юни 27 2020

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни (2)

Продължаваме с избрани части от околосветсткото пътешествие на Диана, описано „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ –  Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а ние след Полша, Китай, Тайланд и Камбоджа продължаваме към Малайзия, Индонезия, Австралия и Хаваите. Под секрет – в Австралия ще гледаме мача на Григор Димитров с Рафаел Надал 😉

Приятно четене:

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

кратки откъси от книгата – част 2

Малайзия – Индонезия – Австралия – Хаваи

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 2

Азия

Държава 5

Малайзия

Ден 14 – 20.01.2017 г.                                             

Куала Лумпур

И така, кацнахме в държава номер 5 – Малайзия. По-точно в Куала Лумпур. Имахме 10 часа престой тук, достатъчни, за да излезем от летището и да видим малко от града. Предварително бях проучила всичко и следвахме плана.

Пътят до града отне един час. Автобусът ни остави на някаква голяма гара, от където хванахме влак за

пещерите Бату

Те не се оказаха толкова интересни, колкото возенето с влака до тях. Например вътре във вагона имаше табелка с нарисувани забранени действия. Една от забраните беше да се дъвче дъвка. Друга картинка, изобразяваща целуващи се момче и момиче, забраняваше „неприлично поведение“. 

Забрани във влака – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Забрани във влака

Интересни бяха и пътниците

Пътувала съм доста по света и си мислех, че вече съм виждала многообразие от различни хора, събрани на едно място. Но това тук определено надмина всичко виждано от мен досега. В радиус от три метра около мен имаше:

(1) бос монах, в смисъл без сандали, без чехли, с абсолютно боси крака. Човекът така си щъкаше из този супер модерен град;

(2) един азиатец, който правеше масаж на главата на друг азиатец. Тази процедура продължи повече от 20 минути;

(3) група младежи рапъри, индийци. Единият беше смъкнал дънките си буквално до коленете, добре че поне имаше слипове отдолу. Не успях да проумея първо, как дънките се задържаха точно на това ниво и не се смъкваха до земята. И второ, как изобщо успяваше да ходи по този начин. Другият пък беше с почти събути обувки. А този пък изобщо не знам как ходеше и успяваше да задържа обувките да не му се изхлузват изцяло от краката.

Booking.com

Пещерите Бату,

както казах, не се оказаха толкова впечатляващи, колкото очаквах. Входът им представляваше едно много голямо и високо стълбище с 276 стъпала. А пред тях се издигаше най-голямата статуя на

хиндуисткия бог на войната – Мургун

Богът Мургун – Пещерите Бату – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Богът Мургун

Катерейки се нагоре, бяхме обградени отвсякъде от маймуни. И тук, както в Камбоджа, те бяха настроени нахално и крадливо, затова трябваше да си пазим нещата. Самите пещери бяха много по-различни от нашите в България. Тези имаха дупки в тавана, а наоколо имаше построени малки хиндуистки храмчета. 

Цялото това нещо представляваше

религиозен комплекс

Може би поради тази причина тук беше пълно с индийци. Входът на спирката за влакчето също беше оформен и декориран с хиндуистки статуи, изобразяващи различни сцени от тази религия. 

Пещерите Бату – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Пещерите Бату

След пещерите трябваше да се отправим с автобуса обратно към летището. Много малко, след като потеглихме, успяхме да видим кулите-близнаци, макар и в далечината. По пътя се изля страшен порой, въпреки че през деня нищо не подсказваше за идването му. За щастие вече бяхме вътре в автобуса, така или иначе, и стигнахме до летището навреме за полета за Бали.

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 2

Азия

Държава 6

Индонезия, Бали

Ден 16 – 22.01.2017 г.                         

Бали – Да те нападнат маймуни

Първата ни спирка за деня беше

храма Тана Лот

Той се намира на една скала в морето и за да се стигне до него, трябва да се преджапа през вода до коленете. Имаше местни служители, които стояха във водата и помагаха на туристите да преминават, защото не се виждаше върху какво се стъпва и човек лесно можеше да падне във водата. Това не е проблем, освен ако не носиш със себе си раница, чанта или просто телефон/фотоапарат. Затова със Стефан решихме да отидем поотделно. Първо той щеше да отиде до храма, а аз щях да пазя техниката. 

Храм Тана Лот – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Храм Тана Лот

Застанах на безопасно и сухо място и наблюдавах придвижването на Стефан. Когато достигна скалата, забелязах, че в средата й имаше малка пещера, а там стояха трима мъже с бели тениски и кърпи, увити около главата и около кръста. Стефан реши да ги пропусне и се насочи към едни стълби вляво на храма. Мъжете обаче не му позволиха и му дадоха знак да отиде в малката пещера. Там вече не можех да видя ясно какво точно му правеха, но като се върна, имаше ориз, залепен на челото и цвете зад ухото. Оказа се, че до храма се ходи, за да те осветят със светена вода, която извира от пещерата. А водата е сладка и става за пиене. Нищо, че се намира насред соленото море. След Стефан и аз минах по същата процедура. Но в храма не пускаха да се влиза. 

Booking.com

Както вече казах няколко пъти,

Бали е малък остров, но с много туристи

Туристи, които също като нас искат да идат навсякъде, да видят всички чудеса и красоти тук. Но пътищата са много тесни, с по една лента в посока и съответно се получават

ужасни задръствания

За изминаването на 50 км са нужни три часа! Ние също бяхме в този капан, така че, за съжаление, прекарахме една голяма част от престоя си на острова в задръствания и общо взето не успяхме да видим много. Все пак имаше и нещо положително в това. Докато висяхме в колата имахме възможността да си говорим доста с Кадек, на когото също му беше много интересно да си говори с нас. Допаднахме си взаимно и той много ни разказваше за културата, обичаите, магиите, за собствения си живот и какво ли не. Видяхме малко, но пък научихме много и то страшно интересни неща. Ето една от историите:

На сватбата на Кадек е трябвало да вали много дъжд на целия остров. Такава била прогнозата – за страшен порой. Дядо му обаче казал, че ще спре дъжда с магия, но трябва да го изолират и да не го прекъсват за нищо на света. И така той се усамотил в едно ъгълче, започнал да изпълнява някакви ритуали и в крайна сметка наистина спрял дъжда. Слънцето не се показало, небето останало облачно и мрачно, но все пак капка дъжд не паднала повече. Гостите започнали да пристигат, като колите им били вир вода. Навсякъде из острова продължавало да се лее порой, само не и там, където се провеждала сватбата. И така следващите няколко часа. Сватбената церемония минала, започнала веселбата, яденето и пиенето. Дядото все така стоял самотен в ъгъла. На Кадек му станало много мъчно за него, че не е с тях, че не яде и не се весели със семейството си и отишъл при него. Започнал да го бута, да му говори: „Дядо, ела да хапнеш, ела при нас…“. Когато успял да го „събуди“ и извади от състоянието, в което бил изпаднал, в този миг от небето се изсипал порой. Дядото се ядосал и почнал да се суети: „Защо ме прекъсна, нали ти казах да не ме прекъсваш, виж какво стана!“. Седнал човекът пак да прави магията, отнело му 30 мин, за да спре отново дъжда. 

Стигнахме втория ни храм за деня,

който се намираше на върха на много, много висока скала. Самият храм не ни впечатли толкова, колкото

маймуните

наоколо.

Бяхме предупредени, че са обучени да крадат от туристите, и аз прибрах всичко, за което се сетих, в чантата, като я стиснах здраво. Първата маймуна, която реши да ме „нападне“, хареса джапанките ми. Хвана дясната здраво за каишката и започна да дърпа. Не знам как мозъкът ми успя бързо да ми изпрати сигнали на разум и вместо да подскоча от ужас и да събуя джапанката, както първосигнално исках да направя, аз стъпих здраво на земята и натиснах с всички сили. Маймуната ме погледна изненадана, явно не очакваше съпротива, озъби ми се и изсъска (сигурно и на това ги учат). Ядоса се и ми захапа джапанката! Не знам как не уцели нито един пръст от крака ми, но успя да отхапе едно парче от гумата и чак тогава се отказа. 

На мен обаче явно тази ситуация не ми беше достатъчна, за да се уплаша и продължих към

мястото с най-многото маймуни

Даже се наредих да се снимам до една. Та застанах аз до маймуната и я погледнах. Тя също ме погледна и явно забеляза нещо по мен, което бях забравила да сваля от себе си. 

С маймуната - крадец – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
С маймуната – крадец

И наистина, за секунди тя вече се озова на главата ми и усетих едни уникално нежни, фини и миниатюрни пръстчета как докоснаха първо едното ми ухо и после и другото. И тогава прозрях, че току-що останах без обеци.

С маймуната - крадец – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Да ти се качат на главата

Странно, обаче не усетих премахването им от ушите ми, а винтчетата останаха залепени от задната страна на дупките. Не знам какви са тези обучения, през които минават тези маймуни, но са мнооого добри. 

След като приключихме с маймуните и разходката, тръгнахме да търсим Кадек, който да ни заведе на

представление с танци на залез слънце

Щяха да са вътре в същия комплекс, в един амфитеатър с гледка към морето и залеза високо, високо над скалите. Представлението започна в 18:00 ч. и продължи поне два, може би даже три часа. Всъщност това не бяха никакви танци, нищо че се казваше „Кечак танц“. По-скоро беше нещо като

театър, разказващ легендата за една открадната принцеса и кралят Маймуна,

който трябваше да я освободи. Представлението се изпълняваше от страшно много актьори/танцьори. Всички имаха уникално красиви, шарени костюми, а на някои целите лица бяха буквално покрити с грим, сякаш имаха маски. Жените играеха със замръзнало изражение, едновременно сериозно, притеснено и леко ядосано, поглед, вперен в една точка, което внушаваше някакво усещане за мистика.

Почти през цялото време на представлението на земята седяха, голи до кръста, около 40 – 50 мъже от всякакви възрастови групи. Често сменяха конфигурацията си: или бяха подредени в няколко концентрични кръга един зад друг, или в няколко малки отделни такива, или в прави редици, понякога се изправяха. Тяхната роля беше да издават всякакви странни звуци в продължение на дълго време, вдигаха ръце към небето, накланяха се във всички посоки, тресяха се като в транс и всичко това в безпогрешен такт и перфектен синхрон.

Представление с мъже – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Представлението с мъжете

Друг мистичен момент по време на танца беше една сцена, в която кралят Маймуна трябваше да се освободи от клетката, в която беше хванат. Клетката символично беше представена като кръг от огнени кълба, а той се намираше в средата му. Кралят се изправи и започна да рита с голи крака горящите топки във всички посоки. 

Кралят–маймуна – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Кралят–маймуна

Нито едно кълбо не засегна публиката, а всичкият огън беше потушен за секунди. Останахме много доволни от представлението.

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 3

Австралия

Държава 7

Австралия

Ден 21 – 27.01.2017 г.                                                  

Да попаднеш на мач на Григор Димитров

В цената за хотела имах включена закуска, която много наподобяваше тази в Бали и също беше с гледка към басейн. 

Хотелът – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Хотелът

Тук обаче сутрините бяха студени и седях вътре на закрито. А високите и модерни сгради отвън ме върнаха в „модерния“ свят и осъзнах колко много го ненавиждам. Когато бях години наред в него ежедневно, явно не съм го осъзнавала. Много е възможно тези ми размишления да са били предизвикани от неприятните спомени от ходенето по командировки, които предизвика този хотел, в който бях отседнала. Тук беше пълно с костюмари, които говореха за работа – получих дежавю. Но с огромно облекчение се сетих, че вече не съм една от тях и не ме чакат цял ден срещи в затворени зали с изкуствена светлина.  

Booking.com

След сутрешните размисли хванах влака за

центъра на Мелбърн,

където щях да прекарам целия ден. Градът ме изненада и много ми хареса. Вярно, отново контрастът с Бали от предните дни беше шокиращ, но все пак и тук имаше някаква атмосфера.

Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мелбърн

Първото, което направих, беше да вляза в едно туристическо бюро, където се предлагаше безплатна информация за всичко, придружена със стотици брошури за какво ли не. Освен това имаше

безплатен интернет из целия център и най-хубавото – безплатен градски транспорт

Всеки, който се вози в границите на централната част на града, не трябва да си купува билетче. Освен редовните градски линии имаше и безплатно туристическо влакче, което обикаляше всички най-важни точки в града. Така успях да разгледам целия център, че и малко извън него. 

Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мелбърн

Ходих и до един по-отдалечен район на града, където имаше

виенско колело, същото като Лондонското око

С абсолютно същите капсули. А аз си мислех, че онова е единствено по рода си. 

Виенското колело в Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Виенското колело

В друга част на града пък се готвеха да

посрещат китайската Нова година

след няколко часа. Всичко беше украсено в червено, имаше сергии с разни интересни неща, а по тротоарите се разхождаха гигантски фигури. Реших, че ще се върна по-късно и аз да посрещна Новата година. Много се вълнувах, че щях да преживея още нещо ново и различно за мен.

Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мелбърн

Освен с червените украси, градът беше нашарен и в синьо. Причината за това беше провеждащият се в този момент

тенис турнир Australian Open

По всички улици и сгради висяха сини реклами, а на много места имаше огромни телевизионни екрани, които предаваха на живо мачовете, докато хората седяха на земята да гледат. И точно тази вечер нашият сънародник

Григор Димитров щеше да играе полуфинален мач срещу Рафаел Надал

Поради тази причина телефонът ми непрекъснато получаваше съобщения с въпроса „няма ли да идеш да гледаш Гришо? Това е невероятен шанс! Всеки би искал да е на твое място!“. Първоначално питах

„кой е този Гришо?“

Като човек, занимавал се цял живот с баскетбол, никога не са ми били интересни индивидуалните спортове. А пък тенисът ми е изключително скучен и нищо не му разбирам. 

Вече оставаха 30 минути до началото на срещата, когато си намерих страхотна пейка край реката и то близо до голям монитор, където планирах да гледам мача. Безплатно! Настаних се хубаво и се наслаждавах на прекрасното време, когато получих поредното съобщение: „Диди, ще ходиш ли да гледаш Гришо?“. И тогава реших.

Добре! Тръгвам да го търся този Australian Open

Първо – ако го намеря, второ – ако го намеря навреме и трето – ако има билети, ще отида да го гледам този Гришо! Бях сигурна, че поне в едно от тези три условия ще се проваля.

Нямах идея къде се провежда турнирът

А и дори да успея да го намеря навреме, едва ли щеше да има билети. Но поне щях да имам отговор за всички, които ме тормозеха, вместо да обяснявам как не ме интересува този мач и абсолютно никой да не ме разбира.

ПЕТ минути, след като станах от пейката и се запътих на мисия „Григор Димитров“ в предполагаема от мен посока, за която не знаех дали е вярната, както си ходех из един парк, изведнъж всичко стана синьо – настилката по земята, сградите, дори дърветата, а всички хора, с които се разминавах носеха синьо-бели дрехи.

Бях се озовала на входа на Australian Open!

И то много по-бързо от очакваното. Това ме шокира. Лесно намерих и касите, където нямаше жив човек освен касиерите. Очевидно хората вече си бяха купили билети за този толкова важен мач и не очаквах да има останали. Все пак трябваше да попитам, за да казвам на хората, че съм опитала, но не е имало билети.

Билети имаше!

Това също ме изненада. Сега вече нямаше къде повече да се дърпам.

Билет за мача Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Билетът за мача Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Интересно беше чувството да присъствам на толкова важно спортно събитие, което се следи от целия свят. И най-вече от милата ми родина и от всички приятели и познати. А за първи път в живота си щях да гледам тенис, дето дори по телевизията не съм му отделяла повече от две минути.

Още не мога да си обясня как всичко се нареди точно по конец. Преди точно 25 минути се гласях да посрещам китайската Нова година, а сега седях в някакво мега огромно нещо с 15 хиляди души и щях да гледам тенис заедно с милионите по телевизията. Интересно, че не видях никъде празно място. Никъде! Как така имаше билет за мен, и това не знам.  (Дядо Боже си знае работата – бел.Ст.)

Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Мачът започна и аз, естествено, аплодирах нашия човек.

Малко се разочаровах, когато разбрах, че по време на раздаванията не е позволено да се говори

Не че имаше с кой да обсъждам кой как е замахнал с хилката или как е посрещнал топката. Но аз съм свикнала като отида на мач (баскетболен) всички да крещят и викат като за последно, и то през цялото време. А тук дори всичките 15 000 телефони бяха с изключен звук!

Никой не посмя да се изкиха или изкашля през целия мач

Беше позволено да се диша само между самите раздавания. Тогава даже можеше да се вика. Но само културни извиквания. А не като при нас в баскетбола, да обиждаш и хулиш съдиите, примерно. 

Интересно беше, че Григор имаше много сериозна подкрепа, а онзи другият – почти никаква. Между всяко едно раздаване българи от цялата зала се провикваха и то сериозно. Иначе само през 15 минути се чуваше отнякъде срамежливо „Рафаааа“, „Надааал“.

А за Григор имаше много по-богат асортимент от подвиквания.

Мач Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Григор Димитров

Някъде на първите редове седяха трима българи, които предварително се наговаряха какво ще викат и сменяха репликите след всяко раздаване: „българи юнаци“, „Гришо-Гришо“ и т.н. Извикваха го скоростно и стегнато, за да има време да го кажат поне два или три пъти. Ако някой ги познава, да им предаде, че съм ги снимала, ще им дам материалите. 

Аз нищо не разбирах, но и аз подвиквах. Обаче,

преди да ръкопляскам, гледах на мониторите на кого са дали точка, за да не сбъркам

В залата, естествено, имаше интернет и постоянно се консултирах с тези, които цял ден ме тормозеха с въпроса дали няма да ида на мача. Все питах: сега защо са дали точката на другия, като очевидно нашият трябваше да я вземе? Много се дразнех.

Този мач продължи 5 часа. Оказа се много оспорван и

може би най-легендарният мач в историята на българския тенис

Пазя си билета, дано някой ден да мога да го продам за много пари.

За съжаление Григор загуби и то на косъм. Беше въпрос на късмет. Нямаше как да не ме е яд. 

Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Всичките ми приятели обаче бяха много доволни, че техен човек е присъствал на живо и са се хвалели наляво и надясно. Този ден беше петък и е трябвало да го обявят за почивен ден, защото цяла България е гледала мача и никой не е работил. След като се прибрах, всеки ми разказваше къде и как бил гледал мача на Гришо, всички имаха някаква история по време на тези пет часа. Така бях споделила един силен момент с всичките ми познати, но от другия край на света. Не съжалих нито за секунда за похарчените пари. Нищо, че изпуснах китайската Нова година.

За щастие, наблизо имаше влак, с който се прибрах в хотела

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 4

Северна Америка

Държава 8

Съединени американски щати, Хаваи

Датата 31.01.2017 г. за втори път

Хаваи

Кацнах на

хавайския остров Оаху

сутринта на 31 януари 2017 г. Много беше интересно усещането, че ще преживея същата дата за втори път. Вчера цял ден бях в Сидни, имах пълноценна програма там, а сега на същата дата щях да съм цял ден на Хаваите. Два различни дни, но една и съща дата, на два различни континента, в две различни полукълба на Земята!

Спечелих един цял ден от годината

Може би е хубаво човек да направи това на рождения си ден и да празнува два дни подред. 

Още с първата крачка извън самолета пътниците бяхме посрещнати от една жена с „Алоооха“. После един едър усмихнат служител започна направо да крещи „Алоооха“, като развяваше ръка със свити показалец, среден и безимен пръст, а палецът и малкият бяха опънати. По-късно разбрах, че това е традиционният хавайски поздрав. Една легенда разказва за местен човечец, който обичал да маха на пристигащите кораби, но му липсвали трите средни пръста на ръката. Това  не се вижда отдалече и хората си мислели, че това е местният знак за „здравей“. Така си и останало до ден днешен. Като цяло думата „Hello“ я нямаше в речника на този остров, всички казваха само „Алоха“.  

Возейки се с градския транспорт, първото, което видях от Хаваите, бяха

огромните магистрали с по пет-шест ленти в посока 

Магистрала на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Магистрала на остров Оаху

Много се изненадах. Това някак не ми се вписваше в представите за тези острови. Петдесететажният хотел, който бях резервирала – също. Тепърва ме очакваха още впечатления и неочаквани открития.

И така, от автобуса минах първо през хотела, за да си оставя раницата. Предполагах, че нямаше как да ме настанят, защото все още беше рано. Но поне се преоблякох, сложих бански и хайде на плажа, където се срещнах с Ева. Тя е волейболистка, дошла тук преди две години. Много бях щастлива, че сега отново щях да говоря на български език през следващите няколко дни. 

Плаж на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Плаж на остров Оаху

Първо отидохме да хапнем пица в едно ресторантче на плажа, а после се преместихме на ветроходната яхта, където Ева живееше под наем на

марината Уайкики

Honolulu, Hawaii, 96815, US

Наложи се да ме остави за малко и отиде да се изкъпе в банята на марината. Остави ме в компанията на две страхотни котки, които живееха с нея. Даже й бяха хванали гущер и го бяха внесли долу в кухнята. 

Марина Уайкики – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Марина Уайкики

В този момент, оставайки сама, за първи път се отпуснах след сутрешния стрес, и се отдадох на мислите си. Много ми беше трудно да осъзная, че съм на Хаваите.

Тук бях точно на половината път от околосветското пътешествие, точно по средата, на 12 часови зони от България

Намирах се еднакво далече от родината – и на изток, и на запад. Дори като брой дни също бях по средата на пътуването. Това беше 26-ият ден и ми оставаха още 27. Всичко това стана съвсем случайно. Освен това, бях и по средата на най-големия океан в света – Тихия. 

И се предполагаше тук да е екзотично и зелено. А всъщност

всичко, което видях до този момент, беше бетон и асфалт

Широките пътища ме изненадаха още в автобуса. А тук на марината бях заобиколена от 50-етажни небостъргачи. От всички страни! Доста разочароващо. Тотален разрез с очакванията и представите ми за Хаваите.

Плаж на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Плаж сред небостъргачи

По някое време дойде и Валерия, друга българка, която живее на този остров. Оказа се, че и двете с Ева са работели известно време за същата компания, която мен ме съкрати, но така и никога не се бяхме запознавали. А сега три бивши колежки се събрахме на една лодка на Хаваите по бански. 

Поговорихме си, посмяхме се и направихме план за престоя ми тук през следващите няколко дни. После Валерия си тръгна, а аз към 17:00 ч. отидох да се настаня в хотела.

Дадоха ми стая на 26-тия етаж

Не ми беше много ясно дали тази сграда изцяло беше хотел. Сякаш си имаше постоянни жители и само някои стаи се даваха за настаняване. 

В сградата имаше два асансьора, но на единия пишеше, че няма да работи до 2019 г., т. е. поне още две години. Поставената бележка обясняваше, че в натоварените часове на деня достигането до желания етаж би могло да отнеме до 45 минути. 

Бележка на асансьора в хотела  – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Бележката

Като цяло, скоростта на придвижване на асансьора си беше нормална, но спирането и отварянето на вратата отнемаше не по-малко от минута. И ако десет човека извикат асансьора горе-долу по едно и също време, ето ти половин час мотаене. Поне возенето беше страшно удоволствие, понеже асансьорът беше целият от стъкло и през цялото време пътниците можеха да се любуват на гледката отвън. 

А гледката от моята стая беше, меко казано, уникална!

Гледката от хотела  – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Стаята и гледката

Стигнах точно навреме за залеза на слънцето над океана. Имах удоволствието да го наблюдавам през стъклена стена от 26-тия етаж. Когато се върнах в България и хората ме питаха как съм се чувствала по време на пътешествието, аз не можех да дам отговор. През по-голямата част от времето имах усещането, че съм на кино – само си седя и гледам някакъв филм, с уникални сцени, които в реалния живот обикновено не се случват. Само че тук аз бях главният герой и всичко си беше съвсем реално. Та и тази сцена беше една от тях… С уникалния хавайски залез на другия край на планетата.

Така завърши първата половина от моето околосветско пътешествие. Както като километри, така и като дни. 

(Следва продължение)

Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв.. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.

ДатаЧасАвиолинияПолетЦена лв.
07. Jan17:55 – 18:50LOTСофия – Варшава
08. Jan14:55 – 6:35 (+1)LOTВаршава – Пекин596
11. Jan5:50 – 12:15Air AsiaПекин – Куала Лумпур
 17:15 – 18:25Air AsiaKуала Лумпур – Банкок273
20. Jan8:35 – 11:40Air AsiaСием Рийп – Куала Лумпур
22:00 – 1:10 (+1)Air AsiaКуала Лумпур – Бали270
25. Jan23:15 – 6:55 (+1)Jet StarБали – Брисбън
26. Jan8:50 – 12:15Jet StarБрисбън – Мелбърн150
29. Jan9:20 – 10:50Jet StarMелбърн – Улуру179 *
30. Jan13:00 – 17:35Jet StarУлуру – Сидни323 *
31. Jan17:45 – 6:25Jet StarСидни – Хавай403

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:
Околосветско пътешествие Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Една обиколка на земното кълбо за 53 дни (2)”

Leave a Reply