май 22 2008

Фенове на Етър на мач в Англия:-) – част втора

Продължаваме с пътуването на фенове на фуртолен клуб Етър към мъгливия Албион. Тук е началото
Фенове на Етър на мач в Англия(1)>>> , а ние продължаваме с част втора

Фенове на Етър на мач в Англия(2)

В клубния пъб предстоеше закриване на сезона. Господин Син и господин Виненочервен приседнаха на една маса и зачакаха своя любимец Бончо Генчев. Той се появи не след дълго, леко посърнал, но с вярната си блага усмивка. Представи двете си момчета, които разбираемо бяха тъжни от резултата. Почерпи гостите си с питие и седна при тях на масата. Господин Син му връчи подарък от Фен Клуб Етър фланелка и шапка, и се заприказваха за днешния мач и за живота в Англия по принцип. Бончо не беше толкова отчаян от загубата, защото логичното според него е било въобще да не стигнат толкова високо и до този плейоф. Имали са много тежък сезон, с много проблеми, контузии и мачове за купи. Доволен е от своята работа и от старанието на младите играчи. Обмисля да се върне в България след години, макар че едва ли ще бъде последван от Явор и Любо, които са в Англия вече повече от 16 години, завършили са образование, имат среда, приятели и техният свят е повече там отколкото в България. В същото време обаче е много запален окло идеята за бенефисния мач. Вече е купил билети за самолета за Любо, Явор и за себе си.
Преди да си тръгнат Бончо води господин Син и господин Виненочервен в Директорския офис, където се снимат за спомен пред таблото с историята на ФК Хендън (създаден 1908г.!) и витрината с трофеите.

Витрината с трофеите

После слага автограф с пожелание върху стара своя снимка, уловила го в момент на един от перфектните му ножични удари.

Автограф от Бончо

Бончо тръгна към празненството за закриване на сезона, а двамата пътешественици се спуснаха по хълма към станцията на железния кон.

Железният кон

По пътя обаче се натъкнаха на крепостта Теско Тауърс. За да я омилостивят трябваше да вземат нещо от даровете й и господин Син направи безпогрешния избор с 8 кутии Марстънс и две шишета специална реколта Текстън и Голиат.
Господин Виненочервен се отдаде на гризините – чипс с вкус на печени ребра, фастъчки и Таи микс.
След разходка през парка двамата излязоха до Бъкингамския дворец и господин Син пробва дали е отворено, за да черпи Кралицата един чай със шнапс, но уви вече си беше легнала да дремне.

Бъкингам Бъкингам

Двамата удариха един крив тигел през паркове, градини и площади, за да излязат на Пикадили, където рекламите на ТДК и Саньо си седяха все същите както от учебника по Английски в 5-и клас през 1985г. Стана им кеф, че в тези земи традициите са все още това, което бяха. В същност някои традици, много други са безвъзвратно изгубени.
След дълго вървене пеш накрая стигнаха до кръчмата „Лебеда“, където господин Симбаев вече бе заел места и бири.

england6.jpg

След 4 страхотни пайнта стана време за похапване и макар да беше попреминало полунощ намериха отворен италиански ресторант, където хрупнаха по една мешана скара. От там до хотела последва едно страшно транспортиране с два автобуса и бродене измежду многото пияни кат мотики туземци. След поредната суетня на рецепция, леглата най-после ги призоваха към 3 сутринта.

В 7.30 двамата спретнати господа бяха вече на масата за закуска. Следа като замезиха солидно, метрото ги откара до Юстън, където влакът на Вържин вече чакаше за да поеме своя бяг на север.
Господин Виненочервен се беше скапал доста и му се наложи да подремне, преди да му дойде ищак за пиеньие, но господи Син вече береше плодовете на своя чудесен избор със Старата империя на Марстънс, Голиата и разни други благини. Двамата рупаха люти оризовки от Тайланд и блаженстваха в удобния влак.

Към ЛиверпулБиииричка

Времето вече се беше върнало на работа и пръскаше като за световно отгоре.
Ливърпул ги посрещна виолетов от всякъде. Като културна столица на Европа през 2008г. не можеше да остане назад от модерните тенденции.

Ливърпул

След пазар в Джей Джей Би, господата Син и Виненочервен, които в този ден бяха Виолетов 1 и Виолетов 2, се качиха на такси, заедно с двама местни, които предложиха да делнат таксито с тях. Докато стигнат до Стадиона на Народа, дъждът съвсем се отприщи.

Ливърпул

Господин Син, бързо придоби няколко стоки от фен шопа и заедно Йордан 1 и Йордан 2 се отправиха към кръчмата, като пътьом врътнаха малко стока в багажника на колата на Йордан 1.

След щателна проверка, да не би върху трите им знамена да има нецензурни изрази, двамата господа бяха допуснати до трибуната на стадиона. За съжаление, отборът на Народа беше решил да не продава бира на трибуните този ден.
Беше малко рано и двамата погледаха как Станко загрява, и как Тофи лейди дава бонбони на децата, докато Слонът моя приятел рекламира
Тайландска бира номер едно.

Ливърпул ЛивърпулЛивърпул

Ливърпул ЛивърпулЛивърпул

Стадионът бе пълен, мачът интересен, а господин Син заключи, че в тази държава се играе друг вид спорт, който няма нищо общо със западната Б група…
Малко прецакан от резултата и от факта, че не можеше да се радва на головете на любимия отбор, поради кофти местонахождението си, господин Син бързо върна своето настроение, когато в Доктор Дънкан’с получи студена халба Кейнс. След час разговор с фенове на Вила, от Блякпул и Ливърпул, беше време за влака и преди да се качат двамата напълниха дисагите от единствения отворен супермаркет. Със саладката отлетя и последната порция от 62-градусовата, а с лютите пилета се изпи и гадната бира имитация на Джон Смит.
Пристигнали късно нощем в хотела, господин Син откри стаята за лед и напълни купата за шампанско, за да изстуди в нея последните две бири. След баня и пилешко бутче с кутия Стара империя единственото за което имаш сила е сън и двамата предадоха дух на Морфей.
Отново закуска и отново на път – този път трябваше да се види Парламентът, който пък за нещастие не приемаше посетители в тази сутрин и се наложи да се върнат обратно.

Парламентът Конче

Ахтунг, бейби!

По пътя навестиха конната стража и магазините за спортни стоки, след което дойде редът на Кошутата. Господин Син влезе в стихия и след като я взе на абордаж, проучи всичките й слаби и силни страни и дори се прицели в кръчмата, която преди това ги бе приютила за биричка-две, докато спре дъжда.

Времето изтичаше. Обратно към хотела за багажа и обратно към гарата. Този път Лондон Бридж. Фърст Кепитъл Кънект до Гатуйк и от там отново на оранжевите самолети. За последно преди тръгване на по чашка Бодингтънс и песничка за изпроводяк
И нека туй поука е
за всички градове
там дето са болярите
всички други са …

Край

Автор: Цвет

Снимки: Авторът

Благодареноие на Търновеца


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Фенове на Етър на мач в Англия:-) – част втора”

  1. […] радостните моменти в отминалия сезон. Продължението: Фенове на Етър на мач в Англия:-) – част втора>>>Автор: […]

  2. roujkabg@yahoo.com каза:

    Здравей, Търновец! 🙂

    Срещала съм те тук там в различни блогове, но сефте попадам на твоят блог.
    Понеже попаднах на името на Бончо Генчев съм изкушена да добавя един щрих към неговата биография, неизвестен за почитателите му.

    Мед.сестра съм, от ВТърново и дълги години митарствам по света, но случката, която ще ти разкажа е от времето, когато още бях млада сестра и работех в Търновската болница, в Нервно- хирургично отделение. Бях дежурна, сама на цяло отделение, от които най-малко 10 болни в кома.

    Бончо Генчев беше дошъл в отделението, със жена си на свиждане на свой приятел, който беше пациент. Бяха се настанили в т.нар. трапезария на една от масите в коридора и си разговаряха с техният близък. Не знаех нито кой е, нито какъв е.

    В една от болничните стаи, точно срещу трапезарията възникна инцидент. Млада жена изпада в гърч, припадък, при който пада от леглото и изпада в кома. Другите болни изплашени натискат алармата и естествено се отзовавам.

    Жената с наднормено тегло, поне 3 пъти по- дебела от мен и се сещаш, че няма как да я вдигна сама и да я поставя в легло или носилка, и съм съм сама, единствена дежурна сестра. Ужас. Облях се цялата в пот от спешността на ситуацията, от безпомощността, в която се намирах, защото за капак в гърча си се беше навряла под леглото и няма начин да я измъкна от там- тежи, а знам че мога да я спася, а не мога да си осигуря достъп до нея, времето тече, а моите ялови опити да я измъкна из под леглото са си чиста загуба на време….

    Бончо Генчев, който беше седнал точно срещу вратата на стаята и е видял безуспешните ми опити да я измъкна изпод леглото и да я вдигна- рипна,
    навря се под леглото, издърпа я, подхвана болната, която беше с размери на малко слонче, вдигна я и я постави на леглото. Дори не съм го молила за помощ.
    Просто рипна и го направи!

    Никога няма да забравя реакцията му, светкавична.С новите си чистички дрехи пълзя под леглото, измъкна я, вдигна я на ръце като малко бебе и едвам се държеше на крака под тежестта й, но много внимателно я постави на леглото. На ред бях аз. През цялото време, докато аз търчах да манипулационната, за да приготвям медикаменти,банки, системи, телефони в търсене на дежурен лекар, той й правеше изкуствено дишане и поддържаше пулса й със сърдечен масаж.

    Нямах нито време, нито думи да му благодаря. Чак когато жената се окори и се свести, в последствие от другите болни разбрах, че това е бил Бончо Генчев, по онова време футболист на „Етър“.

    Среща кратка, случайна, но оставила траен спомен у мен от човека Бончо Генчев. Не аз, а той спаси тази жена със светкавичната си отзивчивост, адекватни действия и добрина. Това е.

  3. Стойчо каза:

    Здравей Ружка, само да вметна, че блогът с пътеписите http://patepis.com е съвместен проект на моя милост и Комитата. Търновецът ни е приятелче и помага когато и с каквото може – той си има и собствен блог http://turnovec.blogspot.com/

    Поздрави
    Редакцията:-)

  4. Търновец каза:

    Здравей Ружке! 🙂

    Бат’Бончо е наистина много свестен човек , освен че беше и великолепен футболист 🙂 Пътеписа не е мой , а на още двама стари мохикани, дето все още си спомнят живо славните времена на любимия отбор. И в тази връзка, да ти кажа , ако вс еоще не си разбрала, че на 30 Май , петък на стадион „Ивайло“, ще се проведе нещо като прощален мач-бенефис ан 5-мата етърци от онзи национален отбор , който през 1994 ни донесе толкова много радости. Ако си в Търново заповядай! … Ще е повече весело, макар и донякъде тъжно с оглед сегашните реалности на фитбола в родния ни град.

Leave a Reply


Switch to mobile version