра на града срещу морето е църквата Света София с каменна кула камбанария. Снимах я от шосето, по което минахме.

Имаше и други интересни неща, които утре ще се опитам да снимам. Подминахме Трабзон и на 25 км след него в

Аракли

намерихме някакво лятно ресторантче, което все още не работеше, защото не е започнал сезона, но персонала беше там. Попитахме дали можем да разпънем палатки, ако ядем при тях и те се съгласиха. Разпънахме под дърветата до масите. Беше към 17 часа. Един от турците, които обслужваха скарата дойде да ни разпитва и да ни прави мохабет. После обяви, че Иво бил най-красивият от нас и му отправи недвусмислени намеци за секс. Отбихме атаките, но Иво сериозно се притесни от анадолските мераци… Минахме само 207 км днес, но нали ни беше почивен ден. После пак се изкъпах и плувах в морето. Днес съм на пълна програма с два плажа. Утре ще се разделим с агитката, но ще се съберем пак в Ерзурум.

18 юни 2009 четвъртък (изминати 561 км)

Станахме рано към 6 часа и към 7 вече бяхме готови за път. Иво и Илята тръгват нататък към Оф и Ризе, за да минат през някакъв проход до 2700 м н.в. Аз се върнах 25 км назад в Трабзон, за да хвана главния път към Ерзурум.

Летището на Трабзон

е построено на брега на морето до плажа. Пистата за кацане е успоредна на крайбрежната магистрала, от която я дели само една ограда. Пистата е няколко километра дълга и най-вероятно приема международни полети. Докато се чудех, къде да спра, за да снимам и видях табелата наляво за Ерзурум. Пристроих се и завих, а следминути Трабзон остана зад гърба ми.

В момента, в който свих към планината и обстановката коренно се промени. Не остана и помен от морето, а започна сериозен планински проход. След по-малко от час бях вече в облаците (мъглата), всичко стана мокро и запонах да си обличам още дрехи. Пътят беше много хубав с три платна + аварийни и даже беше маркиран с жълта боя. После се спуснах към село Мачка. От там, от центъра се отбива път за

манастира Сумела

Манастирът е високо в планината. Изграден е в средата на отвесни скали от православни християни. Пътят е асфалтов и тесен, но не стига до манастира. До него се ходи пеша.

Има килии за монасите, параклиси и скална църква. Има много стенописи. Много от тях са вандалски надраскани и унищожени, до човешки бой, но има и следи от съвсем съзнателно и методично разрушаване на стенописите с остри сечива, най-вероятно кирки. Личат си и запалени греди, и покриви, а също и бутнати камъни от стените, най-вероятно от „правоверните“, които са абсолютно нетърпими към други вери и религии. В последствие някой малко по-интелигентен мюсюлманин се е сетил, че това място може да стане туристическа атракция и от него да се вадят пари, и е спрял разрушението.

Билетът за вход в манастира Сумела е 8 лири. Направих много снимки. Когато се спусках надолу пак към Мачка видях разрушена църква и разрушен параклис.

След това хванах пак главният път и

тръгнах към Гюмюшхане и Байбурт

На една скала е кацнала разрушена крепост. Направих снимки. После задуха много силен страничен вятър и доста трудно удържах мотора.

Стигнах

Байбурт

Точно до града има голяма червена крепост, която опасва един хълм и е туристическа атракция. Спрях само за да направя снимки и бързо се изнесох от това проветриво място. После изкачих поредният превал в планините по пътя към Ерзурум. Този път стигнах до снега. Снимах мотора на фона на няколко снежни преспи на около 2400 м н.в.

При Ачкале

се събират двата пътя за Ерзурум. Долният от Ерзинчан и горният от Трабзон.

После изкачих поредният превал, пак до снега. Пак ме задуха силен страничен вятър и надвиснаха черни облаци, но засега не вали. На върха на този превал има някакъв паметник и наблюдателна площадка, а от страни

бронзова статуя на Ататюрк,

който сочи пътя към бъдещето на Турция.

После слязох в равнината и по широка четирилентова магистрала подгоних здраво мотора. Трафикът е много слаб тука. Рядко минават коли и камиони. Карах със 130—140 км/час. Малко преди града се засякохме с един черен облак и ме заваля за първи път днес. Снимах се пак при табелата на

Ерзурум,

както миналата година. Тука май времето е спряло. Навсякъде войска, полиция и жандармерия. Широката четирилентова магистрала тук е разкопана и се кара само в едно платно. Другото е подготвено за асфалт, все едно че утре ще го асфалтират, но точно така беше и миналата година тука. Минах бързо през този 300 хиляден град в посока Агри и Иран.

На другият край на Ерзурум се събрахме с Иво и Илята и хапнахме в един ресторант. Беше към 16 часа и решихме да караме до Агри. До там бяха 190 км. При тези широки пътища, около 2 часа каране.

Проблемът беше другаде. Чернилката плътно закри небето и заваля. Облякохме си дрехите за дъжд и потеглихме. Много дъжд ни валя и много вятър ни духа за тези 190 км. Пак имаше превали, изкачвания и спускания. Единственото по-интересно нещо по този маршут, освен невероятните гледки беше, че тъкмо снимах табелата на поредният превал 2290 м и ме заваля градушка. Не много едра, слава богу, колкото грахови зърна.

Запалих мотора и тръгнах надолу. Около 5 км ме валя градушката и после премина в дъжд. Здраво ме чукаше по каската и по мотора, но за щастие нямаше поражения. Определено, от както карам мотоциклети, а това е далечната 1973 година за първи път ме вали градушка, докато карам мотора.

Към 19 часа пристигнахме в

Агри (Агръ)

пак в дъжд. Явно е валяло много, защото канализацията на града връщаше обратно и от уличните шахти извираше вода.

Агръ, Турция

Намерихме хотел в центъра за по 15 лири на човек. Банята и тоалетната са общи на етажа. Луксът не е прекален, да не кажа, че никакъв го няма, но нали сме на сухо, пък и цената е ниска.

Днес карахме от 7 сутринта до 19 часа вечерта и аз минах 561 км. Иво и Илята са минали, около стотина км по-малко от мен. Цялата вечер и през нощта пак валя.

Продължението:

Из Турция на мотор – 2009г(3)

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът (всички снимки)

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “От Синоп до Агри (Из Турция на мотор, 2009г – 2 част)”

  1. […] го оставихме в подстъпите на Синоп. а за последно бяхме с него в Агри. Днес продължаваме към Догубаязит, Диарбекир […]

  2. […] част го оставихме в подстъпите на Синоп. а за последно бяхме с него в Агри. Днес продължаваме към Догубаязит, Диарбекир и […]

Leave a Reply


Switch to mobile version