юни 25 2020

Албания с Дачия (3): През Охрид и Скопие

Завършваме пътеписа на Драган собиколката му до Албания. Започнахме с пътуването през Игуменица до Вльора. После тръгнахме към Берат, Драч (Дуръс) и Тирана. Днес от Тирана ще поемем към Охрид, Скопие и София. Приятно четене:

Охрид и Скопие

част трета на

Албания с Дачия

За следващия ден бяхме планували да напуснем вече Албания и да спим в Охрид, Македония. Сутринта закусихме на богато в хотела, и потеглихме по пътя към Македония, който както 90% от цялата Албания е на места в ремонт, на места се изгражда наново:

Път в Албания

След като магистралата свърши десетина километра след Тирана, лека полека започнахме да навлизаме в планините, движейки се покрай една извита река:

Река край пътя, Албания

Пътят може и да не е в перфектно състояние – тук-таме има неравности и дупки, поддържат се около 70км/ч без проблем, но за сметка на това беше много красив:

Два часа и около 2 километра след Тирана зърнахме

Охридското езеро и македонския бряг:

От високите планини в Албания се вижда колко голям всъщност е езерото – 30 на 15 километра, достатъчно голямо, за да се губи в далечината, като море.

Имахме две възможности да стигнем до Охрид –

по късия маршрут от северната страна (през македонския град Струга) или по дългия маршрут от южната страна, през известния македонски манастир Свети Наум. Избрахме си по-дългия маршрут, за да можем да се полюбуваме на езерните гледки.

Самият път се оказа чисто нов и точно по ръба на водата. Спокойно се поддържа и доста висока скорост:

Стигнахме и до 

мини-границата между Албания и Македония край Свети Наум

Малко бавничко вървяха нещата тук, но пък никакви усложнения не сме имали. Единствено поискаха личните карти/паспортите и зелената карта на Lodgy-то.

Добро дојдовте во Македониjя:

Манастирът Свети Наум 

ми беше малко прекалено туристически, може би най-вече ме впечатлиха пауните и вкусната скара:

Ултимативната македонска гъзария

е да обядваш на сал срещу течението на река Црни Дрим, която се влива в езерото.

За Охрид си бяхме запазили три апартаментчета в една къща за гости – отличен избор. Ако някога ходите в Охрид, просто няма нужда да мислите къде да спите – страхотно разположение, супер ниски цени (ние спахме за по 10 лева на легло), паркомясто за колата в двора на къщата и много услужлив и разбран хазяин.

Сега … не може да идеш до

Охридското езеро

и да не се повозиш на лодка, колкото и близко да ти е хотела до стария град:

Учудващо чиста е водата в това езеро

Това е така, защото тя не се задържа много – река Черни Дрим се влива, а при Струга изтича от него, освен това има много извори по дъното. В стария град има стотици малки и големи църкви,

Самуиловата крепост на хълма и чаршията,

което е станало типичната туристическа цигания. Поне слава Богу циганията се е концентрирала напълно в тази пешеходна улица на града и останалите квартали са малко или много по-автентични.

Ohrid Lake, Albania

Последната вечер от екскурзията

ни също не мина без стабилна вечеря

На сутринта

натоварихме нас шестимата и багажа в Lodgy-то:

Дачия в Охрид, Македония

… и потеглихме към дома. Идеята ни беше да обядваме в Скопие и привечер да сме си вече в София.

Първата спирка за деня беше в

град Струга

(на 10км от Охрид), от където бурно изтича река Черни Дрин:

Черни Дрин в Струга, Македония
Черни Дрин в Струга

Пътят между Охрид и Скопие

се характеризира предимно със строежи на магистрали и джамии. Много е странно, като в Байконур се чувстваш – във всяко село има по три – четири нагласени за излитане ракети. Още по-странното е, че в тези села се развяват едни масивни албански знамена. Връщайки се от Албания не може да не ти направи впечатление, колко малко е застъпен исляма в Албания и колко наобратно са нещата в албанските поселения в Македония. Не разбирам нито от религии, нито от политика, но минавайки през тези села чувствах някаква смесица от съжаление към македонците, че трябва да се справят с този проблем, и едновременно с това радост, че не трябва да се справяме ние с него.

Малко преди Скопие почнаха едни бариери (4 броя) по магистралата, на които ни взимаха по лев-два. Даваш ги, кво да правиш…

Скопие

ни посрещна със статуя на конник. Оказа се, че това е най-често срещаното явление в този град, след йонийския капител, китайските двуетажни автобуси и забрадките. Аз бях ходил преди няколко години в Скопие и знаех за древногръцко-мюсюлманския облик на града, но за другите от групата ситуацията беше още по-шокираща.

Първо спряхме на централния пазар, който беше все едно си в Истанбул:

По сергиите се разнасяха топли чайчета в специфичните турски стъклени чашки – една много хубава традиция, която много добре пасва … на изток. И така, разбрахме едната страна на монетата.

Спряхме колата на другата страна на монетата, на пъпа на центъра, на платения паркинг до хотел Holiday Inn и се гмурнахме в …

лош декор на евтин филм за древен Рим

Ама то са едни сгради, олеле! Дорийски колони със стъклени фасади зад тях…

Скопие, Македония
Скопие

Едни пластмасови полилеи като от Версай по улиците, около които се прескачат стотици статуи…

Скопие, Македония
Скопие

Едни построени кораби, които са по-високи от мостовете наоколо – нито могат да дойдат, нито да си тръгнат…

Едни построени кораби, които са по-високи от мостовете наоколо – нито могат да дойдат, нито да си тръгнат –Скопие, Македония
Едни построени кораби, които са по-високи от мостовете наоколо – нито могат да дойдат, нито да си тръгнат

Един Филип Македонски в мащаб 200:1…

Те и румънците имат триумфална арка, ама нямат една спечелена война… (всъщност по време на Междусъюзническата война румънците стигат практически до софийския Горни Богров – не е имало никаква войска по то време в северна България, всичко е било срещу сърботе и гърците насочено – бел.Ст.)

Ще спра с тази снимка, от която лесно си личи бутафорията на изграждане на тези декори … ъъъ … сгради:

Изграждане на минало  – Скопие, Македония
Изграждане на минало

Не знам, това сигурно е някаква форма на защита и диференциране от съседния квартал с чайчетата. Не знам, може би това е и единствения начин…

Както и да е,

върнахме се при колата на паркинга,

където я заварихме със счупен заден ляв прозорец и съответно с две чанти по-малко:

Дачия в Скопие, Македония

Липсваха мръсните ми гащи и тениски,

както и чантата с допълнителните обективи на фотоапарата ми (имах си чудесна Sigma 18-50mm f2.8 EX DC, сега вече си я нямам -> вероятно е или в римския декор, или при чайчетата).

За сметка на това обаче си имах удоволствието да си платя паркинга, за да мога да излезна от него, и да се запозная с македонската полиция, която в събота нямала печат и не можела да ми подпечатат служебната бележка, която ще ми потрябва при напускане на тази чудесна страна (малко се ядосах заради обектива).

Та така, опитахме се да почистим натрошените стъкла от последния ред седалки и подготвихме Lodgy-то за последните 250 км от Скопие до София:

Дачия в Скопие, Македония

Мда,

ние обичаме по-алтернативните дестинации за пътуване, но явно си има причини те да са именно алтернативни и непредпочитани,

застрахователите да се дърпат да застраховат колите за там и т.н. Наясно съм, че това е просто късмет … можеше да се случи и в Германия да бяхме отишли – гадни хора има навсякъде по света. Както не съжалявам, че отидохме до Армения, така и не съжалявам, че минахме през Македония. Просто ме е яд, че някаква такава случка малко ми почерня спомените – основната причина, поради която пътуваме толкова много.

Влезнахме си в България,

ширна се един хубав път (още съм ядосан за обектива):

По пъря в България
По пъря в България

За пореден път си казах, че именно когато се прибирам обратно вкъщи, се усмихвам най-истински:

Пътуване до Албания с Дачия
У дома

Определено

препоръчвам Албания като туристическа дестинация

Много ни беше интересно, видяхме много красиви неща, извадихме си наши си изводи за тази страна. Според мен избраният маршрут е удачен, реално погледнато не успяхме да разгледаме единствено Шкодра на север. Засега Албания върви като че ли малко зад България, но като гледам мащабите на строителство, може и да не е още дълго време така…


Навъртяхме малко повече от 2000км, средният ни разход беше 5,9л/100км, при средна скорост от около 50км/ч. Похарчените пари за всичко (с подготовка, спане, ядене, път) се закръглиха на под 500 лева на човек за 7 дни.

Ако имате някакви въпроси или съм пропуснал нещо (хаха, с този обем – едва ли), ще се радвам да ви помогна с каквото мога.

Сега ни предстои доста по-сериозно пътешествие обаче…

Край

Автор: Драган Драганов 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

Booking.com
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Албания с Дачия (3): През Охрид и Скопие”

  1. […] Албания с Дачия (3): През Охрид и Скопие […]

  2. анонимен каза:

    В Скопие на върха над града има огромен кръст,който свети нощем да показва на албанците там,че са в християнска държава.И ние имаме такива проблеми,примерно в доста турския Хасково е най-високата статуя на Богородица в света.

  3. Стойчо каза:

    Не знам за Кръста, но Богородица не им пречи на мюсюлманите

  4. Светльо каза:

    Здравейте. Биихте ли написали името на вилата в Охрид, която препоръчвате, тъй като линкът не води до конкретно настаняване, а до списък с настанявания в Охрид като цяло?

    Благодаря предварително за споделеното.

  5. Здрасти Светльо,

    Къщата в Охрид се казва Apartments Tomić.
    Ето я в Google Maps (https://goo.gl/maps/1AY7N4SMmhGdnc9j8), но ти предлагам направо или да му звъннтеш на собственика (Александър – телефон плюс38970856759, има и viber), или да му пишеш на aleksandarohridAThotmail.com – супер разбран е, няколко мои приятели отсядаха при него и никой не се е оплакал.

    Свиркай, ако ти трябва още нещо, като информация или съвет.
    Поздрави, Драган

  6. Стойчо каза:

    Добавих линка за резервации – вече не е списък, а директен линк

Leave a Reply